ПРОБЛЕМЪТ С ВДИГАНЕТО НА ЗАПОРА ВЪРХУ МПС, ПРИДОБИТО ПО РЕДА НА ЗОЗ

Кратка постановка на проблема:

Законът за особените залози създава възможност за заложният кредитор да продаде заложеното в негова полза моторно превозно средство /МПС/ и да се удовлетвори от продажната му цена чрез разпределение на депозитар. Самият придобивен способ е първичен/оригинерен/, като аргумент за това се черпи от разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ЗОЗ, която препраща за последиците на продажбата към чл. 482 ГПК., т.е към последиците на публична продан на движима вещ в индивидуалното принудително изпълнение. Това са на първо място – първичен придобивен способ и на второ място – погасяване на всички учредени върху движимата вещ вещни права и тежести, т.е купувачът я придобива необременена от права на трети лица. Тъй като едно от изискванията към моторните превозни средства е при смяна на собствеността, новият собственик да регистрира промените в сектор „Пътна полиция” към съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, купувачът по ЗОЗ следва да направи и съответните постъпки за регистрацията им. В този момент възниква и проблемът с наложените върху същото МПС запори от съдебни или публични изпълнители по реда на ГПК или ДОПК, които са вписани и в регистрите на „Пътна полиция”, тъй като масово се отказва заличаването на вписването им от тези регистри. Това от своя страна създава невъзможност за купувачът на МПС по реда на ЗОЗ да го пререгистрира, т.е да извърши промяна в регистрацията.

С настоящата статия ще бъде направен опит за изследване на поставения проблем като бъдат разгледани отделните стъпки, започващи от продажбата по реда на ЗОЗ до искането за заличаване на вписаните запори в регистрите на сектор „Пътна полиция”, причините за отказите на административните органи да заличат вписванията на запорите от регистрите си, както и правилният ред, по който купувачът на МПС следва да инициира вдигането на запорите и съответното заличаване на вписването им. Ще бъдат направени и предложения за изменение в действащото законодателство.

1 . Придобиване на МПС по реда на ЗОЗ

След вписване на пристъпване към изпълнение в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/, заложният кредитор придобива правото на разпореждане върху МПС и може да го продаде в шестмесечен срок от вписването на пристъпване към изпълнение – чл. 32. ал. 4 във връзка с чл. 37, ал.1 ЗОЗ. Формата на сделката е писмен договор – чл. 144, ал.1 Закона за движение по пътищата /ЗдвП/, а когато прехвърлянето на собствеността е върху регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 кубически сантиметра /cm^3/, подписите на страните върху договора трябва да бъдат нотариално заверени. С подписването на договора, съответно с извършването на нотариалната заверка на подписите от нотариуса, собствеността върху МПС преминава върху купувача. Както беше уточнено, способът за придобиване на собственост на движима вещ по реда на ЗОЗ, каквото е и МПС, е първичен, т.е купувачът придобива собствеността върху вещта, необременена от права на трети лица – чл. 37, ал. 4 ЗОЗ във връзка с чл. 482 ГПК. От момента на придобиването на собствеността, купувачът следва да извърши и пререгистрацията на МПС.

Необходими действия, които трябва да предприеме купувачът на МПС във връзка с пререгистрацията му в сектор „Пътна полиция”

След като собствеността на МПС бъде прехвърлена по реда на ЗОЗ чрез продажба, новият собственик – купувач следва да представи в двуседмичен срок от придобиването в сектор „Пътна полиция” към съответната областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, където е неговото местоживеене, копие от договора, с който е придобил собствеността върху него по реда на ЗОЗ и данни за прехвърлителя – чл. 145, ал. 2 ЗдвП и чл.16 Наредба № І-45/24.03.2000г. на МВР за регистрацията, пускането в движение и спирането от движение на МПС. От своя страна, продавачът – заложен кредитор трябва да представи копие от договора в същия този двуседмичен срок, но пред сектор „Пътна полиция” към съответната областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, където е издаден регистрационния номер на МПС – чл. 145, ал. 1 ЗдвП и чл. 16 Наредба № І-45/24.03.2000г. Тук не се прилага разпоредбата на чл. 145, ал. 3 ЗдвП, която урежда, „че разпоредбата на ал. 1 не се прилага по отношение на праводателя, когато отчуждаването е извършено чрез публична продажба”, тъй като продажбата по реда на ЗОЗ е обикновена продажба и няма характера на публична продан.

Останалите необходими документи за извършване на пререгистрацията са подробно описани в чл. 15 Наредба № І-45/24.03.2000г. В случай, че върху МПС няма наложени други обезпечителни права, то проблеми рядко възникват. Ако обаче се установи, че върху МПС има наложени запори и те са вписани в регистрите на „Пътна полиция” по искане на органа по принудително изпълнение, то това е основание за административния орган да постанови отказ за пререгистрация, докато не бъде получено съобщение от съответния орган по принудително изпълнение за вдигане на запора – чл. 143, ал. 9 ЗдвП и чл. 8, ал.3 Наредба № І-45/24.03.2000г [1]. Широко разпространена практика в този случай е да се обжалва отказа по административен ред пред съответния административен съд, а когато решението на съда е неблагоприятно и пред Върховния административен съд, чието решение по спора е окончателно. Съдебната практика на Върховния административен съд, а и на по-долните административни инстанции е константна и потвърждава постановения отказ за заличаване на вписването на запора [2]. За купувачът остава възможността да поиска от органа по принудително изпълнение, който е наложил обезпечението, да го вдигне.

Налице е обаче и произнасяне на граждански съдилища по такъв казус, където е прието, че за купувачът по ГПК /приложимо и за купувача по ЗОЗ/, отказа на административните органи да заличат вписването на наложения запор от регистрите на сектор „Пътна полиция” е административно правоотношение и разглеждането му става по предвидения в общия и специалния закон ред за оспорване на административни актове. От своя страна спорът за собственост, ако такъв възникне, следва да се разреши по пътя на състезателния исков процес. Посочва се също, че купувачът на МПС по реда на ЗОЗ не попада в хипотезата на чл. 435, ал.4 ГПК и не може да обжалва отказ на органа по принудително изпълнение[3].

Мотивът, че чл.435, ал. 4 ГПК не се прилага за трето лице – купувач при публична продан или продан по ЗОЗ и то не може да обжалва отказа на органа по принудителното изпълнение е правилен, когато третото лице, какъвто е и разглеждания в настоящата статия случай, не е било придобило собствеността върху МПС и не е било влязло във владение на последното.

Налице са две възможни хипотези при закупуване на МПС с наложен запор:

ако запорът е наложен след придобиването на собствеността върху МПС по ЗОЗ от третото лице и влизането му във владение – в този случай, последното следва да предостави пред органа по принудително изпълнение, доказателства, че е станал собственик на МПС преди да бъде наложен запора и е бил във владение на същото. При отказ, третото лице следва да го обжалва по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, съответно по чл. 197, ал. 5 ДОПК

ако запорът е наложен преди придобиването на собствеността върху МПС по ЗОЗ от третото лице и влизането му във владение – в този случай, няма предвидена възможност за обжалване на отказа на органа по принудително изпълнение, тъй като чл. 435, ал. 4 ГПК и чл. 197, ал. 5 ДОПК са неприложими

При тази втора хипотеза сме изправени пред изключително интересна ситуация, при която купувачът на МПС по ЗОЗ има правен интерес да поиска вдигане на запора и заличаване на вписването му в съответните регистри, а от друга страна органите по принудително изпълнение и административните органи могат да откажат вдигането, съответно заличаването на вписването на запора. В резултат, купувачът при обжалване на отказа на административния орган се сблъсква с практиката на ВАС, която не допуска заличаване на вписването на запора и потвърждава постановените откази. От друга страна, купувачът при опит за обжалване на отказа на органа по принудително изпълнение да вдигне наложения запор се сблъсква с определения на съдилищата, които оставят жалбите му без разглеждане, тъй като за него не е предвиден ред за обжалване. Като краен резултат от всичко гореизложено, купувачът няма как да направи преригистрацията в сектор „Пътна полиция” въпреки, че е легитимиран собственик, налице е правно основание за заличаване на запора – чл. 482 ГПК и правен интерес да бъде поискано.

Разгледаното по–горе се наблюдава в практиката, но е необходимо да се обърне внимание на правното действие на вписването на наложен от орган по принудително изпълнение запор върху МПС в сектор „Пътна полиция”, за да се даде отговор на въпроса, дали е правилно да се отказва на купувача пререгистрация /промяна в регистрацията/.

Какво е правното действие на вписването на наложен запор върху МПС в регистъра на сектор „Пътна полиция”

Според чл. 144, ал. 1 ЗдвП „собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор”, а според ал. 2 „при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³ подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Очевидно е, че вписването на вече наложения върху МПС запор в „Пътна полиция” няма никакво правно действие [4]. Запорът по ГПК се счита наложен с описване на вещта от съдебния изпълнител или с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението – чл. 450, ал. 1 и 2 ГПК. Запорът по ДОПК се счита наложен с постановлението за налагането му – чл. 200 във връзка с чл. 195, ал.3 ДОПК [5]. Вписването в сектор „Пътна полиция” има само административно значение с оповестителен характер и не е елемент от фактическия състав на сделката по прехвърлянето на собствеността върху МПС [6] Собствеността върху МПС се прехвърля със сключването на съответния договор и спазването на предвидената от закона форма. Т.е собствеността може да се прехвърля свободно без значение, че в „Пътна полиция” има вписан запор.

Според сега действащия закон /ЗдвП/, „промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган” – чл. 143, ал.9. Според чл. 14, ал. 1 Наредба № І-45/24.03.2000г „промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер и продължаване срока на валидност при временна регистрация”, а според чл. 16, ал. 5 Наредбата „придобиването на собственост върху регистрирано превозно средство се отразява, като се извърши промяна в регистрацията на името на приобретателя”.

Видно е, че в посочените разпоредби се говори за промяна във вече съществуващата регистрация на МПС. Тук се крие и проблемът, тъй като ако се извършва само промяна на данните на собственика, но по вече съществуващата регистрация, то запора ще се води все още на отчет. Поради тази причина и настоящата практика на службите на сектор „Пътна полиция” е да отказват извършване на промяна на регистрацията, тъй като върху МПС има вписан запор от орган по принудително изпълнение, а според чл. 143, ал.9 ЗдвП, при такава ситуация службите следва да спазват стриктно закона и да постановяват откази. Тези откази се потвърждават и в практиката на ВАС, посочена по-горе. Правилно ли е това разрешение de lege ferendа ? Според авторът не. Вписването на запора в регистъра на сектор „Пътна полиция” няма никакво правно значение. Това вписване няма значението на вписани отбстоятелство в службата по вписванията, в ЦРОЗ, в търговски регистър или в Централен депозитар. Не може вписване, което няма правна стойност, да е пречка за купувачът да извърши регистрацията на МПС. В противен случай, възниква проблематиката разгледана по – горе, във връзка с защитата на правата на купувача пред органа по принудително изпълнение, който отказва да вдигне наложения запор. При това положение, без издаден талон от сектор „Пътна полиция”, придобилото собствеността върху МПС лице няма да може да плати данъка му, тъй като данъчните изискват регистрационния талон на автомобила, няма да може да се премине задължителния годишен технически преглед, тъй като там пак се изисква регистрационния талон – чл. 30, ал. 1 от Наредба № H-32 от 16.12.2011г. за Периодичните прегледи, няма да може да се сключи задължителната по Кодекса на застраховането застраховка „Гражданска отговорност” – чл. 257 КЗ, тъй като застрахователите отново изискват регистрационен талон и не на последно място, в регистрите на сектор „Пътна полиция“ ще се води за собственик продавачът, а не купувачът и при справки, органите по принудително изпълнение може да наложат запори на чужди МПС.

Такива проблеми не биха възникнали ако се приеме, че купувачът извършва нова регистрация, което е и правилното разрешение според автора. При нова регистрация, разпоредбата на чл. 143, ал.9 ЗдвП не би била пречка, тъй като запорът ще се води на отчет по старата регистрация на МПС, но не и по новата на купувача, а и в тази разпоредба се говори за промяна на регистрацията, а не за нова регистрация.

Сектор „Пътна Полиция” не е трето задължено лице по запора, но с оглед Инструкция № Iз-849 от 2007 г. за условията и реда, при които органите на МВР оказват съдействие на частните и държавните съдебни изпълнители при изпълнение на техните правомощия органите на МВР указват съдействие на частните и държавните съдебни изпълнители при изпълнение на техните правомощия, са длъжни да съдействат на органите по принудително изпълнение във връзка с изпълнение на тяхната дейност по принудително изпълнение.

За да е противопоставим запорът на кредитор с учреден особен залог върху МПС, то той трябва да бъде вписан в ЦРОЗ – аргумент от чл. 12, ал. 2 ЗОЗ[7]. Вписването в сектор „Пътна полиция” няма отношение към противопоставимостта на запора спрямо заложния кредитор. От значение е ЗОЗ.

В резултат на гореизложеното е очевидно, че е налице нужда от промяна в закона, тъй като за купувачът като трето заинтересовано лице, придобило собствеността върху заложеното по ЗОЗ МПС на оригинерно правно основание, не е предвиден ред за обжалване на евентуален отказ на орган по принудително изпълнение да вдигне запор, в случай, че купувачът не е владял МПС към момента на налагането му и не е бил собственик, тъй като разпоредбите на чл. 435, ал. 4 ГПК и чл. 197, ал. 5 ДОПК са неприложими. Изход от ситуацията може да се търси като се направи промяна в законодателството, която да уреди нова регистрация при придобиване на собственост върху вече регистрирано МПС, а не, както е сега, да се променя съществуващата регистрация. По този начин ще се избегне изложената в настоящата статия проблематика.

УТОЧНЕНИЕ:

Повечето случай в практиката показват, че органите по принудително изпълнение спазват точно законовите предписания и при представяне на доказателства от купувача по ЗОЗ за извършената продажба, вдигат наложените от тях запори върху МПС. Разбира се има и изключения, при които са налице и откази и именно поради това се наложи и създаването на настоящото изследване, за да се провокира една по-мащабна дискусия по въпроса, която от своя страна да доведе до повече изразени мнения и становища относно така поставения проблем.

ИЗВОД:

Запорът върху движима вещ, в случая МПС, се погасява с извършване на продажбата му по ЗОЗ – аргумент от чл, 37, ал. 4 ЗОЗ във връзка с чл. 482 ГПК, който урежда оригинерен придобивен способ. Погасяването настъпва ex lege, както е и при публичната продан на движими вещи по реда на ГПК. В резултат на това, органите по принудително изпълнение следва да уважават подадена от купувача молба, в която се иска вдигане на наложения от тях запор, след като им бъдe предоставенo и съответното доказателство за извършената продажба, а именно: договор за продажба по ЗОЗ на МПС. В случай, че бъде постановен отказ, за третото лице – купувач е налице правен интерес от обжалване на отказа по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, съответно на чл. 197, ал. 5 ДОПК. Ако обаче, третото лице е придобило собствеността върху МПС и е влязло във владение след налагането на запора, то липсва механизъм за обжалване и de lege ferenda, за да бъде избегната тази патова ситуация е необходимо да се приеме изменение в ЗдвП и Наредба № І-45/24.03.2000г и да се предвиди нова регистрация при придобиване на собственост върху МПС, за да бъде избегнато ограничението на чл. 143, ал. 9 ЗдвП.

Автор: Димитър ИВАНОВ, юрист

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1]В съдебната практика, наличието на вписан запор се определя като абсолютна отрицателна предпоставка за пререгистрацията на МПС – Решение № 15669 от 20.12.2010г. по адм.дело №4165/2010г. на ВАС.

[2]Такива казуси са разгледани в Решение № 15669 от 20.12.2010г. по адм.дело №4165/2010г. на ВАС и Решение 4934 от 09.04.2013г. по адм.дело № 11980/2012г. на ВАС

[3] Определение от 04.11.2013г. по ч.г.д.№ 597 от 2013г на ОС-Сливен, потвърдено с Определение № 480 от 18.12.2013г. на Апелативен съд – Бургас; Определение № 1266 от 28.05.2013 г. на АС-Пловдив; Определение от 29.07.2010г. на ОС-Габрово по гр.д.103/2010г; Посочените съдебни актове разглеждат казуси, при които запорът е наложен преди третото лице да придобие собствеността върху МПС и да влезе във владение на последното.

[4]Решение № 515 от 17.08.2009 по гр.д.№6223/2007г. на ВКС.

[5]Определение №22/12.1.2012г. по адм.дело. № 11/2012г на Административен съд Пазарджик.

[6]Решение № 117 от 10.05.2012г на ОС-Сливен по г.д.№ 523/2011г; Решение на Административен съд Варна по адм.дело.№ 488/2013.

[7]Решение по адм.дело 4488/2013г. на Административен съд Варна.