I. ВЪВЕДЕНИЕ
Отменителните искове в производството по несъстоятелност са способ за попълване на масата на несъстоятелността, която да послужи за удовлетворяване на кредиторите при нейното успешно осребряване и последващо разпределяне. В много случаи тези искове са единствената възможност за синдика или за кредиторите на несъстоятелността да попълнят масата с някакво имущество, което е принадлежало на длъжника. Системата на отменителни искове в производството по несъстоятелност е изградена от сблъсъка на две групи явления, чийто правно нетърпими последици следва да бъдат неутрализирани при успешното провеждане на исковете – 1) увреждането на масата на несъстоятелността и 2) нарушаването на равнопоставеността при удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. Настоящият кратък анализ ще изследва въпроса доколко искът по чл. 647, ал. 1, т. 6 от Търговския закон („ТЗ“), който представлява класическо средство срещу увреждащи действия, намира приложение по отношение на договор за особен залог, обезпечаващ собствен дълг на търговеца. Въпросът има съществено практическо значение доколкото често пъти искът по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ е единственото възможно средство в темпорален аспект, с което ищците могат да атакуват разнородни по правната си природа действия и сделки, извършени от длъжника. Същевременно задължителна съдебна практика по проблема все още не е формирана.
II. УВРЕЖДАНЕ И ПРЕФЕРЕНТНЕН ЕФЕКТ. РАЗГРАНИЧЕНИЕ[1]
Исторически търговските отменителни искове черпят своя генезис от Павловия иск, който намира уредба у нас в чл. 135 от Закона за задълженията и договорите („ЗЗД“)[2]. Наред със сделките, които увреждат масата на несъстоятелността и съответно кредиторите, специфичните нужди на търговския оборот са повикали необходимостта от възникване на правни средства за атакуване не само на сделки, които се отразяват негативно върху самата маса на несъстоятелността, а също и такива, които влизат в противоречие с реда за удовлетворяване на кредиторите, установен в чл. 722 ТЗ и по този начин нарушават принципа на пропорционално удовлетворяване на кредиторите. Това явление е наречено в чуждестранните законодателства[3] и в теорията[4] преферентен ефект.
1. Правни действия и сделки, които увреждат масата на несъстоятелността
Принципът, който стои зад нуждата от атакуване на увреждащите сделки в търговската несъстоятелност е общото обезпечение върху цялото имущество на длъжника, закрепен в нашето законодателство в чл. 133 ЗЗД. Както се отбеляза, отменителните искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, които съдържат увреждащо действие като елемент от фактическия състав, са генетично свързани с Actio Pauliana. Съответно елементите от фактическия състав, отнасящи се до противоправността са близки с тези при Павловия иск – необходимо е да е налице увреждащ акт, който се отразява негативно върху имуществото на длъжника (масата на несъстоятелността). Това увреждане се изразява в редуциране на имуществото на длъжника. Подобно редуциране е налице както при намаляване на активите, така и в увеличаване на пасивите в имуществото[5]. Правните действия, които увреждат масата на несъстоятелността накърняват правата на всички хирографарни кредитори[6].
- Правни действия и сделки с преферентен ефект
В тази група попадат преферентните прихващания (чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ), преферентните обезпечения (чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ) и преферентните плащания (чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ). За разлика от увреждащите действия, сделките с преферентен ефект не се отразяват количествено или качествено върху масата на несъстоятелността, те не я накърняват и съответно не увреждат хирографарните кредитори. Причината сделките с преферентен ефект да бъдат поставени под прицела на отменителните искове е тяхното действие по отношение на специалните правила при дистрибуцията на имуществото на длъжника между кредиторите, които са се конституирали в конкурсното производство[7]. С извършването на сделка с преферентен ефект длъжникът „предпочита“ един измежду кредиторите си, с което го облагодетелства, позволявайки му да заобиколи реда за удовлетворяване, уреден в чл. 722 ТЗ. По този начин се накърнява pari passu принципа в производството по несъстоятелност – равенството между кредиторите, което обуславя тяхното пропорционално удовлетворяване[8]. От казаното следва, че противоправността при този род искове се изразява в създаването на неправомерна привилегия в полза на някой от кредиторите, което позволява на последния да избегне конкуренцията на останалите.
- Разграничение[9]
Провеждането на разграничение между предпоставките на преферентните искове и исковете за попълване на масата на несъстоятелността, производни на Павловия иск, е от изключително значение с оглед на опасността от смесване и объркване на исковете и приложното им поле от съдилищата. Основният признак, който трябва да бъде изследван е по какъв начин конкретната сделка или действие се отразява върху масата на несъстоятелността. В случай на обезпечаване на предходен дълг на длъжника например, както ще се разгледа в детайли по-долу, няма как да е налице редукция в масата на несъстоятелността, тъй като обезпечителната сделка е с предмет вече съществуващ дълг, който е част от пасива в имуществото на длъжника. В случай че атакуваният акт се отразява върху реда за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността, създавайки привилегия в полза на един кредитор или удовлетворявайки го в разрез с особените дистрибуционни правила, приложение биха намерили преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността, при положение, че процесната сделка попада в съответния подозрителен период и покрива останалите предпоставки от фактическия състав на иска[10].
III. НЕПРИЛОЖИМОСТ НА ИСКА ПО ЧЛ. 647, АЛ. 1, Т. 6 ТЗ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОСОБЕН ЗАЛОГ ЗА СОБСТВЕН ДЪЛГ
- Обща характеристика на иска
Съгласно чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка, която ги уврежда, по която страна е свързано с длъжника лице, извършена в двугодишен срок от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ. Свързаността е налице при отношенията, изрично изброени в § 1 от Допълнителните разпоредби на ТЗ. Останалите две предпоставки са сделката да уврежда кредиторите на несъстоятелността и да е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата. Необходимо е в резултат от сделката да е налице реално увреждане на кредиторите. Такова би било налице, ако търговецът намалява активите си чрез разпореждане със собствено имущество в полза на свързано лице, увеличава задълженията си, а възможността на кредиторите да се удовлетворят от масата на несъстоятелността е намаляла[11]. Не е налице законова презумпция за увреждане поради отношението на свързаност, нито разместване на доказателствената тежест[12] – съответно според общите правила за разпределяне на тежестта на доказване и приниципа onus probandi incumbit actori, закрепен в чл. 154 ГПК, фактът на увреждането следва да бъде доказан от ищеца при условията на пълно и главно доказване. Според доктрината този текст е най-близкият аналог на Actio Pauliana в системата на исковете за попълване на масата на несъстоятелността[13]. Това означава, че за да бъде уважена исковата претенция, атакуваното действие трябва да проявява признаците за противоправност, очертани по отношение на Павловия иск и съобразени с конкурсния характер на производството по несъстоятелност. За да е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността е необходимо масата на несъстоятелността да е реално накърнена. Накърняване на масата на несъстоятелността би имало, ако активите на длъжника са намалени или пасивите са му се увеличили. В резултат от тези действия възможността на кредиторите да се удовлетворят от имуществото в масата на несъстоятелността следва да е намаляла. Увреждане по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ има също, ако длъжникът е обременил имуществото си. Обременителните действия, които увреждат кредиторите се свеждат единствено до обезпеченията за чужд дълг. Това е така, защото обезпечаването на чужд дълг проявява противоправните последици, типични за Actio Pauliana – то създава привилегия в полза на лице, което е извън кръга на кредиторите на несъстоятелността и по този начин ги уврежда. „Конкурсният модел на чл. 722 ТЗ се оказва не просто вътрешно компроментиран и противоправно изменен, а изцяло дерогиран в полза на обезпечения „външен“ кредитор.“[14] Следователно в системата на отменителните искове по ТЗ вещните и лични обезпечения за чужд дълг, визирани в чл. 647, ал. 1, т. 4 и 5 ТЗ имат увреждащ масата на несъстоятелността характер и в това се изразява тяхната противоправност. Обратно, вещните обезпечения за предходен дълг са елемент от фактическия състав на преферентните искове.
- Особен залог за предходен дълг на длъжника
С договора за особен залог търговецът създава обезпечение в полза на някой от кредиторите си, залагайки цялото или част от имуществото си по реда на Закона за особените залози („ЗОЗ“). По този начин длъжникът дава една особена привилегия в полза на съответния кредитор, която му позволява да пристъпи към изпълнение по чл. 32 ЗОЗ и да се удовлетвори от сумата, получена при успешно проведена продажба. Договорът за особен залог попада в категорията на обезпечителните сделки[15]. При провеждане на анализ на системата на отменителни искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ и правните последици на сключен договор за особен залог за предходен дълг се стига до извода, че това е действие, което не се отразява негативно върху масата на несъстоятелността и не я накърнява. Подобна сделка резултира в учредяването на една особена привилегия в полза на вече съществуващ (хирографарен) кредитор и евентуално вътрешно нарушаване на модела за удовлетворяване от чл. 722 ТЗ. По отношение на такава сделка приложение би следвало да намери искът, уреден в чл. 646, aл. 2, т. 2 ТЗ като учредяване на залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане, извършено след началната дата на неплатежоспособността и в едногодишен срок от подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Подобен следва да бъде изводът и в хипотезата на чл. 43 ЗОЗ, когато заложният кредитор е пристъпил към изпълнение преди откриване на производството по несъстоятелност. За разлика от учредяването на особен залог върху имущество от масата на несъстоятелността за чужд дълг, при което съответният актив реално се изважда от самата маса и се предоставя в полза на външен кредитор, при обезпечаването на предходен дълг заложените активи остават в масата на несъстоятелността, но ще послужат за предпочтително удовлетворяване на заложния кредитор – аргумент от чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Независимо от факта, че в хипотезата на чл. 43 ЗОЗ заложеното имущество се осребрява от самия заложен кредитор, пристъпил към изпълнение по ЗОЗ, а не от синдика, икономическият резултат е един и същ – средствата от реализацията на обезпечението служат за удовлетворяване на обезпеченото вземане. Това изключва увреждането на масата на несъстоятелността.
- Неприложимост на искът за увреждане по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ
Проведеният анализ показва, че учредяването на особен залог за предходен дълг на търговеца не може да бъде атакувано с иска за увреждане по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ дори и да е извършено в полза на свързано лице в двугодишния подозрителен период. Подобен вид обезпечителна сделка попада изцяло в приложното поле на специалния преферентен иск по чл. чл. 646, aл. 2, т. 2 ТЗ. Целите и характерът на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ са напълно различни – докато при първия иск се отнася до реално и целено увреждане на кредиторите на несъстоятелността чрез намаляване на имуществото на длъжника, респективно възможността за удовлетворяване на вземанията на кредиторите, при втория специален иск е налице преферентен ефект – накърняване на реда за разпределение на осребреното имущество, предвиден в чл. 722 ТЗ. Подобно привилигироващо един хирографарен кредитор действие наистина накърнява правата на останалите хирографарни кредитори, но не уврежда масата на несъстоятелността. Фактът, че заложеното имущество ще бъде обект на изпълнение по реда на ЗОЗ, а не от синдика при осребряване на масата на несъстоятелността не може да бъде характеризирано като увреждане по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, тъй като визираната норма изисква реално увреждане на масата – намаляване на активите (обедняване на длъжника), увеличаване на пасивите или обременителни действия за чужд дълг[16]. Договорът за особен залог, обезпечаващ предходен дълг не е сделка, която по своите правни последици е способна да увреди масата на несъстоятелността, което би довело до евентуална основателност на споменатия иск. Тези правни изводи изключват приложението на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ при атакуване на обезпечителни договори за собствен дълг, по отношение на които законодателят е предвидил изричен иск в чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ[17]. Тезата се подкрепя и от Стефан Стефанов, според когото гарантирането на собствени дългове не попада под противоправния модел на Павловия иск и следователно това ги оставя извън приложното поле на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ[18].
Това виждане се подкрепя и при тълкуване на останалите предпоставки на двата иска и по-специално на различно конструираните подозрителни периоди досежно двата разглеждани иска. Докато при учредяването на вещни обезпечения за необезпечено дотогава вземане срещу длъжника подозрителният период е едногодишен (двугодишен в хипотезата на свързаност – арг. чл. 646, ал. 3 вр. чл. 646, ал. 4, т. 1 ТЗ) преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ, като актът следва да е извършен след началната дата на неплатежоспособността, при иска за увреждане срокът е двугодишен преди молбата за откриване на производство по несъстоятелност и не е обвръзан с датата на неплатежоспособността. Не би било логично законодателната воля да позволява едно и също действие да попадне в приложното поле на два отделни отменителни иска, чиито подозрителни периоди са различни формулирани.
IV. ОБОБЩЕНИЕ
Горната аргументация ми позволява с увереност да поддържам тезата, че договорите за особен залог, обезпечаващи предходен необезпечен дотогава дълг на длъжника могат да бъдат атакувани с иска по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, тъй като, ако са извършени в релевантния подозрителен период, имат преферентен ефект. Тези актове нямат увреждащ характер, което изключва приложението на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.
Автор: Ивайло Димитров, докторант по гражданско право
[1] Вж. вместо всички Стефанов, Ст. Преферентните искове за попълване масата на несъстоятелността. С.: Сиби, 2011, с. 35-58, 254-258, 310.
[2] Пак там, с. 35 и сл.
[3] Действията с преферентен ефект и тяхното атакуване в системата на американското право са уредени в глава 11 от официалната компилация на федерални закони – Code of Laws of the United States of America, секция 547. Текстът е достъпен онлайн на адрес: http://uscode.house.gov/.
[4] Стефанов, Ст. цит. съч., с. 35 и сл.
[5] Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С.: Сиби, 2010, 5. изд., с. 587; Апостолов, И. Облигационно право. Част първа – Общо учение за облигацията. С.: БАН, 1990, фототип. изд., с. 490.
[6] Стефанов, Ст. цит. съч., с. 39-43.
[7] Стефанов, Ст. цит. съч., с. 43-44.
[8] За пропорционалното удовлетворяване на кредитора вж. Григоров, Г. Принципът за равенство на кредиторите в производството по несъстоятелност. – В: Развитие на правото в глобализиращия се свят
Юбилеен сборник. С.: Фенея, 2013. Вж. също Димитров, И. За субективния елемент на отменителния иск по чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност. – Търговско и облигационно право № 2, 2016, с. 58-70, 60.
[9] Направеният анализ и разграничение на преферентните искове и останалите отменителни искове по ТЗ е само за целите на конкретния въпрос в настоящата работа и по никакъв начин не претендира за изчерпателност. За пространно изследване на въпроса вж. Стефанов, Ст. цит. съч., с. 39-51, а и труда в неговата цялост.
[10] ВКС също не е чужд на разграничението между преферентните искове и исковете, генетично свързани с Actio Pauliana в ТЗ – вж. Решение № 88 от 16.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1851/2003 г. I Т.О. на ВКС.
[11] Решение № 42 от 28.05.1999 г. по гр. д. № 463 /1998 г. на ВКС; Решение от 01.08.2014 г. по т. д. № 10042/2013 г. на Окръжен съд – Габрово; Решение № 882 от 09.05.2013 г. по т. д. № 5929/2012 г. на Софийски градски съд.
[12] Определение № 747 от 19.12.2014 г. по т. д. № 1334/2014 г. на ВКС.
[13] Стефанов, Ст. цит. съч., с. 254, бел. под линия.
[14] Стефанов, Ст. цит. съч., с. 258. В същия смисъл относно наличието на елемента на увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД при обезпечителните сделки за чужд дълг – Калайджиев, А. цит. съч., с. 587.
[15] Според Решение № 187 от 19.03.2010 г. по търг. д. № 135/2009 г. II. T.O. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, „договорът за особен залог няма характер на безвъзмездна сделка по смисъла на чл. 647, т. 2 (изм. – б.а.). За разлика от възмездните сделки, при които има еквивалентно изменение в състава на имуществото на страните, при безвъзмездните сделки няма размяна на блага от двете страни. При договорите за залог, включително разновидността на договора за особен залог, е налице гарантиране, обезпечение на изпълнението на едно или няколко задължения, породени от сделка. Чрез тях се осигурява възможността при неизпълнение на задължението, непогасяване от страна на длъжника, дължимата сума да се събере от залогодателя чрез продажба на заложеното имущество.“
[16] Вж. Решение № 138 от 10.7.2013 г. по т. д. № 229/2012 г. на Русенски окръжен съд, според което увреждането, като предпоставка на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ изисква реално намаляване на масата на несъстоятелността, а не хипотетично такова.
[17] Подобна теза може бъде намерена в Решение № 1027 от 06.06.2013 г. по т. д. № 4156/2011 г. на Софийски градски съд, където е казано следното: – „По отношение на обезпечителните правоотношения за залог и поръчителство са налице специалните основания за недействителност, изключващи останалите общи хипотези.”
[18] Стефанов, Ст. цит. съч., с. 310, където авторът цитира номерацията на разпоредбата преди изменението с ДВ бр. 20/2013 г. – чл. 647, т. 7 ТЗ.
Подобни статии
Конкуренция между апорт и особен залог на търговско предприятие във връзка с придобиване на правa върху недвижим имот
ОТНОСНО ТЕМПОРАЛНОТО ДЕЙСТВИЕ НА ВПИСВАНЕТО ПРИ ДОГОВОРА ЗА ОСОБЕН ЗАЛОГ ВЪРХУ ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ И ПРОБЛЕМЪТ С НЕГОВОТО ЗАЛИЧАВАНЕ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР
Някои критични бележки по иска за обявяване недействителността на ипотека по чл. 646, ал. 2 от Търговския закон в производството по несъстоятелност
Проблеми на пренаемното отношение – сублизинг и преарендуване
За приложението на чл. 301 от Търговския закон по отношение на арбитражното споразумение
