Съгласно разпоредбата на чл. 84 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН): „Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.“
С нормата на чл. 21, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) е въведено принципното правило, че „лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач.“
Само за сравнение, преди да разгледам част от съдебната практика по основния въпрос на настоящата статия, ще напиша няколко думи относно участието на преводач в наказателното производство. Правото на обвиняемия да ползва преводач е отразено в нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК. Това право е изначално свързано с фактическото осъществяване на другите права на привлеченото към наказателна отговорност лице. Може да се каже, че всякога, когато обвиняемият пожелае да му бъде назначен преводач това трябва да бъде направено, защото осъществяването на това действие представлява основна гаранция за защита на правата му. Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език е защитено и регламентирано и в разпоредбата на чл. 6, т. 3, б. ”е” на КЗПЧОС. В практиката възникват много въпроси, свързани с това дали преводачът трябва да участва във всички процесуални действия и логичното тълкуване на НПК изисква отговорът на този въпрос да бъде положителен. Преводачът трябва да участва не само в действията по привличане на обвиняем, разпит на обвиняем или предявяване на материалите по разследването, но той трябва да присъства и при осъществяване на процесуални действия с участието на други обвиняеми или свидетели или на други действия по разследването, на които присъства обвиняемия. Липсата на преводач на практика обезсмисля участието на привлеченото към наказателна отговорност лице и води до нарушаване на правото му на защита. Ето защо подобно действие без съмнение представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
В разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НПК законодателят е предвидил по изричен начин на обвиняемия да бъде предоставен писмен превод на основни процесуални документи – постановлението за привличане на обвиняем, определенията на съда за налагане на мярка за неотклонение, обвинителния акт, постановената присъда, решението на въззивната инстанция и решението на касационната инстанция – на разбираем за него език. Неизпълнението на това задължение е съществено нарушение на процесуални правила и налага повтаряне на конкретното процесуално действие и на всички останали, за които законодателят е предвидил, че е следвало да бъдат осъществени след него. Дискусионен е въпросът за това дали съдът може да прави преценка за необходимост от назначаване на преводач и да откаже назначаването му ако прецени, че обвиняемият владее в достатъчна степен български език. Съдебната практика в този смисъл е константна за това, че съдът трябва винаги да назначи преводач, когато му бъде поискан, защото преценката за това, доколко разбира езика и доколко уверено го ползва, е субективна и не може да бъде дадена по други обективни критерии. Практиката на Съда в Страсбург е в посока, че всеки има право да иска да получи информация за производството на майчиния си език и неизпълнението на това задължение представлява нарушение на чл. 6, т. 3, б. „а” на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Тоест, съгласно националното ни и общностното законодателство, съществува позитивно задължение на Държавата, най-общо казано, да осигури информация на обвиняемия за развитието на производството на разбираем за него език. Както вече споменах, неизпълнението на това задължение представлява винаги съществено процесуално нарушение. Може да се обобщи, че за съда съществува възможност да откаже назначаването на преводач само и единствено ако прецени, че така направеното искане представлява злоупотреба с права, но всякога е длъжен да изложи подробни и убедителни мотиви в тази посока. Във всеки друг случай неназначаването на преводач би било съществено нарушение на процесуални правила.
Дискусионен е въпросът относно приложимостта на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Съдебната практика в този смисъл не е константна.
За по-голяма яснота ще разгледам следния примерен казус.
Томас е немски гражданин и е член на съвета на директорите на публичното дружество „Х“ АД (със седалище и адрес на управление в България), и притежава пряко 25 на сто от капитала му, поради което Томас е заинтересовано лице по смисъла на чл. 114, ал. 6, пр. 1 и пр. 4 във вр. с чл. 114, ал. 6, т. 1, пр. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). На 10.12.2015 г. е сключен договор за паричен заем между немския гражданин, в качеството му на заемодател, и „Х“ АД, представлявано от Томас, за сумата от 100 000 евро, която следва да се преведе на два транша както следва: на 15.12.2015 г. – 60 000 евро и на 20.12.2015 г. – 40 000 евро. Договорът е подписан от Томас като заемодател от една страна и в качеството му на представляващ публичното дружество „Х“ АД като заемател – от друга. Извършването на преводите по договора за заем е осъществено на договорените дати – 15.12.2015 г. и 20.12.2015 г. За да бъде валидна обаче тази сделка в чл. 114, ал. 2 от ЗППЦК е въведено едно задължително изискване, което гласи следното: сделките на публично дружество с участие на заинтересовани лица, извън посочените в ал. 1, подлежат на предварително одобрение от управителния орган на публичното дружество. Да приемем, че в настоящия случай такова предварително одобрение не е било дадено. Компетентни лица от Комисията за финансов надзор (КФН) извършват проверка и установяват, че липсва одобрение от управителния орган на публичното дружество, в нарушение на разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ЗППЦК. При тази фактическа обстановка, проверяващите формират извод за извършено от Томас административно нарушение, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 04.05.2016 г. Въз основа на съставения акт е издадено Наказателно постановление (НП) от 27.09.2016 г., издадено от заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на Томас е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 7000 лв., на основание чл. 221, ал. 1, т. 4 от ЗППЦК, за нарушение на чл. 114, ал. 2, вр. ал. 6, предл. 1 и 4, вр. чл. 114, ал. 6, т. 1, предл. 1 от ЗППЦК. В разгледания случай както актосъставителят, така и административнонаказващият орган приемат, че Томас владее български език в достатъчна степен, като се позовават на приложена автобиографична справка (в която пише, че владее български език) и на документи, съставени на български език и подписани от немския гражданин.
Недоволен от издаденото наказателно постановление, Томас обжалва същото пред районния съд в законоустановения съгласно чл. 59 и сл. от ЗАНН седемдневен срок. В подадената жалба немският гражданин възразява, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения, както и че е нарушено правото му на защита. Районният съд приема, че такива нарушения не са допуснати, в това число за назначаването на преводач и изискването за предоставянето на препис от документите в превод на език, който чужденеца владее. За този извод районният съд се позовава на констативен протокол, съставен от служители на КФН и воден на български език, според който нарушението е разяснено лично на Томас в двустранен разговор, проведен на български език, който явно бил разбираем за чужденеца, което се установявало и от лично положения му подпис под текст: „Получих препис на 15.05.2016 г.“ В крайна сметка районният съд постановява решение, с което потвърждава издаденото наказателно постановление.
Недоволен от решението, Томас подава касационна жалба чрез районния съд до съответния административен съд в срока, определен в чл. 211, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Аналогичен на настоящия казус е разгледан в Решение № 3761 от 29.05.2015 г., постановено по КНАХД № 620/2015 г. на АССГ. Привлеченото към отговорност лице също е чужд гражданин. От прочита на решението става ясно, че приложената автобиографична справка не е била подписана, а освен това не е имало приложен нито един сертификат, че чужденецът владее български език и на какво ниво. Според касационният състав, при това положение не могат да се приемат за достатъчни субективните възприятия и преценка на актосъставителя, че лицето владее български език. В решението е прието, че „…съгласно чл. 21, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач. По този начин на лицата се гарантира възможността да разберат какво е вмененото им нарушение и респективно да организират адекватно защитата си още с предявяването на АУАН. Основната цел на предявяване на АУАН е нарушителят да бъде уведомен за образуваното срещу него производство и за вмененото му административно нарушение, за да организира защитата си. Връчването на АУАН на чужденец, който не владее български език, без преводач, опорочава напълно процедурата по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН по предявяване на АУАН, съществено засяга правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на НП.“
Подобен казус е разгледан и в Решение № 6194 от 19.10.2015 г., постановено по КНАХД № 858/2015 г. на АССГ. В него е прието, че представляващият санкционираното дружество-работодател е гражданин на Гърция, т.е същият не е български гражданин. Не е имало данни по делото, че същият владее български език съответно дали владее до степен, че да разбира съдържанието на АУАН. Според този касационен състав по силата на чл. 84 от ЗАНН, към казуса по делото е приложим чл. 21 от НПК – лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, в които случаи се назначава преводач. По делото не е било спорно, че представляващият дружеството е бил чужд гражданин и не е имал назначен преводач от български на разбираем от него език. Според решаващия състав фактът, че касаторът е написал собственоръчно „получих“ на български език, не би могъл да се приеме като аргумент за това, че е разбрал съдържанието на прочетения му акт. Както е установила съдебната практика, именно участието на лице в качеството му на преводач е в основата на законово предвидената гаранция, че на нарушителя е осигурена и гарантирана възможност да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си в пълен обем и по адекватен начин. Воденето на административнонаказателното производство още от самото начало на език, разбираем за нарушителя, е гаранция за правото на защита. „В процесния случай липсват данни гръцкият гражданин да е разбирал български език до степен, че да може да упражни пълноценно правото си на защита. Правото на лицето да се ползва преводач е неотменимо, съответно на това изискването по чл. 21 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН за назначаване на преводач е императивно, и не може да бъде игнорирано въз основа на субективна преценка на служители на наказващия орган, че лицето владее български език. Единствено и само при изрично и надлежно дадено съгласие, преводач може и да не бъде назначен, в случая липсва такова съгласие от страна на лицето Х. Нарушението е съществено, тъй като препятства изначално възможността за защита. Допуснатото съществено процесуално нарушение е абсолютно и самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.“
Същевременно обаче, в горецитираното решение касационният състав не е споделил довода на процесуалния представител на касатора относно необходимостта от превод в писмен вид на разбираем за касатора език на процесните АУАН и НП. Според този касационен състав в административнонаказателното производство не намира приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НПК, съгласно която когато обвиняемият не владее български език, му се предоставя писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за налагане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда и на решението на въззивната инстанция на разбираем за него език. „..не може да се направи извод, че чл. 84 ЗАНН, която регламентира случаите, при които намират субсидиарно приложение нормите на НПК, препраща и към правилата по НПК за изготвяне на актовете в хода на административно-наказателното производство, в това число и на чужд език, тъй като ЗАНН съдържа правила по този въпрос.“ Тоест, този касационен състав приема, че разпоредбата на чл. 21 от НПК е приложима по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, докато чл. 55, ал. 3 от НПК е неприложим. Тук е мястото да отбележа, че и по въпроса за приложимостта на чл. 55, ал. 3 НПК вр. чл. 84 ЗАНН няма единомислие в съдебната практика. Така например, за разлика от приетото в горецитирания съдебен акт, в Решение № 2057 от 26.03.2015 г., постановено по КНАХД № 10064/2014 г. на АССГ е прието следното. По делото е безспорно установено, че лицето е гръцки гражданин и АУАН му е предявен на български език без преводач. АНО се е позовавал на автобиографична справка на чуждия гражданин, в която е посочено, че последният владее български език (справката също не била е подписана) и на документи, съставени на български език и подписани от гръцкия гражданин, за да се обоснове, че последният владее български език. По делото обаче нямало приложен нито един сертификат, че чужденецът владее български език и на какво ниво. „Съгласно чл. 21, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. Предвид спецификата на производството, чужденецът винаги може да се ползва от правото, което има, визирано в разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НПК, приложима по силата на чл. 84 от ЗАНН. Съгласно посочения текст на закона – лицата, които не владеят български език, имат право на устен и писмен превод в наказателното производство на разбираем за него език. По този начин на посочената група лица се гарантира възможността да разберат какво е вмененото им нарушение и респективно да организират адекватно защитата си още от предявяване на АУАН. Основната цел на предявяване на АУАН е нарушителят да бъде уведомен за образуваното срещу него производство и за вмененото му административно нарушение, за да организира защитата си. Преводач не е осигурен нито при връчване на АУАН, нито при връчване на НП. Освен това не е налице отбелязване в АУАН и в НП или в друг документ, в който ответника по касация изрично да е декларирал пред актосъставителя или пред АНО, че се отказва от това си право, каквато възможност законодателят е уредил в разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НПК. Предявяването на АУАН на чужденец, който не владее български език, без преводач опорочава напълно процедурата по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН по предявяване на АУАН, съществено засяга правото на защита на административнонаказаното лице и е основание за отмяна на НП.“ В решение № 1203 от 25.02.2016 г., постановено по КНАХД 10474/2015 г., също се приема, че чужденецът винаги може да се ползва от правото, което има, визирано в разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НПК, приложима по силата на чл. 84 от ЗАНН.
В подкрепа на тезата за приложимостта на чл. 21, ал. 2 от НПК в административнонаказателното производство по силата на чл. 84 от ЗАНН е и Решение № 1222 от 04.03.2015 г., постановено по КНАХД № 7933/2014 г. на АССГ, в което е прието за безспорно установено, че касаторът е гръцки гражданин и АУАН му е бил предявен на български език без преводач. В случая районният съд е приел, че касаторът владее български език в достатъчна степен и не е било допуснато нарушение при предявяване на АУАН. Както АНО, така и районният съд са се позовали на автобиографична справка на касатора, в която е било посочено, че последният владее български език (справката не е била подписана) и на документи, съставени на български език и подписани от касатора, за да обосноват, че касаторът владее български език. Административният съд е приел тези изводи на АНО и на районния съд за неправилни. По делото не е имало приложен нито един сертификат, че чужденецът владее български език и на какво ниво. „Привлеченото към отговорност лице е чужд гражданин, за който няма доказателства да владее в необходимата степен български език. Съгласно чл. 21, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач. По този начин на посочената група лица се гарантира възможността да разберат какво е вмененото им нарушение и респективно да организират адекватно защитата си още от предявяване на АУАН. Основната цел на предявяване на АУАН е нарушителят да бъде уведомен за образуваното срещу него производство и за вмененото му административно нарушение, за да организира защитата си. Предявяването на АУАН на чужденец, който не владее български език, без преводач опорочава напълно процедурата по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН по предявяване на АУАН, съществено засяга правото на защита на административнонаказаното лице и е основание за отмяна на НП.“ И така този касационен състав е приел, че като е достигнал до друг извод, районният съд е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил неправилен съдебен акт, който административният съд е отменил и вместо него е постановил друг, с който е отменил наказателното постановление.
Противно на приетото в горецитираните решения, част от съдебната практика приема, че разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от НПК е неприложима в административнонаказателното производство. Пример за това е Решение № 6179 от 11.10.2016 г., постановено по КНАХД № 5172/2016 г. на АССГ. В това решение касационният състав приема, че по отношение на твърдяното нарушаване на правото на касатора да му бъде осигурен преводач в закона не съществувало задължение за административните органи да назначават преводач на дадено лице единствено поради качеството му на чужд гражданин. „Процесуалните норми на ЗАНН не предвиждат задължително участие на преводач във фазата по установяване на нарушението. По тези въпроси субсидиарно не може да намери приложение и НПК, тъй като съгласно чл. 84 от ЗАНН неговите разпоредби са приложими само за изчерпателно изброените хипотези, сред които не фигурира въпросът, свързан с назначаването на преводач, а освен това чл. 21, ал. 2 от НПК предвижда, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач“. Следователно, според този състав, необходимостта от назначаване на преводач се преценява конкретно за всеки случай с оглед на владеенето или не на български език от конкретното лице. Затова за наличието, респективно липсата, на процесуално нарушение във връзка с участието на преводач в административнонаказателното производство, следва да се съди във всеки конкретен случай с оглед на всички данни по делото. В този случай са били налице достатъчно доказателства, за да се заключи, че касаторът владее български език в достатъчна степен, за да разбере отправеното му обвинение. „Видно от представения по делото констативен протокол от 31.05.2013 г., кореспондиращ с изслушани пред СРС свидетелски показания на актосъставителя, касаторът е разговарял на български език с проверяващите в качеството си на представляващ търговско дружество, регистрирано в Република България. След като извършената проверка е във връзка с дейността на дружеството, неизбежно е използвана и специфична за нея терминология, въпреки това касаторът е подписал АУАН без възражения, включително относно необходимостта да му бъде назначен преводач. Във връзка с горното се установява, че жалбата до Софийски районен съд на гръцкия гражданин е депозирана чрез пълномощник – адвокат. Пълномощното, което е представено по делото, е изготвено в пълния си текст единствено и само на български език и въз основа на него адвокатът е реализирал съдебната защита на гръцкия гражданин. Последният собственоръчно е положил подписа си под обективираната в писмен вид воля да упълномощи адвокатското дружество, така че последните да го представляват и защитават пред съд при оспорване на посочените в пълномощното НП, издадени от заместник-председател на КФН, сред които и процесното. След като санкционираното лице своевременно и успешно е упражнило правото си на защита, оспорвайки наказателното постановление пред съд, доводите на адвоката – пълномощник следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.“
Подкрепящо тезата за неприложимост на разпоредбата на чл. 21 от НПК в административнонаказателното производство е и Решение № 4118 от 14.06.2016 г., постановено по КНАХД 10871/2015 г. на АССГ, в което е прието следното. По отношение на твърдяното нарушаване на правото на касатора да му бъде осигурен преводач, съдът е приел, че в закона не съществува задължение за административните органи да назначават преводач на лице единствено поради качеството му на чужд гражданин. „Процесуалните норми на ЗАНН не предвиждат задължително участие на преводач във фазата по установяване на нарушението. По тези въпроси субсидиарно не може да намери приложение и НПК, тъй като съгласно чл. 84 от ЗАНН неговите разпоредби са приложими само за изчерпателно изброените хипотези, сред които не фигурира въпросът, свързан с назначаването на преводач, а освен това чл. 21, ал. 2 от НПК предвижда, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач“. В същия смисъл е и Решение № 4868 от 08.07.2016 г., постановено по КНАХД № 3582/2016 г.
В заключение ще отбележа, че според мен в административнонаказателното производство необходимостта от назначаване на преводач следва да се преценява конкретно за всеки случай с оглед на владеенето или не на български език от конкретното лице. Затова за наличието, респективно липсата, на процесуално нарушение във връзка с участието на преводач в административнонаказателното производство, следва да се съди във всеки конкретен случай с оглед на всички данни по делото. Липсата на преводач по време на предявяване на АУАН на чужденец не съставлява по презумпция процесуално нарушение. По дадено дело може да са налице достатъчно доказателства, сочещи, че чужденецът владее български език в достатъчна степен, за да разбере отправеното му обвинение. Така например може да има съставен констативен протокол, кореспондиращ с изслушани пред районния съд свидетелски показания на актосъставителя, че чужденецът е разговарял на български език с проверяващите в качеството си на представляващ търговско дружество, регистрирано в Република България. В преписката може да се съдържат данни, че на наказаното лице са му обяснени фактите и обстоятелствата, на които се основава административното обвинение. По делото може да са налични заверени копия от документи, подписани от чуждия гражданин. Например декларации, включително и Заявление за вписване на обстоятелства относно акционерно дружество А5. Звучи абсурдно твърдението, че лице, което не разбира езика, би могло да попълни това заявление и да положи подпис. Подписването на документи от чужденец, без да е наясно със съдържанието им, противоречи на всякаква житейска логика. На следващо място, ако чужденецът е подал възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу процесния АУАН и същите са подписани от него, а не от адвокат или друг представител, липсва подпис и на преводач, ако е бил извършван превод, от своя страна също сочи, че лицето разбира български език в достатъчна степен. С оглед всички изложени дотук данни може да се приеме, че в определени случаи нарушителят не е бил възпрепятстван да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и да ангажира защитата си.
Автор: Кристиян Трендафилов
Подобни статии
РАЗСЪЖДЕНИЯ ПО НЯКОИ НЕИЗЯСНЕНИ ВЪПРОСИ ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.28 ОТ ЗАНН
СЪЩЕСТВУВА ЛИ ЗАКОНОВ РЕГЛАМЕНТ, ПО СИЛАТА НА КОЙТО ОРГАНИТЕ НА МВР ДА ИЗПЪЛНЯТ ОТПРАВЕНО ДО ТЯХ ИСКАНЕ ОТ СТРАНА НА СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ ЗА ВРЕМЕННО СПИРАНЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ НА МПС?
ДОКОЛКО Е БЪРЗА И ЕФИКАСНА ОПРОСТЕНАТА ПРОЦЕДУРА ПО УСТАНОВЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ И НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ?
ПРОТИВОРЕЧИЯ В СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ОТНОСНО ПРАВОМОЩИЯТА НА РАЙОННИЯ СЪД КАТО ВЪЗЗИВНА ИНСТАНЦИЯ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД КАТО КАСАЦИОННА ИНСТАНЦИЯ ПО АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
ОТНОВО НА ФОКУС : ВКС тълкува силата на пресъдено нещо
