Проблемът с последиците от вписването на налаганите от съдебните и публичните изпълнители запори в ЦРОЗ продължава да занимава съдебната практика. Аз самият не веднъж съм се опитвал да разсъждавам по темата, като съм излагал и своето становище[1], но публикуваните напоследък съдебни решения ми показват, че този проблем продължава да стои, като тезите по него стават все по-разнородни. Тук ще си позволя да коментирам Решение № 206 от 11.03.2019г. по т.д. № 1713/2018г. на Окръжен съд – Варна и Решение № 158 от 01.07.2019г. по в.т.д. № 320/2019г. на Апелативен съд – Варна, в които са изложени съвсем различни разсъждения относно последиците на вписването на запор от публичен изпълнител в ЦРОЗ и приложението на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ. Интересното е, че по мое мнение в едното съдебно решение по-голямата част от мотивите са правилни, но неправилен е диспозитивът, а в другото мотивите са неправилни, а диспозитивът правилен.
- Казус поставен за разглеждане в Решение № 206 от 11.03.2019г. по т.д. №1713/2018г. на Окръжен съд – Варна
Съдът е бил сезиран с установителен иск предявен от НАП по реда на чл. 694, ал.2, т.1 ТЗ, с който приходната агенция е поискала да бъде установено от съда, че публичните вземания от несъстоятелния длъжник са с привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ. Претенцията се основава на вписан запор от публичен изпълнител върху 11 бр. МПС в ЦРОЗ, който запор обезпечава публичните вземания на НАП, за които се претендира привилегията по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ.
- Мотиви и диспозитив на решението на съда
Мотивите на съда са, че само вписването на учреден особен залог (чл.2 ал.1 ЗОЗ) и обстоятелствата по чл. 26 ал. 2 са изрично уредени като конститутивни, съответно останалите вписвания имат само оповестителен характер. Следователно сама по себе си регистрацията на запор не може да породи привилегия, ако не е налице друго материално правно основание, което да налага предпочитание на съответния кредитор. Самата разпоредба на чл. 722 ал.1 т.1 ТЗ урежда само ред на отчитане на основания, пораждащи привилегиите, но не може да създаде такова предимство.
Не вписването по реда на ЗОЗ, а принудително изпълнение по реда на ДОПК е основанието за предпочитането на държавата пред останалите кредитори и то само докато подготвените с наложените мерки способи на осребряване на конкретни активи се реализират ефективно. Събраните при продажбите на запорирани вещи суми публичният изпълнител ще може да задържи в цялост за погасяване на обезпечените в това изпълнение вземания, без да е длъжен да отчита сумата пред останалите кредитори на несъстоятелния длъжник(включително и тези с предимства по чл. 722 ал. 1 т. 3, 4 и 5 ТЗ). Аргумент в тази насока може да се изведе и от допълнителното пояснение в текста относно специалният характер на тази привилегия, черпена от вписани обезпечителни мерки. Доколкото запорът обезпечава способ на принуда, реализирана чрез органа, наложил мярката, то и привилегията е предвидена само върху сумите, получени при реализацията на обезпечената от публичния изпълнител продажба. Само при това тълкуване не се стига до явно пренебрегване както на общите принципи на универсалното изпълнение, така и на уреденото в специалния процесуален закон действие на обезпечителната мярка ( чл. 206 ал.1 ДОПК вр. чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1 ГПК), което не включва привилегия, а само противопоставимост на правото на съразмерно участие наред с останалите кредитори на общия длъжник.
Оповестителното действие на подобно вписване е предназначено да съхрани статуквото като осуети създаване на предимства за други кредитори чрез сделки с длъжника, подлежащи на регистрация по реда на ЗОЗ. С вписването на обезпечителните мерки в специалния регистър, взискателят си гарантира непротивопоставимост на по-късно учредени особени залози, съответно препятства възможностите на други лица да ползват облекчен ред за изпълнение без съдебна намеса (чл. 32 ал.1 и 32а ал. 1 вр. чл. 32 ал. 7 вр. чл. 12 ал.2 ЗОЗ). Съответно в конкретния случай вписаните запори след по-рано учредените залози биха могли да препятстват само предприето от обезпечения кредитор принудително реализиране на обезпечение по специалния ред на ЗОЗ, но не и да създават привилегия спрямо останалите необезпечени кредитори. Още повече, че при установеното по настоящото дело водено индивидуално изпълнение на обезпечения със залога кредитор е видно, че конкуренцията между двамата претенденти за привилегия върху посочените движими вещи няма да се разреши по правилата на ЗОЗ, а според чл. 194 ал.3 ДОПК, ако публичният изпълнител не само е започнал изпълнението с налагане на мерките, но е и довършил обезпечаването на способа с издирване, опис и изземване на вещи, които не са установени в държане на длъжника (чл. 201 ал.1 ДОПК). Обратно, ако насочването на изпълнението по реда на ГПК, продължаващо след разрешението на съда по несъстоятелността върху заложените движими вещи е започнало преди публичното изпълнение, тогава самото изпълнение по ДОПК ще бъде осуетено, респективно и привилегията по тези останали безпредметни обезпечителни мерки няма да може да се ползва ефективно върху цената, платена за продан, извършена от ЧСИ.
Доказаното налагане на обезпечителни мерки, оповестени в ЦРОЗ легитимира държавата като титуляр на правото на принудително изпълнение, незасегнато от откритото производство по несъстоятелност в рамките на което може да бъде зачетена и привилегията по чл. 722 ал.1 т.1 ТЗ по отношение на сумите, получени при продажби, реализирани от публичния изпълнител върху притежавани от длъжника активи /именно тази част на мотивите считам за неправилна/.
В крайна сметка съдът е постановил диспозитив, че „на осн. чл. 694 ал.2 т.1 ТЗ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, че включеното в списъка по чл.692 ал.4 ТЗ, одобрен с определение № 3790/26.10.2018г по т.д. 1698/17г на ВОС вземане на кредитор Национална агенция за приходите в общ размер на 1 050 089,35лв СЕ ПРИЕМА с привилегия по чл. 722 ал.1 т.1 ТЗ върху получена сума от принудително изпълнение по изпълнително дело № 180364246/18г, водено от публичен изпълнител по реда на ДОПК върху запорирани движими вещи на несъстоятелния длъжник, описани в постановление за налагане на обезпечителна мярка, вписано по реда на ЗОЗ с рег. № 2018042602810.
- Мотиви и диспозитив на Решение № 158 от 01.07.2019г. по в.т.д. № 320/2019г. на Апелативен съд – Варна
С посоченото решение е разгледана жалба срещу решението на окръжния съд, описано в т.1, като Апелативен съд – Варна го е отменил и е отхвърлил претеницията на НАП за признаване на привилегия на публичните си вземания по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ.
Мотивите на съда са, че разпоредбата на чл.26, ал.3, т.11 от ЗОЗ /изм./ действително е предвиждала в предишната си редакция, че на вписване по реда на ЗОЗ подлежи запорът, наложен по реда на ДОПК. С измененията на ЗОЗ /ДВ, бр.105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г./ такова правило вече не съществува. Разпоредбата на §49 от ПДР на ЗИЗОЗ предвижда запазване на действието само на вписаните особени залози. Следователно всички останали вписвания не запазват действието си. Вписване пък по реда на ЗОЗ на наложен запор по ДОПК след отпадане на законовото основание за това е невалидно /посоченото е категорично неправилно/. Ето защо, следва да се приеме, че към момента на извършваната от съда преценка законовата предпоставка по чл.722, ал.1, т.1 – ТЗ липсва и НАП не се ползва с привилегията на този първи ред на вземанията.
- Коментар на автора
Според чл. 638, ал.1 ТЗ „с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”. От своя страна последната регламентира, че „когато получените от реализацията на имуществото по ал. 1 средства не покриват изцяло вземането и натрупаната лихва и разноските по публичното изпълнение, държавата или общината се удовлетворяват за остатъка по общия ред” – ал. 2, съответно, че „когато получените от реализацията на имуществото по ал. 1 средства превишават вземането и натрупаната лихва и разноските по изпълнението, публичният изпълнител превежда остатъка по сметката на несъстоятелността” – ал. 3. Освен това, „ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност” – ал.4. Видно от текстовете н ТЗ и ДОПК е, че законодателят е осигурил преимуществено принудително изпълнение в полза на публичните си вземания спрямо вземания на частни кредитори. В този смисил дори и да е открито производство по несъстоятелност на длъжника, то публичния изпълнител може да продължи с изпълнението по реда на ДОПК, ако са изпълнени критериите предвидени в чл. 193, ал.1 и 4 ДОПК[2].
От своя страна текстът на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ е остарял, като тази му редакция е била обнародвана в ДВ, бр.105 от 2005г. След обнародването и са били направени изменения и в ЗОЗ, обнародвани в ДВ, бр.108 от 2007., с които е била създадена т.11 в чл. 26, ал.3. Самите изменения са били прокарани първоначално в пар.21 от ПЗР на ДОПК (законопроект със сигнатура 502-01-9 на 40-о Народно събрание). Тази точка е предвиждала, че на вписване по реда на ЗОЗ подлежат и запора и възбраната наложени по реда на ДОПК. Към момента на постановяването на решението точката е отпаднала, като вписване на възбрани по реда на ЗОЗ вече е недопустимо, докато запорите се вписват по смисъла на чл.26, ал.3, т.1 и 2 ЗОЗ[3]. Т.е. няма как да се извърши привилегировано удовлетворяване на публично вземане обезпечено с възбрана, която е вписана по реда на ЗОЗ, тъй като такива вписвания са недопустими[4]. Относно запора наложен от публичен изпълнител, то изричната уредба в т.11, която е постановявала същият да подлежи на вписване в ЦРОЗ, също е била отменена. Въпреки това обаче вписването му остава допустимо по смисъла на чл. 26, ал.3, т.1 и 2 ЗОЗ. Поради тази причина категорично неправилно е становището на апелативния съд, срещано и в някои други съдебни актове, че след отмяната на т.11 от чл. 26, ал.3 ЗОЗ, запорът по реда на ДОПК не подлежи на вписване, а извършеното вписване било невалидно. Напротив, запорът подлежи на вписване – чл. 26, ал.3, т.1 и 2. В този смисъл остава въпросът дали при постъпления от имущество на несъстоятелния длъжник, спрямо което е вписан запор по реда на ЗОЗ за обезпечаване на публични вземания, синдикът следва да зачете привилегия по смисъла на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ?
В литературата е възприето становището, че разпоредбата се нуждае от корективно тълкуване[5]. Напълно споделям становището изразено в доктрината, че de lege lata се налага подобно тълкуване, като дори смятам, че de lege ferenda разпоредбата на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ трябва да претърпи съшествено изменение, като привилегиите бъдат запазени само за ипотекарните и заложните кредитори.
Вписването на запора в ЦРОЗ цели да осигури действие на запора спрямо заложен кредитор, когато двамата обезпечени кредитори, със залог и запор върху едно и също имущество, се конкурират. В този смисъл, ако запорът наложен по реда на ГПК или ДОПК не се впише в ЦРОЗ, то той би бил непротивопоставим на заложния кредитор вписал особен залог, независимо, че е бил наложен по-рано от вписването на залога[6]. Запорът и възбраната не осигуряват привилегии, а само относителна недействителност на извършените от длъжника разпореждания след тяхното налагане – чл. 452 ГПК; чл.206 ДОПК. Наложеният по-рано запор, който е вписан и по реда на ЗОЗ, има още няколко важни последици, а именно – възпрепядства заложния кредитор да впише пристъпване към изпълнение (чл. 32, ал.7 ЗОЗ); обезсилва привилегията, която осигурява особения залог, съответно двамата кредитори стават хирографарни един спрямо друг (ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ВКС/. От друга страна, никъде, нито в ЗЗД – чл. 136, нито в ДОПК – чл. 194, законодателят не урежда вземания обезпечени със запор или възбрана като привилегировани. В решението на окръжния съд е прието, че доказаното налагане на обезпечителни мерки, оповестени в ЦРОЗ легитимира държавата като титуляр на правото на принудително изпълнение, незасегнато от откритото производство по несъстоятелност в рамките на което може да бъде зачетена и привилегията по чл. 722 ал.1 т.1 ТЗ по отношение на сумите, получени при продажби, реализирани от публичния изпълнител върху притежавани от длъжника активи. Това становище не може да бъде споделено. Ако изпълнението от публичния изпълнител е реализирано в хипотезата на чл. 193, ал.4 ДОПК, то сумите ще постъпят при него и той ще има право да удовлетвори публичния взискател. Дори и постъплението на сумите да стане след изтичането на шестмесечния срок, то меродавен е моментът, в който е извършено осребряването на актива. При положение, че той е осребрен в шестмесечния срок от откриването на производството по несъстоятелност, то средствата, макар и постъпили по-късно,т.е. след този срок, следва да се разпределят от публичния изпълнител. Под реализиране би следвало да се приеме настъпила смяна на собствеността върху имуществото след извършена публична продажба, съответно събиране на вземането, което е обезпечено. В този смисъл разпоредбата на чл. 722, ал.1,т.1 ТЗ се оказва излишна, тъй като в ДОПК е налице уредба – чл. 194, която урежда предимство за кредиторите с ипотеки, залози и право на задържане. Тази уредба е сходна с тази по чл. 136 ЗЗД и чл. 722 ТЗ, тъй като навсякъде публичните вземания се удовлетворяват след кредиторите с такива обезпечения. Още тук прозира несъответствието на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ с останалите разпоредби уреждащи привилегиите в принудителното изпълнение, тъй като нито в ГПК, нито в ДОПК обезпечените със запор/възбрана вземания не се ползват с привилегии. Освен това, чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ, в този и вид, влиза в пряко противоречие с чл. 194 ДОПК, който урежда, че кредиторите с ипотека, залог и право на задържане се удовлетворяват с предпочитание преди публичния взискател. Недопустимо е при положение, че самият ДОПК не предвижда предпочитание на публичните вземания пред правото на задържане, каквато между впрочем е и уредбата в ЗЗД и ТЗ (с изключение на недоразумението в т.1 на чл. 722), такава привилегия да се урежда от друг закон, тъй като при събиране на публични вземания приложими са разпоредбите на ДОПК. Правилно в този смисъл е посоченото в правната доктрина, че след като в хипотезата, при която наложената обезпечителна мярка по чл. 193 ДОПК е запор и той е вписан в първичния регистър по ЗОЗ, публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на особената привилегия, която се предоставя на заложния кредитор, то по аргумент от по-силното основание, това публично вземане не се ползва с особена привилегия от първи ред, и когато удовлетворяването на вземането става след изтичане на шестмесечния срок по чл. 193, ал.4 ДОПК чрез осребряване на имущество, предмет на запора, става в рамките на производството по несъстоятелност[7].Аргумент за горното е и разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която изрично визира разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, но не и на възбранена или запорирана вещ.
Ако средствата са недостатъчни да удовлетворят публичния взискател след реализиране на обезпеченото имущество, същият се удовлетворява по общия ред – чл. 193, ал.2 ДОПК. Т.е. тук законът изрично подчертава, че публичният взискател става хирографарен кредитор, а чл. 722, ал.1, т.5 ТЗ урежда удовлетворяването на публичния взискател по общия ред, когато постъпленията са от имущество осребрено от синдика.
ИЗВОД:
С оглед на гореизложеното следва да се сподели за правилно становището, изразено вече категорично в доктрината, че с привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се ползват само вземания обезпечени със залог или ипотека, но не и тези, по отношение на които е наложен запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ[8]. В този смисъл следва да се сподели изцяло тезата за за корективното тълкуване на т.1 de lege lata
De lege ferenda текстът за вписани по реда на ЗОЗ запори и възбрани трябва да бъдат премахнат от чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ.
За съжаление следва да заключа, че продължава да има дълбока пропаст между правната доктрина и съдебната практика, съответно че съдебните състави продължават да не съобразяват достиженията на доктрината при разрешаването на казуси, по които е налице категорично разрешение, както е в разглеждания случай с тълкуването на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ.
Автор: Д-р Димитър Иванов
[1] Иванов, Д. Особеният залог в българското право, Сиела, 2017, с.270; Иванов, Д. Поглед върху конкуренцията между изпълненията по реда на ГПК и ЗОЗ след измененията от 30.12.2016г., достъпна на https://gramada.org/%d0%bf%d0%be%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%b4-%d0%b2%d1%8a%d1%80%d1%85%d1%83-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%ba%d1%83%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d1%83-%d0%b8%d0%b7/.
[2] В тази връзка е становището в правната доктрина, изразено в Стефанов, С., и колектив. Актуални въпроси на производството по несъстоятелност, ИК „Труд и право”, 2013, с.640, че привилегията предвидена в чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ, относно публичните вземания обезпечение със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, се отнася за случая, в който публичния изпълнител продължава изпълнението по реда на ДОПК, което изпълнение преодолява производството по несъстоятелност. Там се твърди още, че посочената привилегия е да приоретизира публичните вземания на държавата спрямо тези посочени в чл. 722, ал.1, т.3,4,5 ТЗ. Тук си задавам въпроса защо е било нужно на законодателя да създава подобна уредба в ТЗ, при положение, че ДОПК н предвижда участие на кредиторите с вземания по чл. 722, ал.1, т.3,4,5 ТЗ.
[3] Обратно Решение № 874 от 1.04.2019 г. по т. д. № 3074/2018 г. на САС, според което след отмяната на т.11 от чл. 26, ал.3 ЗОЗ, която е предвиждала, че запорът по реда на ДОПК е подлежал на вписване, подобно вписване е недопустимо. Това становище не може да бъде споделено. Независимо от отмяната на т.11 от чл. 26, ал.3 ДОПК, запорите по реда на ДОПК, както и по реда на ГПК могат да бъдат вписани в ЦРОЗ, като по този начин те биха имали действие за заложните кредитори по реда на ЗОЗ. При действието на отменената т.11 беше уредено излишно, че запорът по реда на ДОПК подлежи на вписване в ЦРОЗ.
[4] Отмяната на това вписване е обнародвана в ДВ, бр.108 от 2007г.
[5] В Стефанов, С., и колектив. Актуални въпроси на производството по несъстоятелност, ИК „Труд и право”, 2013, с.638-641 е посочено, че включването на запора и възбраната вписани по реда на ЗОЗ в привилегията по т.1 е с оглед наложеното от законодателя преимуществено право за събиране на публичните вземания по реда на ДОПК спрямо универсалното принудително изпълнение по реда на ТЗ. В този смисъл е прието, че само, когато в срока по чл. 193, ал.4 ДОПК публичният изпълнител е осъществил реализация на имущество на длъжника, обезпечено със запор вписан по реда на ЗОЗ, ч но е изпратил сумите за разпределяне в производството по несъстоятелност. За нуждата от корективно тълкуване и Герджиков, О., и колектив. Обезпеченията в материалното и процесуалното право, ИК”Труд и право, 2018, с.52; Григоров, Г. Несъстоятелност, Сиби, 2017 с.396; Обратно в Решение № 874 от 1.04.2019 г. по т. д. № 3074/2018 г. на САС; Определение № 679 от 1.02.2018 г. на САС по т. д. н. № 6034/2017.
[6] Иванов, Д. Поглед върху конкуренцията между изпълненията по реда на ГПК и ЗОЗ след измененията от 30.12.2016г. Разсъждения по този въпрос, макар и при действието на старата редакция на ЗОЗ, преди измененията от 30.12.2016г., могат да бъдат видяни и в Определение 273 от 22.05.2019г. по т.д. 2067/2018г. на ВКС.
[7] Така Герджиков, О., и колектив. Обезпеченията в материалното и процесуалното право, ИК „Труд и право”, 2018, с.53.
[8] Пак там, с.53.
Сполучливо е коментиран въпроса в Решение № 702 от 12.04.2019 г. по т. д. № 571/2018 г. а СГС, където е коментирано, освен изложените в настоящия коментар мотиви, че аргумент в полза на извода, че запорът и възбрана, вписани по ЗОЗ не създават някаква особена привилегия за предпочтително удовлетворение, което сочи на необходимостта от корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗНА, съгласно която думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. В конкретния случай, нито в ЗОЗ, нито в ТЗ има специално правило, което по аргумент от чл. 37, ал. 2 от Указа да определят специален смисъл на понятието „запор“, което да води до разлика в общоприетия смисъл на това понятие, така, както бе очертано и по-горе, а именно – разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице – да плаща на длъжника, като по този начин се обезпечава изпълнението, чрез запазване принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетяване погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължаване третото лице да пази запорираните суми. Допълнителното условие по чл. 722 от ТЗ – за вписване на запора по реда на ЗОЗ не води на различен извод, тъй като ЗОЗ не предвижда подобен ефект, който да се свързва с вписване на запора по партидата на залогодателя.
Подобни статии
Критичен коментар на някои съдебни актове, които противоречат на разпоредби на Закона за особените залози
Критичен поглед върху някои съдебни решения по прилагането на ЗИДЗОЗ обнародван в ДВ бр. № 105 от 30.12.2016г. – част 2
За същността на чл. 12, ал. 3 от Закона за особените залози и правилното му приложение от депозитаря
Критичен поглед върху някои съдебни решения по прилагането на ЗИДЗОЗ, обнародван в ДВ бр. № 105 от 30.12.2016г. Част 1
Решение № 287 от 25.08.2017г. по в.г.д № 1320/2017г. на Окръжен съд – Стара Загора и неправилното тълкуване и приложение на чл. 10, ал.3 ЗОЗ от съдебния състав.
