Преобразуващите субективни права като предпоставка за придобиване на вещни права

     1. Въведение

Предмет на изследване на настоящата статия представляват преобразуващите субективни права като предпоставка за придобиване на вещни права[1]. В настоящото изложение е направен опит да се изясни същността на преобразуващите субективни права, техните исторически корени, възможните начини за упражняването им, като  бъде поставен акцент върху ролята им като предпоставка за придобиване на вещни права. Статията засяга мнения и становища по интересни въпроси, свързани с предмета на изследване, изложени в правната доктрина. Изследването има за цел да бъде полезно и да предизвика интереса както на всеки, който упражнява юридическа професия, така и на студентите към юридическите факултети.[2]

Ключови думи: преобразуващи субективни права, потестативни субективни права, предпоставка, придобиване, вещни права

2. Същност и исторически корени на понятието

За да бъдат очертани както характерните белези, така и спецификите на понятието „преобразуващи права“, следва да бъде анализирано разграничението между преобразуващите права като непритезателни субективни права, от една страна, и притезателните субективни права, от друга. Разграничителният критерий[3] между споменатите категории субективни права се корени в обстоятелството дали за осъществяването на субективното право е необходимо определено насрещно поведение от другата страна по вече породеното правоотношение. За осъществяването на притезателните субективни права се изисква определено поведение от задълженото лице, докато за осъществяването на непритезателните субективни права подобно изискване не е налице.                                                                                       Споменатата класификация на субективните права е сравнително нова[4] – от началото на ХХ век, когато се обособяват  преобразуващите права като самостоятелен вид субективни права, вследствие на което обособяване, се въвежда разграничението на притезателни и непритезателни субективни права.                                                               За целите на настоящото изследване предмет на обстоен коментар и анализ са преобразуващите субективни права в качеството им на непритезателни субективни права и като предпоставки за придобиване на вещни права.                                                 Преобразуващите субективни права като ново правно явление са открити и получават признание в началото на ХХ век[5]. Обособяването на преобразуващите субективни права като самостоятелна категория субективни права е направено за пръв път в немската цивилистика в края на ХIX и началото на ХХ век. Ханс Дьоле[6] определя това обособяване като юридическо откритие на немското право. Фундаментът на понятието за преобразуващо субективно право обаче се полага от Лудвиг Енексерус в направеното от него през 1889 г. изследване Rechtsgeschäft, Bedingung und Anfangstermin. Впоследствие, през 1892 г., Зителман в своя курс Internationales Privatrecht, дефинира преобразувашите субективни права като „права на правното можене“. Автор, който за пръв път обаче излага в консолидирана и завършена форма теорията за преобразуващите субективни права и който дава тяхното наименование „преобразуващи права“ (Gestaltungsrechte) e Емил Секел през 1903 г. в своята студия Gestaltungsrechte des bürgerlichen Rechts. – Festschrift für Koch, която студия Ханс Дьоле определя като „една от най-блестящите студии на немската цивилистична правна догматика“.                                                                                                                                         В българската правна доктрина въпросът за правната природа на преобразуващите субективни права е предмет на задълбочено и детайлно изследване[7].            Доколкото може да се говори за преобразуващо субективно право в римското частно право, то като първообраз на понятието за преобразуващо субективно право може да се възприеме думата „potestas”, която означава власт, сила. Въпреки това, би могло да се възприеме, че понятието за преобразуващо субективно право в консолидиран вид води своето родоначалие от немския термин „Gestaltungsrecht”, като на останалите езици[8] понятието за преобразуващо субективно право е изразено по следния начин: на френски – droits réformateurs, на английски – reformative rights, на руски – правообразовательные правомочия, на италиански – diritti potestativi, на испански – derechos potestativos и други.                                                                                    Преобразуващите субективни права се наричат още „потестативни права“, „вторични“ или „секундерни права“ или „права-възможности“. Преобразуващите субективни права са предмет на правна уредба във всички клонове на частното право[9] – чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 33, ал. 2 ЗС, чл. 349, ал. 1-2 ГПК, чл. 12, ал. 2 ЗН, чл. 30, ал. 1 ЗН, чл. 27-33 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 227 ЗЗД, чл. 19 ЗГР и други.                                    Преобразуващите субективни права се предоставят на носителите им с изрични нормативни разпоредби. Съдържанието на преобразуващото субективно право се състои в предоставената на носителя му възможност с едностранно волеизявление да предизвика търсена и желана от него правна промяна в правната сфера на другата страна по правоотношението, която промяна настъпва без да е необходимо осъществяване на дължимо поведение от насрещната страна по правоотношението и която промяна тя е длъжна да търпи.                                                                                         Преобразуващите субективни права се наричат още „вторични“ или секундерни, защото се пораждат въз основа на едно съществуващо първично правоотношение. Преобразуващото субективно право представлява съставен елемент на гражданското правоотношение[10].                                                                                                                           В някои хипотези, правопораждащият юридически факт за първичното правоотношение е правопораждащ и за преобразуващото субективно право – например сделка, страдаща от порок, нормативно установен като основание за унищожаемост, поражда първичното правоотношение по сделката, от една страна, и преобразуващото право да се иска унищожаването й, от друга[11].                                                                          В други хипотези, потестативните субективни права се пораждат на базата на вече възникнало гражданско правоотношение от новопроявил се юридически факт – например преобразуващото субективно право по чл. 227 ЗЗД дарителят да иска отмяна на дарение при наличие на някое от отменителните основания, предвидени в т. „а“ – „в“ на споменатата разпоредба.                                                                                     Съществуват и хипотези, при които потестативните субективни права възникват с цел обслужване интересите на други правни субекти, а не на самия носител на субективното право – например припознаване на дете от родител и други.                          Въз основа на изложеното, може да се заключи, че преобразуващите субективни права представляват  призната и гарантирана от закона възможност за едната страна по гражданско правоотношение с едностранно волеизявление да породи ново правоотношение или да измени или прекрати съществуващо правоотношение за задоволяване на признат от закона интерес[12].                                                                        Характерен белег на преобразуващите субективни права е, че те водят винаги до правна промяна, която може да изразява в пораждане, изменение или прекратяване на права и задължения. В зависимост от съдържанието на правната промяна[13], могат да бъдат обособени три основни групи преобразуващи субективни права: правопораждащи – които предизвикват пораждане на нови правоотношения – например потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен; правопроменящи – които водят до промяна в съществуващи права – например преобразуващото право по чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял на съпруга от общото имущество поради значително надхвърлящ принос в придобиването; правопрекратяващи или правоотменящи – които имат за правна последица прекратяване или отпадане на субективни права     – например правото да се иска прогласяване унищожаемостта на гражданскоправна сделка по реда на чл. 27-33 ЗЗД; и правопогасяващи – които водят до погасяване по давност на субективни права – например възражение за изтекла погасителна давност.

3. Упражняване на преобразуващите субективни права. Преобразуващите субективни права като предпоставка за придобиване на вещни права.

Разпоредбата, която урежда преобразуващото субективно право, определя и начина на неговото упражняване. В някои хипотези преобразуващите субективни права се упражняват извънсъдебно – например субективното право за разваляне на двустранен договор в хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД; субективното право на родител да припознае свое дете и други. В редица хипотези обаче законодателят изисква преобразуващото субективно право да се упражни изрично по съдебен ред – например развалянето на двустранни договори в хипотезата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД; унищожаването на гражданскоправни сделки по реда на чл. 27-33 ЗЗД; отмяната на дарение по смисъла на чл. 227 ЗЗД; обявяването на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД; изкупуването на дял от съсобствен недвижим имот по чл. 33, ал. 2 ЗС; възлагането на неподеляем имот-жилище в хипотезите на чл. 349, ал. 1-2 ГПК и други.

Процесуалните средства за упражняването на преобразуващото субективно право са конститутивен иск или възражение по предявен иск от задълженото лице.     Всяко потестативно субективно право може да бъде упражнено само еднократно[14], т.е. преобразуващото субективно право се изчерпва с еднократното му упражняване от неговия носител, защото то се състои във възможността да се направи само едно волеизявление от притежателя му.                                                                                  Титулярят на преобразуващото субективно право следва да го докаже пред съда, като процесуалните му усилия следва да са насочени към постановяване от съда на съдебно решение, което да уважава като основателни предявения иск или направеното възражение. Постановеното и влязло в сила съдебно решение, което уважава като основателни предявения иск или направеното възражение, се ползва освен със сила пресъдено нещо – потвърждава, че претендиращото лице е носител на преобразуващото субективно право, и с конститутивно действие – предизвиква търсената и целена от претендиращия правна промяна в правната сфера на насрещната страна по правоотношението. В тази връзка, следва да се направи изводът, че вещно право може да бъде придобито само посредством упражняване на преобразуващо субективно право по съдебен ред, но не и чрез упражняването му по извънсъдебен ред.                               Конститутивното съдебно решение има действие erga omnes – по отношение на всички правни субекти[15] – например конститутивното съдебно решение по чл. 33, ал. 2 ЗС уважава заявен иск от съсобственик-изкупвач, който се смята за собственик на изкупената от него идеална част от недвижимия имот както по отношение на съсобственика-продавач, така и спрямо третото лице – купувач.

4. Заключение Преобразуващите субективни права представляват институт с все по-голяма актуалност и практическа приложимост, защото всяко лице, притежаващо качеството титуляр на потестативно субективно права може да го упражни чрез едностранно свое волеизявление, целейки да предизвика правна промяна в правната сфера на насрещната страна по вече породено правоотношение, без това обстоятелство да е обусловено от дължимо поведение на другата страна по правоотношението. Наред с това, носителят на преобразуващото субективно право може, упражнявайки правото си чрез конститутивен иск, респ. посредством възражение, да придобие вещно право при поставено и влязло в сила конститутивно съдебно решение, което уважава като основателна заявената от него конститутивна претенция, респ. направеното от него възражение.

Автор: Димо Хаджиев

[1] Под термина „вещни права“ в настоящото изследване се имат предвид следните вещни права: правото на собственост, правото на строеж, правото на надстрояване и пристрояване и сервитутните права, доколкото само тези вещни права могат да бъдат придобити посредством конститутивно съдебно решение. Ограниченото вещно право на ползване остава вън от обсега на термина „вещни права“ в рамките на изследването поради неговия личен характер, неговата непрехвърлимост и ненаследимост, което обосновава невъзможността му да бъде придобито чрез конститутивно съдебно решение.

[2] В бележки под линия е предоставена използваната литература, касаеща предмета на изследване, което дава възможност на читателя да придобие яснота и по-детайлна представа по отношение на разглеждания проблематичен въпрос.

[3] Вж. Павлова, М. Гражданско право. Обща част. Второ преработено и допълнено издание. С.: СОФИ-Р, 2002 г., с. 182.

[4] Вж. Мръчков, В. Субективно право и субективни трудови права. С.: Сиби, 2017 г., с. 117.

[5] Вж. Мръчков, В. Цит. съч., с. 119.

[6] Dölle, H. Juristische Entdeckungen. – In: Verhandlung des 42. Juristentages. T. 2 Tübingen, 1958, 10-12.

[7] Вж. Василев, Л. Гражданско право на НРБ. Обща част. Нова редакция – второ издадение акад. Чудомир Големинов д. ю. н. С.: Ромина, 2000 г., с. 95-96; Василев, Л. За преобразуващите субективни права. – сп. Правна мисъл, 1958 г., № 1, с. 2-28; Павлова, М. Цит. съч., с. 195-199; Брайков, Ст. Преобразуващи искове и преобразуващи решения. С.: Сиби, 2014 г., с. 13-18, с. 45-73.

[8] Вж. Мръчков, В. Цит. съч., с. 120.

[9] Вж. Павлова, М. Цит. съч., с. 195.

[10] Вж. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял I. Второ издание. С.: СОФИ-Р, 2001 г., с. 385.

[11] Вж. Павлова, М. Цит. съч., с. 196.

[12] Вж. Таджер, В. Цит. съч., с. 385.

[13] Вж. Павлова, М. Цит. съч., с. 198.

[14] Вж. Таджер, В. Цит. съч., с. 389; Павлова, М. Цит. съч., с. 198.

[15] Вж. Павлова, М. Цит. съч., с. 197.

Подобни статии

За приложното поле и значението на правото на предпочитание по смисъла на чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността като предпоставка за придобиване на вещни права Решението за откриване на производство по несъстоятелност като способ за придобиване на вещни права Конститутивните съдебни решения по чл. 29, ал. 1-2 от Семейния кодекс като способи за придобиване на вещни права Отмяната на влезли в сила съдебни решения като способ за придобиване на вещни права върху недвижими имоти и действие на отмяната спрямо правата на страните и на трети лица Преобразуващите права като парични притезания в производството по несъстоятелност