ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА УПРАВИТЕЛЯ ОТ ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ВЪЗЛАГАНЕ СПОРЕД БЪЛГАРСКОТО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО*

II. ИНТЕРЕСЪТ НА ГОСПОДАРЯ ОТ ПРЕДПРИЕМАНЕТО

НА РАБОТАТА ОТ УПРАВИТЕЛЯ

Правна уредба на интереса на доминуса.

а. Разпоредбите на чл. 60-62 ЗЗД. — Първата предпоставка в чл. 60, ал. 1 е интересът на господаря от предприемането на работата[1]. Именно той оправдава едностранната намеса на едно лице в чужд правен кръг без съгласието на засегнатия (чл. 60, ал. 1, пр. III). Всъщност, интересът е задължителен елемент на всички гестионни състави (срв. и чл. 61, ал. 1 и ал. 2). Слабост на ЗЗД е, че той не съдържа изрично такова изискване в чл. 60, ал. 1. Но понеже законът означава dominus negotii като „заинтересуван“(вж. чл. 60, ал. 1, чл. 61 и чл. 62), няма как правото да не изисква последният да не притежава изначално интерес от интервенция на negotiorum gestor. До този извод се идва и по друг път. Щом отговорността на гестора може да бъде намалена с оглед на „особените обстоятелства“ при предприемането на работата (чл. 60, ал. 3), ясно е, че „нещото“, което го е подтикнало към това, е тъкмо интересът на доминуса. В противен случай последният би претърпял някаква вреда[2].

Впрочем, изискването за интерес се потвърждава от уредбата на обраните искове. За да възникне задължение за господаря, работата трябва да е била „предприета уместно и [да] е била добре управлявана в чужд интерес“ (чл. 61, ал. 1). Следващата алинея дава да се разбере, че работата може да бъде „предприета и в собствен интерес“, т. е. в интерес и на гестора, и на доминуса. Най-сетне, от обвързаността на господаря по чл. 61, ал. 1, пр. III да заплати „необходимите и полезни разноски“ също се подразбира, че работите трябва са били предприети с оглед запазването на интересите му. Другояче той би бил увреден[3], тъй като рискът от погиването на вещта е върху него (арг.: чл. 186а, чл. 196, ал. 1, чл. 205, ал. 1 in fine, чл. 263, пр. I).[4] Синтезът на всички тези правила позволява да се заключи, че интересът на господаря е предпоставка на прекия гесторен иск по чл. 60, ал. 1.

б. Разпоредбите на приложената гестия. — Тясна и двупосочна е връзката между negotiorum gestio и mandatum. Не просто чл. 60, ал. 2 и чл. 62 препращат към чл. 280 и сл., но обратното също е вярно. В определени случаи поръчката мълчаливо предпоставя воденето на чужда работа. Довереникът (в т. ч. и комисионерът) „трябва“ да извърши работата така, както му е била поръчана (вж. напр. чл. 280 in fine, чл. 281, пр. I, чл. 283, ал. 1 ЗЗД; чл. 348, ал. 1, чл. 350, ал. 1 ТЗ). Отклонявайки се от нея, той не изпълнява задължението си точно, за което носи отговорност (чл. 79 и сл.). Такива актове не обвързват доверителя (комитента). Последното обстоятелство, освен че следва per argumentum a contrario от чл. 282 и чл. 283, ал. 2, пр. II ЗЗД и чл. 348, ал. 1 in fine ТЗ, е намерено за необходимо да бъде изтъкнато от законодателя в чл. 351, ал. 1, изр. I ТЗ.

Понякога, обаче, excessus mandate от мандатаря (комисионера) би могло да бъде предприето в интерес на манданта (комитента). Такива са хипотезите на чл. 282, чл. 283, ал. 2, пр. II ЗЗД и чл. 350, ал. 2 и ал. 4, чл. 351, ал. 1, изр. II, ал. 4 ТЗ. Тогава отклонението от възложеното действие, за да има ефект за довереника (комитента), трябва да бъде предприето съгласно чл. 60-62. Ето защо законът постановява, че довереникът (комисионерът) „може“ да се отклони от поръчката (чл. 282 ЗЗД), да превъзложи работата (чл. 283, ал. 2, пр. II), да продаде или да купи по различни от уговорените цени (чл. 350, ал. 4 ТЗ) и т. н. (Съответно и представителят „може“ да преупълномощи другиго: чл. 43, ал. 1, пр. I ЗЗД.) Следователно, разграничението между „трябва“ (т. е. обвързан е от договорна облигация) и „може“ (т. е. без да е бил длъжен, но по правилата за гестията) от закона е прокарано консеквентно.

В разпоредбите на приложена гестия законодателят е уредил недвусмислено изискването за интерес на доминуса (мандант, комитент или представляван). Нещо, което не може да не важи и в общия случай по чл. 60, ал. 1. Затова чл. 283, ал. 2, пр. II ЗЗД посочва, че субституцията на мандатаря (gestor) е обвързваща ex lege за мандата (dominus), когато това е „станало необходимо за запазването [на][5] неговите интереси и ако от неизвършването му би претърпял вреди“. Същото важи и при отклонението от поръчката (комисията) (вж. чл. 282 ЗЗД и по чл. 351, ал. 1, изр. II ТЗ). Интересът отново се свързва с предпазването на манданта (комитента) от настъпването на вреди (арг. от чл. 350, ал. 4 in fine и чл. 351, ал. 4 in fine ТЗ)[6]. Така е и при преупълномощаването по чл. 43, ал. 1 in fine.[7] Възникващо ex lege[8], то е частен случай на gestio representativa[9].

Приеме ли се, че тези правила се прилагат направо, без пряка и обратна връзка с чл. 60-62, би означавало, че всеки акт, предприет с оглед запазването на чуждия интерес, ще бъде обвързващ за довереника, комитента, представлявания, вкл. и този, който е изначално вредоносен за него (вж. чл. 60, ал. 1 ab initio, във вр. с чл. 61, ал. 1 ab initio); че довереникът, комисионерът, пълномощникът би могъл да извърши отклонението от поръчката, комисията, преупълномощаването независимо от противопоставянето на довереника, комитента, представлявани (срв. чл. 61, ал. 3, във вр. с чл. 60, ал. 1) или макар възможността на последния да я извърши сам (per contrario от чл. 60, ал. 1 in fine); и т. н. Очевидно подобни тези противоречат на духа на нашето право. Обстоятелство, което пък потвърждава извода (вж. т. II.6.), че интересът на доминусът е елемент от състава на гесторовото задължение по чл. 60, ал. 1.

в. Други разпоредби. — Българското гражданското право познава още няколко фактически състава, от чиито предпоставки може да се извлече по analogia legi (чл. 46, ал. 2, изр. I от Закона за нормативните актове) отстояваното изискване за интерес на господаря от предприемането на работата по чл. 60, ал. 1 ЗЗД. Става дума за чл. 11, ал. 2 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) и чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изр. II от Семейния кодекс (СК)[10]. Съдът предоставя разрешение за разпореждане с имуществото на лице, не можещо да изяви юридически релевантна воля поради безвестно отсъствие или непълнолетие, когато тази намеса в правната му сфера е свързана с „нужда“ или „очевидна полза“ за него, съотв. „не противоречи на интереса“ му. Няма как интересите на по чл. 60 и сл. ЗЗД да бъдат по-различни от тези на отсъстващия или недееспособния по чл. 11, ал. 2 ЗЛС и чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изр. II СК. Целта на всички тези правила е една и съща: запазването на чуждия интерес.

Предпоставката за интерес на доминуса от предприемането на работата в директния иск по чл. 60, ал. 1 може да бъде изведена и от систематическото тълкуване на редица други частноправни разпоредби. Напълно вероятно е добрият стопанин да претърпи разноски, за да погаси пожара в имота си; да направи всичко необходимо, за да запази останалото обгоряно имущество (срв. чл. 396, ал. 1, изр. I КЗ); да се грижи за вещите си, които подлежат на бърза развала (срв. чл. 97, ал. 2 и чл. 198, ал. 2 ЗЗД; чл. 313, чл. 325, ал. 2, чл. 376, изр. II ТЗ), като храни животните си или поправя повредените си предмети, особено ако ремонтът не би могъл да бъде отложен (срв. чл. 61, ал. 1, пр. III, чл. 177, чл. 189, ал. 1, изр. II, чл. 245, изр. II, чл. 254, изр. I, пр. I ЗЗД; чл. 41, чл. 72, ал. 2, чл. 73, ал. 2 ЗС). В тези и подобни ситуации, ако dominus negotii е в невъзможност да действа (per contrario: чл. 60, ал. 1 in fine), понеже обикновено всеки се грижи за своите работи (срв. § 678 ab initio BGB), за него е налице интерес някой да интервенира правната му сфера qua gestor[11]. (Впрочем, този постулат се корени още в римското право[12].)

Същност на интереса на доминуса[13]. — Никой не може да се намеси в чужда правна сфера като negotiorum gestor, без dominus negotii да има интерес от това (арг. от чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 и ал. 2). Но, все пак, кога господарят има такъв интерес? На този въпрос следва да се отговори посредством разгледаните по-горе разпоредби за приложената гестия[14]. Така чл. 43, ал. 1, пр. II допуска преупълнощаването по силата на закона, щом то е „станало необходимо за запазването интересите на упълномощителя“. При същото условие и чл. 282 позволява отклонение от поръчката. Докато чл. 283, ал. 2 in fine добавя, че при неизвършването на субституцията „доверителят би претърпял вреди“. По-обстоятелствен от ЗЗД е ТЗ. Съгласно чл. 350, ал. 4 in fine ТЗ с продажбата на по-ниска цена комисионерът трябва „да предпази от по-големи вреди“ комитента. Член 351, ал. 4 in fine ТЗ пък конкретизира, че същият „няма право да се откаже от сделката“, когато чрез нея комисионерът го е „предпазил от по-големи вреди“. Всички тези правила, изтълкувани във вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, водят до единствено верния извод, че, независимо от различните им словесни формулировки[15], те означават едно и също нещо. Доминусът притежава интерес, когато, ако гесторът не е бил предприел работите му, той би претърпял някаква вреда.

При договора за поръчка (както и при всеки друг договор) интересът на доверителя е много по-ясно забележим. Той съществува ex hypothesi, щом действията са „възложени“ (чл. 280). Само че за negotiorum gestio изискването за интерес придобива по-технически характер[16] и много по-важно значение тъкмо по причината на отсъствие на съглашение (чл. 60, ал. 1, пр. III). Фиксирането на интереса на господаря не може да стане посредством неговите субективни представи и желания, които поради absentia domini (per contrario: чл. 60, ал. 1 in fine)[17] са сравнително трудно достижими по несъмнен начин. Ето защо при гестията интересът трябва се констатира обективно (чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 и ал. 2). С оглед на това, което добрият стопанин (едно разумно и добросъвестно трето лице) би възприел в конкретния случай (срв. чл. 63). За установяването на чуждия интерес е от значение, обаче, не само угрозата господарят да претърпи вреда, стига да не се бил намесил управителя, но още и състоянието, в което се е намирала чуждата работа, а също и способностите на гестора да се е погрижил за нея (срв. чл. 60, ал. 3)[18].

Казаното може да се скицира така. Съборило ли е земетресение частично една сграда, по всичко личи, че собственикът би имал интерес от поправянето ѝ преди да се срути цялата конструкция. При тези условия, предприеме ли някой чуждата работа, извършвайки саниране на постройката, той би могъл да стори това qua gestor (вж. чл. 60, ал. 1). Титулярят на неограниченото вещно право може да е бил против, но след като управителят не е могъл да издири действителната му воля, нито пък тя му е била известна (срв. чл. 61, ал. 3)[19], трябва да се приеме, че той, господарят, е имал интерес. Още два примера. Единият, след като чуждият имот вече е изгорял, очевидно е, че собственикът му има незначителен интерес някой да се намеси, за да угаси пламъците, отколкото да се уведоми органите за пожарна безопасност. Друга илюстрация: съмнително е доколко някой, чийто живот е застрашен, би имал интерес за него да се погрижи ветеринарен медик в сравнение с това да бъде откаран до бърза помощ. Или, в обобщение, за интереса на господаря се прави комплексна преценка с оглед на всички обстоятелства, при които се предприема чуждата работа.

Видове интерес на доминуса.

а. Материален и морален интерес. — Угрозата от увреждане, обосноваваща интереса на dominus negotii (чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 ab initio и ал. 2), може да бъде не само имуществена (какъвто е най-честият случай), но и неимуществена[20]. Това следва от обстоятелството, че ЗЗД, вкл. и в посочените по-горе разпоредби за приложената гестия[21], означава с термина „вреда“ и моралните, и материалните вреди (чл. 28, ал. 3; чл. 40; чл. 45-52, чл. 54; чл. 82, чл. 83, ал. 2, чл. 85; и т. н.), доколкото не следва друго (вж. напр. чл. 86, ал. 1; чл. 135, ал. 4; чл. 154, изр. I, чл. 177, ал. 2; и др.). В случая, обаче, такова изключение не е налице. Затова водене на чужда работа съществува както при подобрения в чужда вещ, така и при придружаване на пострадал от пътнотранспортно произшествие до болница. Впрочем, интересът може да бъде едновременно и имуществен, и морален[22].

Като не прави разлика между морални и материални вреди при воденето на чужда работа, гражданският закон не придава различни правни последици в зависимост от интереса на господаря в единия или другия случай (срв. чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 и ал. 2). Българското облигационно право не познава рестриктивно правило относно неимуществения интерес на кредитора, подобно на чл. 1174 CC[23]. Освен това у нас отдавна господства разбирането, че кредиторовият интерес може да бъде изцяло неимуществен[24]. Специалното отбелязване на проблема за моралния интерес на господаря се оправдава както с това, че все още липсва практика на българските съдилища в този смисъл[25]; така и с това, че някои автори у нас се съмняват в това положение[26].

б. Претърпяна загуба и пропусната полза. — Имущественият интерес на доминуса (чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 ab initio и ал. 2) би могъл да представлява угроза от претърпяване на загуба или от пропускането на полза. Това е така, защото съставните части на материалните вреди в българското облигационно право са две: damnum emergens и lucrum cessans (арг. от чл. 82 ab initio[27], във вр. с чл. 51, ал. 1, изр. I ab initio). В този смисъл е чл. 199 in fine на новия словенски Obligacijski zakonik от 2001 г.: „Чужда работа може да бъде поета от някого, без да му е било възложено, само ако не е възможно това да бъде отложено, тъй като би се стигнало до вреда или би се пропуснало очевидна полза.“[28] (Срв. и ст. 980 ГКРФ.)

Така напр. съществува интерес от предприемането на работата на dominus negotii, когато животното му би умряло, ако не е било нахранено от negotiorum gestor. Когато корабът му би потънал или съществено би се увредил, ако не е била положена съответната грижа[29]. Когато спрямо моторното му превозно средство (МПС) би била поставена „скоба“, а той би бил заставен да плати глоба, доколкото не е било заплатено за паркирането вместо него. Като примери за пропуснати ползи може да се посочат случаите, когато имуществото на господаря би се изнесло на публична продан, за да бъде продадено на безценица, стига да не беше заплатен дългът му от управителя. Когато земеделската му продукция не би била реализирана на пазара, щом не е била обрана своевременно; и др. т.

8. Интерес на гестора от предприемането на работата.

а. Преимуществен интерес на доминуса. — Интересът на господаря бил той морален или материален, а в последния случай – претърпяна загуба или пропусната полза, не бива да се абсолютизира. Достатъчно е той да преобладава, за да се приеме, че работата се води в „чужд“ интерес (срв. чл. 61, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗЗД)[30]. (Подобно правило съдържа кн. V, чл. 1:101, ал. 1 DCFR.) Управителят може да има незначителен интерес от воденето на чуждата работа и тя пак да е предприета в чужд, а не в съвместен (на управителя и на господаря) или личен (на управителя) интерес. Това е така, защото много рядко някой действа изключително в чужд интерес[31]. Казаното може да се скицира с два примера.

Първият – низходящите (G.) на лице (D.) с неплатени данъци, погасявайки задълженията му към държавата (T.) с оглед на това да избегнат публично изпълнение върху някои ценни картини, които се надяват да наследят, действат като гестори в интерес на родителя си[32]. Те имат претенция към него въз основа на чл. 61, ал. 1, а не по ал. 2, защото техният интерес в случая е маловажен. Вторият – след проливни дъждове в имота на D. се счупва дърво, което пада навън и затруднява движението на улицата пред къщата му. G. премества дървото, влизайки в чуждия имот, като извършва изкопи в него, а след това ремонтира оградата му. Макар че G., както всеки, който минава по това шосе, да има някакъв интерес от безпроблемното придвижване, то той е несъществен с оглед интереса на D.[33]

б. Общ интерес на доминуса и гестора. — Преобладаващият чужд интерес от предприемането на работата далеч не означава, че облигацията по чл. 60, ал. 1 не може да възникне и когато управителят също има интерес, съвместим с този на господаря на работата[34]. Това следва по арг. от чл. 61, ал. 2, който урежда обратния гестионен иск при „съвместен“ интерес[35]. Затова, напр., някой може да прокара водопровод в общ интерес, действайки qua gestor[36]. Подобно на мандата, гестията също може да бъде в интерес само на доминуса или в интерес и на доминуса, и на гестора (съотв. в интерес на манданта; в интерес и на манданта, и на мандатаря). Ясно е, че нито договорът за поръчка, нито воденето на чужда работа без възлагане биха могли да бъдат изцяло в интерес на negotiorum gestor[37], съотв. на mandatarius[38].

Но ако работата, която е в интерес на управителя, и работата, която е в интерес на господаря (съотв. в съвместен интерес на двамата), са разграничими, то гестията се отнася само до чуждата (респ. до общата) работа[39]. Относно работата в личен интерес е налице обикновено упражняване на права от носителя им. Ето защо, ако едно лице (G.), поправяйки собственото си жилище в етажна собственост, ремонтира и стълбището, то водене на чужда работа би могло да се разпростре само за последните СМР (в съвместен интерес на всички индивидуални собственици), но не и спрямо първите СМР (изключително в личен интерес на G.)[40]. Правното значение на това в чий – в чужд или в съвместен – интерес се води работа у нас[41] е с оглед на размера на задължението на господаря към управителя: срв. чл. 61, ал. 1, във вр. с ал. 2[42].

Автор: СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

* Всички препратки към нормативен акт, без да е посочено заглавието му, са относно ЗЗД от 1951 г. Съдебната практика, доколкото не е уточнено друго, е цитирана по правно-информационни системи Сиела, Апис и Лакорда, съобразени с ДВ бр. 2/08.01.2019 г. Решение, за което не е посочено от кой съд е постановено, е на ВКС. Всеки един курсив в текста е мой – Св. Ив. Трудът е публикуван за пръв път в бр. № 4 от 2018 г. и в бр. № 1 от 2019 г. на сп. „Търговско право“. Предвид обема на съчинението при публикуването му в https://gramada.org/ то също е разделен на няколко части.

[1] В този смисъл в доктрина вж.: Н. Стойнов. Цит. съч., с. 255; Л. Василев. Цит. съч., с. 605; Зл. Сукарева. Цит. съч., 85-85. По същия начин в съдебната практика вж.: р. № 63/15.93.1893 г., р. № 385/08.02.2016 г. по гр. д. № 6740/2014 г., IV г. о., р. № 47/21.07.2016 г. по т. д. № 828/2015 г., II т. о. на ВКС; а също и р. № 1099/31.05.2016 г. по в. гр. д. № 5104/2015 г. на САС.

[2] В каквото значение следва да се схваща разглежданата тук предпоставка съгласно изложеното по-долу в т. II.6.

[3] Съгласно р. № 1449/10.07.2014 г. по в. гр. д. № 3344/2013 г. на САС: „охраната на изграждащия се обект всякога е необходима, затова и съставлява необходими разноски по смисъла на [чл. 61, ал. 1].“

[4] Така е и при обратните искове на заемателя, съотв. влогополучателя, за „извънредните“ разноски във връзка с вещта (срв. чл. 245, изр. II, респ. чл. 254, ал. 1 ab initio, с чл. 61, ал. 1, пр. III). Необходимостта и неотложността и тук се преценява съгласно с чл. 60 и сл. (Изрично правило в този смисъл съдържа § 601, ал. 1, изр. I; вж. обаче и § 693 BGB. По този начин у нас вж. напр. Ал. Кожухаров. Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения. Нова редакция: О. Герджиков. С.: Софи-Р, 1996 г., с. 249, съотв. с. 266.)

[5] Законодателят е пропуснал предлога „на“ както в чл. 283, ал. 2, пр. II, така и в чл. 43, ал. 1 ab initio.

[6] Макар че в уредбата на чл. 32 и сл. ТЗ няма положително правило, което да предоставя възможност на търговския представител да се отклони от предписанията на принципала, за да запази интересите му, няма и съмнение, че това е допустимо. Според К. Касабова. Търговски представител. С.: „Сиела“, 2005 г., с. 250, тази възможност следва по аналогия от чл. 282 ЗЗД и чл. 351 ТЗ. Това становище трябва да се сподели, но с едно уточнение. Член 282 ЗЗД се прилага не по аналогия, а на общо основание: арг. от чл. 288, пр. I ТЗ.

[7] Разликата във формулировките на чл. 43, ал. 1 in fine и чл. 283, ал. 2, пр. II е чисто редакционна, но не и по същество, както това ще се изясни по-долу в т. II.6.

[8] С други думи, представителната власт на преупълномощения по чл. 43, ал. 1, пр. II възниква от първично (оригинерно), а не на производно (деривативно) правно основание. Иначе би си приложила хипотезата на чл. 43, ал. 1, пр. I. Ето защо с прекратяването на представителната власт на преупълномощителя представителната власт на преупълномощения по чл. 43, ал. 1, пр. II не престава да съществува. В същия смисъл като в текста вж. – Св. Иванов. Репрезентативна гестия…, с. 115; contra – Кр. Таков. Доброволно представителство. 2. изд. С.: Сиби, 2008, 147-148.

[9] Вече съм обосновал тезата си, че ЗЗД урежда т. нар. представително водене на чужда работа без възлагане (negotiorum gestio representativa), което се изразява във възможността управителят, действайки от чуждо име, да обвърже tête-à-tête господаря с третото лице, когато работата е била „уместно предприета“ и „добре управлявана“: чл. 61, ал. 1, пр. I, във вр. с чл. 36, ал. 1, пр. 1. (Срв. Св. Иванов. Репрезентативната гестия…, 90-122. В същия смисъл: вж. напр. Ив. Апостолов. Цит. съч., с. 45; и П. Венедиков. Система на българското вещно право. 3. прераб. изд., С.: Университетска печатница, 1947, 115-116, срв. и бел. № 1, стр. 116 и сл.) Така или иначе, преобладаващото мнение у нас понастоящем отхвърля тази възможност. (Вж. Л. Василев. Цит. съч., с. 604; Т. Йосифова. Мнимото представителство. 2. прераб. и доп. изд. С.: „Сиби“, 2008, 81-86; Кр. Таков. Цит. съч., с. 27; и др.)

[10] Относно допустимостта на предложената аналогия на закона – вж. Св. Иванов. Приложно поле на воденето на чужда работа без възлагане според българското облигационно право. – Съвременно право, 2017, бр. № 4, с. 41 (по-нататък цит. като: Приложно поле…).

[11] По този начин и S. Stoljar. Negotiorum gestio. (Chapter 17.) – In: Restitution – unjust enrichment and negotiorum gestio. (Volume X.) International encyclopedia of comparative law. Tübingen: J. C. B. Mohr (Paul Siebeck), the Hague, Boston, London: Martinus Nijhoff Publishers, 1984, p. 50.

[12] За всичко това е настоявал и Ulp. Libro X ad edictum (D. 3.5.1), обосновавайки необходимостта от гестията: ‘Hoc edictum necessarium est, quoniam magna utilitas absentium versatur, ne indefensi rerum possessionem aut venditionem patiantur vel pignoris distractionem vel poenae committendae actionem, vel iniuria rem suam amittant.’ („Този едикт е необходим, понеже е от голяма полза за отсъстващите страни да не бъдат заставени да изгубят владението на собствеността си или вещите им да бъдат продадени, залозите им да бъдат отчуждени; или да отговарят по искове за обезщетение; или да не им бъдат причинени несправедливо вреди на имуществото, въпреки че не са били присъстващи.“) По същия начин срв. и Gaius. Libro III aureorum (D. 44.7.5.pr.).

[13] Проблемът за интереса в правото е извън предмета на настоящото съчинение. За него вж. напр. Р. фон Йеринг. Интерес и право. Том V. 2. изд. Москва: „М. Н. Прокоповича“, 1907 г., 31-108, както и посочената по-долу в бел. № 84 литература.

[14] Вж. по-горе т. II.6.

[15] Вж. както в текста Кр. Таков. Цит. съч., с. 140, който приема, че застрашаването на интересите и опасността от увреждане (срв. чл. 43, ал. 1, пр. II и чл. 283, ал. 2, пр. II) се отнасят до една и съща предпоставка, защото „винаги, когато има вреди, интересите ще бъдат накърнени. И обратното.“ Според Т. Йосифова. Комисионният договор…, с. 118, обаче, предпоставките са две, отделни.

[16] Така и S. Stoljar. Op. cit., p. 41; срв. и ibid., p. 44 ff.

[17] Невъзможността на доминуса да се погрижи за работата се разглежда по-долу като самостоятелно отрицателно условие в състава на чл. 60, ал. 1 (вж. по-долу п. VI).

[18] В същия смисъл и S. Stoljar. Op. cit., p. 50, и посочената там френска литература.

[19] Противопоставеността на господаря относно предприемането на работата се явява пречка по чл. 60, ал. 1 (вж. по-долу п. VIII).

[20] В този смисъл S. Soljar. Op. cit., p. 143: „Да се помогне на някога във физическа опасност се е превърнало в модерен образец на negotiorum gestio“. По същия начин както Ch. v. Bar, Ch. Op. cit., p. 104; така и obiter dictum Св. Иванов. Приложно поле…, 52-53.

[21] Вж. по-горе т. II.6.

[22] Напр. Т. клеветнически твърди, че D. не изпълнявал свой дълг, макар че бил състоятелен. Плати ли G. Това задължение, защитава както бонитета на D., избягвайки принудително изпълнение върху имуществото му, така и неимуществения му интерес, запазвайки реномето му на почтен длъжник.

[23] ‘La prestazione che forma oggetto dell’obbligazione deve essere suscettibile di valutazione economica e deve corrispondere a un interesse, anche non patrimoniale del creditore.’ („Изпълнението, което формира обекта на задължението, трябва да подлежи на икономическа оценка и да съответства на интереса на кредитора, който може да бъде и неимуществен.“)

[24] Вж. in toto: Ив. Апостолов. Върху имуществения интерес на кредитора от облигационния договор. С.: „Придворна печатницa“, 1938 г. В обратния смисъл е по-старата ни литература: вж. напр. Д. Тончев. Цит. съч., с. 159-160.

[25] Така с р. от 07.11.1960 г. Bundesgerichtshof (BGH) е приел, че когато G. е пострадал сериозно, опитвайки се безуспешно да помогне на жена (D.), която е била изнасилвана, разполага с иск по § 683 BGB (съответстващ на чл. 61, ал. 1 ЗЗД) за причинените му вредите. (Цит. по: S. Soljar. Op. cit., p. 144.)

[26] М. Марков. Облигационно право. Помагало. Modus studendi. 9. прераб. и доп. Изд. С.: „Сиби“, 2014, с. 401; поставя въпроса за възможността доминусът да притежава неимуществен интерес, без да предлага един или друг отговор, но, по всичко личи, с дидактическа цел.

[27] По същия начин и Кр. Таков. Цит. съч., с. 139.

[28] „Tujega posla se sme kdo nepoklicano lotiti samo, če ga ni mogoče odložiti, ker bi sicer nastala škoda ali bi bila zamujena očitna korist.“

[29] В този смисъл: р. № 1021/29.06.1999 г. по гр. д. № 251/1999 г., V г. о.

[30] Така Ch. v. Bar. Op. cit., p. 108, и др.

[31] В този смисъл напр. и Г. Губиделников. Цит. съч., с. 251.

[32] Примерът е взет от Ch. v. Bar. Op. cit., p. 109.

[33] Решение от 10.06.1992 г. на Първоинстанционния съд в гр. Соанѝ, Кралство Белгия. (Цит. по: Ch. v. Bar. Op. cit., p. 172.)

[34] В този смисъл: Хр. Павлов. Цит. съч., с. 191; Н. Стойнов. Цит. съч., с. 254; П. Попов към Ал. Кожухаров. Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения. Нова редакция и допълнения. С.: „Юриспрес“; „Св. Климент Охридски“, 2002 г., 355-356. Както в текста в чуждата теория вж. A. Vaz Serra. Gestão de negócios. – In: Boletim do Ministério da Justiça, 1957, No 66, p. 97; P. Rammel. Kommentar zum Allgemeinen Bürgerlichen Gesetzbuch in zwei Banden. 3 Auflage, Wien, 2000, § 1035, № 5. За практика по същия начин вж.: р. от 24.10.1974 г. на Западногерманския BGH; р. от 08.03.1990 г. на BGH; р. от 07.12.1972 г., р. от 08.11.1984 г., р. от 03.10.1996 г. на австрийския Oberster Gerichtshof (OGH). (Чуждите съчинения и практика са цит. по: v. Bar, Ch. Op. cit., p. 140.)

[35] В обрания смисъл у нас, но изолирано вж. Ал. Кожухаров. Основи на държавата и правото…, с. 410. Практиката, изглежда, че също възприема последната теза, тъй като отъждествява гесторния иск по чл. 61, ал. 2 с адиективния иск по чл. 59. Вж. както р. № 461/12.05.1986 г. по гр. д. № 570/1985 г., II г. о. на ВС; така и р. № 69/08.02.2011 г. по гр. д. № 44/2010 г., IV г. о.; р. № 487/30.11.2011 г. по гр. д. № 1503/2010 г., I г. о.; р. № 315/25.10.2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г., I г. о. и др. на ВКС.

[36] Срв. Pap., Libro secundo responsorum (D. 3.5.30.7): ‘Uno defendente causam communis aquae sententia praedio datur: sed qui sumptus necessarios ac probabiles in communi lite fecit, negotiorum gestorum actionem habet.’ („Защитаващият дело (ответник) относно общо право на вода, ако съдебното решение е в негова полза, разполага с иск на основание водене на чужда работа за необходимите и заслужаващи внимание разноски по общото съдебно дело.“)

[37] Така и Ch. v. Bar. Op. cit., p. 139. В подобен смисъл е и р. № 1334/24.07.2013 г. по т. д. № 8206/2012 г. на СГС: правилата за гестията са изключени, когато „[G.] е извършил строително-монтажни работи (СМР) единствено с оглед на постигането на определена търговска печалба и това е главният мотив за неговите действия, а не че следва да действа в интерес на заинтересованото лице [D.]“

[38] В този смисъл – вж. R. Zimmerman. Op. cit., p. 422. Срв. обаче по-долу т. IV.15.в.

[39] Така и L. Auri. Commentario al codice civile, Libro IV, Delle obbligazioni (artt. 2028-2042). Bologna-Roma, 1981, p. 8 (цит. по: v. Bar, Ch. Op. cit., p. 141).

[40] В тази връзка Апелативният съд – гр. Лас Палмас с р. от 06.11.1985 г. е постановил, че е налице съвместен интерес от воденето на работата, ако съсобственикът (G.) построи втори асансьор, който може да се ползва и от другия съсобственик (D.), макар че договорът със строителят (T.) е бил сключен от името на G. (Цит. по: Ch. v. Bar. Op. cit., p. 141.)

[41] Любопитно е, обаче, разрешението, което е установил Código civil (Cc) от Español от 1889 г. Съгласно чл. 1891, пр. II от с. к.: „Управителят на чужда работа отговаря за случайно събитие…, когато е (по)оставил интереса на господаря на работата след своя собствен.“ (‘El gestor de negocios responderá del caso fortuito… cuando hubiese pospuesto el interés de éste al suyo propio.’)

[42] Следва да се отбележи, че според Кожухаров, Ал. Основи на държавата и правото…, с. 410, не може да съществува водене на чужда работа в съвместен интерес.