Предизвикателства при регулацията на авторските права върху произведенията на изобразителното изкуство

Въведение

Изложението поставя фокус върху решението по Дело C-419/13 Art & Allposters International BV срещу Stichting Pictoright[1], което засяга проблем, заслужаващ необходимото внимание, особено в контекста на настоящето, чиито условия изискват приспособяването на основните авторскоправни понятия към средата, в която следва да се осъществи адекватна авторскоправна закрила, и в същото време, упражняването на изключителните права на интелектуална собственост да не се превърне в пречка пред свободата на стопанска инициатива.

Предизвикателствата пред така очертания проблем изглеждат обусловени основно от два фактора. На първо място, липсата на пълна хармонизация в областта на авторскоправното законодателство. На следващо място, променящото се отношение към това, какво е изкуство и трудността при класификацията на произведенията на изкуството, която традиционно се обвързва с техния материален носител и техника на изпълнение.

Правна рамка

Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) не съдържа определение на понятието произведение на изобразителното изкуство. Според едно определение в доктрината, произведение на изобразителното изкуство е „продукт на художествено творчество и труд, в чувствено-материална форма, въплъщаващ духовно-съдържателния замисъл на художника с изобразително-изразни средства в нагледни, зрително възприемими образи в плоскост и в пространството.[2] Отнасянето на едно произведение към разглежданата сфера има значение за определяне на обема на предоставяната закрила. Така например авторското право върху произведенията на изобразителното изкуство включва правото на публично показване (чл. 18, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП), както и правото на отчисления при последваща продажба (чл. 20, ал.1 от ЗАПСП), каквито се срещат още само при фотографските произведения и при никои други от останалите обекти на авторски права (чл. 3, ал.1, т. 1 – 4, 6, 7, 9-12 от ЗАПСП).[3]

Закрилата следва да бъде съобразена с факта, че авторското право представлява сложен комплекс от тясно преплетени неимуществени и имуществени права на авторите върху създадените от тях произведения.[4] Тази особеност придава двойнствен характер на авторските права, някои от които са неотчуждими и непрехвърлими.

В същото време по отношение на самия обект на авторско право, в разглеждания случай – произведение на изобразителното изкуство, обикновено възниква колизия между абсолютните права, които съчетават вещното право на собственост на този, който притежава материалния обект, върху който е материализирано произведението, и авторското право на автора, който е отчуждил този обект. Характерът на съвкупността от права предполага постигането на справедлив баланс между интересите на различните титуляри. Както се вижда от чл. 12 ЗАПСП лицето, на което принадлежи материалният носител на произведение на изобразителното изкуство, не придобива авторски права върху него.

Законодателството на Европейския съюз (ЕС) в областта на авторското право е набор от единадесет директиви и два регламента, които хармонизират основните права на авторите и изпълнителите, продуцентите и радио- и телевизионните оператори. [5] Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година [6] има за цел да адаптира законодателството относно авторското право и сродните му права спрямо техническия напредък и по-специално спрямо информационното общество, както и същевременно да осигури висока степен на защита на интелектуалната собственост. Съгласно съображение 19 моралните права на титулярите на права следва да се упражняват съгласно законодателството на държавите-членки и разпоредбите на Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения[7], Договора на Световната организация за интелектуална собственост за авторско право и Договора на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за изпълнения и звукозаписи. Такива морални права остават извън обхвата на Директивата[8]. В ЗАПСП те са уредени като неимуществени права.

Делото

Централният момент в производството е урежда ли член 4 от Директивата въпроса дали притежаваното от титуляря на авторските права право на разпространение на репродукция на закриляно с авторски права произведение, което е било продадено и доставено в Европейското икономическо пространство от титуляря на правата или с негово съгласие, може бъде упражнено, ако впоследствие тази репродукция е претърпяла изменение по отношение на формата и отново е била пусната в продажба в изменената си форма.

Страните по спора са Stichting Pictoright, нидерландско дружество за колективно управление на авторски права, което защитава интересите на наследниците на известни художници, и Art & Allposters International BV, което разпространява в интернет постери и други репродукции на творбите на тези художници. Allposters не се съобразява с искането на Pictoright да спре да продава без негово съгласие репродукции на произведенията на неговите клиенти, направени посредством процес, наречен „canvas transfer“ („пренасяне върху платно“). Процесът се характеризира със следното, върху хартиен постер, възпроизвеждащ избраната творба, се нанася слой от синтетичен материал (ламинат). След това чрез определен химичен процес изображението върху постера се пренася от постера върху платното за рисуване. Накрая това платно се поставя в дървена рамка. След завършване на тази операция изображението на творбата изчезва от хартиения носител. [9] Pictoright завежда дело срещу Allposters с искане за преустановяване на всяко пряко или косвено нарушаване на авторските права и на неимуществените права на титулярите.

В синтезирана форма спорът се свежда до следното: правото на разпространение изчерпано ли е или не? В този смисъл какви са предпоставките, които обуславят приложението на правилото за изчерпване? Ако не е налице разпространение като форма на използване на произведението, а преработка – има ли възможност пренасянето върху платно да се приеме за преработка на произведението по смисъла на член 12 от Бернската конвенция?

Като въпрос се поставя това какви критерии трябва да се заложат, за да може да се твърди, че е налице изменение на формата на репродукцията, което изменение препятства или прекъсва изчерпването по смисъла на чл. 4, пар. 2 от Директивата относно авторското право и в този смисъл нарушава авторските права на засегнатите лица.

Преработката като обект на авторско право

Както е отбелязано в Заключението на Генералния адвокат, на първо място, следва да се определи дали случаят представлява или не „преработка“ на произведението, тъй като в този случай Директива 2001/29 не би се прилагала, понеже същата не урежда т.нар. право на преработка, чиято уредба по отношение на Съюза се съдържа в Бернската конвенция.[10] Pictoright заема позицията, че е налице изменение, което засяга произведението, а не само материалния носител, в който е инкорпорирано, и в този смисъл е налице преработка. Но в такъв случай въпросът ще стои извън Директивата, която не включва правото на преработка. В съответствие с член 12 от Бернската конвенция[11], озаглавен „Право на преработка, аранжимент и други изменения“, „авторите на литературни и художествени произведения имат изключителното право да разрешават извършването на преработки, аранжименти и други изменения на техните произведения“.

Съгласно българското законодателство преработката е вид имуществено право на автора. Чл. 18, ал. 2, т. 8 от ЗАПСП дефинира преработката като “приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използване на произведение за създаване на ново, производно от него произведение“, която дефиниция следва да се тълкува във връзка с пар. 2, т. 18 от ДР на ЗАПСП, който допълва това определение, като посочва, че преработката на произведението е изменението му с оглед създаване на ново производно на него произведение, в т.ч. приспособяването му към друг жанр, както и внасянето на всякакъв вид промени към него. Характерно за преработката е, че се изменя формата на произведението, но се запазват неговите основни черти, така че то да бъде познато в новото произведение. Може да се направи извод, че преработката представлява не само форма на използване на произведението, но и преработеното произведение би могло да бъде самостоятелен обект на авторското право. Това имуществено право е в тясна зависимост с неимущественото право на автора, уредено в чл. 15 ЗАПСП, а именно да иска запазване целостта на произведението. Трябва да се отбележи, че ЗАПСП дава по-широка закрила от Бернската конвенция, като урежда правото на интегритет по чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП, което се състои в правото на автора да иска запазване целостта на произведението, да се противопоставя на всякакви промени в него и на всяко друго действие, което може да наруши личните му интереси и достойнство. Уредбата на това право на автора не е самоцелна, тъй като преработеното произведение може да се окаже във вид или поставено в контекст, с който авторът не е съгласен. В същия момент упражняването на това неимуществено право на автора би могло да обезсмисли едно преотстъпено право на преработка и поради тази причина спецификите на съдържанието на авторските права трябва да бъдат съобразени при сключването на договори. Следва да се посочи, че предмет на договора за отстъпване на авторски права са именно формите на използване на дадено произведение, от което произтича значимостта от разграничаване на отделните форми, които са в тясна връзка със съответни имуществени или неимуществени права на автора.

Преработката, освен имуществено право на автора и форма на използване на произведението, е и елемент от съдържанието на изключителното право на автора на произведението да разреши преработването на неговото произведение. В хипотезата, в която едно произведение бива преработено, без съгласие на автора, се нарушават едновременно и двата вида права.

В случая по делото, ако приемем, че е налице преработка, то е преработена формата на произведението, но е запазено неговото съдържание. По този начин първичното произведение бива разпознато във вторичното и това нарушава авторските права, тъй като няма предварително съгласие. Възниква въпросът, авторското право формата или съдържанието закриля, или и двете?

Генералният адвокат отрича тезата за преработката, като посочва критерии за наличието на преработка, а именно „собствен език и други изразни средства и в собствен концептуален свят, различни от тези при първоначалното му създаване“, като смята, че пренасянето върху платно не засяга резултата от художествено творчество, а само материалния носител .[12]

Съдът приема, че без да е необходимо да се тълкува понятието „преработка“ по смисъла на член 12, е достатъчно да се отбележи, че както хартиеният постер, така и извършеното върху платно пренасяне съдържат изображението на защитено художествено произведение и следователно попадат в обхвата на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29, тъй като са копия от защитени произведения, предлагани на пазара в Съюза.[13]

Правилото за изчерпване на правото на разпространение

Другата поддържана теза в производството е, че въпросната подмяна, бидейки изменение само на материалния носител, представлява случай на разпространение, а не преработка.

Съгласно член 1, параграф 4 от Договора на СОИС за авторско право договарящите се страни се придържат към членове 1—21 и приложението към Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения. Член 6 от Договора, озаглавен „Право на разпространение“, гласи следното: „ Авторите на литературни и художествени произведения имат изключителното право да разрешават предоставянето на неограничен кръг от лица на оригинала или екземпляри от своите произведения чрез продажба или друго прехвърляне на собственост.“ Алинея втора на същата разпоредба дава възможност на договарящите страни да определят евентуални условия, при които правото по алинея първа се погасява след първата продажба или друга сделка, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или екземпляр от него със съгласието на автора. Съгласно съображение 28 от Директивата първата продажба в Общността на оригинала на произведение или на копия от него от притежателя на правото или с негово съгласие изчерпва правото на контрол върху препродажбата на този предмет в Общността.

Не е без значение фактът, че даденото съгласие съответното изображение да се продава под формата на постер, не е предоставено на Allposters и страните по спора не се намират в договорни отношения[14]. В този смисъл правилото за изчерпване на правото на разпространение не следва да намира приложение в случай, в който дадена репродукция на защитено произведение е била предлагана на пазара на Съюза със съгласието на титуляря на авторското право, след което е бил подменен нейният носител, като тази репродукция е пренесена от хартиен постер върху платно и отново е пусната на пазара в новата ѝ форма. Ако приемем обратното, рискуваме да стигнем до несправедливия извод, че само изменяйки носителя на произведението, предвид технологичните възможности, които ни предоставя съвременното общество, ние всъщност не бихме нарушили неимуществените права на автора.

Погледнато от друга страна, стои въпросът дали прекъсването на изчерпването в случай на изменение на носителя на защитеното произведение противоречи на принципа за свободно движение на стоки и на ratio legis на авторското право. При положение, че няма изменение на репродукцията като съдържание, а само по отношение на формата, следва ли да окаже това влияние върху прилагането на правилото за изчерпване и да прекъсне същото? Тоест пренасянето на изображението под друга форма засяга ли неимуществените права на автора? За да се отговори на тези въпроси, трябва да се държи сметка, че презентирането на творческата идея е авторово решение и като такова принадлежи на самия автор. В този смисъл не е неоправдана тезата, че при такова своеволно разпореждане с материалния носител може в един момент да се навреди на репутацията на автора, пренасяйки творческата му идея в контекст, в който той не би желал, но въпреки това ще бъде асоцииран с него.

Изменението по отношение на формата представлява важен критерий за преценка във връзка с изчерпването. Решаващият фактор за определяне дали има или не изчерпване следва да изхожда от позицията дали след изменението става въпрос за същото материално благо, съдържащо интелектуалното творение на автора, или изменението е такова, че вече става въпрос за друго материално благо с различна форма, съдържащо това творение. Във втория случай няма изчерпване и интересите на титулярите на правата, които Директива 2001/29 цели да защити, оправдават изключението от свободното движение на стоки[15]. В този смисъл е и крайното произнасяне на Съда, който приема, че изчерпването на правото на разпространение се прилага по отношение на даден материален обект, в който е инкорпорирано защитено произведение или негово копие, ако този обект е пуснат на пазара със съгласието на титуляря на авторското право.[16] Конкретизира се, че с използваните в съображение 28 от Директивата понятия „материален обект“ и „този предмет“, законодателят на Съюза е искал да предостави на авторите възможност да контролират първото пускане на пазара на Съюза на всеки материален обект, в който е инкорпорирано интелектуалното им творение.[17] Съдът посочва, че подобно изменение на копието на защитеното произведение, което прави полученият резултат по-близък до оригинала, в действителност е от такова естество, че може да представлява ново възпроизвеждане на това произведение по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2001/29, а това попада в обхвата на изключителното право на автора и се нуждае от неговото разрешение.[18] Постановеното от Съда е справедливо от гледна точка на закрилата на авторските права, както и във връзка с икономическото изражение на въпросното изменение, тъй като титулярите на изключителните права биха били лишени от възможността да изискват съответно възнаграждение за използването на техните произведения с търговски цели.

Заключение

Конфликтът между различните авторскоправни понятия и напасването им към условията на съвременността изглежда ще се задълбочава. В разгледания казус, от една страна, прозира необходимостта от изясняване на критериите за определяне дали е налице изменение на формата на репродукция, което препятства или прекъсва изчерпването по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29, каквито критерии са начин да се избегне рискът съдията да бъде превърнат в художествен критик. От друга страна, рамкирането на абстрактни условия едва ли би било съответстващо на разнообразието и характера на обектите на закрила, които следват свое собствено развитие.

Симона Стоянова

[1] Решение на Съда (четвърти състав) от 22 януари 2015 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Pays-Bas) — Art & Allposters International BV/Stichting Pictoright

[2] Вж. Ефремова, В.В. Авторское право произведения изобразительного искусства в Росии и Франции, Автореферат, Москва 2008, стр. 17

[3] Вж. Лозев, Е. Авторско право върху произведения на изобразителното изкуство, 2010, 60.

[4] Пак там, стр. 147.

[5] Справочник за Европейския съюз – 2022, http://www.europarl.europa.eu/factsheets/bg

[6] Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8

юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното

общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар

(Директива за електронната търговия), OB L 178, 17.7.2000 г.

[7] Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения, подписана в Берн на 9 септември 1886 г. (Парижки акт от 24 юли 1971 г.), в редакцията ѝ след изменението от 28 септември 1979 г.

[8] Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8

юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното

общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар

(Директива за електронната търговия), OB L 178, 17.7.2000 г.

[9] Решение на Съда (четвърти състав) от 22 януари 2015 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Pays-Bas) — Art & Allposters International BV/Stichting Pictoright, т. 15.

[10] Заключение на генералния адвокат P. Cruz villalón, представено на 11 септември 2014 година ( 1 ) Дело C 419/13, Art & Allposters International BV срещу Stichting Pictoright, т.56

[11] Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения, подписана в Берн на 9 септември 1886 г. (Парижки акт от 24 юли 1971 г.), в редакцията ѝ след изменението от 28 септември 1979 г.

[12] Пак там, т.57

[13] Решение на Съда (четвърти състав) от 22 януари 2015 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Pays-Bas) — Art & Allposters International BV/Stichting Pictoright, т. 27.

[14]Същото се приема и в Заключението на генералния адвокат P. Cruz villalón, представено на 11 септември 2014 година ( 1 ) Дело C 419/13, Art & Allposters International BV срещу Stichting Pictoright.

[15] Заключение на генералния адвокат P. Cruz villalón, представено на 11 септември 2014 година ( 1 ) Дело C 419/13, Art & Allposters International BV срещу Stichting Pictoright, т.72.

[16] Решение на Съда (четвърти състав) от 22 януари 2015 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Pays-Bas) — Art & Allposters International BV/Stichting Pictoright,т.40

[17] Пак там, т.37

[18] Пак там, т.43