ПРЕГЛЕД НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ОТНОСНО ВЪПРОСИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ДРУЖЕСТВО

Посочена е цялата известна съдебна практика по най-важните и в същото време спорни моменти, свързани с гражданското дружество, като ще бъдат цитирани и мотивите на отделните съдебни актове. Отделно ще се изложат и коментарни бележки от автора, където е сметнато за необходимо.

Същност на института

Гражданското дружество е облигационноправен институт и намира своята правна уредба в ЗЗД.
„По своята правна същност гражданското дружество не е субект на правото, подобно на физическите и юридическите лица и в този смисъл се наименова като непорсонифициран правен субект” – Решение 131 от 21.03.2014г. по т.д. 1121/2011г. на ВКС; Решение № 423 от 20.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1489/99 г.; Определение № 564 от 22.08.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 744/2014 г; Определение № 749 от 25.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2737/2014 г; Решение № 306 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4555/2008 г;Решение № 126 от 14.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 701/2010 г.
„Гражданското дружество не е юридическо лице” – Решение 469 от 06.07.2010г. по г.д. 409/2010г. на ВКС; Определение № 103 от 8.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 68/2010г; Определение № 429 от 20.06.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2485/2013 г.; Решение № 678 от 16.10.2007 г. на ВКС по т. д. № 322/2007 г.
Учредяването му се извършва с договор, по силата на който две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел – чл. 357 ЗЗД.
„Договорът е многостранен, а не двустранен, тъй като със сключването му страните преследват обща цел, между съдружниците не са налице насрещни, а взаимни права и задължения и липсва размяна на престации” – Решение № 232 от 23.III.1995 г. по гр. д. № 1059/94 г., V г. о.; Решение № 448 от 1996 г., 5-членен с-в; Решение от 23.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 902/2005г; Решение № 962 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1943/2008 г.; Решение № 78 от 17.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 756/2008 г.
„При договора за гражданско дружество възникналите от него права и задължения са еднакви по съдържание и са непротивопоставими на задълженията при двустранните договори, които са насрещни” – Решение № 1003 от 20.11.2006 г. на ВКС.
Безспорно утвърдена в доктрината е характеристиката на договора като възмезден, каузален, неформален, консенсуален, комутативен и главен договор[1].

„За доказване сключването на договор за дружество по чл. 357 ЗЗД не е необходимо спазване на писмена форма, но следва да се установи по несъмнен начин съгласието на страните по делото да обединят своята дейност за постигане на общата стопанска цел, както и участието им в нея, за да се породят и съответните права и задължения на съдружниците” – Решение № 286 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 715/2008 г.

„Целта, която се преследва с учредяването на гражданското дружество е стопанска. Стопанската цел трябва да бъде насочена към реализиране на печалби (респективно може да довежда до понасяне на загуби) – Постановление № 4 от 26.XI.1970 г., Пленум на ВС. „Усилията на съдружниците трябва да се обединяват в една стопанска придобивна дейност” – Тълкувателно решение № 39 от 15.IV.1970 г. по гр. д. № 24/70 г., ОСГК.

„Договорът за групов строеж не е договор за дружество по ЗЗД. За уреждане на отношенията между членовете на договора за групов строеж не се прилагат разпоредбите на чл. 357 – 364 ЗЗД” – Постановление № 4 от 26.XI.1970 г., Пленум на ВС; Тълкувателно решение № 39 от 15.IV.1970 г. по гр. д. № 24/70 г., ОСГК.

„Договорът за доброволна делба също е различен от договора за дружество” – Определение №1057 от 10.08. 2009 г. по г.д. 863/2009г. на ВКС. Отграничение следва да се прави и спрямо учредителните договори за учредяване на търговски дружества, кооперации и др. юридически лица, решенията на органите на юридическите лица, договорът за спогодба, договорите за наем и заем, както и в полза на трето лице.

„Не представлява търговска сделка договорът за гражданско дружество, което обединява двама търговци с цел постигане на обща икономическа цел, от което следва, че вземането на единия от тях за паричната равностойност на притежавания от него дял в това дружество не произтича от търговска сделка” – Определение № 39 от 19.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 423/2008г.

„Договорът за консорциум, организиран под формата на гражданско дружество, не е търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ и парично вземане, произтичащо от него, не е основание за откриване на производство по несъстоятелност” – Решение № 404 от 9.07.2008 г. на ВКС по т. д. № 976/2007г.

2. Права и задължения на съдружниците в гражданското дружество и представителство спрямо трети лица

Съдружници в гражданското дружество могат да бъдат, както физически, така и юридически лица.

„При гражданското дружество правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие. Страна по сделките с трети лица не е гражданското дружество, а отделния съдружник, респективно съдружници. Ако съдружникът е действал от името на всички съдружници в гражданското дружество, в качеството му на управител или като пълномощник, всички съдружници са кредитори и могат да упражняват правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки. Независимо, че придобитите права са общо на съдружниците във вътрешните отношения тяхните дялове са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството /чл.359, ал.1 и ал.2 ЗЗД/. В отношенията с трети лица съдружниците в гражданското дружество не са солидарно отговорни, тъй като законът не предвижда такава отговорност. Солидарност за задължения съдружниците могат да уговорят в договора за гражданско дружество или в договора с трето лице” – Решение 131 от 21.03.2014г. по т.д.1121/2011г. на ВКС.

„Несъвместима с договора за гражданско дружество е уговорката, предвиждаща, че едната страна предоставя на другата страна парична сума за подпомагане, която сума остава собственост на предоставилата я страна и при неизпълнение на договора същата става изискуема. При договора за гражданско дружество въпросът е уреден императивно в противоположен смисъл – внесените пари са обща собственост на съдружниците и съответно рискът от изхабяване, погиване и др. се носи от всички съсобственици” – Решение от 20.03.2006 г. по МАД № 17/2005 г.

„Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползуване, ако не е уговорено друго. Всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците. Ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни. Уговорката за изключване на някой от съдружниците от участие в печалбите или в загубите е недействителна – чл. 361, ал.2 от ЗЗД. Затова не може само някои от участниците в дружеството да получат печалбата от сключена и изпълнена през време на съществуването му сделка” – Решение 469 от 06.07.2010г. по г.д. 410/2009г. на ВКС.

„За съдружник в гражданско дружество възниква вземане, съобразно дела му и уговореното с договора, за част от разноските, които е направил (чл. 364, пр. 1 ЗЗД) и вземането му става изискуемо с прекратяване на гражданското дружество, и процесуално – правния въпрос: неоснователен, а не недопустим е искът по чл. 364 ЗЗД, когато дружеството не е прекратено” – Решение 34 от 06.03.2013г. по т.д. 94/2012г. на ВКС.

„При постигната договореност за представителство, действията следва да бъдат извършени от представителя-съдружник, който изразява съгласие от името на всички съдружници за сключване на договора, пораждащ права и задължения за тях” – Решение 469 от 06.07.2010г. по г.д. 410/2009г. на ВКС; Решение № 1014 от 20.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 338/99 г.
„Третите лица могат да осъществят правата си спрямо всички членове на гражданското дружество, ако задължението е прието от член на дружеството, който по условията на дружествения договор може да задължава членовете на дружеството” – Решение № 236 от 20.I.1960 г. по гр. д. № 9278/59 г., I г. о.
„Правото на управление на съдружник в гражданско дружество, което не е самостоятелен правен субект, е от категорията сложни субективни права и е изрично регламентирано в чл. 360, ал.2 ЗЗД, в която норма законодателят е отграничил и отделните правомощия, включени в правото на управление –правото да се управлява общата дейност, правото на глас при вземане на решения относно ”работите на дружеството”, правото на вето и правото на контрол. Упражняването на тези правомощия, както и техния обем, като въпрос на съответна уговорка между съдружниците се регламентира от договора. Следователно съдружникът, който по силата на чл.360, ал.2 ЗЗД има право да управлява и представлява гражданското дружество може да задължава пред трети лица останалите съдружници, ако в договора няма клауза, с която изрично да се изключва тази възможност, но единствено при положение, че е действал при условията на пряко или косвено упълномощаване. Следователно при липса на дадено от останалите съдружници пълномощие на съдружникът, сключил конкретната сделка с трети лица за сметка на всички, произтичащите от нея задължения се счетат за възникнали единствено за него – аргумент от чл.36-43 ЗЗД. В този смисъл възможността представляващият гражданското дружество съдружник, на когото е възложено и управлението на същото да задължава останалите съдружници при сключване на сделка с трети лица всякога зависи от обема на предоставената му представителна власт, който подлежи на изрично доказване – управителят на гражданско дружество, имащо характер на обединение, не може да поема валидно менителнично задължение от името и за сметка на неперсонифицирания правен субект, а от името и за сметка на останалите съдружници – само при наличие на изрично дадено от тях пълномощно, което с оглед разпоредбата на чл.37 ЗЗД, за да е действително, следва да е в писмена форма, независимо, че не е част от ценната книга.
Когато изрично пълномощно липсва, правните действия извършени от управителя на гражданското дружество обвързват мнимо представляваните съдружници, само при последвало от тяхна страна изрично потвърждаване, но дори и в този случай страна по конкретната сделка са отделните съдружници, но не и самото гражданско дружество- неперсонифициран правен субект. Когато потвърждаване по реда на чл.42 ЗЗД липсва, лично задължен е единствено и само подписалият ефекта” – Определение 1076 от 03.12.2012г. по т.д. 381/2012г. на ВКС.

Въпросът с представителството на гражданското дружество спрямо трети лица, въпреки изложената практика на ВКС, си остава проблемен. При сключване на договор с трето лице се явява основателния въпрос кой от съдружниците може да подписва и при какви условия. Отделно поради факта, че изменението на договора се прави с обикновено споразумение между съдружниците в дружеството, то може лесно да се злоупотребява и третите лице да поемат по-голям риск от обикновено при сключване на договор с гражданско дружество. Това важи с особена сила за учредяваните консорциуми под формата на граждански дружества. В последните години те са основната форма за участие в големи обществени поръчки и се изисква законодателно подобряване на разпоредбите за този вид обединение. Налице са случаи с приемане на нов съдружник или изключване на стар, както и промяна на процента участие на някои от съдружниците с цел избягване на задължения при договори сключени от единия съдружник. В този смисъл, дори и съдружникът договарящ от името на дружеството да представи пред третото лице договора за дружество или редовно пълномощно, от което да е видно, че той е овластен да представлява всички съдружници, в последствие между съдружниците може да е подписано отделно споразумение, с което представителната власт е отнета от договарящия съдружник и е предоставена на някой от другите съдружници. Така третото лице би сключило договор с лице, което няма необходимата представителна власт и в този смисъл ангажиран по договора ще е само договарящият съдружник, но не и останалите. Не това обаче е целта на третото лице при сключването на договора, тъй като идеята е да се ангажира отговорността на всички съдружници като част от гражданското дружество, а не само на договарящия съдружник. За да бъде максимално защитено третото лице, следва да направи официална справка в регистър „БУЛСТАТ”, където подлежат на вписване всички обстоятелства относно гражданските дружества, относно това кой е овластен да представлява и задължава дружеството – чл. 3, т. 6 във връзка с чл. 36, ал. 1 ЗРБ[2]. Ако са настъпили изменения във вписаните обстоятелства и тези изменения не са вписани в регистъра, то те са непротивопоставими на третите лица.

Може да бъде направена и отдалечена справка през някоя от гореизброените правно-информационни системи.

Водене на съдебни производства срещу гражданско дружество

„От гледна точка на материалното право, правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие, това обуславя и процесуалната им легитимация като ответници. Дори когато са упълномощили някого от тях да ги представлява пред съда, страна по делото винаги се явяват самите съдружници. Упълномощаването и представителството намират приложение във външните отношения на дружеството, когато се поемат задължения . Ако се окаже, че съдружниците при гражданско дружество не са дали пълномощие на съдружникът, сключил конкретната сделка с трети лица за сметка на всички, произтичащите от нея задължения се считат за възникнали единствено за него по арг. от чл. 36–43 ЗЗД, което може да се изясни и в исковия процес по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415 ГПК. Затова в този процес съдружниците са легитимираната страна включително по аргумент от тълкуването, дадено в т. 11б от ТР 4/2014 г. по т. д. № 4/2013 ОСГТК. Ако вместо тях като ответник по иска за установяване на вземане е посочено само сдружението и съдружника, действал като представител при сключване на договора, конституирането им става не по реда на привличане на нов ответник, а по реда за изправяне недостатъци на исковата молба” – Определение № 895 от 19.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5793/2014 гл
„Създаденото по реда на чл. 357 и сл. ЗЗД гражданско дружество няма статут на юридическо лице и съгласно чл. 27, ал. 1 ГПК не се ползва с процесуална правоспособност, което само по себе си изключва същото да е носител на правото на иск. С оглед особеностите в правния режим на гражданското дружество, създадено по реда на чл. 357 ЗЗД, дори когато са упълномощили някого от тях да ги представлява пред съда, страна по делото винаги се явяват самите съдружници” – Определение № 206 от 7.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 2301/2013 г.
„Гражданското дружество не може да бъде страна в гражданския процес. Когато всички съдружници упълномощят някого от тях да ги представлява пред съд, страна по делото ще бъдат самите те, а не дружеството” – Решение № 423 от 20.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1489/99 г.
С оглед гореизложената съдебна практика следва да се посочи, че искът се предявява срещу съдружниците и съответно решението и изпълнителния лист се издават срещу съдружниците им като такива в гражданското дружество. Оттам и принудителното изпълнение ще бъде насочено срещу съдружниците като отделни физически или юридически лица и тяхното лично имущество.

Принудително изпълнение върху дял на съдружник в гражданско дружество и върху парични средства по открита в полза на дружеството банкова сметка

В практиката все по-често се наблюдават проблеми свързани с налагането на запор на вземане на длъжник в качеството му на съдружник в гражданско дружество. Така например съдебният изпълнител, след като налага запор на вземането на длъжника от гражданското дружество, в което е съдружник, получава отговор от третото задължено лице, най-често контрагенти на гражданското дружество по договори за обществени поръчки, за които този тип дружества се създават най-масово, че не могат да изпълнят запора, тъй като договорът е с гражданското дружество, а не със съдружника и дължимите суми се изплащали по банкова сметка на последното, а не на съдружника. Такива становища се наблюдават от НАП, АПИ и др. държавни институции. Същите становища се споделят често и от банковите институции при наложен запор на вземанията на длъжник, в качеството му на съдружник в гражданско дружество, по открита в полза на дружеството банкова сметка. Следва да се отбележи, че гореизложените затруднения се причиняват от неразбирането на същината на гражданските дружества и по-конкретно, че гражданското дружество не е правен субект, че то не може да притежава собствено имущество и че всичко, което се придобива като актив от неговата дейност се притежава от отделните съдружници в зависимост от дяловото им участие. В този смисъл вземанията на гражданското дружество по сключените договори с трети лица са по своята същност вземания на отделните съдружници, тъй като дори и договорът да е сключен с дружеството, с оглед неговата същност следва да се счита, че е сключен с отделните съдружници. По същия начин стои въпросът и със средствата по банкови сметки на гражданското дружество. Те са средства, които са собственост на отделните съдружници и в този смисъл е абсолютно неоснователен аргумента, че банковата сметка е на дружеството, а не на съдружниците и в резултат на това запорното съобщение на съдебния изпълнител не може да бъде изпълнено. Тъй като не са известни съдебни актове на ВКС по поставените въпроси, авторът ще изложи съществуваща съдебна практика на по-долни съдебни инстанции.

„Това не е изпълнение върху дял на съдружника в гражданското дружество, защото вземането като облигационно право е различно от правото на дял на едно лице в дадено дружество. Достатъчно е да се посочи, че ГПК урежда изпълнението върху паричното вземане по различен начин, ред и процедура в сравнение с изпълнението върху дял от търговско дружество /чл. 508 – 518 ГПК/. Изпълнение върху дял от гражданско дружество по ЗЗД не може и да има /защото не е предвидено в ГПК като изпълнителен способ/ и именно защото ДЗЗД не е юридическо лице, то е неперсонифицирано, за разлика от търговските дружества, които са самостоятелни юридически лица. Вярно е обаче друго – че участието на дадено лице в дружество по ЗЗД дава възможност за реализиране на право на вземане от съответен приход в рамките на определено изпълнително дело в полза на ДЗЗД, поради разпоредбата на чл. 361, ал. 1 ЗЗД. И след като не е представен договор за дружество, при четирима участници в тази общност, ЧСИ основателно е приел, че делът дружеството съответства на 25% от прихода на гражданското дружество по изпълнителното дело. Няма законови основания да се отрече възможността на кредитор да ги залорира и да получи удовлетворение от тях, освен ако няма причини друг кредитор да бъде предпочетен – например кредитор, в чиято полза е учреден залог върху запорираното вземане” – Решение 1666 от 01.08.2014г. по в.ч.г.д. 2895/2014г. на Апелативен съд София.

„Съобразно разпоредбите на чл.358, ал.2 и чл.359, ал.1 от ЗЗД парите, били те внесени от съдружниците в гражданското дружество или придобити от последното, и в двата случая са обща собственост на съдружниците. Тази обща собственост е неделима, докато съществува гражданското дружество, но не и бездялова. Дяловете в нея съответстват на дяловете на съдружниците в дружеството, така, както са уговорени, а при липса на уговорка са равни. Във външните отношения на гражданското дружество, за пред третите лица и извън вътрешните отношения между съдружниците, парите на длъжника в частта, в която същият има дял в дружеството, и в която са запорирани, са негова собственост. Доколкото същите пари се намират по сметка на гражданското дружество, а не по сметка на съдружника в същото – длъжник по изпълнението, за ЧСИ няма друг способ за изпълнение, освен използвания в конкретния случая – а именно налагане на запор върху сметката на титуляра на вземането към банката и към Агенция „Пътна инфраструктура” – гражданското дружество, за припадащата се на длъжника по изпълнението /съдружник/, част от общите парични средства по същата сметка, равняваща се на 30 %” – Определение 340 от 08.04.2015г. по в.г.д. 144/2015г. на Окръжен съд Хасково.

„Имуществото на обединението, създадено по ЗЗД, се състои от имуществото на отделните съдружници. По тази причина съдружниците в гражданското дружество имат парични вземания в Банката, в която е открита банковата сметка до размера на дяловото им участие съобразно договора за гражданско дружество. Съдебният изпълнител се е съобразил с дяловото участие на длъжника в дружеството и е наложил запора до 1/3 от паричната сума по банковата сметка, като изрично е посочил кой от търговците, участващи в дружеството е задълженото лице. Приложното поле на нормата на чл. 359, ал.3 от ЗЗД, с която е установена забрана съдружникът да иска своя дял от общата собственост само при излизане от гражданското дружество или при прекратяването му, намира приложение при уреждане вътрешните отношения между съдружниците. Тази норма няма действие по отношение на трети на гражданското дружество лица, какъвто е взискателя-кредитор. Противното разбиране би довело до принудителна несеквестируемост на това имущество, каквато не е предвидена в закона. По отношение изпълнението върху дял на съдружник в гражданско дружество по ЗЗД не е предвидено специално производство, каквото е уредено в нормата на чл. 517 от ГПК за изпълнението върху дял на длъжника в търговско дружество, поради което то се извършва съобразно общите правила” – Определение 1561 от 23.06.2015г. по г.д. 766/2015г. на Окръжен съд Бургас.

Като обобщение на проблемните въпроси по принудителното изпълнение спрямо задължения на съдружниците може да се изведе следното:
– изпълнение върху дял на съдружник в гражданско дружество е недопустимо, както поради същността на този вид дружество като неперсонифициран правен субект, така и поради липсата на способ за принудително изпълнение.

– изпълнение върху банкови сметки на гражданското дружество за задължения на някои от съдружниците е допустимо по реда на чл. 508 -ГПК. При отказ от изпълнение на запора от страна на банкова институция, взискателят може да поиска възлагане на вземането за събиране или вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК .

– изпълнение върху парично вземане на длъжник в качеството му на съдружник в гражданско дружество от трето лице по договор с дружеството е допустимо по реда на чл. 508 ГПК. При отказ от изпълнение на запора от страна на третото лице, взискателят може да поиска възлагане на вземането за събиране или вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК.

Заключение:

С настоящия преглед на съдебната практика на съдилищата спрямо въпросите на гражданското дружество, включително и изложените лични коментарни бележки, авторът се надява да спомогне за по-доброто прилагане на законовите норми уреждащи този облигационноправен институт от страна на практикуващите правници.

Автор: Димитър ИВАНОВ, докторант по гражданско и семейно право в СУ „Св.Св.Климент Охридски”