Правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 от кодекса на труда. Преглед на практиката на ВКС.

I.Уводни бележки

Основанията за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя са посочени в чл. 328, ал. 1, т. 1 – 12 и ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/. Те представляват определени от закона юридически факти, при наличието на които уволнението може да бъде извършено.
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, освен в случаите по ал. 1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ и поради сключването на договор за управление на предприятието, като уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Следователно, законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от проявлението на следните юридически факти:
1. компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение;
2. служителят да е бил измежду лицата, които представляват „ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 КТ;
3. преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за управление на предприятието и
4. да е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент.
Особеното при това основание за прекратяване на трудвия договор е, че към горепосочените предпоставки съдебната практика „добавя“ още една, свързна с характера на договора за управление, която се обосновава по следния начин:
Правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ по икономически съображения, без да се излагат мотиви, е дадено на управителя при сключен договор за управление на дружеството именно с оглед постигането на определени икономически резултати с нов управленски екип. Съдебната практика еднозначно приема, че при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание, е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне /производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции/, а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Бизнес задачата може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях /в този смисъл е Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV г.о., ГК/. Освен това, изпълнителният директор има възможност, при наличие на изрична клауза в договора за управление, в определен или технологично необходим срок да разработи бизнес програма в отделен документ след сключването на договора /в този смисъл е Решение № 215 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7007/2013 г., IV г. о., ГК/.
Няколко думи относно изискването служителят да е бил измежду лицата, които представляват „ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 КТ:
Съгласно дефинитивната правна норма на § 1, т. 3 КТ „Ръководство на предприятието“ е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието. Следователно, тази разпоредба разширява приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, като освен ръководителят на предприятието и неговите заместници са включени и лицата, които съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое управленско равнище се намират. В този смисъл в „ръководството на предприятието“ са включени всички лица, които притежават ръководни, организаторски и контролни функции по отношение на определени лица или по отношение на производствената и служебната дейност. Тези служители са от управленския екип на работодателя и за да се облекчи управлението на предприятието ръководителят, комуто е възложено управлението на дружеството или поделението – работодател, по силата на договор за възлагане на управление, може да промени в 9-месечен срок от сключването на този договор членствения състав на своя управленски екип. В това се изразява нормативната цел на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Тази преценка на ръководителя е автономна, субективна, поради което не подлежи на съдебен контрол.
Понятието „ръководна длъжност“ е изяснено в константната практика на ВКС /напр. – Решение № 442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г., III г. о., Решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г., IV г. о., Решение № 388/06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г., III г. о. на ВКС и др./, като е прието, че в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се определя не от нейното наименование, а съдържанието на трудовите функции по длъжностната характеристика. Служители от „ръководството на предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ вр. § 1, т. 3 от ДР на КТ са служители, от чиято трудова функция пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя.

II.Въпроси, които възникват в практиката

Длъжността „главен счетоводител“ винаги ли е такава от ръководството на предприятието и има ли значение дали съответната длъжност е в самостоятелно обособена структура на работодателя?
Въпросът дали главният счетоводител е от ръководството на предприятието е свързан с тълкуване на § 1, т. 3 ДР КТ. В цитираната разпоредба законодателят е определил при какви условия лице, заемащо определена длъжност е от „ръководството на предприятието“ – освен ръководителя и неговите заместници, това са и всички други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес – планиране, организиране, контролиране, отговорност за дейността на предприятието във всичките му сфери и дейности. Следователно същественото е какви са трудовите функции, подчиненост и отговорности на длъжността, а не нейното наименование. Ръководството на трудовия процес е възможно да се осъществява от лицето, заемащо съответната длъжност, както в рамките на цялото предприятие, така и в поделение на предприятие, както и в колективните изборни органи за управление, но както е прието в мотивите на Решение № 249/4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г. на IV г. о. на ВКС, не и в случаите на осъществявано ръководство на трудовия процес, когато ръководещият от своя страна е организационно подчинен едновременно на преките си административни ръководители в съответното поделение, още и на служителите от дирекциите и ръководителите на самостоятелните отдели, служби и звена в съответното предприятие, т.е., съществува опосреденост от множество други служители, стоящи в организационно-йерархическата структура между него и ръководителят на предприятието, с когото е сключен договор за управление. От това следва, че съдът, в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ, следва да изследва специфичните трудови функции и отговорности на длъжността, заемана от уволнения служител, както и йерархическата му подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за управление и което има възможност да подбере свой ръководен екип с оглед постигане на поставената бизнес-цел. Длъжността „главен счетоводител“ е от ръководството на предприятието само когато, с оглед установените същински трудови функции и пряка йерархична подчиненост, се явява част от ръководния екип на управляващия, пряко ръководи трудовия процес във връзка с финансите на предприятието или поделението, като отговаря и е подчинен на управляващия /в този смисъл е Решение № 272 от 14.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1691/2016 г., IV г. о./.

Имат ли правото по чл. 328, ал. 2 КТ юридически лица, на които е възложено управлението на социална услуга по чл. 18а, ал. 3 от Закона за социално подпомагане?
В разпоредбата на чл. 18, ал. З е уредено, че кметът на съответната община управлява социалните услуги на територията й, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, в която хипотеза е работодател на ръководителите на съответните услуги, с изключение на случаите на възлагане на управлението по ал. 3 от същата разпоредба. Възлагането на управлението на социалната услуга се извършва след конкурс или договаряне с единствен кандидат, като съгласно разпоредбите на чл. 37 и чл. 39а от ППЗСП, с лицето, спечелило конкурса /респ. единствен кандидат/, се сключва договор за възлагане на управлението на социална услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 39а ППЗСП договорът за възлагане на управлението на социална услуга съдържа предметът на договора – вид и обем на предлаганите социални услуги; цената на договора; гаранциите за използването на предоставените бюджетни средства; правата и задълженията на страните; срокът на договора; санкции при неизпълнение.
Общото тълкуване на двете разпоредби – §. 1, т. 2 КТ и чл. 328, ал. 2 КТ налага да се приеме, че „предприятие“, което сключва договор за управление с управител, е само този търговец или стопанско предприятие, което има за основна своя задача постигането на конкретни стопански резултати, бизнес задачи с конкретни икономически показатели, конкретна производителност, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, и именно поради това се предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок конкретен стопански резултат. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка – поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица – служители от ръководството на предприятието. От съдържанието на визираната правна норма може да се направи извод, че законодателят е имал предвид сключването на договор за управление, който по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка. При сключването на договор за управление, независимо дали той е с ново лице и дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична като съдържание, всеки договор за управление трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време действието на договора.
При сключване на договора за управление на социална услуга, не при всички случаи е налице договор за управление, по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, доколкото извода относно това дали е налице подобен договор, зависи от съдържанието на социалната услуга, предмет на договора за управление. В случаите, когато се касае за управление на социална услуга, обособена структурна, като напр. Дом за стари хора, с предоставяне на конкретни финансови средства и задължение на лицето, което поема съгласно договора управлението на социалната услуга, при спазването на посочените по-горе изисквания, следва да се приеме, че е налице договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ /в този смисъл е Решение № 225 от 23.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1671/2018 г., IV г. о., ГК/.

По правния въпрос, свързан със значението на срока, за който е сключен договорът за управление на предприятието, за възникване на предпоставките по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със служител, заемащ ръководна длъжност.
С договора за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ собственикът на едно предприятие /или негов представител/ възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед постигането на определена стопанска цел. Обемът правомощия на управителя се определя от мандата, който му е възложен да изпълнява, а последният зависи от задачите, включени в този мандат. Предметното съдържание на договора, както и срока на действието му се определят свободно от страните, освен в случаите, когато нормативен акт съдържа уредба, която следва да се съобрази, в т. ч. и относно максималния срок, за който може да се сключи такъв договор /напр. – чл. 26 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, чл. 63 ЗЛЗ, чл. 171 ЗГ и др./. С оглед променливостта на икономическите фактори, принципалът е свободен в преценката си за времето, в което следва да се постигне изпълнение на съответния икономически резултат, респ. може да сключва поредица от договори за управление за по-кратък или по-дълъг срок от време. Право да приложи специалното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ има управителят, с когото е сключен такъв договор за възлагане на управлението, по който лицето се е задължило в определения срок, срещу възнаграждение, да постигне на свой риск определен стопански резултат.
В създадената по приложението на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ практика на ВКС се приема, че е без значение дали договорът се сключва с ново лице или с такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата е нова, сходна или идентична; дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител. За законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, а потестативното право на управляващия предприятието на работодателя може да се упражни в 9-месечен срок след започване изпълнението на новия договор за управление. Всички тези предпоставки следва да са налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, за да е осъществен фактическият състав по чл. 328, ал. 2 КТ. Законът не поставя други изисквания, респ. не въвежда ограничения, за да може лицето, разполагащо с работодателска власт, да упражни правото си да прекрати договорната връзка при условията на чл. 328, ал. 2 КТ. Общата трудовоправна норма не предвижда изключване на специалното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ за ръководители, чийто договор за управление е сключен за по-малък срок и/или е в зависимост от настъпване на определено условие /напр. – до провеждане на конкурс за нов управител/.
Договорът за управление винаги е срочен, но срокът му е без значение за правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ. Следователно, фактическият състав на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ възниква и при договор за управление сключен за по-кратък срок, или с оглед настъпване на бъдещо събитие, предвидено като основание за прекратяване на гражданския договор с управителя, щом са налице всички останали предпоставки – с договора за управление да е поето задължение за постигане на определен стопански резултат; служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ; правото на уволнение да е упражнено в 9-месечния срок след започване изпълнението на новия договор за управление /в този смисъл е Решение № 259 от 20.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2017 г., IV г. о., ГК/.

При нов договор за възлагане на управлението има ли значение обстоятелството дали икономическият план (т. н. стратегия, бизнес програма) е бил изменян преди или след сключване на договора за управление, респективно дали бизнес програмата е нова, сходна или идентично по съдържание с предходната, с оглед правата по чл. 328, ал. 2 КТ?
Както вече се посочи, при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. С оглед изложеното на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2 КТ.
Няма пречка да се ползва бизнес план на предходния управител, както и да бъдат поставени същите или изцяло нови задачи в сравнение с тези на досегашния управител, които да се изпълняват в бъдеще. Тази стопанска цел и конкретните бизнес задачи могат да бъдат възложени както с новия договор за управление на предприятието, така и с други документи, стоящи извън него и съставени преди или след сключването на самия договор. Същественото е при възлагане на управлението да се преследва определена стопанска цел, за чието изпълнение е предоставена възможност на управителя да сформира нов управленски екип в деветмесечен срок. В този смисъл, за да бъдат упражнени правата по чл. 328, ал. 2 КТ, при сключването на нов договор за управление е достатъчно да има икономически /бизнес/ план в предприятието, независимо дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител /в този смисъл са Решение № 76/27.03.2012 г. по гр. д. № 937/2011 г., на ВКС, III г.о., Решение № 481/13.12.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г., на ВКС, III г.о. и Решение № 261 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 593/2017 г., IV г. о./.

За правното значение на сключването на договора и приемането на бизнес плана и бизнес задачата към договора за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, с оглед определянето на началото на 9-месечния срок за упражняване на правото за прекратяване на трудовото правоотношение със служители от ръководството на предприятието.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение със служител от ръководството на предприятието по чл. 328, ал. 2 КТ е сключването на договор за управление на предприятието, но това право може да бъде упражнено от управителя, комуто е възложено управлението след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Договорът за управление се индивидуализира с неговото съдържание и предмет, но и със страните – възложителя и управителя. Затова само управителят може да упражни правото по чл. 328, ал. 2 КТ и то след встъпването му в длъжност, от когато започва за тече срокът за това. Когато управителят бива заменен, без промяна в съдържанието и предмета на договора, той /договорът/ не остава същия. Това е нов договор между различни страни. Новият управител не встъпва в положението на предходния управител /както при встъпване в дълг по чл. 101 ЗЗД или при заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД/ и не отговаря нито е обвързан от неговите действия. Правомощията на новия управител не произтичат от чуждия договор, а от новото овластяване. Той е обвързан от предмета и съдържанието на новия договор и независимо от това дали те се различават от предмета и съдържанието на стария, той отговаря за изпълнението на договора, що обвързва него и упражнява свои правомощия по чл. 328, ал. 2 КТ в 9-месечен срок от своето встъпване в длъжност. Той не продължава правомощията на предходния управител, а упражнява свои правомощия, така както не отговаря за чуждия дълг, а самият той е длъжник по новия договор /в този смисъл е Решение № 162 от 26.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4477/2016 г., IV г. о./.

По въпроса за статута на държавните предприятия и териториалните им поделения по чл. 173 от Закона за горите и дали сключваният с директора на поделението договор, представлява договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ?
Държавните предприятия за управление на горските територии, съгласно чл. 163 ЗГ са юридически лица със статут на държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 ТЗ, които осъществяват дейността си в определения им със закона район. В чл. 164 ЗГ е посочено, че предприятията са с двустепенна структура – централно управление и териториални поделения. Законодателно е предвидено с лицето, изпълняващо длъжността „директор“ на държавното предприятие да се сключва договор за управление /чл. 171 ЗГ/, който следва да отговаря на определени изисквания за форма и съдържание. Директорът се задължава срещу възнаграждение да осъществява в уговорения срок, освен специфичните с оглед предмета на дейност на юридическото лице работи, още и определен стопански резултат, посочен в договора за управление /или в друг документ/, като възнаграждението му е обвързано с постигането на финансов резултат и с изпълнението на дейностите в цялото предприятие /чл. 175, ал. 2 ЗГ/, в т. ч. той носи и имуществена отговорност при неизпълнение на управленската програма.
Директорът на държавното предприятие от своя страна сключва договори за управление с директорите на териториалните поделения /чл. 172, ал. 1, т. 4 ЗГ/. Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия и съгласно чл. 174 ЗГ те сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори; водят самостоятелно счетоводство и представят в централното управление изготвените годишни финансови отчети съгласно Закона за счетоводството; имат собствени банкови сметки и свой печат; работодатели са по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ; от свое име и за своя сметка участват в съдебни и арбитражни дела.
Директорът на териториалното поделение осъществява ръководство и представителство на поделението, въз основа на сключения договор за управление с директора на предприятието; организира и контролира, в съответния териториален обхват на поделението, дейностите, свързани с предмета на дейност на предприятието; организира и контролира цялостната работа на поделението, стопанисва имуществото, сключва договори, свързани с дейността на поделението, сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите на поделението, изготвя и представя в централното управление на предприятието годишния финансов план и финансовия отчет на поделението, изготвя и утвърждава щата на поделението; възнаграждението му е обвързано с постигането на финансов резултат и с изпълнението на дейностите в поделението /чл. 175, ал. 3 ЗГ/.
С постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК Определение № 313 от 27.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 261/2012 г., IV г. о., ГК и Определение № 600 от 09.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7162/2013 г., I г. о., е прието принципно, че няма пречка, когато отделен закон изрично съдържа уредба /както това е предвидено в Закона за горите/ да бъде сключен договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ на държавно или общинско предприятие, на което е предоставена държавна или общинска собственост, тъй като тези предприятия имат стопански цели, макар и да са създадени за задоволяването на определена обществена потребност.
С оглед посочените по-горе специфики в статута, структурата и управлението на държавните предприятия и териториалните поделения по ЗГ, на директорите им е предоставена възможност да сформират ръководен екип, във връзка с което те разполагат с правомощието да прекратяват трудовите правоотношения със служители от ръководството на предприятието на основание чл. 328, ал. 2 от КТ /в този смисъл е Решение № 15 от 2.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2016 г., IV г. о./.

По отношението на правния въпрос за това дали лицето заемащо длъжността „Председател на ТЕЛК“ е част от ръководството на съответното лечебно заведение, към което е структурирана комисията, по смисъла на § 1, т. 3 от ДРКТ и приложима ли е по отношение на него възможността за прекратяване на трудовото му правоотношение по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ?
С оглед поставения въпрос следва да се вземе предвид, че с договора за управление на предприятието управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определен стопански резултат. За целта на управителя се поставя съответна „бизнес задача“, която е за целия срок на договора и по отделно за всяка година, с конкретни икономически показатели които трябва да бъдат постигнати, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции и други. Въз основа на тази „бизнес задача“, управителят е длъжен да разработи „бизнес програма“, която да предложи и която следва да изпълни по време на действието на договора за управление. Управителят носи отговорност пред възложителя за изпълнение на предложената „бизнес програма“ и за постигнатите от предприятието стопански резултати, като е възможно дължимото му се възнаграждение да бъде определяно именно с оглед на тези резултати. Именно за това с разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ е дадена по-голяма свобода на управителя да формира управленския екип на предприятието, който да го подпомага за изпълнение на поставените с договора за управление задачи. Приложното поле на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 от КТ е ограничено до служителите от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДРКТ като това ограничение следва от целта на основанието-да се даде възможност на управителя да определи своя ръководен екип. Дали един служител е част от ръководството на предприятието или не е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който наименованието на длъжността не е определящо. От съществено значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Приносът на различните звена за резултатите от работата на предприятието обаче не е еднакъв. Целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените в „бизнес плана“ стопански резултати като му дава възможност да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на тези цели. Затова то трябва да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена от работата, на които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководят звена, от работата, на които постигането на тези резултати не зависят. Кое заведение е лечебно, е посочено в разпредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ, като същото трябва да отговаря на изискванията на чл. 23, ал. 1 и да може да извършва дейностите посочени в чл. 20 от същия закон. Именно с тези дейности са свързани задълженията на управителя за организация на дейността на предприятието и за постигане на предвидените с „бизнес плана“ стопански резултати. Структурата на тези лечебни заведения и отделните звена на тази структура са уредени в чл. 57 – чл. 61 от ЗЛЗ. С оглед на това служители от ръководството на предприятието, по смисъла на § 1, т. 3 от ДРКТ, са онези служители, на които е възложено управлението на тези предвидени в закона структурни звена, доколкото същите имат значение за извършваните в чл. 20 от ЗЛЗ дейности.
Посочените по-горе разпоредби не предвиждат ТЕЛК като самостоятелно звено, което да е част от структурата и която да е свързана с изпълнението на посочените в чл. 20 от ЗЛЗ дейности на лечебното заведение. Видно от разпоредбата на чл. 103 от ЗЗ ТЕЛК е част от органите за извършване на медицинската експертиза, така както същата е уредена в чл. 101 – чл. 113 от ЗЗ и която съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗЗ се организира и ръководи от министъра на здравеопазването и от регионалната здравна инспекция. Разпоредбата на чл. 105 от ЗЗ предвижда, че ТЕЛК се откриват и закриват към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове, като представляват структурни звена на лечебните заведения, към които са открити, не от ръководството на лечебното заведение, а от директорите на регионалните здравни инспекции съгласувано с министъра на здравеопазването. По силата на чл. 13, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работата на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза трудовите договори с председателите на ТЕЛК се сключват, изменят и прекратяват от ръководителите на лечебните заведения, към които са създадени, по предложение на директора на РЗИ, а съгласно ал. 2 на същия текст трудовите договори с членовете на ТЕЛК се сключват, изменят и прекратяват от ръководителя на съответното лечебно заведение. Дейността на ТЕЛК е определена в чл. 101 във връзка с чл. 103, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗ и се различава от дейностите по чл. 20 от ЗЛЗ осъществявани от лечебното заведение към което е създадена, като не е и обслужваща такава по смисъла на чл. 61 от ЗЛЗ. Създаването на ТЕЛК като структура съответното лечебно заведение не е свързано с осъществяваната от последното дейност, а е предвидено с оглед на това при осъществяване на своята дейност комисията да използва базата и ресурсите на заведението. Последното е видно от разпоредбите на чл. 35 от Правилника за устройството и организацията на работата на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза трудовите договори, като за целта ръководителите на лечебните заведения сключват договори за финансиране по чл. 107 от ЗЗ и чл. 22 от Правилника за устройството и организацията на работата на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза трудовите договори с министъра на здравеопазването. Осъществяваните от ТЕЛК дейности обаче, освен че не са включени сред тези по чл. 20 от ЗЗ, имат по скоро административен характер, а не стопански такъв, поради което и не могат да бъдат предмет на „бизнес плана“ към договора за управление. Същите не се отразяват на основната дейност на лечебното заведение. Затова, макар че съгласно предвидените в чл. 39, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 5, т. 6, т. 8, т. 11 и т. 15 от Правилника за устройството и организацията на работата на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза правомощия на председателя на ТЕЛК той има ръководни функции, трудовото му правоотношение не може да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, тъй като постигането на заложените в договора за управление на лечебното заведение цели не е поставено в зависимост от дейността на комисията. Това не изключва възможността при упражняване на правомощията си по чл. 62, т. 2, т. 4 и т. 5 от Правилника за устройството и организацията на работата на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза ръководителят на лечебното заведение да предприеме действия за прекратяване на трудовото правоотношение на председателя на ТЕЛК, на някое от останалите предвидени в КТ основания за това /в този смисъл е Решение № 123 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 117/2016 г., IV г. о./.

Относно кръга на лицата, които разполагат с право да прекратяват трудови договори на основание чл. 328, ал. 2 ГПК.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо само при изрично посочената в тази разпоредба предпоставка – поради сключване на договор за управление на предприятието, и по отношение на ограничен кръг лица – служители от ръководството на предриятието. Следователно с правото по чл. 328, ал. 2 КТ разполага само изпълнителният директор, с който е сключен договор за възлагане на управлението на дружеството – респективно не притежават такова лица, с които не е сключен такъв договор. С този договор предприятието предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определен стопански резултат. За последното законът дава възможност на управителя да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на основание чл. 328, ал. 2 ГПК. Касае се за разпоредба, която предоставя голяма свобода за прекратяване на трудово правоотношение /без мотиви и само по лична преценка/, поради което и тя следва да се тълкува стриктно – а не разширително /в този смисъл са Решение № 648/17.11.10 по гр. д. № 1484/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., Решение № 108/19.03.2012 г. по гр. д. № 819/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о. и Решение № 152 от 15.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1104/2016 г., III г. о./.

При липса на бизнес задача и бизнес програма може ли управителят да упражни правомощия по чл. 328, ал. 2 КТ?
Отговорът на поставения въпрос не може да бъде даден без да се разгледат различните хипотези, в които може да се окаже лицето, което сключва договор за управление на предприятието.
В хипотезата когато едно и също лице сключва следващ договор за управление на едно и също предприятие изискването e само за съставяне на бизнеспрограма със задачи. Дали те са със сходно или идентично съдържание, или е с изцяло ново съдържание, е въпрос, който се решава от управителя и този, който възлага управлението на предприятието.
В хипотезата, когато управителят на предприятието е ново лице, договорът му също следва да съдържа бизнеспрограма и задачи. Дали те ще бъдат изцяло различни в сравнение с тези на предходния управител или същите, също е въпрос, който се решава от новия управител и този, който възлага управлението на предприятието.
Изясни се, че същественото при всеки договор за управление е да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне /производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции/, а въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. С оглед изложеното на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2 КТ.
Не е налице пречка да се ползва бизнес план на предходен управител, когато този бизнес план изрично бъде приет от новия управител. Когато обаче такова изрично приемане не е налице, то позоваването на бизнес план на предходния управител при наличие на съдебен спор, след прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ, следва да се тълкува като отсъствие на бизнес план на новия управител. Когато към момента на прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ не е налице бизнес задача и бизнес програма, прекратяването на трудовото правоотношение с лице по § 1, т. 3 ДР на КТ, е незаконосъобразно, тъй като липсата им сочи на липса на валидно правоотношение по договор за управление с оглед нормата визираща правото на управителя да приложи нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ. /в този смисъл са Решение № 481/13.12.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 117/30.04.2015 г. по гр. д. № 5537/2014 г., по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 718/21.12.2010 г. по гр. д. № 67/2010 г. по описа на ВКС, III г. о., Решение № 249/04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 230 от 8.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 346/2015 г., IV г. о. и др./.

Може ли работодателят да упражни правото си за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ, ако работникът е възстановен с решение на ръководна длъжност, която междувременно е съкратена?
За да се отговори на този въпрос, следва да бъде съобразена вече уеднаквената от ВКС съдебна практика по прилагането на уволнителните основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 328, ал. 2 КТ. В първата хипотеза основанието за уволнение е съкращаване на щата от страна работодателя, а във втората – сключен договор за управление на предприятието, с който работодателят възлага на трето лице да осъществява ръководството му при условие да бъдат достигнати определени стопански резултати, като обичайно се учредява и представителна власт спрямо работодателя. Именно с оглед постигането на тези резултати, законодателят намира за разумно да предостави възможност на лицето, комуто управлението е възложено, да сформира свой екип, като за целта допуска прекратяване на трудовите правоотношения с досегашния ръководен екип /срв. Решение № 76/27.03.2012 г. по гр. д. № 937/2011 г., I. г. о., ВКС, Решение № 481/13.12.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г. IV г. о., ВКС/. Преценката на лицето, натоварено с управлението и представителството на работодателя, не подлежи на съдебен контрол и заповедта за уволнение не се мотивира. Не подлежи на съдебен контрол и решението на работодателя да извършва промени в щатното разписание в предприятието – това е въпрос на работодателска целесъобразност /Решение № 265/28.09.2012 г. по гр. д. № 1456/2011 г., I. г. о., ВКС/. Съдът може да преценява единствено дали съкращаването на щата е реално. Преценката се извършва не само с оглед доказателствата за щатните бройки преди и след съкращаването, а като се съобразява дали е премахната щатната бройка за изпълнение на определени трудови функции. Реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т. е. при запазване или увеличаване общия брой на работниците. Реално е съкращаването на щата и когато се премахва щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат трудовите й функции – когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в едно при премахване на щатни бройки /Решение № 275/04.06.2012 г. по гр. д. № 1369/2010 г., IV г. о., ВКС/. Ако работникът е уволнен и оспори уволнението пред съда, работодателят не е ограничен, докато трае процеса за установяване законността на уволнението, да съкрати от щата си длъжността на уволнения. При уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, прекратеното трудово правоотношение се възстановява и в този случай и работодателят има задължение да допусне възстановения работник /служител/, щом се е явил на работа в срок. Той обаче няма задължение да му предложи да заеме друга длъжност или да започне работа в друго поделение на същия работодател, нито да бъде промени действащото щатно разписание, като възстанови длъжността, заемана преди уволнението /срв. Решение № 327/14.11.2013 г. по гр. д. № 69/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о./.
С оглед така установената практика, поставеният въпрос следва получи положителен отговор. Работодателят е в провомощията си да съкрати щата, докато трае процесът за установяване законността на извършено уволнение. Решението му не подлежи на съдебен контрол, освен относно това, дали съкращаването на щата е реално. Ако уволнението бъде признато за незаконно и работникът бъде възстановен на заеманата преди извършването му длъжност, работодателят е длъжен да го допусне до работа, но не е длъжен да възстанови длъжността му в щата си, нито да му предложи друга работа. Той може да прекрати отново правоотношението поради съкращаване на щата. Ако междувременно работодателят е възложил с договор управлението на предприятието на трето лице и уволненият работник е заемал ръководна длъжност, в рамките на срока по чл. 328, ал. 2 изр. 2 КТ възстановеното по силата на съдебно решение правоотношение може да бъде прекратено и при условията на чл. 328, ал. 1 изр. 1 КТ. Двете уволнителни основания не са несъвместими и работодателят не е ограничен от закона в преценката си кое от тях да приложи. В такава хипотеза не може да бъде обявено за незаконно уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, по съображения, че работодателят е имал възможност, но не е приложил уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ /в този смисъл е Решение № 106 от 30.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5857/2014 г., IV г. о./.

По въпроса за началото на деветмесечния срок по чл. 328, ал. 2 КТ за уволнение на ръководен служител при два договора за управление на предприятието с двама управители, сключени последователно във времето на различни дати.
Деветмесечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ е обвързан само от едно условие – сключване на договор за управление. Когато този факт е налице, срокът започва да тече от датата на сключване на договора. Без правно значение са предходни фактически обстоятелства, вкл. че преди това е сключен друг договор за управление с друго лице. Дори със същото лице да е сключен повторно нов договор за управление на предприятието, деветмесечният срок ще започне да тече от сключването на последния договор. Целта на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е обезпечаване възможността на работодателя за ефективна стопанска дейност и успешно изпълнение на определена бизнес програма, които са свързани с динамиката на пазара. В съответствие с тази променливост на икономическите фактори, предприятието може да сключва поредица от договори за управление, като при всеки нов договор за управление е предвидена възможност в деветмесечен срок, съответният управител да определи ръководните служители, с които да осъществява управлението на предприятието /в този смисъл е Решение № 47 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4303/2013 г., IV г. о./.

Допустимо ли е по реда на чл. 66, ал. 2 КТ страните по трудово правоотношение да договорят други видове обезщетения, различни от тези, които се дължат на различни основания във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, установени в раздел III на глава Х от Кодекса на труда, и в частност, в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ?
Отговорът се свежда до тълкуване разпоредбата на чл. 66, ал. 2 КТ. В гражданското право страните са свободни да определят съдържанието на договора. Страните са свободни да уговарят и различни взаимни права и задължения вън и в отклонение от уреденото в закона съдържание на договора. Договорната свобода е принцип на гражданското право, тя е ограничена единствено от императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се уговарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. Тази забрана не изключва възможността страните по трудовия договор да уговорят клаузи в трудовия договор, свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, както и с изпълнението на колективните трудови договори. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те.
С оглед изложеното следва да се приеме, че е допустимо по реда на чл. 66, ал. 2 КТ страните по трудовото правоотношение да договорят обезщетения, различни от тези, които се дължат на различни основания във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, установени в раздел III на глава Х от Кодекса на труда и в частност при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ /в този смисъл са Решение № 505/03.01.2013 г. по гр. д. № 1476/2011 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 81 от 6.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 700/2012 г., IV г. о./.

Може ли избраният за изпълнителен директор от съвета на директорите може да представлява работодателя /принципала/ и да прекратява трудово правоотношение със служител от ръководството на предприятието на основание чл. 328, ал. 2 КТ?
Според разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ основание за уволнение на служители от ръководството на предприятието е сключването на договор за управление на предприятието. Това е граждански договор със страни собственикът на предприятието /принципалът/ и лицето, което ще управлява предприятието. Според чл. 235, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон членовете на съвета на директорите представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго. Съветът на директорите може да овласти едно или няколко лица от съставите им да представляват дружеството. Овластяването може да бъде оттеглено по всяко време. Оттук следва, че със сключването на договор за възлагане на управлението между принципала и съвета на директорите, последният поема задължението да управлява и представлява акционерното дружеството – работодател. Дали и кога впоследствие някои от членовете на съвета на директорите ще бъде избран за изпълнителен директор е без значение за фактическия състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ. Това е така, защото избраният за изпълнителен директор ще действа като пълномощник на съвета на директорите /в този смисъл е Решение № 179 от 4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 665/2011 г., IV г. о./.

По въпроса дали спрямо работниците и служителите на предприятието – работодател започване на изпълнението по договора за управление в хипотезата на чл. 328, ал. 2 от КТ е възможно да предхожда календарно вписването на изпълнителя /управителя, изп. директор/ по партидата на търговеца в Търговския регистър (ТР)?
В хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ правото на работодателя на едностранно прекратяване на трудовите договори със служителите от ръководството на предприятието следва да бъде упражнено в 9 – месечен срок от започване на изпълнението по договора за управление. Договорът е предпоставка за изпълнение на възложените функции от страна на новия изпълнителен директор /управител/ на дружеството. Напълно възможно е това изпълнение фактически да започне преди датата на вписване на подлежащото на вписване обстоятелство в ТР /относно новоизбрания представляващ дружеството/. Дейността на стопанския субект, чийто законен представител е променен, продължава да се осъществява и не се прекъсва поради факта, че липсва вписване на промяната в това обстоятелство по надлежния ред в регистъра. Процесът на извършване на предмета на дейност от търговеца не е обусловен от вписванията по партидата му в ТР. Той изисква вземането постоянно на управленски решения в оперативен порядък и налага реално осъществяване на функции по ръководство на дружеството непрекъснато във времето. Затова няма пречка изпълнителят по договора да встъпи в длъжност като започне да извършва управление преди вписването на промяната в представителството в ТР /в този смисъл е Решение № 86 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2011 г., IV г. о./.

Влиза ли в правомощията на синдика правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ?
Статутът на синдика не съвпада с този на управителя на търговското дружество по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. За да бъде законосъобразно уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо да е налице сключен договор за управление на предприятието, лицето, с което се прекратява трудовото правоотношение да е служител от ръководството на предприятието, а правото по тази законова норма може да бъде упражнено в деветмесечен срок след започване изпълнението на договора за управление. Синдикът не може да бъде приравнен на управител по см. на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като той се назначава от съда в хипотезата на обявена несъстоятелност на предприятието, правомощията му са предвидени в закона и той се отчита пред съда, а не пред органа на дружеството, който избира управителя. Налице е разлика във функциите между управителя и синдика, като управителят се избира за постигане на определени стопански резултати от предприятието, а синдикът е обвързан от вменените му от Търговския закон права и задължения и извършване на действия, свързани с несъстоятелността на дружеството, т. е. дейността на синдика не е идентична, нито може да се приравни с тази на управителя на дружеството в смисъла заложен в разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, поради което синдикът няма право да прекрати трудов договор на посоченото основание /в този смисъл са Решение № 262 от 11.05.2011 г. по гр. д. № 1146/2010 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 453 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 390/2011 г., III г. о./.

По въпроса дали хипотезата на чл. 328, ал. 2 от КТ може да се използва от лицето, сключило договор за управление, по отношение на назначено от него лице от управленския екип, което е спечелило конкурс за управленската позиция?
Съобразно разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 поради сключване на договор за управление на предприятието, като уволнението може да се извърши в рамките на девет месечен срок след започване на изпълнението по договора за управление. Очевидно е, че правилото дава възможност на сключилия договора за управление да прецени доколко работещите в ръководството на предприятието към момента на сключването на договора са подходящи за осъществяването на програмата, заложена в договора за управление. В случаите, в които трудовото правоотношение възниква въз основа на конкурс, както например това е предвидено в хипотезата на чл. 68, ал. 7 от Закона за лечебните заведения, трудовото правоотношение по силата на закона /с изключение на случаите, в които лицето не постъпи на работа в предвидения в закона срок/ възниква с лицето, класирано на първо място в конкурса – чл. 96, ал. 1 КТ. Ако такова трудово правоотношение възникне след започване на изпълнението на договора за управление, споразумението между служителя и работодателя по реда на чл. 107 КТ не може да се приравнява на осъществена преценка за годността на спечелилия конкурса да участва при осъществяването на управленската програма. Трудовото правоотношение със спечелилия конкурса служител от ръководството на предприятието не възниква по волята на управителя, защото работодателят е длъжен да встъпи в трудово правоотношение с класираното на първо място лице, поради което управителят е свободен в рамките на установения в ал. 2 на чл. 328 КТ срок, да прекрати трудовия договор на спечелилия конкурса, като това негово действие не представлява отклонение от установения принцип за еднократност на избора по посочения ред. Допълнителен аргумент в тази насока дава и правилото на чл. 336 КТ, определяща приложимост на разпоредбите на Глава шестнадесета, раздел първи от кодекса – прекратяване на трудовия договор, включително и правилото на чл. 328, ал. 2 КТ, и по отношение на прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от конкурс /в този смисъл е Решение № 537 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 218/2009 г., IV г. о./.

Автор: Кристиян Трендафилов

Подобни статии

Проблеми при диференцирането на основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от Кодекса на труда в практиката на Върховния касационен съд ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ. 14, АЛ. 4 ЗСПЗЗ. ПРЕГЛЕД НА ПРАКТИКАТА НА ВКС Възстановяване на запазена част от наследството по реда на чл. 30 ЗН. Преглед на практиката на ВКС Съдебно производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ – обжалване на издадения от Общинска служба земеделие административен акт. Преглед на практиката на ВКС ПРЕГЛЕД НА ДВЕ ПРОТИВОРЕЧИВИ РЕШЕНИЯ НА ВКС. НЯКОИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО ТЪЛКУВАТЕЛНО ДЕЛО № 3/2016 г. НА ОСГК НА ВКС