Част първа. Основни изменения и допълнения в законовата уредба
С приетия през 2018 г. Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за развитието на академичния състав в Република България[1] бяха въведени много на брой и съществени по своето значение и обхват промени в нормативните правила, с които до този момент се осъществяваше регулирането на обществените отношения, свързани с професионалната кариера и научната работа и израстване на представителите на академичната общност в България. Едни от най-съществените изменения и допълнения, които заедно с останалите влязоха в сила на 4 май 2018 г., се оказаха тези, засягащи именно реда за личното научно развитие, основен израз на формалното обективиране на което представлява придвижването във възходящ академичен порядък на членовете на т.нар. български академичен състав, т.е. тяхното научно или академично израстване и издиганe[2]. По-голямата част от тези промени, в сравнение с досегашните условия и ред за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ и на научна степен „доктор на науките“ и за заемането на академична длъжност, са общи за всички от посочените процедури, при което като най-съществени се открояват три групи от изменения и допълнения[3].
1.1. С най-важно значение е допълнението в множество разпоредби на Закона за развитието на академичния състав[4] (ЗРАСРБ) с нововъведената предпоставка за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност, според която кандидатът в съответната процедура следва да отговаря на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 ЗРАСРБ. Въз основа на установените в чл. 2б, ал. 2 ЗРАСРБ показатели се наложи да бъдат определени минималните национални изисквания по научни области и/или професионални направления за придобиването на всяка научна степен и заемането на всяка академична длъжност. Така се оказа, че определените минимални национални изисквания ще бъдат регламентирани чрез допълнение на Правилника за прилагане на ЗРАСРБ[5] (ППЗРАСРБ) от Министерския съвет. Разбира се, освен това допълнение бяха осъществени и многобройни изменения в този подзаконов нормативен акт[6], обусловени от необходимостта да бъдат приведени неговите разпоредби в съответствие с изменените и допълнени текстове на ЗРАСРБ.
Немаловажна подробност е уредената в чл. 2б, ал. 5 ЗРАСРБ възможност висшите училища и научните организации да въвеждат в правилниците си и допълнителни (т.е. по-високи) спрямо минималните национални изисквания. Но това е допустимо само за заемането на академични длъжности, не и за придобиването на научни степени. В тези случаи предпоставка за заемането на съответните академични длъжности ще бъде освен покриването на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 ЗРАСРБ, но също и на допълнителните изисквания, установени на основание чл. 2б, ал. 5 ЗРАСРБ.
В крайна сметка условието в общия случай кандидатът в съответната процедура да отговаря на изискванията по чл. 2б, ал. 2 и 3 ЗРАСРБ ще бъде изпълнено, ако той получи най-малко установения минимален брой точки в съответствие с индивидуалните си резултати по тези показатели. Правният субект, който ще се произнася и взема решение дали даден кандидат в някоя от посочените процедури е събрал минималния брой точки, т.е. дали покрива минималните национални изисквания, във всички случаи е научното жури.
Не е ясно обаче кой е органът, който ще притежава това правомощие, изразяващо се в право и задължение да се направи преценка за съответствието с минималните национални изисквания на лицата, заемащи вече академична длъжност или по-точно, когато процедурата по заемането на съответната академична длъжност е протекла при условията и реда, съществуващи преди влизането в сила на 4 май 2018 г. на промените в ЗРАСРБ[7]. А практическото значение на разрешаването на проблема относно определянето на органа, който ще взема решение за наличието или отсъствието на съответствие с минималните национални изисквания, се предопределя от факта, че член на научно жури във всеки един вид от разглежданите по-горе процедури може да бъде само хабилитирано лице, отговарящо на съответните (за професор и за доцент съгласно Приложението към чл. 1а, ал. 1 ППЗРАСРБ) изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 ЗРАСРБ (арг. чл. 4, ал. 4 ЗРАСРБ).
За членовете на всяко научно жури, без значение от вида на конкретната процедура, е установено още едно изискване – да бъдат включени в публичния регистър по чл. 2а ЗРАСРБ, подържан от министъра на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация (НАЦИД). Съгласно § 44, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) към ЗИД на ЗРАСРБ относно разглеждания кръг лица е посочено, че самите те, висшите училища или научните организации в шестмесечен срок от влизането в сила на закона подават декларации, съответно справки за съответствие с минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 ЗРАСРБ, в които се посочват и индивидуалните числови стойности на наукометричните показатели, отразяващи научните им постижения и/или показателите, отразяващи постиженията в художествено-творческата или спортната дейност, както и показателите, които отразяват академичните постижения в преподавателската дейност.
По всичко личи, че в крайна сметка съответствието на разглеждания кръг лица с минималните национални изисквания няма да се преценява от конкретен правен субект, какъвто е научното жури в случаите на открити след 4 май 2018 г. процедури по придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности. Явно необходимата преценка ще бъде извършвана от някой служител или служители на НАЦИД единствено въз основа на представените справки и декларации.
До този извод се достига въз основа на липсата на конкретни правни разрешения на поставения проблем в приетите два подзаконови нормативни акта от министъра на образованието и науката по делегацията на § 42, т. 2, б. „а“ и „б“ ПЗР към ЗИД на ЗРАСРБ. Така нито в Наредба № 3 от 4 юли 2018 г. за условията и реда за водене на Регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“, на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Република България[8] (Наредба № 3), нито в Правилника за устройството и дейността на Националния център за информация и документация[9] (ПУДНАЦИД) е посочен редът за установяване на съответствието с минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 ЗРАСРБ във връзка с чл. 1а, ал. 1 ППЗРАРБ и Приложението към тази разпоредба на лицата, които са придобили образователната и научна степен „доктор“ или научната степен „доктор на науките“, както и на лицата, които са избрани на академична длъжност при условията и реда, установявани от действащите до 3 май 2018 г. норми на ЗРАСРБ.
Единствената разпоредба от Наредба № 3, отнасяща се до това кой ще извършва преценката за посоченото съответствие във всеки отделен случай, е тази на чл. 2, ал. 2. Според нея действията по вписването в Регистъра се извършват от длъжностни лица, определени със заповед на изпълнителния директор на НАЦИД. Щом е предвидено споменатите длъжностни лица да отговарят за указаното вписване, то тогава не остава никой друг, който да извършва посочената преценка, осъществяването на която представлява предпоставка за извършване на определено вписване.
Очевидна е разликата в реда за отчитане на споменатото съответствие с минималните национални изисквания, когато съответната процедура е открита, протекла и приключила по досегашните условия и ред, и когато това се е случило по новите правила. В последния случай преценката за указаното съответствие е право и задължение единствено на научното жури. А както е известно, всяко научно жури е колективен орган, чиито членове притежават гореизброените качества на хабилитирано лице, вписано в разглеждания регистър и отговарящо на изискванията по чл. 2б, ал. 2 и 3 ЗРАСРБ.
Когато обаче става въпрос за вписването в Регистъра на резултатите от процедури, осъществени по действалите преди влизането в сила на промените от 4 май 2018 г. правила, тогава преценката за съответствието с минималните национални изисквания е предоставена на правни субекти, които не са колективен орган, а още по-малко са хабилитирани лица, предложени и утвърдени от съответни колективни органи на други хабилитирани лица в съответната научна област (катедра или секция и факултетен или научен съвет). Всичко това създава положение на правна несигурност и основателни съмнения за липса на обективност и равнопоставеност по отношение на третирането на лица от една и съща категория, а именно членове на българския академичен състав в процеса на тяхното академично развитие.
1.2. Именно с нововъведените допълнителни изисквания към членовете на научните журита е свързана втората група от значителни промени, засягаща всички разглеждани в настоящото изложение процедури. Две са основните нови изисквания, за да може хабилитирано лице да придобие качеството на член на научно жури. Както беше посочено по-горе, става въпрос за условието тези лица да отговарят на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 ЗРАСРБ и освен това да бъдат включени в регистъра по чл. 2а ЗРАСРБ.
Практическото отражение на тази втора група промени върху процедурите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности се изразява във факта, че се очаква не така бързо всички хабилитирани лица в България да направят постъпки за включването си в регистъра по чл. 2а ЗРАСРБ, тъй като това изисква полагането на съответните усилия за набавянето и подаването на необходимите документи в НАЦИД. Това е така особено що се отнася до хабилитираните лица, които вече са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Невписването в споменатия регистър на хабилитирани лица в такива и в други подобни случаи, както и несвоевременното им вписване би могло в значителна степен да възпрепятства нормалното протичане на разглежданите процедури, важна предпоставка за осъществяването на които е предлагането от първичното звено и утвърждаването от факултетния или научния съвет на списъчния състав на научно жури, при това не само на неговите редовни членове, но и на резервни членове. Това само по себе означава, че за провеждането на конкурс за заемане на академичните длъжности „доцент“ или „професор“, както и за придобиването на научната степен „доктор на науките“, освен посочването на седем хабилитирани лица за членове на редовния състав на научното жури, е необходимо и излъчването на поне още двама (един вътрешен и един външен) като резервни членове (арг. чл. 2, ал. 3 ППЗРАСРБ).
Допълнителен е въпросът за установеното законово изискване не просто за хабилитирани лица, а за минимален брой професори сред тях в съответните научни журита. Не на последно място, относно „посочването“ или „излъчването“ на хабилитирани лица, което беше споменато като способ за формиране на поименния състав на конкретно научно жури, практическият опит показва, че това далеч не е достатъчно за постигане на поставената цел. По отношение на тези хабилитирани лица отсъства регламентирано в закона задължение те да участват в научно жури, ако бъдат предложени за негови членове. Поради това нерядко в практиката се случва хабилитирани лица да откажат да станат част от състава на научно жури.
Така в най-добрия случай при формирането на състава на научно жури за провеждане на конкретна процедура в първите месеци след изтичане на шестмесечния срок за подаване на документите за включване в регистъра по чл. 2а ЗРАСРБ изборът на хабилитирани лица може да окаже силно ограничен, а в някои случаи дори и невъзможен, ако вписаните в регистъра, воден от НАЦИД, хабилитирани лица, които са съгласни да придобият качеството на член на научно жури, са точно толкова, колкото е изискуемият от закона брой при спазване на установеното съотношение на професори и доценти, от една страна, и на вътрешни и външни членове на научното жури, от друга. Описаната ситуация може да е и далеч по-неблагоприятна за кандидатите в съответните процедури. Възможността да се наблюдава такова развитие на ситуацията е особено голяма в научни области, традиционно отличаващи се с по-малък брой на хабилитираните лица. В тази хипотеза може да се стигне и до невъзможност за утвърждаването на поименния състав на съответното научно жури. Като тази обективна невъзможност би могла да продължи по-кратък период – до момента, в който са налице достатъчно хабилитирани лица, отговарящи на законовите изисквания да са членове на научно жури и изразили своето съгласие за това, или пък да се наблюдава в необозримо дълъг в бъдещето период.
Не на последно място в хипотезата, при която са налице хабилитирани лица, отговарящи на всички изисквания за членове на научно жури и декларирали съгласието си да бъдат такива, но когато техният брой съвпада с точния числов състав на научно жури, изискуем от закона, не е без значение суспендирането на упражняването на уреденото с коментираните последни промени в ЗРАСРБ право на кандидата за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност да поиска от факултетния или научния съвет замяната на един член на научното жури с друг от съответната квота (чл. 4, ал. 7 ЗРАСРБ). При липсата на повече от необходимия брой хабилитирани лица, притежаващи право и желание да са членове на научно жури, предоставеното и гарантирано от закона право на кандидата в съответната процедура да поиска посочената промяна в поименния състав на научното жури се оказва само принципно уредено, тъй като неговото упражняване в случая е обективно невъзможно. При тази ситуация, когато става въпрос за придобиване на образователната и научна степен „доктор“, ще е невъзможно упражняването и на още едно право. Всъщност става въпрос за още две права, тъй като, въпреки че те са еднородни по своя състав, те са предоставени на два отделни правни субекта – докторанта и неговия научен ръководител. Всеки от тях съгласно чл. 29, ал. 2, изр. 2 ППЗРАСРБ има право да участва в обсъждането на състава на научното жури, както и има право да дава свои предложения за членове на обсъждания състав. В разглежданата хипотеза въобще няма да може да бъде проведено каквото и да е обсъждане на предложенията за членове на състава на научното жури, като при това положение докторантът и неговият научен ръководител, както и целият състав на съответната катедра, секция или друго първично звено, няма да имат право свободно да направят свои предложения за членове на журито, а ще са принудени да се примирят с единствено възможния поименен състав на научното жури. Така първичното звено няма да може да излъчи този състав след избор измежду определен брой хабилитирани лица, а ще бъде принуден без да има право на каквато и да преценка само формално да утвърди единствено възможния състав на научно жури. Всъщност членовете на първичното звено заедно с докторанта и научния ръководител ще имат още една възможност като изход от така създалата се ситуация, а именно да бъде спряна процедурата по придобиване на образователната и научна степен „доктор“, като не се предприемат действия по осъществяването на последния етап от нея – този по защитата на дисертационния труд. А на практика конкретна причина за посоченото спиране, което е възможно да продължи неизвестно колко дълъг период, би могла да бъде липсата на достатъчно положителни гласове при провеждането на гласуване на заседание на първичното звено за утвърждаване на състава на научното жури. Така ръководителят на първичното звено ще бъде възпрепятстван да представи доклад до ръководителя на приемащото структурно звено, вследствие на което факултетният или научният съвет няма да може да определи състава на научното жури и да направи предложение за неговото утвърждаване до ректора на висшето училище или до ръководителя на научната организация[10] (арг. чл. 29, ал. 3 във връзка с чл. 30, ал. 2 ППЗРАСРБ).
Вероятността да бъдат наблюдавани на практика изброените негативни варианти за осъществяване на избора на членове на определено научно жури и да се проявят споменатите отрицателни последици от това за кандидатите за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ значително беше засилена с влизането в сила на промените в ППЗРАСРБ от 6 юли 2018 г. Съгласно действащата до тази дата уредба научният ръководител задължително участваше в процедурата по защита на негов докторант в качеството на член на научното жури, докато към настоящия момент съществува абсолютна забрана за всеки научен ръководител да бъде част от научното жури в указаната хипотеза.
1.3. Третата група важни нововъведения при провеждането на процедурите за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност са установените задължения на научното жури във връзка с констатирането на плагиатство[11]. Съгласно чл. 4, ал. 11, изр. 1 ЗРАСРБ, когато при преценяването на съответствието с минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, съответно с изискванията по чл. 2б, ал. 5 ЗРАСРБ, и при оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за заемане на академични длъжности, включително на резултати, научен принос и оригиналност на представените трудове, член на научното жури установи или се получи писмен сигнал за плагиатство, който не е анонимен и е мотивиран, научното жури задължително се произнася с решение относно наличието или липсата на плагиатство в дисертационния труд или в представените за оценяване публикации (основната сред които на практика най-често е монографията, представляваща т.нар хабилитационен труд[12]).
Освен в общата разпоредба на чл. 4, ал. 1, изр. 1 ЗРАСРБ, посоченото задължение на научното жури за произнасяне с решение е преповторено при уреждането на процедурите за придобиването на образователната и научна степен „доктор“ (в чл. 10, ал. 2 ЗРАСРБ) и на научната степен „доктор на науките“ (чл. 11, ал. 1 и чл. 13, ал. 2 във връзка с чл. 10, ал. 2 ЗРАСРБ), както и при регламентирането на процедурите за заемане на академичните длъжности „главен асистент“ (чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗРАСРБ), „доцент“ (чл. 26, ал. 4 ЗРАСРБ) и „професор“ (чл. 29а, ал. 2 ЗРАСРБ). Всички тези разпоредби притежават идентичен текст, който винаги започва с препращащия израз „в случаите по чл. 4, ал. 11“. Тъй като текстът на последната разпоредба е значителен по обем и се състои от две изречения и от няколко на брой изброявания, не във всички случаи при подобно препращане става веднага ясно за правоприложителите кои точно са тези случаи.
За целта de lege ferenda разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 22, ал. 1, изр. 2, чл. 26, ал. 4 и чл. 29а, ал. 2 ЗРАСРБ следва да бъдат допълнени така: „в случаите по чл. 4, ал. 11, изр. 1“. Тази формулировка е най-коректната, тъй като уточнява, че препращането е към изречение първо от дългия текст на ал. 11 на чл. 4, в което именно се съдържат визираните случаи.
А тези случаи са два на брой. Първият от тях е случаят, когато при извършването на оценяването по чл. 4, ал. 1 ЗРАСРБ член на научното жури установи плагиатство в дисертационен труд или представени за оценяване публикации, а вторият – когато се получи писмен сигнал за плагиатство в същите трудове.
В съответствие с чл. 4, ал. 11, изр. 1 in fine ЗРАСРБ научното жури при произнасянето си с решение в разглеждания случай трябва да следва реда, установен в същия закон и в правилниците на висшите училища и научните организации. А редът, който е установен в ЗРАСРБ, се свежда до регламентираното в чл. 4, ал. 11, изр. 2 ЗРАСРБ задължение на научното жури, преди да се произнесе, да предостави възможност на кандидата да представи становище по получения сигнал за плагиатство в негов научен труд или трудове. Във връзка с това е заложеното изискване в разглеждания случай протоколът от заседанието на научното жури да съдържа, наред с всичко останало, и мотиви относно приемането или неприемането на становището на кандидата (чл. 4, ал. 9, т. 3 ЗРАСРБ).
Заслужава критика езиковата формулировка на последното законодателно решение. В случая е ясно, че не става въпрос за приемането или неприемането на самото становище, тъй като научното жури е задължено формално да го приеме, т.е. да го получи и да се запознае с написаното в него. Законодателят би следвало под така формулирания текст на чл. 4, ал. 9, т. 3 ЗРАСРБ да има предвид, че в протокола от заседанието на научното жури задължително се отразяват мотивите относно произнасянето по въпроса дали е, или не е налице плагиатство при разглеждания казус, т.е. мотивите, въз основа на които се взема решението по този въпрос. А иначе е ясно, че, за да се стигне до това произнасяне, на първо място, следва да се вземе отношение по представеното от кандидата становище, като бъдат преценени изложените в него доводи в подкрепа на отстояваните от кандидата по всяка вероятност защитна позиция и теза за отсъствието на плагиатство в съответния труд или трудове.
Предвид гореизложеното се предлага изменение на разпоредбата на чл. 4, ал. 9, т. 3 ЗРАСРБ посредством установяването на следната редакция на този текст: „мотивите, въз основа на които е прието решението по чл. 4, ал. 11, изр. 1“.
Не на последно място следва да се отбележи направеното допълнение в чл. 16 ЗРАСРБ, с което е предвидена делегация по отношение на Закона за висшето образование[13] (ЗВО) и правилниците на висшите училища и научните организации относно установяването на уредба за атестирането на членовете на академичния състав. Специфичното тук е, че наред с преподавателите от висшите училища, учените от БАН и от другите научни организации също ще бъдат атестирани съгласно правилата на ЗВО, въпреки че те не представляват част от системата на висшето образование в България.
Автор: Христо Банов
[1] Обн., ДВ, бр. 30 от 3 април 2018 г.
[2] За академичната професия в настоящия век, включително за научната кариера в определени европейски страни вж. Грашкина, В. Кариерно развитие на академичния състав. – INFOсвят. София, НАЦИД, 2012, № 2, с. 2–43.
[3] Настоящото изследване е съобразено с действащата нормативна уредба към 10.09.2018 г.
[4] Обн., ДВ, бр. 38 от 21 май 2010 г.
[5] Приет с Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 202 от 10 септември 2010 г., обн., ДВ, бр. 75 от 24 септември 2010 г.
[6] Посочените изменения и допълнения в ППЗРАСРБ бяха приети с ПМС № 122 от 29 юни 2018 г. – обн., ДВ, бр. 56 от 6 юли 2018 г.
[7] Още тук изкристализира една от многобройните хипотези, аргументиращи важността на изясняването на проблема за това към кой момент се счита за открита една процедура и кога тя е завършила, съответно към кои процедури ще се прилагат новоустановените условия и ред и към кои – досегашните.
[8] Обн., ДВ, бр. 59 от 17 юли 2018 г.
[9] Обн., ДВ, бр. 59 от 17 юли 2018 г.
[10] Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България. Във всички случаи, когато в настоящото изследване се посочва обобщено понятието „научна организация“, следва да се има предвид, че в случая с БАН се визира не цялата научна организация, а нейно самостоятелно звено – институт. Всеки институт на БАН има свои автономно съществуване и управление, поради което под използвания от закона израз „ръководителя на научната организация“ не се има предвид ръководителят на цялата научна организация – председателят на БАН, а ръководителят на отделен институт на БАН – неговият директор.
[11] Легална дефиниция за плагиатство беше установена с промените, влезли в сила на 4 май 2018 г., чрез допълването с нова т. 7 на § 1 ДР на ЗРАСРБ.
[12] Това не важи за процедурата по заемане на академичната длъжност „главен асистент”, тъй като при нея законът не изисква публикуван монографичен труд, въпреки че не са редки случаите, в които кандидати за тази академична длъжност имат издадена монография, която покрива изцяло или отчасти техния дисертационен труд.
[13] Обн., ДВ, бр. 112 от 27 декември 1995 г.
Подобни статии
ПРАВНА СЪЩНОСТ НА ПРОМЕНИТЕ ОТ 2018 Г. В ПРАВНАТА УРЕДБА НА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДОВЪРШВАНЕ НА ОТКРИТИТЕ ПРОЦЕДУРИ ЗА ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ СЛЕД ПРОМЕНИТЕ ОТ АПРИЛ 2018 Г. В ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Перспективи за възприемане на индивидуалната конституционна жалба в българската правна система. Други способи за защита на конституционните права на отделния гражданин в Република България.
Правна уредба на някои банкови сделки в Рим и в ЕС
НОВАТА ПРАВНА УРЕДБА НА ДОГОВОРА ЗА ЛЕЧЕНИЕ В ГЕРМАНИЯ
