Една от хипотезите, при които изпълнителното производство подлежи на прекратяване, е при обезсилване на изпълнителния титул^[1]. Не са налице неясноти относно последиците от прекратяването за взискателя, в чиято полза изпълнителния титул е бил издаден. В този случай съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство след предоставяне на съдебен акт,  от който да е видно, че изпълнителния титул е обезсилен. Постановлението за прекратяване подлежи на обжалване, като след влизането му в сила се вдигат всички наложени в хода на принудителното изпълнение обезпечителни мерки – чл. 433, ал. 2 ГПК. Възникна проблем относно последиците от прекратяването на изпълнителното производство за присъединените взискатели по смисъла на чл. 456 ГПК, както и за тези, които се считат за присъединени по силата на закона – държавата за публичните си вземания, ипотекарните и заложните кредитори, кредиторите с право на задържане и в чиято полза има наложени възбрани и запори (чл. 458 и 459 ГПК).

В практиката на съдебните изпълнители се процедира по два начина. В единия случай, съдебният изпълнител прекратява частично изпълнителното  производство, само спрямо взискателя, в чиято полза е бил издаден обезсиления изпълнителен титул, като спрямо присъединените взискатели изпълнението остава действащо. При тази хипотеза не се извършва вдигане на възбрани и запори по смисъла на чл. 433, ал.2 ГПК, тъй като изпълнението спрямо присъединените кредитори остава действащо. В другата посока действат останалите съдебни изпълнители, които при обезсилване на изпълнителния титул прекратяват изпълнителното производство спрямо всички взискатели, без значение от качеството им – главни или присъединени.  Тогава разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК се активира и всички наложени обезпечения се вдигат след влизане в сила на постановлението за прекратяване.

В преобладаващата част от съдебната практика по разглеждане на въпроса, макар и на различни основания, а не само по чл. 433, ал.1, т.3 ГПК, е прието, че изпълнителното производство следва да се прекрати само спрямо главния взискател, в чиято полза е бил издаден изпълнителния титул, а спрямо присъединените взискатели изпълнителното дело да остане действащо^[2].

За да се отговори на противоречиво разрешавания въпрос относно последиците от прекратяването на изпълнителното производство спрямо присъединените кредитори, в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.3 ГПК, на разглеждане следва да се поставят въпросите относно различията между отделните групи кредитори и начина, по който същите са се присъединили – по силата на закона, или по смисъла на чл. 456 ГПК, какви права им осигурява присъединяването, съответно чии интерес се защитава с присъединяването и какъв е обхвата на приложение на разпоредбата на чл. 457 ГПК.

Принудителното изпълнение на парични притезания, въпреки своята относителна самостоятелност, е едно своеобразно продължение на завършилия успешно съдебен исков процес. То представлява така нареченият финален етап от реализирането на облеченото в издадения изпълнителен лист материално право, целящо да удовлетвори неговия носител. Изпълнителният лист (титул) е процесулната ценна книга, в чиито осъдителен диспозитив се съдържа и една своеобразна заповед към съдебния изпълнител да образува принудително изпълнение спрямо имуществото на посочения в листа длъжник, след представянето му от съответния кредитор. За да бъде законово подплътена тази заповед, същата е инвокирана в разпоредбата на чл. 426, ал. 1 ГПК, където е посочено, че съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение^[3].

Видно от гореизложеното е, че правното основание за образуване на изпълнително производство е наличието на изпълнителен лист. Казано по друг начин изпълнителният лист е моста към принудителното изпълнение. Т.е. без него изпълнителен процес не може да бъде образуван (освен в хипотезите на представени други актове подлежащи на изпълнение по смисъла на чл. 426, ал.1 ГПК – например извлечение за вписано пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ).  Поради това изпълнителният лист (титул) е предпоставка за образуване на изпълнителния процес, без която същият е недопустим.  В това се изразява и зависимостта на изпълнителния процес от изпълнителния титул.

В закона е предвидена възможност за определени кредитори да се считат за присъединени по право в случай, че е образувано изпълнително производство и е насочено изпълнение спрямо определено имущество на техен длъжник. Това са случаите предвидени в чл. 458, 459 ГПК, чл. 10, ал. 3 ЗОЗ.  Присъединяване може да бъде извършено и по молба на кредитор, който е образувал изпълнително дело срещу същия длъжник, но пред друг съдебен изпълнител, или директно с изпълнителен лист. При това положение присъединяването се извършва по реда на чл. 456 ГПК.

От казаното по-горе може да се заключи, че връзката между изпълнителния титул и възможността други кредитори, които не са посочени в него, да се присъединят по вече образуваното изпълнение, е личността на длъжника. Т.е. длъжникът е тази привръзка, която позволява на отделните кредитори да провеждат изпълнение по едно и също изпълнително дело. Присъединяването по право се основава и на връзката на кредитора с имуществото, върху което се насочва изпълнението^[4]. За да даде законово изражение на тази правна конструкция, законодателят е предвидил в чл. 457, ал.1 и 2 ГПК, че присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, както и че извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател. Именно от правилното тълкуване на разпоредбата на чл. 457 ГПК зависи даването и на правилен отговор относно въпроса за последиците от прекратяването на изпълнителното производство по смисъла на чл. 433, ал.1, т. 3 ГПК за присъединените кредитори, съответно дали изпълнението спрямо тях следва да бъде продължено в същото изпълнително производство.

Присъединяване.  Видове присъединяване

Присъединяването е встъпване на кредитор с изпълнителен лист във висящ изпълнителен процес, образуван от друг взискател, за да бъде удовлетворен встъпилият кредитор от същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението по висящия изпълнителен процес. То води до множество взискатели, които търсят удовлетворение чрез едно и също изпълнително производство, като встъпват в отделни изпълнителни правоотношения с органа по принудително изпълнение. Чрез присъединяването кредиторът иска принудително изпълнение в своя полза^[5].

Присъединилият се кредитор става страна в изпълнителния процес.

Присъединяване по право:

На първо място, присъединена по право е държавата, чрез Национална агенция по приходите, за всички свои публични вземания от конкретния длъжник – чл. 458 ГПК. Поради тази причина съдебният изпълнител изпраща уведомление до НАП за всяко започнато от него изпълнение, както и преди да изготви разпределение.  Публичните вземания, поради особената защита на държавния интерес, осигуряват на държавата възможност да получи заделените и суми в разпределението и без наличието на изпълнителен титул, за разлика от частните кредитори по чл. 459 ГПК.  В хипотезата на чл. 458 ГПК обаче, по подобие на присъединените кредитори по реда на чл. 459 ГПК, НАП не може да извършва активни изпълнителни действия – искания за запори и възбрани, за опис, за публична продажба и др. За тази цел е необходим изпълнителен титул.

Присъединени по право са още ипотекарните кредитори, заложните кредитори, кредиторите с право на задържане, както и кредиторите с наложени в тяхна полза запори и възбрани – чл. 459, ал.1 и 2 ГПК. При такова присъединяване, обезпечените кредитори имат право да бъдат уведомявани за насочването на всяко изпълнение върху обезпеченото имущество – възбрана, опис, публична продажба, въвод във владение. При искания за спиране, прекратяване или изоставяне на изпълнението върху обезпеченото имущество, присъединените кредитори имат право да вземат становище, тъй като това рефлектира пряко върху изпълнението върху техните права, съответно върху техните интереси. Същите имат право и да участват при разпределение на суми от публичната продажба на обезпеченото имущество, като фактическото им получаване ще могат да претендират след представяне на изпълнителен титул. Идеята на присъединяването в тази хипотеза е да бъдат включени, при удовлетворяването от дадено имущество на длъжника, всички кредитори, които имат изброените от закона обезпечения върху него. Тук присъединеният обезпечен кредитор няма право да иска извършването на  активни изпълнителни действия, тъй като не е налице изпълнителен титул в негова полза^[6]. В този смисъл той може да влияе върху провежданото от главния взискател изпълнение, като взема становища по исканията му за спиране, изоставяне или прекратяване на изпълнението върху обезпеченото имущество, не и за останалото имущество на длъжника, но не и да иска изпълнение – например опис или публична продажба.

Присъединяване по смисъла на чл. 456 ГПК

Кредитори, които вече са образували изпълнителни дела срещу длъжника, могат да присъединят вземанията си по тези дела чрез издадени от съответния съдебен изпълнител удостоверения, които се предявяват пред другия съдебен изпълнител, където протича паралелно изпълнително дело водено от друг кредитор. Най-често това присъединяване се практикува, когато изпълненията протичат в различни съдебни райони. Така, за да се избегне местене на цели изпълнителни дела, се използва метода за присъединяване с удостоверение, като по този начин се постига същия ефект. Разбира се, няма пречка такова присъединяване да се извърши и когато изпълнението протича в един съдебен район, но пред различни съдебни изпълнители.  При този вид присъединяване кредиторът може активно да извършва всички изпълнителни действия, подобно на главния взискател, върху цялото длъжниково имущество по смисъла на чл. 133 ЗЗД. Не може обаче да бъде образувано изпълнително производство с удостоверение. Това е недопустимо.

Допустимо е по едно изпълнително дело да бъдат присъединени вземания по различни изпълнителни титули, чрез директното им предявяване пред органа по принудително изпълнение и присъединяването им в изпълнителното дело. При присъединяване по реда на чл. 456 ГПК, всички кредитори имат еднакъв статут и активно могат да извършват изпълнителни действия върху цялото имущество на длъжника по смисъла на чл. 133 ЗЗД.

Общата идея на изложеното в чл. 457 ГПК е да уреди уеднаквяването на  статута на главния и присъединения взискател във връзка с провеждането на изпълнението спрямо имуществото на техния общ длъжник. Поради това тази разпоредба предвижда, че присъединеният кредитор може да се ползва от всичко извършено до момента на присъединяването от главния взискател, съответно може да иска изпълнение с произтичащите от това последици подобно на главния взискател, разбира се ако е снабден с изпълнителен титул.

Защо обаче, въпреки гореизложените общо взето ясни правни конструкции и изводи, органите по принудително изпълнение, а и съдебната практика, тълкуват по различен начин чл. 457 ГПК, съответно едните приемат, че при обезсилване на изпълнителния лист послужил за образуване на изпълнителното производство, същото се прекратява за всички взискатели, докато останалите считат, че изпълнителното производство се прекратява само спрямо взискателя посочен в обезсиления изпълнителен лист, а за другите присъединени взискатели изпълнението следва да продължи? Тук ще изложим примерни аргументи в подкрепа на едното и другото становище.

Примерни аргументи в подкрепа на становището, че при обезсилване на изпълнителния титул изпълнителното производство се прекратява спрямо всички взискатели:       

При обезсилване на изпълнителния титул, послужил като основание за образуване на изпълнителния процес, изпълнението подлежи на прекратяване. Именно наличието на обезсиления изпълнителен лист е основата, на която се провежда и самото принудително изпълнение, по което са извършени присъединяванията на другите взискатели. Всички права на присъединените кредитори, да участват и да се удовлетворяват в процесното изпълнителното дело, се крепят на наличието на този изпълнителен титул, на основание на който протича изпълнението. При обезсилването му, това основание отпада, т.е. с отпадането му отпада и правото на присъединените кредитори, тъй като те се упражняват на плоскостта на валидно осъществявания изпълнителен процес почиващ на обезсиления изпълнителен титул. Разпоредбата на чл. 457 ГПК не създава изпълнителни титули, нито ги презюмира, тя създава възможност за определени кредитори да се присъединят по конкретно изпълнително производство, от което да се ползват, но само дотогава, до когато главният взискател притежава тези права, съответно докато изпълнителното производство е висящо. При обезсилване на изпълнителния титул основанието за наличие на висящото принудително изпълнение отпада, като главният взискател губи правото да осъществява принудително изпълнение. Поради тази причина не следва да се допуска присъединените кредитори да продължат изпълнението, тъй като те нямат изпълнителен титул, освен в хипотезата, когато присъединяването е извършено по реда на чл. 456 ГПК.

Тук може да се посочи и чисто житейската логика, че когато един човек опъне въже, по което да се придвижи към дадена цел, и докато се придвижва по въжето стъпят други хора, за да го ползват по същото предназначение, ако същото се скъса, в тази ситуация всички, които са били на въжето ще паднат, а не само този, който го е опънал.

Примерни аргументи в подкрепа на становището, че при обезсилване на изпълнителния титул изпълнителното производство се прекратява само спрямо този кредитор:       

Идеята на присъединяването на кредиторите е да се ползват от действията, които друг кредитор е предприел спрямо имуществото на техния общ длъжник, като така бъдат защитени интересите им да съберат дължимите им се суми от този длъжник в конкретното изпълнително производство, по което са присъединени.  С разпоредбата на чл, 457 ГПК се защитава колективния интерес на всички тези кредитори, които по един или друг законов начин са със статут на присъединен по изпълнителното дело взискател. Веднъж присъединил се, кредиторът придобива  всички права по изпълнителното дело, каквито има и първоначалния взискател, като най-същественото е правото на присъединения кредитор да се удовлетвори в рамките на изпълнението водено от този първоначален взискател. За да се илюстрира какво точно се има предвид, следва да се посочи примера, в който първоначалния взискател е наложил възбрана върху недвижим имот на длъжник, който го е прехвърлил с възбраната, но преди всички останали негови кредитори да са вписали възбрани. При това положение, с оглед относителната недействителност на сделката спрямо кредитора с възбрана, последният може да продължи принудителното изпълнение. За да се ползват от това му право всички останали кредитори, закъснели с обезпечаването на вземанията си чрез налагане на възбрана или друго обезпечение върху този имот, следва да са се присъединили по неговото изпълнително дело. Ако не го направят, спрямо тях имотът ще се счита прехвърлен и те няма да могат да се удовлетворят от него, докато в обратния случай ще участват в разпределението редом с кредитора с възбрана и ще се удовлетворят съразмерно. Допускайки за правилно становището, че при обезсилване на изпълнителния титул изпълнителното производство се прекратява спрямо всички, присъединените кредитори ще изгубят правата си, които черпят от възбраната на главния взискател и ще останат неудовлетворени, тъй като спрямо тях имотът ще се счита прехвърлен. Точно  това цели да пресече като последица законодателят, като за тази цел е създадена и разпоредбата на чл. 457 ГПК.

СТАНОВИЩЕ НА АВТОРА:

Мнението ми е, че при обезсилване на изпълнителния лист при наличие на присъединени кредитори, независимо дали с изпълнителен титул или по право, в хипотезите на чл. 458 и 459 ГПК, изпълнението следва да се прекратява само спрямо кредитора посочен в обезсиления изпълнителен титул, докато спрямо присъединените кредитори делото следва да остане висящо^[7]. Чл. 457 ГПК уеднаквява статута на главния спрямо присъединените взискатели, защитава колективния им интерес, като създава предпоставки за удовлетворяването на всички тях във висящото принудително изпълнение, по което е извършено присъединяването. Затова и всеки от тези кредитори, а не само главният, има право да предяви иск по реда на чл. 464 ГПК, с което да оспори вземането на своя конкурент. Освен това, изпълнителното производство не може да бъде прекратено, спряно или изоставено, без съгласието на присъединените взискатели (при присъединяване по право само за обезпеченото имущество), което е още един индикатор за това, че висящността на изпълнението вече не зависи само от наличието на изпълнителния титул послужил като основание за образуването му, а и от удовлетворяването на вземанията и на присъединените кредитори. В този смисъл, ако бъде обезсилен изпълнителния титул послужил за образуване на изпълнителното производство, същото се прекратява само спрямо този кредитор, тъй като същият губи правото си на принудително изпълнение, но спрямо присъединените кредитори изпълнението продължава.  Най малкото, това следва и от факта, че всеки присъединен кредитор влиза в отделно правоотношение с органа по принудително изпълнение, като обезсилването на изпълнителния лист на главния взискател е основание за прекратяването на правоотношението^[8] само между него и съдебния изпълнител, докато останалите правоотношения не се засягат.

Както беше изяснено, идеята на присъединяването е да се уеднакви статута на отделните кредитори и всички те да получат удовлетворение съобразно правата си в съответното изпълнително дело. Вярно е, че съществуват различия между кредиторите с изпълнителен титул и тези, които са присъединени по право. Присъединените обезпечени кредитори нямат активна процесуална легитимация да проведат изпълнението върху обезпеченото имущество вместо кредитора с обезсиления изпълнителен лист. Без последния, изпълнението не може да продължи, тъй като за обезпечените кредитори липсва изпълнителен титул. Поради тази причина се срещат становища, че правото на последните да се удовлетворят в това принудително изпълнение съществува дотогава, докогато съществува и основанието за осъществяване на принудителното изпълнение на първоначалния кредитор. Щом то е обезсилено, присъединените кредитори също губят възможността да се удовлетворят в това принудително изпълнение и следва да се снабдят със свое собствено изпълнително основание, съответно изпълнителен титул. Това становище се подкрепя и с аргумента, че систематичното място на разпоредбата на чл. 457 ГПК е непосредствено след чл. 456 ГП, но преди чл. 459 ГПК и следва да навежда на мисълта, че уеднаквява изцяло правата на присъединения с удостоверение или изпълнителен лист кредитор спрямо тези на главния взискател, но не и правата на кредиторите присъединени по право с оглед вписани в тяхна полза обезпечения^[9]. Колкото и примамливо да изглежда това становище, то не може да бъде споделено поради няколко съображения. На първо място, разпоредбата на чл. 457 ГПК  не прави разлика между присъединените по право кредитори с изпълнителен титул и без изпълнителен титул. Тя се прилага в еднаква степен и за едните и за другите, като различието е в обема права, които осигурява присъединяването. Така тези кредитори, които разполагат с изпълнителен титул, могат освен да се ползват от правата, които чл. 457 ГПК предоставя, и да извършват активно изпълнение редом с главния взискател, така и вместо него, когато същият бездейства. В хипотезата на присъединяване по чл. 456 ГПК, цялото имущество на длъжника по смисъла на чл.133 ЗЗД служи за удовлетворяване на кредитора, като на основание изпълнителния му титул, същият може активно да насочи изпълнението по делото, по което е присъединен, по същия начин, както и главния взискател. Не така стоят нещата в хипотезата на присъединяване по чл. 459 ГПК, тъй като в полза на тези кредитори съществуват обезпечения върху дадено длъжниково имущество, които дават възможност на този кредитор да се присъедини, когато изпълнението е насочено именно върху обезпеченото имущество. В този смисъл обезпеченият и присъединен кредитор има същите права като главния взискател, по силата на чл. 457 ГПК, но с две много съществени разлики: той не е активно легитимиран да извършва изпълнение подобно на главния взискател, тъй като не разполага с изпълнителен титул, като в този смисъл не може самостоятелно да насочва изпълнение, а трябва да се ползва от извършеното изпълнение от главния взискател; той не може да се ползва от осребряването на никакво имущество на длъжника, освен обезпеченото (поне докато не се снабди с изпълнителен титул). Тези различия обаче не могат да обосноват становището, че при обезсилване на изпълнителния титул принудителното изпълнение се прекратява и за присъединените кредитори по реда на чл. 459 ГПК.  В противен случай  биха възникнали множество проблеми и неясноти, включително и сериозно ощетяване на интересите на обезпечените кредитори, които очевидно законът защитава с разпоредбите на чл. 459 и чл. 457 ГПК. Така например, при извършване на публична продажба на ипотекиран имот, влязло в сила постановление за възлагане и насрочено предявяване на разпределение на сумите от продажбата, съответно изпълнителният титул бъде обезсилен, ако сумите са заделени за ипотекарния кредитор, поради привилегията, която ипотечното право му осигурява, с прекратяването на изпълнителното дело спрямо него същия не би имал възможност да ги получи. Именно поради тази причина е създадена разпоредбата на чл. 457 ГПК. В този ред на мисли изпълнението следва да остане висящо до представяне на изпълнителен титул от ипотекарния кредитор, за да може същият да получи заделените му суми. По същия начин стои въпросът и с положението на присъединени кредитори с обезпечителни възбрани. Както е известно, те се ползват и от ефекта на възбраната наложена от главния взискател. Ако възбраната на последния е вписана първа, извършена е последваща разпоредителна сделка от длъжника, и едва след това са вписани обезпечителните възбрани на присъединените кредитори по чл. 459, ал.1 ГПК, то при прекратяване на изпълнителното дело спрямо всички, този ефект ще отпадне, а последващото снабдяване с изпълнителен титул и образуване на ново изпълнително производство от тези кредитори ще се окаже безрезултатно за  изпълнението спрямо имота.

Гореизложеното навежда на заключението, че налице ли е присъединен кредитор, независимо дали с или без изпълнителен титул, при обезсилване на изпълнителния лист по делото, изпълнението се прекратява само спрямо този кредитор, докато спрямо присъединените делото остава висящо, като в зависимост от присъединяването, кредиторите с други титули (изпълнителни листове или удостоверения) могат да продължат изпълнението, докато спрямо присъединените по чл. 458 и 459 ГПК кредитори производството остава висящо, докато не бъде предоставен изпълнителен титул^[10].

От изложените разсъждения би възникнал въпроса относно приложението на перемпцията по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК спрямо присъединения кредитор, за който делото остава висящо. Няма спор, че ако този кредитор е с изпълнителен титул, перемпцията намира приложение, тъй като кредиторът притежава активна процесуална легитимация и може да продължи изпълнението, съответно с действията си да прекъсне двугодишния срок. Според мен обаче, при наличие на висящо изпълнение спрямо присъединен по чл. 458, или 459 ГПК обезпечен кредитор, разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК не намира приложение, тъй като този кредитор не разполага с правото да изпълнява, съответно не би могъл да инициира действия, с които да прекъсне двугодишния срок.  Освен това, идеята на перемпцията е да настъпи прекратяване на изпълнителното производство при дезинтересиране на взискателя да търси по принудителен път своето вземане, чрез предвидените в ГПК изпълнителни способи. В тази хипотеза, при настъпило по силата на закона прекратяване,  изпълнителният лист подлежи на връщане. Ако изпълнителното производство е висящо само спрямо обезпечен кредитор, присъединен по право по смисъла на чл. 459 ГПК, или НАП по смисъла на чл. 458 ГПК, ако приложим перемпцията и делото бъде прекратено, няма какво да бъде върнато на този кредитор, тъй като изпълнителен титул не е налице.

ИЗВОД:

При обезсилване на изпълнителния лист, послужил за образуване на изпълнителното производство, то не се прекратява спрямо присъединените кредитори, независимо по кой ред е извършено присъединяването и какъв е статута на присъединения кредитор – с или без изпълнителен титул.

Разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК не намира приложение в случая, когато е налице висящо принудително изпълнение спрямо присъединен по силата на чл. 458 и 459 ГПК кредитор.

[1] По-надолу в текста, за целите на материала, изпълнителният титул ще бъда обозначаван и като изпълнителен лист.

[2] Определение № 680 от 18.12.2012 г. по ч.г.д. № 295/2012 г. на ВКС; Решение № 488 от 03.04.2016г. по ч.г.д. № 1008/2016г. на Апелативен съд София; Решение от 05.01.2015 г. по в.г.д. № 1123/2015 г. на Окръжен съд Плевен; Решение № 465 от 10.12.2016г. по дело № 367/2016г. на Окръжен съд Смолян; Решение № 525 от 09.09.2014 г. по гр.д. № 1025/2014 г. на Окръжен съд Пловдив; Решение № 530 от 28.05.2013 г. по ч.г.д. № 755/2013 г. на Окръжен съд Бургас; Решение № 466 от 26.11.2015 г. по в.г.д. № 1580/2015 г. на Окръжен съд Стара Загора; Решение № 2417 от 05.12.2012 г. по в.гр.д. № 3427/2012 г. на Окръжен съд Варна; Решение от 01.04.2014 г. по гр.д. № 188/2014 г. на Окръжен съд Сливен; Решение № 53 от 18.01.2016 г. по в.г.д. № 3215/2015 г. на Окръжен съд Варна; Решение № 574 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 1017/2012 г. на Окръжен съд Пазарджик; Определение № 428 от 21.07.2015 г. по ч.г.д. № 408/2015 г. на Апелативен съд Пловдив; Определение № 213 от 25.03.2015 г. по в.гр.д. № 246/2015 г. на Окръжен съд Пазарджик; Решение № 574 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 1017/2012 г. на Окръжен съд Пазарджик; Решение № 940 от 17.06.2014 г. по гр.д. № 1317/2014 г. на Окръжен съд Варна; Това становище сме застъпили и в Николов, Д., Иванов, Д. Изпълнително производство по ГПК и ЗОЗ, Сиела, 2016, с.67.

[3] В настоящият коментар се разглежда същинската хипотеза, при която е налице издаден изпълнителен лист, а не друг акт подлежащ на изпълнение.

[4] Пунев, Б и колектив. Граждански процесуален кодекс, ИК „Труд и право”, 2012, с.1091.

[5] Сталев, Ж. и колектив. Българско гражданско процесуално право, Сиела, 2012, с.1112; Корнезов, Л. Гражданско съдопроизводство, Том II, Софи-Р, 2010, с.436.

[6] Интересен казус е разгледан в Решение от 16.03.2017г. по в.гр.д. № 114/2017г. на Окръжен съд Плевен, където правилно е прието, че ипотекарният кредитор, който се е присъединил по реда на чл. 456 ГПК, тъй като се е снабдил с изпълнителен лист, следва да се ползва от изпълнението върху несеквестируем недвижим имот на длъжника, насочено от главния взискател, тъй като в негова полза има учредена ипотека и забраната за изпълнение отпада по силата на чл,445 ГПК. По аргумент от противното, при липса на присъединяване по чл, 456 ГПК, а само по чл. 459, ал.2 ГПК, ипотекарният кредитор не би могъл активно да насочи изпълнението, а щом спрямо хирографарния кредитор то е недопустимо, същото щеше да спре.

В Решение № 323 от 13.07.2011г. по в.гр.д. № 513/2011г. на Окръжен съд Пазарджик правилно е прието, че „присъединяването по право означава, че съдебния изпълнител при изготвяне на разпределението е длъжен  служебно да вземе предвид вземането на обезпечения кредитор ( кредитор в полза на когото е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана , заложен кредитор,   ипотекарен  кредитор , кредитор с право на задържане или   публично вземане  на  държавата ) ,като при изготвяне на разпределението задели сума за обезпеченото вземане. Качеството на присъединен  кредитор по право се придобива единствено поради факта , че изпълнението е насочено  върху вещ , която служи за обезпечение на вземането  на кредитор и то не по негово искане ,а по искане на  друг кредитор. Законът е придал на обезпечения  кредитор , качеството на присъединен взискател само поради факта на обезпеченото вземане. Обезпечение кредитор ще стане действителен взискател едва след като представи на съдебния изпълнител  изпълнителен лист за вземането си , което е   основание да му се предаде заделената сума пари”.

[7]  В Решение №171/21.07.2016 по дело №1645/2016 на ВКС е коментиран казус, в който при обезсилване на изпълнителния лист, съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство изцяло, независимо от наличието на присъединени кредитори. За съжаление предмета на спора е бил друг и ВКС не е изложил съображения по поставения в настоящия материал въпрос.

[8] Сталев и колектив. Българско гражданско. Цит.съч.., с.981.

[9] В този смисъл и Решение 159 от 18.09.2012г. по гр.д. 469/2012г. на Апелативен съд Варна

[10] В Решение № 53 от 18.01.2016 г. на Окръжен съд Варна по в. гр. д. № 3215/2015г. правилно е прието, че „при удовлетворяване на първоначалния взискател, няма пречка изп.производство да продължи само по отношение на присъединилия се взискател, стига да е налице имущество на длъжника, спрямо което може да бъде насочено принудително изпълнение.Това се извежда от съдържанието на разпоредбата на чл. 457, ал.1 ГПК, според която присъединилият се взискател има същите права, каквито има първоначалният взискател, както и на ал.2 – че всички, извършени до присъединяването, изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател. Следователно, в хипотезата на множество взискатели /първоначален и присъединени, било по тяхна воля, било по право/ първоначалният взискател не може по свое искане нито да спре изпълнението, нито да го прекрати, нито дори да го отложи. Ето защо изп.производство не може да бъде прекратено изцяло в хипотезата на чл. 433, т.2 ГПК без изричното съгласие на присъединилите се взискатели. Противното би обезсмислило присъединяването и признато от закона право на присъединилия се взискател да се ползва от извършените до този момент изпълнителни действия, тъй като основна последица от прекратяването по чл. 433 ГПК е заличаването с обратна сила на всички извършени изп. действия и вдигане на наложените обезпечителни мерки”.  Считам, че въпреки различното основание за прекратяване – чл. 433, ал.1, т.2 ГПК, мотивите би следвало да намерят отражение и в хипотезата на чл, 433, ал.1,т.3 ГПК.

Подобни статии

НАСЛЕДЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПОРЪЧИТЕЛ В ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ГПК Прихващане в изпълнителното производство ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА ПЕРЕМПЦИЯТА ПО ЧЛ. 433, АЛ. 1, Т. 8 ГПК И ПРЕКЪСВАНЕТО НА ДАВНОСТТА ПО ЧЛ. 116, Б. „В” ЗЗД Спира ли се изпълнението спрямо приобретател на възбранен недвижим имот в хипотезата на чл. 638, ал. 1 ТЗ? Постановяване на неприсъствено решение спрямо единия ответник в хипотезата на пасивно обикновено другарство.