Резюме:
С измененията в Търговския закон, обнародвани в ДВ, бр. №105 от 30.12.2016г., беше въведено производството по стабилизация на търговец. Чрез него законодателят се стреми да позволи на търговци, които имат финансови затруднения, да предприемат действия по стабилизиране на предприятието си, като получат адекватна защита срещу своите кредитори, съответно избегнат изпадането си в неплатежоспособност и откриването на производство по несъстоятелност.
Законодателят придаде много важни последици на това производство за кредиторите на търговеца, а именно – спиране на всички започнати изпълнителни производства срещу неговото имущество, съответно изпълнения по реда на Закона за особените залози [2]. По този начин се осигури сериозна закрила на имуществото на търговеца, поне до изтичането на срока по чл.796, т.2 ТЗ, с който следва да бъде утвърден предложения план за стабилизация.
В настоящият доклад ще бъде направен преглед на възможните усложнения, които биха настъпили при зачитане на последиците от откритото производство по стабилизация на търговец, спрямо висящите изпълнителни производства по ГПК и изпълнения по реда на ЗОЗ.
1.Откриване на производство по стабилизация на търговец, преди да бъде образувано изпълнително производство, съответно преди да е вписано пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ.
В Търговския закон изрично се прие, че при откриване на производство по стабилизация[3] е недопустимо образуване на изпълнително производство по реда на ГПК срещу търговеца за вземания на негови кредитори – чл. 780, ал.1 [4]. В този смисъл, ако такова производство бъде образувано, всички извършени по него изпълнителни действия ще бъдат нищожни[5] , тъй като ще са в противоречие с императивна законова разпоредба. Това означава, че те изначално няма да породят правни последици [6]. Освен това, съдебният изпълнител, който си е позволил да образува изпълнително производство след откриване на ПС на търговеца – длъжник, ще носи имуществена и дисциплинарна отговорност за действията си – чл. 441 ГПК във връзка с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД. Тук се поставя въпроса дали съдебният изпълнител следва да следи служебно за това обстоятелство, като извършва справка в търговския регистър дали е обявено определението за откриване на ПС, преди да образува изпълнителното производство, или носи отговорност само ако е бил уведомен за откритото ПС, но не е предприел съответните предписани в закона действия да откаже образуването на изпълнителното производство? Считам, че съдебният изпълнител е длъжен да съобразява императивните законови разпоредби, които не позволяват образуването на изпълнителни производства при определени обстоятелства. Тъй като липсата на открито производство по стабилизация за търговеца-длъжник е условие за допустимост да бъде образувано изпълнително производство, съдебният изпълнител следва да следи служебно, чрез извършването на справка в търговския регистър.
Отказът за образуване на изпълнително производство подлежи на обжалване от кредитора по реда на чл. 435 ГПК.
В доктрината е прието, че последиците от откриването на производството по несъстоятелност за изпълнителното производство настъпват с постановяването на съдебния акт за откриването му[7] . Т.е. след този момент всички извършени действия от страна на съдебния изпълнител ще са недействителни по отношение на кредиторите в несъстоятелността, освен за третите добросъвестни лица права, които са придобили преди вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност в търговския регистър, например от публична продажба. При откриването на ПС на търговец обаче, моментът, от който се счита, че е открито производството, е изместен по-напред. За разлика от чл. 634а ТЗ, където изрично е уредено, че производството по несъстоятелност се смята за открито от момента на постановяване на решението по чл. 630, ал.1, при ПС е възприет друг подход. Законодателят е приел в чл. 774 ТЗ, че ПС се смята за открито от момента на обявяване на определението по чл. 772 в търговския регистър[8] . Поради тази причина, ако е налице определение за открито ПС, но същото не е обявено в търговския регистър, извършените в този времеви период действия от изпълнителния орган, съответно заложния кредитор, ще бъдат валидни, а не нищожни. Едва с обявяването на определението в търговския регистър, последващо извършените изпълнителни действия ще следва да се квалифицират като нищожни [9].
Моментът, от който съдебният изпълнител може да се информира за ПС е именно обявяването на определението на съда в търговския регистър, тъй като органите по принудително изпълнение нямат задължение да извършват проверки в съдилищата относно постановени по искови и други производства актове, а и преди обявяването в търговския регистър на определението за открито ПС, стабилизацията няма да се счита за открита и в този смисъл образуването на изпълнително производство би било допустимо.
Освен образуването на изпълнително производство, законодателят забрани и започване на изпълнение по реда на ЗОЗ върху имуществото на търговеца, за когото е открито ПС. Забраната е продиктувана от широкото приложение на особените залози върху търговските предприятия на залогодателите търговци и възможността чрез проведено изпълнение от частни лица, в частно и извънсъдебно производство, да бъде осребрено цялото им търговско предприятие, или осъществяване на управлението му чрез управител, като по този начин търговците могат да бъдат лишени от имуществото си, съответно да им се отнеме възможността да го управляват, както и да извършват самостоятелно търговската си дейност. Интересното в тази хипотеза е, че за разлика от съдебните изпълнители, на едно частно лице, каквото в повечето случаи е заложният кредитор, трудно може да се вмени да следи за вписването на ПС на залогодателя-търговец в търговския регистър. В този смисъл заложният кредитор не може да носи отговорност, каквато носи съдебният изпълнител. Поради тази причина, макар de lege lata да липсва подобно задължение, de lege ferenda би следвало да бъдат задължени длъжностните лица в ЦРОЗ, или съответния регистър, които носят отговорност за допускането на вписването на пристъпване към изпълнение, да извършват проверка относно евентуалното вписване на ПС на залогодателя и на това основание да могат да извършват отказ.
Независимо от гореизложеното, дори и да бъде допуснато и извършено вписване на пристъпване към изпълнение, след като вече е открито ПС на търговец, извършените действия следва да се приемат за нищожни поради противоречие със закона, като по този начин същите няма да породят правни последици и търговеца-залогодател, или други заинтересовани лица, винаги могат да се позоват на нищожността. Все пак вписването не санира нищожността.
2. Откриване на производство по стабилизация на търговец при наличие на висящо изпълнително производство, съответно вписано пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ.
Законодателят предвиди, че с откриване на ПС на търговеца се спират всички изпълнителни производства срещу него по реда на ГПК, както и изпълнението по реда на Закона за особените залози – чл. 780, ал.2, изр.1 ТЗ. Уточнява се, че по спрените изпълнителни производства срещу търговеца могат да се налагат обезпечителни мерки – чл. 780, ал.1, изр.2 ТЗ. Тук се има предвид налагането на запор и възбрана, тъй като именно те подготвят изпълнението върху имуществото на длъжника, и макар да представляват изпълнителни действия[10], същите могат да се налагат и при спряно изпълнение. Идеята е, че това са несъщински изпълнителни действия[11], като основната им функция, освен да прекъсват погасителната давност относно вземането, е и да подготвят изпълнението и да гарантират имущество за кредитора, от което да може да се удовлетвори на един по-късен етап, когато бъде стартирано същинското принудително изпълнение (опис, публична продажба и др.). Изключение е предвидено в чл. 432, ал.2 ГПК, където е предвидено, че за времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия, като това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане. Т.е. при спряно дело няма да може да бъде налаган запор на трудови възнаграждения друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия, като това няма да важи за вземанията за издръжка или непозволени увреждания.
Предвидени са и други особености за висящия изпълнителния процес, при откриване на ПС, а именно – извършените до момента на откриване на ПС изпълнителни действия запазват своето действие – чл. 780, ал.3, изр.1 ТЗ. Тук действа максимата, че спирането има действие занапред и всичко извършено като действия, преди ПС се запазва. Освен това, законодателят е предвидил, че лихви продължават да се начисляват и при спряно изпълнение, което между впрочем не е новост и действа като принцип и при спиране на изпълнителното производство на други основания – например в хипотезата на чл. 638, ал.1 ТЗ, чл. 432 ГПК и др.
Недопустимо е съдебните изпълнители да извършват изпълнителни действия – описи, публични продажби, удръжки на суми и др., през времето, докато трае спирането, т.е. до прекратяване на ПС на търговеца при липса на утвърден план за стабилизация– чл.780, ал.4 и 6 ТЗ, когато изпълнението се счита за възобновено незабавно – ex lege, съответно до неизпълнение на плана и допускането на възобновяването от съда – чл. 793, ал.3 ТЗ.
Относно започналото изпълнение по реда на ЗОЗ, т.е. след вписване на пристъпване към изпълнение и последващо откриване на ПС на търговеца, изпълнението следва да се счита спряно по силата на закона[12] , като това важи и за образуваните изпълнителни производства. В този ред на мисли всички извършени след това действия от заложния кредитор не могат да породят правните си последици, тъй като ще бъдат нищожни поради противоречие със закона.
Ако планът за стабилизация не бъда изпълнен, кредиторите, които все още не са се снабдили с изпълнителен лист срещу търговеца и не са образували изпълнителни производства, могат да се снабдят с такъв като поискат от съда издаването му, на основание утвърдения с влязло в сила определение план за стабилизация – чл. 793, ал.1 ТЗ, докато ако вече е образувано изпълнително производство, кредиторът може да поиска от съда неговото възобновяване. Положителното е, че в случая възобновяването не настъпва ex lege, както при спирането, а в нарочно съдебно производство, при което съдът проверява налице ли са предпоставките за такова възобновяване и едва тогава го допуска с разпореждане.
За разлика от изложеното в т.1 считам, че в тази хипотеза съдебните изпълнители не следва да следят служебно за обявяването в търговския регистър по партидата на търговеца за откритото ПС, съответно да констатират настъпването на този факт и да предприемат действия по зачитане на последиците от това в изпълнителното производство, а именно – неговото спиране, освен ако не се докаже тяхното уведомяване за настъпилия факт. Това означава, че с откриването на ПС изпълнението ще подлежи на спиране, съответно всички извършени след това действия ще бъдат нищожни, но за да настъпи ефекта на спирането, т.е. съдебният изпълнител реално да спре да изпълнява, е необходимо той да бъде уведомен от заинтересованите за това лица. Също така считам, че само в случай, че съдебният изпълнител е бил уведомен за откриването на ПС, но не е зачел императивната разпоредба на чл. 780, ал.2, изр.1 ТЗ и не е спрял изпълнението, той подлежи на дисциплинарна и имуществена отговорност. Това ми становище е продиктувано от факта, че разпоредбата на чл. 23, ал.6 ЗТР, на която противниците на изразеното от мен становище се позовават, не задължава съдебните изпълнители и другите изброени в нея органи, да следят служебно за настъпили вписвания по партидата на длъжниците, съответно да зачитат последиците от тези вписвания. Тук не е налице презумпция за знание. Тази разпоредба урежда, че посочените в нея субекти не следва да изискват доказателства за извършени в търговския регистър обявявания и вписвания в случай, че им е посочен единен идентификационен код. В този смисъл, едно уведомяване на съдебния изпълнител, което да е доказуемо, било то устно или с писмена молба, че е открито производство по стабилизация на търговеца-длъжник, е абсолютно достатъчно за да пренесе тежестта за констатиране на този факт и зачитане на ефекта от него в принудителното изпълнение върху съдебния изпълнител. Ако последният, след уведомяването, не стори това, естествено е да се твърди, че същият ще носи отговорност за бездействието си, тъй като това ще нанесе сериозни вреди за страната-длъжник, която е в открито ПС. Да се твърди обаче, че съдебният изпълнител трябва да следи служебно, чрез всекидневни справки по партидите на длъжниците, по изпълнителните дела образувани пред него, дали същите са влезли в открити производства по стабилизация или несъстоятелност, съответно да зачита служебно и без никакво уведомяване от заинтересованата страна, черпеща облага от тези последици, че такъв факт е настъпил[13], е прекалено . Освен това, съдебните изпълнители не могат да бъдат обхванати от категорията трети добросъвестни лица, каквато има предвид чл.7 ЗТР[14].
В практиката, констатирането на спирането на изпълнението се извършва с разпореждане, като информация за откритото производство по стабилизация се получава чрез проверка в търговския регистър.
При изпълнението по реда на ЗОЗ, заложният кредитор трудно би установил, че е открито ПС на залогодателя, освен ако последният не го е уведомил за вписването на това обстоятелство в търговския регистър, съответно като частно лице, на него трудно би могла да му бъде вменена отговорност да следи служебно в търговския регистър за обявяването на откритото ПС. Въпреки това обаче, дори и заложният кредитор да продължи с изпълнението, всички извършени от него действия ще бъдат нищожни и няма да породят целените от него правни последици, тъй като влизат в противоречие с императивната законова разпоредба на чл. 780, ал.2 ТЗ. Дали при узнаване на факта, че в търговския регистър е обявено ПС, и е продължено изпълнението по ЗОЗ, заложният кредитор носи отговорност за вреди, считам за правилно становището, че същият отговоря по общия исков ред на чл. 45 и сл. ЗЗД.
ИЗВОД:
От изложените по-горе разсъждения могат да бъдат направени следните обобщения:
При открито производство по стабилизация преди образуването на изпълнително производство или вписано пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ
недопустимо е образуването на изпълнително производство при открито ПС на търговец
недопустимо е вписването на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ при открито ПС на търговец
извършените след откриването на ПС действия по изпълнение са нищожни поради противоречие с императивни правни норми
съдебните изпълнители следят служебно за откриването на ПС преди образуването на изпълнително производство, като извършват справки в търговския регистър.
de lege ferenda длъжностните лица по вписванията следва да извършват служебна проверка по партидата на търговеца, и ако установят наличие на открито ПС, да отказват исканото вписване на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ
отказите на съдебния изпълнител да образува изпълнително производство подлежат на обжалване от кредитора по реда на чл. 435 ГПК
отказите на длъжностното лице да впише пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ подлежат на обжалване по реда на ЗТР
При открито производство по стабилизация по време на висящо изпълнително производство или вече вписано пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ
висящото изпълнително производство по реда на ГПК се спира ex lege, от момента на обявяване на определението на съда в търговския регистър, но самите изпълнителни действия, фактически могат да се спрат само чрез узнаването от съдебния изпълнител за откритото ПС, тъй като само той може да постанови спиране на провежданите от него изпълнителни действия
спирането на изпълнението по реда на ЗОЗ настъпва ex lege, от момента на обявяване на определението на съда в търговския регистър
извършените след откритото ПС действия по изпълнение са нищожни и не пораждат правни последици
съдебните изпълнители не следят служебно за откритото ПС, а трябва да бъдат уведомени, съответно да са узнали за него
заложният кредитор не следи служебно за откритото ПС
при узнаване за откритото ПС и продължаване на изпълнението, съдебните изпълнители носят дисциплинарна и имуществена отговорност за вреди, а заложните кредитори имуществена отговорност за вреди по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Автор: Д-р Димитър ИВАНОВ
[1]Статията е публикувана за първи път в сборника Предизвикай: Несъстоятелността!, Сиела, 2018.
[2] Изпълнението по ЗДФО не е включено в забраната, което вероятно е продиктувано от факта, че това обезпечение е с изключителен приоритет и носителят му следва да се удовлетворява преимуществено.
[3] С цел избягване на повторенията производство по стабилизация на търговец ще бъде посочвано със съкращението „ПС”.
[4]Григоров, Г. Несъстоятелност, Сиби, 2017, с.450, правилно приема, че тази забрана следва да се тълкува стеснително с оглед чл. 776, ал.1 ТЗ и не се отнася за кредиторите, чиито вземания са възникнали на или след датата на подаване на молбата за стабилизация.
[5]Обратно в Определение № 1786 от 10.12.2009 г. по ч. гр. д. № 3069/2009 г. на САС, където е прието, че законът не предвижда разграничение на действията на съдебния изпълнител на недопустими, нищожни и неправилни и само съдебните решения подлежат на такова деление.
[6]Тук е неприложимо разрешението дадено при спиране на изпълнението по силата на чл. 638, ал.1 ТЗ, че придобитите от третите добросъвестни лица права, преди вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност в търговския регистър се запазват, тъй като ПС се счита за открито не с постановяване на съдебния акт, както е при несъстоятелността, а с обявяването му в търговския регистър и третите добросъвестни лица следва да се считат уведомени – чл. 7 ЗТР. Неприложимо е и разрешението относно квалификацията на извършени след перемпцията изпълнителни действия, а именно, че се обезсилват по право, както е при прекратеното по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК дело, тъй като при за настъпването на перемпцията третите добросъвестни лица не могат да научат от вписване в публичен регистър, докато при откритото ПС това не е така.
[7]Попова, В. Избрани студии и статии. Решение за откриване на производство по несъстоятелност. Сиела, 2010, с. 545; Григоров, Г. Несъстоятелност. Цит.съч.., с.251; Решение № 4960 от 6.07.2017 г. по в.гр.д. № 8222/2017г. на СГС; В Иванов, Д. Кога настъпва ефектът от спирането на индивидуалното принудително изпълнение по силата на закона. Предизвикай: Изпълнителния процес, Сиела, 2016, с. 265 и сл., съм приел, че ефекта на спирането настъпва с вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност в търговския регистър, но това е с оглед узнаването му от органите по принудително изпълнение и възможността за същите да констатират този факт и реално да спрат предприетите от тях изпълнителни действия. От гледна точка на въпроса кога се счита открито производството по несъстоятелност, както и от кой момент извършените изпълнителни действия се считат за нищожни, това безспорно е датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – чл,634а във връзка с чл. 630, ал.1 ТЗ.
[8]Пак там, с.445. Иванов, Д. Особеният залог в българското право, Сиела, 2017, с.304.
[9]Григоров, Г. Несъстоятелност. Цит.съч., с.450., който ги определя като недействителни; Иванов, Д. Особеният залог. Цит.съч..,с.304.
[10]Така в ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС се прие, че започването на изпълнението стартира с налагането на запора/възбраната, както и че това са първите изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност относно вземането на кредитора.
[11]Подробно за разликата между същински и несъщински изпълнителни действия в Иванов, Д. Същност на възбраната в изпълнителния процес и на действията на съдебния изпълнител по нейното налагане. – Собственост и право, 2012, №5.
[12]Не мога да споделя приетото в Решение № 212 от 27.11.2017г. по т.д. 754/2017г. на ВКС, че по своето естество изпълнителният процес, като вид граждански процес, е верига от последователно развиващи се процесуални действия на страните по него и на съответния съдебен изпълнител /бил той частен или държавен/ и затова този процес не може да спре автоматично, по силата на закона, а се налага постановяването на изричен акт. В доктрината и по-голямата част от съдебната практика отдавна е утвърдено разбирането, че в хипотезата на чл. 417, т.9 ГПК – при подадено в срок възражение в съда, в хипотезата на чл. 638, ал.1 ТЗ – при откриване на производство по несъстоятелност на длъжник, изпълнението се спира ex lege /Определение № 38 от 14.01.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 543/2009; Определение № 397 от 7.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 333/2009; Определение № 454 от 29.12.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2260/2008; Определение № 874 от 5.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 666/2012; Определение № 925 от 14.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 877/2010; Определение № 188 от 13.03.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 56/2013г/. Такава хипотеза е налице и при спиране на изпълнението при откриване на производство по стабилизация на търговец – чл. 780, ал. 2 ТЗ.
[13]В съдебната практика посочената разпоредба е разглеждана и тълкувана във връзка с проблеми при изисквания от държавни органи наложени на частни лица да предоставят документи, които са вписани или обявени в ТР, независимо от факта, че са посочили на съответния орган единния си идентификационен код – Решение № 7923 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2154/2017. Именно това има предвид чл. 23, ал.6 ЗТР, че при нужда от удостоверяване пред посочения в разпоредбата орган, че в търговския регистър е вписан или обявен съответен факт, този орган е длъжен служебно да си набави информацията от регистъра, а не да изисква от лицето да предоставя копия от вписаните документи.
[14]Подробно в Иванов,Д. Кога настъпва ефекта… Цит.съч.., с.266-269.
Подобни статии
Последици от прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.3 ГПК, спрямо присъединените взискатели
Може ли кредитор с ипотека или възбрана върху имот, който е удовлетворен частично в разпределение по ЗОЗ от продажбата му, да го продаде отново по реда на ГПК
ПРОБЛЕМЪТ С ВДИГАНЕТО НА ЗАПОРА ВЪРХУ МПС, ПРИДОБИТО ПО РЕДА НА ЗОЗ
ПРЕГЛЕД НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА ДА СЕ НАЛАГА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПО РЕДА НА ЗОЗ
Изпълнение върху вземане по реда на ЗОЗ и конкуренция между залог на вземане по ЗОЗ и ЗДФО
