ПОЕМАНЕ НА ДРУЖЕСТВЕНИ ДЯЛОВЕ ПО ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО

В българското право има различни правни способи за придобиване на право на собственост върху дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност (по-надолу ООД). Поемането на дружествени дялове е един от тях. Настоящата статия има за цел да направи кратък анализ на правната същност на поемането на дружествени дялове в ООД, хипотезите, в които се използва то и да изследва приложимостта на този способ по отношение на акции от капитала на акционерно дружество (АД).

I. Поемане на дружествени дялове в Дружество с ограничена отговорност.

На първо място, следва да се отбележи, че поемането на дружествени дялове не е уредено като способ за придобиване на право на собственост върху тях в Глава тринадесета на Търговския закон (ТЗ) “Дружество с ограничена отговорност”. В чл. 129, ал. 1, изр. първо от ТЗ е предвидено, че дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Под прехвърляне законът очевидно визира транслативна правна сделка между две насрещни страни – между двама съдружници или между съдружник и трето лице. Под наследяване – наследствено правоотношение по повод смъртта на съдружник в ООД, при което неговите наследници придобиват имуществени наследствени права, свързани с притежаваните от наследодателя им дружествени дялове в ООД, чиито особености ще бъдат разгледани по-долу в контекста на настоящата статия.

Независимо от гореизложеното съдебната практика е еднозначна и непротиворечива, че поемане на дружествени дялове в ООД може да се извърши, но в точно определени хипотези. Тези хипотези са следните: напускане на съдружник, изключване на съдружник и при наследяване на дружествени дялове. Има и една специална хипотеза – напускане на съдружник при преобразуване на ООД (чл. 263с от ТЗ). За да разберем същността на поемането като способ за придобиване право на собственост върху дружествени дялове, ще анализираме накратко посочените хипотези.

1) Поемане на дружествени дялове при напускане на съдружник:

Правото на напускане на съдружник като способ за прекратяване на членственото му правоотношение в ООД е уредено в чл. 125 ал. 2 от ТЗ. Напускането се извършва с едностранно волеизявление на съдружника (писмено предизвестие), което той се задължава да изпрати до дружеството най-малко три месеца преди датата на настъпване на прекратителния ефект. В дружествения договор може да се предвиди и по-дълъг срок.

Напускащият съдружник има правната възможност да прехвърли чрез правна сделка (покупко-продажба, дарение, замяна и т.н.) собствеността върху притежаваните от него дялове на основание чл. 129 ал. 1 от ТЗ на друг съдружник (съдружници) или на трето лице при спазване на изискванията за това. Това може да бъде извършено най-късно до датата на прекратяване на членственото му правоотношение (датата на изтичане на предизвестието до дружеството).

В случай, че до датата на прекратяване на членственото му правоотношение напускащият съдружник не е прехвърлил чрез правна сделка дяловото си участие в дружеството, след настъпване на прекратителния ефект той придобива право на облигационно вземане срещу дружеството. Размерът му е равен на част от стойността на имуществото на дружеството (вкл. и вноските, които е направил в капитала на дружеството), съответстваща на дела на напусналия съдружник от капитала на ООД. Вземането се изчислява въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването (чл.125, ал.3 от ТЗ). В този смисъл, то не е равно на размера на ликвидационния дял, който съдружникът би получил при ликвидация на дружеството, тъй като ликвидационният дял се определя по пазарни цени на активите, докато размерът на вземането при напускане на съдружника се определя въз основа на стойностите по счетоводен баланс, т.е. т.нар. историческа стойност на активите[1].

Правна последица от напускането на съдружника е „освобождаване” на притежаваните от него дружествени дялове от капитала на ООД. На практика това означава, че съдружникът вече не е собственик на притежаваните от него преди напускането му дружествени дялове. В този смисъл, след прекратяване на членството му напусналият съдружник не може да се разпорежда с дружествените си дялове, защото той вече няма качеството съдружник.

Дружеството с ограничена отговорност, обаче, е капиталово дружество, чийто капитал е разделен на дружествени дялове, които винаги са собственост на и се притежават от съдружниците в него (чл. 117 ал. 1 от ТЗ). Предвид гореизложеното ООД не може да съществува и да осъществява търговска дейност със свободни (непоети) дружествени дялове, които са ничия собственост, тъй като нашето право не допуска подобна хипотеза. В този смисъл дейността му би противоречала на закона.

В описаната хипотеза пред съдружниците в дружеството, представляващи Общо събрание, има две възможности:

А) първата е да извършат намаляване на капитала на дружеството – чл. 149 ал. 3 т. 2 от ТЗ предвижда, че намаляване на капитала на ООД може да се извърши при връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник. Вписването на намаляването на капитала, обаче е свързано с изпълнението на нарочна процедура, уредена от чл. 150 до чл. 153 от ТЗ, както и изчакването на определен в закона срок, предвиден в защита на кредиторите на дружеството, който съгласно чл. 150 ал. 2 от ТЗ е тримесечен.

Б) втората е да поемат освободените след напускането на съдружника дружествени дялове[2]. Поемането се извършва с едностранен акт на съдружника/съдружниците, желаещи да придобият правото на собственост върху дружествените дялове на прекратилия участието си съдружник. На практика, това става по следния начин: желаещият да извърши поемането съдружник превежда по банкова сметка, открита на името на дружеството сума, равна на номиналната стойност на дружествените дялове, които се поемат от него.

Въпреки че практиката допуска поемането да се извърши от останалите в ООД съдружници, ми се струва, че такова поемане би могло да се извърши и от трето лице, стига да се спазят изискванията за приемането му като съдружник. Възможно е останалите в дружеството съдружници да нямат желанието или обективната възможност да поемат дяловете на прекратилия участието си, което да обосновава необходимостта поемането на освободените дялове да се извърши от трето лице. Когато поемането се извършва от трето лице, трябва да е налице предварително взето решение от Общото събрание на съдружниците на ООД (състоящо се от ненапусналите съдружници), с което се дава съгласие за приемане на третото лице за съдружник в дружеството.

Когато поемането на дружествените дялове се извършва от трето лице, същото следва да отговаря на изискването за учредител на дружество, а именно – да е дееспособно българско или чуждестранно физическо или юридическо лице (чл. 65 ал. 1 от ТЗ). В този смисъл е и съдебната практика.[3]

За вписване на промяната в собствеността на капитала на ООД в Търговския регистър (ТР) при Агенция по вписванията (АВ) наред с изискуемите по закон други документи се представят доказателства за извършените парични преводи от поемащите лица (това може да са самите платежни нареждания или за още по-голяма сигурност нарочно удостоверение, издадено от съответната банка, в която се намира сметката на дружеството).

Поемането на дружествени дялове понякога е наложително, тъй като обективно намаление на капитала не може да се извърши. Такъв ще е случаят, когато регистрираният от дружеството капитал в ТР е в размер на минималния, поради което е недопустимо намаляването му. Разбира се, би могло да се извърши едновременно намаление и увеличение на капитала на дружеството, но както бе посочено по-горе, извършването на тези правни действия изисква спазването на определена процедура и срокове, което с оглед на конкретни обстоятелства, може да се окаже неефективен метод.

Възможно е в дружествения договор да се уговори между съдружниците поредно на поемането на дружествените дялове на напуснал съдружник.

2) Поемане на дружествени дялове при изключване на съдружник

Изключването на съдружник е способ за прекратяване на членственото му правоотношение с ООД по чл. 125 ал. 1 т. 2 от ТЗ. Конкретни основания за изключване на съдружник и процедурата за това са уредени в чл. 121 и чл. 126 ал. 3 от ТЗ: когато не е внесъл или изплатил дела си; когато не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството; не изпълнява решенията на общото събрание; действа против интересите на дружеството; и при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2. В изложението няма да се спирам индивидуално върху посочените основания, тъй като не са обект на настоящия анализ.

При изключването на съдружник от ООД, също както и при доброволното напускане, притежаваните от него дружествени дялове остават „свободни”, което предполага възможност те да бъдат поети от останалите съдружници или от трети лица, след като бъде внесена равностойността им. Следва да се има предвид една единствена особеност при поемане на дялове на съдружник, изключен поради неизпълнение на задължението му за внасяне или изплащане на дела, а именно, че на основание чл. 126 ал. 2 от ТЗ той губи право върху направените от него вноски в капитала на дружеството. В последната хипотеза останалите съдружници или трети лица, желаещи да поемат дяловете на изключения съдружник са длъжни да внесат само невнесената от изключения съдружник част от дела му.

3) Поемане на дружествени дялове при наследяване на починал съдружник

Поемане на дружествени дялове може да се извърши и в хипотезата на наследяване на починал съдружник.

При смърт на съдружник в ООД правата върху неговите дружествени дялове се наследяват от наследниците му. Съдебната практика обаче е категорична и непротиворечива, че предмет на наследяване от наследниците са не самите дружествени дялове, а имуществени права (вземания), свързани с притежаваните от наследодателя дружествени дялове[4] – вземане за част стойността от имуществото на дружеството, определена въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение поради смърт на съдружника (чл.125, ал.3 от ТЗ). Това вземане по съществото си не е по-различно по размер от вземането на напусналия съдружник.

Съгласно трайната съдебна практика в България наследниците на починалия съдружник не стават автоматично съдружници в съответното ООД, в което наследодателят им е бил съдружник, по силата на наследственото правоотношение, т.е. те не встъпват в членствените правоотношения на наследодателя си с всички произтичащи по тях права и задължения[5]. Последното може да стане единствено с изричното съгласие на общото събрание на съдружниците на ООД за приемането им като съдружници. Това е така, защото ООД е дружество, което освен капиталов има и личен елемент и именно затова допускането до участие в него на трети лица, било то и наследници на починал съдружник, може да стане единствено със съгласие на общото събрание.

Наследниците на починалия съдружник от друга страна не могат да се разпоредят с дружествените дялове на наследодателя им чрез правна сделка, тъй като те нямат качеството съдружник в ООД до приемането им от общото събрание на съдружниците.

При гореизложената фактическа и правна обстановка обаче останалите съдружници в дружеството могат да поемат дяловете на починалия съдружник, като изплатят равностойността им на наследниците. Налице ще бъде отново специфичен случай на придобиване на право на собственост върху дружествени дялове чрез поемане, а не прехвърлителна сделка, тъй като и в този случай поемането е едностранно действие на съдружниците в ООД, а не договор между тях и наследниците, които нямат качеството на съдружници.

И в този случай, разбира се, същият ефект може да се постигне с посредством едновременно намаляване и увеличаване на капитала на ООД с размера на дружествените дялове на починалия съдружник, но както бе посочено по-горе, процедурата е по-дълга и сложна.

На практика при поемане на дялове на починал съдружник от останалите съдружници се наблюдават злоупотреби, изразяващи се в т.нар. „обсебване” на фирми. Най-често това става, след като примерно преживелият съдружник в едно ООД с двама съдружници състави протокол, че поема дяловете на починалия съдружник, без да представя доказателства за уведомяване на наследниците и изплащане на равностойността им. По този начин, без да заплати нито един лев, преживелият съдружник може да стане едноличен собственик на дружество, което реализира значителни обороти. Това може да бъде преодоляно чрез съответни законови изменения, които да задължават поемащите дружествени дялове да представят доказателства за превеждане на равностойността им на съответните правоимащи лица.

4) Поемане на дружествени дялове при напускане на съдружник по чл. 263с от ТЗ (при преобразуване на ООД)

Специална хипотеза на поемане на дружествени дялове е уредена в чл. 263с от ТЗ – при преобразуване на ООД. Съгласно цитираната разпоредба съдружник в дружество с ограничена отговорност, чието правно положение се променя след преобразуването и който е гласувал против решението за преобразуване, може да напусне дружеството, в което е получил дялове. Прекратяването на участието се извършва с нотариално заверено уведомление до дружеството в срок три месеца от датата на преобразуването. Напусналият съдружник има право да получи равностойността на притежавания преди преобразуването дружествен дял съобразно предвиденото в договора или плана за преобразуване съотношение на замяна. Напусналият съдружник може да предяви иск за парично уравняване в срок три месеца от уведомлението за напускане до дружеството.

В този случай дяловете на напусналия съдружник се поемат от останалите съдружници по реда и начина, описан по-горе в настоящото изложение, предлагат се на трето лице или с тях се намалява капиталът на ООД.

В заключение, предвид всичко гореизложено, може да бъде направено следното заключение по отношение на същността на поемането на дружествени дялове като способ за придобиване на правото на собственост върху тях:

Поемането на дружествени дялове е правен способ, при който с едностранно правно действие определени лица (съдружници в ООД или трети лица, желаещи да станат съдружници) в точно определени случаи могат да придобият право на собственост върху дружествени дялове в ООД, като преведат паричната сума, равна на номиналната им стойност по банкова сметка на дружеството.

Крайният ефект, който се постига с поемането на дружествени дялове, е същият, който би се постигнал с едновременно извършване на намаление и увеличение на капитала на ООД в съответните гореспоменати хипотези с тази разлика, че поемането за разлика от едновременното увеличение и намаление на капитала е бърз, лесен и ефективен метод.

II. Приложимост на поемането като способ за придобиване право на собственост при акционерно дружество.

За пълнота на изложението ще се опитам да направя кратък анализ на приложимостта на поемането като способ за придобиване на собственост на дружествени дялове по отношение на акции в акционерно дружество.

Следва да се отбележи, че Търговският закон в Глава четиринадесета „Акционерно дружество” не урежда изрично възможност за поемане на акции при АД в нито една от изброените хипотези при ООД. За поемане на акции се споменава единствено в една специално уредена хипотеза в чл. 263с от ТЗ – при напускане на акционер вследствие на преобразуване на АД, която ще бъде разгледана и анализирана по-долу. Съдебната практика също приема, че поемане на акции при АД не може да се извърши. По-надолу ще се опитам да направя кратък анализ на причините, поради които поемане на акции не може да се извърши за всеки отделен случай, разгледан при ООД:

Наследяване на права върху акции – за разлика от ООД акционерното дружество (АД) е класическо капиталово дружество, в което личният елемент изцяло отсъства. В този смисъл и ограничения за придобиване на качеството акционер от едно трето по отношение на АД лице (както бе при ООД) не съществуват. Ето защо, при смърт на акционер, неговите акции директно се наследяват от наследниците му, поради което не е налице необходимост от поемане на акциите от останалите акционери. Съдебната практика не изисква наследникът на акциите да е дееспособно лице, както при ООД, тъй като акционерите при АД не участват в управление на дружеството, а правата им в общото събрание могат да бъдат упражнявани от техните законни представители. Единственото, което наследниците трябва да направят е да се легитимират като такива пред управителния орган на АД, който да осигури вписването им като собственици на акциите в книгата на акционерите при поименни акции. Когато акциите, емитирани от АД са на приносител, то наследниците с факта на държането на акциите се легитимират като техни собственици.
Изключване на акционер – поемане на акции не може да се извърши и при изключване на акционер. Съгласно изричната разпоредба на чл. 189 ал. 3 от ТЗ изключеният акционер губи акциите си и направените вноски. Акциите на изключения се обезсилват и унищожават. В този случай АД предлага за продажба нови акции на мястото на обезсилените. Направените вноски от изключения акционер се отнасят във фонд „Резервен“ на дружеството. При изключване на акционер на основание чл. 189 ал.2 и ал. 3 от ТЗ АД има право на основание чл. 187а, ал. 1 т.5 от ТЗ да придобие собствени акции, като се съблюдават ограниченията на ал. 4 на същата разпоредба.
Напускане на акционер – хипотеза на напускане на акционер в обикновено (непублично) АД не е предвидена, както при ООД, освен в случаите на преобразуване на акционерно дружество по чл. 263с от ТЗ. Аналогична разпоредба за напускане на акционер при преобразуване е уредена и при публично акционерно дружество в чл. 126 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).

Цитираните две разпоредби на чл. 263с от ТЗ и чл. 126 от ЗППЦК на пръв поглед се различават в последиците от напускането на акционера. В чл. 263с, ал. 3 от ТЗ е записано, че при напускане на акционер в обикновено АД акциите му се поемат от дружеството и за тях се прилагат правилата за придобиване на собствени акции освен чл. 187а, ал. 4 от ТЗ. Съответно в чл. 126 ал. 2 от ЗППЦК е записано, че в срок 30 дни от датата на уведомлението за прекратяване на участие в публичното АД новоучреденото и/или приемащото дружество е длъжно да изкупи акциите на напусналите акционери.

Внимателният прочит на чл. 263с от ТЗ обаче води сякаш до извод, че законодателят не е бил съвсем прецизен при използване на термина поемане на акциите по чл. 263с, ал. 3 от ТЗ.

В чл. 263с, ал. 3 от ТЗ законодателят изрично е предвидил, че т.нар. поемане се извършва при съответно прилагане на правилата за придобиване на собствени акции от дружеството, като са изключени ограниченията по чл. 187а, ал. 4 от ТЗ. Следователно, крайният ефект от поемането по смисъла на чл. 263с, ал. 3 от ТЗ всъщност е придобиването на собствени акции от АД. Бързият преглед на основанията за придобиване на собствени акции по чл. 187а, ал.1 т.1 до т. 8 от ТЗ води до извод, че приложими към придобиването по чл. 263с, ал. 3 от ТЗ биха могли да бъдат евентуално основанията по чл. 187а, ал. 1 т. 3 (безвъзмездно придобиване на собствени акции), т.5 (придобиване на собствени акции при изключване на акционер) или т. 8 (придобиване на собствени акции при обратно изкупуване) от ТЗ.

Доколкото чл. 263с, ал.2 от ТЗ предвижда, че напускащият акционер има право да получи равностойността на притежавания преди преобразуването дружествен дял (ако преобразуващото се дружество е било ООД – бел. моя) или акции (ако преобразуващото се дружество е било АД – бел. моя) съобразно предвиденото в договора или плана за преобразуване съотношение на замяна. Казано с други думи, напускащият акционер има право да получи парична сума, която представлява част от имуществото на новообразуваното или приемащото АД (свободни парични средства, с които дружеството би могло да се разпореди), което води до извод, че придобиването на собствени акции от АД в хипотезата на чл. 263с, ал. 3 от ТЗ не е безвъзмездно, т.е. основанието по чл. 187а, ал. 1, т. 3 от ТЗ е неприложимо в случая.

Неприложимо е и основанието по чл. 187а, ал.1, точка 5 от ТЗ, който урежда придобиването на собствени акции при изключване на акционер, при което акционерът губи акциите си и направените вноски, т.е. акциите му се придобиват също безвъзмездно от дружеството.

Остава основанието по чл. 187а, ал. 1, т. 8 от ТЗ (обратно изкупуване на акции), което е възмезден начин за придобиването им въз основа на правна сделка и сякаш това основание е най-близо до идеята на законодателя, вложена в чл. 263с, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ТЗ, независимо, че в цитираната ал. 2 се споменава за получаване на равностойност на притежаваните от акционера акции, а не за цена. Икономическата същност обаче е идентична и в двата случая – придобиване срещу определена насрещна престация.

Аналогично е и придобиването, уредено от законодателя в чл. 126 от ЗППЦК, в който е изрично посочено, че дружеството изкупува обратно акциите на напускащия акционер, като е указан и начинът по който се определя цената.

Следователно т.нар. поемане на акции по чл. 263с от ТЗ всъщност е по-скоро възмездно придобиване на собствени акции от дружеството.

Оттук могат да се направят и основните разграничения със същността на поемането като способ за придобиване на дружествени дялове.

На първо място, придобиването на собствени акции по чл. 263с от ТЗ е въз основа на правна сделка (договор). Самото прехвърляне на акциите следва да се извърши в съответната форма – ако са поименни – чрез джиро, а ако са на приносител – чрез предаване. Ако вместо акции има само временни удостоверения, те също се прехвърлят с джиро. Поемането на дружествени дялове, както бе посочено по-горе, е едностранен акт.

Освен това различни са и последиците на придобиването на акции от АД по чл. 263с, ал. 3 от ТЗ и поемането на дружествени дялове. Изхождайки от последиците при придобиване на собствени акции от АД, приложими съответно при придобиването на акции по чл. 263с, ал. 3 от ТЗ, АД преустановява упражняването на правата върху акциите до тяхното последващо прехвърляне, защото няма как дружеството само да бъде акционер в себе си и да гласува за вземането на решения в общото събрание на акционерите в качеството си на акционер. При поемането на дружествени дялове правата на съдружниците, произтичащи от придобитите от тях дружествени дялове се запазват, включително и правото на глас.

Изключването на чл. 187а, ал. 4 от ТЗ води до извод, че придобитите на основание чл. 263с, ал. 3 от ТЗ акции от дружеството могат и да надхвърлят 10 процента от капитала на АД и това е обяснимо, защото правото на напускане може да бъде упражнено и от мажоритарен акционер. АД обаче е задължено да прехвърли придобитите от него собствени акции в срок от три години след придобиването им, като ако не направи това, същите се обезсилват и с тях се намалява капиталът на АД (чл. 187а, ал. 5 от ТЗ). Такова задължение за последващо прехвърляне в определен от закона срок на поетите дружествени дялове от съдружник или трето лице няма.

В допълнение към настоящия раздел от изложението следва да се съвсем накратко да се отбележи, че трябва да се прави тотално разграничение между поемането в разгледания в тази статия смисъл – като способ за придобиване на собственост и поемането на емисия ценни книги при АД. В същността си те нямат нищо общо помежду си. Поемането на емисия ценни книги е договор между емитент на акции и един или повече инвестиционни посредници, които се наричат поематели. На основание на договора за поемане на емисия поемателят се задължава срещу уговорено възнаграждение да продаде или предлага за продажба при условията на първично публично предлагане емитираната емисия акции на трети лица. Договорът за поемане на емисия акции е разновидност на договора за поръчка.

В заключение на настоящата статия би могло да се обобщи, че поемането, въпреки и липсата на изрична законова уредба като способ за придобиване на право на собственост върху дружествени дяловеq намира приложение единствено при ООД и то в конкретни хипотези, разгледани по-горе. На практика поемането е и все повече предпочитано като способ, предвид факта, че не изисква спазване на формална процедура и съответно изчакване на установени със закона срокове и от тази гледна точка е лесно изпълнимо и спестяващо време. От друга страна обаче, би било добре de lege ferenda да се направят съответни изменения в закона, които да въведат механизъм и изисквания при извършване на поемането, които да гарантират, че няма да бъдат накърнени правата и законните интереси на правоимащи лица и ще се избегнат злоупотреби, както бе посочено по-горе при наследяването на дружествени дялове.

Автор: Калин Добрев, юрист

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Решение № 64 от 09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС

[2] В този смисъл решенията по гр.д. № 1029/94 г. на ВКС, по гр.д. № 1312/2001 г. на ВКС, решение № 427/26.06.2009 г. по гр.д. № 518/2009 г. на ОС-София;

[3] Решение № 376 от 12.06.2007 г. по т.д. № 149/2007 г., I т. о. на ВКС, Търговска колегия, докладчик – председател на отделение Таня Райковска

[4] Така Решение № 6 от 11.02.2013г. на Окръжен съд Стара Загора по т.д. 45 от 2012г.

[5] Така в Решение № 530 от 27.09.2007 г. по т.д. №283/2007 г., I т.о. на ВКС, докладчик зам. председател Любка Илиева; Определение № 464 от 20.IХ.1996 г. по ч. ф. д. № 25/96 г., V г. о., докладчик съдията Маргарита Златарева; Решение № 230 от 30.XI.95 г. по ф. д. № 21/95 г., V г. о., докладчик съдията Маргарита Златарева; Определение № 91 от 10.02.2014 г. по търг. д. № 1981/2013 г. на Върховен касационен съд