ПЛАТЕЖНИТЕ ОПЕРАЦИИ В ЕВРОПЕЙСКОТО И РИМСКОТО ПРАВО

Настоящето изложение има за цел да проследи правната уредба на платежните операции. Тази цел следва да се постигне с анализ на правото на ЕС и на римското право. В заключението е направено обобщение на различните видове платежни операции и е коментирано степента на тяхната употреба в зависимост от епохата, през която те са използвани.

От гледна точка на правото на ЕС, платежната операция представлява действие, предприето от платеца или от негово име или от получателя, по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от основното правоотношение между платеца и получателя[1]. За да се инициира платежна операция е необходимо платежно нареждане. Платежното нареждане е нареждане от платеца или получателя към съответния доставчик на платежни услуги, с което се иска изпълнението на платежна операция[2].

В правото на ЕС видовете платежни операции са описани в Приложение I, Платежни услуги на Директива (ЕС) 2015/2366. Условно можем да ги разделим на налични (изискващи реално предаване на парични знаци) и безналични (извършвани без реално предаване на парични знаци).

Информация за използваните платежните операции в Рим, може да бъде намерена както в правните, така и в литературните източници от тази епоха. Няма съмнение, че през античността широко са използвани налични платежни операции. По-интересното е, че в последно време редица изследователи разкриват факта, че безналичните операции в античността са били не по-малко популярни от наличните. Така например, разплащанията чрез банкови трансфери били всекидневна практика по времето на Птолемеите в Египет[3].

1. Налични платежни операции в правото на ЕС.

Наличните платежни операции изискват прякото използване на парични знаци. Такива са например, внасянето и тегленето на пари в наличност от платежна сметка[4].

2. Безналични платежни операции в правото на ЕС.

Към безналичните платежни операции можем да отнесем изпълнението на директни дебити, изпълнение на платежни операции чрез използването на платежни карти или подобни устройства и изпълнението на кредитни преводи[5]. В повечето случаи платежните операции изискват платежна сметка. В редица случаи за осъществяването на безналичните платежни операции е възможно и ползването на кредитна линия[6].

2.1. Директен дебит

Директният дебит представлява платежна услуга по задължаване на платежна сметка на платец, когато платежната операция се извършва по инициатива на получателя въз основа на даденото от платеца съгласие на получателя, на доставчика на платежни услуги на получателя или на доставчика на платежни услуги на самия платец[7]. Става дума за предварително дадено съгласие от страна на ползвател на платежна услуга на чието име се води платежна сметка, с което съгласие се разрешава на едно друго лице (получател) да задължава (дебитира) тази сметка.

2.2. Кредитен превод

Кредитният превод е платежна услуга по заверяване на платежна сметка на получателя посредством една или няколко платежни операции, извършвани по платежна сметка на платеца от доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, въз основа на дадено от платеца нареждане[8]. При кредитния превод, за разлика от директния дебит, парите „постъпват” по сметката, а не „излизат” от нея. Инициатор е платецът, а не получателят на сумата.

2.3. Изпълнение на платежни операции, когато средствата са осигурени от отпусната на ползвателя на платежни услуги кредитна линия

Горепосочените директни дебити, изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или подобни устройства и изпълнението на кредитни преводи могат да се извършват и със средства, които са осигурени от отпусната на ползвателя на платежни услуги кредитна линия[9]. Когато една и съща платежна институция изпълнява платежна операция едновременно за платеца и за получателя, а на платеца е отпусната кредитна линия, може да се окаже подходящо средствата да бъдат съхранявани в полза на получателя, след като тези средства се превърнат във вземане на получателя към платежната институция[10].

3. Налични платежни операции в Рим

Информация за наличните платежни операции в Рим можем да открием в литературните източници от това време. В комедията на Плавт Curculio, се споменава за пари, които са депозирани при банкера Lyco, на когото, е наредено да плати на приносителя на подпечатано писмо (нареждане)[11]. Тази уговорка илюстрира обичаят при поискване депозираното да се връща[12].

В основата на комедията лежи едно фалшиво писмо (нареждане), с което Curculio се опитва да получи парите. Писмото е съставено благодарение на кражба на пръстен-печат принадлежащ на Therapontigonus, с което Curculio отива при банкера Lyco[13]. Съгласно споразумение между Therapontigonus и банкера Lyco, само приносителят на пръстена може да иска връщане на депозираните при банкера пари.

Pl. Cur. 4.3

Lyc. Quod mandasti feci, túi honoris gratia, tuom qui signum ad me attulisset, nuntium ne spernerem.

LYCO Каквото се изисква от мен, аз го направих за теб, като не можех да пренебрегна  пратеника, който донесе подпечатаното с твоя печат.

Целта е да бъде купена младата Planesium от Кападокия[14]. Губейки пръстена, Therapontigonus губи и възможността на изиска парите, за което е сравнен с войник принадлежащ към разпусната армия, без да е получил заплатата си[15].

4. Безналични платежни операции в Рим

Депозитната сметка (ratio) служела не само за „съхранение“ на средства. Банкерът е можел да изпълнява нареждания от името на своя клиент[16]. Според някои автори, чрез ratio можели да се извършват всички платежни операции, които познаваме и при съвременните банкови сметки – събиране на средства и плащане на задължения[17]. Според Лабеон, по една банкова сметка могат да се извършат три вида дейности: 1) да дадеш и да получиш (dandi accipiendi); 2) да имаш вземане и да дължиш (credendi debendi) и 3) да се задължиш и да платиш (obligandi solvendi), като отрича, че самото изпълнение на задължението може да постави началото на сметката[18].

D.2.13.6.3

3. Rationem autem esse Labeo ait ultro citro dandi accipiendi, credendi, obligandi solvendi sui causa negotiationem: nec ullam rationem nuda dumtaxat solutione debiti incipere. Nec si pignus acceperit aut mandatum, compellendum edere: hoc enim extra rationem esse. Sed et quod solvi constituit, argentarius edere debet: nam et hoc ex argentaria venit.

§ 3. Labeo казва, че сметката е сделка, която включва два аспекта, даване и получаване, кредит и дебит, задължаване и погасяване на задължения по собствена сметка. Нито една сметка [казва той] не възниква с просто плащане на дълг. И когато е приел залог или мандат, той не е длъжен да разкрие този факт, защото това няма никакво отношение със сметките. Когато банкер се е съгласил да плати задължение, той е длъжен да разкрие това (по сметката) тъй като това е присъщо на банковата дейност[19].

Информация за възможни транзакциите, които са могли да бъдат извършвани откриваме и на други места в римската литература. В комедията на Теренций „Формион” се споменава за такова платежно нареждане:

Ter. Ph. 921-23

Sed transi sodes ad forum, atque illud mihi Argentum rursum iube rescribi, Phormio.

Имай добрината да прескочим до Форума и да наредим парите да бъдат прехвърлени по моята банкова сметка, Формион.

 

От горепосочени текст не може да стане ясно по какъв точно начин и по каква процедура е следвало това нареждане на средствата да се извърши.

Трансфери на парични средства са могли да се осъществяват и извън мястото на дейност на банкера. За това свидетелства комедията на Плавт в „Асинария”:

Pl. As. 2.4

Fecisse satis opinor, nam vidi huc ipsum adducere trapezitam Exaerambum.

Аз видях Екзерамбус насам-натам със своя банкер. Сега той доста бърза дори по собствена инициатива го води към къщата за да нареди прехвърлянето на пари.

Редица други автори също описват платежни операции, които се извършват с помощта на банкер. Цицерон моли Атик да даде преводна разписка на Теренция до Опиевци[20], но без да даде повече информация за точното съдържание или правните и последствия.

4.1. Директен дебит

От достигналите до нас източници свързани с банковите практики в Рим, не се открива информация, от която може недвусмислено да се заключи, че по това време се е използвала подобна на директния дебит платежна операция. Не може със сигурност да се твърди, че е могло лице, което има сметка при банкер, да даде предварително съгласие, с което съгласие да разреши на едно друго лице, което не е титуляр на сметката да я задължава.

4.2. Кредитен превод (permutatio)

В римското право откриваме различни способи, които са близки по значение и смисъл до горепосоченият и дискутиран кредитен превод в правото на ЕС. Това са permutatio, diagraphe и syngraphae (или sungraphae). От текстовете, които са достигнали до нас е трудно да се направи ясно разграничение между тези способи за безналично плащане.

Основното значение на permutatio в римското право е договор за замяна[21]. Терминът е превеждан по различен начин като „бартер”, „писмено нареждане за плащане между банки” или „менителница”[22]. Според някои автори permutatio представлявал по-скоро способ за прехвърляне на пари на големи разстояния, отколкото някакъв конкретен тип финансов документ[23]. Според други, този начин на плащане бил близък до съвременната форма на акредитива[24]. Други предполагат, че той е възникнал на основа на обмяната на различни валути[25]. Permutatio се използвал предимно от argentarii[26] и publicani[27], които извършвали чрез него безнaлични плащания[28]. По всяка вероятност той е бил свързан с depositum irregulare[29]. С permutatio, publicani избягвали опасното транспортиране на монети между Рим и провинциите[30]. Това била система от дебити и кредити, чрез които данъчните постъпления били плащани в Рим[31]. При използването на този институт в публичната сфера, се е налагало ефективно годишно осчетоводяване на остатъците по балансите, с оглед правилното функциониране на системата[32].

Един от източниците, които описват permutatio са писмата на Цицерон[33]. От част от тях, може да се заключи, че използването на този способ за безналично плащане не било нещо необичайно или трудно[34]. Пак в свое писмо Цицерон описва как е избрал да остави печалбата, която е натрупал в местна валута при управлението си в Азия, депозирана в местен офис на събирачи на данъци в Ефес, вместо да пренася парите със себе си в Рим[35].

Cic. Att. 11.1.2

ego in cistophoro in Asia habeo ad sestertium bis et viciens. huius pecuniae permutatione fidem nostram facile tuebere; quam quidem ego nisi expeditam relinquere me putassem credens ei cui tu scis iam pridem minime credere <me debere>

Аз притежавам в Азия кистофори в размер на 2,200,000 сестерции. Чрез permutatione за тази сума ти няма да имаш трудности да запазиш доверието в мен.

Според други, спечелените от Цицерон 2.2 милиона, като управител на Киликия[36] останали на депозит в Азия поне година, тъй като сумата била в местни кистофори, което наложило използването на permutatio, но не в смисъла на превод на сумата, а в смисъл на „превалутиране” от кистофори в денарии, за което била заплатена комисионна на банкер[37].

4.3. Кредитен превод (diagraphe)

Терминът diagraphe вероятно е привнесен от Антична Атина, където дейността по уреждането на дългове (безкасово плащане) била също често срещана[38]. Този начин на безналично плащане е описан от Полибий. Авторът илюстрира как банкерите са извършвали плащания по нареждане на своите клиенти. В конкретния случай става въпрос за Сципион (Scipio Aemilianus). Двамата получатели на средствата отишли лично в банката, където банкерът писмено оформил трансфера (diagraphe) за всеки един от тях[39].

Според някои diagraphe в банковата практика се проявявала в две форми: 1) за потвърждаване на банково плащане, за което се издавал отделен документ и 2) не само потвърждаване на извършеното банково плащане, но и посочване на сделката, чието следствие е плащането[40].

4.4. Кредитен превод (syngraphae или sungraphae)

Syngraphae се споменава също в редица писма на Цицерон[41]. Няма съмнение, че този способ е можел да изпълнява парична функция, подобна на менителницата[42]. В други случаи syngraphae се оприличава на запис на заповед[43]. Syngraphae изисквал освен подписи на страните и присъствието на свидетели[44]. Според някои автори, чрез syngraphae е можело да се създаде литерално задължение, за което не е било необходимо стипулация[45]. За разлика от syngraphae, chirographum представлявал подписан запис от длъжника, държан само при кредитора[46].

4.5. Изпълнение на платежни операции, когато средствата са осигурени от отпуснат на ползвателя на платежната услуга кредит

Описаните по-горе способи за кредитни преводи са можели да бъдат извършвани и с кредит, който банкерите предоставяли на своите клиенти. Permutatio е можел да се комбинира със заем[47]. С diagraphe също е можело да се предоставя и кредит от банка[48]. От писмата на Цицерон може да се предположи, че syngraphae освен вид паричен инструмент, свързан както с плащания на големи разстояния, понякога е включвал и използването на кредит[49].

5. Изводи

Платежните операции се развиват съобразно икономическите потребности на времето, през което те се използват. Тяхната цел е да подпомагат движението на паричните средства. Както сега, така и през античността в Рим са били познати двете основни разновидности на платежните операции – наличните, изискващи реалното предаване на определено количество парични знаци и безналичните, които се извършват чрез посредничество на специализирана институция. Няма информация в Рим да е била позната платежна операция сходна със съвременния директен дебит. Няма съмнение обаче в сходните функции на платежните операции в миналото и сега независимо от икономическото и технологично развитие на епохата.

Автор: Д-р Иван Мангачев

---

---

---

[1] Чл. 4 (5) Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО, ОВ L 337/35 от  23.12.2015 г.

[2] Чл. 4 (13) Директива (ЕС) 2015/2366.

[3] D. Schaps, What Was Money in Ancient Greece? в W. Harris, (edn), The monetary systems of the Greeks and Romans (Oxford University Press, Oxford 2008) 44.

[4] Т. 1 и т. 2, Приложение I, Директива (ЕС) 2015/2366.

[5] Т. 3, Приложение I, Директива (ЕС) 2015/2366.

[6] Т. 4, Приложение I, Директива (ЕС) 2015/2366.

[7] Чл. 4 (23) Директива (ЕС) 2015/2366.

[8] Чл. 4 (24) Директива (ЕС) 2015/2366.

[9] Т. 4, Приложение I, Директива (ЕС) 2015/2366.

[10] Пар. 37 от Преамбюла на Директива (ЕС) 2015/2366.

[11] Pl. Cur. intro.subject; Pl. Cur. 2.3.

[12] H. Stevens, Roman Law in the Roman Drama, Journal of the Society of Comparative Legislation, New Series, Vol. 13, No. 3 (1913) 558.

[13] Th. Jenkins, At Play with Writing: Letters and Readers in Plautus, Transactions of the American Philological Association (1974-), Vol. 135, No. 2 (Autumn, 2005) 379.

[14] J. Welsh, Cato, Plautus, and the Metaphorical Use of anulus, Phoenix, Vol. 60, No. 1/2 (Spring – Summer, 2006) 136.

[15] Ibid.

[16] K. Verboven, Currency, bullion and accounts, Monetary modes in the Roman world, Revue Belge de Numismatique et de Sigillographie 155 (2009) 97.

[17] J. Andreau, Banking and Business in the Roman World (trans. J. Lloyd) (Cambridge University Press, Cambridge, UK and New York 1999) 44.

[18] А. Петручи, Античното международно търговско право и римското банково право през III В.–I в. пр.Хр., Ius Romanum: Commercium 1/2016, 36 http://iusromanum.eu/documents/985691/2119624/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2%20%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D1%83%D1%87%D0%B8%20%D0%B7%D0%B0%201+2016.pdf/96a78dfe-2624-4450-b7f5-03ad0ca14799.

[19] Използван е преводът на The Digest of Justinian Translation, Vol. 1 (Ed.) A. Watson (University of Pennsylvania Press, Philadelphia 1998) 60.

[20] Cic. Att. 10.4.12, „Опиевци били банкери; Цицерон се опасява от недостатък на налични пари.” – М. Т. Цицерон, Избрани писма, прев. Н. Георгиева (Народна култура, София 1983) 222.

[21] Д. Дождев, Римское частное право (Издательская группа Инфра • М – Норма, Москва 1996) 537-538; М. Андреев, Римско частно право (Софи-Р, София 1992) 377.

[22] S. Von Reden, Money and Finance в W. Scheidel (ed.), The Cambridge Companion to the Roman Economy (Cambridge University Press 2012) 277.

[23] D. Hollander, Money in the Late Roman Republic (Brill, Leiden, Boston 2007) 41.

[24] D. Jones, The Bankers of Puteoli: Finance, Trade and Industry in the Roman World (Tempus, Gloucestershire 2006) 52.

[25] Von Reden (2012) 277.

[26] Едно от наименованията на банкерите в Рим.

[27] Лица, които са разполагали с правото да събират данъци в римските провинции.

[28] Hollander (2007) 110.

[29] Hollander (2007) 42, 43, 53

[30] Hollander (2007) 42.

[31] C. Howgego, Ancient History from Coins (Routledge, London and New York 1995) 90.

[32] Hollander (2007) 43.

[33] Подробен анализ на Ad Quintum Fratrem 1.3.7, Ad Atticum 5.13.2, Ad Familiares 3.5.4, Ad Atticum 5.15.2, Ad Familiares 2.17, Ad Atticum 11.1.2, Ad Atticum 11.24.3, Ad Atticum 12.24.1, Ad Atticum 12.27.2 и Ad Atticum 15.15.4 в Hollander (2007) 40-41.

[34] Hollander (2007) 44.

[35] Jones (2006) 53.

[36] Историческа област, разположена на югоизточното крайбрежие на Мала Азия.

[37] Ph. Kay, Rome’s Economic Revolution (Oxford University Press 2014) 99.

[38] E. Cohen, Elasticity of the Money Supply at Athens, в W. Harris, (edn), The monetary systems of the Greeks and Romans (Oxford University Press, Oxford 2008) 81.

[39] Jones (2006) 52.

[40] P. Sijpesteijn, Marriage Contract in the Form of a Bank Diagraphe (P. Mich. Inv. 6551), Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik, Bd. 34 (1979) 119.

[41] Phil. II, 95; Att. V, 21, 12 цитирани в J. Elmore, The Greek Cautio in Cicero, Fam. VII, 18, I, Transactions and Proceedings of the American Philological Association, Vol. 44 (1913) 130.

[42] Hollander (2007) 48.

[43] J. Ramsey,The Senate, Mark Antony, and Caesar’s Legislative Legacy, The Classical Quarterly, New Series, Vol. 44, No. 1 (1994) 143.

[44] Hollander (2007) 45.

[45] J. Elmore, The Greek Cautio in Cicero, Fam. VII, 18, I, Transactions and Proceedings of the American Philological Association, Vol. 44 (1913) 129

[46] W. Hunter, A Systematic and Historical Exposition of Roman Law; embodying the Institutes of Gaius and the Institutes of Justinian (4^th edn, Sweet & Maxwell, Limited, London 1876) 468-469.

[47] Hollander (2007) 42.

[48] H. Wolff, An Oxyrhynchus Receipt for Repayment of Loans, Transactions and Proceedings of the American Philological Association, Vol. 71 (1940) 620; H. C. Youtie, Critical Trifles III, Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik, Bd. 18 (1975) 81.

[49] Hollander (2007) 45