- ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПРОБЛЕМА
В разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ е императивно регламентирано, че: “Действието на вписването трае 5 години от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл”. Предвид приложението на тази разпоредба, бездействието на заложния кредитор, изразяващо се в липсата на подновяване на вписването в търговския регистър, по силата на закона настъпват правните последици на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ и първоначалното вписване трябва да бъде заличено от длъжностното лице в Агенция по вписванията. Тази разпоредба се явява санкция за бездействащия заложен кредитор, като липсата на активни действия се очертава в самия текст на закона. Това е единственият очертан критерий в буквата на закона, който има релевантно отношения спрямо въпроса за заличаване на първоначалното вписване. Друг факт или обстоятелство не е от значение за решаване на поставения въпрос.
Въпреки недвусмислеността на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ обаче, това тълкуване не се възприема еднозначно в съдебната практика. Като пример за неправилно тълкуване бих искал да посоча Решение № 51 от 03.02.2015 г. по търг. д. № 866/2015 г. на ОС-Пловдив. В съдебния акт неправилно се съобразява разпоредбата на чл. 32 ЗОЗ, като се прави извод, че тази разпоредба оказва влияние върху 5-годишния срок на действието на първоначалното вписване на договора за особен залог върху търговското предприятие. Видно от нейното съдържание обаче, правните последици от вписването на пристъпване към изпълнение има значение единствено към въпроса за пораждане на възможността заложният кредитор да получи владението върху заложеното имущество и да пристъпи към продан на това имущество по реда на ЗОЗ. Никъде в чл. 32 ЗОЗ обаче не може да бъде намерено правило, че пристъпването към изпълнение води до удължаване на срока на първоначалното вписване на договора за особен залог по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. Такова кумулиране на срокове не е предвидено в нито една от разпоредбите на ЗОЗ. Не е предвидено нито препращане, нито възможност за удължаване на императивния срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ в хипотезата на вписване на пристъпване към изпълнение. Това се потвърждава и от буквата на закона. Поради тази причина и в съдебния акт липсва позоваване на законов текст и съдебна практика, които да обосноват възможността за кумулация на срокове и удълваване на императивния 5-годишен срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. Поради тази причина обжалваното решение на ПОС се явява незаконосъобразно и постановено в противоречие с разпоредбите на ЗОЗ.
С оглед на гореизложеното, би трябвало единственият юридически факт, който оказва влияние на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, да е наличието на волеизявление от заложния кредитор, с което е извършено валидно подновяване на вписването на договора за особен залог върху търговското предприятие. В коментирания съдебен акт на ПОС такъв юридически факт не е констатиран, поради което и изводите в тази насока на съда трябва да се поставят под съмнение като неправилни и незаконосъобразни. Дали това съмнение обаче е основателно?
- ОСНОВОПОЛАГАЩИЯТ ВЪПРОС
Предвид горното очертано противоречие, трябва да се идентифицира основополагащата точка на противоречие. Това е въпросът за преценката за характера на 5-годишния срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ и какви са правните последици за заложния кредитор след неговото изтичане при липсата на подновяване на първоначалното вспиване в търговския регистър на договора за особен залог върху търговско предприятие.
Това е въпрос, който на пръв поглед е решен от ПОС в противоречие с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. В тази връзка трябва да се търсят аргументи, базирани на константната съдебна практика по приложение на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ и същите да се съпоставят с проблематичния въпрос за заличаване на вписването на договора за особен залог в търговския регистър.
- ИЗВЕЖДАНЕ НА ПРАВДИВ ОТГОВОР
В съобразителната част на Определение № 61 от 15.07.2009 г. по търг. д. № 272/2009 г., ТК, I т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, се приема, че след изтичането на 5-годишния срок от датата на вписването, ако не е налице подновяване на вписването, то служебно се заличава вписаното обстоятелство. Това становище се възприема като правилно и в множество други съдебни актове, като например: Решение от 01.02.2012 г. по търг. д. № 3109/2011 г. на СГС, Решение № 250 от 27.11. 2013 г. по гр. д. № 560/2013 г. на ОС-Ловеч, Решение № 20 от 21.02. 3013 г. по търг. д. № 136/2012 г. на ОС-София и т.нат.
Предвид тълкуването на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, заличаването на вписването на договора за особен залог върху търговско предприятие, трябва да се вземе предвид, че в съдебната практика единодушно се възприема, че законовият 5-годишен срок е преклузивен – след неговото изтичане, ако не е извършено подновяване на първоначалното вписване, се погасяват по силата на закона правата на заложния кредитор, които се черпят въз основа на действието на вписването – така например Решение от 28.02.2007 г. по ф. д. № 627/2006 г. на АС-Велико Търново. Това е правото му да противопостави правата си по вписания залог на трети лица, както и да предприеме всички очертани в ЗОЗ действия по продажба на заложеното търговско предприятие. Този правен ефект на заличаването се обяснява с липсата на правно основание, въз основа на което заложният кредитор да предприеме очертания кръг от действия в ЗОЗ.
Последица от изложеното тълкуване е изводът, че длъжностното лице в Агенция по вписванията черпи своето правомощие да заличи вписването в търговския регистър в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ единствено от простото констатиране на императивно установения законов 5-годишен срок от датата на първоначалното вписване до неговото изтичане.
В пълен синхрон с горните аргументи е и изрично възприетото разрешение в чл. 44, ал. 3, изречение 2 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър: “Съгласие не се изисква в случаите, когато срокът по чл. 30, ал. 2 от Закона за особените залози от вписването в търговския регистър е изтекъл и не е подадено заявление за подновяване на залога”. Поради тази причина и към подаденото заявление Б4 за заличаване на вписването на договора за особен залог върху търговско предприятие не е необходимо да бъде представено съгласие на заложния кредитор, тъй като изтичането на законовия петгодишен срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ води до неговото заличаване по силата на закона. Заличаването на вписания залог в този случай има единствено декларативно действие.
С оглед на този извод считам, че законът въвежда обективен критерий за преценка от длъжностното лице в Агенция по вписванията при заличаване на вписания договор за особен залог върху търговско предприятие. Той се изразява в извършването на следната поредица от действия:
1) установяване на датата на първоначалното вписване на акта в търговския регистър;
2) установяване на изтичането на петгодишния законов срок по чл. 30, ал. 1 ЗОЗ и липсата на подновяване на вписването в този срок; и
3) при липсата на подновяване на вписването – прилагане на законовата последица – заличаване на вписването.
Като аргумент с оглед на изложеното бих искал да посоча, че според константната съдебна практика на съдилищата изтичането на 5-годишния срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, без да е извършено подновяване на първоначалното вписване, е законосъобразно основание за заличаване на вписването и откази на длъжностни лица в Агенция по вписванията са били отменяни от съда и на основание чл. 25, ал. 5, изр. първо ЗТР е давал задължителни указания на Агенция по вписванията за извършване на исканото заличаване. Пример за такива актове са: Решение № 536 от 10.06.2013 г. по търг. дело № 837/2013 г. на ОС-Варна; Решение от 15.03.2013 Г. по търг. д. № 1254/2013 Г. на СГС; Решение № 558 от 15.03.2013 г. по търг. д. № 1254/2013 г. на СГС и др.
Подобни статии
ДЕЙСТВИЕ НА ВПИСВАНЕТО НА ОСОБЕНИЯ ЗАЛОГ НА ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ
Конкуренция между апорт и особен залог на търговско предприятие във връзка с придобиване на правa върху недвижим имот
ВЪПРОСЪТ ЗА ПРАВНОТО ДЕЙСТВИЕ НА ВПИСВАНЕТО В КНИГАТА ЗА АКЦИОНЕРИТЕ И ЗА ДЕЙСТВИЕТО НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ ПРИ ИСК ПО ЧЛ. 74 ОТ ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН
Някои въпроси относно освобождаването и заличаването на управителя на ООД в търговския регистър
Историческо развитие на залога на търговско предприятие
