1. Въведение
Предмет на изследване на настоящата статия представляват правните и житейски съображения, които обуславят необходимостта разводът по взаимно съгласие като институт, уреден в чл. 50-51 от Семейния кодекс (СК), във връзка с чл. 330 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), да може да бъде извършван и по извънсъдебен ред, т.е. пред нотариус. В настоящото изложение е направен опит да се изяснят множеството предимства и улеснения, които биха настъпили в цялата процедура, насочена към преустановяване на брачната връзка между съпрузи, встъпили в граждански брак помежду си. Изясняването на разглеждания проблематичен въпрос е от важно теоретично и практическо значение във връзка с осъвременяване и подобряване на настоящата правна уредба, предвиждаща разводът по взаимно съгласие като един от възможните способи за прекратяване на сключен граждански брак между съпрузи. Настоящото изложение обхваща възможни и мислими предложения de lege ferenda, засягащи поставения за обсъждане въпрос. Изследването има за цел да бъде полезно и да предизвика интереса както на всеки, който упражнява юридическа професия, така и на студентите към юридическите факултети[1].
Ключови думи: брак, съпрузи, развод, взаимно съгласие, споразумение, фактически състав, нотариус, вписване
2. Проблемът
Важността на разглеждания проблем е обусловена от правните и житейски съображения, които продиктуват наложителността разводът по взаимно съгласие да може да бъде осъществен и по извънсъдебен ред, т. е. пред лице с нотариална удостоверителна компетентност, от лице което изпълнява ясно подчертана публична функция, делегирана му от държавата – такова лице се явява нотариусът. В следващите редове предмет на анализиране и обсъждане са множеството предимства и улеснения, които биха настъпили по отношение на успешното провеждане на процедурата за развод по взаимно съгласие при евентуалното законодателно предвиждане на т. нар. нотариален развод, удостоверяването на който е предоставено като правомощие на испанските нотариуси посредством влизането в сила на Закон 15/2015 за Доброволната юрисдикция (LJV).
2.1. Кратки бележки относно уредбата на развода по взаимно съгласие в българското законодателство
Производство и материалноправни предпоставки за допустимост на развода по взаимно съгласие
Понастоящем разводът по взаимно съгласие е цивилизован, доброжелателен и морален начин за преустановяване на съществуваща брачна връзка между съпрузи. Производството за развод по взаимно съгласие е безспорно, охранително (не е налице спорно право) и се инициира посредством подаване до районния съд по постоянния адрес на молителя (ако молителите имат различни адреси, молбата се подава до съда по постоянния адрес на един от тях) на молба за развод по взаимно съгласие, изхождаща от двамата съпрузи, които представят и споразумение по чл. 51 от СК за развод по взаимно съгласие. За да бъде допуснат развод по взаимно съгласие от съда следва да бъдат налице две кумулативно необходими материалноправни предпоставки: съгласието на двамата съпрузи за развод да бъде сериозно, непоколебимо и взаимно[2] ; и представяне от съпрузите пред съда на споразумение за развод по взаимно съгласие по чл. 51 от СК, в което да уреждат следните въпроси: местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпрузите след развода[3]. Съгласието за развод е сериозно, когато представлява постигнат след обстойно обмисляне и осъзнаване на всички последици от развода извод на съпрузите за нежелателността на брака. Съгласието за развод е непоколебимо, когато е израз на категоричната воля на съпрузите да преустановят брачния съюз помежду си. Съгласието за развод е взаимно[4] , когато то има за адресанти, когато то произтича от двамата съпрузи, т. е. техните волеизявления да са насочени към прекратяването на брака им. Споразумението за развод по взаимно съгласие по смисъла на чл. 51 следва да бъде одобрено от съда и е допълнителна предпоставка за допускане на развода[5]. Минимално изискуемите реквизити на споразумението са посочени в разпоредбата на чл. 51 от СК, като по отношение на тях съдът извършва проверка за законосъобразност – дали споразумението е пълно, т. е. дали съдържа всички реквизити; като проверява дали споразумението не противоречи на закона или на добрите нрави; съдът прави проверка и по целесъобразност – дали посредством споразумението интересите на децата са адекватно защитени. В тази връзка съдът разполага с възможност да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“. Ако споразумението е пълно и интересите на децата са добре защитени, съдът утвърждава споразумението, докато в противен случай дава срок за отстраняване на недостатъците, които ако не бъдат отстранени в дадения срок, съдът отхвърля искането за развод. По отношение на молителите, те следва да се явят лично в съдебното заседание, да бъдат поначало пълнолетни и дееспособни. Пълно запретените биват лишени от възможността да бъдат молители в производство за развод по взаимно съгласие, защото те извършват правни действия чрез законен представител, а при развода по взаимно съгласие волеизявлението за прекратяване на брака трябва да бъде направено лично от съпруга-молител. Ограничено запретените и непълнолетните съпрузи по аналогия от чл. 319 ГПК би следвало да могат да бъдат молители в производството за развод по взаимно съгласие.
2.2. Необходимост, предимства от въвеждането на нотариалния развод по взаимно съгласие и ролята на нотариуса в подобно охранително производство
Необходимост, предимства от въвеждането на нотариалния развод по взаимно съгласие
Възможността процедурата за развод по взаимно съгласие да бъде провеждана de lege ferenda и пред нотариус би облекчило в максимална степен работата на съдилищата, в чиито деловодства ежедневно постъпват редица молби за започване на съдебни производства, било то искови, обезпечителни, изпълнителни или охранителни. Посочената промяна би намалила значително натовареността на съдиите, ангажирани с разглеждането и решаването на дела, които са им разпределени. Предвид охранителния и безспорен характер на производството за развод по взаимно съгласие, извършването му от нотариус би било много по-бърз, по-ефективен и също толкова, а защо не и по-качествен начин, който да доведе до постигане на правните последици, желани от съпрузите-молители, към които същите насочват своите волеизявления. Друг мотив в подкрепа на нотариалния развод по взаимно съгласие е, че споразумението за развод по взаимно съгласие по чл. 51 СК има подчертано договорен характер – в частта му, касаеща отношенията родители-деца, има характер на особен вид договор, а в частта, отнасяща се до отношенията между съпрузите, има характер на постигната между тях спогодба по смисъла на чл. 365 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), изразяваща се във взаимните отстъпки, с които те избягват един възможен спор помежду си и които намират своя формален израз в постигнатото помежду им споразумение.
Предложения de lege ferenda и ролята на нотариуса в производството за развод по взаимно съгласие
На мнение съм, че уредбата на развода по взаимно съгласие не е систематизирана уместно в Глава XXVI от ГПК – „Производства по брачни дела“, а е по-удачно и юридически оправдано, най-вече предвид факта, че производството е безспорно и охранително, то да бъде поместено и уредено в Част шеста – „Охранителни производства“, Глава LIV (петдесет и четвърта) от ГПК – „Нотариални производства“, а уредбата в СК да бъде изменена по следния начин: разпоредбата на чл. 50 СК да има следния смисъл: „При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът или нотариусът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака. В нормите на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 СК би следвало да се добави към съда и възможността нотариусът да утвърди споразумението, като може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“, както и възможността нотариусът да даде срок за отстраняване на недостатъците в споразумението по чл. 51 СК. Също така, в разпоредбата на чл. 51 СК би било уместно да бъде посочена и формата на споразумението за развод по взаимно съгласие, като тук би могло да се приложи по аналогия нормата на чл. 39, ал. 1 СК относно формата на брачния договор – писмена форма с нотариална заверка на подписите и на съдържанието (като формата е за действителност, не бъде ли спазена – споразумението е нищожно на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – липса на форма). С посоченото нотариално удостоверяване споразумението по чл. 51 СК би имало характера на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Като последна алинея, но не и по значимост в посочения чл. 51 СК законодателят следва да предвиди, че: „Споразумението за развод по взаимно съгласие подлежи на вписване в регистъра на имуществените отношения на съпрузите (РИОС) към Агенция по вписванията.“ Така споразумението по чл. 51 СК би попаднало под обхвата на нормата на чл. 4, б. „л“ от Правилника за вписванията: „Вписват се: всички актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.“ По този начин по отношение на променената уредба в СК, касаеща развода по взаимно съгласие, би се приложила разпоредбата на чл. 569, т. 8 ГПК, а именно: „Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: други нотариални действия, предвидени в закон“. В този смисъл следва да бъде изяснена и важността на ролята на нотариуса – неговата функция, правомощия, във връзка с производството за развод по взаимно съгласие, което предстои да бъде проведено пред него. Волята на страните-молители в нотариалното производство следва да бъде изяснена от нотариуса в пълна степен на проведени консултации между съпрузите-молители и нотариуса, предхождащи нотариалното удостоверяване на споразумението по чл. 51 СК. Самото производство за развод по взаимно съгласие би било най-оправдано да започва с устна, респ. писмена молба на съпрузите-молители до нотариуса да утвърди постигнатото между тях споразумение по смисъла на чл. 51 СК. Смятам, че функциите, които нормотворецът предоставя понастоящем на съда относно развода по взаимно съгласие, няма абсолютно никаква пречка да бъдат изпълнявани в пълна степен от нотариуса по последния общ адрес на съпрузите-молители или адресът, или обичайното местопребиваване на някой от тях.[6] Нотариусът разполага с необходимите юридическия знания, квалификация и опит, които в пълна степен биха му позволили да извърши по най-надлежен и професионален начин проверка на двете кумулативно необходими материалноправни изисквания, обуславящи допустимостта на развода по взаимно съгласие, а именно: сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите да се разведат, като не издирва мотивите, довели до това тяхно решение; и утвърждаване на споразумението по чл. 51 СК, ако то е законосъобразно (притежава нормативно установените минимално необходими реквизити по чл. 51 СК; не противоречи на закона или на добрите нрави) и ако то е целесъобразно (с него интересите на децата са добре защитени). Като във връзка с проверката на споразумението по чл. 51 СК по целесъобразност, нотариусът е съвсем оправдано и уместно да изслуша детето или децата по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт), чиито родители се развеждат, като в тази връзка във всички алинеи на нормата на чл. 15 ЗЗДт следва да бъде добавено към съд, административен орган и нотариус, съответно навсякъде следва да бъде добавено към съдебно, административно производство и нотариално производство за развод по взаимно съгласие. В деня на нотариалното удостоверяване на споразумението по чл. 51 СК нотариусът следва да изисква личното явяване на съпрузите-молители. Ако след извършената материалноправна проверка нотариусът допусне развода и утвърди споразумението за развод по взаимно съгласие, той следва да подаде заявление до Агенция по вписванията в своя район на действие за вписване в РИОС на нотариално удостовереното споразумение за развод по взаимно съгласие. Тук именно възниква въпросът: „От кой момент гражданският брак между съпрузите-молители се смята за прекратен?“ Споделям мнението, че гражданският брак следва да се смята за прекратен от момента, в който споразумението по чл. 51 СК бъде вписано в РИОС, администриран от Агенция по вписванията. В този смисъл вписването има оповестително-защитно (посредством вписването се дава гласност на подлежащия на вписване акт – споразумението по чл. 51 СК, като същевременно споразумението по чл. 51 СК от момента на вписването става акт, противопоставим на трети лица) и конститутивно действие – вписването е задължителен и обективно необходим елемент от фактическия състав, който следва да е изпълнен, за да се породят правните последици, към които са насочени волеизявленията на съпрузите-молители, инкорпорирани в споразумението по чл. 51 СК. Без вписването на споразумението по чл. 51 СК в РИОС няма да настъпят правните последици, целени от съпрузите-молители и в резултат на това техният граждански брак няма да бъде прекратен. Разбира се, съществува и възможност нотариусът да не утвърди постигнатото споразумение по чл. 51 СК между съпрузите, като отхвърли искането за развод, дори и след като първоначално е упражнил правомощието си по евентуално променената разпоредба на чл. 51, ал. 3 СК, т. е. съпрузите да не са отстранили недостатъците в споразумението в дадения им от нотариуса срок. В тази хипотеза нотариусът в изпълнение на правомощието си по чл. 577, ал. 1 ГПК постановява отказ за извършване на нотариално удостоверяване, който отказ подлежи на обжалване от заинтересованите лица с частна жалба пред окръжния съд.
3. Заключение Въпросът за нотариалния развод по взаимно съгласие е все по-актуален, теоретично и практически приложим не само заради очакваното по-бързо, по-икономично и също толкова професионално провеждане на процедурата от нотариуса, но и заради улеснението, което съпрузите-молители несъмнено биха имали при предоставянето им на подобна възможност извънсъдебно да уредят както отношенията помежду си, така и отношенията им с техните деца. De lege ferenda в сега действащите СК, ГПК и ЗЗДт следва да бъде нормативно закрепена необходимата алтернатива разводът по взаимно съгласие да може да бъде извършван и от нотариус, като гражданският брак да се смята за прекратен от момента на вписването на споразумението по чл. 51 от СК в РИОС, воден към Агенция по вписванията. По този начин интересите на развеждащите се съпрузи и техните деца следва да получат в най-голяма степен своето адекватно юридическо и житейско разрешение, улесненията и предимствата на което няма как да не бъдат забелязани скоро след извършване на споменатата законодателна промяна.
Автор: Димо Хаджиев, редовен докторант по гражданско и семейно право, преподавател в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“
e-mail: dimo_hadzhiev@abv.bg
[1] В бележки под линия са предоставени използваната литература и съдебна практика във връзка с предмета на изследване, което дава възможност на читателя да придобие яснота и по-детайлна представа по отношение на разглеждания проблематичен въпрос.
[2]В т. 8 от мотивите към ППВС № 5/1977 г. ВС е дефинирал понятията „сериозност“ и „непоколебимост“ като правни качества на взаимното съгласие на съпрузите за развод.
[3] Вж. Матеева, Ек. Семейно право на Република България. Разширен лекционен курс по новия Семеен кодекс от 2009 г. С.: ВСУ „Черноризец Храбър“, 2010, с. 246.
[4] Вж. Ненова, Л. Семейно право на Република България. Книга първа. Нова редакция проф. д-р Методи Марков. Трето основно преработено и допълнено издание по новия Семеен кодекс от 2009 г. С.: СОФИ-Р, 2009, с. 526.
[5]Вж. Марков, М. Семейно и наследствено право – помагало. Шесто преработено и допълнено издание. С.: Сиби, 2014, с. 90.
[6] Вж. чл. 54. 1 от Закон за нотариата в Испания.
Подобни статии
По някои въпроси за правната закрила на видеоигрите. Създаване на технически средства за защита на права
Определяне на по-голям дял на съпруга от общото имущество в хипотезата на чл. 29, ал. 3 от Семейния кодекс – същност и дискусионни въпроси
За правния режим на сградите или постройките, изградени по време на сключен граждански брак между съпрузи
ПРЕВОД НА РАЗПОРЕДБИТЕ ОТ ШВЕЙЦАРСКИЯ ОБЛИГАЦИОНЕН КОДЕКС ОТНОСНО МАТЕРИЯТА НА ПОРЪЧИТЕЛСТВОТО.
За приложното поле и значението на правото на предпочитание по смисъла на чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността като предпоставка за придобиване на вещни права
