Анонс: Сделка под условие при договор за изработка. Бъдещото несигурно събитие касае действието на договора и следва да означава отключване и на двете престации едновременно, в противен случай страната, извършила добросъвестно възложена работа, се оказва в невъзможност да получи полагаемото се възнаграждение. Модалитетът на сделката няма за цел да постави изпълнителя, престирал добросъвестно по договора съобразно клаузите му, в неизгодно положение, а тълкуването в противен смисъл на чл.25 от ЗЗД води до сътресение в разбирането за справедливост и еквивалентност на престациите
КАЗУСЪТ:
Ищецът, изпълнител по Договор за подизпълнение на СМР, претендира от ответника – възложител (който от своя страна се явява изпълнител по договор за изпълнение на СМР, сключен с трето лице), възнаграждение за извършена и приета работа, в конкретния случай, останалата част от уговорената цена на СМР, задържана като гаранция за добро изпълнение. Ищецът се позовава на сбъдване на уговореното отлагателно условие – изтичане на най-дългия гаранционнен срок, предвиден за съответните извършени СМР. Ответникът по иска не оспорва наличието на договора за подизпълнение, не оспорва, че е приел без възражения извършените от изпълнителя работи, не оспорва, че са изтекли предвидените в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. на МРРБ гаранционни срокове, не оспорва, че обекта е въведен в експлоатация, както и не оспорва, че не е заплатил последната остатъчна част от договореното общо възнаграждение. Ответното дружество се позовава на уговорка между страните, съгласно която изискуемостта на изпълнението на насрещното парично задължение е поставена под условие – настъпване на едно бъдещо несигурно събитие (извършване на плащане от страна на главния инвеститор на обекта), което условие не се е сбъднало и поради което съответно твърди ненастъпила изискуемост на вземането. С Решение № 910/10.07.2013 г. по гр.д. № 5478/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора искът е отхвърлен като неоснователен, с мотив, че договорът между страните е сключен под отлагателно условие – настъпването на едно бъдещо несигурно събитие съгласно чл.25, ал.1 ЗЗД, което не е настъпило. Въззивната инстанция изцяло споделя извода на първоинстанционния съд за неоснователност на претенцията поради несбъдване на уговорено отлагателно условие, поради което решението е потвърдено изцяло (Решение № 188/07.05.2014 г. по т.д. № 1464/2013 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора). Допълнително са изложени и мотиви за неприложимост на нормата на чл.81, ал.2 от ЗЗД, а именно, че отговорност на ответника в производството не може да бъде ангажирана, след като уговореното условие за настъпване на падежа за изпълнение на паричното задължение е извършване на плащане от страна на трето неучастващо в спора лице.
Съдебна практика и формулиране на правния въпрос
Така постановеното въззивно решение не е прецедент в практиката на Старозагорски окръжен съд. По идентични казуси са постановени и други решения в същия смисъл – така Решение от 08.07.2011 г. по в.т.д. № 304/2011 г., Решение № 189/09.05.2013 г. по т.д. № 487/2012 г. и др.). Във всички посочени решения, Окръжен съд Стара Загора приема, че договорна клауза, с която изпълнението на паричното задължение на страната се поставя в зависимост от настъпването на едно бъдещо несигурно събитие, а именно извършване на плащане в нейна полза от трето, неучастващо по делото лице, следва да се разглежда като отлагателно услсловие по смисъла на чл.25 от ЗЗД.
На първо място се поставя въпросът: доколко клауза, с която се предвижда, че изискуемостта на насрещното парично задължение на страна по договор ще настъпи само и единствено при сбъдване на едно бъдещо несигурно събитие – извършване на плащане от трето на договора лице, представлява „условие” (модалитет) по смисъла на чл.25 от ЗЗД и има ли такава уговорка отношение към възникването на задължението и настъпването на падежа на същото.
Критика и анализ
Категорично не споделям изводите на съда за приложимост на чл.25, ал.1 ЗЗД поради следното:
При отлагателните условия правното действие на сделката е поставено в зависимост от осъществяването на едно бъдещо и несигурно събитие, така че, докато то не настъпи, сделката няма действие. Ако приемем изводите на окръжния съд за наличие на сключен под условие договор, то по принцип същият не би следвало да е произвел действие до сбъдване на това отлагателно условие – бъдещо несигурно събитие, а във всички посочени случаи, договорите са произвели действие и задълженията на дължащата резултат страна са изпълнени. Ето защо, липсва основание за прилагане нормата на чл.25 от ЗЗД. Последната се отнася до възможността страните да поставят действието или прекратяването на договора в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, но в разгледаните случаи условието се отнася до начин на изпълнение на задължение на едната към другата страна и то по безспорно произвел действието си договор. Аргумент в тази връзка е и основният спорен между страните въпрос, очертаващ предмета на спора, а именно – настъпила ли е изискуемостта за изпълнение на паричното задължение, а не дали договорът между страните е произвел действието си.
В частния случай на коментирания казус, дори да се придаде на договорната клауза правното значение на условие, същата би била нищожна поради противоречие със закона, съобразно чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Това е така, защото според императивната норма на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. От друга страна, в чл. 81, ал. 2 от ЗЗД е предвидено, че липсата на парични средства не освобождава длъжника от отговорността за неизпълнение, като това е основен принцип в облигационното право и има императивен характер. Действително, договореност, в смисъл, че заплащането на възнаграждението за извършената и приета работа ще стане след настъпване на определено събитие, буквално не игнорира този принцип, тъй като не се говори за освобождаване на длъжника от отговорност при липсата на пари, а обвързва настъпване на същото от едно бъдещо несигурно събитие. Това, съобразено и с изискването на чл. 9 от ЗЗД, налага да се извърши преценка дали тази договореност не противоречи на добрите нрави. По този повод е нужно уточнението, че договорът за изработка е каузален по своя характер, като при него едната страна поема задължение да изработи нещо срещу възнаграждение. Обвързване пораждането на една от престациите с настъпването на едно бъдещо несигурно събитие, зависещо от волята на трето лице сочи, че е налице вариант тя никога да не се изпълни (чл. 69, ал.2 от ЗЗД би бил неприложим), т.е. да съществува в правния мир договор без основание, което е недопустимо и противоречи на добрите нрави. На тази база и с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД договорът би бил нищожен в тази му част, от което следва, че съдът би следвало да замести подобна нищожна клауза с общите разпоредби на ЗЗД (чл. 266) и при наличие на изпълнена от изпълнителя и приета без възражение от възложителя работа последният да дължи заплащане на възнаграждение.
В правото свободата на договаряне не е абсолютна и ще се простре до там, докъдето не ограничава нечии чужди права или не застрашава обществения интерес. Чл.9 ЗЗД признава договорната автономия, но при ограничението да се съблюдават повелителните разпоредби на правото и добрите нрави, с оглед както на правната сигурност, така и на същността на определен вид договори. С оглед на някои специфични отношения обаче, в последно време стана тенденция изпълнението на паричните задължения на едната от страните да се обвързва с настъпване на някакво бъдещо и несигурно събитие, поставено изцяло извън волята и възможностите на договарящите – най-често одобрено финансиране на проект, получаване на разплащане от трето лице и т.н. Ето защо свободата на договаряне е не само право, но и задължение, като границите й следва да се съобразяват внимателно от договарящите, а ролята на съда е да следи до къде се простира предела на тази автономия и точно да прилага закона, тъй като в противен случай една от страните се поставя в положение в най-добрия случай за неопределен период от време да очаква някакво изпълнение, а в най-лошия – никога да не го получи.
Решение от 08.07.2011 г. по в.т.д. № 304/2011 г. е влязло в законна сила като необжалваемо.
Решение № 189/09.05.2013 г. по т.д. № 487/2012 г. е отменено с Решение от 16.05.2014 г. по в.т.д. № 151/2014 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, влязло в сила като необжалвано.
