ВКС ЩЕ ТЪЛКУВА ОТНОСНО СИЛАТА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО ПРИ ПОСТАНОВЕНО РЕШЕНИЕ ПО ЧАСТИЧЕН ИСК
- Фактическа обстановка по делото
Определение № 174 от 31.10.2016 г. по търг. д. № 53181/2015 г., II гр. о. на ВКС е постановено по производство, образувано по касационна жалба против решение № 1820 от 07.10.2013 г. и допълнително решение № 724 от 07.04.2015 г., постановени по търг. д. № 466/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 121 от 15.02.2010 г. по гр. д. № 4/2008 г. на ОС-Благоевград в частта за уважаване на иска и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. второ ЗЗД за сумата 214 243.00 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.01.2008 г. до окончателното й изплащане и същото решение е потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 50 000 евро, като решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответното дружество.
Касаторът е посочил няколко въпроса пред ВКС, обосноваващи наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Един от тях е:
„Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право?”.
ВКС е преценил, че въпросът е относим към изхода на правния спор, по който Софийски апелативен съд е отчел, че между ищеца и ответника има влязло в сила решение, с което на същото като предявеното по настоящото дело основание (чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД) е уважен частичен иск за сумата 25 562.00 евро и настоящия иск е предявен за разликата до пълния размер и е изложил съображения, че силата на пресъдено нещо е само относно съдебно предявената част от вземането, а вземането по настоящия иск е извън пределите й. Изводите относно основателността на иска са формирани при отчитане твърдението на ищеца в исковата молба за съществуваща устна договореност между страните по спора за предоставяне на заем и плащания на неосъществено основание, поради несключване на писмен договор за заем и становището на ответното акционерно дружество, че признава направените от ищеца плащания за инвестиция в довършителни строителни работи в хотелската сграда; банкови извлечения от сметка, в които като основание за процесните банкови преводи се сочи отпускане на заем за инвестиция в хотел и заключението на съдебно счетоводната експертиза. Изложени са съображения, че валидността на договора за заем за потребление не е обусловена от писмена форма, а е достатъчно простото съгласие, придружено с предаване на сумата. Ако съгласието предхожда предаването, договорните правоотношения по чл.210 ЗЗД възникват с довършването на фактическия състав – предаването на сумата от заемодателя. В случаят договорът е възникнал с прехвърлянето на сумите и заверяване на сметката на ответното АД, поради което плащането от страна на ищеца не е извършено на неосъществено основание.
- Противоречивата съдебна практика на ВКС
Извеждайки отговор на поставения въпрос, ВКС е констатирал противоречива задължителна практика по чл. 290 ГПК.
ПЪРВОТО СТАНОВИЩЕ
Решение № 89 от 11.07.2011 г. по търг. д. № 716/2010 г., I т. о. на ВКС
В решението са поставени за разглеждане следните въпроси:
1) Решението по частичния иск формира ли сила на пресъдено нещо и за останалата част на вземането;
2) Ползват ли се със сила на пресъдено нещо правопораждащите факти по частичния иск като общи факти и по иска за останалата част от вземането;
3) Формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск, преклудира ли правоизключващите възражения на ответника по спорното право, претедирано в пълния му размер в отделно производство.
Отговорите на съдебния състав са следните:
На първия поставен от касатора въпрос следва да се отговори, че формираната сила на пресъдено нещо с предходното решение по частичния иск, не се разпростира и върху останалия размер на вземането, предмет на настоящето производство. Обжалваното решение на Софийския градски съд не е постановено в противоречие с този извод, защото съдът изрично е приел, че формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск не обхваща останалата част от размера на вземането.
Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право. В конкретния казус това са фактите относно сключения договор между страните, извършване от ищеца на дейностите, съдържащи се в договора, и приемането им от възложителя- ответник. Следователно установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо.
На втория поставен въпрос следва да се отговори, че със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право, чрез основанието и петитума на иска. И двете съдебни инстанции са разпрострели силата на пресъдено нещо и върху правопораждащите факти на спорното право. Съобразно тях ищецът е станал кредитор на ответника, въпреки, че първоначално предявения частичен иск е уважен само за част от вземането. Този извод е правилен, с оглед отчетената от съда липсата на възражение от страна на министерството за плащане на установената общо дължима сума.
Със сила на пресъдено нещо се ползват само възраженията за прихващане и подобрения-чл.221, ал.2 ГПК,отм. р.п. чл.298, ал.4 ГПК, поради което възраженията срещу съществуването на породеното право не се ползват със сила на пресъдено нещо. Такива биха могли да бъдат правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите възражения.
На третия поставен въпрос следва да се отговори, че формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск, не преклудира възраженията на ответника срещу съществуването на спорното право. В случая, обаче, той е направил възражения срещу правопораждащте му факти, относими към възникването му, които възражения правилно съдът е приел, че са преклудирани.
Тълкуване, че при уважаване на частичен иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхваща основанието, от което са придобити правата и размера им, до който са били предявени и признати от съда, е дадено и в Решение № 35 от 27.02.2015 г. по гр. д. № 6594/2014 г., II г.о. на ВКС.
ВТОРОТО СТАНОВИЩЕ
Решение № 539 от 7.07.2010 г. по гр. д. № 635/2009 г., IV г. о. на ВКС.
Касационният контрол е допуснат с Определение № 732 от 9 юли 2009 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следния правен въпрос:
1) За значението на писмено становище, имащо характер на признание на ответниците, направено по друго дело, по което се е претендирала част от спорната сума и което е било представено като документ по разглеждания спор.
Отговорът на съдебния състав е следният:
При уважаването на частичен иск ищецът може да предяви нов иск за разликата. В този случай обаче със сила на пресъдено нещо се установява само предявената част от спорното право. При предявен иск за горницата над уважената част ищецът не може да се позовава на формираната по другото дело сила на пресъдено нещо, а следва да проведе пълно доказване на основателността на претенцията си. Направеното от страната признание на иска се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 127 ал. 2 ГПК (отм.). Признаването на иска представлява заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца отговаря на действителното правно положение. Признанието на иска по отменения ГПК се приема за процесуално действие, което не обвързва съда и не е достатъчно само по себе си, за да се установи основателността на претенцията, а е доказателствено средство, което съдът възприема по свое убеждение във връзка с останалите доказателства по спора. Затова, представено писмено становище, имащо характер на признание на ответниците по спор, касаещ част от спорната сума, следва да се преценява в спора за остатъка от сумата във връзка с всички доказателства по делото.
Тълкуване, че решението по частичен иск формира сила на пресъдено нещо по отношение на уваженото съдебно предявено право, включително по неговия размер и при уважаване на частичен иск за горницата от сумата, предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск, е дадено и в Решение № 275 от 6.01.2016 г. по гр. д. № 2042/2015 г., III г. о. на ВКС.
- Допълване на тълкувателно дело № 3 от 2016 г. по описа на ОСГТК на ВКС?
При така очертаното протовиречие, ВКС е спрял производството по търг. д. № 53181/2016 г., II гр. о. на ВКС. Отправил е предложение за образуване на ново тълкувателно дело по описа на ОСГТК на ВКС по спорния въпрос:
„Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право?”.
Към настоящия момент обаче (близо месец след извършване на предложението) на сайта на ВКС липсва информация за произнасяне по така направеното предложение.
Трябва да се посочи, че към настоящия момент е налице висящото тълк. дело № 3 от 2016 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В него е поставен въпросът: „Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?”. Предвид свързаността на поставения въпрос в представеното Определение № 174 от 31.10.2016 г. по търг. д. № 53181/2015 г., II гр. о. на ВКС, то той трябва да бъде добавен за разглеждане към вече образуваното тълк. дело № 3 от 2016 г. по описа на ОСГТК на ВКС. По него трябва да започне и дебат в юридическата общност, основан на гореизложените противоречиви становища в съдебната практика. От него следва да се формулират тези и аргументи, които да подскажат по-правилния отговор. В този ред на мисли, настоящата статия има за цел единствено да продължи и поддържа този дебат, който започнахме с публикацията от 13.02.2016 г. на адв. Валентин Брайков – „Спира ли частичният иск давността за непредявената част от вземането?“
Теоретични разработки на наши и чужди процесуалисти не се обсъждат и не се ползват при формулирането и постановяването на тълкувателни решения на ВКС. В теорията обаче се съдържат развити тези, доводи и аргументи, които не следва да останат извън обхвата на мотивите на тълкувателните решения, тъй като правната наука не е прашасала енциклопедия, към която се обръщаме, когато не знаем колко крака има паякът.
Ето защо, повдигаме и въпроса: редно ли е да се очаква от ВКС чрез тълкувателните си и задължителни решения по реда на чл.290 и сл. от ГПК да коригира, допълва и пренаписва закони, вместо да извежда актовете си от фундаментите на юридическата наука?
Подобни статии
Необходимост от преосмисляне на обхвата на силата на присъдено нещо (след влизане в сила на новия ГПК), или Екзекуция на възстановената собственост – Част 2
Може ли кредитор с ипотека или възбрана върху имот, който е удовлетворен частично в разпределение по ЗОЗ от продажбата му, да го продаде отново по реда на ГПК
СЪЩЕСТВУВА ЛИ ЗАКОНОВ РЕГЛАМЕНТ, ПО СИЛАТА НА КОЙТО ОРГАНИТЕ НА МВР ДА ИЗПЪЛНЯТ ОТПРАВЕНО ДО ТЯХ ИСКАНЕ ОТ СТРАНА НА СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ ЗА ВРЕМЕННО СПИРАНЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ НА МПС?
И отново за екзекуцията на частната собственост
ДОПУСТИМОСТ НА УСТАНОВИТЕЛНИЯ ИСК ПО ЧЛ. 422 ГПК ПРЕД АРБИТРАЖ
