За разлика от повечето европейски законодателства в България към момента няма отделен закон, който да урежда несъстоятелността. В това отношение се следва традицията на стария Търговски закон (в сила от 1898 г. до 1951 г.) и понастоящем тази материя се урежда в действашия Търговски закон. В отменения ТЗ доводът това да бъде така е , че по вътрешното ни право производство по несъстоятелност е можело да бъде открито само срещу търговци, а правното положение на търговците е бил уреден в ТЗ. В момента обаче положението е различно.
Несъстоятелността като производство на универсално принудително изпълнение, насочено към съразмерно удовлетворяване на кредиторите поначало може да бъде открито срещу търговец, който е изпаднал в неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост (чл. 607а ТЗ; чл. 742 ТЗ) По правило длъжник е търговец, който е вписан в Търговския регистър (чл.2, т.1 ТЗ), но неплатежоспособният длъжник може да е придобил търговското си качество и на основание характера на извършваните по занятие сделки (чл.1, ал.1 ТЗ) или при образуване на предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин (чл.1, ал.3 ТЗ) . Законът обаче допуска изключение за откриване на производство по несъсоятелност както в едната, така и в другата посока.
Има субекти, срещу които не може да бъде открито производство по несъстоятелност (чл. 612 ТЗ). При тях несъстотелността се урежда или отделно, както е при търговеца публично предприятие, което упражнява държавен монопол (чл.18, ал. 4 КРБ) или е създадено със специален закон, или има ред по специални закони – напр. Закона за банковата несъстоятелност, Кодекс за застраховането, относно съответно несъстоятелността при банките и застрахователните дружества, а разпоредбите на ТЗ се прилагат субсидиарно. Кодекса за социално осигуряване пък предвижда специални правила за протичането на производството по несъстоятелност на дружества и фондове за допълнително социално осигуряване (чл. 333 – 343 КСО). Третатата хипотеза изключваща производството по несъстоятелност е, когато е предвидено изключение в специален закон – напр. по отношение на Централен депозитар е предвидено такова изключение в чл. 127 ал. 9 ЗППЦК. Законът за гражданско въздухоплаване също от своя страна в чл. 53, ал. 7 предвижда, че за държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” не може да се открива производство по несъстоятелност.
На следващо място има и хипотези, при които производството по несъстоятелност се открива срещу нетърговци. Такова може да бъде открито срещу тайния съдружник в дружество със съучастие, при откриване на производство по несъстоятелност срещу явния съдружник (чл.609 ТЗ)[1]; срещу неограничено отговорен съдружник, при откриване производство срещу дружеството (чл.610 ТЗ); срещу несъществуващо лице – за починал или за заличен в търговския регистър едноличен търговец, ако преди смъртта, съответно преди заличаването, той е бил неплатежоспособен; за починал или заличен в търговския регистър неограничено отговорен съдружник; и за неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация – в едногодишен срок от настъпване на събитието (чл.611 ТЗ)[2]; за юридическите лица с нестопанска цел субсидиарно се прилагат правилата за несъстоятелността на търговците – чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ.
В следващите редове ще изложа анализ относно някои особености в положението и отговорността на неограничено отговорния съдружник в търговско дружество, срещу което е открито производство по несъстоятелност. По въпроса теорията и практиката не са особено богати, което вероятно се дължи на факта, че в България преобладават Дружествата с ограничена отговорност и Акционерните дружества, в които не участват неограничено отговорни съдружници.
Неограничено отговорни съдружници има в три дружества – Събирателно дружество (СД) , Командитно дружество (КД), и Командитно дружество с акции (КДА). Следва да се отбележи, че и за ограничено отговорните съдружници съответно в Командитното дружество и Командитното дружество с акции може да се открие проиводство по несъстоятелност в случаите, при които тяхната отговорност е приравнена на тази на неограничено отговорните съдружници. Така например, ако на един поначало ограничено отговорен съдружник името му бъде записано във фирмата на съответното дружество, то той ще отговаря така както отговарят неограничено отговорните съдружници (чл. 77 ТЗ и чл.101, ал.2 ТЗ). Членовете на Европейското обединение по иконимически интереси също отговарят неограничено, когато то е вписано в България и доколкото в Регламент (ЕИО) № 2137/85 не е предвидено друго (чл.280а, ал.3 във вр. с чл. 76 ТЗ, които са в съответствие с чл. 24. т.2 Регламент (ЕИО) № 2137/85). В чл.280б, ал.2 ТЗ е предвидено, че и за ЕОИИ производство по несъстоятелност може да бъде открито, но е изключено приложението на чл. 610 ТЗ относно откриването на производството срещу неговите членове. Това е едно изключение от изключението, че заедно с производството по несъстоятелност срещу съответното дружество се открива такова и срещу неговите членове, които отговарят неограничено.
Неограничено отговорните съдружници в СД, КД и КДА не са търговци в качеството си на членове на съответното дружество. Те могат да бъдат търговци, но на собствено основание. Неограничената солидарна отговорност на съдружниците в тези дружества намира израз при прозводството по несъстоятелност в удовлетворяването на кредиторите на търговеца и от личното секвестируемо имущество на съдружниците в случай, че активите на търговското дружество не са достатъчни, за да покрият дълга на търговеца[3]. Съответно имуществото на неограничено отговорните съдружници се преценява при разглеждане на молбата за откриване на произвоството по несъстоятелност, с оглед твърдяното състояние на неплатежоспособност на търговеца и възможността да покрие задълженията си без опасност да се засегнат интересите на кредиторите[4]. От разпоредбата на чл. 610 ТЗ следва, че основанието за откриване на производството по несъстоятелност срещу неограничено отговорните съдружници е постановяването на конститутивно съдебно решение по чл. 630, ал.1 или ал. 2 от ТЗ или такова по чл. 632 от ТЗ по отношение на съответното дружество.
Легитимиран и задължен да подаде молба за откриване на производството по несъстоятелност е не само представител на дружеството – СД, КД или КДА, но и всеки неограничено отговорен съдружник (чл. 626, ал.2 ТЗ; чл. 742, ал.2 ТЗ). Те са длъжни да подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност при неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост на търговското дружество и без да е прието решение за това от общото събрание. При неизпълнение на това свое задължение лицата носят пряка и солидарна имуществена отговорност пред кредиторите за причинените им вреди. Те са персонални носители на отговорността, а не търговското дружество (чл. 627 ТЗ)[5]. Освен това неизпълнението на това задължение е и основание за търсене на наказателна отговорност от тези лица (съобразно чл. 227б, ал.2 във вр. с ал.1 НК)[6].
Към молбата следва да се освен всичко, което се прилага за дружеството и опис на личното имущество и имуществото съпружеска имуществена общност на неограничено отговорния съдружник (чл. 628, ал.1, т.4, предложение второ). При определяне на наличното имущество с оглед покриването на началните разноски по производството за несъстоятелност съдът трябва да вземе предвид не само дружественото имущество, но и това на неограничено отговорните съдружници в него. С подаването на молбата неограничено отговорния съдружник има възможност да предложи и оздравителен план – чл. 697, ал.1, т.6 ТЗ, която възможност се запазва до най-късно един месец след момента на обявяването в търговския регистър на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания по чл. 692 ТЗ.
Макар и да не е уредено изрично не е възможно отказ или оттегляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като поддаването и е не само право, но и задължение. На още по-голямо основание това не може да се случи след постановяване на решението по чл. 630 ТЗ, тъй като това решение действа спрямо всички, независимо от участието им в производството до този момент [7].
Съдът е длъжен да открие производството по несъстоятелност, ако са налице за дружеството съответните предпоставки и по отношение на неограничено отговорните съдружници в него, независимо дали е поискано в молбата за откриване на производството или не[8]. Производството по несъстоятелност трябва да се счита за открито по отношение на тези съдружници и без съдът изрично да е включил диспозитив за това в решението си. Това е така, тъй като отговорността на съдружниците, които отговарят неограничено, настъпва ex lege , въз основа на императивната правна нормата на чл. 610 ТЗ и от нормата на чл. 88 ТЗ, съгласно която и неограничено отговорните съдружници отговарят за задълженията на дружеството. Производството по несъстоятелност за неограничено отговорните съдружници, които нямат търговско качество е винаги производно (вторично). То винаги е вследствие на откритото производство по несъстоятелност за съответното дружество, негова законова последица е и възниква винаги едновременно, заедно с откриването на производството за него. Макар и да не е изрично уредено е недопустимо да бъде открито производство по несъстоятелност само за неограничено отговорен съдружник на основание неплатежоспособност, без да е открито такова за него. Също така откритото производство по несъстоятелност за неограничено отговорен съдружник, когато той е търговец на собствено основание, не води до откриване на производство по несъстоятелност и за съответното дружество, тъй като то не носи отговорност за личните задължения на своите членове. Отговорността на неограничено отговорните съдружници е непряка, субсидиарна и гаранционна.
За неограничено отговорните съдружници, както впрочем и за ЕТ, в чл. 614, ал. 2 и ал.3 от ТЗ законодателят е предвидил разширяване на масата на несъстоятелността. Съобразно разпоредбите имуществото на ЕТ и на неограничено отговорния съдружник включва и ½ част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове – съпружеска имуществена общност. С влизане в сила на новия СК от 2009 г. е предвидено вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос да принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити (чл. 21, ал. 1 СК) , а паричните влогове са изключени от този имуществен режим. На основание чл.27, ал.5 от СК, с влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг – ЕТ или неограничено отговорен съдружник СИО се прекратява и имуществената общност се трансформира в дялова. С оглед на това в чл. 615 от ТЗ е предвиден още един иск, който цели запазването на масата на несъстоятелността. Този иск е установителен по своя характер и с него се прогласява относителна недействителност по отношение на масата на несъстоятелността при прекратяване или делба на СИО, както и определяне на по-голям дял (чл.29 СК). Това следва да се е случило в 6-месечен срок преди началната дата на неплатежоспособността и продължава до приключването на производството по несъстоятелност.
Личните кредитори на неограничено отговорен съдружник не са легитимирани да искат откриване на производство по несъстоятелност за дружество, в което той участва. Те могат единствено да искат прекратяване на съответното дружество Интересите на личните кредитори на съдружник се отчитат, ако за дружеството не е открито производство по несъстоятелност, в който случай те могат да наложат запор върху ликвидационния дял на съдружника и да искат прекратяване на дружеството (чл. 96 ТЗ). Когато обаче изпълнението е насочено върху всички дялове на в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да бъдат спазени изискванията на чл.96, ал.1 от ТЗ, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Ако бъде преценено, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в Търговския регистър, след което се извършва ликвидация (чл. 517, ал. 4 ГПК)[9]
В решението си за откриване на производството по несъстоятелност трябва да бъде определена началната дата на неплатежоспособността (чл. 630, ал.1, т.1 ТЗ). Тази начална датa се отнася както за съответното търговско дружество, така и за участващите в него неограничено отговорни съдружници.
При иск срещу дружеството всеки кредитор може по свой избор да го предяви и срещу всички, част или един от неограничено отговорните съдружници. Тъй като отговорността на тези съдружници е субсидиарна, то следва задължително принудителното изпълнение да се насочи първо срещу имуществото на дружеството, срещу което е открито производството по несъстоятелност и едва след това, ако не успее да се удовлетвори от него може да насочи изпълнението и срещу имуществото на неограничено отговорния съдружник (чл. 743, ал. 3 ТЗ)[10].
При откривато производство по несъстоятелност кредиторите на неограничено отговорни съдружници не участват в разпределение на дружествтеното имущество (чл. 743, ал.2 ТЗ)[11], но по отношение на имуществото на неограничено отговорния съдружник, чийто кредитори са, те имат приоритет пред дружествените кредитори доколкото отговорността на тези съдружници е субсидиарна спрямо дружеството.
Макар да се открива едновременно производство и срещу търговско дружество и срещу неограничено отговорните съдружници, участващи в него няма две самостоятелни производства, а едно единствено. Открива се от един и същ съд и се назначава един синдик. Общото производство по несъстоятелност обаче се разделя на две вътрешно обособени производства, тъй като не се формира обща маса на несъстоятелността, която да включва както имуществените права на дружеството, така и тези на неограничено отговорните съдружници. Задължително следва да се формират две отдвелни маси на несъстоятелността, които трябва да се държат отделно (чл.743, ал. 1 ТЗ).
Удовлетворяването на дружествените кредитори е само до размера на остатъка от личното имущество на дадения съдружник след удовлетворяването на неговите лични кредитори. Двете производства трябва не само да се открият едновременно, но и да се развият едновременно, като двете маси на несъстоятелността се ползват за удовлетворяване на различни кредитори. Двете обособени имущества налагат изготвянето на два отделни списъка за приетите вземания на двата вида кредитори, които имат всички права в дадено производство по несъстоятелност.
Съгласно чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, а същата последица настъпва и за неудовлетворените в производството вземания, освен в случаите по чл. 744, ал. 1 от ТЗ. От разпоредбите на чл. 610 ТЗ, чл. 614, ал. 3 ТЗ и чл. 748, ал. 3 ТЗ може да бъде направен извод, че законът третира неограничено отговорния съдружник като длъжник в производството по несъстоятелност. От неговото секвестируемо имущество също се образува маса на несъстоятелността, която служи за удовлетворяване както на кредиторите дружеството , така и на личните кредитори на съдружника. Последните следва да участват като предявят вземанията си в производството по несъстоятелност, доколкото на основание чл. 638 ТЗ изпълнителните производства срещу имуществото на неограничено отговорния съдружник също се спират. Така погасителният ефект на чл. 739, ал.1 ТЗ се прилага и по отношение на вземанията на личните кредитори на неограничено отговорния съдружник, дори същите да нямат търговски характер[12].
Кредиторите на дружеството могат да искат налагане на предварителни обезпечителни мерки само по отношение на дружественото имущество, но и по отношение на личното имущество на неограничено отговорните съдружници (чл. 629а ТЗ). Наложените обезпечителни мерки следва да ползват и личните кредитори на съдружниците. Нищожността на определени действия и сделки на неограничено отговорните съдружници има действие за дружествените кредитори. Тези кредитори могат да предявят отменителен иск срещу определени действия и сделки на съдружника (чл.647 ТЗ). Личните кредитори на неограничено отговорните съдружници от своя страна нямат подобни права спрямо имуществото на съответното дружество.
Липсва правна уредба на хипотеза, при която производството по несъстоятелност първо се открива по отношение на неограничено отговорен съдружник-търговец. Но в този случай не се открива производство по несъстоятелност и за търговското дружество, в което съдружникът не участва. Такова производство може да се открие на собствено основание. Ако съдът по несъстоятелността е един и същ и двете производства са във фаза на разгелждане на молбата, те следва да се слеят в едно при запазване на разглежданата им вътрешна обособеност. Ако производството по несъстоятелност за неограничено отговорния съдружник вече е открито, двете производства следва да се развият като самостоятелни. Синдикът на второто по време производство – това по откриване на производството по несъстоятелност срещу дружеството, може да поиска от синдика на производството за съдружника да преведе евентуалния остатък от имуществото на съдружника в производството по несъстоятелност за дружеството, ако имуществото на дружеството не е достатъчно за удовлетворяването на дружествените кредитори.
Ако Събирателното дружество, Командитното дружество или Командитното дружество с акции не са в производство по несъстоятелност на собствено основание, те могат да бъдат прекратени с ликвидация по искане на синдика при несъстоятелността на съответния съдружник от дружеството (чл. 93, т.5 ТЗ) . Дружеството се прекратява с 6-месечно предизвестие, отправено до всеки от останалите съдружници (чл. 94 ТЗ). Процедурата по прекратяване на дружеството усложнява производството по несъстоятелност за съдружника, тъй като синдикът трябва да изчака приключването на производството по прекратяване с ликвидация, за да може да пристъпи към осребряване и разпределение на масата на несъстоятелността. Поради тази причина на практика се предлага вместо да бъде прекратено цялото дружество да се прекрати само членството на съответния съдружник в него, като делът му се предоставя на синдика, за да бъде включен в масата на несъстоятелността.
Правата на неограничено отговорен съдружник се възстановяват, ако са изплатени напълно приетите в производството по несъстоятелност вземания, заедно с лихвите и разноските по тях или макар и да не са изплатени напълно всички задължения, при положение, че несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия, тоест поради обективни, външни причини. Ако неограничено отговорния съдружник изплати задълженията на неплатежоспособното дружество, платеното от него не се смята за недължимо платено (чл. 748, ал.3 ТЗ). Възстановяването става по негова молба до съда по несъстоятелността. Не се възстановяват правата на неограничено отговорен съдружник, ако той е осъден за умишлен банкрут (чл. 749 ТЗ във вр. с чл. 227г НК). Възстановяването в права заличава и отменя ex nunc последиците, които законът свързва с обявяването в несъстоятелност.
С оглед на изложеното, смятам, че лаконичната уредба на производството по несъстоятелност по отношение на неограничено отговорен съдружник при откриване на производството срещу търговското дружество е хаотична и недостатъчна. С откриването на производството и за съдружника се поставят редица въпроси, за които липсва изрична уредба в действащия Търговски закон и следва да се достигне до тях чрез логически и систематично тълкуване на отделни разпоредби. С оглед на това de lege ferenda откриването на производството срещу съдружника и настъпващите вследствие на него последици следва да бъдат уредени по по-задълбочен начин, което ще улесни правоприлагането в тази материя.
Автор: Богомил Богомилов, студент по Право, Юридически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“
[1] Oтносно откриването на производство по несъстоятелност при скрито съучастие вж. Решение № 656 от 15.12.2005 г. по т.д. 209/2005 г., I т.о. на ВКС и Решение №102 от 11.07.2012 г. по т.д. № 1294/2011 г., II т.о. на ВКС.
[2] Вж. Решение №805 от 26.04.1999 г. на ВКС по гр.д. №152/99 г., V г.о., докладчик съдията Росица Ковачева и Решение №132 от 02.03.2004 г. на ВКС по гр.д. №679/2003 г., ТК, I т.о., докладчик съдията Любка Илиева.
[3] Вж. Решение № 805/1999 г. по гр.д.№ 152/1999 г. на ВКС, V г.о.
[4] Вж. Решение № 531/2006 г. по т.д. № 207/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о.
[5] Относно предпоставките за упражняването на иск по чл. 627 вж. Решение №108 от 25.11.2011 г. на ВКС по т.д. №825/2010 г., I т.о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова
[6] За отговорността на лицата по чл.227б, ал.2 от НК вж. Тълкувателно решение №5 от 22.12.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело №5/2014 г., ОСНК, докладчик съдията Лидия Стоянова по направено Искане от Главният прокурор на Република България относно противоречивата съдебна практика във връзка с приложението на чл.227б, ал.2 от НК
[7] В този смисъл Определение №248 от 08.04.2002 г. на ВКС по ч. гр. Д. №114/2002 г., V г.о., докладчик съдията Радостина Караколева
[8] В този смисъл и Решение №1521 от 09.07.2015 г. на САС по в.гр.д. №4065/2014 г.
[9] Така правилно не е допуснато касационно обжалване в Определение №250 от 29.04.2014 г. на ВСК по т.д. №2865/2013 г., II т.о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева, също и Определение №280 от 28.04.2011 г. на ВКС по т.д. №112/2010 г., II т.о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева
[10] Вж. Определение №785 на САС по Търговско дело по несъстоятелност (В) №599/2016 г.
[11] В този смисъл и Решение №2185 от 21.12.2010 г. на РС – Бургас по гр.д. №8879/2010 г.
[12] Така и в Решение №90 от 20.07.2016 г. на ВКС по т.д №865/2015 г., I т.о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева
Подобни статии
Съдебната практика по принудително изпълнение срещу неограничено отговорни съдружници в събирателно дружество
Решението за откриване на производство по несъстоятелност като способ за придобиване на вещни права
ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО СТАБИЛИЗАЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЪРГОВЦИ
ЗА НЕПАРИЧНИТЕ ВНОСКИ В ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО
За ограниченията на представителната власт в хипотезата на множество представители в капиталово търговско дружество
