1. В Глава седма от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., изм. и доп., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г., доп., бр. 21 от 9.03.2018 г., в сила от 23.01.2018 г., бр. 41 от 18.05.2018 г., в сила от 14.05.2018 г., която се нарича „защита на подалия сигнала“, са уредени предпоставките и съдържанието на имуществената отговорност на лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала спрямо лицето, което е претърпяло вреди заради това, че е подало сигналза корупция и конфликт на интереси. Защитата на лицата, подали сигнал за нарушение, е един от принципите на визирания закон – чл. 4, ал. 1, т. 1. Това, което е безспорно за посочения закон, е че за лицето, подало сигнала за корупция или конфликт на интереси, е предвидена защитна мярка. Ако спрямо него се извършат действия, представляващи физически или психически тормоз, уволнение или преследване, дължащи се на узнаване на неговата самоличност от работодателя му или лицата, срещу които е подаден сигнал за корупция и/или конфликт на интереси, то може да потърси обезщетение на претърпяните в резултат на сигнала имуществени и неимуществени вреди.
Сигнал се подава от физическо лице, което е задължено в него да напише трите си имена, единния граждански номер, адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв, както и да се подпише. Сигналът се подава срещу конкретно лице, което се идентифицира от подателя чрез име и заеманата от него висша публична дейност – чл. 48, ал. 1 от закона. Тъй като подателят на сигнала се разкрива пред органа и компетентните служители в него, е логично законът да предвиди правни средства за неговата защита. Затова правната уредба на глава седма цели да стимулира подаването на основателни сигнали, като прокламира защитата, която държавата поема спрямо подателя. Наред със защитната функция, обаче, правната уредба по глава седма е предназначена да упражни превантивно и санкционно въздействие върху правните субекти, които нарушават задължението си да не разгласяват сведенията, които са им станали известни във връзка с изпълнението на своите задачи.
Чл. 51 от закона въвежда специален фактически състав на непозволено увреждане, който се ограничава само до възникването на вреди в сферата на разгласяване на данни за корупция или за конфликт на интереси, касаещи лице, заемащо висша публична длъжност. Следователно, преди да изследваме елементите на този състав, следва да отбележим, че става въпрос за специален състав на гражданска отговорност, за нов състав, който досега не е бил известен в нашето право.
2. Оправомощено е физическото лице, което е подало сигнала и го е регистрирало в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество незабавно след постъпването му – чл. 47, ал. 3 от закона. На следващо място оправомощено лице е и авторът на публикация в средствата за масово осведомяване, данните за чиято самоличност са известни. Както се прие от законодателя, анонимните сигнали не се разглеждат и не се изпращат по компетентност – изрично чл. 47, ал. 6 от закона.
Посочените субекти – подалите сигнал с необходимите реквизити и авторите на статии са оправомощените лица – потенциалните кредитори в правоотношението, възникнало от специалния състав на отговорността по глава седма.
3. Насрещната страна – длъжникът е субектът, който носи уредената в закона имуществена отговорност. За да се уточни кой ще носи отговорност, е необходимо да се разясни положението на всяко едно от лицата.
Най-напред трябва да се спрем за Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, уредена в глава втора на закона. Тя е независим, специализиран, постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката за противодействие на корупцията. Комисията е обявена за ЮЛ, което означава, че може да бъде носител на права и задължения, вкл. и на имуществена отговорност. На тази мисъл ни навежда обстоятелството, че сигналите се подават до нея. Тя би могла да носи отговорност само в качеството си на държавен орган, който за целите на гражданското отношение е обявено за юридическо лице.
Комисията се подпомага от администрация, в която влизат и териториалните й звена, които са със статут на дирекции. Териториалните звена се ръководят от директори и се подпомагат в дейността си от инспектори.
Комисията е колективен орган от 5 члена – председател, заместник председател и трима други членове – чл. 8, ал. 1. В нейните правомощия е да събира, анализира и проверява сведения при или по повод информация, свързана с прояви на корупция на лица, заемащи висши публични длъжности, да проверява сигнали във връзка с декларации за несъвместимост на лица, заемащи висши публични длъжности и да сезира органа по избора или назначаването им за предприемане на съответните действия.
Администрацията на Комисията се състои от държавни служители – инспектори и директори, лица, намиращи се в трудови отношения – чл. 15, ал. 1 от закона.
Информацията, станала известна на членовете на Комисията, на органите и служителите в администрацията по проверките при или по повод изпълнението на задълженията им, представлява квалифицирана информация по смисъла на Закона за квалифицираната информация – чл. 19, ал. 1.
Членовете на Комисията и органите – директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тях, при извършване на дейности за противодействие на корупцията чрез събиране, анализиране и проверки на сведения при и по повод информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши публични длъжности, и инспекторите в нея, не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на възложените им по този закон правомощия, освен ако вредите са настъпили в резултат на престъпление от общ характер – чл. 20, ал. 1 от закона.
На следващо място, потенциален субект на отговорността може да бъде държавният орган, от чиято компетентност е разглеждането и разследването на сигнала. По силата на чл. 47, ал. 7 от закона сигналите, които не са от компетентността на Комисията, незабавно се препращат по компетентност на съответния орган, а при сигнали за конфликт на интереси или за корупция срещу съдия, прокурор или следовател, съдържащи данни за действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите, Комисията изпраща сигналите за проверка от Инспектората към Висшия съдебен съвет в рамките на правомощията му.
Смятам, че трудният момент при реализиране на разглежданата отговорност, ще бъде определянето на отговорното лице, на лицето, което ще бъде задължено да плати обезщетение. Според текста на закона това няма да бъдат конкретни физически лица, които са имунизирани, както видяхме, срещу евентуална имуществена отговорност. Но това е държавният орган, на който е възложено да разгледа сигнала, Инспекторатът при ВСС, ако сигналът се отнася до съдия, прокурор, следовател, член на ВСС.
Тук обаче трябва да се обърне внимание на една особеност при подаване на сигнала. Последният става достояние на аморфен състав служители, някои от които изпълняват чисто технически функции, а не осъществяват публична власт. Това са примерно деловодители, секретари, лицата, които приемат и регистрират сигнала. Във времето те първи получават информация за името на подаващия сигнала и за неговото съдържание. След това сигналът се докладва на длъжностното лице от администрацията на Комисията, което трябва да се произнесе по въпроса, кой е компетентният орган, на който следва да се възложи разследването и проверката на данните в сигнала. И чак тогава сигналът отива у лицето, което има правомощието да го разгледа и да предприеме надлежните мерки. Следователно, на практика крайният субект, влизащ в състава на компетентния орган, може да не е оповестил името на подалия сигнала, а това да е направено от други лица от други органи. Ако искът се насочи към органа, на който е възложен сигналът и неговата проверка, както и предприемането на наказателни санкции, той може да оспори причинната връзка между неговата дейност и оповестяването на сигнала. Той може и да докаже, че неговите служители нямат вина за неблагоприятния резултат, че са направили всичко необходимо и възможно за неговото предотвратяване или че обективно не е възможно служителите му да са разпространили сред обществеността самоличността на сигализиращия. Изобщо е трудно на ищеца да установи кой е оповестил и разгласил неговото име. Това важи не само за конкретното физическо лице, но и за органа, от който е произлязла поверителната информация. Затова смятам, че ако не може да се констатира, от къде е течът на информацията, искът може да се насочи към органа, на който е възложено разглеждането на сигнала. Дори точно в него да не е разгласено името на подалия сигнала. Това е така, защото законът е длъжен да улеснява, а да не затруднява увреденото лице. Нормите на главата «защита на подалия сигнала» трябва да се тълкуват в негов интерес. Той не е длъжен да извърши разследване кой точно и в кой точно орган е извършено правонарушението. Законът посочва, кой носи отговорност и срещу кого трябва да се предяви искът. И това е държавният орган, на когото Комисията е възложила разглеждането и проверката на сигнала.
- Какви са елементите на фактическия състав на отговорността?
Отговорността възниква от специален фактически състав, уреден в закона и включващ следните елементи:
Първо, трябва да е налице деяние – действие или бездействие. Служителят, на когото е възложено разглеждането на сигнала или служителят, на когото са станали известни самоличността и личните данни на подателя на сигнала, е разкрил на трети лица или на лицето, срещу което е подаден сигналът, самоличността на подателя на сигнала, както и неговите данни за местожителство и адрес. Тук става въпрос за активно поведение на длъжностното лице, което е имало досег с данните по сигнала. Деянието обаче може да се изразява и в бездействие – служителят, на когото са поверени документите за съхранение, не ги е опазил от трети лица, които нямат право на достъп до тези данни и така е създал условия за разкриване самоличността на подателя на сигнала. Бездействието може да се изразява и в непредприемането или непредлагането на мерки за опазване самоличността на подалия сигнала или за непредлагане на конкретни мерки с цел да се предотврати евентуален психически или физически натиск върху подателя на сигнала.
Второ, следващият елемент е противоправността на деянието на служителя или служителите. В този случай противоправността се изразява в неизпълнение на едно или няколко от законовите задължения на длъжностните лица, които имат достъп до сигнала и са узнали самоличността на лицето, което го е подало. Тези задължения конкретно и ясно са формулирани в чл. 49, ал. 1: Лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни: 1.да не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала; 2. да не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала; 3. да опазват поверените им писмени документи от нерегламентиран достъп на трети лица. Нарушение има и когато те не са предложили на съответните ръководители предприемането на конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала, включително мерки, предотвратяващи действия, чрез които на подалия сигнала се оказва психически или физически натиск. Противоправно е бездействието, ако не са привлечени органите на МВР, когато това се е налагало за защита на подателя на сигнала.
Задължението за тайна на името на сигнализиращия е административно задължение. Неговото неспазване, ако е довело до вреди, може да се определи като «административен деликт».
Трето, да са настъпили вреди. Особеното тук е, че преките и непосредствени вреди, които се намират в причинна връзка от първа линия с противоправното деяние на длъжностното лице, последвало разгласяването на сигнала, са уволнение, преследване на подателя на сигнала, както и извършване на всякакви действия, които водят до физически или психически тормоз на лицето. Вредите от първа линия са довели до възникване на имуществени и неимуществени вреди, които, макар че може да ги наречем вреди от втора линия, се намират в причинно – следствена връзка с противоправното деяние. Именно тези вреди подлежат и на обезщетение, както изрично посочва законът – чл. 51. Защото от действията по увреждане на имуществото и живота и телесната цялост на пострадалия реално е възникнал неблагоприятният резултат. Причинена е смъртта, нанесена е телесна повреда – тежка, средна или лека, упражнен е психически тормоз – заплаха за живота му или за живота на неговите близки, заплаха за уволнение.
Четвърто, наличие на причинна връзка между разкриване пред трети лица или нерегламентирано разгласяване самоличността на подателя на сигнала и имуществените и неимуществените вреди, които той е претърпял, преминавайки през уволнение или упражняване на физически или психически тормоз. Действията се намират в причинна връзка с подаването на сигнала. Те могат да го предхождат или следват, но да се намират в пряка и непосредствена връзка с намерението да се подаде или със самото подаване на сигнала. Имуществените вреди може да се изразяват в разрушаване, унищожаване, повреждане на вещи, които са негова собственост или които ползва – напр. запалване на колата, забиване на кирка в нея. Имуществени вреди възникват и при уволнение – лицето не получава регулярното си месечно възнаграждение. Или от страх не смее да посещава работното си място. Тормозът може да доведе до умъртвяване на подалия сигнала, до причиняването му на тежка или средна телесна повреда, до соматични промени, увреждане на психиката, страх за себе си и своите близки, дискомфорт в личния и социалния живот. От въздействие върху неговия живот, здраве, телесна неприкосновеност, от въздействието върху неговата психика той получава физически увреждания, болки, страдания, страх, стрес, отрицателни емоции, увреждания на психиката, нарушаване на комфорта на живот и други неимуществени вреди. Най-често подаването на сигнала е свързано със страх да не се случи нещо лошо, да не се загуби работата или да не настъпят други неблагополучия, като например подпалване на имота, унищожаване на селскостопанска продукция, разгласяване на факти, уронващи човешкото достойнство, разгласяване на дълбоко пазена тайна и др. По начало всяко лице е уязвимо, особено в днешното сложно и объркано време. Всеки може да изпитва страх, особено ако има деца, съпруг, родители, приятели и прочее близки хора. След като законът изисква подалият сигнала да посочи трите си имена, ЕГН, адрес, връзка за комуникация, т.е. след като анонимният сигнал няма никакво обвързващо действие и правно значение, на практика е необходима известна доза смелост, за да се отправи сигнал срещу корумпирана личност, срещу нарушител на закона и да се представят доказателства срещу него, подкрепящи направения сигнал. Затова законът стимулира подалия сигнала, като гарантира личността му да бъде запазена в тайна. Оттук идва и новият елемент във фактическия състав – да е разкрита личността на подалия сигнала, да е извършено едно правонарушение спрямо него.
Доказването на вредите е в тежест на увреденото лице. То трябва да доказва и причинната връзка между вредите от първа и втора линия и действията на лицата, които упражняват физически и психически тормоз върху него, както и причинната връзка между тормоза, уволнението и преследването от една страна и подаването на сигнала, от друга страна. То трябва да доказва, че действията са извършени от лицето, срещу което е подаден сигнал или с неговото съучастие – делинквентът трябва да е подбудител, извършител или помагач на незаконното въздействие върху пострадалия, респ. да е възложил възмездно или безвъзмездно на друго лице извършването на непозволеното увреждане.
Пето, вината на служителя. Тя може да се изразява в умишлено разгласяване – напр. с цел да получи възнаграждение, или да се прояви във формата на небрежност – не е положил дължимата грижа за да засекрети информацията, макар да е бил длъжен и могъл да го направи.
Тъй като в гражданската отговорност вината се предполага до доказване на противното, пострадалото лице не е длъжно да я доказва – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Върху отговорното лице пада процесуалното задължение да докаже, че е направило всичко възможно за да предвиди и предотврати вредата.
- Какви са последиците от реализиране на очертания горе фактически състав?
От така очертания фактически състав възниква правото на подалия сигнала и задължението на лицето, на което е възложено разглеждането на сигнала.
В полза на подалия сигнала възниква правото на обезщетение на имуществените и неимуществените вреди. Те се определят по силата на чл. 51 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, поради липса на специална уредба в закона. Няма лимит на обезщетението, т.е. заплащат се всички претърпени и доказани вреди, независимо от техния размер.
Единственото ограничение, което поставя чл. 50 от закона, е обезщетението да се определя по съдебен ред. Това означава, че се изключват извънсъдебните споразумения. Трудно е да се каже, дали въвеждането на изискването на закона за съдебно упражняване на правото на обезщетение е случайно изплъзнал се от устата на законодателя израз или последният съзнателно го е вмъкнат в закона.
- Какъв е видът на отговорността?
Няма съмнение, че отговорността е извъндоговорна, деликтна, имуществена, гражданска, отговорност за обезщетение на вреди. Въпросът е обаче, дали това е отговорност на държавата за вреди, причинени на лицата, които са подали сигнали за корупция или конфликт на интереси и дали към нея следва да се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Обосновано предположение за това е фактът, че вредите са причинени в процеса на упражняване на публична, държавно-изпълнителна дейност, т.е. на административна дейност. Служителите не са изпълнили своите законови служебни задължения и във връзка с неправомерните им административни действия са причинени вреди на физически лица. Според чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди ( Доп. ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а според алинея втора на същия закон исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 – искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Компетентен е административният съд като първа инстанция, а искът се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Затова и в ЗОДОВ се направи допълнение с новия чл. 2а, наименуван „отговорност за дейност на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“ (Загл. изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Чл. 2а има следното съдържание: Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. Законодателят сам дава отговор на поставения въпрос и разсейва всякакви колебания.
Следователно, изводът, който може да се направи, е, че отговорността по чл. 51 от Закона за противодействие на корупцията и конфликт на интереси е отговорност на държавата за вреди, причинени от нейни служители и длъжностни лица при упражняване на административна дейност.
Ако обаче лицето, което е оповестило името на подалия сигнала, е узнало и разгласило името и съдържанието, както и името на адресата на сигнала, е извършило цялата тази неправомерна дейност извън рамките на административните си функции или изобщо не е имало административна власт, не може да се ангажира отговорността на държавата и общините и тогава увреденото лице следва да търси обезщетение на вредите по общия ред – чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите.
Автор: Проф. д-р Поля Голева
Подобни статии
ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛНИЯ ПРЕВОЗВАЧ ЗА СМЪРТ ИЛИ ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, ПРИЧИНЕНИ НА ПЪТНИК В ОБЩЕСТВЕНИЯ ТРАНСПОРТ
Искът за вреди, причинени от обезпечение
Отговорност за разноските по делото
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ПРИ ДОГОВОРНА ОТГОВОРНОСТ
