При провеждането на изпълнително производство по реда на ГПК, съществуват разпоредби в процесуалния закон, които вменяват задължение за органа по принудително изпълнение, при определени хипотези, да присъединява служебно определени кредитори. Разпоредбите, които предвиждат служебно присъединяване на определени кредитори при събиране на частни притезания са чл. 458 – 459 ГПК. Съобразно тях, присъединени по право кредитори в индивидуалното принудително изпълнение са на първо място държавата, за дължимите и от длъжника публични и други вземания и на второ място кредиторите, в полза на които е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, залог или ипотека, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. В резултат на изложеното може да се направи извод, че при изпълнение върху имущество, върху което има учреден особен залог, заложният кредитор следва да бъде присъединен служебно от съдебния изпълнител. Този извод би бил правилен, ако се съобразяват само разпоредбите на ГПК, без да се взема предвид Законът за особените залози. Такова игнориране на ЗОЗ обаче не е допустимо. Той е специален спрямо ГПК и е предвидил изричен текст относно присъединяването на заложен кредитор в изпълнителното производство. Съгласно чл. 32, ал. 5 ЗОЗ „до извършване на публичната продан заложният кредитор, който е пристъпил към изпълнение, може да поиска от съдебния или от публичния изпълнител предаване на заложеното имущество въз основа на удостоверение за вписано пристъпване към изпълнение. До изготвяне на разпределението от съдебния или от публичния изпълнител обезпеченият кредитор може да се присъедини въз основа на извлечение за вписан залог”.
Видно от цитираната разпоредба е, че заложният кредитор може да се присъедини в изпълнителното производство при представяне на извлечение за вписан залог, пред органа по принудително изпълнение. Въпросът, който се задава, е дали тази разпоредба е специална и дерогира общата разпоредба на чл. 459, ал. 2 ГПК.
В правната доктрина се застъпва становището, че заложният кредитор по ЗОЗ, безспорно се ползва със защитата на чл. 459, ал. 2 ГПК, доколкото изпълнението протича върху индивидуално определено имущество. Когато обаче е заложена съвкупност, то тогава заложният кредитор не е присъединен по право, а следва да установи правата си върху съответния актив пред съдебния изпълнител, чрез посочването му като отделен елемент от съвкупността, при вписването на пристъпване към изпълннение в ЦРОЗ или в съответния вторичен регистър1. Считам, че това становище не може да бъде споделено в частта, в която е прието, че при изпълнение върху индивидуално определен обект, заложният кредитор е присъединен по право кредитор. Причината е, че разпоредбата на чл. 459, ал. 2 ГПК има предвид само реалния залог, тъй като при него кредиторът държи заложената вещ и само той може да я предаде на съдебния изпълнител за изпълнение. При особеният залог това не е така, тъй като заложената вещ по правило е в държане на длъжника, а съдебният изпълнител няма задължение (подобно на синдика) да върши проверка в съответния регистър по ЗОЗ. Втората част от застъпеното по-горе становище заслужава подкрепа, тъй като при заложена съвкупност, заложното право върху отделни елементи от нея възниква едва с вписването на пристъпване към изпълнение и в този случай, заложният кредитор следва да се присъедини след като удостовери пред съдебния изпълнител заложното си право чрез вписаното пристъпване към изпълнение, в което отделният актив е посочен като елемент от заложената съвкупност 2.
Разбира се възможна е и хипотеза, в която съдебният изпълнител е присъединил служебно заложния кредитор и му е заделил сума в разпределението по ГПК. В резултат, някой от взискателите може да оспори разпределението и да поиска неговата отмяна с аргумента, че кредиторът с особен залог не е присъединен по право и в случая е незаконосъобразно включен, тъй като не се е присъединил сам до изготвяне на разпределението, както повелява чл. 32, ал. 5 ЗОЗ, а по инициатива на съдебния изпълнител, който е установил вписания залог чрез справка. Жалбата му обаче, следва да бъде оставена без уважение, тъй като въпреки, че присъединяването е извършено служебно, а не по почин на заложния кредитор, последният има право да участва в разпределението и да получи удовлетворение на основание учредения в негова полза особен залог – чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
Съдебната практика по въпроса също е противоречива. В едни съдебни актове изрично се приема, че заложният кредитор по ЗОЗ е присъединен по право взискател и се ползва от разпоредбата на чл. 459, ал. 2 ГПК3. В други се застъпва изложеното в настоящата статия разбиране, че заложният кредитор не е присъединен по право взискател, а следва да се присъедини по своя инициатива, чрез предоставяне на извлечение за вписан залог или вписано пристъпване към изпълнение пред съдебния изпълнител, в зависимост от това дали е заложен индивидуално определен обект или съвкупност. Последните се аргументират и с факта, че разпоредбата на чл. 32, ал. 5 ЗОЗ е специална спрямо чл. 459, ал. 2 ГПК4.
Както вече беше посочено, становището, че заложният кредитор не е присъединен по право взискател в изпълнителното производство по реда на ГПК, следва да бъде споделено.
За пълнота на изложението следва да се спомене, че присъединяването може да стане до изготвяне на разпределението от съдебния изпълнител, т.е. до момента на изготвянето на протокола за разпределение. По – късно предявяване на права ще е закъсняло и съдебният изпълнител няма да може да присъедини заложния кредитор.
Заключение:
При внимателен прочит на изведените в бележка под линия съдебни актове може да се установи, че най-честите случаи, при които се повдига въпроса поставен в настоящата статия, са при конкуренция между производствата по ЗОЗ и ГПК , както и при извършвани по реда на ГПК разпределения. Както е известно, производството по обжалване на действията на съдебните изпълнители е едноинстанционно – чл. 437, ал. 4 ГПК, а по обжалването на извършваните разпределения е двуинстанционно – чл. 463, ал. 2 ГПК. Очевидно е, че в посочените производства Върховният касационен съд не може да уеднакви съдебната практика по поставения въпрос в инстанционно производство, тъй като не е предвидено касационно обжалване. По тази причина липсва практика на ВКС по приложението на чл. 32, ал. 5 ЗОЗ. Ако производствата по чл. 435 и сл. и 463 ГПК бяха триинстанционни и имаше възможност за касационно обжалване, то тогава при констатирани противоречия в отделните съдебни актове, щеше да е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Тъй като de lege lata е очевидно, че решенията по гореописаните съдебни производства не подлежат на касационно обжалване, то може само да се надяваме, скоро Върховният касационен съд да бъде сезиран с искане за приемане на тълкувателно решение по реда на чл. 125 и сл. ЗСВ или да бъде разгледан спор в исково производство, който да засяга и поставения за разглеждане в настоящата статия въпрос и това да доведе до постановяване на решение, което да уеднакви противоречивата съдебна практика.
С оглед всичко гореизложено, следва да бъде възприето становището, че заложният кредитор по ЗОЗ не е присъединен по право взискател. Разпоредбата на чл. 459, ал. 2 ГПК има предвид само реалния залог, тъй като при него кредиторът държи заложената вещ и само той може да я предаде на съдебния изпълнител за изпълнение. При особеният залог това не е така, тъй като заложената вещ по правило е в държане на длъжника, а съдебният изпълнител няма задължение (подобно на синдика) да върши проверка в съответния регистър по ЗОЗ.
Автор: Димитър ИВАНОВ, докторант по гражданско и семейно право в СУ „Св.Св.Климент Охридски”
1 Митева, Д. Зачитане на права на присъединени по право кредитори. – Търговско и конкурентно право, 2012, № 6; Становището, че заложният кредитор по реда на ЗОЗ е присъединен по право взискател се поддържа и от Калайджиев, А. Облигационно право, Обща част, Сиби, 2013, с. 679, както и в Пунев, Б., и колектив. Коментар на новия Гражданско процесуален кодекс. ИК „Труд и право” , 2012, с. 1092.
2 Така и Определение № 561 от 17.09.2014г. по ч.г.д.№ 411/2014г. на Апелативен съд Варна; Определение № 896 от 29.10.2014г. по в.г.д. № 216/2014г. на Окръжен съд –Разград.
3 Решение № 323 от 13.07.2011г. по в.г.д.№ 513/2011г. на Окръжен съд – Пазарджик, Решение № 323 от 17.12.2010г. по в.ч.г.д.№ 620/2010г. на Окръжен съд – Хасково; Решение № 187 от 23.04.2014г. по г.д.№ 25/2014г. на Окръжен съд – София.
4 Решение № 102 от 04.07.2014г. по г.д.№ 314/2014г. на Апелативен съд – Варна; Решение № 5795 от 10.08.2012г. по в.г.д. №6333/2011г. на Софийски градски съд; Определение № 16257 от 30.07.2014г. по г.д.№ 4777/2014г. на Софийски градски съд; Определение № 1038 от 28.10.2014г. по в.г.д.№ 774/2014г. на Окръжен съд – Хасково; Определение № 561 от 17.09.2014г. по ч.г.д.№ 411/2014г. на Апелативен съд Варна; Определение № 896 от 29.10.2014г. по в.г.д. № 216/2014г. на Окръжен съд –Разград.