Настоящият коментар е вдъхновен от постановени съдебни актове на Бургаски окръжен съд – Решение I-874 от 31.10.2017г. по гр.д. № 1478/2017 и Решение I-906 от 07.11.2017 по ч.гр.д. № 1546/2017г., потвърдено с Решение № 70 от 09.03.2018г. по ч.гр.д. № 32/2018г. на Апелативен съд – Бургас, с които е изразено становището, че при наличие на спряно изпълнение по заповеди за незабавно изпълнение и издадените на основание тях изпълнителни листи, взискателите не следва да бъдат включвани в разпределението на суми от продажбата на имущество на длъжника, извършена по почин на друг взискател, чието изпълнение не е спряно. Тъй като не мога да споделя подобно становище, в по-долните редове ще се обоснова защо това е така.
- Фактическа обстановка поставена за разглеждане от съда в съдебните решения.
На 22.05.2017г. са постъпили искания за присъединяване от трима кредитори на длъжника, различни от първоначалния взискател, които са представили пред съдебния изпълнител заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи, с които са осъдили длъжника да им изплати посочени в тях парични суми. Съдебният изпълнител е присъединил кредиторите с постановление от 29.05.2017г. Било е изготвено разпределение на суми от продажбата на имущество на длъжника по изпълнителното дело на 17.07.2017г. Разпределението е по реда на чл. 495 ГПК, като присъединените кредитори са хирографарни. В същият ден /17.07.2017/ пред съдебния изпълнител е подадена молба от главния взискател, към която са приложени съдебни актове, с които е прогласено спиране на изпълнението по заповедите за незабавно изпълнение на тримата присъединени кредитори. Поискано е от съдебния изпълнител да не ги включва в предстоящите разпределения и да не им заделя суми. Въпреки молбата на главния взискател, съдебният изпълнител е включил присъединените кредитори, чиито изпълнение е спряно от съда, в разпределението[1], но не им е заделил суми поради недостатъчност. Приел е също, че ако в бъдеще се извършват разпределения и се полагат суми за тези кредитори, същите следва да се задържат до приключване на спора в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК.
- Становище на съдебните състави на Окръжен и Апелативен съд – Бургас
Според Окръжният съд в двете решения, цитирам „при наличие на подадено възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта по чл.417 ГПК се суспендира /временно се спира/ действието на разпореждането за незабавно изпълнение и на изпълнителния лист, издаден въз основа на същото разпореждане. В случая е налице констатирано ex lege /постановено от съда спиране на изпълнението по всяка от заповедите по чл.417 ГПК/, въз основа на които са издадени изпълнителните листи на всеки един от присъединените кредитори, което означава фактически спиране на всякакви изпълнителни действия по издадените в тяхна полза изпълнителни титули. Включване на тези кредитори в разпределението със заделяне на парични суми, които да им бъдат заплатени при възобновяване на изпълнението им, противоречи на съдържанието, което влага законодателя в понятието „спиране на изпълнението“, тъй като запазване /заделяне на припадащата се на кредитор парична сума е предвидено да се извършва от съдебния изпълнител само в случаите на чл.459 ГПК- при присъединяване на кредитор с обезпечен иск, какъвто безспорно не е настоящия случай”.
Според съдебния състав на Апелативен съд – Бургас, цитирам „спирането на изпълнението води до спиране на изпълнителния процес като правоотношение. Това означава временна забрана да се упражняват процесуални права и да се изпълняват процесуални задължения, образуващи съдържанието на изпълнителния процес като правоотношение. От тук следва, че при спряно изпълнение се преустановяват не само действията на съдебния изпълнител по същинското изпълнение, свързани с упражняването на принуда и превръщане на активи в паричен еквивалент,но и всички останали негови процесуални действия, които имат подготвителен характер, като – покана за доброволно изпълнение, набавяне на книжа, извършване на справки и др., включително и извършване на разпределение”.
- Становище на автора.
– относно включването на кредитори в разпределението, чиито изпълнение по заповедите за незабавно изпълнение е спряно
Безспорно е установено, при прочита на съдебните решения, че присъединяването на тримата кредитори, чиито изпълнение е спряно, е извършено от съдебния изпълнител на 29.05.2017г. Също така е установено от съда, че главният взискател се е снабдил с обезпечителна заповед издадена от Апелативен съд – Бургас, с която по реда на чл. 134, ал.3 ЗЗД е бил овластен да подаде възражения срещу заповедите за незабавно изпълнение издадени на присъединените кредитори от името на длъжника, тъй като последният бездействал. Определението на апелативния съд е от 04.07.2017г и е по в.ч.т.д. 185/2017г. Били са подадени възражения от овластения взискател по трите граждански дела, по които са издадени заповедите за незабавно изпълнение на тримата присъединени кредитори, като по две от тях спирането е прогласено с разпореждане от 12.07.2017г и определение от 07.07.2017г. на Районен съд – Бургас. По третото дело възражението е било подадено в съда на 06.07.2017г. Т.е. следва да се приеме, че възраженията срещу издадените заповеди за незабавно изпълнение са подадени след присъединяването на тримата кредитори по изпълнителното дело. Това следва и от факта, че овластеният взискател е информирал съдебния изпълнител за подадените възражения едва на 13.07.2017г., което води до извода, че те са подадени след присъединяването на кредиторите. В този смисъл самото присъединяване е извършено законосъобразно, тъй като към момента на извършването му не е било налице спряно изпълнение, а както знаем, в ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС изрично беше прието, че присъединяването на кредитора е изпълнително действие. Ако спирането на изпълнението беше настъпило преди съдебният изпълнител да присъедини кредиторите, това присъединяване щеше да бъде незаконосъобразно, тъй като при спряно изпълнение не може да се извършват изпълнителни действия, а присъединяването на кредитора определено е такова действие. Тук обаче присъединяването е извършено преди спирането, следователно същото е законосъобразно и кредиторите са придобили качеството си на взискатели.
В ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС беше прието, че не са изпълнителни действия, съответно не прекъсват давността извършването на разпределение, както и плащането въз основа на влязлото в сила разпределение. Извършват ли изпълнителни действия присъединените кредитори, чрез съдебния изпълнител, бивайки включени в изготвеното от последния разпределение? Отговорът определено е отрицателен. Спирането на изпълнението не влече като последица отричане на вземането на взискател, подобно на уважен иск по чл. 439 ГПК, чл. 464 ГПК, или отхвърлен иск по чл. 422 ГПК. Чрез спирането на изпълнението се цели да се предодврати възможността взискател, чието вземане не е безспорно, съответно е оспорено от длъжника в съда, да осребри имуществени активи на последния и да се удовлетвори преди да е установено действителното правно положение относно това дали е налице вземане, т. е. дали е налице изпълняемо право. Именно съдебно признатото изпълняемо право е условие за материалноправната законосъобразност на изпълнителния процес. Тъй като коментираният казус е особен, т.е. разпределението е редовно извършено, тъй като изпълнението на главния взискател, по чиито почин е проведено, не е спряно, проблем възниква при евентуалното включване на други присъединени кредитори, чиито изпълнение оба че е спряно след присъединяването им. Считам, че в тази ситуация включването в разпределението на тези кредитори е необходимо. Спирането на изпълнението временно парализира изпълнителната сила на изпълнителното основание, в случая издадените заповеди за незабавно изпълнение, както и на издадените на основание тях изпълнителни титули, за да може временно да бъдат спрени опитите на кредиторите да удовлетворят оспореното си вземане, докато не установят наличието му със съдебен акт, който да е влязъл в сила. Това означава, че се спират всички изпълнителни действия изграждащи отделните изпълнителни способи, чрез които взискателите биха постигнали удовлетворяване – било то осребряване на имуществен актив на длъжника, или усвояване на суми от негови сметки или вземания. Ако спирането е само относно изпълнение върху отделен имуществен актив на длъжника, то тогава целта би била по-скоро спиране на действията по прехвърляне на актива в чужд патримониум. В случая обаче, ако се възприеме тезата на съда, че присъединените кредитори със спряно изпълнение не следва да бъдат включвани в разпределението, би се стигнало до ситуация, в която то може да влезе в сила без тяхното участие и сумите да бъдат разпределени между останалите взискатели. Така ако спорът по спряното изпълнение завърши с „победа” за кредитора и той възобнови изпълнението, имуществото на длъжника ще е вече осребрено, а парите разпределени. Правилно ли е да допуснем едно такова развитие на нещата само поради факта, че освен в разпоредбата на чл. 459 ГПК, както се твърди в коментираните съдебни решения, не е уредена изрично в закона хипотеза, при която съдебният изпълнител да задържа суми до настъпването на определен юридически факт или представянето на конкретен съдебен акт от взискателя, с който изпълнението да може да се възобнови? Не смятам, че отговорът е положителен. При разрешаването на правен казус трябва освен да се прилагат сляпо дадени правни норми, да се вниква в тяхното съдържание и да се търси освен волята на законодателя и целта на законовия текст, съответно най-справедливото разрешение и максимална защита на правата и интересите на засегнатите от него субекти[2]. Освен това, в чл. 459 ГПК законодателят предвижда запазване на суми за кредитори с обезпечения, които още не са се снабдили изпълнителен титул, т.е. така наречените пасивни взискатели. В тази разпоредба въобще не се имат предвид активните взискатели. Защо да не може да се запазват суми по разпределението за кредитори, които вече са се снабдили с изпълнителен титул, но изпълнението по него е спряно, а да може за такива, които въобще нямат изпълнителен титул? Само заради обезпечението ли ? При кредиторите с обезпечения също не е безспорно установено, че имат изпълняемо право, тъй като им липсва изпълнителния титул. Същото е при кредитор с изпълнителен титул, чието изпълнение е спряно. Законодателят е предвидил изключение за кредиторите, които не разполагат с акт по смисъла на чл. 426 ГПК, но имат обезпечение, да участват като взискатели в разпределението – чл. 459. На още по-силно основание тези, които вече имат такъв акт, независимо, че вземането по него е оспорено и изпълнението спряно, също следва да участват в разпределението.
– относно извършването на разпределение при по-ранно спиране на изпълнението
Следвайки буквално повелята на ВКС в тълкувателното решение, би могло да се приеме, че действията по извършване на разпределение и изплащане на суми в случай, че същото влезе в сила, не са изпълнителни действия и няма как да се спират, било то и при наличие на спряно изпълнение по заповедите за незабавно изпълнение. Поради това изготвянето на разпределението, съответно изплащането на сумите, ако разпределението влезе в сила, са действия, които би следвало да бъдат счетени за законосъобразни, тъй като няма как да бъдат спирани. Считам обаче, че възприемането на един такъв извод би било неправилно, тъй като приетото от ВКС в тълкувателното решение становище, че изготвянето на разпределение и изплащането на суми по него не са изпълнителни действия, следва да касае въпроса относно това дали се прекъсва давността от извършването на подобни действия, а не дали е допустимо да се спира разпределение, съответно изплащане на суми по него при постановено спиране на изпълнението. Актът на съдебния изпълнител, с който се постановява разпределяне на суми от продажба на имущество на длъжника, не е от тази категория действия, чрез които се упражнява процесуална принуда върху длъжника и неговия патримониум. Следователно това не е действие по принудително изпълнение, каквото се има предвид в чл. 116, буква „в” ЗЗД. В този смисъл е и произнасянето на ВКС, че действията по изготвяне на разпределението и изплащането на суми по него не са изпълнителни и не прекъсват давността[3].
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. То предпоставя няколко взискатели по едно и същото изпълнение и недостатъчност на сумата постъпила по изпълнението за цялостно удовлетворяване на всички взискатели. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му. Съдебният изпълнител е длъжен да отчете единствено вземания, възникнали и удостоверени документално към момента на изготвяне на разпределението[4]. За да е налице необходимост от изготвянето му, следва по изпълнителното дело да са постъпили суми, които може да са от запори на длъжниково имущество, плащания от трети лица на дълга му, съответно да е проведен търг относно негово имущество и да е обявен купувач, който да е внесъл цената. Изключение е предвидено при хипотезата, в която взискател е обявен за купувач, тъй като в този случай първо се изготвя разпределение, което трябва да е влязло в сила, за да може взискателят да изплати съответната съразмерна част.
Разпределението е акта на съдебния изпълнител, чрез който се разпорежда насочването на събраните от длъжниковото имущество суми към неговите кредитори. То представлява финална фаза на изпълнителните способи по ГПК при изпълнение на парични вземания и е „венец” на успешно проведеното принудително изпълнение[5]. Всички проведени изпълнителни действия имат цел и тя е усвояване на длъжниковото имущество – било то чрез продажбата му и получаване на суми, било то чрез възлагане вместо дълг, било то чрез събиране на негови суми от банкови сметки, изплащане на вземанията му от трети лица и др., като чрез това усвояване взискателите ще получат дължимото им, което пък е търсения чрез изпълнителния процес резултат. Щом взискателите не са получили суми от съдебния изпълнител, съответно не са получили имущество на длъжника вместо дълга си, то правен интерес от спиране на изпълнението следва да е налице[6]. Поради това щом не е изготвено разпределение на суми и изпълнителното производство бъде спряно, то последното не бива да бъде извършвано, докато не се възобнови изпълнението или се установи, че вземането не съществува или е погасено[7]. Изложеното обаче е приложимо в хипотезата, в която обезпечителната мярка е спиране на цялото изпълнително производство! Когато мярката е спиране на изпълнението върху конкретен имуществен актив, от чието реализиране се разпределят суми – например недвижим имот, то разрешението следва да е малко по-различно. Когато купувач на недвижимия имот е взискател и се изготвя разпределение по реда на чл. 495 ГПК, едно спиране на изпълнението върху имота би било навременно, тъй като той все още е на длъжника и не е налице влязло в сила постановление за възлагане, което е крайният акт, с който изпълнението върху него приключва[8]. В случай обаче, че купувачът на търга е трето лице, разпределението ще се изготвя по реда на чл. 460 ГПК, но едва след влизането в сила на постановлението за възлагане, и едно спиране на изпълнението след влизането в сила на постановлението за възлагане би било закъсняло, тъй като изпълнението върху този имот ще е приключило. Именно затова е от изключително значение каква е постановената обезпечителна мярка и в каква фаза на изпълнителния процес е допусната, тъй като спирането на изпълнение върху конкретен имуществен актив на длъжника цели най-вече да пресече прехвърлянето на този актив в чужд патримониум, докато спирането на изпълнението по цялото изпълнително производство цели да спре удовлетворяването на взискателите чрез реализиране на изпълнителни способи и изплащане на суми от тях.
– относно изплащането на суми по влязло в сила разпределение при по-ранно спиране на изпълнението
Изплащането на суми по влязло в сила разпределение е действието, с което паричните суми от длъжниковото имущество, получени чрез реализиран изпълнителен способ, постъпват от сметката на съдебния изпълнител по сметката на взискателя, като по този начин последният получава удовлетворение на вземането си. Така целта на изпълнителния процес – удовлетворяване на взискателя чрез реализиране на изпълнителен способ върху имущество на длъжника е постигната. Нима всички изпълнителни действия по изпълнителното дело, изграждащи отделните изпълнителни способи, не са насочени именно към постигането на този резултат? Значи можем да спрем действията изграждащи дадения изпълнителен способ, докато той не е осъществен, но не можем да спрем изплащането на сумите получени от осъществяването му на взискателя, чиито вземане е редовно оспорено от длъжника и изпълнението е спряно до разрешаването на спора в съда. Та нали идеята е да се спре не просто дадено изпълнително действие[9], а да се предодврати удовлетворяването на взискател, чиито изпълняемо право е редовно оспорено в съда. В този смисъл тълкуването, че на спиране подлежат само изпълнителни действия, а не и други действия на съдебния изпълнител, чрез които се постига удовлетворяване на кредитора, е неоснователно и не отговаря на целите на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението”[10].
Видно от коментирания тук казус е, че присъединените кредитори не са извършвали никакви изпълнителни действия освен присъединяването им, което обаче е станало преди спирането на изпълнението. От своя страна главният взискател, чието изпълнение не е спирано, е провел цялото изпълнение до момента на разпределението, и по този начин присъединените кредитори изцяло се ползват от него, с оглед повелите на чл. 457 ГПК. Поради това присъединените кредитори, чиито изпълнение по заповедите за незабавно изпълнение е спряно, биха получили удовлетворение ако се възприеме тезата, че спирането не засяга действията по изготвяне на разпределение и изплащането на суми по него, въпреки че то има за цел точно обратното, да не допусне това. За да се избегне това развитие би следвало, докато сумите получени от длъжниковото имущество са в държане на съдебния изпълнител /при събрани суми от запор на сметки и вземания например/, спирането да е допустимо и да може ефективно да се приложи[11]. В този смисъл при спряно изпълнение след влязло в сила постановление за възлагане и извършено разпределение, което не е влязло в сила, взискателят няма да може да получи заделените му суми, съответно при разпределение по чл. 495 ГПК, той няма да може да прихване по реда на чл. 461 ГПК и ще трябва или да внесе цялата сума[12], или следващият наддавач да бъде обявен за купувач. И в двата случая обаче заделената за него сума ще бъде задържана, тъй като докато изпълнението е спряно, той няма да може да се удовлетвори. Това следва и от факта, че ако през това време длъжникът установи в исковия процес, че не дължи на своя кредитор по оспореното вземане, то съдебният изпълнител би могъл да разпредели сумите предназначени за този кредитор на останалите, като извърши ново разпределение, съответно би ги върнал на длъжника, ако такива няма.
Ако разпределенията не са съставени и е налице спиране на цялото изпълнително производство, тяхното изготвяне се преустановява.
При обичайните хипотези длъжникът би могъл по-лесно да защити интереса си като подаде възражение в случай на заповед за изпълнение, съответно да предяви иск по чл. 439 ГПК, съответно да обезпечи иска чрез спиране на изпълнението, без да е необходимо да чака да се стигне до разпределение. В случай като този в настоящия коментар обаче виждаме, че има и специфични хипотези, при които присъединени кредитори, без да провеждат изпълнение, имайки пасивно процесуално поведение, използват проведено изпълнение от друг взискател, като по този начин търсят удовлетворяване на вземанията си – чл. 457 ГПК, тъй като тяхното изпълнение е спряно и сами не могат да го проведат. При това положение, ако не допуснем спиране на извършването на разпределението или изплащане на суми по него, единственият вариант за длъжника щеше да е да се снабди с обратен изпълнителен лист и да търси от тези взискатели събраната сума за удовлетворяване на вземанията им, които в последствие са обявени от съда за несъществуващи или погасени. Именно поради наличието на подобни хипотези считам, че изготвянето на разпределения, както и изплащането на суми по влезли в сила разпределения следва да може да бъде спирано.
Не може да се сподели аргумента, че ако разпределението е влязло в сила, то няма как да не го изпълним, тъй като в производството по обжалването му съдът не отчита настъпилите през това време оспорвания на вземанията на някои от взискателите, съответно настъпилите спирания на изпълнението[13]. Решението по този ред няма и сила на пресъдено нещо. Не на последно място, не от влизане в сила на решението в производството по обжалване на разпределението, а от постъпването на сумите от съдебния изпълнител у взискателя настъпва вещнопрехвърлителното действие върху паричните суми[14].
ИЗВОД:
От всичко гореизложено може да се заключи, че становището на съдебния изпълнител изразено в коментираните съдебни актове, че заделените суми по разпределението следва да се задържат до възобновяването на спряното изпълнение е правилно, макар и да липсва изрична законова уредба относно това, както е правилно и действието на съдебния изпълнител по включване на присъединените кредитори в разпределението, въпреки спряното изпълнение, тъй като присъединяването е извършено преди спирането, а включването на кредитори със спряно изпълнение в разпределение и заделянето на суми до възобновяването му, би защитило в еднаква степен интересите на всички. В този смисъл приемам, че двата коментирани съдебни акта на Бургаски окръжен съд, както и решението на Апелативен съд – Бургас, са неправилни по същество.
Обезпечителната мярка спиране на цялото изпълнение следва да послужи за спиране на изготвянето на предстоящо разпределение на суми, а ако разпределението вече е извършено, за спиране на плащането по него.
Обезпечителната мярка спиране на изпълнението само за отделен имуществен актив на длъжника – например недвижим имот, за да бъде ефективно приложена, следва да се постанови преди влизане в сила на постановлението за възлагане, в противен случай ще е закъсняла. В този смисъл ако взискател е купувач, то тя може да послужи за спиране на изготвянето на разпределение по чл. 495 ГПК, съответно спиране на изплащането на суми по него. Ако трето лице е купувач, тази обезпечителна мярка би била ефективна до момента на влизането в сила на постановлението за възлагане, като така ще се препядстват освен влизането в сила на постановлението, и по-нататъчни действия свързани с разпределение на сумите от продажба.
Автор: д-р Димитър Иванов
[1] Тук разпределението е извършено въпреки спирането, тъй като изпълнението е проведено по почин на главния взискател, чието изпълнение не е спирано.
[2] Разбира се може да ми се възрази с мотив, че ако законодателят е искал да приравни необезпечени кредитори със спряно изпълнение с тези, в чиято полза са учредени обезпечения, съответно и за тях да уреди в закона, че им се заделят суми до възобновяване на изпълнението, щеше да го направи, но въпреки това смятам, че обратното разрешение е по-справедливо.
[3] Тъй като този въпрос е извън фокуса на настоящия материал, то същият няма да бъде коментиран.
[4] Решение № 394 от 21.04.2009 г. по гр. д. № 110/2008 г. на ВКС.
[5] Василев, Й. Предприемането на кои изпълнителни действия прекъсва погасителната давност в изпълнителния процес, достъпна на https://gramada.org/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B8 %D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B4/
[6] Спиране на изпълнението във фазата по изготвяне на разпределение е прието за допустимо и в Определение № 226 от 11.05.2018г. по ч.т.д. № 1156/2018г. на ВКС.
[7] Така и в Решение № 70 от 09.03.2018г. по ч.гр.д. № 32/2018г. на Бургаски апелативен съд; Решение № 8336 от 16.11.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 8445/2016 г.
[8] В Иванов, Д. Кога настъпва ефекта от спирането на индивидуалното принудително изпълнение по силата на закона. Предизвикай: Изпълнителния процес, Сиела, 2016, достъпна и на https://gramada.org/%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%82/, приех за правилно становището, че постановена обезпечителна мярка спиране на изпълнение върху недвижим имот, след издаването на постановлението за възлагане, а не след влизането му в сила, е закъсняла. ВКС обаче възприе обратното становище, като в Решение № 56 от 24.04.2018г. по гр.д. № 2339/2017г посочва, че ако постановлението за възлагане не е влязло в сила, то спирането е навременно и ще възпрепядства влизането му в сила. Тъй като решението е по чл.290 ГПК, в настоящата статия вще се придържам към тази правна трактовка въпреки, че не съм съгласен с това виждане, най-вече поради това, че след издаването на постановление за възлагане изпълнението пред съдебния изпълнител приключва и няма какво да се спира, а производството по обжалването му не е част от изпълнението.
[9] Тук се има предвид обезпечителната мярка „спиране на цялото изпълнение”, но е възможно да бъде постановено и спиране на конкретно изпълнително действие, при което главната цел е да се предодврати прехвърянето на длъжниковия актив.
[10] Правилно в Определение № 26 от 23.01.2018 г. по в. ч. гр. д. № 12/2018 г. на Бургаски апелативен съд е посочено, че позоваването на т.10 от ТР № 2/13 г. по т.д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС относно невъзможността да бъде засегнато от евентуално спиране на изпълнителното дело разпределение поради това, че не е изпълнително действие, не намира опора в закона и произтича от неправилно възприятие на мотивите в тълкувателното решение. Според апелативния съд, разсъжденията в тълкувателното решение на ВКС са в контекста на поставения за решаване там спорен въпрос за прекъсването на давността чрез предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.“В“ от ЗЗД, а не на действия, свързани с изпълнителното производство изобщо. Макар да не са същински според цитирания в тълкувателното решение смисъл, останалите процесуални действия, които се извършват ведно с пряко насочените към принудително удовлетворяване на кредитора такива представляват част от изпълнителния процес и спирането му не дава възможност те бъдат редовно предприемани. Като извод е прието, че събраните от ЧСИ по изпълнителното производство суми от принудителната продан на земеделската земя на длъжника не могат да бъдат предадени на взискателите, нито за тях да бъде изготвено разпределение поради спирането на изпълнението. Изцяло споделям изложеното в съдебния акт становище. В същия смисъл са и Решение V-834 от 20.10.2017г. по гр.д. № 1337/2017г. и Решение № V-189 от 09.03.2017 г. по гр.д.№ 260/2017 г. на БОС; Решение № 9 от 25.01.2016 г. по в. ч. гр. д. № 9/2016 г. на Апелативен съд – Варна.
[11] Така и Решение №223 от 13.12.2016г. по в.гр.д. № 573/2016г. на Апелативен съд – Пловдив, в което е прието, че при спиране на изпълнението съдебният изпълнител не трябва да изплаща суми на взискателя предвидени в разпределението.
[12] Подробно за тази възможност в Иванов, Д. Действия на съдебния изпълнител при някои специфични хипотези на изпълнителния процес. – Търговско и облигационно право, 2017, №8.
[13]Обратно в Решение от 22.05.2009 г. по гр. д. № 296/2009г. на Окръжен съд – Сливен, в което е прието, че с влизане в сила на разпределението взискателите стават собственици на паричните суми и съдебният изпълнител няма право да ги задържа независимо от спряното изпълнение.
[14] Василев, Й. Предприемането на кои изпълнителни действия прекъсва погасителната давност в изпълнителния процес, https://gramada.org/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B4/, който правилно посочва, че едва при кумулативното наличие на изготвено, предявено и влязло в сила разпределение, както и изплатена сума по банковата сметка на взискателя, трябва да се счита, че изпълнителният способ е реализиран в своята пълнота. Авторът се опира на становището посочено във В. Попова – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. Девето преработено и допълнено издание. С.: Сиела, 2012, с.1125-1126, както и Корнезов, Л. Гражданско съдопроизводство. Том втори. Съдебни и несъдебни производства. С.: СОФИ-Р, 2010, с. 442-446.
Подобни статии
ПРЕДПРИЕМАНЕТО НА КОИ ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ПРЕКЪСВА ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ В ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС?
Решение № 212 от 27.11.2017 г. по т.д. № 754/2017 г. на ВКС и проблемът със спирането на изпълнението по силата на закона
ДИСКУСИОННИ ВЪПРОСИ В ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС – 2
Може ли кредитор с ипотека или възбрана върху имот, който е удовлетворен частично в разпределение по ЗОЗ от продажбата му, да го продаде отново по реда на ГПК
Преглед на съдебната практика относно въпросите на извънсъдебното прихващане в изпълнителния процес. Приложен коментар
