Общият иск за неоснователно обогатяване в някои смесени юрисдикции

 

(бележки върху правото на Южна Африка и Шотландия)

Въпреки че понятието смесени правни системи[1] (смесени юрисдикции[2]) напоследък придоби особена популярност в редица съвременни[3] изследвания[4] и особено в материята на неоснователното обогатяване[5], то понастоящем липсва единство относно това, точно какво обозначава тази словоформата. Най-общо казано, става дума за системи на отделни национални юрисдикции, които са се оформили под едновременното влияние на континенталната и англо-американската (common law)  правна традиция. Този феномен предполага комбинацията от римско право, чийто проводник е класическата цивилистична традиция в Европа и английското право като вдъхновител за common law въобще. От тук според едни автори става дума за основно цивилистични системи, които са попаднали под влиянието на англо-американското право[6]. Изказано е и разбиране, според което самата концепция за смесени правни системи предполага ситуация, в която common law и институти от континенталната правна традиция се оказват  в основите на една правна системи, като простото смесване на различни решения не е достатъчно[7]. Настоява се още и на необходимостта „смесването“ да е основано изключително и единствено на романо-германската и англо-американската юридическа традиция[8]. Редица учени се противопоставят на това класическо, но и отчасти ограничаващо разбиране за смесени юрисдикции, предлагайки една много по-разширена концепция, според която в понятието за смесени юрисдикции попадат още и онези правни системи, в които доминират елементи от обичайно и религиозно право[9], съчетано със смесване на елементи от common law и цивилистичната правна традиция.

Който и от тези подходи да предпочетем, по-важното е, че смесените юрисдикции позволяват по емпиричен път да бъдат изпробвани концепции, които са се появили в различни национални доктрини[10]. В смесването на различни модели и подходи се дава възможност да бъде преценена и правилността на определени правни политики и подходи при организацията на дадена материя чрез възприемане на генерални (общи) правила, за което допринася отвореността на смесените системи към влияние от различни национални юрисдикции. Това обяснява и техния сравнителен, юриспруденциален и исторически потенциал що се отнася до разрешаване на въпроси, свързани със систематиката на правото и взаимодействието между отделни институти, а отчасти и интереса към смесените юрисдикции в научния дискурс, посветен на формулирането и еволюцията на идеята за общ фактически състав на неоснователното обогатяване. И макар и развитието на правото на неоснователно обогатяване в тези системи да би могло да се счита по-скоро като индикатор за влиянието на цивилистичната правна традиция, то създаването и прилагането на общо правило за недопустимост на неоснователното обогатяване в повечето смесени юрисдикции е резултат от дейността на съдии и учени, които създават автономно право и разрешения, които не съществуват в т.нар. чисти юрисдикции. Това на свой ред позволява да бъде взето най-доброто разрешение от комбинацията между „двата свята“, този на континенталното право и на common law[11]. А това, че подходът на основните представители на т.нар. смесени юрисдикции сочи в по-голяма или по-малка степен на една трайна тенденция на възприемане на общ иск за неоснователното обогатяване, може да бъде аргумент в полза на това, че модерният цивилистичен подход в материята на неоснователното обогатяване е именно този на възприемането на общо правило[12] без това непременно да означава изоставяне на типологията на специалните средства за имуществено уравнение[13]. Това именно показва опитът на две от най-динамично развиващите се, поне що се отнася до института на неоснователното обогатяване, смесени юрисдикции – Южна Африка и Шотландия[14].

Южна Африка

Много често, когато се говори за института на неоснователното обогатяване в Южна Африка, се казва, че той е „като доведено дете на облигационното право“ – фраза, която може да бъде лесно разбрана, като си дадем сметка, че неоснователното обогатяване често се определя като най-цивилистичната част от едно иначе прецедентно по своя характер право[15]. За това допринася силното влияние на ius commune и римскоправната традиция, които продължават да се ползват като авторитетни източници на позоваване в южноафриканското право на неоснователно обогатяване, доколкото, разбира се, разрешенията, които те предлагат, са съвместими с условията на съвременното правосъзнание[16]. Отделно от това, за цивилистичната концепция за неоснователно обогатяване в Южна Африка способства и възприемането на Юстиниановите кондикции, които преминават в това, което е известно днес като Roman–Dutch law, и които в съчетание с някои идеи на пандектизма, се разглеждат като коректив, приложим в случаите на неоснователно обогатяване.

Стъпвайки на една толкова здрава цивилистична традиция в материята на неоснователното обогатяване, правото на Южна Африка не може да остане незасегнато от тенденциите на континента, насочени към признаване на общ иск ( общ фактически състав) на неоснователното обогатяване[17]. Първите опити за генерализиране на отговорността за неоснователно обогатяване в Южна Африка се свързват с името на De Vos, който още през 1951 г. застава на позицията, че припознаването на отделни случаи на неоснователно обогатяване само по себе си означава, че правото е тръгнало по пътя към възприемане на един макар и субсидиарен общ иск за неоснователно обогатяване заедно с т.нар класически обогатителни искове[18]. Авторитетът на De Vos и убедителността на използваната от него аргументация превръщат в доминиращо (поне до преди 1966 г.) разбирането, че южноафриканското право признава съществуването на един субсидиарен общ иск за неоснователно обогатяване, който се прилага към случаи, които са извън приложното поле на класическите искове за неоснователно обогатяване. Надеждата е подобна субсидиарна претенция по-късно да се развие в една всеобхватна (all catch-up) категория, която няма да съществува като допълнение към отделни претенции, а по-скоро, която ще обхваща цялата материя на неоснователно обогатяване.Това обаче така и не се случва, тъй като с постановяването през 1968 г. на злополучното решение по делото Nortje v Pool[19] възможността да бъде признат общ иск за неоснователно обогатяване е отречена. Основният аргумент на решаващия състав е страхът, че ако бъде призната една подобна твърде обща претенция, то тя няма да може да бъде удържана в разумни граници и би съставлявала причина за взривяване на една вече съществуваща система от правила. И макар през 1994 г., когато Върховният съд в Южна Африка повторно бива приканен да прогласи съществуването на общ иск за неоснователно обогатяване по делото Kommisaris van Binnelandse Inkomste v Willers[20], решаващият състав за втори път отказва да стори това, то мотивите на съда са симптоматични за заявената готовност това да се случи в близкото бъдеще. Според мнението на мнозинството съдии по Kommisaris van Binnelandse Inkomste v. Willers с решението по делото Nortje v Pool не толкова бива изключена възможността да бъде признат общ иск за неоснователно обогатяване, а по-скоро се изтъква, че това може да стане по всяко време ad hoc, като така бъде признато съществуването на отговорност за неоснователно обогатяване включително и за случаи, които до този момент не са разрешавани по този начин, или дори в разрез с вече възприети разрешения по сходни случаи. При все това в Kommisaris van Binnelandse Inkomste v. Willers нуждата от признаване на общ иск за неоснователно обогатяване е спомената някак ober dictum и отчасти колебливо, което внасят още повече смут и неразбирателство, като според някои автори[21] противоречията в практиката и сред учените по въпросите на общия иск за неоснователно обогатяване следва да бъдат разрешение включително със създаването на изрични правила. Така през 1996 правна комисия (the South African Law Commission) прави проучване по въпроса, но препоръчва да не се предприемат никакви законодателни мерки, с които ситуацията да бъде нормативно уредена, а да бъде оставено развитието на общ иск за неоснователно обогатяване на съдилищата и юриспруденцията. Така се стига до решението по делото McCarthy Retail Ltd v Shortdistance Carriers[22], което се счита за поредната стъпка по посока генерализиране на отговорността за неоснователно обогатяване[23]. Според мнозинството от съдии южноафриканското по подобие на римското право не признава съществуването на един консолидиран общ иск за неоснователно обогатяване, въз основа на чиято абстрактност и обобщеност, да бъдат извеждани разрешения за конкретни случаи, а са създадени фрагментарни правила. Но според решаващия състав, принципът за недопустимост на неоснователно обогатяване следва да се третира като източник на задължения, бидейки по този начин и основа за признаването на самостоятелен общ иск за неоснователно обогатяване. За достигане до подобни резултати способства и наблюдаващото се в юриспруденцията разширяване на приложното поле на признати специални претенции за имуществено уравнение, който процес по необходимост предполага и признаване на едно общо основание, а именно нуждата да бъдат коригирани ситуации на неоправдано имуществено разместване в съответствие с общия принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване[24].

От тази отправна точка се осъществява понастоящем академичният дебат в Южна Африка, който е основно концентриран около колизията между необходимостта от признаване на общ иск за неоснователно обогатяване и опасенията, че съществува възможност същият да „абсорбира“ съществуващите стари претенции за неоснователно обогатяване, което или ще освободи правото от сегашния казуистичен подход, или ще внесе хаос[25]. Така някои автори съзират в общия иск за неоснователно обогатяване възможност възстановяване на всички неоправдани имуществени размествания дори в случаите, в които старите формули са неприложими[26]. Според други, ако бъде приет общ иск, той ще бъде по-скоро суплемент и допълнение към вече съществуващите стари искове и основната му цел би била да запълва празноти[27], което е свързано и със схващането, че правото на неоснователно обогатяване е последна възможност за защита на ищеца[28]. Напоследък широка популярност придобива революционният опит на Daniel Visser[29] за реформа на правото на неоснователно обогатяване в Южна Африка чрез използване на немския модел Wilburg/ Von Caemmerer, като за целта бъдат изоставени „неразбираемите и фрагментарни“ римскоправни кондикции и бъде възприето деление на исковете за неоснователно обогатяване съобразно  механизма на настъпване на обогатяването, като се обособят претенции, при които става дума за преминаване директно на блага sine causa и такива, при които обогатяването е настъпило по начин, различен от прякото престиране. Въпреки предлаганата реформа, Visser често е обвиняван, че в името на класификационна чистота и организационното единство жертва много от основополагащите принципи за правото на неоснователно обогатяване в Южна Африка.

Споровете продължават и до днес, а колебанията и несигурността създават основа да бъдат формулирани различни модели на структуриране и реорганизация на неоснователното обогатяване в Южна Африка. По този повод Du Plessis сочи, че съвременното развитие на правото на неоснователно обогатяване дава неудовлетворителни резултати като последица от придържане към една партикуларна регламентация, която отделните искове за неоснователно обогатяване осигуряват. Това според Du Plessis може да бъде променено или ако бъдат създадени нови специални искове (като такива за случаите на наложено обогатяване, на обогатяване чрез използване на чужди имуществени права и блага и т.н), или по-скоро ако се признае съществуването на една обща претенция за неоснователно обогатяване, която поради своята обобщеност и абстрактност притежава потенциала да намери приложение към всички възможни бъдещи хипотези на неоправдани имуществени размествания[30]. От гледище на правна политика и начина, по който този нов иск за неоснователно обогатяване трябва да „съжителства“ с вече съществуващите форми на защита, Du Plessis предлага:1) или общата претенция да бъде създадена като остатъчна и субсидиарна категория ( приложим само за случаите на дефицит на регулативния потенциал на съществуващите искове), или 2) да се създаде един същински общ фактически състав на неоснователно обогатяване, който да абсорбира старите формули на обогатителни искове ( което крие рискове за стабилността на правната система и което от правно-историческо гледище може по-скоро да се определи като бедствие), или 3) да бъде признат общ иск, който да действа заедно с класическите искове за неоснователно обогатяване, които да конретизират съдържанието на претенцията за определени случаи[31].

Шотландия

По подобие на Южна Африка и пред Шотландия стои предизвикателството, наречено общ иск за неоснователно обогатяване, чийто структуриращ потенциал се оказва съмнителен (поне за някои). Правото на неоснователно обогатяване в Шотландия привлича значителен научен интерес от 1900 г. насетне не само заради смесения характер на правната система[32], но и поради това, че е изоставена английската концепция за реституция, за да бъде напълно възприет цивилистичният подход, оцветен с индивидуалистичен национален маниер при разрешаване проблемите на неоснователното обогатяване[33].

Съвременното развитие на доктрината на неоснователното обогатяване в Шотландия често се свързва с глави 7 и 8 от Книга I -Institutions of the law of Scotland[34] на Stair,[35] озаглавени съответно „Restitution“ и „Recompense или Remuneration“, които наименования се счита, че Stair е извлякъл от названията “restitution” и “recompense“, употребени от Тома Аквински в Summa Theologica[36]. Според повечето съвременни учени[37] Stair използва принципи на ius commune и каноническото право, за да създаде рамка за развитието на право на неоснователно обогатяване в Шотландия, включително откривайки пътя към признаване на общ иск за неоснователно обогатяване. За тази цел Stair отрича делението на облигациите в римското право на такива ex contractu, vel quasi ex contractu, ex maleficio, vel quasi ex maleficio, като вместо това предлага класификация, според която задълженията са такива, основани на съгласие (conventional), и такива, които се налагат от волята на Бог (obediential). И макар че терминът неоснователно обогатяване не се среща никъде в Институтите на Stair, според по-късни интерпретатори, безспорно тази област е обхваната от трите части, озаглавени съответно Restitution, Repetition и Recompense, които се разглеждат като наложени облигации. Stair изяснява, че реституцията (restitution) представлява задължение, по силата на което човек е задължен да възстанови благата, взети от друг, като това задължение никога не може да се основава на предшестващо съгласие или мълчаливо такова[38]. В частта, озаглавена Recompense, Stair включва на първо място гестията, придържайки се към римскоправния модел, а във втората част включва общо задълженията, които възникват в случаите, в които едно лице се е облагодетелствало в ущърб на друг, без последният да е имал намерение да извърши дарение. Stair описва това като естествено задължение и цитира Cicero, сочейки, че е несправедливо и срещу природата на нещата едно лице да увеличи благосъстоянието си във вреда другиму[39].

По-късното развитие на правото на неоснователно обогатяване в Шотландия сочи на следване на създадения от Stair модел при формиране на определени прецеденти (case law), което и способства за постепенното утвърждавана на неоснователното обогатяване като самостоятелен дял на правото, различен от договорното и деликтното право. За това свидетелства и доктрината на т.нар “three Rs.”, според която претенциите за restitution, rcomenpese и recompense представляват искове за неоснователно обогатяване, всеки от които има различно приложно поле. Според най-разпространената класификация разделението между трите претенции се провежда с оглед предмета на иск, респективно съдържанието на задължението за реституция, макар и въпросът да е дискусионен[40]. Постепенно се утвърждава разбирането, че repetition представлява иск за възстановяване на средства, като предмет на иска може да бъде само парична сума, докато restitution е иск за възстановяване на каквито и да било материални блага, различни от пари. За сравнение  recompense се счита за иск за обезщетение за случаите, в които ответникът е обогатен за сметка на ищеца[41].

По причина, че на практика повече от случаите на неоснователно обогатяване касаят прехвърляне на парични суми, то и repetition се утвърждава като обогатителен иск с най-голямо значение и практическа стойност[42]. Това отчасти предопределя и мястото на иска recompense, който се разглежда в доктрината като по-скоро добавъчна претенция, към която ищецът може да прибегне в случаите, в които ползата е получена от ответника по начин и при обстоятелства, различни от договор или предполагаем договор, и по този начин се превръща в събирателна категория за случаите на непряко обогатяване[43]. Това е и причината в опит да бъде изяснен обхватът на recompense да се прави паралел с немската типология на кондиционните искове, като се настоява, че случаите на неоснователно обогатяване, покрити от шотландската претенция recompense, биха попаднали в обхвата на Nichtleistungskondiktionen[44], която според немското право се прилага за онези случаи, в които неоснователното обогатяване е настъпило по начин, различен от престирането. Това сравнение способства в по-новата шотландска доктрина да бъде утвърдено разбирането, според което чрез recompense ищецът търси да бъде компенсиран за стойността на изгодата (най-често оказана услуга, извършена работа, ползване на чужди блага без разрешение на титуляра на правата върху тях), като обемът на задължението по този иск е ограничен до размера на обогатяването, получено от ответника за сметка на ищеца (quantum lucratus). От тук и все по-често се казва, че така както е формулиран recompense, не е нищо повече от общ иск за неоснователно обогатяване[45] или че представлява аналог на общ иск[46] за неоснователно обогатяване[47], което се споделя и от съдебната практика в Шотландия поне до средата на 1990 г[48]. В допълнение, искът recompense се разглежда с известни отклонения или като субсидиарен и остатъчен обогатителен иск, или като общ иск за неоснователно обогатяване, или поне като претенция, която притежава потенциала да се превърне в общ иск за неоснователно обогатяване[49].

Въпреки до тук изложеното и в Шотландия, по подобие на Южна Африка, въпросът дали съществува или не общ иск за неоснователно обогатяване, е силно дискусионен[50].Колебанията са засилени от сравнително ограничения брой юриспруденциални актове, които съдържат произнасяне в тази насока в съчетание с ограниченото приложно поле на иска за recompense като последица от изискването за директност на преминаването на блага, а така и за връзка между обедняването и обогатяването, а според някои- и по причина на доктрината на субсидиарността[51]. Изказват се и опасения, че съвременното развитие на recompense като общ иск за неоснователно обогатяване бива възпрепятствано в началото на XX в. основно от несигурността и неяснотата относно неговото приложно поле и граници.

Тази дискусия е придружена и от оживен академичен дебат, който отразява поне отчасти и споровете около нуждата да се създаде друга структура в рамките на института на неоснователното обогатяване, чрез която да се гарантира по-голяма кохерентност (което при сегашното деление на “three Rs.” се окача като че ли невъзможно). Основно критиката срещу класификацията на „three Rs.” в материята на неоснователното обогатяване се свежда до това, че restitution, repetition и recompense не сочат на самостоятелни основания (в материалноправен смисъл), а по-скоро са средства за защита, но в процесуален смисъл[52]. По тази причина и след 1998 г. се прави опит за промяна на възприетата таксономия, като с решението по делото Shilliday[53] е прието за неправилно разбирането, че основанието на даден иск е ‘recompense’, тъй като recompense е последица, отговор на определено събитие, а не е самото събитие и в този смисъл не е и основанието за ангажиране на отговорността на ответника в отделни случаи на неоснователно обогатяване[54].

Така постепенно от сферата на материалното право ( където служат като деноминатор за основните категории облигационни задължения за „обезщетяване“ на неоснователното обогатяване) „three Rs“ преминават в сферата на процесуалното право[55]. Тези промени провокират и някои крайни мнения в посока на пълното изоставяне на класификацията на „three Rs.“ като деление без практическа стойност и възприемане на немския модел на разделение на претенциите за неоснователно обогатяване[56], което е особено актуално като предложение за реформа и в Южна Африка, както стана ясно. Тези опити за модернизиране на шотландското право на неоснователно обогатяване обаче са обект на консенсус в доктрината, но същите все още не са намерили своето място в юриспруденцията. При все това не следва да се забравя, че основната идея за реорганизацията на материята на неоснователното обогатяване в Шотландия е подчинена на нуждата от разграничаване на определени случаи на неоснователно обогатяване и конкретизирането на тази иначе абстрактна коцепция, което може да бъде постигнато с възприемане на немския модел. Това обаче отново поставя въпроса за мястото и значението на една обща претенция за неоснователно обогатяване в новата структура, като дебатът остава открит[57].

Автор:Ирина Богданова

---

---

---

[1] Vernon Valentine Palmer,“Two Rival Theories of Mixed Legal Systems”12Electronic Journal of Comparative Law,1 (2008), www.ejcl.org/121/art121-16.pdf

[2] Относно понятието за смесени юрисдикции виж  Palmer, Vernon V. Mixed Jurisdictions Worldwide : The Third Legal Family. Vol. 2nd ed, Cambridge University Press, 2012., с 8 – 13

[3] J. du Plessis, Comparative Law and the Study of Mixed Legal Systems, In: M. Reimann & R. Zimmermann eds.The Oxford Handbook of Comparative law (N.Y.: Oxford Univ Press, 2006) at 477, а така и Reid, K. The Idea of Mixed Legal Systems,  2003, 78 TUL. L. REV 5

[4]Caroline MA Nicholson, Globalisation v glocalisation: no contest; legal comparison, mixed legal systems and legal pluralism, In: The Comparative and International Law Journal of Southern Africa. 45(2):258-274;

[5] Hector L. Maxqueen, Unjustified Enrichment in Mixed Legal Systems, Restitution Law Review, Volume 13, 2, 2005

[6] The Preservation of the Civilian Tradition in‘Mixed Jurisdictions’”in AthanassiosN. Yiannopoulos (ed.),Civil Law in the Modern World(Louisiana State University Press1965), pp. 2–3 цитирано по Palmer, Vernon V. Mixed Jurisdictions Worldwide : The Third Legal Family. Vol. 2nd ed, Cambridge University Press, 2012. С. 7-15.

[7] Kötz, H., The Value of Mixed Jurisdictions“ (2003) 78 TUL. L. REV. p.435, 439

[8] Vernon, P., Mixed Legal Systems—The Origin of the Species, Tulane European & Civil Law Forum. 2013, Vol. 28, p103-120

[9] N. Mariani & G. Fuentes, World Legal Systems (Ottawa:Wilson & Lafleur, 2000), цитирано по Vernon, P., Mixed Legal Systems—The Origin of the Species, Tulane European & Civil Law Forum. 2013, Vol. 28, p.103

[10]Това определя и интереса на редица учени към изследване именно на шотландското и южноафриканското право на неоснователно обогатяване. Така Visser, D.,Cultural Forces in the Making of Mixed Legal Systems, 78 TUL. L. REV. 47 (2003); VERNON PALMER, MIXED JURISDICTION WORLDWIDE: THE THIRD LEGAL FAMILY 8-9 (Cambridge U. Press 2001).

[11]H. Kötz, „The Value of Mixed Jurisdictions“ (2003) 78 TUL. L. REV. 435, 439

[12]Така Hector L. Maxqueen, Unjustified Enrichment in Mixed Legal Systems, 13 RLR 21 (2005),21

[13]До този извод достига и Hector L. Maxqueen, Unjustified Enrichment in Mixed Legal Systems, 13 RLR 21 2005, 21-33

[14]Visser, D., Reid, К., Mixed Legal Systems in Comparative Perspective: Property and Obligations in Scotland and South Africa, Oxford: Oxford University Press, pp. 437–68

[15]Serfontein, The Re-establishment of Equity and Fairness as the Founding Principles of Liability for Unjustified Enrichment in South African Law’ 2012 Fundamina, p.57

[16]Така Beatson, J.,Schrage, E.J.H., Cases, Materials and Text on Unjustified Enrichment, Oxford: Hart Publishing, 2003, 27 – 29.

[17]Sonnekus Unjustified Enrichment in South African Law (2008); Du Plessis The South African Law of Unjustified Enrichment (2012).

[18]Това остава непроменената позиция на автора. Виж De Vos, Verrykingsaanspreeklikheid in die Suid-Afrikaanse reg (1987) 95–96, 219, цитирано по Serfontein ‘What is wrong with modern unjustified enrichment law in South Africa?’ 2015 De Jure 388-410, достъпно на http://dx.doi.org/10.17159/2225-7160/2015/v48n2а

[19]1966 (3) SA 96 (A) По делото било установено, че е сключен договор, по силата на който едно лице се задължава срещу заплащане на възнаграждение от страна на собственика на земята да търси каолин. При изпълнение на така възложеното били открити големи залежи на каолин, но по причина, че договорът не бил сключен в изискуемата форма, оказало се, че същият е нищожен и въз основа на него не може изпълнителят да търси възнаграждение. Това принудило последния да предяви иск за неоснователно обогатяване, като твърдял, че с действията си е увеличил стойността на земята, което е рефлектирало в обогатяване и на самия собственик. Основният проблем, пред който се изправя съдът, се свежда до това, че в съществуващата юриспруденция за подобрения се приема само онова, което има материален, веществен израз, и от тук се явява твърде спорно дали откриване на нови физически свойства на земя може да съставлява подобрение. Отделно от това, нарастват сериозно и опасенията, че признаване качеството подобрения на нещо неосезаемо, би творило твърде широко възможността за водене на подобни искове. Решението е цитирано по Serfontein ‘What is wrong with modern unjustified enrichment law in South Africa?’ 2015 De Jure 388-410, достъпно на http://dx.doi.org/10.17159/2225-7160/2015/v48n2a7

[20]Цитирано по J. Beatson, E.J.H. Schrage, Cases, Materials and Text on Unjustified Enrichment (Oxford: Hart Publishing, 200, с. 91

[21] Виж Sonnekus“Unjustified Enrichment”, p.36-37

[22] Serfontein ‘What is wrong with modern unjustified enrichment law in South Africa?’ 2015 De Jure 388-410, достъпно на http://dx.doi.org/10.17159/2225-7160/2015/v48n2a7

[23] Всъщност десет години по-рано, с решение по делото Blesbok Eiendomsagentskap v Contamessa 1991  изрично се признава съществуването на общ иск за неоснователно обогатяване, като се изтъква, че за всички случаи, в които ответникът е обогатен за сметка на ищеца, последният може да разчита на генерална претенция за неоснователно обогатяване. Това решение обаче е постановено от по-долен в йерархическо отношение съд,  поради което и не дерогира приетото в Nortje v Pool, имащо характера на обвързващ прецедент.

[24] Van Zyl DH 1992 “The general enrichment action is alive and well” in Unjustified Enrichment Cape Town: Juta 115-130

[25]N Whitty,  D Visser, “Unjustified Enrichment” in R Zimmermann, D Visser and K Reid (eds), Mixed Legal Systems in Comparative Perspective: Property and Obligations in Scotland and South Africa (2004) at 405-406

[26]J du Plessis, “Towards a rational structure of liability for unjustified enrichment: thoughts from two mixed jurisdictions” (2005) 122 SALJ 142 at 143

[27] Виж за обзор на съществуващите виждания у Visser, Daniel and Purchase, Andrew – The general enrichment action cometh [SALJ – 2002, v.119(2), p.260]

[28] Sonnekus Unjustified Enrichment in South African Law , LexisNexis South Africa, 2008

[29]Ibid.

[30]Jacques du Plessis, THE SOUTH AFRICAN LAW OF UNJUSTIFIED ENRICHMENT Claremont: Juta (www.jutalaw.co.za), 2012. xliv + 436

[31] J du Plessis, “Towards a rational structure of liability for unjustified enrichment: thoughts from two mixed jurisdictions” (2005) 122 SALJ 142 at 143/.

[32] Правната система в Шотландия в исторически план възниква и се развива под едновременното влияние на common law традициите и континенталния подход към правото, като съотношението на силите на влияние варира през различните периоди. Виж Schrage, E.L.J  Beatson J., op. cit., p.69, Schrage, The Law of Restitution: the History of Dutch Legislation, in Schrage (ed), Unjust Enrichment: The Comparative Legal History of the Law of Restitution, pp 323-333, at p 331.

[33] Martin A. Hogg, Lowlands to Low Country: Perspectives on the Scottish and Dutch Law of Unjustified Enrichment, vol 5.1 ELECTRONIC JOURNAL OF COMPARATIVE LAW, March 200.

[34] Виж H L MacQueen, W D H Sellar, “Unjust enrichment in Scots law”, in E Schrage (ed), Unjust Enrichment: Comparative Legal History (1995), at 291-292.

[35] Viscount Stair, The Institutions of the Law of Scotland (1681; 2nd edn, 1693), цитирано по H L MacQueen and W D H Sellar, “Unjust enrichment in Scots law”, in E Schrage (ed), Unjust Enrichment: Comparative Legal History (1995), at 291-292.

[36]Виж D Reid, “Thomas Aquinas and Viscount Stair: The influence of scholastic moral theology on Stair’s account of restitution and recompense” (2008) 29 Journal of Legal History 189-214

[37] H L MacQueen,W D H Sellar, “Unjust enrichment in Scots law”, in E Schrage (ed), Unjust Enrichment: Comparative Legal History (1995), at 291-292

[38]Нещо което самият Grotius поддържа в DE IURE BELLI, което обаче според някои е последица от една не съвсем коректна интерпретация на делението, възприето от Grotius. По този въпрос виж Hector MacQueen, The Sophistication of Unjustified Enrichment: A Response to Nils Jansen, 20 Edinburgh L. Rev. 3, p. 315

[39] Така Hector L MacQueen, W.DAVID H. Sellar,‘ Unjust Enrichment In Sctos Law  В : E J H Schrage (ed), Unjust Enrichment: The Comparative Legal History of the Law of Restitution (Duncker & Humblot, Berlin, 1995), p 296

[40]Whitty, N., “Rationality, nationality and the taxonomy of unjustified enrichment”, in D Johnston and R Zimmermann (eds), Unjustified Enrichment. Key Issues in Comparative Perspective (2002), p.684-685.

[41] Според една част от съвременната шотландска съдебна практика в основата на всяка една от тези претенции е общият принцип на недопускане на неоснователното обогатяване, докато според други, свързващият фактор е не друг, а липсата на намерението на ищеца  да предостави на другата страна определена парична сума или друга имуществена облага (repetition и restitution), или най-малко да достави другиму облага, без да получи съответната компенсация за това. Виж M Hogg, “Unjustified enrichment in Scots law twenty years on: Where now?” [2006] RLR 1.

[42] Още за историята на развитие на правото на неоснователно обогатяване в Шотландия виж у Hector MacQueen, The Sophistication of Unjustified Enrichment: A Response to Nils Jansen, 20 Edinburgh L. Rev. 312 (2016), 312-325.

[43] В подобен смисъл е изложеното у W. D. H. Sellar,‘ Unjust Enrichment’, in: The Laws of Scotland: Stair Memorial Encyclopaedia (1996),v ol. XV, §§ 73–86.

[44] Виж още по този въпрос у J Gordley, Foundations of Private Law: Property, Tort, Contract, Unjust Enrichment (2007) 422 (quoting E von Caemmerer, “Grundprobleme des Bereicherungsrechts”, in H Leser (ed), Gesammelte Schriften (1968) 391).

[45] Hector L MacQueen and W.DAVID H. Sellar,‘ Unjust Enrichment In Sctos Law  В : E J H Schrage (ed), Unjust Enrichment: The Comparative Legal History of the Law of Restitution (Duncker & Humblot, Berlin, 1995), p 296

[46] Вижда се, че водещите за цивилистичната традиция фигури на negotiorum gestorum и actio de in rem verso, от които се твърди да започва еволюцията на идеята за общ иск за неоснователно обогатяване, не оказват почти никакво влияние за развитието на тази концепция в Шотландия. Това може да бъде обяснено не само с постепенния упадък и отдалечаване от римскоправните концепции в Шотландия, но и с обстоятелството, че случаите, които в континенталната правна система са част от приложното поле на actio de in rem verso и action negotiorum gestorum contratia, в Шотландия се изместени от употребата на претенцията recompense Така Hector L MacQueen and W.DAVID H. Sellar,‘ Unjust Enrichment In Sctos Law  В : E J H Schrage (ed), Unjust Enrichment: The Comparative Legal History of the Law of Restitution (Duncker & Humblot, Berlin, 1995), p198 . Виж W. D. H. Sellar,‘ Unjust Enrichment’, in: The Laws of Scotland: Stair Memorial Encyclopaedia (1996),v ol. XV, §§ 73–86

[47]Едно от най-задълбочените изследвания по въпроса е това на Hector Macqueen, Mixed Jurisdictions Compared Private Law in Louisiana and Scotland chapter Unjustified Enrichment, Subsidiarity and Contract, p 16 In: Palmer, Vernon Valentine, and Elspeth Christie Reid, editors. Mixed Jurisdictions Compared: Private Law in Louisiana and Scotland. Edinburgh University Press, 2009. JSTOR, www.jstor.org/stable/10.3366/j.ctt1r1z8f.

[48] Виж по този въпрос Hector L MacQueen and W.DAVID H. Sellar,‘ Unjust Enrichment In Sctos Law  В : E J H Schrage (ed), Unjust Enrichment: The Comparative Legal History of the Law of Restitution (Duncker & Humblot, Berlin, 1995) (hereafter „Schrage“)300- 305  306 – 314

[49] Още за тази дискусия виж Hector L MacQueen and W.DAVID H. Sellar,‘ Unjust Enrichment In Sctos Law  В : E J H Schrage (ed), Unjust Enrichment: The Comparative Legal History of the Law of Restitution (Duncker & Humblot, Berlin, 1995) (hereafter „Schrage“) 289-290

[50] MacQueen and Sellar,‘ Unjust Enrichment’; W. D. H. Sellar,‘ Unjust Enrichment’,  in: The Laws of Scotland: Stair Memorial Encyclopaedia (1996),v ol. XV, §§ 73–86.

[51] N Whitty, “Rationality, nationality and the taxonomy of unjustified enrichment”, in D Johnston and R Zimmermann (eds), Unjustified Enrichment. Key Issues in Comparative Perspective (2002) 658 at 679 f, 686 f, 693–713; R Evans-Jones, Unjustified Enrichment, vol I (Enrichment by Deliberate Conferral: Condictio) (2003) paras [1.67]–[1.87] and passim; vol II (Enrichment Acquired in any Other Manner) (2013) paras [2.34]–[2.43]

[52] P. Birks,‘ Six Questions in Search of a Subject – Unjust Enrichment in a Crisis of Identity’,[1985] JR 227, като според автора отделните претенции в шотландското право не са основанието на иск за неоснователно обогатяване, а са само последици от вече осъществили се материалноправни основания.

[53] Още по този въпрос у Martin A. Hogg, Lowlands to Low Country: Perspectives on the Scottish and Dutch Law of Unjustified Enrichment, vol 5.1 ELECTRONIC JOURNAL OF COMPARATIVE LAW, (March 2001), http://www.ejcl.org/ejcl/51/art51-1.html

[54] Виж M Hogg, “Unjustified enrichment in Scots law twenty years on: Where now?”[2006] RLR 1.

[55]N Whitty, “Rationality, nationality and the taxonomy of unjustified enrichment”, inD Johnston and R Zimmermann (eds), Unjustified Enrichment. Key Issues in Comparative Perspective (2002), 886-890.

[56] Wolffe, J. (2002). Enrichment by improvements in Scots law. In D. Johnston & R. Zimmermann (Eds.), Unjustified Enrichment: Key Issues in Comparative Perspective (pp. 384-430). Cambridge: Cambridge University Press. doi:10.1017/CBO9780511495519.016

[57] Hector MacQueen, The Sophistication of Unjustified Enrichment: A Response to Nils Jansen, 20 Edinburgh L. Rev. 312 (2016) 318 – 321