Непозволеното увреждане в lex sportiva?

1. Спортното право е правен отрасъл, който за съжаление не е достатъчно пълно развит у нас[1]. Но целта на настоящата ми статия не е да определям какво е спортно право и има ли то място в правната ни система, а да разгледам и по-точно да привлека вниманието на юристите към един актуален, но непоставян досега въпрос – възниква ли гражданска отговорност в случаите на спортни състезания, ако настъпи непредвиден масов инцидент – сбиване между привърженици на отбор, дискриминационни прояви, унищожаване на вещи и други неблагоприятни събития; кой субект носи гражданска отговорност за вреди, настъпили при сблъсъци по време на спортни състезания; какъв е видът на отговорността и нейният размер. Причината да се спра на този въпрос, е от доктринерен характер. Не че досега не е имало наранявания на хора от публиката, на спортисти и футболни съдии от невъздържани привърженици на един или друг отбор, на футболни хулигани например, но няма публикувана съдебна практика по въпросите на гражданската отговорност – отговорността за вреди, причинени по време на масови сбивания при провеждане на спортни състезания. Особеното в поставения проблем е, че на практика не може да се установи и идентифицира причинителят на вредите или има обикновено много участници в масовия бой и трудно може да се търси обезщетение на вредите от всички виновни лица. Особено ако състезанието е от международен характер и в публиката присъстват запалянковци, които са привърженици на единия от отборите. Възможно е да възникнат вреди от материален или нематериален характер по време на изстъпления и ексцеси за публиката или за вещи и хора, които не са част от нея. По начало това се случва по време на футболни състезания, макар че не са изключени ексцеси по време на хокей, волейбол или друга колективна игра, включваща два отбора, всеки от които има своите привърженици. Изстъпленията са най-често проява на привържениците на единия отбор срещу привържениците (агитките) на противниковия отбор.

В научните среди се организират симпозиуми за отговорността при спортни състезания, един от които се проведе на 14.11.2016 г. в Хамбург и беше организиран от Макс Планк Институт за чуждестранно и международно частно право съвместно с Макс Планк Институт за социално право и социална политика със седалище в Мюнхен. Това беше 12-тият симпозиум на форума за международно спортно право. На симпозиум, който беше посветен само на футболните игри, се констатира тенденцията на нарастване на конфликтите по време на футболни прояви в Германия, но мисля, че този въпрос не е безразличен и на българската социална среда.

2. У нас единственият закон, който е посветен на спорта, е Законът за физическото възпитание и спорта. Той изобщо не засяга въпроса за гражданската и наказателната отговорност за изстъпления на запалянковците за вреди, причинени на лица и на вещи, което означава, че имуществената отговорност ще се решава по общите правила на гражданското право.

3. Първият въпрос на тази плоскост е кой е отговорен.

Ако едно лице причини вреди на други лица от публиката или на трети лица извън стадиона, несъмнено възниква деликтна отговорност и ще се прилагат правилата на чл. 45-54 от Закона за задълженията и договорите. Както написах по-горе, обаче, може да има множество участници в боя, да не може да се установи тяхната самоличност. Нужни са свидетели, които ще бъдат затруднени да отговарят на въпросите, защото и те може да са жертва или участници в побоя. Имам предвид масовите случаи, когато полицията не е задържала някои от участниците в изстъплението или когато незадържаните са успели да избягат и никой не може да свидетелства за тяхната самоличност[2].

Как да се защити жертвата в подобни случаи? Тук бих се позовала на чл. 41, ал. 5 от Закона за физическото възпитание и спорта, според който държавата, специализираните държавни органи и спортните организации предприемат мерки срещу проявите на насилие по време на спортни състезания, използването на допинг и всички форми на социална дискриминация. Тази норма, намираща се в глава, озаглавена «спортна етика» има по-скоро пожелателно послание, но не конкретизира, кой следва да отговаря при масови изстъпления на стадиона.

В по-голяма степен бихме могли да почерпим отговор на въпроса от чл. 42 от същия закон, според който организаторите на спортни пряви предприемат мерки за поддържане на реда и за предотвратяване на насилието и лошото поведение на зрители по време, непосредствено преди и след спортни състезания. В тази разпоредба е закодирано задължението на организатора на спортното състезание да обезпечи сигурността на зрителите по време, непосредствено преди и след състезанието. Той е длъжен да упражнява надзор върху посетителите, като ги проверява преди влизането им в стадиона. Той има задължението така да разпредели местата между привържениците на отборите, че същите да нямат контакт помежду си и по този начин да предотврати изблиците на отрицателни емоции по време на играта. Той трябва да осигури охранители, които биха се справили с нарушителите на реда по време на състезанието, за да се предотврати непозволеното увреждане. Задължението му включва още поставяне на камери, микрофони, наблюдателни кули, скенери, детектори на метални предмети, съоръжения за засилена охрана на спортното мероприятие. Всички тези мерки следва да бъдат осигурени от организатора, т.е. според буквата на закона ние сме възприели принципа на private enforcement, принцип, действащ и в Германия и различаващ се от принципа на публичноправното регулиране на реда, който напр. е въведен в Англия със закон от 1989 г. – Football Spectators Act. (Всъщност на практика у нас сигурността се обезпечава от органите на МВР, но смятам, че ако се стигне до търсене на гражданска отговорност за вреди, причинени при масово изстъпление на запалянковци, искът би следвало да се насочи срещу организатора на основание чл. 42 от Закона за физическото възпитание и спорта. МВР е задължено да обезпечава обществения ред въз основа на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия в сила от 30.11.2004 г., но този закон урежда само мерките, които държавата е длъжна да вземе за обезпечаване сигурността на гражданите по време на спортни мероприятия и да предотврати и накаже противообществените прояви по силата на конституционното си задължение да се грижи за сигурността на реда в обществото. Този закон третира наказателната и административнонаказателната отговорност на лица, извършили нарушения на обществения ред[3], но не се занимава с гражданската отговорност за вреди, причинени по време на провеждане на спортно мероприятие.

И така, организаторът – спортната организация – спортният клуб или федерация трябва да носи гражданската отговорност, ако се стигне до изстъпления на запалянковците и до възникване на вреди. Задължението по чл. 42 от цитирания закон включва и грижата за пострадалите след масовия бой, както и за идентифициране на конкретните причинители на имуществените и неимуществените вреди. Пострадалите могат да търсят гражданска отговорност от организатора на спортната проява, ако претърпят вреди и докажат тяхното настъпване преди, по време или след спортното състезание.

4. Вторият въпрос, който се поставя, е, какъв е видът на имуществената отговорност на организатора. При неговия отговор следва да изхождаме от обстоятелството, че пострадалият е зрител, т.е. лице, което си е закупило билет за да наблюдава съответната спортна проява. Той се намира в договорно отношение с организатора и затова отговорността на последния е договорна. Той ще отговаря за всички вреди, причинени на личността и на вещите на увредените лица. Организаторът е спортна организация по смисъла на глава трета от Закона за физическото възпитание и спорта. Той може да бъде юридическо лице с нестопанска цел или търговско дружество. Следователно, той е юридическо лице, лицензирано по определения в закона ред и затова организаторът е известен. Искът за обезщетение на претърпяните вреди следва да се насочи срещу него, тъй като същият не е изпълнил надлежно посоченото в закона задължение. Ако обаче вредите са причинени след спортното състезание – напр. подпален е автобус, счупени са седалките на превозно средство, причинени са телесни повреди на трети лица, тогава отговорността му е деликтна и се регулира от чл. 45 – 54 от Закона за задълженията и договорите.

Но от договора му със зрителите, за него възниква задължението да полага една по-голяма грижа, да проявява повече внимание за обезпечаване на сигурността на другите присъстващи на стадиона лица. Това не е обикновената грижа на добрия стопанин или на добрия търговец, а засилената, професионална грижа на лице, което се наема да организира масова спортна проява и е длъжно да обезпечи живота и здравето, честта и достойнството на всички лица, присъстващи на съответната спортна проява.

Същата имуществена отговорност може да възникне и ако е нарушено антидискримационното законодателство – ако зрители малтретират или обиждат други лица поради различната народност, раса, пол и т.н. Организаторът отговаря и ако на стадиона се пеят песни с дискриминационно съдържание или се издигат дискриминационни лозунги.

5. След като удовлетвори претенциите за обезщетение, организаторът има право на регрес за изплатените суми срещу конкретния причинител на вредите.

6. И договорната, и деликтната отговорност са отговорност за виновно поведение на организатора, но и при двата вида отговорност според нашето право вината се предполага до доказване на противното. Т.е. организаторът следва да докаже, че е положил дължимата грижа, предприел е всички мерки за предотвратяване на увреждането и не е могъл да го избегне. То би настъпило и ако той беше извършил всичко необходимо и възможно, за да се избегне инцидента.

7. Регресната отговорност на конкретния нарушител също е виновна и основанието й е чл. 54 във връзка с чл. 45 ЗЗД. Неговата отговорност е деликтна, защото той причинява вреди не на лице/лица, с което се намира в договорно отношение. Отговорността му е в пълен размер – той отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени на трети лица и намиращи се в причинна връзка с неговото противоправно деяние. Разбира се, няма пречка, ако пострадалият е идентифицирал делинквента, да предяви директно иск срещу него на основание чл. 45 ЗЗД. До регрес би се стигнало, ако делинквентът не е бил идентифициран и пострадалият използва иска по чл. 42 от Закона за физическото възпитание и спорта срещу организатора. Граждански отговорното лице би могло да направи възражение за съпричиняване на вредите – чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако и пострадалият е предизвикал боя или го е предизвикал да го удари.

8. Би могло de lege ferenda да се въведе специален гражданскоправен режим на имуществената отговорност за вреди, причинени на зрителите по време, непосредствено преди или след спортната проява и да се ограничи отговорността на организатора. Освен това, с оглед потенциалната му отговорност за вреди, би следвало да се предвиди в специалния закон задължителната застраховка „гражданска отговорност” на организатора. Проблемът тук е, че рискът от увреждане на други лица е много голям по време на футболни състезания и затова трудно би се престрашил застраховател да застрахова имуществената отговорност на организатора. Предстои да се уредят доста въпроси, свързани с опасността от възникване на вреди и тяхното обезщетяване в областта на спорта. Засега разчитаме полицията да изпълни мерките по Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, да залови извършителите и едва тогава увредените лица биха могли да предявят искове срещу тях. В Европейския съюз на дневен ред е медиацията за спортни спорове, на която се гледа като на средство за превръщане на съперниците и противниците в приятели в спорта и доказателство за това е предстоящата конференция на международния съюз на адвокатите в Лисабон 12 и 13. януари 2018 г. (Mediation for sports disputes:Turning adversaries into teammates). Въпросът за решаването на споровете, свързани с изстъпленията в спорта, са горещ картоф в сферата на правораздаването. Интересното тук е че се предлага най-ефективният способ за тяхното решаване – споразумението, което постига не само правен, но и положително емоционален ефект.

Автор: Проф. д-р Поля Голева

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Тази моя констатация обаче не означава, че сред адвокати и теоретици няма заинтересувани по въпросите на спортното право. Тук следва да посоча статията на Румен Неков „Спортното право като правен отрасъл” в сайта на Стоян Ставру „Предизвикай правото”, от 2012 г. – вж. https://www.challengingthelaw.com/sportno-pravo/sportno-pravo-otrasal.

[2] Делинквентът е бил известен по НАХД 2903 от 2016 г. на Варненския районен съд съгласно решение 1133/12.6.2016 г., публикувано в www.vrc.bg/upload/2016/postanoveni/june/nak/…/02704516_90361216.htm, в което съдът е приел следното:Поведението на нарушителя Г., имайки предвид събраните доказателства, се изразява в противообществена проява – спортно хулиганство, изразяващо се в нахлуване на терена и участие в сбиване е осъществена умишлено от Р. непосредствено след приключването на спортно мероприятие. В случая е следвало да се състави Акт за установяване на нарушение в съответствие с изискванията на ЗАНН при условията и по реда на чл. 26, ал. 1 и сл. от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. Към съставения акт е следвало да се приложат като писмени доказателства материали, които биха могли да послужат като доказателства относно провеждането на спортното мероприятие, относно качеството на пострадалия П. и др. След съставянето на акта е следвало да се спазва процедурата на чл. 30, ал. 1 и сл. от цитирания закон. Съдът е оправдал нарушителя Г., но от гледна точка на административнонаказателната отговорност. Но доколкото името на причинителя на вредите е известно, няма пречки да се предяви иск за деликтна отговорност директно срещу него. Проблемът е, че в конкретния случай извършителят на деликта е от Мексико и трудно може да се реализира на практика обезщетението, дори то да бъде присъдено от гражданския съд. Състезанието е било между отборите на Мексико и България и Г. е бил мексикански гражданин.

[3] Много ценно е изследването на тази отговорност и на пропуските в правната й уредба по цитирания закон в статията на Емануил Коларов. Гарантиране на обществения ред при спортни мероприятия, публикувана в : Научни трудове на Русенския университет, 2012, том 51, серия 7, с. 83-92. Препращам към тази статия, в която обстойно са анализирани задълженията на държавни органи, спортни организации, спортни клубове и най-вече на противоправни нарушители на обществения ред по време на спортни мероприятия. В статията се говори обаче за административни задължения, чието неизпълнение е скрепено с налагане на принудителни административни мерки и санкции, които тук не са предмет на разглеждане.