Владението е в неразривна връзка с правния режим на вещните права, защото то е фактическо упражняване съдържанието на тези права. Може да има само такова владение, което е в съответствие със системата на вещните права. Например, пълното владение, съответства на съдържанието на правомощието владение при правото на собственост, квазивладението[1] – на съдържанието на правомощието владение при ограничено вещно право, а съвладението – на това при съсобствеността, респ. съпритежанието на други субективни вещни права. Същевременно, владението само по себе си не е правоотношение, не представлява самостоятелно субективно право, т.к то, по думите на акад. Л. Василев, е обществено отношение на фактическо състояние на господство върху чужда вещ[2]. За да говорим за владение, е необходимо по арг.от чл. 68 ЗС да е налице упражняване на фактическа власт от едно лице (или лица, когато говорим за съвладение) върху вещ и упражняващият тази фактическа власт да държи вещта като своя[3]. Макар че в сега действащия Закон за собствеността не е възпроизведен текстът на чл. 302 от ЗИСС – отм. (ДВ бр. 29-1904), според който владението е законно, когато съдържа шест признака: постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена, няма съмнение, че тези признаци намират отражение в сега действащия чл. 68 и сл. от ЗС. Във връзка с едно от тези изисквания, а именно това за непрекъснатост на владението, възниква въпросът може ли владението като фактическа власт да се наследи, тоест да се придобие въз основа на настъпило универсално правоприемство и всъщност съставлява ли владението като фактическо отношение част от наследствената маса или не.
В правната ни литература[4] се сочи, че доколкото владението е фактическо състояние, то не е част от състава на наследството при смърт на владелеца. Като аргумент се изтъква, че течението на владението представлява осъществяване на юридическия факт на придобиваната давност, поради което и същинско приемство във владение, като наследяване или частно приемство в права и задължения, няма[5]. Сочи се още[6], че наследяването е производно придобиване (правоприемство), но въз основа на наследяването може да се получи владение (което е било упражнявано от наследодателя към момента на неговата смърт), въз основа на което наследникът да придобие по давност собствеността върху владяната вещ, т.е. може да се стигне и до първично придобиване на права, но по силата на друг фактически състав, различен от наследяването. Аргументира се в тази връзка, че по отношение на съществувалите фактически отношения, в които е участвал наследодателят, изобщо не може да се говори за правоприемство, т.к те не са част от наследството[7], като все пак се изтъква, че можело да се говори за правоприемство само условно – по отношение на правното очакване да бъде придобита собствеността по давност. Изказвано е и виждането[8], че при продължаване на владението от наследници на владелеца, не е налице наследяване на владение, т.к се наследяват само субективни права и задължения, докато владението е фактическо отношение.Поради това според цитирания автор за обозначаване на настъпилата промяна се използва по-различен термин – „наследяване на владението във времето“.
Според други автори[9], осъществяваното от едно лице владение представлява част от неговото имущество, разглеждано като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Сочи се още, че владението като фактическо състояние, свързано с определено правно очакване, става елемент от наследството на това лице след настъпването на неговата смърт[10].Това твърдение се поддържа и в най-новата ни литература[11], като се аргументира виждането, че макар и ЗН да не съдържа изрично разпореждане, то трябва да се приеме, че правоприемството основано на закона или на завещателно разпореждане обхваща и фактическото състояние – наследникът встъпва във владението на наследодателя[12]. По този начин приелият наследството наследник става не само собственик на всички вещи, които са били собствени на наследодателя, но и владелец на вещите, които наследодателят е владял при условията на чл. 68 и сл. ЗС към момента на смъртта си[13].В съдебната ни практика се приема, че владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право[14].
При преглед на така изложените разбирания е видно, че липсва единомислие по въпроса дали правоприемството, което се основава на завещание или наследяване по закон обхващат и владението или не.В тази връзка, струва ми се, че следва да се сподели разбирането, че в наследствената маса като съвкупност, влизат освен правата и задълженията, така и фактическите отношения каквото безспорно е владението[15]. Нещо повече, при условие, че владението като част от съвкупност, каквато е търговското предприятие например, може да бъде прехвърляно, тоест да бъде обект на сингуларно правоприемство[16](като някои автори изтъкват дори възможността да бъде сключен договор за „продажба“ на владение като вид неименуван договор[17]), то не става ясно защо да се отрече възможността владение да преминава по пътя на универсалното правоприемство основано на наследяване. Същевременно, самото наследяването обозначава преминаването на имуществото на починалия към други- едно или няколко лица, затова то се определя като правоприемство при това универсално такова, при което всички задължения и права на праводателя преминават върху правоприемника. Тези така описани ефекти на настъпилото правоприемство не могат да се приложат към владението, защото то е фактическо състояние, а приемство има само в правата и задълженията.В действителност „прехвърляне“ от един субект в полза на друг, когато говорим за владение, в същинския смисъл на основание за настъпване на првоприемство няма според мен нито при частното, нито при универсалното правоприемство, защото основанията за частно или универсално правоприемство при владението се явяват по същество основания за присъединяване на владението по смисъла на чл. 82 ЗС[18], а не основания за настъпване на приемство като прехвърляне на права и заължения.Тоест, при владението законът и общото завещателно разпореждане, които съставляват юридически факти – основания за универсално правоприемство, имат твърде ограничено действие и то се изчерпва в това да бъде създадена възможност за продължаване от страна на наследниците на осъществената от наследодятеля фактическа власт или т.нар присъединяване на владение[19].
В правната доктрина се приема, че под присъединяване на владение се разбира прибавяне на периода от време, през който един или няколко владелци са упражнявали владение върху един имот (ограничено вещно право), към времето, през което сегашният владелец е владял същия имот (ограничено вещно право), за да допълни той недостига между времетраенето на своето владение и целия давностен период и по този начин да придобие право на собственост или друго вещно право. По този начин осъществяването на продължителния фактически състав на придобивната давност, започнало при един владелец, може да се продължи чрез упражняване на владението върху същото право от последващ владелец. Условно може да се приеме, че чл. 82 ЗС възпроизвежда чл. 309, ал. 3 ЗИСС (отм.), който се е отнасял до „частният наследник и до всеки друг приемник“. Частен наследник според чл. 45 , ал. 2 ЗН (отм.) или според чл. 16, ал. 2 ЗН е заветникът, а „всеки друг приемник“ е този, който е придобил владението въз основа на частно правоприемство. Първата алинея на чл. 309 ЗИСС (отм.) е уреждала самостоятелно приемството – присъединяването на владение при общо правоприемство – при наследяване, владението се продължава по право в лицето на общия наследник.Преди ЗИСС същото положение е можело да се изведе от чл. 184 ЗН (отм.) , според който владението върху имуществата на умрелия преминава по право върху наследника. Сега действащата разпоредба на чл. 82 ЗС не прави разлика между общо и частно правоприемство – както наследникът, така и частният правоприемник може да присъедини към своето владение и владението на своя праводател. Предпоставките за присъединяване на владението са следните – да се касае до владение на чужд имот и за предходния, и за сегашния владелец (това уточнение се прави с оглед на виждането, че не може нов владелец да присъединява владението си към владението упражнявано от бившия собственик, чието придобивно основание напр. е отпаднало с обратна сила), владенията и на сегашния, и предходния владелец да се намират в съотношение на непосредствено предхождане; да няма прекъсване на владението на предходния и владението на сегашния владелец поради установяване на владение от трето лице за повече от шест месеца; всички владения да осъществяват фактическо господство на един и същи вид вещно право.
Вземайки предвид така изложеното за присъединяването на владение по смисъла на чл. 82 ЗС, ведно с изказаното тук виждане, че по отношение осъществяваното от общия наследодател владение, завещанието и наследяването по закон служат не като основания за правоприемство, а като основания за присъединяване на владение, възникват редица въпроси, като например от кой момент и в полза на кого се счита придобито правото на собственост или друго ограничено вещно право, ако позоваването е извършено само от един от наследниците по завещание или закон, като същевременно и само той е осъществявал фактическа власт върху вещта владяна приживе от общия наследодател. Друго, възниква ли съсобственост между всички посочени в завещанието лица или наследници по закон? Какво ще стане, ако между момента на позоваване на давностно владение и момента на откриване на наследството е изтекъл срок по-дълъг от 6 месеца, който по арг. от чл. 83 ЗС прави така щото владението да се счита прекъснато, респективно какво е значението на правилото на чл. 48 ЗН, според което приемането произвежда действие от откриването на наследството по отношение „приемството“ във владение.
Отговорът на тези въпроси налага да бъдат разгледани последователно две самостоятелни хипотези – 1) тази, при която владелецът, който е осъществявал давностно владение е починал, без да е извършил позоваване на изтеклата в негова полза погасителна давност и 2) втора, при която владението е установено приживе на наследодателя, но придобивната давност не е изтекла към момента на смъртта му.
Когато владелецът, който е осъществявал давностно владение е починал, без да е извършил позоваване на изтеклата в негова полза погасителна давност, се поставя питането възможно ли е да бъде придобито право на собственост на недвижим имот на основание чл. 79 ЗС от същия този владелец и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. Именно така формулиран, въпросът е намерил разрешение в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 2014 на ОСГК на ВКС, в което е прието, че ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението.В тълкувателните мотиви се сочи още, че действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя.
Като се абстрахираме (с оглед обема на настоящето изложение) от противоречието, което така даденото разрешение в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 2012 г., че придобиването – в смисъла настъпване последиците на придобивната давност, е пряко обусловено от позоваването на последната, съдържа от гледище на прието в т. 1 от същото тълкувателно решение, а именно, че позоваването не било елемент от придобивното основание предвидено в чл. 79 ЗС, излиза, че при наследственото правоприемство от волята на наследниците зависи дали не те, а техният наследодател ще се счита придобил право на собственост или друго ограничено вещно право, ако става дума за осъществявано до смъртта на наследодателя квазивладение. Ако приемем подобно виждане, а именно, че с позоваване на давността ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя, то това би означавало, че наследниците са придобили на основание общото завещателно разпореждане или закона всъщност право на собственост или ограничено вещно право, а не фактическа власт, която да продължат. Тоест – обективно наследниците ще встъпят във фактическо отношение, а по-късно въз основа на тяхното волеизявление, ще се окаже не друго, а че наследодателят им е бил собственик, а те са наследили право на собственост.
Едно подобно допускане обосновано в отговора на поставения въпрос в Тълкувателно решение № 4 от 2012 г. противоречи и на настойчиво поддържаното в практиката и доктрината виждане, че давността не се прилага служебно, а е нужно позоваване, т.к от възприетото в тълкувателното решение става ясно, че наследодателят ще стане собственик без той самият да се е позовал на давност. Тук, разбира, се винаги може да се противопостави разумното възражение, че доколкото позоваването на давност не е строго лично действие, то последното свободно може да се извършва не само от наследниците на починалия владелец, но и от негови кредитори[20]. И до колкото възможността позоваването от наследник или кредитор да се извърши след смъртта на наследодателя да е защитимо в известна степен, то не така стоят нещата с възприетото от ВКС ретроактивно действие на подобно позоваване на погасителната давност и признаване настъпване на нейните последици към момент, към който е изтекъл предвиденият в закона срок, а не към момента на извършеното позоваване. Впрочем подобно виждане не е чуждо и на правната ни теория – проф. П. Венедиков[21] смята, че изтичането на срока на давността има обратно действие от деня, в който е била започнато владението върху имота. Видно от мотивите на тълкувателно решение № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС решаващият орган също е изхождал от позицията, че позоваването на придобивната давност има обратно действие. Струва ми се обаче, че в тази насока липсват аргументи, да не говорим, че подобно виждане не намира и законова опора, защото нито в ЗС, нито в ЗЗД или в някой друг нормативен акт, се съдържа разпоредба, която да дава обратно действие на юридическия факт от вида на правомерните юридически действия какъвто е позоваване на придобивната давност. По този повод, считам, че виждането за обратното действие на придобивната давност и ефекта на позоваване на наследниците, който прави собственик починалия наследодател към минал момент, няма опора в закона, а така и противоречи на правната логика. Правната теория приема, че юридическите факти на гражданското право проявяват своето действие след осъществяването си за в бъдеще и че обратното им действие е допустимо само в изрично уредените в закона случаи[22].Специално за действието на позоваването на придобивната давност проф. В. Таджер изрично сочи, че : „..придобивната давност няма действие ex tunc, а ex nunc – от изтичането на срока и позоваването на давността … защото законът никъде не дава обратно действие на изтеклата давност. Законът урежда в редица отношения по сходен начин придобивната и погасителната давност, но не би могло и дума да става за някаква обратно действие на погасителната давност[23]“.В този смисъл, не че позоваването на давност от страна на наследниците по закон или завещание ще направи собственик владелеца – общ наследодател, който е осъществявал давностно владение в предвидения от закона 10 или 5 годишен срок, но е починал, без да е извършил позоваване на изтеклата в негова полза погасителна давност. По-скоро упражняване на фактическа власт съдържаща признаците на владение в рамките на определения в закона срок поражда едно самостоятелно имуществено право, а именно правото да се придобие собственост или ограничено вещно право чрез извършване на волеизявление и позоваване на давността[24], което именно право наследниците придобиват и могат да упражнят, в хипотезата, в която техният наследодател е осъществил владение върху определена вещ в предвидения от закона срок.
От тук се налага и изводът, че наследниците (в първата разглеждана хипотеза поне) придобиват въз основа на наследственото правоприемство не владението като фактическо състояние, а едно самостоятелното имуществено право да се позоват на изтеклата в полза на техния наследодател придобивна давност[25]. Това право се упражнява по реда предвиден в законодателството: чрез възражение на владелеца – ответник по петиторен иск, чрез предявяване от владелеца на положителен установителен иск за собственост или чрез искане на владелеца до нотариуса за издаване на констативен нотариален акт обстоятелствена проверка и издаването на такъв акт – чл.587, ал.2 и ал.3 от ГПК. В резултат именно на упражняването на това преобразуващо право досегашният владелец, респективно наследник на владелеца придобива правото на собственост върху владяната вещ от момента на упражняването му, занапред, а не с обратна сила.
Важно е да се посочи, че когато упражняването на това право се реализира от наследници по закон или по завещание е налице една специфика, а именно необходимо е продължаване на фактическата власт осъществявана от общия наследодател от страна на наследник или наследниците върху владяната вещ до момента на упражняване на правото им да се позоват на давност, за да се счете, че правото на позоваване е надлежно упражнено. Този извод се налага от предпоставките визирани в разпоредбата на чл. 82 ЗС, защото, както бе изтъкнато в началото, завещанието или наследяването по закон по отношение на осъществяваното от общия наследодател владение, като юридически факти, ще обосноват не някакво правоприемство във владението, а ще послужат като основание за присъединяване на владението. От тук, дори когато предвиденият в закона срок на давностно владение е изтекъл преди смъртта на общия наследодател, но той не се е позовал на придобивна давност, за да могат да упражнят придобитото по наследство право да се позоват на давност, считам, че наследниците следва да продължат осъществяваната фактическа власт, която да обоснове присъединяване на владение по арг. от чл. 82 ЗС. Това е така, защото за да се извърши присъединяване на владението, е необходимо и предходният и последващият владелец да осъществяват владение върху едно и също вещно право, упражнявано върху един и същ чужд имот. Също така е необходимо и двете владения да се намират в непосредствено предхождане, което означава, че не може сегашният владелец да присъедини владението на праводателя на своя праводател, ако не може да присъедини владението на своя праводател. Необходимо е и да няма прекъсване на давността поради изгубване на владението за повече от шест месеца (чл. 81 ЗС). Под прекъсване се разбира заличаване действието на изтеклата придобивна давност до настъпването на факти, установени в нормативните актове. ЗС има предвид прекъсване владението по време на 10-годишния срок, респ. петгодишният срок, през който владелецът би могъл да придобие недвижимия имот по давност.
По повод необходимостта владението да не бъде прекъсвано с оглед спецификите на наследяването, възникват редица спорни въпроси – могат ли наследниците да упражнят правото да се позоват на изтеклата в полза на техния наследодател давност, ако е налице прекъсване на тази фактическа власт след смъртта на общия наследодател за повече от шест месеца в периода от откриване на наследството до неговото приемане, респективно до упражняване правото да се позове на давност от страна на приелия наследството наследник[26] По тези въпроси чл. 309 ЗИСС (отм.) е съдържал правило, че наследникът на владелеца продължава владението от откриване на наследството без да е необходимо той да установява фактическа власт и без да има намерение да държи вещта като своя.Почти идентичен е и текстът на чл. 184 ЗН (отм.), съгласно който владението преминава по право върху наследника, за което не е необходимо въвод във владение.Някои автори приемат, че въпреки липсата на изричен текст в тази насока в сега действащата нормативна уредба, съдебната практика и сега възприема това разрешение[27]. В тази връзка следва да се посочи, че в Тълкувателно решение № 1 от 2012 г на ОСГК на ВКС се сочи, че владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. В тази връзка някои автори отчитат[28] като съществен пропуск на ЗС неустановяване на правило подобно на това в чл. 309 ЗИСС (отм.) или 184 ЗН (отм.), според което владението е преминавало по право върху наследниците, но според цитираният автор правилото, че владението се наследява от наследниците е било толкова залегнало в съзнанието и е била толкова неоспорима неговата целесъобразност, че дори и липсата на такава разпоредба в сега действащия ЗС или ЗН, не правят така щото да разколебаят извода, че и сега владението се наследява по право.Считам, че това разрешение не може да бъде споделено.Текст, който да е аналогичен на чл. 309 от ЗИСС (отм.) в сега действащата нормативна уредба липсва и според мен този пропуск не е случаен, а се касае до една законодателна промяна, която обаче остава пренебрегната от теорията и практиката, според които фактическата власт –владението се продължавало от наследниците дори когато последните не знаели, че владелецът – обща наследодател, е владял дадена вещ или че последният е починал. Считам, че, както вече посочих, юридическите факти, които обосновават настъпването на наследствено правоприемство по отношение на владението имат значение само на основания за присъединяване към владението на наследниците на владението на техния наследодател, за което присъединяване, доколкото по арг. от чл. 82 ЗС е нужно както двете владения да се намират в непосредствено предхождане, така и да няма прекъсване на давността поради изгубване на владението за повече от шест месеца.По тази причина, считам, че със смъртта на наследодателя владението не се прекъсва, то продължава в лицето на наследника, който е приел наследството, ако той желае да осъществи фактическа власт, осъществи такава и има намерение да свои вещта [29], в който случай 1) може да упражни възникналото в неговия патримониум право да се позове на изтекла придобивна давност или 2) ако приживе на наследодателя, давностният срок не е бил изтекъл, да продължи да осъществява фактическа власт да присъедини към своето владение това на общия наследодател и да се позове на придобивна давност при изтичане на предвидения в закона срок.
Що се отнася до въпроса дали ще бъде прекъснато владението ако от момента на откриване на наследството до момента на неговото приемане, респективно до позоваване на давност от страна на наследниците на владелеца наследодател, е изминал период по-дълъг от 6 месеца, в правната литература[30] се поддържа също, че по арг. от чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, т. е. с волеизявлението или действието на наследника, като самото волеизявление включвало и намерението за владение като съчетано с фактическата власт, то прави наследникът един истински владелец[31]. Този възглед ми се струва трудно обосновим като си дадем сметка, че чл.48 ЗН предвижда ретроактивно действие на приемането на наследството относимо към момента към който ще настъпи правоприемството, без обаче да е сигурно, че тази разпоредба може да се приложи по отношение на фактическите отношения. Разпоредбата на чл. 48 ЗН осигурява прякото преминаване на имуществото между наследодател (от една страна) и наследници и заветници (от друга), но не и на фактически отношения, каквото е владението.Същевременно, приемането, че разпоредбата на чл. 48 ЗН ще намери приложение и по отношение „преминаване“ на владението от наследодателя към наследниците е житейски обосновано, като си дадем сметка, че в много случаи между приемане на наследството и неговото откриване не рядко изтича срок надвишаващ предвидените в чл. 81 ЗС 6 месеца, да не говорим, че наследниците по завещание, може и с години да не разберат, че тяхна полза има завещание.
Във връзка с упражняване от наследниците на правото да се позоват на изтеклата в полза на техния общ наследодател придобивна давност възниква и друг съществен въпрос – позоваване извършено от един от наследниците има ли действие по отношение на останалите наследници, изразяващо се във възникване на съсобственост между всички, които имат качеството „наследник“? Тоест, при наследяване от няколко лица достатъчно ли е само едно от тях да се позове на давността чрез възражение по спор за собственост и на какво основание неговото изявление ще прояви действие и по отношение на останалите наследници, ако те не са продължили владението във смисъл, че не осъществяват фактическа власт върху владяната от наследодателя вещ или право.Едната възможност е да се приеме, че и при действието на сегашния ЗС владението преминава по право върху наследниците като според някои автори[32] наследникът продължава владението дори когато не знае, че наследодателят е починал или че е владял определено време дадена вещ. Същевременно по повод ефекта на позоваване на придобивна давност съдебната практика при действието на Закона за имуществата, собствеността и сервитутите (отм.) и Закона за давността (отм.) е дала категоричен отговор на този въпрос. Според Решение № 356 от 1898 г., V г.о.36, ако един от ответниците се е позовал на давността, за да отблъсне иска, съдът не може служебно да прилага придобивната давност и спрямо другите ответници. В тази връзка считам, че ако едно лице е упражнявало фактическа власт върху недвижим имот явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, но приживе не се е позовало на изтеклата придобивна давност, т.е. не е изразило волята да придобие правото на собственост по реда на чл. 79, ал. 1 ЗС, то към наследниците на това лице преминава правото да се позоват на придобивна давност при посочените вече предпоставки. Наследниците на това лице не биха могли да придобият следователно по наследство правото на собственост, а само възможността да владеят вещта като фактическо състояние и правото както вече бе обосновано да се позоват на нея в своя полза.За да бъде придобита собствеността е необходимо изрично позоваване на този придобивен способ от страна на наследниците на владелия наследодател, в който случай правото на собственост се придобива от момента, в който наследниците се позоват на изтеклата давност дори наследодателят да е упражнявал фактическата власт върху имота повече от 10 години, тъй като придобивната давност има действие ex nunc, както вече бе изяснено В тази връзка мисля и че само онези наследници, които са заявили[33], че присъединяват своето владение към владението на наследодателя (за което присъединяване по арг. от чл. 82 ЗС е нужно и да са осъществявали фактическа власт върху вещта) и се позоват на изтеклата давност, придобиват правото на собственост върху имота. В подобна хипотеза не намира приложение правилото, че сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, владеейки припадащите му се по наследство части и упражнявайки държане по отношение на частите, припадащи се на останалите сънаследници, тъй като по наследство е придобито не право на собственост, а само едно фактическо състояние, даващо правото владението на наследодателя да бъде присъединено, т.е. продължено и то само от онези наследници, които установят реално фактическа власт върху целия имот именно защото се касае за хипотези на присъединено владение. Само ако бъде установено, че упражняващият фактическата власт сънаследник владее за всички наследници на общия наследодател, правото на собственост ще бъде придобито общо от всички тях в съсобственост[34]. Необходимо е продължилите владението наследници да докажат, че давността е изтекла приживе на наследодателя или да твърдят извършено владение от наследодателя и на такова от наследника, също така че владението не е прекъснато и, разбира се да обосноват качеството си на наследник по завещание или закон. Разбира се при възприемане на това разрешение остава отворен все пак въпросът дали пък във всички случаи, в които самият юридически факт послужил като основание за установяване на фактическата власт сочи на съвладение (какъвто факт безспорно наследственото правоприемство при повече от един наследник е), да е невъзможно лицето осъществяващо тази фактическа власт да придобие за себе си по причина, че изначално презумпцията на чл. 69 ЗС ще се счита оборена[35].Дали това е така и когато владението да е установено приживе на наследодателя, но придобивната давност да не е изтекла към момента на смъртта му. Как стои въпросът с позоваването на придобивна давност в този случай и за кого настъпват правните последици?
В този случай трябва да се приеме, че сънаследниците могат да продължат владението и да се позоват на давността, като ще сме изправени отново пред хипотеза на присъединяване на владението по смисъла на чл. 82 ЗС. Считам, че в тази хипотеза с още по-голяма категоричност следва да се подкрепи виждането, че щом изтече, на давността могат да се позоват само сънаследниците, които са продължили владението. Само при владение с постоянен характер, владелецът може на основание чл. 82 ЗС да присъедини към своето владение и владението на праводателя си и след изтичане на предвидения в чл. 79 ЗС срок, да придобие собствеността по давност.Не може да се приеме по аналогия с наследяване на самото право на собственост, че щом един сънаследник установи владение върху имота, той владее своя дял и държи имота за сметка на останалите. Владението не е право, а факт. Щом едно лице установи фактическа власт самостоятелно с намерение да свои, не съществува презумпция, по силата на която да се приеме, че той владее „частично“ само дела, който би получил, ако имотът беше собственост на наследодателя.
Същевременно възниква и един друг въпрос-за характера на осъщественото от наследодателя владение и присъединеното владение на наследника. Какво става ако владението осъществявано от общия наследодател е добросъвестно, то добросъвестно ли ще е и владението на наследниците по завещание продължили да осъществяват фактическа власт? По този въпрос някои автори[36] приемат, че когато наследодателят е бил добросъвестен владелец, т.е когато е придобил владението на даден имот на юридически годно основание да го направи собственик, като не е знаел, че праводателят му е несобственик или че предписаната от закона форма не е била спазена, то и наследникът щял да придобие правото на собственост, ако сборът от сроковете на владение на наследодателя и на наследника е петгодишен макар и поотделно първият и вторият да са владели в по-къс срок.В правната ни литература се сочи още, че наследникът придобива владението на своя наследодател такова, каквото е било при последния (добросъвестно или недобросъвестно), при условие че е изявил воля да приеме наследството[37].Допълнителни аргументи в тази насока се изтъкват[38] по посока на това, че на основание чл. 82 ЗС при присъединяване от наследника към неговото владение това на неговия наследодател, то това владение винаги е еднородно (само добросъвестно или само недобросъвестно като е изключена хипотезата на нееднородност на владението на правоприемника от това на праводателя му).Тези изводи считам за напълно обосновани когато се присъединява еднородно владение /например когато и праводателят и правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и праводателят и правоприемникът са недобросъвестни владелци/, необходимият срок за придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл.79 от ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно владение на праводателя и на правоприемника.Същевременно, единодушно в теорията се приема, че волевите актове, които водят до универсално приемство каквито безспорно са общите завещателни разпореждания и волеизявленията на наследниците за приемането на наследството, не са основание за придобиване на добросъвестно владение. Следователно, при присъединяване на владение по чл. 82 ЗС основано на наследствено правоприемство владението е такова каквото е осъществявано от общия наследодател. За сравнение, не така стоят нещата при частното парвоприемство, т.к там е възможно владението на праводателя да е добросъвестно , а това на правоприемника недобросъвестно.В тези случаи, а именно, когато владението е разнородно /владението на праводателя е недобросъвестно, а на правоприемника е добросъвестно или обратно/, събирането на периодите на владение на праводателя и на правоприемника може да стане само чрез незачитане на добросъвестното владение като такова. Тоест, при присъединяване на разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно владение /10 г. съгласно чл.79, ал.1 от ЗС/, а не срокът, предвиден за придобиване по давност при добросъвестно владение /5 г. съгласно чл.79, ал.2 от ЗС/. Това означава, че винаги ще е нужно да изтекат 10 годишен срок ,в рамките на който е осъществявано фактическото господство, за да могат да настъпят последиците на придобивната давност.
Автор: Ирина Богданова
[1] Проф. Венедиков в Ново вещно право, с. 23, София, 2008 г. в бележка под линия, цитирайки Stolfi, сочи, че разликата между владението и квазивладението е само количествена, а не качествена.Според Фаденхехт, Владение, с. 46-47 ( цитирано по проф. Венедиков) с възприемане института на квазивладението става възможно върху вещ, която се намира във владение на едно лице, да има и квазивладение в полза на друго, в който случай се сочи, че за владелеца на имота не може да се каже, че има върху вещта власт изключваща всяка друга.
[2] Василев, Л. , Българско вещно право, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С 1995, с 324 със съставител, научен редактор и рецензент чл.кор.проф. д-р. Чудомир Големинов
[3] В чл.302 на отменения ЗИСС това владение се нарича „законно владение“, за да се отграничи от обикновеното държане.
[4] Василев, Л. цит съч. с. 323 така и Марков,М, Въпроси на наследственото правоприемство, Дайджест „Собственост и право“, 2011 г., кн. 09
[5] Така изрично Василев, Л, с. 323 – 324 цит. съч.
[6] Марков, М., Особености на правоприемството при прехвърляне на съвкупности, Дайджест „Собственост и право“, 2015 г., кн. 06
[8] Столфи, Н Владението и придобивната давност, Стара Загора, 1928
[9] Ставру, Ст. Завет на владение, “Собственост и право”, 2009, кн. 6., където авторът обосновава допустимостта на завета на владение освен с редица други аргументи и с аргумент от по-силното основание: след като се допуска възможността за извършване на частно завещателно разпореждане с придобито от завещателя наследство или с притежавано от него търговско предприятие, които включват в своето съдържание освен права, съответно – задължения, и фактически отношения, то на по-силно основание като възможен предмет на завещателно разпореждане следва да се признае и осъществяваното от завещателя владение. Това, което важи и се допуска за цялото, би следвало да намери приложение и по отношение на неговите части.
[10] Вж. Венедиков, П. Система на българското наследствено право. С., 1939, с. 2, според когото наследството обхваща “не само правата и задълженията на наследодателя, но и владението и квазивладението му”
[11] Петров, В. Приемане на наследство, Сиела, 2014 г. с . 250
[12] Това виждане се поддържа и от Таджер, Витали, Вещно право на НРБ, Част Четвърта, ВЛАДЕНИЕ, като ан с. 32 изрично сочи, че наследството представлява една съвкупност от права и задължения, като то включва по необходимост и фактическите отношения.
[13] Така изрично Петров, В. цит. съч. с.250
[14] Тълкувателно решение № 1 от 2012 г на ОСГК на ВКС постановено по тълкувателно дело тълкувателно дело № 1 по описа за 2012 г. на ОСГК,
[15] Неслучайно се сочи, че при продажбата на наследство по чл. 212 ЗЗД се продава наследството като съвкупност от права задължения и фактически отношения.
[16] В литературата е изказано и виждане , че владението може да бъде прехвърлено посредством завет.Д
[17] 2 В този смисъл вж. Марков, М. Семейно и наследствено право – помагало. С., 2009, с. 208.
[18] С оглед обема на настоящето изследване ще оставя настрана въпросите относно това дали актът въз основа на който е осъществено присъединяването на владение следва да е валиден , какво има предвид текстът под праводател, дали предварителният договор е или не е основание за присъединяване на владение, дали може следващият владелец да присъединява времето на владение на собственика, чието придобивно основание е отпаднало с обратна сила, респективно дали завещанието е основание за присъединяване на владението, ако се окаже, нищожно , бъде отменено или унищожено.
[19] Важно е да се отбележи, че в Р. №975/94 г. IV г.о Бюл. На ВКС бр. 1 /95 , № 25 цит. по Розанис, С., Частноправни хипотези, Фенея, 2002 с. 24 -30. приложението на чл. 82 ЗС е отречено в хипотезата, в която наследодателят още приживе е предоставил недвижим имот на своя син ( наследник по закон) – след смъртта на родители, когато другите наследници са предявили претенции за своите дялове и по-специално – за недвижимия имот предоставен на сина, получилият владението е можел да се позове само на своето владение и не е можел да присъедини към своето това на своя наследодател , защото между двамата не е имало договор , сделка т.е не е имало правоприемство.Налице ще е само фактическо предаване на владението, за което не е необходима някаква форма
[20] В Тълкувателно решение № 4от 2012 на ОСГК на ВКС изрично се приема, че по реда на чл. 134 ЗЗД кредиторите на владелеца можели да се позоват на ефектите на придобивната давност.Основателно възниква питането при настъпила смърт как по реда на чл. 134 ЗЗД кредиторите ще извършат това позоваване (при условие, че ЗЗД говори за упражняване на чужди права, а тук имаме фактическо отношение). Не става ясно и кой ще е ответник по сурогаторния иск при условие, че в цитираното тълкувателно решение изрично е предвидено, че позоваването на давност става – чрез възражение на владелеца – ответник по петиторен иск, чрез предявяване от владелеца на положителен установителен иск за собственост или чрез искане на владелеца до нотариуса за издаване на констативен нотариален акт обстоятелствена проверка и издаването на такъв акт – чл.587, ал.2 и ал.3 от ГПК; и не на последно място 134 ЗЗД визира увреждащо бездействие заради което се намалява имуществото, а не онова бездействие, което може да се категоризира като пропуск да се увеличи актива, макар точно такава да е идеята на чл. 56 ЗН например.
[21] Венедиков, П., Ново вещно право. Софи-Р, 1995, 187-196. Според Велинов, И. Фактическият състав на придобивната давност. – Собственост и право, 2000, № 2, 5-11, позоваването от владелеца на изтеклата давност има обратно действие от момента на изтичането на предвидения от закона срока на владението
[22] Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С.: Софи-Р, 2002, 422-423;
[23] Категорично по този въпрос е и становището на проф. Г. Боянов: „Придобивната давност произвежда действие занапред. Щом позоваването е елемент от фактическия състав на придобивната давност, следва да се приеме, че правото на собственост се придобива не от момента на установяване на владението, нито от изтичането на установения срок, а от момента на позоваването, което също няма обратно действие – Боянов, Г. Вещно право, С.: Авалон, 2009, с.313
[24] В изложените аргументи съм изхождала от виждането, че фактическият състав на придобивната давност. се състои от три елемента: 1) непрекъснато владение, 2) упражнявано в продължение на определения от ЗС срок и 3) волеизявление на владелеца, че придобива владяната вещ по давност.Това виждане се споделя от Боянов, Г. Вещно право. С.: Авалон, 2009, 303-304; Бобатинов, М., Кр. Влахов. Вещно право. Практически проблеми. С.: Сиби, 2007, с.49; Ставру, С. Въпроси на българското вещно право. С.: Фенея, 2008, Орсов, З. За фактическия състав на придобивната давност, Търговско право, кн. 2 2013 г
[25] Това е твърде сходно с действието на погасителната давност при притезателните права, при които както обосновава проф. Иван Русчев, Вж. Русчев, И. – Притезателното субективно право. Претенцията, притезанието и правото на иск. В: Сборник в чест на проф. Ж. Сталев, С., 2009, действието на изтичане на погасителната давност, освен всичко друго се изразява и във възникването на едно кореспондиращо защитно потестативно право на длъжника да възрази.
[26] Поради обема на настоящето изложение оставам настрана проблемите, които биха произтекли от това позовалият се на придобивна давност и приел наследството наследник да е недостоен,или привиден наследник, респективно да е наследник въз основа на оказало се нищожно, или унищожено, или отменено общо завещателно разпореждане
[27] Така Тасев, С. Делба на съсобственост.С. Сиела, 2006, с. 69
[28] Венедиков, П., Система на българското вещно право. С 1991, с. 306, а така и с. 33 Ново вещно право, София 2008
[29] Така и Петров, В. Приемане на наследство, Сиела, 2014 г, с 250
[30] Таджер, Витали – Вещно право на НРБ, Част Четвърта, ВЛАДЕНИЕ, с. 32
[31] Според Василев, 324 цит. съч. при наследяване наследникът получавал владението от деня на откриване на наследството, без да има нужда някой ( напр. изпълнителят на завещанието) да му го предава или той сам да осъществява фактическа власт тепърва с едностранни действия
[32] Венедиков, П. цит. съч. с.32 -33
[33] Под заявили се има предвид, че осъществяваното владение и неговото присъединяване към това осъществявано от общия наследодател са релевирани като факти в исков процес било по установителен иск за собственост предявен от наследниците продължили владението на наследодателя, било от последните в качеството им на ответници по предявен срещу тях вещен иск.
[34] В този смисъл са и Решение № 477 от 8.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 909/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова; Решение № 480 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 803/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска
[35] Проф. Венедиков на с. 25 от Ново вещно право, София 2008 сочи, че най-честият пример за възникване на съвладениее е наследяването , когато по силата на закона наследниците придобивали владение върху вещите , владени от наследодателя макар и да не знаят за това.
[36] Розанис, С. цит съч. с.15, така и Венедиков , П., Система на българското вещно право. С 1991 , с. 306, според когото наследникът може да е добросъвестен, само ако неговият наследодател е бил добросъвестен като въпросът дали самият наследник знае, че имотът е чужд или, че формата не е била спазена, са правноирелевантни , т.к преценката за незнание на тези обстоятелства се извършва към момента на осъществяване на юридическото основание по смисъла на чл. 70 ЗС , а при присъединяване на владение основано на универсално приемство. Проф.Венедиков сочи още, че юридическото основание е това, на което наследодателят е придобил владението, т.к наследникът не започва ново владение – той продължава владението на наследодателя.
[37]Така Василев, Л. Българско вещно право, съставител, научен редактор и рецензент чл.кор.проф. д-р. Чудомир Големинов. Университетско издателство, С 1995, с 324
[38] Пунев, Б. Приложимост на презумпцията на чл. 69 ЗС при съсобственост – владение и държане на общата вещ само от един от съсобствениците, Тълкувателно решение № 1 от 2012 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС (критичен коментар). „Собственост и право“, 2012, № 8. ЕПИ On-line.
Подобни статии
Някои въпроси относно възможността на собственика да иска премахване на подобренията, извършени от владелец
ОТНОСНО „ЗАДЪЛЖЕНИЕТО“ НА НАДАРЕНИЯ ЗА ИЗДРЪЖКА ИЛИ ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ОТМЕНИТЕЛНОТО ОСНОВАНИЕ ПО ЧЛ. 227, АЛ. 1, Б. „В“ ЗЗД
ИПОТЕКА ВЪРХУ БЪДЕЩИ ВЕЩИ – ВАРИАЦИИ НА ХИПОТЕЗИ И ПРАВНИ РАЗМИСЛИ ПО ТЯХ
Добивът от вещи в практика на ВКС по чл. 290 от ГПК
Наблюдения върху възможността за коригиране на сметките за електрическата енергия, баланса на интереси в правото и трудния път на справедливите решения
