1. Особеното процесуално представителство е изрично уреден в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) институт. Той беше познат и на отменения ГПК. Разликата е само в систематизацията на случаите, при които се назначава особен процесуален представител от съда. Докато в отменения ГПК уредбата не беше пълна и концентрирана в една разпоредба, а се намираше в чл. 16, ал. 4 – относно безизвестно изчезналите; чл. 16, ал. 5 – относно лицата с неизвестно местожителство, чл. 16, ал. 6 – при противоречие в интересите на представляван и представител и чл. 26, ал. 1 – за случаите, когато се налага да се извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и няма законен представител или попечител[1], то в сега действащия ГПК цялата регламентация е събрана в един челн – чл. 29. В теорията назначаването се определя като условие, без което не могат да се извършат срещу изброените лица или от тяхно име процесуални действия, а извършените процесуални действия са невалидни.[2] В чл. 29, ал. 1 е възпроизведен чл. 16, ал. 4 от отменения ГПК, чл. 29, ал. 2 е идентичен с чл. 26 от отменения ГПК, а чл. 29, ал. 3 и ал. 4 – с чл. 16, ал. 5 и ал. 6 от отменения ГПК. Следователно, сега действащата правна уредба, подобно на отменената, свързва особеното процесуално представителство само с физическите лица. Евентуално може да се мисли и за юридически лица само в една хипотеза – при противоречие в интересите на представляван и представител – чл. 29. ал. 4 ГПК. Но само при положение, че в закон не е уреден този въпрос.
2. През последните години съдилищата масово използват фигурата на особения представител по чл. 29 ГПК и го назначават в случаите, когато ищецът е предявил иск срещу ООД, което няма вписан управител. Разбира се, разноските по назначаването на особения представител са за сметка на ищеца, както предвижда при всички хипотези чл. 29 ГПК. Особено несправедливи ситуации са тези служебни назначавания от съда в хипотезите, когато дружеството се намира в производство по несъстоятелност, масата на несъстоятелността е изчерпана поради сделки, подлежащи на отмяна по реда на чл. 647 от Търговския закон и ищецът заедно със синдика са започнали да водят делата по отменителните искове. Управителят, разбрал че дружеството е свръхзадължено, се заличава по своя инициатива в търговския регистър, а междувременно започва производството по несъстоятелност и се назначава синдик. При отменителните искове синдикът или ги предявява, или се конституира като съищец на основание чл.649, ал. 1 ТЗ.
Когато разноските за особения представител не могат да се изплащат от масата на несъстоятелността, те се възлагат на кредитора – ищец, като от тяхното предварително плащане зависи дали ще се осъществи процесът или той ще бъде прекратен. С други думи, виждайки как тези разноски, равняващи се на адвокатското възнаграждение за една инстанция, което зависи от размера на отменителния иск, трябва да се платят от кредитора, който междувременно плаща и на синдика месечното възнаграждение и възнаграждението за своя адвокат, можем да си представим каква голяма тежест той поема. А може би по-точно би било да си зададем въпроса, дали той е в състояние да ги поеме и дали чрез този „финансов механизъм” той не се принуждава да се откаже от защитата на правата, които законът му предоставя. И дали, ако се установи подобна съдебна практика, няма опасност от злоупотреби от страна на недобросъвестни длъжници. Досега прилагането на чл. 29 ГПК и на чл. 16 от отменения кодекс не създаваше такава неприятна атмосфера, защото се свързваше с действително належаща нужда от назначаване на представител на физическо лице, което поради обективни причини не можеше да участва в процеса.
Съображението на съда е, че управителят на дружеството в несъстоятелност е бил заличен и няма вписан нов управител, поради което то не е имало законен представител от момента на депозиране на исковата молба и това го е лишило от възможността да вземе участие в делото. Ако е проведено първоинстанционното производство, има постановено решение и въззивна жалба, в развилото се пред въззивната инстанция производство може да се повдигне въпросът за липса на законен представител на ООД в несъстоятелност. Освен това, съдът определя намиращото се и обявено за несъстоятелно дружество като ответник заедно с лицата, срещу които се водят отменителните искове.
Освен в случаите на несъстоятелност, съдът практикува назначаване на особен представител и когато се водят искове срещу еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), което е прекратено поради смъртта на едноличния собственик на капитала, ако той е физическо лице – чл. 157, ал.1 ТЗ. Ако едноличният собственик на капитала е едновременно управител на ЕООД, той не съществува и няма кой друг да представлява в процеса дружеството, когато срещу него се води дело.
3. Назначаването на особен представител на несъстоятелния или прекратения длъжник – търговско дружество и то за сметка на ищеца е необосновано и неоснователно и води до съществено нарушаване на основни конституционни права на ищеца, както и на принципите на производството по несъстоятелност и гражданския процес.
На първо място назначаването на особен представител на търговско дружество е неоснователно. Такава процедура не се предвижда по ГПК по отношение на юридическо лице, а само относно физическо лице – чл. 29 ГПК. Аргумент за това е, че чл. 29 ГПК, който урежда назначаване на особен представител, систематически се намира преди чл. 30 ГПК, който урежда представителството на юридическото лице (ЮЛ), каквото е и търговското дружество. Ако законодателят допускаше особения представител и при ЮЛ, той следваше да постави чл. 29 след чл. 30 ГПК.
На второ място, търговското дружество, докато не бъде заличено в търговския регистър, има своите органи – управител и общо събрание (в случай че не е еднолично), чийто състав може да бъде попълван от самото дружество в зависимост от обстоятелствата. Задачата, да се обезпечи управител на дружеството, е на общото му събрание, което не е престанало да функционира и в производството по несъстоятелност, стига да не дублира правомощията на синдика – арг. от чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ. В противен случай ще се стигне до злоупотреба с процесуални права – хипотетично всеки управител на дружеството – ответник може да се заличи като такъв, за да принуди разноските му по процесуална защита да се поемат от ищеца. Така ответникът ще черпи права от собствената си недобросъвестност, а съдът ще му я защити.
На трето място, съгласно чл. 635, ал. 3 ТЗ, в производството по несъстоятелност и в производството по чл. 649 длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат за извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. В своята практика ВКС е приел, че когато към момента на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, длъжникът е бил в производство по ликвидация, в производствата по чл. 649 ТЗ, длъжникът следва да се представлява от ликвидатора, който съгласно чл. 269 ТЗ се явява негов законен представител. Този извод не се променя и в хипотезата, в която ликвидацията е прекратена въз основа на влязло в сила решение по чл. 630 ТЗ, тъй като в посочения случай правомощията на ликвидатора по извършване на ликвидацията се прекратяват, но същият като негов единствен законен представител продължава да представлява дружеството при условията на чл. 635, ал. 3 ТЗ, както се приема и в определение № 311/22.4.2016г. по т.д. № 3756/2014г. на ВКС, 2-ро т.о. и определение № 457/3.8.2015г., по ч.т.д. № 1473/2015г. на ВКС, 2-ро т.о.
Ако срещу дружеството, преди да започне производство по несъстоятелност, се е водило дело по неговото прекратяване на основание чл. 155, т. 3 ТЗ, по иск, предявен от прокурора, на основание липса на вписан управител за повече от три месеца, исковите производства срещу ООД в несъстоятелност се явяват обусловени от производството по иска на прокуратурата за прекратяване и ликвидация, което е необходимо да бъде завършено и да бъде назначен ликвидатор на несъстоятелния длъжник, независимо от откриването и обявяването на длъжника в несъстоятелност, което е последвало. Този извод следва от горецитираната практика на ВКС, че ликвидаторът остава единствен законен представител на длъжника дори и при прекратяване на ликвидацията поради несъстоятелност.
Що се отнася до прекратеното поради смъртта на ФЛ, ЕООД, за него се открива производство по ликвидация, назначава се ликвидатор, който става законния му представител, без да е необходимо назначаване на особен предствител по чл. 29 ГПК.
На четвърто място, назначаването на особен представител дори и да е основателно, макар че то не е, не може да става за сметка на ищеца. Обратното положение би нарушило правото на защита на кредиторите и изобщо на ищците. То ще бъде нарушено по недопустим начин, защото защитата, давана от съда на нарушеното право, ще бъде обусловена от плащането на чужди разноски за процесуално представителство на противната страна. Подобно положение би било основание за сезиране на съда на ЕС, защото се накърнява основно право да достъп до правозащитните органи. В същото време правилата на гражданския процес – чл. 29 и следв. ГПК не допускат да се назначава особен представител на търговец.
На пето място, кредиторите не водят делото за своя сметка, а за сметка на масата на несъстоятелността, чието попълване се иска в интерес на всички кредитори на несъстоятелния длъжник, сред които би могла да бъде и държавата в лицето на НАП. Поради тази причина, и законът повелява на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, в производствата по предявени искове по ал. 1, държавни такси за всички инстанции да не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.
На шесто място, ако длъжникът е обявен в несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ поради липса на имущество за покриване на началните разноски по несъстоятелността, това означава, че кредиторите сами финансират воденето на делата за попълване на масата на несъстоятелността, въпреки формирания значителен дълг на длъжника към тях. Ако се прибавят и разноските за особения представител, финансовата тежест ще стане непоносима.
На седмо място, съгласно практиката на ВКС, единствено може да се назначава особен представител, когато е налице противоречие в интересите на представител и представляван, при предявен от синдика иск, но в този случай възнаграждението на особения представител е било определено за сметка на бюджета на съответния съд, при положение, че не е била налице хипотеза на закона за правната помощ – определение № 595/2010г. по ч.т.д. № 69/2010г. на ВКС, 2-ро т.о.
В останалите случаи, когато по делото не се е явявал законният представител на ООД, защото не е бил назначен такъв, съдът приема следното : „Институтът на особеното представителство по назначение от съда е неприложим за юридически лица, същите се представляват от своите органи. Юридическите лица се призовават на публично обявения свой адрес на регистрация, при ред за връчване на съдебни книжа, регламентиран в чл.50 от ГПК. Когато при констатирани обстоятелства по чл. 50 ал.4 от ГПК е поставено веднъж уведомление със съдържанието по чл. 47 ал.2 от ГПК за налични книжа на разположение на страната, бездействието при получаването им от канцеларията на съда не обуславя задължение съобщенията за последващи процесуални действия в хода на делото, които съобщения или призовки не са връчени на адреса по същите причини (не е намерено лице, съгласно да ги получи), да се обявяват на страната чрез залепване на ново уведомление. В този случай съобщенията се прилагат по делото и се считат за връчени, което следва от чл. 50 ал. 4, предложение последно от ГПК, съгласно която норма „второ уведомление не се залепва“, както и от разпоредбата на чл. 43 ал.2 от ГПК предвид изчерпателно регламентираните с нея начини за връчване. Като е процедирал съобразно този ред, районният съд не е лишил страната от възможност да участва в делото или от процесуално представителство. След като е бил надлежно уведомен за образуваното съдебно исково производство, ответникът, понастоящем молител, не е осигурил лице от служителите си, което да приема кореспонденция по делото. Районният съд не е допуснал процесуално нарушение, като е приложил върнатите съобщения след изчерпване на предвидените в чл. 50 ал. 4 ГПК възможности за призоваване, съответно е дал ход на производството и е постановил атакуваното с молбата за отмяна решение, независимо от неявяването на представител за ответника в проведеното съдебно заседание. Нарушение на съдопроизводствени правила, които обезпечават правото на участие на страната в производството, по което е постановено неблагоприятно за нея решение, в случая не е допуснато.”
На осмо място, според „Коментара на ГПК”[3]: „разпоредбата за назначаване на особен представител не се прилага за юридически лица, защото начинът на връчване на книжа чрез публично обявление е приложим само за ФЛ. Търговците и ЮЛ изобщо получават призовки и книжа по реда на чл. 50 ГПК – решение 510 от 8.6.201 г. по гр.д. 527/2010, Първо гр.о. на ВКС.
Според Анализ на съдебната практика във връзка с процесуалното представителство, публикуван в електронната система на Лакорда, в съдебната практика по чл. 29 ГПК се установява следното:
«По отношение особеното представителство по назначение от съда ВКС подчертава, че институтът е неприложим за юридически лица, тъй като те се представляват от своите органи. Институтът на особеното представителство по назначение от съда е неприложим за юридически лица, същите се представляват от своите органи – Решение № 803 от 13.01.2011 г. по гр.д. № 1236/2010 г. на Върховен касационен съд.
От друга страна, представителната власт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процесуалните действия, а решението при нейната липса е недопустимо – Решение № 203 от 21.10.2015 г. по гр. д. № 2973 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение.
На девето място, в чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е уреден специален ред за назначаване на представител ад хок от общото събрание на ООД – представител за водене на процеси от дружеството срещу управителя и тогава ВКС приема, че съдът не назначава особен представител. При противоречие на интересите на представляваното дружество и представителя – управителя, т.е. при конфликт на интереси по аргумент за по-силното основание следва да се приложи специалният ред по чл. 137, ал. 1 т. 8 ТЗ, а не чл. 29, ал. 3 ГПК. С други думи, общото събрание следва да определи представител – решение 1458 от16.01.1995 по гр.д. 110/1994 г. на Пето гр.о., на ВКС; решение 2287 от 19.12.1995 по гр.д. 853/1995, Пето гр.о. на ВКС.
Изобщо, ако се види текстът на чл. 29 ГПК, ще се установи, че има няколко изрично изброени хипотези на назначаване на особен представител от съда: първо, при обявяване на отсъствие или смърт; второ, недееспособен, нямащ законен представител или настойник, а има нужда да се приемат нетърпящи отлагане действия; трето, лице с неизвестен постоянен или настоящ адрес. И в трите хипотези става дума за физически лица. Изрично в Коментара на ГПК, с. 68 е написано: „Хипотезата на т. 2 не се отнася за юридически лица, защото ЮЛ не остава без законен представител и в случай на невалидно избран нов управителен орган предишният разполага със законно процесуално представителство.”
Видяхме, че в хипотезата на чл. 29, ал. 4 – при противоречие между представляван и представител съдът също не назначава особен представител при ООД.
Следователно, нито една от посочените в чл. 29 ГПК хипотези на назначен особен представител от съда не е налице в процесния случай на липсващ управител за това, че той самоволно е напуснал, а общото събрание не е назначило друг.
4. Каква е все пак процесуалната последица, ако се води процес срещу ООД без вписан представител?
На този въпрос бих искала директно да се позова на решение №1712 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9759 / 2009.г, докладчик съдията Галина Карагьозова:
«Когато заинтересованата страна – търговско дружество не е представлявана надлежно нито по закон, нито по силата на пълномощие и съдът не е изпълнил служебното си задължение си по чл. 101, ал. 1 от ГПК да следи за надлежното извършване на процесуалните действия от конституираната страна, същата на практика е лишена от право на участие. След като съдът не е констатирал нередовността на упълномощаването и ненадлежното представителство и не е указал на страната да отстрани нередовността и да бъдат поправени процесуалните действия, като същите станат редовни, се счита, че всички нередовни действия не са извършени. При това положение, постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – задължително участие на заинтересованата страна».
Изводът е, че съдебно решение, постановено при липса на законен представител на ООД, е недопустимо и следва да се обезсили от въззивния съд. Но това не налага съдът да назначава особен представител за сметка на ищеца, а да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Ответникът – ООД без вписан управител следва да се представлява от ликвидатора, а ако няма вписан и ликвидатор, би следвало да се укаже на ответника да впише в търговския регистър управител при отсъствие на ликвидационно производство или ликвидатор при прекратено ООД. Недопустимо е обаче назначаване на особен представител от съда по чл. 29 ГПК при търговски дружества и в частност при ООД, ако дружеството не е вписало законен представител в търговския регистър.
Автор: Проф. д-р Поля Голева
[1] В този случай съдът назначава попечител, а не особен процесуален представител.
[2] Вж. Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, София, „Наука и изкуство”, 1979 г., с. 169-170.
[3] Коментар на ГПК. Авторски колектив, 2012, София, ИК „Труд и право”, с. 69.
Подобни статии
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ДЯЛ НА СЪДРУЖНИК В ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ
НОВИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ В ПРАВНАТА УРЕДБА НА ДРУЖЕСТВОТО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ
Алтернативното обективно съединяване на искове в гражданския процес
По някои въпроси на оспорването на частен документ в гражданския процес
Отговорност за разноските по делото
