Тези, които са посетили двореца Сан Суси на Фридрих Велики в Потсдам, сигурно са видели при входа му голяма вятърна мелница – едно нетипично присъствие до кралска резиденция. Легендата разказва, че когато Фридрих отишъл при мелничаря с ултиматум да му купи/отчужди и премахне мелницата, последният отговорил: Сигурно, Ваше Величество, това лесно бихте направили, ако – казано с Ваше позволение – в Берлин нямаше съд! След тази случка кралят се отказал от намерението си, впечатлен от упованието на поданика му в кралския закон и съд. Мелницата стои на мястото си там вече 80 години и е едно светилище – символ за всички, които вярват във върховенството на правото и правосъдието. Крилата й не само мелят брашно за вкусен хляб, но и замахват като мощна плесница-проклятие срещу всички, които се гаврят с частната собственост и законността.
Но има и друга немска приказка: известна е резиденцията на Хитлер в Берхтесгаден над Залцбург, позната като Бергхоф. Когато през 1935-36 гг. започва разширението и модернизацията й, всички околни частни имоти били изкупени/отчуждени от нацистите насилствено за смешни цени срещу заплахата от концентрационен лагер. Кампанията ръководел лично Борман. Планинските селяни предпочели оцеляването.
Изглежда Берхтесгаден/Бергхоф е по-близък до България от Потсдам не само географски, но и по дух. Това личи от повторната атака на глутница строителни чакали, за да отнемат чрез общинско отчуждение Автомивка Юлис на столичния булевард Тодор Каблешков №63 с нейните 477 кв.м. площ – която е единственият скромен поминък на здраво работещо софийско семейство.
Проблемът е, че на техния малък имот и труден хляб са хвърлили око общински лакомници, за да го глътнат за нуждите на частен строеж.
Трагедията започна преди три години, през 2018, когато извиси снага близък висок жилищен блок. Тогава изведнъж общината се сети, че автомивката й трябва за пробив и свръзка със съседна квартална улица покрай блока.
Всъщност в строителните реклами автомивката фигурираше като паркинг и ресторант към жилищната кула. И започна отчуждение със съответна заповед на столичната кметица. Административен съд София-град обяви тази заповед за противозаконна и я отмени с окончателно решение през м. май 2019. Многострадалното семейство Ваташки си отдъхна, считайки се за спасено от вълчите зъби, тракнали над главата му.
Обаче 18 месеца по-късно, при вече завършена жилищна кула, същият тумор пусна нови метастази – на 20.11.2020 г. същата столична кметица издаде нова отчуждителна заповед за същата автомивка – този път уж за разширително платно на бул. Тодор Каблешков, използвайки циничния шеговит израз „поетапно“. Бул. Тодор Каблешков в тази му част за разширение е около 2 км., а лицето на автомивката към него е около 20 м. Какъв етап е това, щом се касае само за 0,1% от трасето на булеварда? Никой друг от съседните луксозни имоти на същата страна, принадлежащи на мощни собственици, не е засегнат – нито огромният автосервиз, нито WinBet, нито Нарру, нито BESO – само нещастната автомивка Юлис! Само там, в рамките на 20м., щял да се разширява булевардът?!? Все едно на висока стълба да правиш само средното й стъпало – „поетапно“. Всъщност, става въпрос за слалом между мотивите на предишното отхвърлително съдебно решение от 2019 г., за да заобиколят законната му сила и да изглежда, че правят нещо ново/друго, макар да разкъсват същата жертва в полза на частен интерес. Това е нагла симулация/привидност на обосновка, стига да докопат жертвата.
Забележителен е цинизмът и презрението, с които в рамките на 18 месеца се сменя основанието за отчуждение – от пробив за странична улица до общо разширение на друг булевард. Сменят си шапката като комици в цирк. Въобще не ги интересува каквото и да било благоприличие във формулировките – трябва им само някакъв полускъсан, словесен смокинов лист за голия грабеж. Няма да коментираме предложеното обезщетение, което е % от пазарната цена на такъв имот. Защо не го купят на реалната му цена?
За да добие човек представа с какви хора си има работа, следва да обърне внимание на тактиката им. Втората/сегашна отчуждителна заповед е издадена на 20.11.2020 г. и е връчена на жертвите й на 10.12.2020 г. – със срок за обжалване до 24.12.2020- т.е. до Бъдни Вечер, до Светата Нощ. Целта е тези жертви да бъдат психически смазани и да не могат да се опомнят и реагират. А и как скромно семейство да отдели големи средства за съдебна битка? Как да дели парите си между тази война и коледната трапеза? Кой ще седне да им пише жалба през Коледните празници? Това е пресметната разбойническа атака от засада и в гръб – известен военен похват на добре познат завоевателски етнос. Да не става въпрос за една фирма от Търговище и нейната вездесъща сенчеста партия? Не им ли стигнаха 500 години?
Като времеви график вторият юруш срещу семейство Ваташки е разчетен да завърши до края на март 2021. Защото в началото на месец април има избори и режимът може да падне?! До тогава всичко трябва да приключи и вълците да са се разбягали с парчета от плячката. Може би по тази причина сега в тъмнината се чува тропот и нервен шепот за бързо насрочване и приключване на делото? Не тичат ли вече с призовки? Ние не знаем дали по това трасе няма капарирани съдебни сватове?! Нека почтително припомним, че въпросната отчуждителна заповед е подписана от уважаваната столична кметица Йорданка Фъндъкова, но тя е и първи заместник председател на управляващата партия ГЕРБ, която партия на изборите ще се представи като защитник на малкия човек и на дребния бизнес?!? Всеки, който знае за клането на Автомивка Юлис, следва да прецени дали и на кого да вярва на тези избори- на думи или на дела. Всъщност Госпожата не беше ли учителка и на нещо учеше децата – на какво?
Все едно им е дали грабят завод, хотел, антична колекция или линчуват семеен бизнес. А това, че стресът на отчуждителното покушение убива физически жертвите на грабежа /един вече е с микроинсулт/, за зверовете няма никакво значение – такава чувствителност те нямат пред лицето на плячката. Тези хора просто не вярват в Бога. Гледайте не маските, а оцапаните им ръце.
Правото на собственост и човешкото достойнство са неделими, те са две страни на една и съща монета. Неприкосновеността на частната собственост е юридически израз на ненакърнимото човешкото достойнство – виж германската Конституция, чл.1 ал.1: Достойнството на човека е неприкосновено. Неговото уважение и защита е задължение на цялата държавна власт. Трудът и придобиването на собственост са честта на гражданина. Собствеността е само веществено разширената периферия на човешката личност. В защитата на собствеността се включва самата личност заедно с правото и честта си, за да защити себе си и тях – или да се откаже от себе си. Това е въпрос и на нравствено самосъхранение. Всеки има призванието и задължението да смаже главата на хидрата на произвола и беззаконието, където и тя да се подаде. Както е казал Виктор Юго в знаменитата си прокламация срещу Баташкото клане:
Диващината свидетелства в полза на цивилизацията по свой собствен начин- чрез ужаса. Ужасът, преживяван от семейство Ваташки във връзка с тяхната заграбвана автомивка, е мощен вик за справедливост и правов ред. Човек чете със свито сърце и завист Магна Карта от 1215 г. – текстовете й срещу отчуждения. И всичко това става на булевард с името на главния въстанически апостол – мъченик Тодор Каблешков, който мечтаеше за съвсем друга България!
www.gramada.org не може да остави такава трагедия без внимание в годината на 100 годишнината от смъртта на нашия духовен патриарх Иван Вазов – и чрез последните редове на едноименната му поема:
А грамадата расте се неусетно, тайно
И камънте върху нея фърчат непрестайно.
Че сюрмашки сълзи клети лесно не изсъхват,
Злите спомени в душата скоро не заглъхват.
Вълците разкъсват някого, а стадото продължава да пасе?
Библията твърди, че винаги има възмездие и проклятие!
Горко на ония, които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения, за да отстранят сиромасите от правосъдие, да направят вдовиците своя плячка и ограбят сираците. ИСАЙА, 10:1-2.
февруари 2021
Екип на Грамада
