Към проблематиката на морския протест.

I) Въведение.

1.Проблемите на доказването, документите и възможностите за оборване и насрещно доказване са занимавали умовете на юрисите във всички епохи. За страните в процеса доказването е от ключово значение, за да могат да защитят материалните си права, а за съда доказването и доказателствата са от значение, за да може да постанови правилно съдебно решение. Така от древността до наши дни юридически са се породили различни способи за набавяне на доказателства за определени обстоятелства, които са от значение за съдебния или арбитражния процес. Тези способи винаги са съобразявани с особеностите на отношенията и дейностите, за които би възникнал евентуален правен спор. Така особеностите на мореплаването, морската търговия и морските отношения са създали предпоставките за зараждането на специфични институти, един от които е морският протест.
От историко-правна гледна точка морският протест е оригинален институт на морското право, който с известни условности намира корените си в древността. В Родоския закон за изхвърленото (Lex Rhodia de iactu) е уреден прототипът на система от норми в съвременното морско право, уреждащи т.нар. „обща авария”, и определя разпределението на риска между клиентите по отношение на превозваните товари, когато корабът търпи бедствие и се налага да бъде облекчен, чрез изхвърляне на част от превозвания товар. От тази гледна точка Родоският закон не визира института на морския протест, но свързвайки правните му разрешения с института „рецепт на корабоначалника”, който урежда отговорността на капитана от професионалната му дейност за живота, здравето и свободата на пасажерите, както и целостта и доброто състояние на товара, можем да видим генезиса на морския протест. Рецептът на корабоначалника предвиждал една обективна отговорност на капитана за всички вреди, щети и пропуснати ползи, като последният не можел да се позовава на „злощастен случай”[1]. Единственото основание за освобождаване от отговорност била непреодолима „божествена” сила[2] [3]. Това било причина още в този ранен момент да започне своеобразното деклариране на „божествената” сила пред надлежните власти, с оглед евентуални бъдещи претенции на товародателите. По-късно, сходно разрешение било взаймствано в Corpus Iuris Civilis, където се предвиждало „Lege rodia „rhodia” cavetur, ut si levandae navis gratia iactus mercium factus est, omnium contributione sarciatur quod pro omnibus datum est.” (D. 14.2.1.)[4] и „Aciwsis eudaimonos nikomydews pros antwninon basilea. kurie basileu antwnine…„ (D. 14.2.9)[5], като от тези два текста е видно, че още в този ранен период се е зародила необходимостта от уведомяване на официалните власти за събията, станали по време на пътуването. От последващото развитие на института той намира в по-късен период своето място в Consulato del mare[6], след него – и във френския Ordonnance sur la Marine от 1681 г., а по-късно – и в други кодификации в Европа. У нас за първи път морският протест е уреден позитивно правно в Закона за морската търговия от 1908 г., а след неговата отмяна – в Указа за търговско корабоплаване на НРБ (отм.). Така морският протест в крайна сметка намира уредбата си в Кодекса за търговското мореплаване, чието заглавие е изменено през 2002 г. като Кодекс на търговското корабоплаване. В КТК институтът на морския протест е уреден позитивно правно в разпоредбите на чл. 347 до чл. 353 като при действащата законова уредба под „морски протест” можем да разбираме няколко неща:

– институт на морското търговско право, регламентиран в чл. 347 – 353 от КТК;

– вид нотариално удостоверяване;

– вид нотариално производство;

– официален писмен свидетелстващ документ[7];

В изложението ще се засегне всеки от горепосочените аспекти като акцентът ще бъде върху отделни проблеми.

II) Морският протест като нотариално удостоверяване и производство.
1. Като вид нотариално удостоверявне морският протест носи всички родови белези на понятието за нотариално удостоверяване, а именно – писмено свидетелстващо изявление на нотариални органи, издадено в пределите на тяхната компетентност и по реда, предписан от закона (чл. 347-352 КТК), което установява с обвързваща доказателствена сила удостоверените обстоятелства[8]. Тези обстоятелства са: а) на посочените в акта, дата, час и място капитанът на търговски кораб[9] е направил заявление за морски протест по чл. 347, ал. 1 КТК със съдържание, отразено в акта; б) твърденията на капитана за липса на вина и неотговорност на корабопритежателя и лицата, за които той отговаря, са подкрепени с показания на лица от командния състав на кораба, във връзка с произшествието и последиците му; в) нотариусът е възприел и прегледал лично и е отразил в акта писмените доказателствени средства с определено съдържание (корабен дневник и заверени преписи от него – арг. чл. 351, ал. 1 КТК), които потвърждават обстоятелствата, твърдени от капитана. Тези обстоятелства са от изключително значение, тъй като всеки вид нотариално удостоверяване се издава по ред на нотариалното производство, което е приспособено към предмета на удостоверяването. Спазването на производството, а оттам – и правилното удостоверяване на предмета, обуславя валидността на нотариалното удостоверяване, а чрез това – и доказателствената му сила. В разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК се предвижда, че официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Следователно, обвързващата съда материална доказателствена сила се свързва с формата и реда, по който е извършено съответното удостоверяване, което само по себе си означава, че доказателствената сила се разпростира единствено върху предмета на съответното нотариално удостоверяване[10]. От тази гледна точка морският протест е от категорията нотариални удостоверявания на правнорелевантни факти.
2. Морският протест като вид нотариално удостоверяване се извършва по реда на нарочно производство. В българското право е възприет принципът на законоустановеност на нотариалните удостоверявания. Този принцип намира опора и в позитивното право в разпоредбата на чл. 569 ГПК. С оглед на това е необходимо да се изясни в коя точка на чл. 569 ГПК намира отражението си морският протест. Съгласно чл. 569 нотариални са производствата, по реда на които се извършват, т. 3 „… протести”; т. 8 „извършване на други нотариални действия, предвидени в закон”. В доктрината[11], за да се отговори на този проблем, морският протест се сравнява с протеста на менителнични ефекти по чл. 496 – 504 ТЗ. Като отлики между двете се очертават: а) предметът на нотариално удостоверяване, който е различен – при протеста на менителнични ефекти се засвидетелства редовно извършено предявяване (за акцептиране или плащане) на една заповедна ценна книга и отказът на длъжника да акцептира или заплати по ефекта, докато при морския протест се удостоверяват фактът на заявлението от капитана за станалото с кораба произшествие, твърдението на капитана, че евентуалните вреди не се дължат на обстоятелства, за които корабопритежателят отговаря, както и представянето на определени гласни и писмени доказателствени средства – чл. чл. 347, 351, 352 КТК; б) друга разлика е с оглед местната компетентност на нотариалния орган. При протест на менителнични ефекти е компетентен нотариус по мястото на акцептиране или плащане на сумата по ефекта – арг. чл. 501 ТЗ. Докато при морския протест местната компетентност се определя от първото посетено от кораба пристанище – чл. 348 КТК, във вр. чл. 349, ал. 1 КТК; в) протест на менителнични ефекти може да се извърши от държателя на ценната книга, респ. легитимирания от непрекъснатия ред на джирата. Морският протест може да се извърши от капитана (вж. II т. 2.3.); г) различни са последиците и от спазването, респ. неспазване на законовоустановените срокове – в единия случай се запазват или губят регресни права, а в другия се или не се осигурява официален свидетелстващ документ.

С оглед на тези разлики според едни автори[12], мястото на морският протест е в чл. 569, т. 8 ГПК. По този начин те поставят морския протест до нотариални удостоверявания, предвидени в други закони[13]. Това мнение не може да бъде прието, тъй като граматическото тълкуване на чл. 569, т. 3 ГПК, води до друг извод. Употребата на множествено число – „протести” е достатъчна, за да се изведе на преден план волята на законодателя да уреди не само едно от протестните производства (по протест на менителнични ефекти) в чл. 569, т. 3 ГПК, а да постави всички протестни производства в една точка. Тълкуването в друг смисъл е contra legem. Разликите между два института, не са нито пречка, нито основание, законодателно те да не бъдат уредени в общ текст като се използва общият им родов термин – в случая „протести”, който ще се яви terminus technicus.

2.1. Първата предпоставка за да се извърши валидно нотариално удостоверяване е материална компетентност на нотариуса. Заявлението за морски протест се прави в българските пристанища – пред нотариуса; в чуждите пристанища – пред консула на Република България или компетентното длъжностно лице на чуждата държава по реда, установен в законодателството на тази държава[14] – арг. чл. 348 КТК. Заявлението по чл. 347 КТК за акт за морски протест, по българското право може да бъде направено единствено пред нотариален орган. Това по начало може да бъде нотариус – арг. чл. 2, ал. 1 ЗННД, във вр. чл. 569 ГПК, или помощник-нотариус – арг. чл. 40 ЗННД. По изключение е възможно валиден акт за морски протест да се състави и от съдия по вписванията при условията на чл. 82 ЗННД.

2.2. Втората предпоставка за извършването на морски протест е надлежна форма. В разпоредбитена чл. 347-353 КТК, никъде изрично не е записана форма. Тъй като става въпрос за специфичен вид нотариално удостоверяване – акт за морски протест[15], то, подразбиращо се, следва да се извърши в писмена форма. За писмена форма, можем да съдим и от разпоредбата на чл. 347, ал. 1 in fine КТК, където се предвижда, че капитанът трябва по съответния ред да направи заявление за съставяне на акт за морски протест.

2.2.1. Кога се подава заявлението по чл. 347 КТК? Чл. 349, ал. 1 КТК предвжида, че заявлението за морски протест се прави в първото посетено пристанище в срок от 24 часа от пристигането на кораба. От особена важност е характерът на този срок. Срокът започва да тече от момента на пристигането. Под „пристигане”, следва да се разбира, моментът на разрешаване на кораба на т.нар. „свободна практика” по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 7/23.05.2001 г. Това значи, че на кораба и екипажа е разрешено влизане в пристанището и товаро-разтоварни и други дейности – арг. § 1, т. 3 ДР от Наредба № 7). От този момента започва да тече предвиденият в чл. 349, ал. 1 КТК, 24-часов срок. В доктрината[16] е застъпено виждането, че характерът на този срок е инструктивен, „целящ да активира капитана към максимално бързо набавяне на доказателствени средства за липса на вина и неотговорност на корабопритежателя за станалото с кораба произшествие”. Поддържа се становището, че ако капитанът не подаде заявлението в срок, може да бъде ангажирана отговорността му във вътрешните му отношения с корабопритежателя.
Струва ми се, че така даденото тълкуване не държи достатъчно сметка за предвиденото в чл. 350, ал. 1 КТК, че когато не е възможно да се поиска съставянето на морски протест в установения срок, в заявлението се посочват причините за това. Целта на посочването на причините е с оглед на това да се прецени дали те са обективни и обуславят в достатъчна степен забавеното подаване на заявлението по чл. 347, ал. 1 КТК. Ако причините отговарят на това изискване, тогава нотариусът ще трябва да издаде акт за морски протест, като отбележи в него закъснялото подаване на заявлението по чл. 347, ал. 1 КТК, както и да посочи обективните причини. По този начин при евентуален процес се създават индиции за отдалеченост във времето на инцидента и подаване на заявлението за морски протест, което с оглед показанията на членове от командния състав на екипажа, които по характера си са свидетелски показания, може да има значение при оценяване на доказателствената стойност на документа, с оглед останалите доказателства по делото. От друга страна, ако примем горепосоченото становище, можем да стигнем да извод, че дори капитанът да подаде заявлението за морски протест 1 месец по-късно, то нотариусът ще следва да му издаде акт за морски протест, стига да са спазени другите законови изисквания. Т.е. per argumentum ad absurdum, капитанът, респ. корабопритежателят, ще черпи права от собственото си противпоравно поведение. Този извод сам по себе си прави горепосоченото разбиране правно нетърпимо. Считам, че в този случай, когато причините не са обективни и не обуславят в достатъчна степен забавеното подаване на заявлението по чл. 347, ал. 1 КТК, тогава нотариусът ще може да откаже правомерно издаването на акт за морски протест като се позове на чл. 574 ГПК, съгласно който не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия. В случая поведението на капитана на кораба ще бъде противно на закона. Предвиденият в чл. 349, ал. 1 КТК, 24-часов срок за подаване на заявлението има за цел освен да стимулира поведението на активно легитимираното лице – капитана, също така и да предотврати издаването на морски протести, които като официални удостоверителни документи ще имат обвързваща материална доказателствена сила, която съответната страна в процеса ще трябва да оборва. Т.е. волята на законодателя е да не се предоставя благото на официалния удостоверителен документ на страна, която сама не пази интересите си. С други думи още едно проявление на принципа, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Гаранция за навременното извършване на морския протест е именно възможността да се ангажира отговорността на капитана на търговския кораб във вътрешните му отношения с корабопритежателя[17].

2.3. Третата предпоставка за извършване на нотариалното удостоверяване е подаване на заявление за морски протест по реда на чл. 347, ал. 1 КТК от активно легитимирано лице. Като такова законът посочва капитана на търговския кораб. Интерес представлява въпросът възможно ли е друго лице от от екипажа да подаде заявлението за акт за морски протест? От буквалния прочит на чл. 347 КТК е видно, че отговорът на този въпрос следва да бъде отрицатален. Все пак, струва ми се, че могат да се вземат предвид следните съображения за разбиране в обратен смисъл. От житейска гледна точка морските отношения са особен вид, поради това е предвидено и разглежданото особено нотариално производство и удостоверяване. В този смисъл при едно морско произшествие не е изключено капитанът на кораба да загине[18] или да изпадне в такова обективно състояние, което да не му позволи не само да не спази 24-часовия срок, но и въобще да не може да подаде заявлението по чл. 347, ал. 1 КТК. Житейски, а оттам, струва ми се – и правно, нелогично би било да тълкуваме stricto sensu, разпоредбите, предвиждащи активната легитимация. Като възможен аргумент против това разбиране би могло да се изтъкне, че нормата има процесуален характер и е императивна по своята правна същност, както и че чрез разширително тълкуване бихме могли прекалено много да разширим кръга на активно легитимираните лица. Намирам подобно схващане за схоластично. Вярно е, че нормата е процесуална и императивна – регламентираща активната легитимация. От правно-теоретична гледна точка нито характеристиката „процесуална”, нито характеристиката „императивна” изключват възможността за interpretation extensive, т.е. буквата на разпоредбата е по-тясна от нейния смисъл. В този смисъл не императивните и процесуалните, а изключителните норми не могат да се тълуват разширително[19]. Къде е границата на буквата на разпоредбата? Като граница, струва ми се, следва да приемем лицата от екипажа, които освен капитана могат да вписват информация в корабния дневник – помощник-капитани или офицери – арг. чл. 65, ал. 2 Наредба № 5 от 01.09.2004 г., за корабните документи (вж. т. 2.3.1.). Считам това разрешение за оправдано, тъй като посочените лица са длъжностни по своята характеристика, достатъчно квалифицирани са и законодателят им е отредил определени важни функции, свързани с документи, които се предоставят пред нотариуса. Това е и житейски оправданата позиция, тъй като заявлението за морски протест трябва да съдържа освен описание на фактите на произшествието и взетите мерки от капитана за обезпечаването на повереното му имущество – арг. чл. 347, ал. 2 КТК, така също за доказване на фактите, изложени в заявлението на морския протест, капитанът на кораба едновременно с предявяването му или в срок, не по-дълъг от 7 дни от пристигането му в пристанището или от момента на произшествието, ако то е настъпило в пристанището, е задължен да представи на нотариуса или на съответното длъжностно лице за преглеждане корабния дневник и заверени извлечения от него с подписа на капитана на кораба и скрепени с печата на кораба. А при погиване на корабния дневник в заявлението за морския протест трябва да бъдат подробно изложени всички обстоятелства на произшествието, както и обстоятелствата и причините за погиването на корабния дневник – арг. чл. 351 КТК.

2.3.1. Съгласно разпоредбанта чл. 81 КТК в зависимост от вида, тонажа и района на плаване българските кораби се снабдяват с корабни документи в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна. Видовете корабни документи и всички изисквания, свързани с тях и с издаването им, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията – арг. чл. 86, ал. 1 КТК. Обстоятелства, подлежащи на вписване, формата, реда, съхранение и доказателствената сила на корабния дневник са уредени от разпоредбите на Наредба № 5 от 01.09.2004 г., за корабните документи. От систематичното тълкуване на чл. 2, във вр. чл. 65, ал. 3, следва, че в корабния дневник се вписват факти и обстоятелства, които се изискват от международните договори, страна по които е Република България, и от националното ни законодателство – напр. при отплаване на кораба на рейс в дневника се вписват отправно пристанище, броят на членовете на екипажа и пасажерите и др. По време на плаването се вписват наименованието на водния басейн, жирокомпасен курс, курс по главен магнитен компас и др. При престой в пристанище се вписват място на натоварване или разтоварване на стока, нотиса за готовност за товарни операции и др. Корабният дневник се води от капитана на кораба като носител на властнически функции[20] – арг. от чл. 89 и сл. КТК, респ. от вахтените помощник-капитани или офицери в качеството им на длъжностни лица, свързани с кораба и екипажа – арг. чл 65, ал. 2 Наредба № 5[21]. Вписванията в корабния дневник се извършват с точност до пет минути, без прекъсвания, допълнения, заличавания и поправки – денонощно. Вписванията следва да бъдат точни и обстоятелствени. След попълване на последната страница, дневникът се съхранява от капитана на кораба пет години (съображението за това е общата погасителна давност – арг. чл. 110 ЗЗД), след което се предава на корабопритежателя, който го пази в продължение на още десет години – арг. чл. 78, ал. 1 и ал. 2 Наредба № 5. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 3 Наредба № 5, преди първото вписване в корабния дневник, същият се заверява от директора на съответната дирекция „Морска администрация” или от овластено от него длъжностно лице, и се вписва в Регистъра на корабните дневници.
От гореизложеното по тълкувателен път и стъпвайки на чл. 65, ал. 2 от Наредба № 5 от 01.09.2004 г. за корабните документи, можем да заключим, че корабният dневник представлява официален писмен свидетелстващ документ[22], т.е. документ, ползващ се с материална доказателствена сила.

III) Морският протест като официален свидетелстващ документ в светлината на Тълкуватено решение № 5/2012 г. от 14.11.2012 год по т.д. № 5/2012 г. ОСГТК.

1. Документът е вещ, върху която с писмени или електронни знаци е материализирано изявление. В теорията[23] са разгледани различни видове документи. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК. Т.е. до доказване на противното, съдът е длъжен да счита фактите, отразени в официалния свидетелстващ документ за действително осъществили се[24].
2. За да има характера на официален свидетелстващ документ, морският протест следва да покрие изискванията на гореизложеното определение (вж. III, т. 1). Морският протест[25] е официален свидетелстващ документ, материализиращ удостоверение на компетентен орган по чл. 348 КТК (нотариус или консула на Република България или компетентното длъжностно лице на чуждата държава), засвидетелстващ факта на извършеното пред него заявление на капитана на търговския кораб ( или съотвентното длъжност лице от екипажа – вж. II т. 2.3.) относно произшествие с кораба, което е в следствие на обстоятелства, за които корабопритежателят не носи отговорност, но могат да бъдат основание за предявяване на искове срещу последния (арг. чл. 347 КТК). Това разбиране за понятието за морски протест се извлича от систематичното тълкуване на чл. 352 КТК, във вр. чл. 347 и чл. 348 КТК. Тези разпоредби уреждат реда за съставяне на акта за морски протест като документ, издаден по реда и във формата предвидени в чл. 347-353 КТК[26], в който се съдържа удостоверително изявление на нотариус (или на български дипломатически или консулски представител в чужбина, съотв. компетентен чуждестранен орган) в качеството му на носител на публична властническа компетентност и в кръга на неговите правомощия.

Характеризирането на акта за морски протест като официален свидетелстващ документ е от значение за неговата доказателствена сила. С оглед на правните си признаци, актът за морски протест се ползва с материална (обвързваща) и формална доказателствена сила – чл. 179 ГПК, във вр. чл. 178 ГПК.

2.1. Формална доказателствена сила

Формалната доказателствена сила на акта за морски протест се заключва в това, че:

А) Удостоверението, извършено от компетентния по чл. 348 КТК орган, е наистина направено;

Б) Документът е издаден на мястото и датата, посочени в него;

В) Направеното удостоверяване, извършено от органа по чл. 348 КТК, изхожда именно от този орган, т.е. той е издател на документа.
От гледна точка на евентуален исков процес и използването на акта за морски протест като доказателство, горепосочените обстоятелства имат важно значение, за да може да се прецени, кога точно е издаден актът за морски протест; дали е издаден от компетентен орган; спазени ли са изискванията на законодателството към момента на издаване на акта[27]. Тези обстоятелства са от значение и за преценка доказателствената сила на документа, тъй като тя се  определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени – арг. чл. 178, ал. 1 ГПК.

2.2. Материална (обвързваща) доказателствена сила.

Струва ми се, че тук отново, с оглед пълнота на изложението, трябва да се изведе пред скоби, че материалната доказателствена сила, не се разпростира върху целия документ, а само върху предмета на съответното нотариално удостоверяване. Извън предмета на удостоверяване документът няма материална доказателствена сила.

Материалната доказателствена сила на акта за морски протест идва от признаците му на официален писмен документ, с който erga omnes се засвидетелства изявлението на капитана (или други лица от екипажа вж. II т. 2.3.) по чл. 347, ал. 1 КТК, както и други правнорелевантни факти, които са извършени по начина и със съдържанието, удостоверено от издателя на морския протест.
Обръзващата доказателствена сила на морския протест се простира върху мястото, времето и датата на подаване на заявлението по чл. 347, ал. 1 КТК, установяване самоличността на капитана, който е подписал заявлението (съот. другите лица от екипажа, както и позицията им – вж. II, т. 2.3.), дадените от капитана сведения за идентификация на кораба, корабопритежателя (респ. корабособственика), маршрута на кораба, пасажери, товар, мореходно[28] състояние на рейса, подробно изложение на фактите и обсоятелствата, свързани с претърпяното произшествие и последиците му (вреди и щети – като те могат да са не само установени, но и предполагаеми – арг. чл. 350, ал. 2 КТК), мерките, предприети от капитана и екипажа за ограничаване и предотвратяване на вредите и щетите, опазване на товара, имуществото и пасажерите. Предмет на удостоверяването, респ. ползващи се с обвързваща доказателствена сила, са и фактът на изявлението на капитана (респ. другите лица от екипажа вж. II, т. 2.3.), че корабопритежателят (респ. корабособственикът) не носи отговорност, както и фактът на представените в производството писмени доказателствени средства и изслушаните в производството гласни доказателствени средства по чл. 351 КТК и чл. 352 КТК.
Уместно е тук да се направят няколко уточнения по отношение на доказателствената сила на морския протест. Между морския протест като официален свидетелстващ документ, доказателствената му сила и доказателствената сила на обективираното в документа нотариално удостоверяване не бива да се слага знак за равенство. Доказателствената сила на нотариалното удостоверяване е в това, че до доказване на неговата невярност съдът и другите държавни органи са длъжни да приемат, че удостоверените с акта факти и обстоятелства са се осъществили по начина, засвидетелстван от нотариуса (респ. помощник-нотариуса). Докато актът за морски протест като изходящ от нотариуса официален документ доказва факта на нотариалното удостоверяване, което е обективирано в нотариалния документ[29]. В този смисъл необходимо е да се изясни, че нито в КТК (чл. 347-353), нито в ГПК (чл. 569 и сл.) е предвидено актът за морски протест да се подписва от някой друг освен от нотариуса. Следователно, може да се направи извод, че морският протест не се подписва от капитана – той подписва само заявлението по чл. 347, ал. 1 КТК; не се подписва от двамата свидетели, дали показания за релевантните обстоятелства; т.е. единствено нотариусът, респ. помощник-нотариусът, подписват акта за морски протест. Необходимо е също така да се изясни, че настъпването на съответното събитие (произшествие) може да се докаже с всички доказателствени средства. Актът за морски протест само улеснява доказването, но съставянето му не е предпоставка за възникване на отговорността – напр. на застраховател[30], или екскулпирането на корабопритежателя.

2.3. Защита срещу акт за морски протест

Характеризирането на морския протест като официален свидетелстващ документ е от значение за пороците на документа и за основанията, на които тези пороци могат да бъдат атакувани, т.е. от значение е за защита на страната в процеса, на която се противопоставя морският протест.

2.3.1. Защита срещу акта за морски протест може да се търси на плоскостта на чл. 300 от ГПК, съгласно който влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца[31]. В този случай налице е било наказателно производство, което е завършило с влязла в сила присъда. В нея акта за морски протест е признат за неавтентичен или неверен, за което виновното за подправката (материална или интелектуална) на документа лице понася наказателна отговорност. Така чрез успешното оборване и доказване на неавтентичност или невярност на документа в наказателното производство, ще се защити лицето, на което е противопоставен морският протест. Струва ми се, че докато тече наказателното производство, особено в хипотезата на „бедно” откъм доказателства гражданско дело, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и делото следва да бъде спряно, поради престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Все пак, ако въпреки това, делото не бъде спряно и има влязло в сила решение на гражданския съд, считам че защитата на съответната страна може да се проведе по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения. Като в този случай, струва ми се, ще може да се ползва основанието, дадено в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител. Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила – арг. чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК – като този срок е преклузивен[32].

2.3.2. Друг начин за защита е чрез предявяване на установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК. С този иск страна, която има правен интерес, цели да установи истинността или неистинността на документ. Понятията за истински и неистински документ са същите, както по чл. 193 – чл. 194 ГПК (вж. III, т. 2.3.3.), т.е. както при инцидентно оспорване на документ. За да може да се предяви този иск,  абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта е наличието на правен интерес у страната, която иска от съда да реши правния спор със сила на пресъдено нещо, по отношение истинността, респ. неистинността на документа – в случая акта за морски протест. Правният интерес в случая ми се струва, че може да бъде търсен в няколко посоки. От една страна това е висящият исков процес, в който корабопритежателят противопоставя на другата страна акта за морски протест като официален свидетелстващ документ. От друга страна, правният интерес се основава и на факта на наличието на правен спор между страните по отношение истинност или неистинност на акта за морски протест. От трета страна считам, че правният интерес може да бъде изведен на основата на чл. 10 ГПК, съгласно който съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. Или казано по друг начин, конкретният правен интерес може да бъде изведен чрез конкретизиране на принципа за установяване на истината в гражданския процес.

Искът по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, може да бъде предявен като инцидентен установителен иск, при съобразяване на разпоредбата на чл. 212 ГПК. Ако корабопритежателят е ищец, той ще трябва да предяви иска в първо заседание за разглеждане на делото. Тъй като по новия ГПК, делото може да протече и в едно заседание, следва да отговорим на въпроса, дали до края на цялото първо заседание или до друг момент – напр. края на съдебното дирене. При тази редакция на ГПК, отговорът ми се струва, че не може да е друг, освен цялото първо заседание. Т.е. в случай, че с оглед размяната на книжа и поведението на страните всичко е изяснено от фактическа и правна страна и се даде ход на устните състезания, то в този момент ищецът (корабопритежател) ще може да предяви инцидентен установителен иск. Имайки предвид, че следва да се даде възможност на другата страна да упражни конституционно гарантираното си право на защита, може да се стигне дотам, че съдът ще трябва да отмени определението си за даване ход по същество на основание чл. 253 ГПК, след което да се продължи съдебното дирене. С оглед на това, едва ли това е ratio legis и едва ли това е най-доброто законодателно решение, за това de lege ferenda чл. 212 ГПК, следва да бъде изменен като възможността ищецът да предявява инцидентен установителен иск се ограничи до края на съдебното дирене. Намирам, че по този начин ще се постгине и една от целите на новия ГПК[33] – да се ускори правораздаването по граждански дела.

Ако корабопритежателят е ответник, той ще трябва да предяви инцидентен установителен иск до срока за отговор на исковата молба. От тази гледна точка дори за неюрист е видна неравнопоставеността между ищеца и ответника.

Необходимо е да се направи и още едно уточнение – чл. 212 ГПК in fine, предвижда, че може да се установява съществуването или несъществуване на правоотношение. Тази уредба, струва ми се, не е съобразена с чл. 124 ГПК. Установителните искове, предвидени в чл. 124, ал. 1 ГПК за права или правоотношения, не са единствените установителни искове уредени от ГПК. Няма разумна причина инцидентният установителен иск, да е допустим само за правоотношения. Логично ли е, ако законът допуска иск за факт – чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, поради стриктното тълкуване на чл. 212 ГПК, да трябва страната в процеса да предяви нов иск, а вече висящият процес да бъде спрян – арг. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Струва ми се, че не това е ratio legis, а при оформянето на новия ГПК е допуснат пропуск, който може да се отстрани по тълкувателен път, което едва ли е най-удачното разрешение, особено за такъв важен нормативен акт като ГПК, но dura lex, sed lex.

Друга възможност на страната за предявяване на иска по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК е в отделен процес. В този случай, тъй като ще имаме един висящ преюдициален въпрос, ще е налице основание за спиране на висящия процес – арг. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

2.3.3. Друг начин за защита срещу акта за морски процес е откриване на производство по оспорване истинността на документ по чл. чл. 193 – 194 ГПК.

Тъй като българското право следва френското и италианското право, по тази причина се уреждат по различен начин установяването на неистинността на един документ и установяването на неверността на съдържанието му. При установяване на неистинността на документ е необходимо оспорващата страна да заяви изрично това и съдът с определение открива производство по проверка на истинността. В това мини-производство са допустими всички доказателствени средства – арг. чл. 194, ал. 1 ГПК.

В случай на установяване на неверността на съдържанието на документа, т.е. оспорва се съдържанието, не се открива производство по проверка на истинността и съществуват ограничения при доказването – напр. не се допускат свидетели на страната, която е подписала документа  (арг. чл. 164 ГПК)[34].
За да се открие производстовото по проверка на истинността на акта за морски протест заинтересованата страна трябва да оспори истинността му най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Ако е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. В този случай съдът ще извърши проверка на документа, ако страната (корабопритежателят) заяви, че желае да се ползва от акта за морски протест – арг. чл. 193, ал. 2 ГПК. Тъй като морският протест е официален свидетестващ документ (вж. т. II), то тежестта на доказване ще се носи от страната, която е оспорила акта за морски протест – чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК. След извършването на проверката съдът с определение (възможно е и с крайния акт – решението, като е необходимо да има отделен диспозитив при признаване на документа за неистински – чл. 194, ал. 3 ГПК) ще признае документа за истински или неистински. В случай, че актът за морски протест бъде признат за неистински, съдът ще го изключи от доказателствата по делото и ще го изпрати на прокурора – чл. 194, ал. 2 ГПК. След изклюването на акта за морски протест от доказателствата по делото, съдът няма да го цени при постановяване на своето решение, а то ще бъде основано на другите събрани по делото доказателства.

2.3.4. Необходимо е да се разгледа възможността за съчетаване на производството по чл. чл. 193-194 ГПК и иска по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК. В по-стара доктрина[35] е прието, че при пропускане на предвидения в ГПК срок за откриване производство по проверка истинността на документ е възможно страната, която има правен интерес, да предяви установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК[36] в отделен процес, като по този начин установи истинността, респ. неистинността на документа (акта за морски протест). Приема се, че това е и основание за спиране на висящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК[37].

Горепосоченото становище, към настоящия момент е отречено, с оглед постановеното от ВКС в Тълкуватено решение № 5/2012 г. от 14.11.2012 г. по т.д. № 5/2012 г. ОСГТК, което е задължително за органите на съдбната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове – чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Съгласно посоченото тълкувателно решение недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК. Предявяването на иска по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК в посочената хипотеза не представлява основание по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото, по което документът е бил представен.

Аргументите на ВКС се изразяват в това, че законодателят е уредил срок по чл. 193 от ГПК, в който страната може да оспори представения документ. При пропускане на срока възможността, страната да стори това се преклудира. Като целта на тази преклузия е дисциплиниране на страната и бързо разглеждане на делото. Като изгубването на това право води и до изгубването на възможността за предявяване на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, когато правният интерес се обосновава от наличието на друг висящ процес, в който документът е представен. Т.е. извежда се един извънпроцесуален ефект на преклузията[38].  От така изложените съображения се извежда, че друго производство по реда на чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, няма да е основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
На плоскостта на това тълкувателно решение можем, да направим извод, че ако страната не оспори акта за морски протест, който корабопритежателят и противопоставя в срок, ще загуби възможността да направи това по-късно с иск, респ. ще загуби и възможността за спиране на делото. Все пак, струва ми се, че и в този случай страната има какво да направи. Актът за морски протест като нотариално удостоверяване е система от различни обстоятелства, който нотариусът удостоверява, едно от които е, че нотариусът е възприел и прегледал лично и е отразил в акта писмените доказателствени средства с определено съдържание (корабен дневник и заверени преписи от него – арг. чл. 351, ал. 1 КТК). Както беше аргументирано по-горе (вж. II т. 2.3.1.), корабният дневник е официален писмен свидетелстващ документ. Считам, че когато на страна бъде противопоставен актът за морски протест, е възможно по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, тя да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея корабен дневник, като обясни значението му за спора е с оглед обстоятелствата отразени в акта за морски протест. В случая, най-вероятно ще е пропуснат срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. Но когато другата страна представи корабния дневник, за него срокът по чл. 193, ал. 1 не е изтекъл, нито е преклудирана възможността, да се предяви иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК. При това положение, ако заинтересованата страна успее да докаже неистинността на корабния дневник, то, струва ми се, че ще бъде оборен по индиректен начин и актът за морски протест, тъй като нотариусът ще възприел, прегледал и удостоверил писмени доказателства, който са неистински. Освен това, няма да са налице и обстоятелства по чл. 351, ал. 1 КТК, във вр. чл. 352 КТК, поради което считам, че  неистинноста на корабния дневник ще повлече със себе си и неистинността на акта за морски протест, тъй като в противен случай, бихме се изправили пред една своеобразна доказателствена „шизофрения”.
С оглед гореизложеното, логичен е въпросът не торпилира ли това разбиране, посоченото тълкувателно решение, т.е. не се ли злоупотребява с процесуални права? Не е възможно изначално да се изведе пред скоби злоупотребата с процесуални права при подобна конструкция. Тук е ролята на съда да направи преценката съгласно чл. 3 ГПК. Погледнато от друга страна, корабният дневник е отделен документ, което поражда за страната и отделно право на оспорване чрез предвидените в ГПК за това способи.
Поставя се и още един въпрос, приложението на чл. 190, ал.2 във вр. чл. 161 ГПК, при непредставяне на корабния дневник в срок. При това положение намирам, че с оглед процесуална сигурност, съдът ще следва да зачете обвързващата материална доказателствена сила на акта за морски протест. Тук обаче не трябва да се забравя, че съществува възможност и дневникът или заверен препис да се намира в трето лице – нотариуса (арг. чл. 351, ал. 1 КТК in fine). Така се открива възможността за използване на опцията, предвидена в чл. 192 ГПК. Съгласно чл. 179, ал. 2 ГПК официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите, по този начин, ще може да се индицира  в съда, че има нередност в акта за морски протест и успешно да се проведе насрещно доказване. От друга гледна точка бихме могли да си поставим въпроса възможно ли е да се открие производство по чл. чл. 193-194 ГПК, респ. да се предяви иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК по отношение на преписа от корабния дневник, за да се обори доказателствената му сила? При положителен отговор на този въпрос, струва ми се, че въпреки, че не е представен оригиналът на корабния дневник по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, ще можем на още по-силно основание да приложим чл. 161 ГПК, което по косвен път ще доведе до оборването на акта за морски протест или поне ще създаде достатъчно индиции, които да се вземат предвид от съда при оценяване доказателствената сила на акта за морски протест – арг. чл. 178, ал. 2 ГПК.

2.3.5. Възможност за защита, струва ми се, е налице и когато нотариалното удостоверяване е нищожно, т.е. актът за морски протест като нотариално удостоверяване е нищожен на някое от основанията, предвидени в чл. 576 ГПК.

Нотариалното удостоверяване може да е нищожно, ако обстоятелствата в акта за морски протест са удостоверени от лице, непритежаващо качеството на нотариален орган – напр. пълномощник на нотариуса[39]. Също така ще е нищожно и нотариалното удостоверяване, ако са удостоверени факти, които не подлежат на нотариално удостоверяване – арг. чл. 569 ГПК, във вр. чл. чл. 347-352 КТК[40]. Възможно е нотариусът да е извършил удостоверяването на акта за морски протест извън своя нотариален район – арг. чл. 573, ал. 1 ГПК[41].
Има хипотези, в които нотариалният орган не е трябвало да извършва акта за морски протест – напр. когато при извършване на акта за морски протест е било налице някое от основанията за отвод на нотариуса по чл. 575 ГПК. Възможно е удостоверяваното обстоятелство да е противозаконно – арг. чл. 574 ГПК – такъв ще бъде случаят с пропускане на 24-часовият срок по чл. 349 КТК (вж. II т. 2.2.1.). Друга хипотеза е свързана с чл. 582 ГПК, когато явяващите се лица не знаят български език и езикът, с който си служат, е непознат на нотариуса. Тази хипотеза е особено важна, тъй като често лицата, явяващи се пред нотариуса – капитан и свидетелите от командния състав на кораба, не знаят български или друг интернационален език. Това е възможно, тъй като при сключване на договор за беарбоут чартър[42], наемателят на кораба ще може да назначи екипаж, който е напълно възможно да бъде от различни държави и да владее множество различни езици. В този случай нотариусите, могат да изпаднат в затруднение при търсенето на преводач, особено при екзотични езици. Все пак, с оглед спазването на срока по чл. 349 КТК, струва ми се, че е достатъчно капитанът да се е явил със заявлението по чл. 347, ал. 1 КТК на съответния чужд език, за да е спазен законът. От този момент, изискванията за валидно нотариално удостоверяване са в „тежест” на нотариуса. В този смисъл, затруднение може да представлява и намирането на тълковник в хипотезата на чл. 583 ГПК. Смятам обаче, че това основание е по-скоро хипотетично и няма практически как да се осъществи, с оглед изискванията за образование, физически и психически качества на лицата, изпълняващи функции на капитан на търговски кораб и другите лица от екипажа. В разпоредбата на чл. 576 ГПК, се съдържат и други основания за нищожност, те не се разглеждат в настоящото изложение, тъй като ги намирам за неприложими[43].
В гореизложените хипотези, дори да е пропуснат срокът по чл. 193 и сл. от ГПК  и да не е предявен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, е възможно да се предяви иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 576 ГПК[44]. С този установителен иск, страната, на която се противопоставя морският протест ще следва да докаже, че е налице някое от основанията за нищожност, предвидени в чл. 576 ГПК, което ще направи нотариалното удостоверяване нищожно, а в следствие на това ще отпадне и доказателствената сила на морския протест, той ще бъде едно правно нищо[45]. Тук веднага се поставя въпросът възможна ли е конверсия. От буквалния прочит на чл. 188 ГПК е видно, че една от предпоставките на конверсията е документът „да е (к.м.)  подписан от страните”. В производството по издаване на морски протест не участват никакви страни, а актът за морски протест се подписва единствено от нотариуса (вж. II, т. 2.3.). Следователно, отговорът на въпроса е отрицателен – конверсията не е възможна.

IV) Заключение.

От направения по-горе анализ, може да се направи извод, че проблематиката на акта за морски протест ще нараства за в бъдеще с оглед бързото развитие на евтиния воден (международен и каботажен) транспорт. Това налага законодателят и правоприложителят сериозно да обмислят акцентите на проблематиката, изложени по-горе. Уместно е приемането на направеното предложение de lege ferenda чл. 212 ГПК да бъде изменен, като възможността ищецът да предявява инцидентен установителен иск се ограничи до края на съдебното дирене. Това изменение би било от значение не само в контекста на морския протест, но и за целия граждански процес. Намирам за уместно да се направят още две предложения de lege ferenda:

– да се измени разпоредбата на чл. 347, ал. 1 КТК като expressis verbis се предостави активна легитимация за подаване на заявление и на вахтените помощник-капитани или офицери в качеството им на длъжностни лица;

– в чл. 349 КТК, да създаде ал. 3, която изрично да регламентира последиците от неспазването на срока за подаване на заявление.

Важността на горните предложения се обуславя от голямата натовареност на ВКС при неговата тълкувателна практика. С оглед на това напълно е възможно да се появят противоречиви решения, които ще стъпват на различното тълкуване на буквата на закона. Това явление не е желателно нито от практиката, нито от обществото, тъй като се създават условия за непредвидимост в дейността на съда, което е в ущърб на гражданския и на търговския оборот.

Автор: Васил Александров, адвокат, хон. асистент по РЧП в ЮФ на СУ

---

---

---

Статията е публикувана за първи път в сп. „Съдийски вестник”, кн. 2/2013 г.

[1] Според терминлогията на на римското право това е случай, който е било възможно да бъде предотвратен с човешки сили.

[2] Чолов, Р., „Римското частно право”, изд. „Сиела”, С., стр. 153

[3] Най-често природно бедствия – напр. морски бури, ураган и пр.

[4] „Казано е от Родоския закон, че където (когато) търговец изхвърли през борда (стоки), за да олекоти, каквато загуба ползва всички, то всички трябва да допринесат за овъзмездяването й”.

[5] „Петиция на Едомон от Никомедия до император Антониан, че са били нападнати от пирати.”

[6] Частна кодификация от обичаи, която не е датирана с точност, но се е прилагала в периода XI-XIV век на територията на днешна Испания, Франция, Венеция, Геноа, средиземноморските острови.

[7] Вж. Матеева, Ек.,  „Морският протест”, изд. Фенея, С., 2007

[8] Така Сталев, Ж., Мингова, А., Стамболиев, О., Попова, В., Иванова, Р., „Българско гражданско процесуално право”, СИЕЛА, С. 2012, стр. 1252.

[9] Понятието за търговски кораб се извежда от систематичното тълкуване на чл. 4, във вр. чл. 3 КТК. Търговски кораб е всеки самоходен или несамоходен плавателен съд или плавателно съоръжение, предназначено за плаване и за извършване на дейностите по чл. 3. Това са дейностите за превоз на пътници, багажи, товари и поща с кораби, наемане, други сделки с кораби, влачене и тласкане на кораби и товари, търсене, спасяване и оказване на помощ на търпящи бедствия хора и кораби, извършване на морски и речни услуги, свързани с корабоплаването, стопански риболов, експлоатация на морски и речни ресурси и други стопански дейности с използване на кораби.

[10] Особено наложително е да се прави разлика между предмета на различните видове нотариални удостоверявания, с оглед материалната доказателствена сила. Проблемът е особено отчетлив при т.нар. „смесени документи”, където може да имаме частен документ и нотариално удостоверяване – напр. подпис, в този случай материалната доказателствена сила няма да се разпростре и върху съдържанието.

[11] Матеева, Ек, цит. съч. стр. 113 и сл.

[12] Пак там.

[13] Напр. нотариалното завещание, предвидено в разпоредбата на чл. 24 ЗН.

[14] Проблематиката е богата от гледна точка на множество международни актове и МЧП, в изложението те няма да бъдат обсъждани, с оглед ограничения обем и неговата насоченост.

[15] Актът за морски протест е различен от нотариален акт, нотариален надпис (т.нар. „заверка”). Актът за морски протест е самостоятелен.

[16] Матеева, Ек., цит. съч., стр. 144-145

[17] Така за добросъвестното извършен морски протест Решение № 262 ОТ 05.06.2000 г. по гр.д. № 1344/1999 Г., V Г.О. ВКС.

[18] В този смисъл чл. 92, ал. 1 КТК – капитанът няма право да напуска кораба по време на изпълнение на задължения, изискващи да бъде на борда, освен ако изключителни обстоятелства не налагат това.

[19] Павлова, М., „Гражданско право. Обща част”, изд. СОФИ–Р, С. 2002, стр. 136-137

[20] Сталев, С., „Морско търговско право”, С., 1991, ц.с., стр 65.

[21] Така Матеева, Ек, цит. съч. стр. 157

[22] Допълнителни аргументи могат да се извлекат от чл. 91, ал. 1, ал. 3, ал. 4 КТК

[23] Сталев, Ж., Мингова, А, Стамболиев, О., Иванова, Р, цит. съч. стр. 281

[24] Решение № 1107-1971-III

[25] Manifest of sea protest; Note of sea protest (Англ.); Nota di protesta (Итал.);

[26] Така Матеева, Ек., цит. съч. стр. 30

[27] При отношения с международен елемент се ползва формулата за привръзка Lex loci actus

[28] Според § 1а ДР КТК – мореходност е комплексно качество на кораба по отношение на корпуса, стъкмяването и екипажа, позволяващо му да плава в райони и метеорологични условия в съответствие с класа му, когато има такъв, както и да извършва дейността, за която е предназначен, без да се излага на опасност превозваният товар или животът на екипажа и пътниците.

[29] Така Матеева, Ек., цит. съч. стр. 35

[30] Така Решение № 262 ОТ 05.06.2000 г. по гр.д. № 1344/1999 Г., V Г.О. ВКС.

[31] Струва ми се, че в чл. 300 ГПК, има законодателен пропуск. Ratio на разпоредбата е да има зачитане между актовете на съдилищата. Чл. 300 ГПК не съдържа всичко, от което е обвързан гражданския съд – напр. размера на вреди, не е споменат, логично следва да си зададем въпрос „е ли е обвързан и от това, когато вредите са съставомерни в деянието?” – логично е да бъде, защото в противен случай, ще пререши присъдата, т.е. ако не е обвързан ще може да приеме вреди в различен размер (така в практиката по чл. 290 ГПК – Реш. №221 от 21.06.2011 по гр. д. № 399/2010 г., Г.К. III Г.О. ВКС). Може да се мисли в  посока, че гражданския съд няма да е обвързан – при положение, че делото е трябвало да е по квалифициран състав, а е водено по основен. В този случай ще може да се установяват вредите в по-голям размер, тъй като това не води до пререшаване на присъдата.

[32] Сталев, ., Мингова, А, Стамболиев, О., Иванова, Р, цит. съч., стр. 670

[33] Из обсъжданията преди приемане на новия ГПК – Стенограма от 2006.08.31 на Четиридесето НС – сто шестдесет и първо заседание;

 

[34] Сталев, Ж, цит. съч; Венедиков, П., „Писмени доказателства и свидетелски показания в гражданския протест”, Сиби, С. 1994, стр. 35 и сл.

[35] Матеева, Ек., цит. съч., стр. 36-37; Венедиков, П., цит. съч, стр. 36-39

[36] Чл. 97, ал. 3, изр. 1 ГПК (отм.)

[37] Чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК (отм.)

[38] Против това становище вж. особените мнения към цитираното ТР.

[39] Р. № 188 от 08.01.2010 Г. по ГР. Д. № 101/2009 Г. РС- Тутракан.

[40] В българското право е възприет принципът на законоустановеност на нотариалните удостоверявания, които са numerus clausus.

[41] Р 786-1992-II Г.О., Така Сталев, Ж., цит. съч. стр. 1272-1273.

[42] Съгласно §1а ДР КТК, беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за уговорен период от време, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане.

[43] Така напр. чл. 580 ГПК се отнася до съдържанието на нотариалния акт, който е различен от морския протест, и не може изискванията за съдържание на нотариален акт да се прилагат по аналогия, тъй като в чл. 347 и сл. КТК е предвидено какво е съдържанието на морския протест.

[44] Р № 1005 от 20.12.2010 Г. по гр. д. № 526/2010 Г., Г. О., ІV с-в САС.

[45] Ex nihilo, nihil fit. De nihilo nihil et in nihilum nil posse reverti.