Ако си мислите, че още работи във Фонд Земеделие, лъжете се. Тя вече е в АССГ и правораздава. Публикуваме текст на решение, съвсем прясно, което не поразява толкова с диспозитива си, защото малкият човек в България е толкова свикнал с несправедливостите, че дребните такива приема просто като горчиви ежедневни хапове, които преглъща и продължава да се спъва по пътя за работа, където могат да му кажат, че бизнесът е затворен и да се връща вкъщи, където ще намери сметките за ток и парно, които трябва да плати без забавяне, защото ЧЕЗ и Топлофикация не могат да преглъщат такива неща, и т.н. … Та, за да си довърша мисълта – съдебният акт, постановен В ИМЕТО НА НАРОДА, поразява с мотивите си, защото съдържа аргумент, обусловил правораздавателната воля на магистрата, който трябва да бъде огласен възможно най-широко:
„По отношение на третите лица, вкл. по отношение на Столична община, това решение няма сила на пресъдено нещо.“
Ако още не сте прочели текста на съдебния акт, приложен по-дол, веднага допълвам, че умозаключението на съдия Калинка Илиева визира решение на ВКС по к.д.№484/2018 г. Но и решение на Мездренския районен съд, влязло в сила, също е правораздавателен акт и се ползва със силата на пресъдено нещо. Разбира се, веднага ще посочим и текста на ГПК, който задължително е познат на юристите, но така ще постигнем прегледност и коректност към другата част на аудиторията ни:
ГПК
„Зачитане на решението
Чл. 297. Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.“
Както виждаме, пропускът е на законодателя – не е посочил и Столична община в кръга на субектите, по отношение на които се простира силата на пресъдено нещо. Столична община някак си априори е поставена на особено, недостижимо място, което дерогира приложението на законите, и АССГ, не може да се отрече, се съобразява с това звездно правило – не само отрича действието на съдебните решения спрямо нея, но и назначава в съдебните производства вещи лица по дела със Столична община, които работят като оценители за Столична община.
И досадно, и печално, и няма на кого да подадеш ръка … (нескопосан превод на Лермонтов)
Разбира се, за това печално положение в никакъв случай не можем да виним преподавателите в многобройните юридически факултети, разположени живописно из пределите на България, нито лекторите в НИП-а, които коват кадрите за магистрати, нито пък Атестационната комисия на ВСС, която продуцира суперлативни и лъскави атестации за тях, нито равнодушието и непукизма на цялата юридическа гилдия, която вече е виждала и чела какво ли не из българската съдебна действителност. Важното е, че нашите магистрати, единствени в света, са постигнали 100% независимост (перефразираме премиера), и толкова свободно и независимо решават делата си, че закони просто не ни трябват.
Voilà!
