Цесиите и прихващанията не са тефтерчета на предизборна програма. Въпреки, че през последните дни и тефтерчета, и цесии са любими теми за упражнения по красноречие в медиите, между тях има едно съществено различие. Работата е там, че дори и да изчезнат на хартиен носител, цесиите и прихващанията няма да изчезнат толкова лесно от правния мир.
Цесията е продажба на вземане, или покупка на вземане, зависи от къде го погледнем, и понеже да имаш да вземаш означава да ИМАШ нещо, то правото на вземане е защитено като приравнено на правото на собственост в Протокол №1 към Конвенцията за правата на човека и се ползва от същата защита като собствеността, а тя пък е обявена за неприкосновена от нашата Конституция. Основна характеристика на правото на собственост е правомощието на разпореждане.
Цесията съществува като понятие от римското право ( cessio) , на английски е assignment, а на немски – Abtretung, в нашия ЗЗД е интерпретирана в чл.99. Същината на цесията е много проста – прехвърляне на вземане от един правен субект на друг, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Длъжникът не участва в сделката между предишния и новия си кредитор, неговото съгласие не е необходимо, на него трябва само да му бъде съобщено за осъществената цесия.
Нека сега се върнем на злободневието. След като окончателната развръзка затръшна вратите на търсеното оздравяване на кредитната институция “под въпрос”, на тротоара останаха два вида безпризорни клиенти на КТБ: длъжници на банката и кредитори на банката. Сключването на договори за цесии между отделни субекти от едната и другата страна на водораздела кредит-влог в КТБ е с надеждата да опазят и съхранят битието си – някои в търговски, а други в чисто оцеляващ аспект. Мотивите и техниката на обвързване и спасение са основани на обичайност, нормалност и предвидимост, допускани и приемани от закона и практиката … до сега – цесии и прихващания, имащи своето приемливо, просто обяснение: ако един длъжник и един кредитор на банката са постигнали съгласие за цената на цесията, сключат договор и уведомят длъжника – КТБ – чрез неговите квестори или синдици, то несъмнено е, че договорът за цесия има възможен предмет (парично вземане), законът и естеството допускат това (това не са вещи, извадени от употреба), ерго договорът е съвсем валиден и прехвърля собственост – тази върху вземането. Посрещнати са изискванията на чл. 99 от ЗЗД – законът, договорът и естеството на вземането позволяват това. Удовлетворени са и ограниченията на чл.116, т.2 от ЗКИ, доколкото цесията не предполага изпълнение на задължение от банката ( напр. кредитен превод, акредитивно плащане и други), не се променя и съдържанието и обема, а само броят на участниците – от активната страна на правоотношението вместо “х”, са налице повече “у” – вложители. Тривиална гражданско правна сделка с разместване на имуществени блага. Цедентът е получил цената си, цесионерът е получил собствеността на вземането към КТБ в номинал, и ако той случайно има да дава на КТБ, както сега има и да взема, защо да не използва института на прихващането? Двустранен договор, съобщение към длъжника, едностранно волеизявление за прихващане. Тази облигационна свобода и обичайност възмути публичния рефлекс на законодателното тяло, което първо и единодушно декларира че такова поведение (разбирай, сключване на цесии относно вземания към банка под особен надзор) е направо недопустимо, уврежда хазната ( която все пак не е част от системата за финансиране на Фонда за гарантиране на влоговете чл.14 от ЗГВБ) и в най-скоро време Народното събрание ще издаде закон, с който цесиите около КТБ ще бъдат обявени за нищожни. Или, юридически действия в резултат на нормално проявление на стопанската инициатива и договорната свобода, обичайно разпореждане със собственост в унисон с конституционната й защита (неприкосновена), провокираха и мотивираха законодателна вендета, без мотив и обяснение. Терминът „цесиите ” бе е подет и превърнат от правнотехнически термин в неприличен жаргон, който следва да бъде наказан с тежко възмущение. От 28.11.2014 год, възмущението вече е факт чрез съответното изменение в Закона за гарантиране на влоговете, въведена чрез § 8 в ПЗР на ЗИДЗДБРБ.
Има ли оправдание социално, правно–нормативно, и принципно, депутатското възмущение, което се излива и гори като гнева на Ахила Пелеев имуществото на унижените вложители посредством анулирането на станали, приключили сделки. Подобно възмущение депутатско е родило и Закона за защита на държавата, Закона за отчуждаване на еврейските имоти (1942 г., отм.1947 г.), а после – поредица от национализационни закони.
КТБ е /беше/ частна банка, а сега е маса и обем на несъстоятелно имущество. БНБ имаше 5 месеца време да изчисли капиталовата адекватност на банката, в която много общински дружества, общини, големи и малки търговски дружества, съдилища, имаха сметки и депозити. И БНБ изчисли – банката е за несъстоятелност, т.е. – всичките намиращи се там пари, активи и предоставени кредити (права на вземания на банката) плюс нейния собствен капитал са по-малко, отколкото депозираните в банката пари (права на вземания на вложителите).
Вложителите – кредитори на банката, ще се удовлетворят частично от Гаранционния фонд. Гаранционният фонд става най-големият кредитор на КТБ, защото встъпва в правата на удовлетворените вече (но само до гарантирания размер) вложители. Останалата част от вложенията, над гарантирания размер, фиктивно изчезва – т.е. – минусът за негарантираната част от задълженията, поети от КТБ преди затварянето й, остава извън скоби. И пак е задължение към тези, които са вложили там парите си. „Инкриминирайки” цесиите, законодателят се обявява против възможността вложителите, използвайки допустимите от закона правни средства, да получат колкото се може повече от собствените си пари в КТБ дори и посредством сделки с кредитополучатели от КТБ. След законодателните промени, отменящи привилегията по цедираните влогове, горният ни широкоосновен червен триъгълник на вземанията на вложителите е смален и изглежда така:
Или, схема на отношения вече липсва, последната след § 8 от ПЗР на ЗИДЗДБРБ по-скоро може да се представи като туба, конус, черна дупка, чрез която държавата поглъща чужди патримониуми и вземания. Измененията и допълненията в ЗИДБРБ, § 8 предлагат на публиката и на вложителите единствено мотива на суверена да свои чуждото и окрупнява своето. Привидно семплите разпоредби са всъщност нов метод на социализиране на собствеността, отчуждаване чрез парализиране на възможностите за упражняване на собствеността върху вземане поради законодателната му забрана за осребряване.
Ето и новелата:
Размер на гаранцията (Загл. изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г.)
Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 118 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 31.12.2006 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете
(3) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в резултат на извършени и/или съобщени на квесторите, ликвидаторите или синдиците разпоредителни действия с влога в срока на действие на мярката по чл. 116, ал. 2, т. 2 от Закона за кредитните институции, или след вземане на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1.
Автентичното обяснение на вносителя очертава и мотивите, и целите на закона, цитираме: „Не казваме, че този, който е купил вземане, не го притежава. Ние казваме, че той не е направил влог в банка и няма право на обезщетение, а има вземане от търговско предприятие, но за съжаление на последно място“
Или крайната, скрита цел на интервенцията е – прехвърлени защитени влогове до 196 000,00 лева да бъдат удовлетворени на последно място, дори след вземанията по безвъзмездни сделки – виж чл.4, ал.2 от ЗБН. С тази противоконституционна идея е зареден живота на новата ал.3 от чл. 4 от ЗГВБ. Констелацията е ясна: цесиите запазват действието си по отношение на лицата, придобили права по влог, или това са цесионерите, но последните няма да получат плащане от фонда. Цесиите запазват действието си и по отношение на оригиналните вложители (цеденти), но тъй като вече са прехвърлили правата си по влога, те нямат формалното право да получат плащане, тъй като не са вече страни по влогово отношение, не са кредитори на банката, не са вложители.
Ситуацията около триъгълника – туба ( черна дупка; касичка), може да бъде представена със следния пример: Ако “А” е прехвърлил защитен влог на стойност 50 000 лева на “Б”, нито “А”, нито “Б” ще могат да получат от фонда гарантирания размер от 50 000 лева; на практика влогът е “отчужден”, “А” няма вече права по него, “Б” не ще може да упражни привилегията на “ А” да получи гарантираната сума от 50 000, 00 лева. С две думи, фондът няма да задължение да изплати гарантирания влог от 50 000,00 лева на никого. Това следва от непреднамерения, обективен анализ на нормата, която е в съзвучие с цитираните мотиви на вносителя. Единствената надежда за цедентите е техническата подготовка по осъществяване на плащанията да бъде извършена в пълен дисбаланс със законодателния умисъл – цедирани гарантирани влогове да не бъдат изплащани, т.е единствено липсата на синхрон между законодателна воля и нейното техническо изпълнение, би осигурило плащане на вложителите цеденти до гарантирания размер.
Доколкото за цедентите надежда има (нормата да не се приложи в рестриктивния й смисъл поради техническа инерция), цесионерите – купувачи са оставени без правни средства за реституция на платеното от тях срещу права по влог – под или над гарантирания размер. Цесионерите не могат да искат или да получат от първоначалните вложители цената за придобития влог на никое от основанията по чл. 55 от ЗЗД – цесиите според законодателя са произвели действие. Дори и да е договорена отговорност на цедента в случай на неплатежоспособност на банката – чл.100, ал.2 от ЗЗД, отговорността на цедента трудно би била ангажирана. Ако се касае за сума на влога до 196 000 лева ( гарантирана такава) въпросът за платежоспособност на банката не стои, задължено лице по тези влогове е фондът, който е състоятелен, поне за сега. За сумите над гарантирания размер въпросът е в ръцете на съда, който ще определи датата на неплатежоспособност. Ако същата е след извършената цесия, то и за цесионерите би съществувала надежда в един по – късен процес да получат това, което са платили. Ако цесията обаче е извършена преди началната дата на неплатежоспособността, то отговорността на цедента в хипотезата на чл. 100, ал. 2 от ЗЗД не може да се реализира, доколкото законът има предвид състояние на платежоспособност на длъжника към момента на цесията, не в един по- късен, безкраен период. Като е лишил страните от стабилни и сигурни нормативни основания, законодателят е разпалил огъня на саморазправата между цедент и цесионер на права по влог, за това как, кога и на какво основание да си уредят имуществените отношения.
Напълно неиздържана е и носещата теза, че цесиите заобикаляли закона. Действителността на сделката при твърдяно заобикаляне на закона се преценява към момента на сключването й (учебникарска истина вж. “Гражданско право на НРБ”, В. Таджер, изд. 2001, стр. 489) , а не към един по – късен момент, напр. постановяване на съдебно решение. Резултатът – непозволена от закона цел, трябва да е постигнат веднага, а не да се предполага с оглед бъдещи условности и алтернативи, мотивирали страните. Ако едно лице е раздробило влога си на няколко части чрез цесии в гарантирания размер, не се е целяло заобикаляне на закона, постигане на забранен резултат, доколкото към този момент банката не е и била обявена в несъстоятелност, а единствено под особен надзор, в чийто обхват и цели са и оздравяването, по принцип.
Осъзнаването на пълния интензитет на анализираната нормативна вулгарност (а и долната част на “триъгълника – черна дупка”), не може да завърши без съпоставянето на новите норми с чл. 24 от ЗГВБ, който предвижда суброгация в чужди права, без предхождащо изпълнение. Или, докато цесионери и цеденти търсят подходящите средства за самопомощ, Фондът за гарантиране на влоговете, без да е изпълнил задълженията си, ще се е суброгирал в правата на безпаричните вложители, дирижирайки хода и мелодията на производството по несъстоятелност – реквием за цесионери и ода на радостта за вероятните купувачи на търговското предприятие на банката (предвид новите промени в чл. 91 от Закона за банковата несъстоятелност, допускащи множество, а не един купувач на банка в несъстоятелност).
Законодателното самодейство и походът на парламентарния батальон срещу упражнените права и погасени задължения не приключва с цесиите. На същата дата – 28.11.2014 са обнародвани промени и в Закона за банковата несъстоятелност, и по-конкретно в чл. 92, изменена е ал. 5 и добавена нова ал.6. С тези норми съзряващият и прохождащ законодател се е отдал на своята неосъзнатост, и запленен от собственото си безсмислие, е предложил за бъдещо правоприлагане уравнение само с неизвестни. Според ал.5: “недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката”. Това законодателно недоразумение има своя първообраз в чл. 645, ал. 4 от ТЗ, но там т.нар. недействителност касае частта, която кредиторът би получил срещу вземането си, с което е прихванал с длъжника. Нормата на чл. 92 , ал.5 (изменена) е двусмислена. Буквалното тълкуване на употребеното съчетание “за частта, която всеки от тях би получил” обхваща сбор на всичко, което всеки кредитор би получил, а този сбор е равен на активите на банката или независимо от размера, прихващането във всички случаи би било действително (няма как задължението на един кредитор да е по малко от размера на общия актив на банката). Ако законодателят е имал в предвид , прихващането да е действително само за частта на прихваналия кредитор (която се очаква той да получи при разпределението), то цялата нова ал.5 се саморазобличава и парализира от собствената си безсмисленост, тъй като правоприлагането няма да се основава на това, което законодателят е изявил, а на това, което съдът ще предполага, че е искал да изяви. Оттук крачката към произвола вече е направена.
Изменението на ал.5 по същество няма да влезе в действие, поради приемането на новата ал. 6, която на практика тацитно отменя изменената ал.5 чрез отлагане на действието на прихващанията по ал. 5 до изпълнение ( не изготвяне) на окончателната сметка за разпределение. Недействителност под прекратително условие – чудодейно достижение на българския правен разум, глобален принос в развитието на правото. Всъщност, приложението на това недомислие може да има зловещо изражение. Напълно възможно е във всеобщата суматоха, длъжник по кредит към КТБ да е извършил прихващане със задълженията на банката по негови открити влогове и сметки, без да са извършени каквито и да е цесии. Окончателната сметка се съставя, след като бъде осребрено цялото имущество – до този момент относителната недействителност, включително за частта (ако се придържаме към второто алтернативно тълкуване), която се следва да получи този кредитор (едновременно и длъжник) се отлага, т.е неговото вземане дори в редуцирания размер след приложение на института по ал.5, няма да бъде включено в сметката за разпределение – окончателната такава. Но към този момент от същия кредитор – едновременно длъжник по кредит, ще бъде събрано всичко, което дължи към КТБ, с лихвите и таксите. Той обаче няма да участва в сметката за разпределение, защото частта, която му се полага, е отложена до изпълнение на окончателната сметка, т.е до изчерпване на масата на несъстоятелността. След този момент, поради липса на имущество и маса, осъщественото прихващане ще е нереализируемо – задълженията са събрани, а имуществото осребрено.
Самите нови ал. 5 и ал. 6 на чл.59 от ЗБН няма как да постигнат целите си – скрити и необявени такива, доколкото тези членове не бях част от законопроекта, внесен от МС в НС и за тях не са изложени мотиви. (справка – интернет страница на НС)
В бързината законодателят е оставил действието на ал.1 от чл. 59 от ЗБН, който не забранява вложител, с прието вземане с решение на съда по реда на чл. 67 от ЗБН, да го прехвали след одобряване на списъците на кредиторите на длъжник с кредит, който от своя страна преди изготвяне на частичната сметка да извърши прихващане, което ще е действително и незасегнато от измененията и допълненията на ал. 5 и ал. 6 от ЗБН. Т.е. – равноправното третиране на длъжници и кредитори е преодоляно и заобиколено. На ход отново е парламентът.
Основният мотив, преобръщането на пирамидата от законодателя, е, че цесиите и прихващанията на вземанията към КТБ не можели да бъдат търпени, защото щели да навредят на хазната, опосредствено на Гаранционния фонд. Нека потърсим логика, ако такава е налице. Средствата от гаранционния фонд не са част от държавния бюджет. Той е юридическо лице със седалище в София, като средствата в него се набират от парични вноски на търговските банки (а не от хазната). Гаранционният фонд подлежи на ликвидация- чл. 7, ал.6 от ЗГВБ. Но с промените в ЗИДЗДБРБ, чл.18 ал.(4) на ЗГФБ е променена също, в сила от 28.11.2014 г., като е предвидено, че при недостиг на средства, Фондът може да ползва заем от български и чуждестранни банки, както и от други лица, и едва на последно място като опция – заем от държавния бюджет по решение на МС (стара редакция – при решение на Народното събрание). Всъщност, БНБ е надзорният орган, а Гаранционният фонд е създаден и се управлява с една – единствена цел – да има място, където е сигурно, че има пари, и тези пари да се набират чрез участниците в кредитно – влоговия пазар – банките. Разпоредбата на чл.18 от ЗГФБ предвижда четири начина за попълване на недостиг, като последният систематично и логически е този чрез заем от държавния бюджет, но не е реципрочно задължение на бюджета да попълни недостига. Невъзможността ( или невъзможността да получи средства извън бюджета) недостигът да се попълни от друг източник, освен бюджета, повдига въпроса в състояние ли е самият Гаранционен фонд да посреща своето единствено задължение – да заплати гарантираните влогове в максималния им размер. Според отчет на БНБ, влоговете във всички банки за 2013 година са 67 милиарда лева, а защитените такива в КТБ са 2, 1 милиарда лева. Калкулацията според нормата на чл.16, ал.(1) на ЗГВБ е съвсем ясна – само за 2013 г. във Фонда би трябвало да са набрани 3,5 млрд лв.
Или, преди да се обърне към трескаво и параноично зачеркване на права по цесии и прихващания на вложители и кредотиполучатели в КТБ, законодателят следваше да се насочи към осветляване на въпроса, събирани ли са в продължение на 15 години всички вноски към Гаранционния фонд.
Тревожно и възмутително е не само качеството на законодателния продукт, а подходът на законодателя – ретроактивно преуреждане на частно правни отношения, вече практика на законотворчеството – реминисценцията е към измененията в чл.646-649 на ТЗ в бр.20 от 28.02.2013 г на ДВ. В резултат на действието ex tunc на тези изменения, се предизвика лавина от утежняващи масата на несъстоятелността съдебни решения, откровено и отново безметежно противоречащи на решенията на Европейския съд по правата на човека:
В решението си от 24.07.2014 г. по делото Azienda Agricola Silverfunghi S.A.S. и други срещу Италия, Съдът по правата на човека призна нарушение на чл. 6 : „Дори да приемем, че новият закон е необходим за попълването на празноти в съществуващата правна уредба, обстоятелствата по случая, особено обществения интерес, от който произтича прилагането му, не са по-важни, отколкото опасността от закона с обратно действие. ЕСПЧ не намери обществен интерес, който убедително да оправдава неговото прилагане с обратна сила.”
В решение Арас и други срещу Италия – 17972/2007 г., Съдът постановява следните мотиви:
„Въпреки че държавата не е страна в конкретното съдебно производство, съдът постановява, че отговорността й е ангажирана като упражняваща законодателна и съдебна власт. ………… Следователно, чрез ретроактивен закон не е било осигурено равенство на средствата между две частни страни, тъй като държавата е действувала в полза на една от тях една въвеждайки спорния закон. Освен това, държавата не е представила основателна причина от обществен интерес за да оправдае законодателна намеса от този вид. „
Тези и десетки други решения на ЕСПЧ, които крепят основания механизъм на адекватната, предвидима и вдъхновена от справедливостта регулация, не са част от правната техника и от съзнанието на правоприлагащия и законотворчески апарат в България. Действаща заназад негативна инерция, изключва движението напред, дискредитира ни като пълноценен и здрав приемник на принципи и ценностни, изолира, доказва, че мъдростта намалява със силата и интензитета на регулацията, а не обратното.
Светкавичното законотворчество през втората половина на месец ноември закрепи окончателно разнообразното неравенство на кредитори и чрез съответните промени в разходната част на държавния бюджет. На 03.12.2014 г. Министерският съвет заби последния пирон в ковчега на бюджета – на бюжетните организации ще им бъдат „възстановени” парите по сметки и депозити в КТБ, като източник на „възстановяването” е централният бюджет. Етимологията на думата „възстановяване” предполага нещо, което е изчезнало временно, да се възвърне по форма и размер отпреди изчезването оттам, където е изчезнало. Парите по сметки и депозити на бюджетните организации обаче няма да се възвърнат от същата черна дупка, в която ги запрати несъстоятелността на КТБ. Парите за бюджетните предприятия ще дойдат от нас, данъкоплатците, и понеже и те няма да са достатъчни, дефицитът ще се прехвърля през годините напред и ще задължава сизифовски децата и внуците на сегашните данъкоплатци. Изменението на чл.1, ал.(7) от ЗДБРБ за 2014 г. в частта, с която се разчиства терена за МС да се разпореди с бюджетни пари за наша сметка, но в полза на бюджетни организации, е мотивирано в законопроекта от вносителя (МС): „По подобен начин, и без да се накърняват правата на останалите вложители е предвидено възстановяването на средствата на бюджетните организации в банки, поставени под специален надзор, или в банки, на които е отнет лицензът за банкова дейност, да се осъществи чрез трансформиране на тези средства в безлихвен левов депозит с титуляр Министерството на финансите”. Само че на изгорелите вложители никак не им изглежда да не са им накърнени правата. Светкавичността при законотворчеството е за сметка на гръмотевични несъответствия – коментираните изменения на ЗДБРБ за 2014 г. крещящо противоречат както с чл.1 на Допълнителния протокол към КЗПЧОС, така и с чл.17, ал.(3) от Конституцията, също и с чл.20 на Закона за публичните финанси. Неприкосновеност на частната собственост и въздигането й в равнопоставена на публичната такава е прогласено през 1776 г. с Конституцията на щата Вирджиния. Почти два века и половина по-късно, днес, на другия край на света , пирамидата на обществените устои бавно (или все по-бързо) се обръща с острата си част надолу.
