На 15.02.2019 г. се състоя разговор – кръгла маса по проблемите на търговския и потребителски арбитраж у нас, като участниците в него имаха възможност да чуят кратки изложения, да задават въпроси на лекторите и да проведат обсъждания по тази тематика. Представяме Ви встъпителните думи на организаторите, както и резюме от най-важните точки от дебатите.
Уважаеми съдия Пунев, уважаеми колега Пунев,
Изключително Ви благодаря, че се съгласихте да говорите пред нашия форум днес относно актуалните проблеми на арбитража – търговски и потребителски.
Уважаеми магистрати, уважаеми колеги адвокати и юристи,
Благодаря Ви за отделеното време!
Не са много чести нашите разговори „на живо“ около Кръглата маса, но всъщност всички ние през тези пет години от съществуването на „Грамада“ имаме много силна „виртуална“ връзка. Създадените от Вас статии и разработки, които публикуваме на нашия сайт, вече са повече от 1 200, и съставляват внушителна база данни, а читателите ни – средно около 1 500 дневно, месечно около 40 000, за 2018 година – 468 577 … така че новината, която се опитвам да създам, изброявайки числата, е – че сте търсени и четени, като тези думи са в курсив и подчертани. В ежедневната си работа нашият събрат – юрист получи възможността освен да отвори която и да е от правно-информационните програми, и да прочете относима съдебна практика, но и с просто влизане в сайта „Грамада“ и търсене по дума в търсачката (а може и по автор), да открие разработка, за която някой от нашите автори си е направил труда да прегледа вече съдебната практика, да я обобощи, да я критикува, да доразвива тезите в нея, или чисто теоретично да разгледа въпрос относно определен институт. Наши читатели споделиха, че е достатъчно да напишат дума или израз директно в търсачката на Гугъл, за да получат препратка към една или повече статии в „Грамада“.
Вярно е , че „Грамада“ не е структурирана като социална мрежа, няма възможност директно и в реално време да се влезе в дискусия или откровен спор с автора на статията, но пък гарантираме и изпълняваме стриктно обещанието си да публикуваме незабавно и с линк към репликирана статия становище от друг автор, който не е съгласен с дадена разработка, стига да представи издържан и обоснован текст като контра, а не само злобни подмятания. Но в крайна сметка, голямата цел на нашия проект е да се създаде и съхрани база данни от стойностни юридически разработки в областта на гражданското и търговското право, като се изключи баласта на всеобщото първосигнално обсъждане.
Не бих искала да Ви отегчавам повече със задължителното си въведение, искам обаче отново да подчертая, че Ви благодарим изключително много, тъй като – независимо дали сте наши автори или читатели, успяхме да отгледаме заедно една силна връзка на взаимно изразяване и удовлетвореност в общността „Грамада“.
Първата представена тема от съдия Благовест Пунев, Председател на Арбитражния съд към БТПП, е относно актуални проблеми на търговския арбитраж.
Държавното правосъдие по търговски дела в България, през последните години дава свидетелства за тежки недостатъци, като те не могат да се обяснят само със злободневните теми – като липса на независимост на съдиите или силни институционални пороци. Видимата неефективност следва от неспособността и неподготвеността на решаващите участници – магистратите и държавните експерти -вещи лица, да отговорят на нуждите на спорещите, и да им представят едно убедително, и изчерпателно съдебно решение. Последното, често не е отговор на питането, поставено с исковата молба, а само разпореждане, в което трудно може да се намери смислова връзка с поставените за разрешаване от страните въпроси. Общопризнат факт е, че дизайнът на държавното правосъдие и магистратурата засега, не могат да предложат ергономични решения на конфликтите и споровете, възникнали в оборота, независимо от причините – били те социално икономически, образователни, исторически, крепящи се неактуален архаизъм – самият факт, че единствено в България си длъжен да стоиш прав пред магистрата, за да отстояваш твърденията си, е способен да отблъсне всеки инвеститор от Европа и Азия, от идеята да подходи към редовното българско съдилище. Неефективността е особено видима и дразнеща, когато въпросът изисква специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. И попада в ръцете на т.нар. експерти или вещи лица, чието единствено професионално постижение е да бъдат включени в списък на министъра на правосъдието. Тези вещи лица, за съжаление, дават и отличителна характеристика на държавното правосъдие, предоставяйки често напълно некомпетентни и неприемливи заключения по въпроси от науката, техниката и т.н , които залягат, формират и придават духа на съдебното решение – естествена опозиция на този недостатък са съществуващите строго специализирани арбитражни институции – които решават спорове в областта на търговията напр. със зърно, транспорт, строителство идр.
Логично следствие от тези дефекти на държавното правосъдие, както често отбелязва, колегата Брайков, е формирането на колонии от бежанци от държавното правосъдие. Техен естествен приют е най-авторитетният способ за алтернативно решаване на спорове – институционалният арбитраж. Предимствата му са известни: освен окончателност и бързина, и приложимите за държавното правосъдие изисквания за независимост и безпристрастност, арбитражът, особено по международни дела, предлага и добавя следните допълнителни предимства.
-автономия на страните, изразяваща се не само с избора на арбитри от страните, но и с избор на процедура, способи за установяване на истината и доказване; неограничени възможности страните да пригодят процедурата към нуждите на конкретния спор;
– конфинденциалност, особено необходима в случаите, при които публично разглеждане на делото и възможно публично оповестяване на определени факти би навредило на дейността на предприятието.
-експертност, не само възможността да избереш най- добрите решаващи органи в състава, но и в тесния смисъл, възможността спорните факти да се установяват от утвърдени специалисти – арбитри;
– гъвкавост и ефективност
-възможността за открито и изчерпателно изслушване, каквото държавния съд в България рядко осигурява.
Съдия Благовест Пунев, обобщи, че въпреки всички тези предимства, които предлага арбитражното разглеждане на търговски спорове, тенденцията търговците да включват арбитражна клауза в договорите си и да се обръщат към АС за съдействие, драстично е намаляла през последните 2 години, като за последната година броят на делата, образувани в АС на БТПП са само около 180. Една от причините е вероятно шумната обществена кампания срещу псевдо-арбитражните производства, инициирани и провеждани в ущърб на потребителите от дружествата за „бързи кредити“, подета и „разрешена“ от омбудсмана Мая Манолова с предложените от нея промени в ГПК. Въпреки че визираните в негативната кампания порочни арбитражни производства не се отнасят до спорове между търговци, каквито разглежда от десетилетия АС към БТПП, широката общественост не познава и не е в състояние да формулира разликата между Арбитражния съд при БТПП и другите няколко институционални арбитражни организации в България, от една страна, и грабителските и измамнически псевдо арбитражни образувания, от друга. Без изрично да бъде заявена тази разлика от омбудсмана и без да се диференцира негативизма, арбитражът като такъв, обозначаващ и двете му форми, неминуемо почувства спада на доверието от страна на търговците.
Към съдия Пунев бяха зададени въпроси множество въпроси, между които и следните: дали спадът в броя на делата в АС към БТПП може да е показател и за намалена инвеститорска и въобще стопанска активност в България, както и дали търговски дружества с общинско и държавно участие ползват услугите на АС към БТПП.
Във втората част от разговора, колегата Анастас Пунев ни запозна с въпросите, възникващи при прилагане на доброволното правораздаване и при потребителски спорове. Адвокат Анастас Пунев представи резултатите от проведеното от неговия екип в рамките на проекта „Грамада“ единствено по рода си изследване върху потребителския арбитраж. Неговата презентация онагледи задълбочено и със сравнително- правен паралел някои от проблемите на арбитражното правораздаване при потребителски спорове у нас.
Изследването породи обширни коментари и обсъждания, като участниците в кръглата маса се обединиха около общата позиция, да се представи готовият проект на институциите, имащи отношение към потребителския арбитраж, с идеята от дебат в тесен кръг, това изследване да послужи за преосмисляне на наскоро приети, недобре обмислени от законодателя рестрикции в предмета на арбитражното производство, които имат предназначение да бъдат само като временна ограничителна мярка, но не и окончателно решение на основните въпроси на потребителския арбитраж.
Автор: От екипа на „Грамада“
