КРИТИЧЕН КОМЕНТАР НА РЕШЕНИЕ № 1596 ОТ 02.02.2011 г.

КРИТИЧЕН КОМЕНТАР НА РЕШЕНИЕ № 1596 ОТ 02.02.2011 г., ПОСТАНОВЕНО ПО АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО №10057/2010 г. НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

Повод за следващите редове е цитираното в заглавието на настоящата статия решение на Върховния административен съд (ВАС). В този съдебен акт ВАС приема, че издалият заповедта за налагане на принудителна административна мякра по чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) полицейски служител не е административен орган по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК. Този извод не може да бъде споделен. Възникващият въпрос е: Кой е страна в съдебното производство при оспорването на наложени принудителни административни мерки на основание чл. 63, ал. 1 ЗМВР – полицейският служител, началникът на съответното управление или дирекция на МВР, в чийто щатен състав е включен служителят или самото подразделение на МВР?

Производството, вследствие на което е постановено горецитираното решение, е образувано по касационна жалба на полицай в РУ „Полиция „- гр. Хасково против решение № 279 от 02.06.2010 г., постановено по адм.д.№ 234/2010 г. по описа на Административен съд-Хасково. Иска се отмяна с подробни доводи за нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост.
С обжалваното първоинстанционно решение по адм.д.№ 234/2010 г. е уважена жалбата на Димитър Ников срещу принудителна административна мярка наложена със заповед за полицейско задържане по чл. 63, ал.1, т.1 от ЗМВР на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че по делото не са представени никакви доказателства установяващи наличието на някакви данни за извършено престъпление от задържаното лице, поради което е прието че административния акт е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 63,ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Видно от прочита на първоинстанционното решение, ответник в производството по обжалване на принудителната административна мярка е било лицето Гроздан Маринов Грозев – полицай в РУ “ Полиция “ – Хасково, който е бил конституиран в качеството му на физическо лице. Неправилното му (според ВАС) конституиране, е довело до призоваването му в различно качество (ту като физическото лице Грозев, ту като полицейски орган) съобразно изписването в спискъка по делото. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Върховният административен съд приема за безспорно по това дело, че физическото лице Гроздан Грозев, конституиран на ответната страна и който е издал заповедта, не е административен орган по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК, тъй като е действал като оправомощено от съответния административен орган длъжностно лице. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно, като е приложима и ал. 2 на чл. 154 от АПК, според която когато административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 3, съдът определя срок за неговото изпълнение.

В мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ОСК на ВАС е посочено, че за разлика от исковите съдебни производства, качеството на юридическо лице на участващата като ответник страна не е въведено като предпоставка за недлежна процесуална легитимация в административния процес. Достатъчно условие е административните органи да притежават така наречената административна правосубектност, тоест нормативно призната способност да имат административни правомощия, да бъдат носители на административнопроцесуални права и адресати на административнопроцесуални задължения. За встъпване в административноправни отношения е напълно достатъчно наличието на административна правосубектност, а не е необходимо качеството на юридическо лице. В тази връзка в съдебната практика се приема, че правосубектността се свързва с възможността на физическо лице или социална даденост да има права и задължения, което с оглед спецификата на административния процес означава, че за да е налице правен субект, който да има по принцип право на жалба, той трябва да е физическо лице, административен орган или организация по смисъла на пар. 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на АПК.

В отговор на поставения въпрос кой е страна в съдебното производство при оспорването на наложени принудителни административни мерки на основание чл. 63, ал. 1 ЗМВР, според мен може да се приеме, че това е конкретния полицейски служител, който по силата на закона (чл. 63, ал. 1 ЗМВР) придобива качеството на административен орган. Едностранната промяна в правната сфера на адресата на принудителната административна мярка е предизвикана именно от неговото властническо волеизявление. Юридическото лице е носител на права и задължения, но не и на властнически правомощия, на публична власт. Пример в подкрепа на изложеното е Решение № 14364 от 15.11.2012г., постановено по адм.д. № 6851/2012г. на ВАС. Производството е образувано по касационна жалба на Атанас Георгиев Димитров на длъжност – разузнавач при РУП на МВР – гр. Айтос срещу решение № 546 от 12.04.2012 г., постановено по адм. дело № 2550/2011 г. от Административен съд – Бургас. С него е отменена заповед за задържане на лице рег.№ 89/22.11.2011 г., издадена от Атанас Георгиев Димитров по реда на чл.63, ал.1, т.1 от Закона за МВР (ЗМВР), с която е постановено задържане за срок от 24 часа на Здравко Росенов Чепишев. В производството по адм. дело № 2550/2011 г. по описа на Административен съд – Бургас като ответник е бил конституиран началникът на РУ „Полиция” – гр. Айтос. В това свое решение ВАС (обратно на приетото в решението, което е цитирано в заглавието на настоящата статия) приема, че ,,…съгласно чл.153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Следователно в съдебната фаза на административното производство административният орган е този, който по силата на закона е овластен да наложи принудителна административна мярка, каквато представлява задържането на основание чл.63, ал.1, т.1, вр. с чл.64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа. Именно конкретният полицейски служител придобива качеството на административен орган. Неговото властническо решение предизвиква едностранно промяна в правната сфера на адресата на принудителната мярка. Предвид изложеното и факта, че издател на акта е полицейският служител Атанас Георгиев Димитров на длъжност разузнавач при РУП на МВР – гр. Айтос, а в нарушение на посочената разпоредба административният съд е конституирал като ответник началника на РУП – гр. Айтос, постановеният по съществото на спора акт се явява недопустим.” В случая се оказва, че органът – издател на акта, не е участвал в производството по оспорването му. Въпросът за материалната компетентност на издателя на акта е предшестващ този относно неговата законосъобразност. Затова и първо следва правилно да се конституират страните.

На следващо място, в подкрепа на гореизложеното (обратно на приетото в Решение № 1596 от 02.02.2011 г на ВАС) е Решение № 12585 от 11.10.2012г. по адм.д. № 5756/2012г. на ВАС, в което четем: Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен административен орган. В разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗМВР са изброени органите на полицията, които са оправомощени да издават заповедите по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, между които е ГД „Национална полиция“, чиито служител е издателят на заповедта, който лично като административен орган е конституиран като страна в производството.

В подкрепа на застъпената теза, че полицейският служител придобива качеството на административен орган, е и Определение № 728 от 17.01.2011 г. по адм. д. № 3882/2010г. на ВАС, в което се приема, че именно конкретният полицейски служител, по силата на така осъществената законова делегация, придобива качеството на административен орган. Неговото властническо решение предизвиква едностранно промяна в правната сфера на адресата на принудителната мярка. Точно поради това именно той е следвало и е бил надлежно конституиран и призован за участие в съдебното производство.

Ето още един пример от съдебната практика, отразен в Определение № 4642 от 01.04.2011г. по адм.д.№ 3091/2011 г. на ВАС, в което е прието следното: ,,.. Съблюдавайки нормата на чл. 153, ал. 1 АПК, тричленният състав на ВАС е приел, че основателно по първоначалното дело като ответник е бил конституиран административния орган, който е длъжностно лице, на което министърът на вътрешните работи, на основание чл. 168, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, е възложил правомощието да нарежда преместването на паркираното пътно средство.” Съгласно заповед № Із-275 от 24.02.2006 г. на същия министър, това може да бъде служител – офицер или сержант, респективно притежаващ съответната категория по смисъла на чл. 170, ал. 1 и 2 от ЗМВР от структурните звена „Пътна полиция” и „Пътен контрол” в СДВР. Юридическото лице СДВР, в чиято структура съществува съответната длъжност, заемана от физическото лице, няма властнически правомощия по чл. 168, ал. 1 от ЗДП, поради което няма основание да бъде нито ответник, нито заинтересована страна в съдебното производство.

Юридическото лице, в чиято структура съществува съответната длъжност, заемана от физическото лице, притежаващо и осъществяващо правомощията на административния орган, не е и няма основание да бъде нито ответник, нито заинтересована страна в съдебното производство. Юридическото лице е носител на права и задължения, но не и на властнически правомощия, на публична власт. Следва ясно да се разграничат функциите на юридическото лице по силата на чл. 14, ал. 2 ЗМВР е Столичната дирекция на вътрешните работи, от административните органи, в рамките на това юридическо лице, които по силата на правна норма са конституирани като правни субекти и са носители на определени права и задължения. В рамките на едно юридическо лице, каквото е например Столичната дирекция на вътрешните работи, може да има много административни органи с различна компетентност. Когато се извършва съдебна проверка за законосъобразност на издадените от тях актове именно те, а не юридическото лице е страна в съдебното производство. Нормата на чл. 153, ал. 1 АПК е императивна – страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт. Именно поради спецификата на правата и задълженията, на които е носител, юридическото лице няма основание да участва в съдебното производство и като заинтересована страна. За да придобие качеството на заинтересована страна съответният правен субект трябва да бъде страна по материалното административно правоотношение, трябва оспореният акт да засяга негови законни права или интереси.

Автор: Кристиян Трендафилов