Корпоративна социална отговорност

1.Корпоративната социална отговорност е една от най-актуалните теми в правото и икономиката. Тя се свежда предимно до това, всички търговци и социални образувания, които извършват дейност, която влиза в съприкосновение с природата и обществото, да бъдат задлъжени да съхраняват и защитават обществените интереси. Един от последните примери в нашата страна е унищожаване на дюните на къмпинг „Смокиня” на черноморското крайбрежие поради предстоящо застрояване, за което в медиите се изразиха масово възмутителни коментари на природозащитници и останалите граждани. Новината стана достояние и на световно известни медии, които отбелязаха, че по дюните растат редки растения, представляващи защитена природна среда, а сега те са унищожени[1]. В публикациите се споменават и за строителни дейности на други емблематични места – къмпингите „Градина”, „Арапя”, „Шофьорския плаж” край Алепу, курорта „Св св. Константин и Елена”, “Корал“ и други. „Законно” или незаконно строителната дейност в значими природни дадености влиза в противоречие с интересите на обществото като цяло, на сегашните и на бъдещите поколения, доколкото го лишава от възможността да се наслаждава на прелестите на автентичната природа. А то се счита за „законно“ само от процедурна гледна точка – някой през някоя си година е издал разрешение за строеж, което е било незаконно по своето съдържание, но тъй като не е обжалвано в срок, се е стабилизирало и е породило правните си последици.

2.Корпоративната социална отговорност е понятие, което е относително ново в науката за бизнеса и в търговското право. Тя не е предмет на правно регулиране и затова липсва легална дефиниция в законите. Основният дебат около разглежданото понятие се води в областта на етиката и се свежда до това, дали търговското дружество трябва да бъде контролирано повече от държавата или е необходим социален договор между него и гражданското общество.[2] Този въпрос е актуален, защото не винаги държавата, представена от чиновници, проявява достатъчна загриженост и бдителност при защитата на природата и обществените интереси. Обикновено намесата на будни граждани сигнализира за уродливите явления, които рушат невъзвратимо природните красоти. Затова корпоративната социална отговорност се реализира под едновременния натиск на държавата и обществото.

3.Корпоративната социална отговорност е социологическа и икономическа концепция, която обаче трябва да се пренесе и на плоскостта на правото. Тя трябва да се осветли и за юристите, за да могат в бъдеще да се изработят правните норми, които ще допринесат за нейното имплементиране в правната система. Както вече посочих, юристите трябва да дадат отговор на въпроса, дали държавата е длъжна да се намесва по-активно в регулирането на отношенията корпорация – гражданско общество – околна среда или държавата може да се оттегли, като предостави свободата на корпорациите да действат така, че да обслужват и да се грижат за собствените интереси на дружеството. Дали интересите на дружеството следва да се поставят над интересите на съдружници и акционери или корпоративните интереси могат да превалират над интересите на обществото.

4.В другите държави въпросът за корпотративната социална отговорност е поставен на преден план. Той е един от основните проблеми на модерната наука. Затова говори и интердисциплинарната конференция на немски, австрийски и швейцарски учени, която се състоя в Хамбург през 2017 г. и чиито доклади се бяха своевременно публикувани[3]. За огромното значение на поставената тема говори и фактът, че само до 2018 г. са изнесени и публикувани в света 64 000 доклади в електронното списание SSRN –e – Journal. Основно те са написани от икономисти, социолози и политолози. В тези научни области дискусиите са започнали още през 50-те години на 20 век. През 70-те години особено важно място те намериха в изследването на мениджмънта на корпорациите. Дискусиите започнаха от въпроса: струва ли си едно предприятие да прави добро за обществото? Има ли бизнес – кауза за корпоративна социална отговорност? От тук започна и развитието на концепцията.[4] Макар инициативата за отговорността на корпорацията да се пое от неюристи, впоследствие се прие, че въпросите на корпоративната социална отговорност засягат предимно дружественото право и че изследваната материя следва да се прибави към неговите основополагащи проблеми[5]. Къде лежи raison d’etre на модерното акционерно дружество? На какви цели то трябва да служи? Какви цели то преследва? Въпросът за корпоративната социална отговорност се оказва въпрос на чест за развитието на дружественото право и фундаментална негова тема.[6]

5.На този етап няма и твърдо установена дефиниция за корпоративната социална отговорност. И в социологията, и в икономиката се срещат определения на понятието, които имат различен обхват. Ако трябва да степенуваме определенията според техния обхват, бихме могли да ги класифицираме като най-широко, по-малко широко и най-тясно определение.

Най-широкото определение е отношение между корпорацията, държавата, в която тя има своето седалище и гражданите.

По-малко широкото определение е отношението на корпорацията с локалното общество, в което се намира нейното седалище и в което тя осъществява стопанската си дейност. Това е отношението й с общината, в която се намира управлението и преимуществено се извършва дейността й.

Най-тясна е дефиницята, според която корпоративната социална отговорност е отношението между корпорацията и нейните членове – съдружници и акционери.

6.Социалната отговорност е етична категория и означава, че предприятието като организация или еднолично образувание, има задължение да действа в полза на обществото като цяло[7]. Социалната отговорност е изискването, всяко индивидуално задължение да се изпълнява по такъв начин, че да се постигне баланс между икономиката и екосистемите. Търговската дейност може да съществува между икономическото развитие, благоденствието на обществото и природната среда. Социалната отговорност означава еквилибристика между трите[8]. Тази отговорност възниква както за пасивно поведение – непредотвратяване на вредоносни действия, така и за активно – действия, които противоречат директно на социалните цели.

Корпоративната социална отговорност изисква търговецът да има по време на бизнес дейността си етично поведение и да допринесе за икономическото развитие като усъвършенства качеството на живот както на работниците си и техните семейства, така и на местното общество и на обществото като цяло[9].

7.Корпоративната социална отговорност е концепция, според която компаниите се интергират социално и екологически в своята бизнес дейност и в отношенията със своите акционери на доброволна основа. Концепцията изхожда от обстоятелството, че корпорациите – търговски дружества с членски състав, макар и изкуствени образувания като юридически лица, са неизменна част от обществото. Те възникват в обществото, пораждат се от неговите нужди и са предназначени да ги удовлетворяват. Съществен елемент от модерното корпоративно мислене е акцентът върху „саморегулирането” на търговците и по-малката роля на принудата, упражнявана от държавата върху тяхното поведение.

От една страна целта на търговската дейност, която осъщестяват корпорациите, е да получават печалба. Целта на съдружниците и акционерите е да увеличават своите дивиденти и стойността – покупната цена на акциите и дяловете си, да продават акциите си изгодно на капиталовия пазар. От друга страна, като част от обществото, като част от средата, в която се развиват, дружествата, техните решения, тяхната дейност се преценява не само на базата на печалбите за самите тях, техните съдружници и акционери, но и на базата на това, доколко те служат и са полезни за обществото, на базата, на социалното им значение и цели. В модерната търговска среда корпорациите и техните мениджери са принудени да играят значителна активна роля за увеличаване благосъстоянието на социума.

По отношение на организацията на корпорацията трябва да се признае, че от значение е средата, в която тя съществува и действа, локалната социална и природна среда и широкото глобално обкръжение, в което реализира целите си.

8.Корпоративната социална отговорност е последица от същността на корпорацията. Тя е активен участник в обществения живот, който ангажира природни ресурси, привлича работна ръка, създава материални блага за обществото. Отговорността се изразява в утилизация на природните богатства на локално и национално ниво като част от нейната производствена дейност, в резултатите от съревнованието между корпорацията и другите организации в същата област, обогатяването на социалната среда чрез увеличаване на възможностите за работа, дистрибутиране на положителните резултати от дейността на собствениците на дружеството чрез разпределение на дивиденти не само между съдружниците и акционерите, но и между работниците. Но най-голямата връзка на корпоративната социална отговорност е връзката с климатичните изменения. Малко или много всяка производствена дейност експлоатира ресурсите на планетата. В някои случаи – по невъзвратим начин – отравяне на земи и води, изсичане на гори, унищожаване на биологичното разнообразие, разболяване на населението, увереждане на генетичния код и др. В някои случаи печалбата на едно предприятие може да се намира в поричинна връзка с влошаване на околната среда и на начина на живот в определено населено място. Жителите му не получават никакви дивиденти и придобивки от тази дейност. Възможно е материалните резултати от дейността на корпорацията да се изнасят изцяло в чужбина, а корпорацията да реализира печалбата само за себе си. Тя използва, унищожава или замърсява локалните ресурси на населеното място безвъзвратно, от което тя получава пари, а гражданите търпят само отрицателните последици – те страдат от замърсяване на въздуха, на водата, от невъзможността да се наслаждават на природата, да организират почивката си сред нея. Природните ресурси се узурпирват от даден търговец напълно законно, защото законът е уредил концесията, лицензирането или нищо не е уредил. Но дори да има ясно разписани норми, те може да не спазват и да не се упражнява контрол върху нарушителите, респ. да не се налагат принудителни административни мерки или наказания. Точно тук трябва да се намеси правото и да обезпечи баланса между интересите на корпорацията и тези на гражданите, на цялото общество, като ги градира по важност. Кое е по-важно – здравето на хората или замърсяващото производство? Икономиката или опазването на униканата природа?

9.В световен мащаб се констатира нарастващ брой на исковете срещу холдинговото дружество (дружеството майка) в една държава заради нарушения на основни права на човека от дъщерни дружества, намиращи се в чужбина. Изходът на делата зависи от много фактори, между които са приложимото право и от това, как то урежда отговорността на холдинговото дружество за вреди, причинени от негово дъщерно дружество. Зависи и от това, какви са връзките между дружеството – майка и дъщерните дружества, от това, докъде се простират задълженията за упражняване на контрол и наблюдение върху дъщерните дружества. Отговорът е в уредбата на холдингите, респ. концерните или другите обединения на търговски дружества и в уредбата на непозволеното увреждане. Разбира се, у нас липсва както първата, така и втората уредба. При холдинга има уредба, но не и на контрола, а деликтното ни право е на ниво от началото на 19 век. Но изглежда и в другите държави положението не е по-различно, защото се увеличават гласовете, които пледират за бърза законодателна реформа. В Германия група от изследователи на публичното право са формулирали предложение за закон за задължението на дружествата да защитават правата на човека. Във Франция действа Закон за задължението за грижа на дружествата – майки и на предприятията, които възлагат задачи на други дружества, а в Швейцария учени и политици се занимават с въпроса за правна уредба на директна отговорност на швейцарските предприятия за поведението на чуждестранните им дъщерни дружества и доставчици[10].

10.Друго направление на модернизирането на търговското право е инжектирането на по-голяма доза морал търговската дейност. Назад към доблестния търговец. Нужно е морализиране на правната уредба на управителните органи.[11] Концепциите за търговската етика от 19 и 20 век преживяват ренесанс в най-ново време според изследователя Холгер Флайшер. В преамбюлите на много кодекси за корпоративно управление може да се види акцентът върху образеца на доблестния, на достойния търговец. Членовете на управителните и контролните органи трябва да се придържат към бизнес – морала. Не е ли време вместо да се заобикалят нормите на закона да се въведе едно правно изискване за спазване от мениджърите на морала на бизнесмена. В тази връзка заслужава внимание правната уредба в Законите за акционерните дружества на Германия и Австрия от 1937 и 1965 г., в които изрично е било записано, че управителният съвет на собствена отговорност трябва така да управлява дружеството, че да съблюдава както благосъстоянието на предприятието, така и интересите на акционерите, на работниците, а така също и обществения интерес. В кодексите за корпоративно управление на редица североамерикански щати (corporate constitutency statutes) през 80-те години е въведено правилото, че директорите на една публична корпорация, освен интересите на акционерите, трябва да съблюдават и интересите на други групи заинтересовани лица[12].

Извод:

Къде сме ние? У нас не само не се говори за корпоративна социална отговорност, но няма и образци на нейната проява. Точно обратното. Вървим по тънкия лед на заобикаляне на и без това несъвършенните и непълни норми на търговското и в частност на дружественото право. На управителните органи на дружествата са предоставени правомощия, насочени към удовлетворяване на техните собствени интереси. Всички права имат една цел – увеличаване на печалбата на дружеството и дивидентите на акционерите. Акционерите имат права за собствената си персонална или колективна защита. Обществото като цяло, защитата на правата на човека, защитата на природата остават извън полезрението на нашия законодател. Търговското ни право обслужва недобросъвестните търговци, защото им дава възможност да го заобикалят и да злоупотребят, без да го нарушават. Това отблъсква честните, добросъвестните търговци и затова чуждестранните инвестиции намаляват у нас. Време е за реформи и в тази област!

Автор: Проф. д-р Поля Голева

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Вж. Би Би Си: Българите осъждат „екологичния вандализъм” по крайбрежието. В: www.segabg.com, 31.01.2019 г.

[2] Вж. David Crowther and Gueler Aras Corporate Social Responsibility. e&bookboon.com, 2008, ISBN 9788776814151.

[3] Вж. Fleischer/Kalss/Vogt (Hrsg). Corporate Social Responsibility. Mohr Siebeck, 2018.

[4] Вж. Corporate Social Responsibility. In Aus den Arbeitsbereichen des Max-Planck Instituts fuer internationalеs und auslaendisches Privatrecht, 2017, Hambrug, S. 31.

[5] Така Rathenau, Walther. Vom Aktienwesen – eine geschaeftliche Betrachtung, In. Juristenzeitung, 2017, S. 991-994.

[6] Установено е от колектив международни учени, че корпоративната социална отговорност има своите корени в 18 век, когато акционерните дружества не са били частни образувания на акционерите както сега, а са били създавани по концесионната система и са преследвали предимно общественополезни цели – вж. Corporate Social Responsabilty…, p. 31.

[7] Вж social responsibility – Wikipedia към януари 2019 г.

[8] Пак там.

[9] Това е дефиницията на Лорд Холм и на Ричард Уот и публикацията им Making Good Business Sense, цитирана в Social Responsibility – Wikipedia.. Но като цяло се констатира, че няма ясно дефинирано понятие какво е компаниите да носят корпоративна социална отговорност. Всяко дружество има свои правила за такава отговорност, макар че мотивът за нейното въвеждане да е един и същи. Компаниите не може да се фокусират върху максимализирането на печалбата, а трябва да усъвършенстват обществото и околната среда.

[10] Fleischer, H./Nadja Danninger. Konzerhaftung fuer menschenrechtsverletzungen: Franzoesische und schweizerische Reformen als Regelungsvorbilder fuer Deutschland? In: Der Betrieb, 2017, S. 2849-2857.

[11] Fleischer, H. Eherbarer Kaufmann – Grundsaetze der Geschaeftsmoral – Reputationsmanagement: Zur “Moralisierung” des Vorstandsrechts und ihren Grenzen. In: Der Betrieb, 2017, S. 2015-2022.

[12] Така Fleischer, H. Gesetzliche Unternehmenszielbestimmungen im Aktienrecht – eine vergleichende Bestandsaufnahme. In: Zeitschrift fuer gesellschaftliches Recht, 2017, S. 411-425.