Корекция на формалния подход при подаване на декларации за липса на обстоятелства по чл. 47, ал. 1, 2 и 5 от ЗОП в процедура по възлагане на обществена поръчка от чуждестранно дружество, имащо множество прокуристи
С Решение № 16770 от 12. 06. 2013г. на ВАС, ІV-то отделение („Решението”), бе затвърдена практиката на Върховния административен съд, коригираща строго формалния подход на Комисията за защита на конкуренцията при прилагането на чл. 47, ал. 4, т. 8 от ЗОП, застъпена от последната в Решение № 1508/ 13. 11. 2013г. по преписка КЗК – 1329/2013г.
Практическият правен въпрос, обсъждан в Решението на ВАС, се отнася до това, дали дружество – чуждестранен участник, имащо множество прокуристи, следва да представи на възложителя на обществената поръчка декларации за липса на обстоятелства по чл. 47, ал. 1, 2 и 5 от ЗОП (например, че участникът няма публични задължения спрямо българкия фиск), от всички свои вписани прокуристи, или е достатъчно да представи декларации единствено за онези от тях, в чиято представителна власт е включена територията на Република България, каквото е и изискването на чл. 47, ал. 4, т. 8 от ЗОП, въпреки че подобно ограничение на прокурата не е вписано в съответния чуждестранен търговски регистър.
Съвсем резонно ВАС отчита обстоятелството, че подобен формален подход, следван от КЗК, не може да бъде подкрепен, тъй като териториални ограничения на представителната власт на законен представител на търговец, какъвто е прокуристът, често не са допустими съгласно правото, уреждащо прокурата, такива не могат да бъдат вписани в чуждестранния Търговски регистър, а следователно не могат да бъдат и удостоверени с подобен официален документ пред възложителя.
Напротив, въпросът, дали прокуристът на съответния чуждестранен участник е натоварен с организирането на участието му в процедура за възлагане на обществена поръчка, обявена от български възложител, би следвало да се доказва не с извлечения от търговския регистър, а с всички налични вътрешнофирмени документи, относими към представителната власт на определен прокурист като пълномощно от управителния орган на чуждестранния участник, органиграми, договори за прокура и т.н.
От значение остават, разбира се, всякакви други ограничения на представителната власт на прокуриста като например задължително представителство с друг прокурист. В последния случай, изискваните от ЗОП декларации трябва да бъдат подадени от всеки един от двамата прокуристи.
С това трето поредно решение по прилагането на чл. 47, ал. 4, т. 8 от ЗОП Върховният административен съд окончателно отвори пътя към българския пазар на обществените поръчки пред големи чуждестранни компании, най-вече световни немскоезични концерни, опериращи по цял свят посредством множество вписани прокуристи.
Кредитиране на формалния подход, следван от КЗК по темата, би означавало единствено ограничаване на участието на такива компании в българското публично възлагане, тъй като за много от тях би било практически невъзможно да представят в определените от закона кратки срокове, декларации от всички прокуристи, намиращи се често на различни точки на света. Остава очакването, че Комисията за защита на конкуренцията, ще промени практиката си в резултат на Решението на ВАС, а с това и тази на възложителите, отстраняващи от процедури за възлагане чуждестранни участници на такова формално основание.
