Конститутивните съдебни решения по чл. 29, ал. 1-2 от Семейния кодекс като способи за придобиване на вещни права

1. Въведение

Предмет на изследване на настоящата статия представляват конститутивните съдебни решения по чл. 29, ал. 1-2 СК като способи за придобиване на вещни права¹. В настоящото изложение е направен опит да се изясни същността на субективните права по смисъла на чл. 29, ал. 1-2 от Семейния кодекс (СК), тяхното упражняване и правните последици на съдебните решения, постановени по реда на чл. 29, ал. 1-2 СК. Статията засяга мнения и становища по интересни въпроси, свързани с предмета на изследване, изложени в правната доктрина и залегнали в съдебната практика, като по тях са направени коментари и е изразена позиция. Изследването има за цел да бъде полезно и да предизвика интереса както на всеки, който упражнява юридическа професия, така и на студентите към юридическите факултети.² По текста на анализираните съдебни актове са направени малки интерпретативни промени за целите на статията, без да се засяга по същество съдържанието на изложеното от съдебните състави по разглежданите дела.

Ключови думи: конститутивни съдебни решения, способи, придобиване, вещни права

2. Конститутивните съдебни решения по чл. 29, ал. 1-2 СК – общи положения

Разпоредбата на чл. 29 СК регламентира в ал. 1-2 две хипотези, при които бившият съпруг може да претендира определяне на по-голям дял от общото имущество, придобито по време на прекратения му брак със съпруга-ответник. С упражняването на която и да е от законовите възможности по ал. 29, ал. 1-2 СК, предоставени на бившия съпруг, той цели да предизвика промяна на нормативно установеното равенство на дяловете на съпрузите при прекратяване на съпружеската имуществена общност (СИО), уредено в нормата на чл. 28 СК. Основанията по чл. 29, ал. 1-2 СК са насочени към определяне на по-голям дял на съпруга от общото имущество, оповавайки се на предоставянето на съпруга-ищец на упражняването на родителските права по отношение ненавършилите пълнолетие деца. Посочените в разпоредбите на чл. 29, ал. 1-2 СК основания за определяне на по-голям дял на съпруга от общото имущество притежават отделен и самостоятелен характер, което се обосновава от факта, че всяко от тях се поражда от специфичен ФС. Поради споменатите обстоятелства законовите основания за определяне на по-голям дял, инкорпорирани в нормите на чл. 29, ал. 1-2 СК, могат да се кумулират помежду си. По своя характер субективните права по чл. 29, ал. 1-2 СК са субективни, защото законодателят предоставя на титуляря възможност да получи определено имуществено благо.³ Субективните права по смисъла на чл. 29, ал. 1-2 СК са непритезателни по своята правна природа, защото те не включват в съдържанието си задължение за насрещно поведение от другата страна по правоотношението. Изследваните субективни права се упражняват само по съдебен ред посредством предявяване на конститутивен иск в едногодишен преклузивен срок от влизането в сила на решението за упражняване на родителските права, чието уважаване има за правна последица предизвикване на изменение в дяловете на съпрузите от вече прекратената СИО. Именно в тази правна последица се корени и непритезателният характер на анализираните субективни права – съпругът-ответник е длъжен да търпи намаляването на неговия дял от имуществената общност, постиганото с упражняването на субективните права по смисъла на чл. 29, ал. 1-2 СК, без да може да се противопостави на постановена промяна. По своята правна природа правото да се иска определяне на по-голям дял от СИО е потестативно (преобразуващо) право.⁴ Потестативно е, защото предоставя правна възможност на носителя му (бившият съпруг-ищец в хипотезите на чл. 29, ал. 1-2 СК) с едностранно волеизявление (предявеният конститутивен иск с материално основание чл. 29, ал. 1 СК, респ. чл. 29, ал. 2 СК) да предизвика правна промяна в правната сфера на съпруга-ответник (намаляване на нормативно установения му дял от общото имущество). В тази връзка, следва да се изясни и ФС⁵ на конститутивните съдебни решения по чл. 29, ал. 1-2 СК в качеството им на способи за придобиване на вещни права. ФС включва следните три изискуеми елемента в условието на тяхната кумулативна изискуемост: наличието на материално потестативно право; упражняването му посредством предявяване на конститутивна претенция; и постановено и влязло в сила съдебно решение, което уважава заявения конститутивен иск.

Ако съдът отхвърли като неоснователно искането с материално с основание чл. 29, ал. 1 СК, респ. чл. 29, ал. 2 СК, той постановява установително решение, което след влизането му в сила се ползва само със сила на пресъдено нещо – съдът отрича, че претендиращият бивш съпруг е носител на потестативното право, чиято съдебна защита търси. Съдебното решение, което уважава като основателна претенция с правна квалификация чл. 29, ал. 1 СК, респ. чл. 29, ал. 2 СК, след влизането му в сила постановява определяне на по-голям дял от СИО на претендиращия бивш съпруг, като влезлия в сила съдебен акт притежава конститутивен характер, защото създава ново правно положение. Съдебното решение се ползва освен със сила на пресъдено нещо – потвърждава спорното потестативно право, и с конститутивно действие – решението предизвиква търсената и целена от бившия съпруг-ищец правна промяна в пропорцията на дяловете – от равни, което е общото положение при прекратена СИО до влизането в сила на решението по чл. 29 СК, те стават неравни.⁶ Правната промяна при уважено конститутивно искане с постановено и влязло в сила конститутивно решение е, че на съпруга-ищец се определя по-голям дял от прекратената при равни дялове на съпрузите имуществена общност. Правните последици от упражняването на преобразуващото право настъпват независимо от волята на съпруга-ответник. Разглежданото субективно право има потестативен характер още и защото неговото пораждане е обусловено от съществуването на едно предшестващо, първично правоотношение, макар и вече прекратено по надлежния ред – това е брачното правоотношение между двамата съпрузи. Субективните преобразуващи права по чл. 29, ал. 1-2 СК се упражняват само и изрично по съдебен ред посредством предявяване на конститутивен иск по реда на чл. 29, ал. 1-2 СК. Тук обаче се поставя интересният съпътстващ въпрос: „Може ли конститутивният иск за определяне на по-голям дял на съпруга от общото имущество да бъде съединен с иск за делба на прекратената СИО?“ Съдебната практика е уеднаквена, давайки отрицателен отговор на поставения въпрос, като в ППВС № 7/1973 г. и Решение № 230/15.04.1998 г. по гр. д. № 1063/1998 г., на ВКС, I г. о. се приема, че претенцията с правно основание чл. 29, ал. 1-2 СК е недопустимо да бъде съединявана с иска за делба на прекратената СИО, като в посочена съдебна практика се изтъква, че иска за определяне на съпруга на по-голям дял от общото имущество следва да предхожда делбения иск. Нещо повече, в ППВС № 7/1973 г. е прогласено, че с иска за делба не може да бъде съединен конститутивен иск за създаване на съсобственост или на различни от законните дялове.

3. Конститутивното съдебно решение по чл. 29, ал. 1 СК Първото законово основание за определяне на по-голям дял на съпруга от общото имущество, предмет на разглеждане и коментар в настоящото изложение, е предвидено в разпоредбата на чл. 29, ал. 1 СК, която гласи следното: „При прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.“ С оглед на посочената разпоредба определяне на по-голям дял може да се иска в разглежданата хипотеза само когато имуществената общност е прекратена поради развод, респ. поради унищожаване на брака.

3.1. ФС, необходим за пораждането на субективното право по чл. 29, ал. 1 СК

За да възникне преобразуващото субективно право по чл. 29, ал. 1 СК, трябва да бъдат налице в условието на кумулативна изискуемост следните елементи: упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца трябва да бъде предоставено на съпруга-ищец; и упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца да създава за съпруга-ищец особени затруднения. Предоставянето на родителските права на съпруга-ищец може да стане както посредством постановеното и влязло в сила бракоразводно решение, така и по силата на споразумението за развод по взаимно съгласие по реда на чл. 51 СК, или пък съдът служебно да е постановил кой от съпрузите следва да упражнява родителските права при непостигане на споразумение между съпрузите по този въпрос. Под термина „упражняване на родителските права“ следва да се има предвид значението, посочено в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 СК – отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Изисква се обаче предоставянето на упражняването на родителските права да не е само формално – вж. Решение № 908/30.10.1995 г. по гр. д. № 650/1995 г., на ВКС, II г. о. Това е така, защото е напълно възможно по изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът да постанови те да живеят при баба и дядо или в семейство на други роднини и близки, с тяхно съгласие, както и да бъдат настанени в приемно семейство или в специализирана институция, посочени от дирекция „Социално подпомагане“ и други. Наред с казаното по-горе, необходимо е децата да живеят при съпруга, заявил претенция с правно основание чл. 29, ал. 1 СК, комуто е предоставено упражняването на родителските права след развода. Във връзка с втория елемент от ФС, обуславящ пораждането на субективното право по чл. 29, ал. 1 СК – упражняването на родителските права да създава „особени затруднения“ за претендиращия съпруг, под понятието „особени затруднения“ следва да се разбира наличието на извънредни по характера си материални трудности за съпруга-ищец, които могат да се основават на големия брой деца, ниската възраст на децата, здравословното им състояние и други – вж. ППВС № 5/1972 г.. Преценката дали са налице „особени затруднения“ за съпруга-ищец при упражняването на родителските право спрямо непълнолетните деца следва да се извършва от съда конкретно за всеки отделен случай, съобразявайки специфичните обстоятелства, довели до особените затруднения на претендиращия съпруг. Съдът следва да събере необходимите доказателства и да се мотивира какви са „особените затруднения“ за съпруга-ищец при упражняването на родителските права спрямо непълнолетните му деца. Под „особени затруднения“ следва да се има предвид и тежко заболяване на детето, поради което се налагат постоянни грижи, наличие на тежък физически недъг или болест и други.

3.2. Предмет на иска по чл. 29, ал. 1 СК

В текста на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 СК законодателят регламентира претенция за определяне на по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права спрямо непълнолетните му деца при наличие на особени затруднения за него при упражняването им. В този смисъл като обект на заявената претенция следва да бъде възприето цяло имущество, което попада в прекратената СИО – имуществото като съвкупност, а не като отделни предмети. Потестативното субективно право по чл. 29, ал. 1 СК е единно и неделимо, от което следва, че и конститутивният иск, с който се упражнява не може да бъде предявен и респ. уважен само за отделна вещ или за група вещи.

3.3. За наследяването на субективното право по чл. 29, ал. 1 СК

Субективното право по смисъла на чл. 29, ал. 1 СК е ненаследимо. Ако съпругът, на когото съдът е предоставил при прекратяване на СИО поради развод, респ. поради унищожаване на брака, отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца, е починал след прекратяването на брака, без да е предявил иска по чл. 29, ал. 1 СК, неговите наследници не могат да претендират изменение на определените по закон равни дялове на бившите съпрузи в прекратената имуществена общност поради това, че упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца е било предоставено на починалия им наследодател, съобразно изпълването от него на ФС, водещ до възникването на субективното право по чл. 29, ал. 1 СК. Те не могат също така и да продължат делото по този иск, ако починалият съпруг го предявил приживе – в този смисъл е ТР № 26 от 02.03.1970 г., на ОСГК на ВС. Основание за определяне на по-голям дял от прекратената имуществена общност при иска по чл. 29, ал. 1 СК е обстоятелството, че отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца е било предоставено от съда на единия родител. След смъртта на този родител упражняването на родителските права и задължения спрямо тези деца преминава върху преживелия родител. Следователно, предпоставката за предявяването на иска е отпаднала, поради което и наследниците нямат основание да го предявяват, ако не е бил предявен, или да встъпят във вече инициирания процес.

3.4. За юридическата съдба на конститутивното съдебно решение по чл. 29, ал. 1 СК при съдебна промяна на режима за упражняване на родителските права Когато при изменение на обстоятелствата⁷ съдът с цел осигуряване защита интереса на непълнолетните деца постанови промяна в режима за упражняване на родителските права, като предостави упражняването им на другия бивш съпруг или служебно, по молба на другия родител или по искане на дирекция „Социално подпомагане“ постанови за в бъдеще децата да живеят при роднини или близки, респ. ги настани в приемно семейство или в специализирана институция по смисъла на чл. 59, ал. 7 СК, вече не е налице основанието, на което съда е уважил иска по чл. 29, ал. 1 СК, а именно – упражняването на родителските права от съпруга-ищец. След като съдът е предоставил упражняването на родителските права на лице, различно от съпруга-ищец по чл. 29, ал. 1 СК, ако това друго лице е бившият съпруг, той може по реда на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК да търси отмяната на влязлото в сила конститутивното съдебно решение по чл. 29, ал. 1 СК. Бившият съпруг, на когото съдът е предоставил занапред упражняването на родителските права спрямо непълнолетните деца, следва да подаде молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение за определяне на по-голям дял от общото имущество по реда на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК в тримесечен срок от узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила, като срокът е преклузивен и ако не бъде спазен от съпруга, субективното му право се прекратява. Ако съдът уважи молбата за отмяна и отмени атакуваното решение по чл. 29, ал. 1 СК, съпругът с уважена молба за отмяна може на свой ред да се възползва от претенцията по чл. 29, ал. 1 СК, стига, разбира се, да покрива ФС по чл. 29, ал. 1 СК – освен упражняването на родителските права, съпругът следва да покрива и другото изискване – упражняването на родителските права да създава за него „особени затруднения“. Съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските права спрямо непълнолетните деца, може на свой ред да предяви иска по чл. 29, ал. 1 СК в едногодишен срок от влизане в сила на отменителното решение по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК⁸.

4. Конститутивното съдебно решение по чл. 29, ал. 2 СК Бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, може да се възползва от нормативно предвидената в чл. 29, ал. 2 СК правна възможност. Разпоредбата на чл. 29, ал. 2 СК урежда следното: „Съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, предназначени за тяхното отглеждане и възпитание.“ От текста на нормата може да се направи извод, че тя е императивна по своя характер и не допуска отклонение от правното предписание, което дава. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че съдът няма да предостави извън дела на претендиращия съпруг движимите вещи, предназначени за отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца, ако на съпруга-ищец не е предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца. В този смисъл нормата на чл. 29, ал. 2 СК е регламентирана изцяло в защита на интереса на ненавършилите пълнолетие деца.

4.1. ФС, необходим за възникването на субективното право по чл. 29, ал. 2 СК За да се стигне до пораждането на субективното право по чл. 29, ал. 2 СК, за съпруга-ищец трябва да са налице в условията на кумулативна изискуемост следните елементи: на претендиращия съпруг да е предоставено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца; и движимите вещи, предмет на претенцията по чл. 29, ал. 2 СК, да са предназначени за отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца.

4.2. Предмет на иска по чл. 29, ал. 2 СК В съпоставка с иска за определяне на по-голям дял по чл. 29, ал. 1 СК, претенцията по чл. 29, ал. 2 СК има за предмет конкретно, индивидуално определено имущество – движимите вещи, предназначени за отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца. Докато при искането по чл. 29, ал. 1 СК не се конкретизира вида на общото имуществото – дали е движимо или недвижимо, а се разглежда като съвкупност, то при иска по чл. 29, ал. 2 СК е налице индивидуализация на предмета на иска. Поставя се обаче въпроса „Кои са тези движими вещи, предназначени за отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца?“ Става дума за „онова имущество, което пряко обслужва ненавършилите пълнолетие деца и е необходимо за правилното им отглеждане и възпитание“⁹ Като примери за движими вещи, отговарящи на дадената дефиниция, могат да се дадат: обзавеждането на детска стая, велосипед, ученическа библиотека и други. Предназначението на вещите, предмет на иска по чл. 29, ал. 2 СК, е правнорелевантно към момента на прекратяване на СИО поради развод, защото именно бракоразводното решение е довело до упражняването на родителските права, което упражняване е задължителен елемент от ФС, обуславящ възникването на субективното право на бившия съпруг да предяви претенцията по реда на чл. 29, ал. 2 СК. Наред с това, претендиращият съпруг получава посочените движими вещи, предназначени за отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца извън дела си, както предвижда нормата на чл. 29, ал. 2 СК. В този смисъл не съществува законодателна пречка съпругът с уважена претенция, заявена по реда на чл. 29, ал. 1 СК, да получи и движимите вещи с предназначението, изрично посочено в нормата на чл. 29, ал. 2 СК. Това разрешение почива на обстоятелството, че и двете посочени основания за определяне на по-голям дял от общото имущество се пораждат при проявлението на отделен, специфичен за всяко от тях фактически състав, поради която причина посочените нормативно установени основания могат да се кумулират помежду си.

4.3. За наследяването на субективното право по чл. 29, ал. 2 СК Поради общия елемент между ФС, обуславящи пораждането на субективното право по чл. 29, ал. 2 СК и правото по чл. 29, ал. 1 СК (предоставянето на съпруга-ищец на упражняването на родителските права спрямо непълнолетните деца), казаното по-горе за невъзможността наследниците на съпруга, комуто е предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца, да претендират изменение на определените в закона равни дялове на бившите съпрузи в прекратената имуществена общност по реда на чл. 29, ал. 1 СК, следва да се приложи по аналогия и по отношение на субективното право по чл. 29, ал. 2 СК. Субективното право по чл. 29, ал. 2 СК е ненаследимо, като ирелевантно е дали приживе съпругът-наследодател е заявил претенция по реда на чл. 29, ал. 2 СК или не. Обосновката на извода за ненаследимостта на субективното право по чл. 29, ал. 2 СК се корени в това, че отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца е било предоставено от съда на единия родител. След смъртта на този родител упражняването на родителските права и задължения спрямо тези деца преминава върху преживелия родител. Следователно основанието за упражняването на иска е отпаднало, поради което и наследниците нямат основание да го предявяват, ако не е бил предявен, или да встъпят във вече заведен процес от техния наследодател – вж. ТР № 26 от 02.03.1970 г., на ОСГК на ВС.

4.4. За юридическата съдба на конститутивното съдебно решение по чл. 29, ал. 2 СК при съдебна промяна на режима за упражняване на родителските права Както вече беше споменато по-горе, общият елемент от ФС (предоставянето на съпруга-ищец на упражняването на родителските права спрямо непълнолетните деца), който следва да е налице, за да възникнат субективни права по чл. 29, ал. 1 СК и чл. 29, ал. 2 СК, обуславя тъждествени правни последици в хипотеза, при която съдът постанови промяна на мерките, касаещи родителските права, предоставяйки упражняването им на другия родител при вече постановено и влязло в сила съдебно решение по чл. 29, ал. 2 СК. Новоовластеният родител може да се възползва от тази положителна за него правна последица като подаде молба за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на съдебното решение по чл. 29, ал. 2 СК, като тримесечният преклузивен срок за подаването на молбата започва да тече от узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила. Молителят разполага с тази възможност, защото вече е съборена основата, на която е постановено съдебното решение по чл. 29, ал. 2 СК. При уважаване от съда на молбата за отмяна бившият съпруг, комуто занапред се предоставя упражняването на родителските права спрямо непълнолетните деца, може да предяви на свой ред претенцията с материално основание чл. 29, ал. 2 СК, като в тази хипотеза едногодишния преклузивен срок започва да тече от влизане в сила на отменителното решение по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК – в този смисъл е ТР № 24/05.05.1969 г., на ОСГК на ВКС.

5. Заключение Конститутивните съдебни решения по смисъла на чл. 29, ал. 1-2 СК представляват институт с все по-голяма актуалност и практическа приложимост, защото всяко лице, притежаващо качеството бивш съпруг може да се възползва от предоставените му от законодателя правни възможности в хипотезите на чл. 29, ал. 1-2 СК, стига да покрива споменатите в изложението ФС, обуславящи възникването на изследваните субективни права, като при успешен процесуален завършек на заявените от него претенции може да придобие вещно право върху съвкупност от вещи при основанието по чл. 29, ал. 1 СК или да придобие вещно право върху движими вещи по смисъла на чл. 29, ал. 2 СК.

Автор:Димо Хаджиев, редовен докторант по гражданско и семейно право, преподавател по вещно право в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“

e-mail: dimo_hadzhiev@abv.bg

Подобни статии

Отмяната на влезли в сила съдебни решения като способ за придобиване на вещни права върху недвижими имоти и действие на отмяната спрямо правата на страните и на трети лица За приложното поле и значението на правото на предпочитание по смисъла на чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността като предпоставка за придобиване на вещни права Преобразуващите субективни права като предпоставка за придобиване на вещни права Решението за откриване на производство по несъстоятелност като способ за придобиване на вещни права Конститутивните съдебни решения и техният вещен ефект