В разгледаните по-долу решения става дума за имот, който е отчужден със заповед от 16.05.1986 г. като на наследодателката на жалбоподателя по двете посочени по-долу дела е определено обезщетение – тристайно жилище и един гараж, който гараж в случая не й е предоставен въобще, а след съдебно решение на Върховния административен съд, със заповед от януари 2012 г. на кмета на Столична община (която заповед е издадена след предявяването на исковата молба по чл. 1 от ЗОДОВ, по която е образувано делото пред административния съд), имотното обезщетение с гараж е променено в парично и сумата на обезщетението е преведена на наследниците през месец март 2012 г.
- Решение №6934 от 11.11.2013 г. по адм. д. 9643/2011 г. на АССГ
Производството е по реда на чл. 203-207 от АПК (производства за обезщетения) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. По това дело физическо лице предявява иск срещу Столична община за имуществени вреди в размер на 30 000 лв. от незаконосъобразен мълчалив отказ на кмета на общината да довърши административното производство по обезщетение за отчужден гараж, ведно с мораторната лихва за периода от завземането на имота до предявяването на иска и законната лихва от този момент до окончателното изплащане на сумата. Въпросното физическо лице претендира обезщетение за ползването на гаража, от което незаконосъобразно е било лишено в размер на наема по пазарни цени. Административен съд София – град приема иска за допустим, но неоснователен. Със заповед на председателя от ИК на СНС, на основание чл. 95 от ЗТСУ (отм.), са отчуждени имоти от кв. 6 по плана на гр. София с намиращите се в тях сгради и гараж, собственост на лицето Х (чийто наследник е ищецът). Имотното обезщетение с жилище е получено реално от лицето Х и ищеца, докато за гаража не е издадена нарочна заповед за обезщетение по чл. 100 от ЗТСУ (отм.), нито е променен начинът на обезщетяване. С молба от 2006 г. отчуждените собственици са поискали от кмета на общината да довърши отчуждителното производсвто. С влязло в сила Решение № 131613/05.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8492/2010 г. е отменен мълчалив отказ за произнасяне по посочената молба и преписката е върната на органа за извършване на нова оценка на отчуждения гараж. В изпълнение на съдебното решение и молба, подадена през 2011 г. от наследниците на лицето Х за обезщетяване с паричния еквивалент на определения в обезщетение гараж, е образувано производство по изготвяне на нова оценка. Отчуждително-обезщетителното производство по пар. 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ е приключило със Заповед на кмета на СО за промяна на имотното обезщетение в парично и през 2012 г. определеното обезщетение е преведено на правоимащите. Административен съд София – град приема иска за недоказан по основание. Отчуждителното производство е проведено при условията и по реда на ЗТСУ (отм.). „ В хипотезите при които правоимащият не е обезщетен в тригодишен срок от влизане в сила на заповедта за отчуждаване, той може да поиска отмяна на заповедта или извършването на нова оценка – чл. 270, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.). Тоест според действащото към изтичането на посочения срок право е бил налице специален ред за защита на правата на отчуждените собственици и за преодоляване на бездействието на общинските органи, който изключва възможността за предявяване на иск по ЗОДОВ – в този смисъл Решение № 2166/09.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2203/2002 г.“ АССГ приема на следващо място, че в конкретния случай ищецът е постигнал благоприятния резултат на приключването с изплащането на обезщетение отчуждително производство, упражнявайки правата си по пар. 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ. „Мълчаливият отказ да се довърши производството, съдебно признат за незаконосъобразен, би могъл да бъде правопораждащ факт на вреди, изразени в неполучаване на дължимото и следващо от отчуждаването на гаража обезщетение. Това е типичната каузална връзка между незаконосъобразния акт и произтичащите от издаването му имуществени вреди. Възможните вреди от друго естество, свързани със забавеното приключване на правоотношението по обезщетяване, не са обективно следствие от незаконосъобразността на отменения мълчалив отказ. В този смисъл не съществува необходимата причинна връзка между юридическия факт, от който се извежда правото на обезщетение, и характера на твърдените вреди като елемент от фактическия състав на отговорността, а дори и да е налице – тя е косвена, а не пряка. По тази причина е безпредметно и обсъждането на въпроса за размера на вредите, тъй като то е предпоставено от кумулативната даденост на всички признаци, при които възниква правото на обезщетение – незаконосъобразен административен акт, наличието на непосредствена вреда от акта и причинна връзка между него и вредоносния резултат.“ На следващо място, според АССГ, осуетената възможност за ползване на гаража или отдаването му под наем по хипотеза е породена от действията по завземането на имота, с които се препятства и упражняването в пълен обем на правото на собственост. Завземането на имота, обаче, не е правно уреден способ за придобиване на собствеността върху него. Затова действията, с които то се осъществява, са от фактически характер. Защита срещу фактически действия в случая не е релевирана от ищеца и в съответствие с диспозитивното начало в исковия процес съдът не би могъл да преценява преюдициално евентуалната им незаконосъобразност по силата на чл. 204, ал. 4 от АПК. Въз основа на гореизложеното АССГ отхвърля иска срещу СО с правно основание чл. 203-207 от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, за обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 000 лв. като резултат от незаконосъобразен мълчалив отказ на кмета на СО да довърши административното производство по обезщетение за отчужден гараж, както и за присъждане на мораторна лихва за периода от завземането на имота до предявяването на иска и законната лихва от този момент до окончателното изплащане на сумата.
- Решение № 3992 от 08.04.2015 г. по адм. д. № 2785/2014 г. на ВАС
Производството е образувано по касационна жалба на физическото лице по гореспоменатото дело на АССГ. Върховният административен съд приема решението на АССГ за правилно. Касационната инстанция изтъква, че не е спорно по делото, че ответникът – Столична община, е допуснала забавяне в производството по обезщетяване на ищеца. Това обстоятелство е констатирано в съдебното производство по обжалване на мълчаливия отказ на кмета на Столична община. С влязло в сила решение № 13163/05.11.2010 г. по адм.д. № 8492/2010 г. на ВАС е отменен мълчаливият отказ за произнасяне по подадената от жалбоподателя молба и преписката е върната на органа за извършване на нова оценка на отчуждения гараж. Обезщетителното производство по пар. 9, ал. 1 ПР на ЗУТ е приключило със заповед на кмета на СО за промяна на имотното обезщетение в парично. „В този смисъл предприетите въз основа на съдебното решение действия на административния орган по определяне на нова оценка на отчуждения гараж и превеждането на сумата, са извършени в период, много по-късен от отчуждаването и завземането на имота на касационния жалбоподател“. ВАС споделя изводите на АССГ, че не съществува причинна връзка между забавената процедура по обезщетяване и твърдените вреди, както и че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ на кмета на общината да довърши административното производство по обезщетение за отчуждения гараж и вредите, във вида, в който се претендират. „Те биха били пряка и непосредствена последица от този мълчалив отказ, ако получаването на имотно обезщетение – гараж, е единствената законова възможност, касационният жалбоподател да бъде обезщетен за отчуждения гараж. Както е посочил съдът в решение № 13163/05.11.2010 г. на ВАС при условията на пар. 9, ал. 1 то ПР на ЗУТ, който препраща към чл. 102, ал. 7 ЗС /отм./, жалбоподателят разполага само с правото да иска извършване на нова оценка на отчуждения гараж. Тази законова възможност е предпоставена от факта, че отчужденият гараж е бил съборен, а на мястото на отчуждения имот и в съседство не са били изградени и не се предвижда да бъдат изградени гаражи. Поради това че получаването на имотно обезщетение – гараж, не е гарантирано от закона, не може да се приеме, че неполучаването на доходите от наем на този гараж, е пряка последица от незаконосъобразния мълчалив отказ на кмета на Столична община. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.“
Не споделям изложените по – горе решения на АССГ и ВАС. Въпросният имот е отчужден със заповед от 16.05.1986 г. като на наследодателката на жалбоподателя е определено обезщетение – тристайно жилище и един гараж, който гараж в случая не й е предоставен въобще, а след съдебно решение на Върховния административен съд, със заповед от януари 2012 г. на кмета на Столична община (която заповед е издадена след предявяването на исковата молба по чл. 1 от ЗОДОВ, по която е образувано делото пред административния съд), имотното обезщетение с гараж е променено в парично и сумата на обезщетението е преведена на наследниците през месец март 2012 г. От посочените факти може да се направи обоснован извод, че е налице продължително бездействие на общината за предоставяне на ищеца на определеното му имотно обезщетение, което бездействие е продължило до завеждането на иска (тъй като едва след завеждането на исковата молба, имотното обезщетение е заменено с парично, което е и изплатено). Това е така, тъй като общината не е изпълнила задълженията си, произтичащи от чл. 98 и сл. От ЗТСУ(отм.), пар. 9 от ПР на ЗУТ, с което е нарушила правото на ищеца, гарантирано му от чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската ковенция за защита правата на човека и основните свободи. Европейският съд по правата на човека е имал повод да се произнесе по жалби срещу страната ни, касаещи аналогични случаи ( например делото Кирилова и други срещу България, решение от 09.06.2005 г.), в решението по които е приел в мотивите си „…че в случаи като настоящия общинските власти е следвало да действат своевременно и по подходящ и последователен начин. Поради това те са били длъжни да съдействат на жалбоподателите за намиране на подходящо разрешение на проблема и да предприемат действия, удовлетворяващи всички заинтересовани лица”. Защо да не е налице в случая и причинно-следствена връзка между установеното бездействие на общината и твърдените от ищеца претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от събирането на наем за гаража, определен като обезщетение. Съгласно чл. 103 от ЗТСУ (отм.) собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95. Следователно, очакванията на ищеца, в качеството му на легитимиран собственик на гараж са били освен, че реално ще получи владението на гаража, с който е обезщетен и, че ще може да се ползва и от добивите от този недвижим имот, какъвто например е наемът от него. С бездействието си, общината е лишила ищеца както от реалното получаване на гаража, така и от добивите, които той е могъл да получи от него. Що се отнася до периода на забавата може да се приеме, че към датата на заповедта за отчуждаване на имота в сила е разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство. Посочената разпоредба гласи: „ Ако в тригодишен срок от влизане в сила на заповедта за отчуждаване на имота правоимащият не бъде обезщетен, той може да поиска заповедта да бъде отменена изцяло или да се направи нова оценка”. Може да се приеме, че именно този нормативноустановен тригодишен срок е срокът за изпълнение от общината на задължението й да построи и предаде имота, отстъпен в обезщетение. След изтичането на този срок, органът по отчуждаването е в забава. По изложените съображения, считам, че решението на административния съд е следвало да се отмени, а делото да се върне на друг съдебен състав за ново разглеждане, при което да се спазят указанията на касационната инстанция по приложението на материалния закон.
Автор: Кристиян Трендафилов
Подобни статии
Коментар на две противоречиви решения на АССГ
КРИТИЧЕН КОМЕНТАР НА РЕШЕНИЕ № 1596 ОТ 02.02.2011 г.
По някои въпроси, касаещи чл. 100м от ЗППЦК, предмет на Решение № 2020 от 24.02.2015 г. по адм. д. № 8623/2014 г., VII о.
Третиране за целите на ЗКПО на състезателните права на футболистите съгласно Рeшения на ВАС № 15410 от 23.11.2011 г. по адм. д. № 3404/2011 г., I г.о. и № 10506 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1021/2011 г., I о.
Специфики на облагането с ДДС на сделки, по които страна е консорциум във връзка с Решение № 6096 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9484/2014. г., I о.
