С разпореждането по чл. 254, ал. 1 от АПК съдът се произнася по искане за прекратяване на действия, извършвани от административен орган или от длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от издаването му, като право да го обжалват имат органът или длъжностното лице, които са извършили действията – когато неоснователните действия са отменени, или всеки, който има правен интерес – когато искането е отхвърлено. В разпоредбата на чл. 254, ал. 2 АПК е предвидено, че жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета и не спира изпълнението.
В съдебната практика има противоречие по въпроса откога тече срокът за обжалване, като в Определение № 13231 от 23.10.2012 г. по адм.д. № 11751/2012 г. на ВАС е прието, че : “В случая вносителят на искането е бил уведомен за постановяването на разпореждането на 13.09.2012 г. Последният ден от тридневния срок за обжалване на разпореждането – 16.09.2012 г. е бил неприсъствен, поради което срокът следва да се счита изтекъл в първия, следващ, присъствен ден или на 17.09.2012 г, а частната жалба е подадена на 18.09.2012 г..” и ВАС приема, че не подлежи на разглеждане по същество, тъй като е просрочена.
В този смисъл е и Определение № 13003 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм.д. № 12687/2011 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК и е образувано по частна жалба на юридическо лице срещу определение № 4843 от 02.09.2011 г., постановено по адм.д. 6422/2011 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), на основание чл. 253 от АПК. С обжалваното определение АССГ се е произнесъл по искане на основание чл. 250 от АПК, поради което съгласно чл. 254 АПК срокът за обжалването му е тридневен. В разглеждания казус частният жалбоподател е уведомен за атакуваното определение на 09.09.2011 г., а частната жалба е подадена на 14.09.2011 г. (сряда, работен ден), като видно от определението не е имало и данни да е изпращана по пощата, поради което ВАС приема, че е подадена след законния срок за обжалване, изтекъл на 12.09.2011 г. (понеделник, работен ден). По изложените съображения и на основание чл. 254, ал. 2 АПК вр чл. 236 и чл. 215, т. 3 АПК, ВАС приема, че частната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото да се прекрати.
В подкрепа на гореизложеното е и Определение № 9617 от 09.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5693/2010 г. 5 – членен състав, в което е разгледан интересен казус. Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на физическо лице срещу определение 4223 от 31.03.2010 г. по адм.д. № 3941/2010 г. на тричленен състав на ВАС. С обжалваното определение тричленният състав е оставил без разглеждане жалбата на въпросното лице срещу разпореждане по адм. д. № 1702/2009 г. на Административен съд София – град като просрочена и е прекратил производството по делото. Развил е доводи, че съгласно чл. 254, ал. 1 АПК разпореждането може да се обжалва в три дневен срок от издаването му. Тричленният състав на ВАС приема, че АССГ неправилно е посочил в акта си, че разпореждането подлежи на обжалване от датата на съобщаването му и е изпратил съобщение за разпореждането на страните по делото, което не може да удължи законоопределения срок за обжалване. Разпореждането е постановено на 18.02.2010 г. и срокът за обжалване е изтекъл на 22.02.2010 г., понеделник. Жалбата е подадена на 23.02.2010 г., след законоопределения 3-дневен срок. С разпореждане от 18.02.2010 г. по адм.д. 1702 от 2009 г. на АССГ е отхвърлено искането за прекратяване на действията на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР, изразяшащи се в отнемане на свидетелството за регистрация на лек автомобил. Съгласно чл. 251, ал. 1 АПК искането се предявява писмено пред административния съд по местоизвършване на действията. Искането се вписва в специална книга, като се отбелязват точният час на постъпването и подателят му. Искането се разглежда незабавно от съдия, като веднага след приключване на проверката въз основа на данните, събрани от нея, и представените от страните доказателства, съдът се произнася с разпореждане – чл. 251 – 253 АПК. В разглеждания казус според ВАС искането е следвало да се счита входирано на 04.12.2009 г., след като е разделено производството и е определен друг докладчик, като на същата дата е образувано и делото пред първоинстанционния съд. Именно на тази дата е следвало да бъде произнесено и дължимото разпореждане. В този смисъл е изискването за вписване на точния час на постъпването, за да може да се прецени и спазването на 3-дневния срок за обжалване. “Оспореното разпореждане е произнесено на 18.02.2010 г. и жалбоподателят не е имал начин да бъде уведомен, освен чрез съобщаване. След като дължимото разпореждане не е постановено на датата на постъпване на искането – в случая 04.12.2009 г., безспорно 3-дневният срок ще тече от датата на съобщаване на разпореждането. Това е станало на 22.02.2010 г., а жалбата е депозирана на 23.02.2010 г. Законоустановеният срок е спазен, поради което процесуалното правомощие обжалване е упражнено валидно”. Въз основа на тези съображения ВАС, 5-членен състав отменя отменя определение № 4223 от 31.03.2010 г. по адм.д. № 3941/2010 г. на тричленен състав на ВАС.
Изводът от гореизложеното е, че определени състави на ВАС приемат, че 3-дневният срок за обжалване тече от уведомяването, а не от датата на постановяване на разпореждането.
Различно становище се застъпва в Определение № 1205 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм.д. № 1498/2008 г., 5-членен състав. Производството е образувано по частна жалба от З.Ф., обл. П., против определение от 28.10.2008г. по адм.д. № 13150/2008 г. на ВАС, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу постановено от Административен съд – Пловдив разпореждане по адм.д.№ 1668/2008г. и е прекратено производството по делото. Видно от определението жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че жалбата е просрочена и в този смисъл недопустима, но счита, че неуведомяването му за постановяването на обжалваното от него разпореждане е в противоречие с правилата и принципите на административното производство и правото въобще. Без да го уведоми съдът е създал условия за необжалваемост на акта, което според жалбоподателя едва ли е действителната воля на закона дори и при правилна интерпретация на идеята за бързината на производството по чл. 250 АПК. За да се произнесе тричленният състав е обсъдил както специалната разпоредба на чл. 254, ал. 1 АПК, така и производството, което е протекло пред Административен съд – Пловдив. В този казус видно от изложеното в решението няма спор, че жалбата срещу разпореждането е предявена след тридневния срок, посочен в закона, което я прави процесуално недопустима. Съдът се е произнесъл с достатъчни мотиви по тълкуване и прилагане на закона, които дават основания определението да бъде оставено в сила. С определение № 11297 от 28.10.2008 г. по адм.д. № 13150/2008 г. тричленен състав на ВАС оставя без разглеждане жалбата, подадена от З.Ф. и прекратява производството по делото. Съдебният състав е констатирал, че жалбата срещу разпореждане на АС – Пловдив по адм. д. № 1668/2008 г. е предявена от легитимирано лице, но предвид началния момент на срока за обжалването му по чл. 254, ал. 1 АПК – след изтичане на тридневния срок от постановяването му. Приел е за недоказано твърдението за антидатиране на съдебния акт, а освен това е отбелязал, че не е направено искане за възобновяване на срок по смисъла на чл. 161, ал. 1, предл. последно АПК. Затова е направил извод, че в случая са налице предпоставките по чл. 215, т. 3 АПК, приложим в производството във връзка с чл. 254, ал. 2 и чл. 236 АПК. Така постановеното определение е правилно. С обжалваното пред тричленен състав на ВАС разпореждане, постановено по адм.д. № 1668/2008 г., Административен съд – Пловдив отхвърля искането на З.Ф. по чл. 250 АПК за прекратяване на неоснователни действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице в собствения й имот земеделска земя. В разпореждането е отбелязано, че може да се обжалва в тридневен срок от издаването му от всеки, който има правен интерес. Така отразеното е в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 254, ал. АПК. Искането е отхвърлено и срокът за обжалване на разпореждането е тридневен от издаването му. В конкретния случай разпореждането е с дата 18.08.2008 г. Срокът за обжалване изтича на 21.08.2008 г. Жалбата на физическото лице против него е входирана в АС – Пловдив на 08.09.2008 г., поради което е просрочена. Сроковете за обжалване са преклузивни, поради което и разширително тълкуване на императивната правна норма на чл. 254, ал. 1 АПК е недопустимо. Волята на законодателя е разпореждането да не се съобщава и в този смисъл оплакванията в частната жалба се явяват неоснователни.
В същия смисъл е и Определение № 2375 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1175/2013 г., 5-членен състав. Производството е образувано по частна жалба, подадена от кмета на район „Надежда“ – Столична община срещу определение № 8768 от 19.06.2012 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – трето отделение по адм. д. № 7311/2012 г. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано във връзка с подадена частна жалба срещу разпореждане №2462 от 23.05.2012г., постановено от Административен съд София-град, първо отделение, 5-ти състав по адм.д.№ 5094/2012г. Тричленният състав на ВАС е счел, че разглеждането на частната жалба е процесуално недопустимо, тъй като е подадена след изтичане на специалния преклузивен срок по чл. 254, ал. 1 от АПК, както и че срокът за обжалване, предвиден в специалната процесуална норма започва да изтича от датата на постановяване на разпореждането, поради което доводите на частния жалбоподател във връзка с датата на връчването на обжалваното разпореждане са неотносими към спора. Съдът е приел още, че срокът, в който е следвало да бъде обжалвано разпореждането е изтекъл на 28.05.2012г. – понеделник, присъствен ден. Жалбата е подадена на 29.05.2012г. – след срока по чл.254, ал.1 от АПК, поради което разглеждането й е процесуално недопустимо. По тези доводи тричленният състав на ВАС е оставил жалбата без разглеждане, а образуваното производство – прекратил. Приложимият процесуален ред, по който е постановено обжалваното определение, е по Глава петнадесета, Раздел І от АПК – защита срещу неоснователни действия. В това производство е постановено разпореждането, което е било обжалвано пред тричленния състав на Върховния административен съд. В това производство законодателят е предвидил специален процесуален ред, както за реализиране на търсената защита, така и по отношение на реда и сроковете за обжалване на акта, постановен в производството. Съгласно изричната процесуална норма на чл.254, ал.1 от АПК, разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от издаването му пред Върховния административен съд. Специалната процесуална норма не предвижда зачитане на срока за обжалване от датата на съобщаването на съдебния акт, поради което правилно тричленния състав е приел, че в случая са ирелевантни доводите на частния жалбоподател по отношение на датата, на която му е бил връчен съдебният акт. Законодателното разрешение е обосновано с вида на търсената защита и необходимостта от незабавното преустановяване на неоснователните действия на администрацията. Именно поради тази причина и в разпоредбата на чл.253, ал.1, изр. последно от АПК, се предвижда, че разпореждането за преустановяване на неоснователните действия подлежи на незабавно изпълнение от органите на полицията.
При същия краен извод е постановено и Определение № 7826 от 06.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7162/2013 г., 5-членен състав. В производство по чл. 250 и сл. от АПК Административен съд – София град с разпореждане № 1673 от 01.02.2013 г. по адм. дело № 1068/2013 г. е задължил Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да отстрани от електронната си страница в Интернет публикуваното там нейно решение № 165 от 10.01.2013 г., което не е влязло във формална сила поради оспорването му пред съда от адресата му Й. В. П.. Това разпореждане е било съобщено на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси чрез връчване на незаверен препис от него на служителя Б. П. И. на 04.02.2013 г. От тази дата е започнал да тече тридневният преклузивен срок по чл. 254, ал. 1 АПК за обжалване на разпореждане, който срок е изтекъл на 07.02.2013 г. С изтичането на срока по чл. 254, ал. 1 АПК разпореждане № 1673 от 01.02.2013 г. по адм. дело № 1068/2013 г. на Административен съд – София град е влязло в законна сила и подлежи на незабавно изпълнение (арг. чл. 253, ал. 2, изр. 2-ро АПК). Поради това с писмо от 05.03.2013 г. Административен съд – София град е изпратил на комисията (вече) заверен препис от разпореждането „за изпълнение на указанията“. Писмото и изпратения с него препис на разпореждането са били връчени на 22.03.2013 г. на същата служителка – Б. И., гл. специалист. На същата дата – 22.03.2013 г. – е била изготвена и изпратена по пощата до Административен съд – София град частна жалба срещу разпореждането. С определение № 5347 от 17.04.2013 г. по адм. дело № 4681/2013 г. тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е оставил частната жалба без разглеждане и е прекратил образуваното по нея съдебно производство. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че частната жалба е подадена значително след като срока по чл. 254, ал. 1 АПК е изтекъл и поради това е процесуално недопустима. Производството по адм. дело № 7162/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, е образувано по частна жалба на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси срещу това определение № 5347 от 17.04.2013 г. по адм. дело № 4681/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, която е подадена в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Основана е на довода, че „Разпореждане № 1673/01.02.2013 г. е получено в КПУКИ на 22.03.2013 г. и на същата дата частната жалба срещу това разпореждане е изпратена до съда по пощата“ и следователно „частната жалба е подадена в тридневния срок“ (по чл. 254, ал. 1 АПК). Този довод според ВАС е неоснователен, тъй като съгласно чл. 254, ал. 1 АПК „разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от издаването му“, а не от връчването на препис за незабавно изпълнение като влязло вече в законна сила. На датата 22.03.2013 г., на която е подадена частната жалба срещу него, разпореждане № 1673 от 01.02.2013 г. по адм. дело № 1068/2013 г. на Административен съд – София град е трябвало вече да бъде изпълнено и посоченото в него решение № 165 от 10.01.2013 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да е отстранено (свалено, изтрито) от електронната страница на комисията в Интернет.
В заключение: Следва да бъде споделена тезата, съгласно която срокът за обжалване на разпореждането по чл. 254, ал. 1 АПК започва да тече от издаването му, а не от неговото съобщаване, изискване за което не е предвидено в закона. От изложеното може да се направи извод, че началният момент на теченето на срока е различен от всички останали съдебни производства – не от съобщаването, а от издаването на разпореждането от съда, което означава, че правилото на чл. 138 АПК е неприложимо. Подаване на жалба след изтичането на тридневния срок от издаването на разпореждането води до недопустимост на жалбата.
Автор: Кристиян Трендафилов
Подобни статии
Преглед на съдебната практика на ВАС по приложението на чл. 218 от ЗУТ
ПРЕГЛЕД НА ЧАСТ ОТ СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА НА ВКС И ВАС, КАСАЕЩА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ
ПРЕГЛЕД НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА НА ВАС ОТНОСНО ФИГУРАТА НА ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ КАТО СТРАНА В АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА
КАК СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕЦЕНЯВА ИЗТИЧАНЕТО НА СРОКОВЕТЕ ПО ЧЛ. 102 АПК В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ПРЕДМЕТ НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ Е НИЩОЖЕН ИЛИ УНИЩОЖАЕМ АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ?
Преглед на становищата относно крайния момент, в който съделител може да упражни правото си по чл. 505, ал.2 ГПК
