КОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ УПРАВИТЕЛ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ВЪЗЛАГАНЕ СПОРЕД БЪЛГАРСКОТО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО? (ЧАСТ II)*

IV. Дееспособност.

1. Пълна дееспособност.

Управителят на чужда работа трябва да бъде напълно дееспособен, когато извършва юридически актове било от свое, било от чуждо име в полза на господаря на работата¹ (арг. от чл. 26 и сл.). Друг довод в полза на това твърдение е обстоятелството, че договорът за поръчка се прекратява, когато довереник бъде поставен под (пълно или ограничено) запрещение (чл. 287). Ако гесторът е недееспособен и доминусът одобри действията му, то как тогава биха се приложили правилата за договора за поръчка – чл. 62? Ще има ли, какви правни актове да одобри господарят на работата, когато те не са могли да породят действие изначално, понеже управителят е бил недееспособен при извършването им?² Всъщност, при напълно дееспособните лица, действащи qua gestor, не се поставят въпроси, които да налагат особено разискване с оглед на института. Специално внимание обаче заслужават случаите, в които negotiorum gestor е недееспособен.

2. „Естествена“ дееспособност.

а) Общи положения.

Управителят може и да не е напълно или изцяло дееспособен, когато предприема фактически действия в чужд интерес, без да му е било възложено (напр. оказване на долекарска помощ на пострадал при транспортно произшествие). Достатъчно е той да притежава психическата възможност да знае, че работата е чужда (чл. 60, ал. 1)³. С други думи: потребна му е т. нар. „естествена“ дееспособност („la capacità naturale“) в Италия⁴, а не квалифицираната от правото воля, необходима за самостоятелното извършване на правни действия. Това становище италианската юриспруденция обосновава, като тълкува стеснително разпоредбата на чл. 2029 CC, която постановява гесторът да е притежава „la capacità di contrattare“⁵, отнасяйки това изискване само до случаите, в които чуждата работа има за предмет юридически действия с аргумент от чл. 428 CC. Смятам, че същото тълкувание може да се отстоява и у нас, а именно – достатъчно е едно лице да има възможност „да разбира и да ръководи постъпките си“ (срв. чл. 31) в момента на извършването на материален акт в полза на другиго, за да може да действа qua gestor по чл. 60, ал. 1. Всъщност, по сходен начин се поставя въпросът и при владението. Професор Венедиков⁶, основателно според мен, отстоява становището, че „запретеният, който е в светъл момент, или непълнолетния, който е способен за разумна воля“ могат да придобият владението върху вещ, притежавайки изискуемото от закона намерение за своенето ѝ (чл. 68, ал. 1 ЗС).

В подкрепа на твърдението, че при извършването на фактически актове управителят е достатъчно да съзнава, че работата е чужда, без дори да е напълно дееспособен (чл. 60, ал. 1 ЗЗД), може да се приведат и следните сравнително-правни съображения. Първо, такова правило може да бъде открито в § 682 от Bürgerliches Gesetzbuch (BGB): „Ist der Geschäftsführer geschäftsunfähig oder in der Geschäftsfähigkeit beschränkt, so ist er nur nach den Vorschriften über den Schadensersatz wegen unerlaubter Handlungen und über die Herausgabe einer ungerechtfertigten Bereicherung verantwortlich.“⁷ От текста следва, че недееспособният управител може да се задължи към господаря на работата (§ 677 BGB), но неговата отговорност би могла да бъде ограничена или дори да отпадне (срв. §§ 823 и сл., съотв. §§ 812 и сл. BGB). Съгласно кн. V, чл. 2:103, ал. 2 DCFR: „If at the time of intervening the intervener lacks full legal capacity, the obligation to hand over is subject to the defence which would be available under [book] VII. – 6:101.“⁸ Подобни правила може да бъдат открити още и в чл. 735 от гръцкия Αστικοσ Κωδικασ; § 1021 от естонския Võlaõigusseadus; срв. и чл. 1304 от испанския Cc.

Въпросът дали едно лице, което е (напълно или частично) юридически недееспособно, разполага с естествена дееспособност е фактически и на него съдът следва да отговори отделно за всеки конкретен случай. Прочее предпоставката управителят да бъде юридически дееспособен не бива да се абсолютизира. Именно това е направил италианският законодател в чл. 2029 CC (срв. § 682 BGB). Невъзпроизвеждането на текста от италианския законник в действащия ЗЗД следва да бъде подкрепено: правилото е подразбиращо се (арг. от чл. 26 и сл.).

б) Допълнителни бележки.

На континента е дискусионен въпросът: Може ли недееспособен управител да извършва и юридически действия от чуждо име? В Германия няма единодушие дали § 682 BGB е приложим, когато недееспособен negotiorum gestor е извършил юридически актове от чуждо име, при условие че dominus negtii е ратифицирал действията му⁹. В Белгия се приема, че воденето на чужда работа, предприето от недееспособно лице, е относително недействително: на „nullité relative“ можел да се позове само недееспособният управител, при което гестията се прекратявала с обратна сила¹⁰. Във Франция господстващото мнение е, че пълна дееспобност е необходима само при юридически актове, които се извършват от името на гестора, но не и при материалните действия, нито при юридическите актове, извършени от името на доминуса (който, разбира се, трябва да е дееспособен).¹¹ (Особеност на френското право, е че недееспособният управител не се ползва със специална защита¹², подобна напр. на тази по § 682 BGB.)

Последното твърдение мъчно би могло да бъде споделено у нас. Все пак то се нуждае от няколко уточнения: Само ограничено, но не и напълно, недееспособен би могъл да действа qua gestor като задължителен представител на господаря на работата (арг. от чл. 4, ал. 2 ЗЛС), доколкото последният е одобрил действията му (срв. чл. 62 и чл. 42, ал. 2 ЗЗД) или работата е била водена полезно (чл. 61, ал. 1, пр. I). Съгласието на родителите или попечителя на ограничено дееспособния управител в случая е без правно значение. Тяхното правомощие в тази връзка се отнася единствено до личните действия на ограничено запретения, засягащи неговата правна сфера, но не и до тези, които той е извършил от чуждо име при условията на gestio representativa. Подобна конструкция обаче се натъква на възражението, че щом „пълномощното се прекратява… с поставянето [на пълномощника] под запрещение…“ (чл. 41, ал. 1), то per contrario не би могло и да бъде овластен недееспособен.

3. Липса на дееспособност.

Напълно или частично недееспособният, който извърши юридически актове от свое име по управлението на чужда работа без възлагане (т. 1), както и лице, което не може да съзнае, че извършва материални актове в чужда полза (т. 2, бук. „а“), така и този, който е напълно недееспособен и действа от свое при поемането на гестията (т. 2, бук. „б“), не могат да се обвържат към господаря qua gestor по чл. 60 и сл. Настъпи ли някакво имуществено разместване от действията на такива лица, отношенията между тях и заинтересувания ще се уредят по правилата за неоснователно обогатяване (чл. 55 и сл.); съотв. от правилата на чл. 45 и сл., ако помежду им настъпи непозволено увреждане. При определени предпоставки чл. 47 и чл. 58 допускат за недееспособните да се породят валидни извъндоговорни задължения. Недееспособният, ако от негово име действа задължителен представител, съотв. му съдейства родител или попечител, и заинтересуваният може да се споразумеят и да (пре)уредят правата и задълженията така, както самите те намерят за добре (чл. 365 и сл.).

V. Множество управители.

1. De lege lata: разделна отговорност.

Възможно е чуждите работи да бъдат поети не от едно, а едновременно от няколко лица. В такива случаи се поставя въпросът: солидарно отговорни ли са множеството управители към господаря на работата или правоотношенията помежду им са в режим на разделност? Иначе казано: наблюдавали се изключение от принципa за разделност на облигационните отношения с множество длъжници (чл. 121) при воденето на чужда работа без възлагане?

Тъй като солидарността (активна или пасивна) възниква само ако е уговорена, а пасивната солидарност – и ако бъде предвидена в закона (чл. 121), трябва да се приеме, че de lege lata при множеството гестори между тях не възникват задължения in solido в полза на доминуса¹³. Нито в законна е предвидена такава възможност (срв. чл. 60-62¹⁴), нито тя може да бъде уговорена при поемането на работите (арг. от чл. 60, ал. 1, пр. III), т. к. гестията е извъндоговорен институт, при който договарянето (чл. 8 и сл.) е изключено per definitio. Мислимо е единствено post factum на водената работа господарят ѝ и неколцината управители, поели заедно една работа, да се спогодят върху пасивната солидарност (чл. 365 и сл.).

Мълчанието на закона (чл. 60-62) по отношение на солидарната отговорност на множеството гестори не би следвало да се схваща като празнина (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Щом като законодателят не е предвидил такова усложнение в задължението по чл. 60 с оглед на субектите му, означава, че не е искал да натовари допълнително неколцината управители да отговарят общо към господаря на работата. Това разрешение може да се обясни с обстоятелството, че чрез подобно обременяване би могла да се възпре деятелността на лицата, които иначе биха поели чужди работи. Все пак срещат се правни системи, които приемат, че е пасивната солидарност при неколцина гестори е резонна (вж. чл. 1890, ал. 2 от испанския Cc¹⁵ и чл. 467¹⁶ от португалския CCo). Съображенията на испанския и португалския законодатели е да предоставят по-засилена защита на интересите на доминуса.

2. Солидарност по analogia legis.

а) Член 53 ЗЗД.

Солидарната отговорност на множеството гестори към доминуса не би могла да се обоснове по аналогия от правилото на чл. 53, което предвижда пасивна солидарност при неколцина делинквенти¹⁷ (арг. от чл. 46, ал. 2, изр. I ЗНА). Приложното поле на чл. 53 е в областта на непозволеното увреждане, което представлява едно неправомерно действие, докато воденето на чужда работа без възлагане е едно позволено от закона начинание. Ето защо няма място за аналогии – нито може да се установи достатъчна степен на сходство между двата фактически състава (срв. чл. 53 и чл. 60), нито пък в закона има празнина (вж. по-горе т. 1). Подобна интерпретация на закона би била и телеологически неиздържана. Разумът, стоящ зад солидарната отговорност на неколцината деликвенти, е да се защитят възможно най-пълно интересите на увреденото лице. Затова отговорните лица не може да му възразят, че отговарят към него разделно, съобразно участието им в увреждането му. При гестията законодателят търси баланс между интересите на господаря на работата и управителя. От една страна, на доминуса не трябва да се натрапва неоснователна намеса в правния му кръг, от друга страна – на лицата, поели чужда работа, без това да им е било възложено, не трябва да се възлагат прекалено тежки задължения, за да не стоят пред тях като прегради срещу това да се погрижат за чуждия интерес.

б) Член 261, ал. 3 ЗЗД, чл. 374, ал. 2, изр. 2 и чл. 305 ТЗ.

Пасивна солидарност между множеството управители, извършващи фактически действия във вр. с чуждата работа, не би могла да се извлече и от разпоредбата на чл. 261, ал. 3, установяваща пасивна солидарност при няколко изпълнителя по договор за изработка¹⁸. Нормативно отреденото място (sedes materiae) на чл. 261, ал. 3 е в областта на договорните облигации, а negotiorum gestio е извъндоговорен източник на задължения, който има субсидиарен характер спрямо първите (чл. 60, ал. 1, пр. III). Освен че законът не е непълен (както вече се изтъкна неколкократно), не е налице и изискуемото сходство между разпоредбата на чл. 261, ал. 3 и чл. 60, за да се приложи по аналогия първата към втората, и така да се обоснове солидарна отговорност на неколцината гестори (арг. от чл. 46, ал. 2, изр. I ЗНА). Задълженията in solido на изпълнителите се оправдават с това, че те получават възнаграждение за извършената от тях работа, докато подобно вземане не е предвидено изрично за управителя (срв. чл. 266, ал. 1, изр. I in fine с чл. 61, ал. 1).

По сходни съображения следва да се отстоява разбирането, че пасивна солидарност не възниква и за множеството гестори на чужда работа, извършили превоз в чужда полза без възлагане: чл. 374, ал. 2, изр. 2 ТЗ. Прочее, разширителното тълкуване на чл. 305 ТЗ, което да разпространи солидарна отговорност и спрямо неколцината търговци – управители, които поемат общо една чужда работа без възлагане в полза на друг търговец – господар, също намирам за неоснователно: negotiorum gestio не е сделка¹⁹, а още по-малко търговска такава²⁰.

в) Член 121 ЗЗД.

Не бих могъл да се съглася с тезиса на Анастас Пунев²¹ да бъде обоснована пасивна солидарност между няколко управители на чужда работа с „концепцията за договорния характер на отговорността при водене на чужда работа“, от което следвало, че „за [гестията] е приложимо другото предложение на чл. 121 [in fine] ЗЗД – уговорена между страните солидарност.“ Всъщност, терминът „договорна“ отговорност е правно-технически по същината си и сам по себе си не може да разкрие действителното съдържание на понятието, стоящо зад него. Отговорността по чл. 79 и сл., за която става дума, е за неизпълнено предшестващо облигационно отношение, което може да произтича не само от договор, но и от извъндоговорен юридически факт²² (напр. от чл. 78 ГПК). Затова и самият закон говори за неизпълнено „задължение“ в чл. 79, ал. 1 ab initio, а не за „договор“, нито за „сделка“. Това съображение прави несъстоятелна първата част от критикуваното твърдение.

Останалата аргументация на Пунев също не може да бъде възприета, защото страда от вътрешно противоречие (contradictio in adjecto): Авторът основателно признава, че воденето на чужда работа без възлагане е извъндоговорен източник на задължения²³, но въпреки това счита че към него трябвало да се „приложи“ чл. 121, пр. II, т. е. да се приеме, че е налице уговорка за пасивна солидарност между няколкото управителя спрямо господаря на работата. След като гестията се поражда от юридически факт, невключващ волеизявление в състава си, как тогава може да е налице уговорка (каквато и да била) при възникването ѝ? Воденето на чужда работа без възлагане е субсидиарен източник на облигационни отношения спрямо задълженията, произхождащи от договор (арг. от чл. 60, ал. 1, пр. III): „натоварването“ изключва гестията. При подобно обосноваване на солидарна отговорност по аналогия²⁴, усложнението на облигационното отношение от страна на длъжниците щеше да възникне ex lege и би се приложила разпоредбата на чл. 121, пр. I, а не пр. II; иначе би трябвало да се приеме, че чрез аналогия може да се създават фикции (измисляне на уговорка там, където всъщност няма и не може да има). Така или иначе, както вече се посочи, място за аналогии в случая няма (срв. т. 1 in fine и т. 2, бук. „а“ и „б“ по-горе).

г) Член 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 СК.

Застъпено е становището²⁵, че чл. 32, ал. 2 СК, установяващ представителна власт на единия съпруг при поемането на задължения за задоволяване на семейните нужди да задължава себе си и другия съпруг солидарно, би могъл да намери приложение по аналогия и при воденето на чужда работа без възлагане (чл. 60 и сл. ЗЗД). Предлогът на Пунев за това е, че обикновено гестията била в съвместен интерес.

В действителност чл. 32, ал. 2, а също и чл. 36, ал. 2, СК представляват „приложена“²⁶ репрезентативна гестия. Обаче това са изключителни случаи, които не може да се тълкуват разширително. От една страна, те се отнасят само до гестията в съвместен интерес (арг. от чл. 17 СК, във вр. с чл. 61, ал. 2 ЗЗД). От друга страна, чл. 32, ал. 2, респ. чл. 36, ал. 2, СК не касаят множество управители, т. к. не може да има брак между повече от две лица: един мъж и една жена (арг. от чл. 46, ал. 1, изр. I от Конституцията и чл. 5 СК). Прочее не е възможно двама съпрузи да поемат задължения за задоволяване на нуждите на семейството (множество гестори), обвързвайки и третия съпруг (доминус), като неколцината гестори (първите двама съпрузи) да отговарят солидарно към третото лице. Най-сетне, разглежданото „приложено“ представително водене на чужда работа в СК създава солидарност между управителя – съпруга, сключил сделката за задоволяване на нуждите на семейството, и господаря на работата – съпруга, който е бил представляван, без да е взел участие при сключването на сделката, а не между множеството управители – съпрузи (каквато хипотеза теоретично е мислима само в страните, допускащи многобрачието).

Ето защо считам, че не са налице предпоставките на чл. 46, ал. 2, изр. I ЗНА, за да се приложи по аналогия закона и така да се обоснове пасивна солидарност при множеството гестори във всички случаи на negotiorum gestio: Липсва необходимата идентичност между чл. 60, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД и чл. 32, ал. 2, респ. чл. 36, ал. 2, СК.

3. Excursus: Предложение с оглед на бъдещия закон.

De lege ferenda заслужава да се изследва проблемът, дали би било оправдано у нас да се предвиди солидарност по силата на закона при съзнателно съвместно поемане на делима²⁷ чужда работа от няколко лица. Считам за разумно разделността и солидарността да бъдат съчетани по следният начин: В общия случай отговорността на неколцината управители трябва да бъде разделна, какъвто е сегашният режим (вж. т. 1). Обаче, когато те са водили чуждата работа, действайки в своя професионален кръг, или са „упражнявали търговско занятие“²⁸, напр. при извършването на една възмездна престация от лизингодател, комисионер, превозвач и пр. в полза на доминуса, те би трябвало – било de lege lata, било de lege ferenda²⁹ – да бъдат възнаградени в качеството им на гестори. В последния случай смятам, че би могло да се предвиди в закона, че множеството управители ще отговарят солидарно в полза на господаря на работата (срв. 261, ал. 3 ЗЗД; чл. 304, чл. 374, ал. 2 ТЗ). Ако се възприеме, от една страна, предложението ми с оглед на бъдещия закон за пасивна солидарност на неколцината гестори, поели съзнателно общо една неделима чужда работа, която, ако имаше договор между тях и доминуса, трябваше да бъде възнаградена, а от друга страна – правото на такива гестори да бъдат възнаградени, тяхната отговорност би трябвало също de lege ferenda да не може да бъде намалявана по реда на чл. 60, ал. 3.³⁰

VI. Заключение.

По-важните изводи от изложението дотук може да се обобщят по следния начин:

Терминът „управител на чуждата работа“ (negotiorum gestor) означава лицето, предприело управлението на една съществуваща вече чужда работа, която се нуждае някой да се погрижи за нея (арг. от чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 и ал. 2). „Предприемащ чужда работа без възлагане“ (negotiorum susceptor) е този, който се намеси в чужд правен кръг, без предварително да е съществувала чужда работа, която да е трябвало да бъде обслужена (т. II).

Гестор може да бъде всеки субект на гражданското право, бил той физическо или юридическо лице, вкл. и държавата. „Лице“, което не е признато за субект на гражданското право, не може да придобие каквито и да било права и задължения, в т. ч. и qua gestor (напр. дружество по чл. 357 и сл.). Подразбира се от само себе си, че незаченатият и нероденият не може да бъдат управители на чужда работа по чл. 60: арг. от чл. 1 ЗЛС и чл. 2, ал. 1, бук. „а“ ЗН (т. III).

Negotiorum gestor, извършващ юридически действия от свое или от чуждо име в полза на dominus negotii, трябва да бъде напълно дееспособен (арг. от чл. 26 и сл.). Предприема ли материални актове във вр. с воденето на чуждата работа, управителят трябва да може да съзнава, че работа е чужда, т. е. потребна му е „естествена“, а не правноквалифицирана дееспособност. Липсата на изискуемата в зависимост от съответния случай дееспособност се явява пречка, за да се породи някому задължение qua gestor по чл. 60 (т. IV).

Бъде ли поета чуждата работа съвместно от няколко лица (чл. 60, ал. 1), тяхната отговорност de lege lata е разделна. Този извод се налага от тълкуването на чл. 121, във вр. с чл. 60 и сл. След като законодателят не е предвидил изрична разпоредба, постановяваща пасивна солидарност при гестията, той очевидно не е искал да обремени допълнително управителите, съобразявайки обстоятелството, че подобно правило би имало възпиращ ефект спрямо лицата, които биха действали с оглед запазването на интереса на господаря на работата. Ето защо считам, че, от една страна, в закона не е налице празнина, за да бъде обоснована солидарност между неколцината управители по аналогия; а от друга страна – че липсват „подобни случаи“, които да се приложат аналогично към гестията (чл. 46, ал. 2, изр. I ЗНА). Става въпрос за разпоредбите на чл. 53, чл. 121, пр. 1, чл. 261, ал. 3 ЗЗД; чл. 374, ал. 2, изр. 2 и чл. 305 ТЗ; чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 СК (т. V).

 

Автор: Светослав Иванов

---

---

---