I. Въведение.
- Предварителни бележки.
При воденето на чужда работа без възлагане по чл. 60 и сл. са налице най-малко две страни: „лицето, което е взело участие в работата, и лицето, чиято работа се води от другиго.“[1] По-нататък те се наричат „управител (на чужда работа)“ (срв. т. II по-долу) и „господар (на водената) работа“[2]. В Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) не се съдържат особени правила нито относно гестора, нито относно доминуса. В континенталните граждански кодекси положението не е по-различно[3]. Все пак, изрични разпоредби в този смисъл могат да бъдат открити в някои чужди правни системи. От чл. 1890, ал. 2 от Código Civil (Cc) de España и чл. 467 от Código Civil (CCo) português следва, че при множество управители на чужда работа между тях възниква солидарна отговорност в полза на господаря на работата. Съгласно пък чл. 2029 от Codice civile (CC) italiano гесторът трябва да бъде дееспособен при поемането на чуждите работи. Лаконичната уредба на българското облигационно право налага нерядкото използване на сравнително-правния метод на тълкуване при отговарянето на интересния въпрос: „Кой може да бъде управител на чужда работа по чл. 60, ал. 1?“
- Предмет и ход на изследването.
Настоящето съчинение има за обект установяването на изискванията, на които едно лице трябва да отговаря, за да бъде negotiorum gestor по чл. 60, ал. 1 ЗЗД: Първо се правят някои терминологични уточнения относно термина „управител“ (т. II). След това се разглеждат изискванията за правоспособност (т. III) и дееспособност (т. IV), отнесени към гестора. По-нататък се поставя и проблема, свързан с възможността да се породи пасивна солидарност при множество представители към господаря на работа (т. V). В края е дадено заключение (т. VI).
II. Терминологични бележки.
- Терминът „управител“ и неговите синоними.
Законът за задълженията и договорите означава фигурата на negotiorum gestor, позната от Античността (вж. C. 2.18.24), като „управител“ в чл. 61, ал. 1, а словосъчетанието „управление на работата“ се среща, освен в същата разпоредба, още и в чл. 60, ал. 1 и чл. 62. В останалите текстове на чл. 60 и сл. поелият чуждата работа без възлагане е означен с безличните: „който“ (чл. 60, ал. 1 ab initio), „той“ (ал. 2, ab initio), „неговата“ (ал. 3 ab initio), „някой“ (чл. 61, ал. 3). Легалният термин според мен разкрива оправдана приемственост с отменения ЗЗД от 1892 г. (срв. чл. 49 от с. з.), поради което следва да бъде споделен и използван в текста по-нататък. Като негов синоним се употребява и латинският израз ‘negotiorum gestor’ или съкратеният му български еквивалент – „гестор“.
- Други значения на термина.
Действително, обозначението „управител“ има и друго значение в обективното българско право: (а) лице, което може да извършва управителни действия с някакво имущество (вж. напр. чл. 115, бук. „г“, чл. 229, ал. 2 ЗЗД; чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС); чл. 59 от Закона за наследството (ЗН); чл. 21 и сл. от Търговския закон (ТЗ); или (б) управителен орган на юридическо лице (напр. чл. 115, бук. „д“ ЗЗД; чл. 30, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел; чл. 135 ТЗ и др.). Когато под „управител“ се разбира нещо различно от изложеното в предходния абзац, ще се направи съответното уточнение (напр. търговски управител – прокурист).
Терминът „управител“, разбира се, не е съвършен. Напротив, той разкрива и някои други слабости. Първо, от него не бива да се прави погрешния извод, че воденето на чужда работа без възлагане може да има за предмет само управителни, но не и разпоредителни действия[4] (така и р. № 892/1930 г. на IV г. о.[5], срв. и р. № 920/1930 г., I г. о.[6]). Второ, понеже под „управление“ в дружественото право може да се разбират специфични действия, насочени към формирането и изразяването на правно значима воля от името на юридическите лица, или поведение, свързано с организацията, ръководството и контрола на делата им, не бива да се счита, неправилно, че гесторът не може да извършва чисто фактически действия[7] (напр. строително-монтажни работи: р. № 463/25.05.2010 г. по гр. д. № 1261/2009 г., IV г. о.).[8]
- Алтернативни термини.
Въпреки изложените му недостатъци, обозначението „управител“ вече се е наложило в нашата юриспруденция[9], поради което считам за ненужно да бъде заменяно с други термини, каквито биха могли да бъдат следните: (а) „Водач на чужда работа“ – вярно е че това означение най-точно кореспондира с легалното название на института „водене на чужда работа без възлагане“, но то има други значения в съвременния български език. От една страна, в него може да се вложи смисъл на „човек, който развежда другиго или му показва пътя“, а от друга – на „ръководител“[10]. В последния случай терминът „водач“ има отрицателна конотация, свързана с подчиненост. (б) Означението „слуга“, което се е използвало широко в миналото за означаване на правната обвързаност на едно лице спрямо друго във връзка с извършването на някаква дейност (вж. напр. чл. 58, ал. 4 и чл. 609 от отм. ЗЗД от 1892 г.), може да бъде отхвърлено като непригодно за означаването на една от страните в облигационното отношение по чл. 60 и сл., а именно управителя. Не само защото това название вече не се среща в законодателството, но и понеже има отрицателен нюанс (напр. раболепие). (в) „Фактически представител“ – терминът е бил популярен в следосвобожденска България[11], но днес от него няма и следва в юдикатурата. В миналото чрез него се е обяснявала репрезентативната гестия, която е възниквала ipso facto, за разлика от доброволното („юридическото“) представителство. В настоящия момент обаче означението звучи по-скоро като оксиморон, т. к. представителството не може да има за предмет „фактически“ действия[12] (арг. от 36, ал. 2).
4. Excursus: Negotiorum gestor и negotiorum susceptor.
За да се осъществи фактическия състав на чл. 60, ал. 1 от едно лице, необходимо е преди това да съществува една чужда работа, която се нуждае някой да се погрижи за нея[13] (арг. от чл. 61, ал. 1 и ал. 2, предпоставящи господарят да има интерес от поемането на работата при условията на чл. 60, ал. 1). Това лице (както се посочи по-горе в т. 1) се нарича „управител на чужда работа“ или „negotiorum gestor“. Възможно е обаче и някой да предприеме действия „в полза“ на другиго, без предварително да е съществувала чужда работа, която да е трябвало да бъде обслужена. Това лице се нарича „предприемащ чужда работа без възлагане“, респ. „negotiorum susceptor“[14].
Двете фигури може да се онагледят така: Управител на чужда работа без възлагане е този, който ожъне посевите на съседа си, изтърпяващ наказание лишаване от свобода; или този, който ремонтира чужд корабокруширал плавателен съд с оглед на това да продължи пътешествието си. Предприемащ чужда работа без възлагане е този, който закупи акции от борсата „в полза“ на свой приятел за 25 000 лв. или който му построи хотел, без последният въобще да е мислил или да е имал нужда да купува или да строи[15].
Такова разграничение е направил френския de la Cour royale de Bordeaux с решение от 21.06.1827 г. Случаят е бил следният[16]: Баща закупил недвижим имот за двама свои синове, които отсъствали; по-късно той починал, след което ратификацията била невъзможна. Съдът е трябвало да реши дали имотът ще остане в наследството или принадлежи изключително на двамата синове. Последните твърдели, че баща им действал като negotiorum gestor в тяхна полза, но искът им бил отхвърлен, защото: „ce quasi–contrat [negotiorum gestorum] ne saurait exister sans une affaire qui soit la matière de la gestion“[17]
Negotiorum susceptor не може да осъществи състава на чл. 60, следователно – и този на чл. 61, но е допустимо неговите действия да бъдат одобрени от dominus negotii (чл. 62)[18]. Това следва от обстоятелството, че господарят на работата най-добре познава своите интереси. Затова той може автономно да приеме последиците от действията на предприемащия чуждата работа (напр. да му заплати разноските за закупените акции или за построения хотел), макар и те да не могат да бъдат одобрени ex lege (чл. 61, ал. 1 или 2), защото е липсвала предпоставката на чл. 60, ал. 1 да е възникнала една чужда работа, за която доминусът е имал интерес да бъде поета от някого.
III. Правоспособност.
- Физически и юридически лица.
Задължението от поемане на чужда работа без възлагане може да възникне от действията на всеки правоспособен субект на гражданското право[19]. Такова заключение може да се направи, от една страна, от формулировката в хипотезиса на чл. 61, ал. 1 ab initio: „Който предприеме управлението на работа…“. Тя е въведена възможно най-широко. Същият извод следва и от безлични изразите, използвани в чл. 60 и сл., от които законът подразбира negotiorum gestor (вж. за тях по-горе. т. II.1)[20] От друга страна, в закона липсват изрични ограничения за това кой може да бъде управител: само физическо или само юридическо лице; необходимо ли е да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ, нужно ли му е разрешение от държавен орган и пр. Всъщност, и подразбиращи се обстоятелства, които да стеснят приложното поле на института, не може да бъдат изведени. Най-сетне, становището, че гестор може да бъде всяко физическо или юридическо лице, е константна практика на българските съдилища (напр. р. № 339/10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г., І г. о., в което qua gestor действа физическо лице, извършило подобрения в съсобствен имот; р. № 60/25.03.2013 г. по т. д. № 475/2012 г., II т. о., по което е установено, че търговско дружество е предприело като управител на чужда работа СМР в чужд интерес).
- Държавата.
Държава (не само българската) – като вид юридическо лице[21] – също може да бъде управител на чужда работа без възлагане (чл. 60, ал. 1). Практически това обаче е малко вероятно, т. к. органите, чрез които държавата действа, най-често извършват работа в чужд интерес въз основа на публичноправно задължение, изключващо приложимостта на частноправния институт (арг. от чл. 60, ал. 1, пр. III). Затова органите за пожарна безопасност, които са се отзовали на сигнал за огън, не биха могли да претендират обезщетение от собственика на възпламенения имот за разноските, които са претърпели във връзка с действията по погасяването на пламъците (напр. относно изразходваното гориво за пътуването до мястото на инцидента и относно вещества, необходими за потушаването на пожара). Същото важи и за общините и техните организации. Изрично правило в този смисъл може да бъде открито в съвременния руски закон[22].
- Липса на правоспособност.
Ако „лице“, което не е признато за субект на гражданското право, предприеме действия по управлението на чужди дела, per definitionem то не може да придобие – каквито и да е – права и задължения вследствие на тези си действия, още по-малко такива, възникващи от чл. 60 и сл. Когато, напр., някой действа като управител на чужда работа от името на гражданско дружество, на което у нас не е призната гражданска правосубектност (чл. 357 и сл.), дружеството не може да бъде обвързано по правилата на чл. 60 и сл. По-скоро самият извършител на действията, съставляващи предмет на гестията, може да бъде разглеждан като negotiorum gestor, съотв. останалите съдружници, ако са го били упълномощили. Самопонятоно е, че незаченатият и нероденият не могат да се обвържат по чл. 60 (арг. от чл. 1 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) и от чл. 2, ал. 1, бук. „а“ ЗН).
Автор: Светослав Иванов
* Всички препратки към нормативен акт, без да е посочено заглавието му, са относно ЗЗД от 1951 г. Съдебната практика, доколкото не е уточнено друго, е цитирана по правно-информационни системи „Сиела“, „Апис“ и „Лакорда“, актуализирани с ДВ бр. 101/19.12.2017 г. Решение, за което не е посочено от кой съд е постановено, е на ВКС. Всеки един курсив в текста е мой – Св. Ив. Статията е публикувана за пръв път в сп. Търговско и облигационно право, бр. 2, 2018 г.
[1] Мотивите към законопроекта за задълженията и договорите от 1950 г., прочетени в открито заседание на 3.11.1950 г. на втората сесия на XVII (съотв. I) обикновено Народно събрание (НС). Стенограмата е достъпна на официални сайт на НС: http://www.parliament.bg/pub/StenD/2013040402343703111950_3.pdf. Линкът е проверен последно на 19.12.2017 г.
[2] За критиката на легалния термин „заинтересуван“ (чл. 60, ал. 1, чл. 61 и чл. 62) и причините за пропускането му в текста – срв. Иванов, Св. Към въпроса за правната уредба на представителното водене на чужда работа без възлагане в българското облигационно право. – Юридически свят, 2017, № 2, с. 91, бел. № 4.
[3] Така и v. Bar, Ch. Benevolent Intervention in Another’s Affairs: (PEL Ben. Int.). New York: Oxford University Press; Munich: Sellier, European Law Publishers, 2006, p. 58.
[4] Вж. Иванов, Св. Приложно поле на водене чужда работа без възлагане според българското облигационно право. – Съвременно право, 2017, № 4 (под печат).
[5] Цукев, Г. Съдебна практика. Кн. 1-4. С.: „Стопанско развитие“ АД, 1937, № 3327. (Съчинението е цитирано по-нататък само с името на автора и поредния номер на решението в сборника.).
[6] Цукев, Г. Съдебна практика…, № 3328. Че negotiorum gestor може да извършва и разпоредителни действия, изнамират и италианските съдилища: вж. напр. както р. от 03.03.1954 г. и р. от 23.07.1960 г. на la Corte Suprema di Cassazione, така и р. от 16.08.1955 г. на флорентинския la Corte d’Appello (цит. по: v. Bar, Ch. Op. cit., p.130).
[7] Вж. Големинов, Ч. Аспекти на гражданското и търговското право. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 2006., 335-336.
[8] От гл. т. на сравнителното право може да се посочат следните термини, с които континенталните граждански кодекси обозначават управителя на чужда работа без възлагане: „gérant“ на фр. ез. – чл. 1301-2, ал. 2 от Code civile (C. civ.); „gestore“ на ит. ез. – чл. 2031 от Codice civile (CC); „Geschäftsführer“ на нем. ез. – § 678 BGB; „zaakwaarnemer“ на нидерл. ез. – чл. 6:199 от Burgerlijk Wetboek (BW); „gestor“ на исп. ез. – чл. 1889 и чл. 1900, ал. 1 Cc, и порт. ез. – чл. 465 CCo; „intervener“ на англ. ез. – кн. V, чл. 1:101, ал. 1 от Draft Common Frame of Reference (DCFR); и др.
[9] Вж. напр. както Василев, Л. Облигационно право…, с. 604; Кацарски, Ал. Предприемането…, с. 49; Сукарева, Зл. Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения. 2. прераб. и доп. изд. С.: „Наука и изкуство“, 1958, с. 83; така и р. № 132/09.11.2009 г. по т. д. № 563/2008 г., І т. о.; р. № 85/24.06.2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г., ІІ г. о.; р. № 385/08.02.2016 г. по гр. д. № 6740/2014 г., ІV г. о.
[10] Вж. Буров, Ст., В. Бонджолова, М. Илиева, П. Пехливанова. Съвременен тълковен речник на българския език. Отг. ред. Ст. Буров. Благоевград: ЕЛПИС, 1995, с.124.
[11] Вж. напр. както Павлов, Хр. Фактическо представителство (Negotiorum gestio). – Юридическо списание, год. V, 1893, 190-197; и Стойнов, Н. Negotiorum gestio (кратка монография по въпроса). – Седмичен юридически вестник Право, 1920, V, № 19, 253-258; така и р. № 64/1893 г., II г. о. (практиката е цит. по: Бояджиев, П., Ив. Минчев, Пълен сборник с решения на Върховния касационен съд по Закона за задълженията и договорите. С.: „С. М. Стайков“, 1914, с. 60).
[12] Кои действия считам за „материални“ и кои – за „правни“, срв. Иванов, Св. Приложно поле…, (под печат).
[13] В този смисъл и както Delamarre, M., M. Le Poitevin. Traité du contrat de commission. T. I, 1840, 191-194, № 125; така и Тончев, Д. Коментар върху Закона за задълженията и договорите. Част I. 2. прераб. и доп. изд. С.: „Ц. Н. Чолаков“, 1929, с. 336.
[14] „Suscipere negotium“ от лат. на бълг. ез. може да се преведе като „предприемане на една работа“ или „поемане на една работа за себе си: capere super“ (срв. за френския превод – Delamarre, M., M. Le Poitevin. Op. cit., p. 193). Съществителното „предприемач“ (на чужда работа) не се използва по-долу, защото то е утвърдено у нас с друго значение (напр. „строителен предприемач“ – вж. чл. 168, ал. 4 от Закона за устройство на територията). Поради това е предпочетено сегашното деятелно причастие „предприемащ“, за да се избегне объркване между двете понятия. Самото обозначение suscipere negotium няма произход в римското право, а е въведено от M. Delamarre и M. Le Poitevin (Ibid., p. 193) като конвенционален термин.
[15] За тези и други примери – срв. Delamarre, M., M. Le Poitvin. Op. cit., p. 191-192.
[16] Delamarre, M., M. Le Poitvin. Op. cit., p. 193-194.
[17] „[З]ащото този квазиконтракт [водене на чужда работа] не може да съществува без работа, която е предмет на управлението.“
[18] Вж. по същия начин и цит. лит. в бел. № 12.
[19] Така и v. Bar, Ch. Op. cit., p. 111.
[20] Не може да бъде споделен законодателният подход при формулиране на текстове на нормативни актове да се уточнява „всички физически или юридически лица“ (напр. чл. 37, ал. 2 и ал. 5, т. 2, чл. 108, ал. 1, т. 1 и § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на социалното осигуряване; срв. и чл. 274, ал. 1, чл. 470, ал. 1, т. 2, чл. 477, ал. 1, както и § 1, т. 21 и т. 22 от Кодекса на застраховането, обн. ДВ. бр. № 102/29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016 г.). Тъй като други „лица“ няма, прилагателните „физически“ и „юридически“ се явяват излишни (арг. от чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове).
[21] В този смисъл мнозинството учени у нас до Студената война: вж. напр. Ганев, В. Учебник по обща теория на правото. Том II. Част първа: Правни субекти. 3. фот. изд. С.: „7М график“, 1991 г., 364-366 (№ 324): „Държавата заема едно особено положение всред всички други юридически личности. Тя е основната юридическа личност. Всички други предпоставят нейната наличност, възникват въз основа на нея, опират се върху нея и се преплитат с нея.“ По подобен начин се изказва и Василев, Л. Гражданско право на НРБ. Обща част. 3. прераб. и доп. изд. С. Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1956 г., с. 186. От най-новите учебници по обща част – вж. по същия начин и Стефанов, Г. Гражданско право. Обща част. Юридически лица, сделки, представителство, погасителна давност. С.: Софи-Р, 1995, с. 34.
Според преобладаващото мнение у нас обаче държавата е особен, трети вид субект на гражданското право (вж. напр. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Дял II. С.: Наука и изкуство, с. 275; и Павлова, М. Гражданско право. Обща част. 2. прераб. и доп. изд., С.: Софи-Р, 2002, с. 380).
Така или иначе, от практическа гл. т. няма никаква разлика кое обяснение на държавата като субект на правото ще бъде възприето. Все пак намирам, че подкрепа заслужава първото становище.
[22] Изрично правило може да бъде открито в действащия Гражданский кодекс на Руската федерация (ГКРФ). Съгласно ст. 980 от с. к.: „Условия действий в чужом интересе“, („Условия за действие в чужд интерес“), ал. 2: „Правила, предусмотренные настоящей главой, не применяются к действиям в интересе других лиц, совершаемым государственными и муниципальными органами, для которых такие действия являются одной из целей их деятельности.“ („Правилата, предвидени в настоящата глава, не се прилагат за действия в интерес на други лица, извършени от държавни и общински органи, за които такива действия са една от целите на тяхната дейност.“).
Подобни статии
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА ВОДЕНЕТО НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ВЪЗЛАГАНЕ СПОРЕД БЪЛГАРСКОТО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ПРАВНАТА УРЕДБАТА НА ПРЕДСТАВИТЕЛНОТО ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ВЪЗЛАГАНЕ В БЪЛГАРСКОТО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО*
ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ВЪЗЛАГАНЕ В ПРАКТИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СЪДИЛИЩА (1893-2015)
Актуален поглед върху воденето на чужда работа без натоварване /част 1/
Актуален поглед върху воденето на чужда работа без натоварване /част 2/
