Кога е налице новация – преглед на съдебната практика

I. Увод.

Съгласно чл. 107, ал. 1, изр. 1 ЗЗД „[з]адължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора“[1]. Лаконичната нормативна уредба на новацията създава почва за противоречива и неправилна съдебна практика по въпроса, кога е налице новационно съглашение, а не просто изменение на договора по взаимно съгласие на страните съгласно чл. 20а, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Целта на настоящия труд е да направи преглед на съдебните актове, представляващи „задължителна“ и „незадължителна“ съдебна практика, постановена от ВКС във връзка с института на новацията.

II. Съдебни актове, представляващи „задължителна“ съдебна практика.

Съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК[2].

Решение № 130 от 24.03.2009 г. по т.д. № 650/ 2008 г., т.к., II т.о. на ВКС

Разсрочване задължението на купувача по приватизационен договор може ли да бъде възприето като animus novandi, водещо до обективна новация и погасяване на съществуващото предходно задължение?

За да уважи предявения иск по чл. 92 ЗЗД за присъждане на неустойка за забавено изпълнение, въззивният съд е приел, че извършеното от купувача със съгласието на трето за сключения приватизационен договор лице (НОИ) разсрочване на публични задължения извън рамките на определения с приватизационната сделка срок за погасяването им не води нито до новация, нито до липса на забава.

Следва да бъде споделен като основан на закона даденият от въззивния съд отрицателен отговор на поставения от касатора въпрос на материалното право… Освен че при новацията е налице договор между кредитора и длъжника, произтичащ от съществуваща помежду им облигационно правна връзка, каквато представените по делото писмени доказателства не установяват, то доколкото подновяването погасява съществуващото задължение, а не съставлява изпълнение на същото, обстоятелството, че разсрочването на задължение към държавата не попада в предвидените с чл. 138 ДПК /отм./ способи за погасяване публично вземане по отношение на ЮЛ, изключва въобще наличието на правна възможност същото да бъде възприето за недвусмислено и изрично новационно намерение.

Поради това и настоящият съдебен състав на ВКС приема за правилно изразеното в решение № 789/2002 год. по гр.д. № 2292/2001 год. на V-то г.о. на ВКС становище, според което способите за преструктуриране на даден кредит, вкл. разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по см. на чл. 107 ЗЗД, която за да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път и не споделя, като лишено от основание в закона възприетото от Пловдивския апелативен съд решение от 27. 12. 2007 год. по в. гр.д. № 410/2002 год. разрешение, че постигнатото между страните писмено споразумение относно начините за последващо изпълнение на задълженията, вкл. определянето на нови срокове за плащането им има правното значение на договор за новация по см. на чл. 107 ЗЗД.

Решение № 147 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 627/2011 г., г.к., III г.о. на ВКС

Съставлява ли приемането от страна на кредитора и позоваването на подписан от длъжника писмен документ (декларация) с нотариално заверен подпис, в който е посочен нов падеж, постигнато съгласие за нов падеж на посочено в декларацията вземане, произтичащо от сключен договор за заем?

По силата на договор за ипотека от 11.03.1998 год. ищецът е дал в заем на ответника сумата от 15 000 деноминирани лв. с 4% месечна лихва със срок на погасяване заедно с уговорената лихва – 11.03.1999 год. С нотариално заверена декларация от 10.03.2004 год. ответникът е декларирал, че по силата на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека дължи на ищеца сумата от 22 200 лв., от която 15 000 лв. главница и 7 200 лв. договорна лихва, които ще изплати в срок до 30.06.2004 год. За да отхвърли предявените на 29.06.2009 год. искове като погасени по давност, въззивният съд е приел, че действието на декларацията от 10.03.2004 год. се изразява единствено в прекъсване на давността, като от 11.03.2004 год. е започнала да тече нова погасителна давност, която към датата на подаване на исковата молба е изтекла.

Тези изводи на въззивния съд не могат да бъдат споделени. Промяната на поетите задължения по договора, на свързаните с тяхното изпълнение модалитети, в това число и сроковете на изпълнение представлява обективна новация. Съгласно разпоредбата на чл. 107 ЗЗД едно задължение се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. Съглашението досежно новите елементи на сделката има характер на договор. Съгл. чл. 14 ЗЗД договорът се счита сключен в момента, в който приемането на направеното от едната страна предложение достигне предложителя. В случая предложението очевидно е достигнало до кредитора – ищец, доколкото същият разполага с оригинала на декларацията и именно той я представя по делото. Същият очевидно е приел направеното в нея предложение, доколкото при завеждане на иска се позовава именно на този документ. Обстоятелството, че страните са постигнали съглашение по отношение новия срок на плащане произтича и от обстоятелството, че преди завеждането на иска нито ищецът – кредитор е предприел действия за събиране на сумата преди настъпването на новия падеж, нито длъжникът е предприел действия по плащане на задължението си. В този смисъл е и отговорът на поставения правен въпрос. Доколкото страните са уговорили нов срок на изпълнение /30.06.2004 год./, към датата на исковата молба /29.06.2009 год./ петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД, приложим по отношение на главницата, не е изтекъл.

Решение № 138 от 22.08.2013 г. по търг. д. № 27/2012 г., т.к., II т.о. на ВКС

Дали изменението на договора за лизинг по отношение на размера на лизинговите вноски, договорената лихва и сроковете за плащане погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, заменя ли го с други, нови и различни правоотношения от тези по съществуващия договор за лизинг, т.е. представлява ли обективна новация?

За да отхвърли предявения иск по чл. 422 ГПК, въззивният съд е приел, че с подписването на анекс № 1 към договора за лизинг е настъпила новация, тъй като с него са променени съществени елементи в правоотношението (размерът на лизинговото възнаграждение, размерът на погасителните вноски и тяхната изискуемост), като с новирането на каузалното правоотношение се е погасило и това по издадения във връзка с него запис на заповед.

Посоченият материалноправен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 130/24.03.2009г. по т. д. № 650/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която разсроченото задължение на длъжника по договора не може да бъде възприето като animus novandi, водещо до обективна новация и погасяване на съществуващото предходно задължение. Способите за преструктуриране на едно парично задължение, включително разсрочването му, изменението на сроковете за плащане не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД. За да е налице обективна новация, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; 2/ валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; 3/ разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете задължения трябва да имат различен предмет; 4/ намерение за новиране; 5/ страните трябва да са способни да новират. Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение. Поради това няма новация, ако страните в рамките на общия размер на стария дълг са изменили само размера на отделните вноски, изменили са размера на договорната лихва и сроковете за плащане, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието. Преструктурирането на дълга по отношение на промяната в размера на дължимите вноски и срокът са несъществени елементи на задължението и тяхната промяна не внася никакво съществено изменение в старото облигационно отношение. Новационното намерение /animus novandi/ трябва да бъде изрично и недвусмислено изразено, да се установява от договора, а не да се предполага.

Посочената постоянна практика на ВКС, приложена към процесния договор за финансов лизинг, анекс № 1 за промяна на условията по него и новия погасителен план, дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че изменението на договора за лизинг по отношение на размера на лизинговите вноски, договорената лихва и сроковете за плащане не погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, нито го заменя с други, нови и различни правоотношения от тези по съществуващия договор за лизинг, поради което няма характер на обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД.

При така дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно поради противоречие със закона – чл. 107 ЗЗД. Изводът на въззивния съд че с подписването на анекс № 1 за промяна на условията по договора за лизинг и на нов погасителен план са променени съществени елементи в правоотношенията, което е довело до погасяване на каузалните отношения между страните, във връзка с които е издаден записът на заповед от 19.06.2007г., и замяната им с други – нови и различни правоотношения, е незаконосъобразен, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 107 ЗЗД. Изменението на размера на лизинговите вноски и падежите на тяхната изискуемост не променят нито предмета, нито основанието на поетото задължение с договора за финансов лизинг, поради което не водят до погасяване на старото задължение и замяната му с нов дълг, различен от този по сключения между страните договор по смисъла на посочената правна норма. Въззивният съд не съобразил и обстоятелството, че в двата погасителни плана размерът на главницата не е променен – и в двата случая общият размер на главницата без ДДС е 33 195,37 евро, а разликата в общия размер на дължимите лизингови вноски /главница и лихва/ – 46 903,05 евро с ДДС съгласно първия погасителен план и 48 540,14 евро с ДДС по новия погасителен план, се дължи на промяната на договорната лихва. Не е налице и предпоставката animus novandi, тъй като от сключения между страните анекс № 1 и новия погасителен план не може да се установи наличието на намерение за новиране на старото задължение.

Решение № 210 от 22.12.2014 г. по търг. д. № 4090/2013 г., т. к., I т.о. на ВКС

Представлява ли новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД споразумение между кредитор и солидарни длъжници за разсрочване на погасяването на остатъка от дълга по договор за банков кредит и необходимо ли е да се преценява във всеки конкретен случай намерение у страните за новиране на дълга /animus novandi/, след като изрично не са заявявaли намерение за новиране?

За да отхвърли предявените искове по чл. 422 ГПК, въззивният съд е приел, че процесното споразумение представлява договор за обективна новация, тъй като главният длъжник е поел задължение за разсрочено плащане на една глобална сума, а не за погасяване на отделни суми – главница, лихви (договорна и мораторна) и разноски, както е било уговорено в договора за банков кредит.

Посоченият материалноправен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ТК, II отд. и решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г.на ВКС, ТК, II отделение. Съгласно тази практика разсроченото задължение на длъжника по договор не може да бъде възприето като animus novandi, водещо до обективна новация и погасяване на съществуващо предходно задължение. Способите за преструктуриране на едно парично задължение, включително разсрочването му, изменението на сроковете за плащане не са индиция за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД, защото освен задължителните предпоставки за новиране, включващи съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете трябва да имат различен предмет; намерение за новиране; способност за новиране от страните – новацията предполага още и нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между новото и старото правоотношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. Безспорно при обективната новация новият елемент се отнася до предмета на паричното задължение – длъжникът поема по споразумението нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото по договора. Когато страните по договора в рамките на общия размер по стария дълг са изменили само размера на отделните вноски, съобразявайки вече платеното по него, както и сроковете за плащане, не е налице новация, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена нито промяна в предмета, нито в основанието. Способите за преструктуриране на отпуснат кредит, включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, при приспадане на вече платени задължения по договора, не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД, която, за да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път.

С оглед на така дадения отговор на въпроса, обусловил допускането на касационен контрол, обжалваното въззивно решение е неправилно по отношение изложените изводи за неоснователност на иска поради наличие на новация в отношенията между страните, доколкото заповедното производство се е основавало на договор за банков кредит и исковата молба по чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК съдържа позоваване именно на тази договорна обвързаност. Споразумението на стр. 53 от делото от 27.11.2008 г. не съдържа дори и индиции за желанието на страните да погасят старото задължение по договора за потребителски кредит от 18.06.2007 г. и да го заменят с ново, както въззивният съд неправилно е тълкувал това споразумение. От неговото съдържание се установява, че всъщност целта не е да се прекрати правоотношението, а то да бъде изменено, като задължението бъде разсрочено с цел погасяване за срок от 36 месеца, при изричната уговорка, че в срока за разсрочване кредиторът ще се въздържа от принудителни действия за събиране на вземането, установено с издадените му заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист

Решение № 172 от 22.01.2015 г. по търг. д. № 3721/2013 г., т. к., I т. о. на ВКС

Допустимо ли е да се новира задължение на търговско дружество към съдружник, възникнало по договор за заем, в задължение на съдружника за допълнителна парична вноска?

За да отхвърли иска по чл. 694 ТЗ за признаване за установено, че не съществува вземане на съдружника, произтичащо от договор за заем с дружеството, въззивният съд е приел, че трансформирането на задължението за връщане на заемна сума в такова за връщане на допълнителна парична вноска не представлява новация, тъй като не е налице разлика между старото и новото задължение.

По силата на чл. 107 ЗЗД задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора, при което съществуващото /старо/ облигационно отношение се прекратява и на негово място възниква ново правоотношение. При обективната новация страните по новото правоотношение не се променят, но новото задължение, което възниква, се различава от старото по някои от съществените му елементи – обекта или основанието. С договора за паричен заем за потребление по чл. 240 ЗЗД заемодателят предава на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ТЗ за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Общият елемент между заема и допълнителната парична вноска е предоставянето на парична сума, поради което е налице съвпадение в обекта на задълженията. При уговорка за заем, ако сумата не е предадена от заемодателя се счита, че договор не е сключен, докато при неизпълнение на задължението на съдружник за допълнителна парична вноска възникват определени права съгласно чл. 134, ал. 2 ТЗ. Ако съдружникът не е гласувал за решението за допълнителна парична вноска, той има право да прекрати участието си в дружеството, а ако е гласувал „за“ – отговаря като за невнасяне на дялова вноска и може да бъде изключен от участие в дружеството. В този смисъл неизпълнението на задължението за допълнителна парична вноска не подлежи на принудително изпълнение, каквото би се осъществило при неизпълнение на задължението на заемателя за връщане на заетата парична сума. Задължението за допълнителна парична вноска възниква и е свързано само с членственото правоотношение, поради което основанието на двете задължения – по договора за заем и за допълнителна парична вноски са различни. Задължението по заема за потребление и за допълнителна парична вноска се различават и по източниците си. Задължението по заема възниква от договор, а задължението за допълнителна парична вноска – от решение на общото събрание на съдружниците.

След допускате на касационното обжалване по настоящото дело е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 70/25.08.2014г. по т.д.№ 3560/13г. на ВКС, I т.о. По поставения правен въпрос е прието, че допълнителните парични вноски и договорът за заем на парични средства са отделни способи за кредитиране на дружеството с ограничена отговорност, произтичащи от различни източници, като преценката за използваната форма на кредитиране при всеки отделен случай се извършва въз основа на осъществилия се фактически състав. Според приетото разрешение, в случай че общото събрание е взело решение за преобразуване /новиране/ на задължение по договор за заем в допълнителна парична вноска, то по договор между дружеството и съдружника страните могат да зачетат решението на общото събрание, с което изразят воля за погасяване на задължението по заема. В тази хипотеза договорът ще има погасителен ефект за задължението за връщане на заетата сума, поради липса на законова пречка договорът да се прекрати по съгласие на страните /чл.20а, ал.2 ЗЗД/, като с посоченото основание за погасяването му – възникнало ново задължение за допълнителна парична вноска по решение на общото събрание на съдружниците, се постига правният ефект на новацията по смисъла на чл. 107 ЗЗД, доколкото подновяването е допустимо да се осъществи само по договор между страните. По тези съображения на първия поставен правен въпрос по реда на чл. 280, ал .1, т. 3 ГПК съдът отговоря в следния смисъл: Новиране на задължение на търговско дружество към съдружник, възникнало по договор за заем, в задължение на съдружника за допълнителна парична вноска е допустимо да се извърши чрез договор между съдружника и дружеството, при условие, че за допълнителната парична вноска по чл. 134, ал.1 ТЗ е взето съответно решение от общото събрание на съдружниците.

Решение № 110 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1568 / 2014 г., т. к., I т.о. на ВКС

За да е налице новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, следва ли волята на страните да е изрично обективирана или може да се предполага и тълкува?

За да отхвърли предявения иск по чл. 422 ГПК , въззивният съд е приел, че ответницата е солидарен длъжник по договор за банков кредит от 08.07.08 г., но не е подписала анекси № 1 и № 2, с които са „променени в значителен обем съществените условия на договора за банков кредит – размера на задължението за плащане и срока на дължимост”, а „предметът на дължимата престация е видоизменен радикално”, поради което е налице обективна новация с последиците по чл. 124, ал. 1 ЗЗД.

Настоящият състав на ВКС споделя изцяло даденото разрешение в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (решение № 130/24.03.09г. по т.д.№ 650/08г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 138/22.08.13г. по т.д. № 27/12г. на ВКС, ІІ т.о.), поради което на поставения въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК следва да се отговори в смисъл, че обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД е налице, когато волята на страните е обективирана в договора, същата не може да се предполага, като договорът, чрез който се твърди, че се новира задължението, подлежи на тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД с оглед на разкриване на действителната обща воля на страните за погасяване на стария дълг и за заменянето му с нов дълг.

Неправилно и в нарушение на разпоредбата на чл. 124 ЗЗД съставът на апелативния съд е формирал извод, че е налице подновяване на задължението на един от солидарните длъжници, поради което останалите (в случая ответницата) се освобождават от дълга. Изменението на договора за кредит с анексите от 01.07.09 г. и от 14.06.10 г. е относно лихвените проценти и срока за издължаване на кредита. В същите липсва воля за погасяване на старото задължение и за възникване на друго ново задължение, тъй като главницата не е променена. Промяната на лихвения процент е чрез първоначалното му увеличение, а впоследствие чрез намаление, но с оглед на удължаване на срока на погасяване на кредита. Тази промяна не е на съществени елементи на договора, както е приел въззивният съд, тъй като се отнася до просрочената главница, а не до размера на първоначално поетото задължение. Увеличението на лихвения процент има за последица нарастване на общия дълг, но същото се дължи на забавата и е съчетано с разсрочване на задължението – промяна в срока за връщане на сумата по кредита. Поради всички тези обстоятелства не е налице обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД, поради което не намира приложение правилото на чл. 124, ал. 1 ЗЗД.

Решение № 136 от 06.11.2015 г. по т. д. № 2483 / 2014 г., т.к., II т.о. на ВКС

За критериите по чл. 20 ЗЗД, въз основа на които съдът следва да изясни точния смисъл на договорните клаузи при спор на страните; за характера на споразумение, с което страните изменят предшестващ дълг по размер, като прибавят изтекли лихви и уговарят нов падеж, и съставлява ли същото договор за новация по чл. 107 ЗЗД?

За да уважи предявения иск по чл. 422 ГПК, въззивният съд е приел, че не е необходимо ищецът да установи реално предаване на парични средства, тъй като каузалната сделка, във връзка с която е издаден процесният запис на заповед, не е договор за паричен заем, а договор за новация, с който е погасено старо съществуващо задължение, възникнало по силата на сключени по-рано договори за паричен заем.

В постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р. №130/24.03.2009 г. по т.д. №650/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.; Р. №138/22.08.2013 г. по т.д. №27/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.; Р. №110/17.07.2015 г. по т.д. №1568/2014 г. на І т.о. е прието, че изменението на договора по отношение размера на задължението, сроковете за плащане и лихвата, не може да се приеме като намерение за новация, водещо до обективна новация и погасяване на съществуващото предходно задължение. Освен задължителните предпоставки за новиране по чл. 107 ЗЗД: 1. валидно възникнало задължение, което се погасява, 2. валидно възникване на нов дълг, 3. разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете задължения трябва да имат различен предмет, 4. намерение за новиране, 5. способност на страните да новират, обективната новация предполага и нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи; новият елемент се отнася до предмета на задължението – длъжникът поема нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение. Няма новация, ако в рамките на общия размер на стария дълг, страните са изменили само размера на отделните вноски, договорната лихва и сроковете на плащане – несъществени елементи на задължението, промяната на които не внася изменение в старото облигационно задължение, не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието – старият дълг не е погасен.

От отговора на въпроса доказал ли е ищецът каузална сделка – договор за заем, зависи отговорът на въпроса има ли характер на договор за новация Споразумението от 30.10.2003 г. Ищецът не е доказал каузално правоотношение – договори за заем. В нарушение на чл. 107 ЗЗД съдът е определил характера на Споразумението от 30.10.2003 г. като договор за новация, удостоверяващ признание на ответника за съществувало старо заемно отношение, което е новирано, който договор издаденият запис на заповед от 30.10.2003 г. обезпечава. Със Споразумението страните само са определили нов падеж и в размера на задължението са добавили дължимата лихва – не са променени съществени елементи в правоотношението, което да е довело до погасяване на старото задължение по договор за заем и замяната му с ново, различно правоотношение. Изменението на размера на задължението с включване на лихви и на падежа на задължението не променят нито предмета, нито основанието на задължението, затова не водят до погасяване на старото задължение и замяната му с нов дълг. При тълкуване на т. 2 от Споразумението по реда на чл. 20 ЗЗД, не е налице воля у страните за подновяване на задължението – не са налице условията на чл. 107 ЗЗД – не е налице намерение за новация, водещо до погасяване на съществуващото предходно задължение – ищецът не е доказал предвид реалния му характер възникнало задължение по договори за заем, което да се погаси; не е налице възникнал нов дълг на мястото на стария и двете задължения нямат различен предмет; волята на страните е за изменение на несъществени елементи на задължението – падежа и размера с включване на лихви, длъжникът не е поел нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение, няма намерение за новация, старият дълг не е погасен. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че ищецът не е доказал ответникът да е получил суми по два договора за заем, впоследствие новирани, което вземане да е обезпечено с издадения на 30.10.2003 г. запис на заповед за 130 000 лв.

Решение № 175 от 25.02.2016 г. по т. д. № 2602 / 2014 г., т.к., II т.о. на ВКС

Дали отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД и дали за новиране на задължението е необходимо да има изрично изявена воля на договарящите страни?

За да отхвърли иска по чл. 422 ГПК, въззивният съд е приел, че вземането, за което ответникът се е съгласил да отговаря като поръчител, е погасено като последица от сключено споразумение, с което страните са внесли „съществени промени в съдържанието на кредитните задължения“ – разсрочване на непогасения остатък от дълга с определяне на нови падежи за плащане, обвързване на падежите на отделните вноски с очакваните от длъжника постъпления от субсидии за земеделски производител, отпадане на наказателните лихви за забава и обезпечаване на дълга с реален залог върху транспортни средства на длъжника вместо с първоначално предвиденото в договора обезпечение – запис на заповед.

Макар да не е квалифицирал споразумението като договор за новация по чл. 107 ЗЗД, въззивният съд по същество е приел, че то притежава присъщите на обективната новация правни белези, което становище противоречи на задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК (Решение № 210 от 22.12.2014 г. по т. д. № 4090/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 130 от 24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 138 от 22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 130 от 24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.). Настоящият състав на ВКС споделя изцяло така формираната задължителна практика по приложението на чл. 107 ЗЗД и в съответствие с нея дава следния отговор на значимия за изхода на делото правен въпрос: Отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че споразумението от 14.10.2009 г. има погасителен ефект по отношение на произтичащите от договора за земеделски кредит вземания на „П. Б. (България)” ЕАД, обективирани в заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Споразумението не съдържа каквито и да било уговорки, сочещи на постигнато от страните съгласие за погасяване на кредитните задължения и за замяната им с нови, различни по основание и/или по предмет от съществуващите. В първата си част – п. 1, споразумението представлява установителен договор, с който кредиторът, главният и солидарният длъжник и поръчителят са приели в отношенията помежду си, че съществува удостовереното в изпълнителния лист вземане, произтичащо от договора за кредит, в размера и със съдържанието, отразено в заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и в изпълнителния лист. В частта по п. 2 споразумението обективира уговорки за разсрочване на изпълнението на задълженията по изпълнителния лист от длъжника и от солидарно отговорните с него лица на отделни вноски с определен падеж и размер, след отчитане на извършеното от длъжника, при подписване на споразумението, плащане на част от дълга в размер на 18 000 лв. Разсрочването е предприето с цел облекчаване на длъжниците, но не е съпътствано с постигнато от страните и изразено в споразумението съгласие за промяна на предмета или на основанието на съществуващото вземане/задължение с източник договора за кредит, т. е. със съгласие за погасяване на съществуващия дълг и за заместването му с нов, различен по основание или предмет. Уговорките на страните в п. 2, п. 3 и п. 4 от споразумението за обезпечаване на дължимите разсрочени вноски по кредита с учредяване на реален и особен залог върху имущество на главния длъжник, не могат да се разглеждат като съгласие за новиране на дълга, тъй като не засягат нито един от съществените му елементи. От текста на споразумението не може да се направи извод, че то е сключено от страните с намерение да погасят стария дълг, за който кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на заповедното производство, и да го заменят с нов дълг. Точно обратното – в т. 6 от споразумението страните са уговорили, че при неплащане на разсрочените погасителни вноски по т. 2 банката – кредитор си запазва правото незабавно да възобнови действията по изпълнителното дело, образувано срещу длъжниците и поръчителя въз основа на изпълнителния лист. Така постигнатата уговорка разкрива несъмнена обща воля на договарящите да запазят стария дълг в рамките на съществуващия размер и при неплащане на предвидените разсрочени вноски по изпълнението му кредиторът да се възползва от изпълнителния лист, за да удовлетвори принудително установеното със заповедта за изпълнение парично вземане по договора за кредит. Поради изложеното споразумението не притежава присъщите на обективната новация по чл. 107 ЗЗД правни белези и няма погасителен ефект по отношение на породените от договора за кредит вземания/задължения, предмет на установяване с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Решение № 118 от 08.06.2016 г. по т. д. № 729/ 2015 г., т. к., I т.о. на ВКС

Дали способите за преструктуриране на задължението са индиция за наличие на воля за обективна новация и за погасяване на съществуващо предходно задължение?

За да отхвърли иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че задълженията по процесните фактури са новирани по силата на споразумителен протокол, с който са обединени суми, представляващи главници по няколко фактури, и са определени четири нови падежа.

С Решения по чл. 290 ГПК, постановени по т.д. № 650/2008г. на ІІ т.о. и т.д. № 27/2012г. на ІІ т.о., на които касаторът се е позовал в изложението си, както и със служебно известните на настоящия състав Решение № 110 по т.д.№ 1568/2014г. на І т.о. и т.д.4090/2013г. на І т.о., е създадена константна съдебна практика, съгласно която разсрочването на паричното задължение на длъжника въз основа на споразумение между страните не може да бъде възприето и тълкувано като договор за обективна новация, като намерение за новиране на задължението и за погасяване на предходното, тъй като отсъства задължителната предпоставка – разликата между старото и новото задължение да засяга негов съществен елемент. Настоящият състав се присъединява към това становище. Когато страните уговарят констатираното изискуемо парично задължение да бъде погасено по нови графици, на траншове на посочени падежи, отсъства основание да се приеме намерение за обективна новация, тъй като съществуващият дълг не е погасен и няма изменение в предмета и основанието му. Преструктурирането на паричния дълг чрез разсрочването му не променя същността на задължението и не е индиция за новирането му по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Волята на страните за възникването нов дълг, на мястото на съществуващия, с ново основание или предмет следва да е ясна, изрично изразена.

С оглед отговора на правния въпрос, обжалваното решение е неправилно. По силата на Споразумението от 08.07.2009г., съставено „във връзка с просрочените задължения на [фирма] по договора за доставка № 2811-01/2005г.”, страните са установили, че съгласно счетоводните регистри към 07.07.2009г., купувачът дължи по фактури за доставки по опис неразделна част от споразумението обща сума 165 167.95 лв., която да бъде издължена не по-късно от 30.11.2009 г. по график от четири плащания с падежи съответно 31.07., 31.08., 30.09. и 30.10.2009г. Обединяването в Споразумението на суми по няколко фактури и поемане на задължение за плащане на сбора на определен падеж по график не е съглашение за заместване на стария дълг с нов. Независимо от това обезщетението за закъснялото плащане – лихвите за забава изобщо не са предмет на споразумението. В справката опис към споразумението, освен остатъка от неплатената главница, като изискуемо задължение са отразени и натрупаните лихви за забава до дата 06.07.2008 г. Същите не са предмет на отсрочването, поради което искът за заплащането на лихвата, считано от датата, посочена във фактурите /т.е. от датата на уговореното друго по смисъла на чл.327, ал. 1 ТЗ/ е основателен. Отхвърлянето на иска чл. 86, ал.1, изр. първо ЗЗД за сумата 7 118.83 лв. е резултат на неправилния извод на въззивната инстанция за погасяване на това задължение по силата на споразумението, на което неоснователно е придаден характер на новационен договор.

Решение № 70 от 02.08.2016 г. по т. д. № 1202/ 2015 г., т. к., I т.о. на ВКС

Може ли посочените по реда на чл. 176 ГПК от ищците факти и обстоятелства да се приемат за нови фактически твърдения и допустимо ли е съдът да основе на тях решението си въпреки забраната на чл. 147, т. 1 ГПК /в смисъл – без доказаност на предпоставките по чл. 147, т. 1 ГПК/?

За да уважи предявените искове за връщане на част от главницата по договор за заем от 24.02.2008 год., сключен между наследодателя на ищците и ответника В. З. в качеството му на представляващ Обменно бюро „А.“ (същото без самостоятелна правосубектност), въззивният съд е приел, че по договор за заем от 25.09.2004 год. наследодателят на ищците е предал сумата от 117 000 щ.д. в Обменно бюро „А.“ – неправосубектно, представлявано при сключването на договора от физическото лице Т. Л., като по отношение на първия договор от 2004 год. е налице обективна и пасивна субективна новация, а предоставената в заем сума в размер на 215 400 щ.д. по договора от 2008 год. е формирана от предадената по договора от 2004 год. на трето за спора лице сума от 117 000 щ.д. и лихвите върху нея.

Решаващият извод на съда за сключване на договора от 2008 год. като реален такъв – договор за заем и за установено предаване на заета сума до размера от 117 000 щ.д. от заемодател на заемополучател се основава на приета обективна и субективна пасивна новация на правоотношение със същото основание по предходния договор от 2004 година. Видно от отговора на правния въпрос, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение по съобразяване на въведените от ищците с обясненията по чл. 176 ГПК факти и обстоятелства. Решението обаче се явява постановено в противоречие с материалния закон – чл. 107 ЗЗД .

Договорът за заем, сключен от наследодателя на ищците с В. З. от 2008 год. не съдържа удостоверително изявление за предаване на сумата от 215 400 щ.д., а следва да се съобрази и неизгодното изявление на ищците, че реално предаване на сумата през 2008 год. действително не е извършвано. Въззивният съд не е зачел и задължителна за същия съдебна практика, според която намерението за новиране, т.е. целените последици да се погаси стария дълг и замести с нов /нов предмет на задължението, при запазено основание в случая/, не следва да се предполага, а да е безспорно установимо от договора /така в реш.№ 130 по т.д.№ 650/2008 год.на ІІ т.о. ,реш.№ 138 по т.д.№ 27 / 2012 год. на ІІ т.о. , реш.№ 210 по т.д.№ 4090/ 2013 год. на І т.о., реш.№ 110 по т.д.№ 1568 / 2014 год. на І т.о. , реш.№ 136 по т.д.№ 2483 / 2014 год. на ІІ т.о. и реш.№ 118 по т.д.№ 729/2015 год. на І т.о. на ВКС /. Съвместяването на пасивна /смяна на длъжника/ с обективна новация, съобразно поредността на извършването, предполага установяване съгласие на кредитора /наследодателя на ищците/ за заместване длъжника Т. Л. от длъжника В. З. /чл. 102, ал. 1 ЗЗД/, респ. последващо постигнато съгласие за погасяване на старото задължение по договора за заем от 2004 год. и заместването му с ново, при променен предмет на сделката, между наследодателя на ищците и новия длъжник – ответника. Изрично съгласие на кредитора – заемодател /чл.102, ал.1 ЗЗД/ за смяна на първоначалния длъжник Т. Л. с В. З. не е доказано. Нито, в съответствие с горепосочената практика, е установимо новационно намерение между страните по договора от 2008 год., като обусловено от предходно съществувало правоотношение, обвързващо ги, като резултат и от доказана пасивна субективна новация на същото. Следователно, въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 107 ЗЗД – ще следва да бъде отменено, а исковете отхвърлени като недоказани.

Решение № 225 от 03.08.2016 г. по т. д. № 3696 / 2014 г., т. к., I т.о. на ВКС

Промени в съдържанието на договора, сключен между кредитора и длъжника, противопоставими ли са на поръчителя и при какви предпоставки, когато той не е давал изрично съгласие да обезпечава дълга и съобразно същите, вкл. изводим ли е отговор на този въпрос от разпоредбите на чл. 139 ЗЗД и чл. 147, ал.2 ЗЗД?

За да отхвърли предявения срещу поръчителя иск, въззивният съд е приел, че промяната в срока за погасяване на кредита предвид изместването на началния му момент, рефлектиращо и върху крайния такъв, макар при непроменена продължителност на срока за погасяване, прекратява поръчителството, доколкото липсва изрично съгласие на поръчителя. Приел е още, че промяната в размера и сроковете за самоучастие в реализиране на инвестиционната цел, за която е сключен договорът за кредит, съставлява съществено изменение на предмета на договора, което също не е противопоставимо на поръчителя като утежняващо положението на длъжника. При постановяване на решението съдът не се е позовал изрично на чл. 107 ЗЗД, а на влошеното положение на длъжника чрез утежняване на дълга му.

В процесния случай с допълнителното споразумение между кредитор и длъжник е налице новация и съгласно императивната разпоредба на чл. 107 ЗЗД, за чието приложение съдът следи служебно, отговорността на поръчителя по обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по новираното правоотношение следва да се счита за отпаднала. Крайните изводи на въззивния съд, че поръчителството от Т. Ц. не следва да се счита дадено за обезпечаване задълженията на кредитополучателя по допълнителното споразумение от 14.02.2008 год., следва да бъдат споделени предвид наличието на съществено изменение на предмета на договора за банков кредит, относимо към което е и съобразеното от съда предоговорено самоучастие. Съгласно чл. 430, ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Инвестиционната цел е съществен елемент от съдържанието на договора за банков кредит и нейното изменение /какъвто е настоящият случай – за закупуване на конкретен недвижим имот, с което впрочем е обвързано и предоговарянето на размера на първия транш, дължимите след усвояване на средствата допълнителни обезпечения с предмет придобитото, завишаване размера на дължимото от кредитополучателя самоучастие/ предпоставя новиране на предмета на договора за кредит. Инвестиционната цел и нейната постижимост е обуславяща за преценката за погасяемост на кредита, както и за обезпечеността му, с оглед суброгационните права на поръчителя. Неизпълнението й е предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост съгласно чл. 432, ал. 1, т. 1 ТЗ. С оглед това и за запазване действието на даденото поръчителство от Т. Ц. е било необходимо изричното съгласие на последния, каквото няма. Действително, според правната теория и съдебна практика, погасяването на старото задължение /правоотношение / не следва да се предполага, а да бъде изрично, ясно и недвусмислено /в който смисъл преждепосочените решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. По мнение на настоящия състав изричното препращане на допълнителното споразумение към първоначалното кредитно споразумение и несъвместимостта на едновременното изпълнение на клаузите със съдържанието им според всяко едно от двете споразумения достатъчно ясно и непротиворечиво визира съгласие за замяна на предходното правоотношение с новото, респ. задължения на страните съобразно предоговореното. Дали последното съставлява или не обективна новация с оглед последиците на чл. 107, пр. второ ЗЗД е в преценката на съда и е независимо от квалификацията, дадена от страните. Намерението за новиране не е задължително да бъде заявено с правния му термин, а е изводимо от съдържанието на облигационните правоотношения /старо и ново/ и тяхната обективна съвместимост в съответствие с изразената от страните воля, вкл. изводима от съпътстващите договарянето обстоятелства.

Решение № 145 от 09.01.2017 г. по т. д. № 31/2015 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС

Може ли промени в съдържанието на договора, сключен между кредитора и длъжника, с които се уговарят по-тежки за длъжника условия, да бъдат противопоставени на поръчителя, когато той не е дал изрично съгласие да обезпечава дълга и съобразно тези условия, или извършването на такива промени освобождава поръчителя от отговорност?

За да уважи частично предявения срещу поръчителя иск по чл. 422 ГПК, въззивният съд е приел, че действително в анекса към договора за банков потребителски кредит, сключен без участието на поръчителя, страните са уговорили по-неблагоприятни условия от първоначалния договор, но промяната в срока за изпълнение и изменението в начина на плащане, както и уговарянето на допълнителна лихва върху текущия дълг не е съществен елемент от съдържанието на договора и не обуславя извод за осъществена новация.

След допускане на касационно обжалване на въззивното решение е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 225 от 03.08.2016 г. по т.д. № 3696/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о. по въпроса: „Промени в съдържанието на договора, сключен между кредитора и длъжника, противопоставими ли са на поръчителя и при какви предпоставки, когато той не е давал изрично съгласие да обезпечава дълга и съобразно същите, вкл. изводим ли е отговор на този въпрос от разпоредбите на чл. 139 ЗЗД и чл. 147, ал. 2 ЗЗД?“ В решението е прието, че последващи изменения в съдържанието на договора между кредитора и длъжника, утежняващи положението на последния, освен ако обективират новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД и с оглед последиците на предл. второ на разпоредбата, не погасяват поръчителството, но отговорността на поръчителя остава ограничена за неизпълнение на задълженията на длъжника със съдържанието им към момента на сключване на договора за поръчителство. С така постановеното решение е даден отговор на релевантния за настоящото дело материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, и този отговор се възприема и от настоящия състав.

Изводът на въззивния съд, че извършената от страните с анекса промяна в срока за изпълнение и в начина на плащане, както и уговарянето на допълнителна наказателна надбавка в случай на неплащане на текущия дълг не представлява новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД и не освобождава поръчителя от отговорност, е съобразен с постоянната практика на ВКС. Съгласно тази практика, обективирана в решение № 130 от 24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г.на ВКС, II т. о., решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г. на ВКС, II т. о. и решение № 210 от 22.12.2014 г. по т. д. № 4090/2013 г. на ВКС, I т. о. и решение № 175 от 25.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2602/2014 г., ТК, II т. о., способите за преструктуриране на даден кредит, вкл. разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД, която, за да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път.

Решение № 19 от 22.03.2017 г. по т. д. № 3349/2015 г., т. к., І т. о. на ВКС

Когато продавачът по договор за търговска продажба не е изпълнил точно задължението си поради това, че доставената вещ не отговаря на договорените параметри, и страните се споразумеят да удължат срока на изпълнението, за да може той точно да изпълни задължението си съобразно първоначално договорените условия, съставлява ли постигнатото споразумение обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД?

За да отхвърли предявения от купувача иск за присъждане на резолуторна неустойка, въззивният съд е приел, че с допълнителното споразумение към договора за доставка е договорено заплащане на обезщетение поради техническата несъвместимост на вещта и доставяне на нова вещ, което представлявало обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, а неустоечната клауза от основния договор, на която се позовава ищецът, не била възпроизведена в споразумението, поради което следвало да се счита за погасена.

Когато продавачът по договор за търговска продажба не е изпълнил точно задължението си поради това, че доставената родово определена вещ не отговаря на договорените параметри и страните се споразумеят да удължат срока на изпълнението, за да може той точно да изпълни задължението си съобразно първоначално договорените условия, постигнатото споразумение не би представлявало обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД.

С оглед на всички уговорки между страните съставът на ВКС приема, че споразумението от 05.12.13 г. урежда отношенията във връзка с продажбата на родово определена вещ с недостатъци по смисъла на чл. 195, ал. 3 ЗЗД. По силата на постигнатото споразумение не е уговорена промяна в предмета или основанието на дължимите по договора от 26.03.13 г. престации от страните, както и липсва воля за подновяване, поради което сключеният договор няма характеристиките на договор за обективна новация. Изводите на въззивния съд за съществуването на новационен договор са неправилни. Решаващият състав се е основал както на уговорките за доставка на нова вещ, които бяха обсъдени от състава на ВКС, така и на новия срок за изпълнение и новите гаранционни условия, които представлявали договор за ново пълно изпълнение. Определеният нов срок за изпълнение е модалитет, а не съществен елемент на договора, като договарянето му следва изцяло от поетото задължение за замяна на доставената вещ с недостатъци. Промяната в гаранционните условия чрез удължаване на гаранционния срок не е свързана с основния предмет на договора и не представлява аргумент в подкрепа на тезата на новиране на задължението.

Решение № 69 от 30.03.2017 г. по т. д. № 602/2016 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС

По въпроса за фактическия състав на новацията по чл. 107 ЗЗД

За да признае за установено, че върху имота на ищцата не съществува ипотека, която да обезпечава задължения на трето за спора лице по сключен на между него и банката договор за банков кредит, въззивния съд е приел, че обективираното в процесния анекс съгласие представлява обективна новация, тъй като с него се променят основанието и предметът на първоначалния договор за кредитна линия и не се касае само за преструктуриране на първоначално поетото задължение, като е налице преминаване от контокорентен към стандартен банков кредит с определен краен срок за погасяване.

В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения относно приложението на разпоредбата на чл. 107 ЗЗД в случаите на постигнати споразумения за изменения на договори за лизинг и на договори за кредит относно размера на дължимите погасителни вноски и лихви. Според решение № 130/24.03.09 г. по т.д. № 650/08 г. на ВКС, ІІ т.о., за да е релевантна волята у съконтрахентите за подновяване на едно задължение по смисъла на чл. 107 ЗЗД, следва същата да е изразена изрично и недвусмислено, а не да се извежда по тълкувателен път. Принципното разрешение в практиката на ВКС (решение № 138/22.08.13 г. по т.д. № 27/12 г. на ІІ т.о.; решение № 210/22.12.14 г. по т.д. № 4090/13 г. на I т.о.; решение № 110/17.07.15 г. по т.д. № 1568/14 г. на І т.о.; решение № 136/06.11.15 г. по т.д. № 2483/14 г. на II т.о.; решение № 175/25.02.16 г. по т.д. № 2602/14 г. на II т.о.; решение № 225/03.08.16 г. по т.д. № 3696/14 г. на I т.о.; решение № 118/08.06.16 г. по т.д. № 729/15 г. на I т.о.) е, че: „Отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД.“. Съображенията за така дадения отговор на правния въпрос са основани на естеството на новацията, което предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – длъжникът поема по споразумение с кредитора дълг с нов предмет или на ново основание в замяна на старото задължение.

В случая такава промяна в основанието или предмета на задължението не е налице по следните съображения… Анекс № 1 от 23.02.2007 г. е сключен в последния ден за издължаване на кредита по първоначалния договор, има за предмет предоставяне на парични средства в размер на 100 000 лева /както и първият/ и се основава на договор за паричен заем /банков кредит/ с единствена разлика в несъществените елементи /т.е. тези които не променят предмета на дължимата престация и правното основание, на което последната се дължи/. В чл. 7 страните се споразумяват, че останалите уговорки запазват действието си без изменение и допълнение, т.е. волята на страните по анекса е за запазване действието и на обезпечението под формата на ипотека, учредена в полза на банката като кредитор по договора за банков кредит върху собствен на ищцата недвижим имот. От така изложеното произтича и категоричен извод за липса на изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, което да дава основание да се приеме, че е налице обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД като основание за отпадане на задължението на ищцата, възникнало в полза на банката по силата на сключен между страните по спора договор за ипотека

III. Съдебни актове, представляващи „незадължителна“ съдебна практика.

Решения, постановени по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.)[3].

1.1. Решение № 789 от 22.04.2002 г. по гр. д. № 2292/2001 г., V г. о. на ВКС

За да отхвърли молбата по чл. 625 ТЗ, въззивният съд е приел, че по договора за кредит от 29.09.1995 г не е имало реално предаване или превод на суми от ищеца на ответника, поради което не е осъществен фактическият състав на сделката. Съдът не е възприел довода на ищеца, че е налице новиране на стари задължения, като с договора от 29.09.1995 г. са погасени задълженията на длъжника по два договора от 1994 г. чрез реструктуриране на просрочени задължения по тях.

ВКС, V гр. о. намира решението на въззивния съд за правилно. Да се приеме, че страните са заменили едно старо задължение c ново задължение, означава че е извършено новиране на задължението, което в случая не е налице. Подновяване, или новация, се нарича договорът, c който се поема едно задължение, c цел то да замести друго старо задължение, което вследствие на това се погасява – вж. чл. 107 ЗЗД. Предпоставките на новацията са три: 1. Наличност на предшествуващо задължение. Липсва ли предшествуващо задължение, новационнният договор ще е недействителен поради липса на кауза, тъй като целта на новацията е погасяване на един стар дълг. 2. Пораждане на действително ново задължение – защото недействителното ново задължение не би могло да погаси старото задължение. Необходимо е спазване на всички условия за действителност на новото задължение, специално що се отнася до предмета и съгласието, което впрочем е изискване и за всички сделки. 3. Воля за подновяване – защото старото задължение не се погасява по право, а само ако страните са имали волята новото задължение да замести старото. Във връзка c третата предпоставка на новацията (волята на страните за подновяване), следва да се има предвид, че същата трябва да е изразена по ясен начин, и не трябва да се предполага, или да се извежда по пътя на тълкуване. Според чл. 174 на отм. ЗЗД: „Подновяването не се предполага; волята за извършването му трябва ясно да се вижда от акта“. Чл. 107 на сега действуващият ЗЗД не съдържа подобен текст, но вън от всякакво съмнение е, че волята на страните трябва да е изразена недвусмислено.

В процесния случай в договора от 29.09.1995 г. страните са посочили като цел на кредитирането „реструктуриране на съществуващи задължения съгласно приложена към договора писмена молба-обосновка“. Към делото няма приложени като доказателства старите задължения от 1994 г. (договорите за банков кредит), писменото искане на ответника от 29.09.1995 г. за предоставяне на кредит, както и молбата-обосновка. Следователно, не може да се установи по безсъмнен начин какво е било „подновяваното“ задължение, било ли е то действително, или не – защото старото задължение трябва да е валидно, предвид на това, че нищожно е подновяването на едно нищожно задължение. Ако се приеме, че са налице валидни стари задължения, c договора от 29.09.1995 г. те не се новират, тъй като липсва една от предпоставките за новация, а именно воля за подновяване.

Наредба № 9/31.05.1993 г. за класифициране на кредитите и образуване на специални резерви (законови провизии), действуваща към момента на сключване на договор № 12 „В“/29.09.1995 г., дава възможност за реструктуриране (предоговаряне) на отпуснатите банкови кредити. Според чл. 16, ал. 2 от Наредбата кредитът може да се реструктурира чрез рефинансиране, разсрочване, отсрочване или по други начини за облекчаване на дълга. Смисълът на посочените способи за преструктуриране на кредита според записаното в текста е „за облекчаване на дълга“, от което следва, че преследваната цел е създаване на възможности за изплащане на съществуващия дълг, а не за подновяването му. От това не следва, че страните не са могли да новират задължението, но както бе казано и по-горе, подновяване на старите задължения не е станало поради липса на воля за това. За да е налице обективна новация (доколкото в случая субектите на правоотношението са останали непроменени), новото задължение трябва да се различава от старото по предмета си – например стар дълг в пари се заменя c нов дълг за престиране на вещи, или по каузата си – например дължима цена по продажба да се оформи като заем. В процесния случай страните не са новирали нищо, а договорът не може да се приеме като друго освен като признание на съществуващия дълг и разсрочване на плащането съгласно изготвения погасителен план. Приетите нови срокове на издължаване обаче не водят до новация, защото срокът не може да се новира, тъй като той представлява само част от съдържанието на стария дълг. Ето защо ВКС счита, че новият договор не е погасил старите задължения от 1994 г. и не е създал задължения за ответника за заплащане – основанието, доколкото съществува може да се търси в задълженията от 1994 г.

1.2. Решение № 367 от 02.07.2007 г. по т. д. № 7/2007 г., II т. о. на ВКС

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че със сключеното споразумение менителничното поръчителство по процесните два записа на заповед е прекратено.

Решението е правилно. Правилно в тази връзка С. апелативен съд е счел, че сключеното на 30.05.1997г. споразумение има правната характеристика на договор за новация по см. на чл. 107 ЗЗД, доколкото е налице ясно и категорично изразено в клаузите на същото желание на страните по договорите за банков кредит, тези по двата записа на заповед и менителничните поръчители, вкл. ищеца за прекратяване на стария дълг и заместването му с ново задължение и доводите на касатора в противна насока са в разрез с доказателствения материал по делото. Обстоятелството, че новацията е засегнала едновременно както страните, така и съдържанието на сключените предходни договори, изключва, при отсъствие на изрично съгласие в противна насока, запазване на дадените обезпечения, гарантиращи стария дълг и като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения, въззивният съд правилно е приложил материалния закон.

Решения, постановени по реда на чл. 47, ал. 1 ЗМТА.

Решение № 171 от 08.12. 2011 г. по т. д. № 788/ 2011 г., т.к., І т.о. на ВКС

За да уважи предявените искове за връщане на заемната сума и за присъждане на неустойка, арбитражният съд е приел, че по силата на процесното споразумение задължението на ищеца по договорите за продажба е заменено със задължение по договор за безлихвен заем, който обаче включва клауза за неустойка.

Визираното споразумение съдържа характеристика на договор за новация. С него Д. Д. признава задълженията към търговското дружество, формирани от неотчетени плащания от клиенти на продадени стоки, собственост на дружеството, и в същото време е уговорено, че тази останала неотчетена сума остава у длъжника като предоставен безлихвен заем, който е следвало да се върне при условията, изрично регламентирани в споразумението. Новацията съставлява договор, по силата на който едно облигационно правоотношение се прекратява, а на негово място възниква ново облигационно правоотношение, отличаващо се от старото или с оглед на страните, или с оглед на други елементи. В случая е налице обективна новация, тъй като страните са преуредили отношенията си, като старото задължение на ищеца да върне неотчетените суми от продажбите се заменя с ново задължение – с ново основание, съдържащо елементите на договор за заем, по силата на който, ищецът се е задължил да върне предоставените суми, съгласно уговореното в договора без лихва, но включвайки клауза за неустойка. Или в случая е налице съществена разлика между старото и новото задължение, което го заменя, както и animus novandi, с оглед настъпване на последиците, които са функция от намеренията на страните, водещи и до извод за действителност на договора.

Определения, постановени по реда на чл. 288 ГПК[4].

3.1. Определение № 362 от 02.04.2009 г. по т. д. № 694/2008 г., т.к., II т.о. на ВКС

За тълкуването на волята на страните по сключения анекс

Не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице условията на чл. 280, ал. 1 ГПК – поставеният от касатора въпрос е фактически, а не правен.

За да уважи предявения насрещен иск, въззивният съд е приел, че с процесния анекс са отменени задълженията за учредяване на право на строеж за срок от 10 години и право на ползване за същия срок върху съществуващия комин, в т.ч. и уговорката, предвиждаща разходите по извършване на СМР – I и II етап да бъдат за сметка на изпълнителя, поради което е отпаднало основанието възложителят да не заплаща разходите за извършеното строителство.

След преценка на целия фактически и доказателствен материал по делото решаващият съд е приел, че подписаният между страните по делото анекс има правното значение на договор за новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, който води до новиране на предмета на договора. Тълкувайки съдържанието на цитираното допълнително съглашение по правилата на чл. 20 ЗЗД съдът е приел, че в случая договорът вече съчетава елементите на договор за изработка и на договор за наем, поради което ответникът, сега касатор дължи възнаграждение за извършеното и прието по него строителство. С решението е извършена преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства и съобразявайки разпоредбата на чл. 107 ЗЗД съдът е приел, че са налице предпоставките за новация поради постигнато от страните съгласие новото задължение на касатора да заплаща наем да замести първоначалното задължение за учредяване право на строеж и право на ползване и с оглед променения предмет на договора е отпаднало и задължението на ответника да извърши за своя сметка договорените строително-монтажни работи.

3.2. Определение № 354 от 12.05.2010 г. по т. д. № 705/2009 г., т. к., I т. о. на ВКС

Допустимо ли е да се правят изводи за наличието на договор за новация от счетоводните записвания на търговското дружество?

Не е допуснато касационно обжалване по поставения въпрос, тъй като не е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Предявен е иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на акционерите, с което се увеличава капиталът на дружеството чрез издаване на нови акции, като основанието е апорт на вземане на акционера Ч. по договор за заем със самото дружество. Като се е позовал на заключението на експертизата, въззивният съд е приел за изяснен произходът на сумата по договора за заем като резултат от новация на задължение на дружеството към акционера Ч., а именно дължима цена по договор за продажба на недвижим имот, поради което е прието за неоснователно възражението на ищците за несъществуване на апортираното вземане и нарушения при оценяването му.

Поначало е допустимо новиране на задължение за плащане на цената по договор за продажба на недвижим имот с договор за заем, какъвто е конкретният случай. Преценката на съда за съществуването на новация, а от там и на вземане на акционера Ч. към дружеството, е направена въз основа на данните в заключението на счетоводната експертиза, което съдържа не само данни за счетоводните записвания за задължението на дружеството към Ч. и неговата съпруга след продажбата на недвижим имот, но са цитирани документи /нотариален акт, решение на СД на дружеството за новиране на задължението по договора за продажба, за прекратяване на обслужване на договора за финансова помощ/, които са послужили като основание за счетоводните записвания.

3.3. Определение № 93 от 17.01.2014 г. по гр.д.№ 6306/ 2013 г., г.к., III г.о. на ВКС

Налице ли са действия по новиране, след като новацията не е оформена по надлежния ред? За да е налице новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, следва ли волята на страните да е изрично обективирана или може да се предполага и тълкува? Има ли изискване за задължителна форма /реквизити/ на новацията?

Не е допуснато касационно обжалване, тъй като не е налице никое от посочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Новационното намерение трябва да бъде изрично и недвусмислено изразено, да се установява от договора, а не да се предполага. Тази предпоставката не е налице, когато от сключения между страните нов договор не може да се установи наличието на намерение за новиране на старото задължение, поето с предходни договори /както е в конкретния случай/. Освен това не следва да се забравя, че мотивите на съда /които в това производството настоящата инстанция не контролира/ са за нищожност на целия сключен договор като такъв с невъзможен предмет. Нищожните задължения не могат да съставляват основа на валидна новация.

3.4. Определение № 349 от 09.05.2014 г. по т. д. № 3483/2013 г., т. к., I т. о. на ВКС

Променянето на срока, размера и обезпечението по договор за кредит води ли до новация по чл. 107 ЗЗД?

Не е допуснато касационно обжалване, тъй като посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице.

По делото е установено, че с анекси към договор за банков кредит – овърдрафт страните са променили срока за усвояване на кредита, съгласили са се да бъде заличена ипотеката върху един недвижим имот на длъжника и са револвирали кредита, но лицата, предоставили свой имот като обезпечение – касаторите, не са дали съгласие за това. За да отхвърли иска за установяване несъществуването на обезпечително правоотношение, въззивният съд е изложил съображения за неоснователност на доводите на ищците за сключване на договор за обективна новация между кредитодателя и кредитополучателя.

Преценката за наличието или липсата на обективна новация се извършва съобразно с уговорките в договора на страните и доколко се внася изменение в облигационното отношение, но определящата характеристика на договора за новация е погасителния му ефект спрямо стария /новирания/ дълг. В този смисъл произнасянето относно характера на сключен между страните договор, респ. анекс към договор и квалификацията му като договор за новация предполага тълкуване на договора по правилата на чл. 20 ЗЗД. Независимо от това по поставения правен въпрос са постановени принципни решения от ВКС, обективирани в задължителна за съдилищата практика на ВКС.

3.5. Определение № 373 от 19.06.2014 г. по т. д. № 1010/2013 г., т.к., II т.о. на ВКС

Може ли промяната на договорна клауза във връзка с увеличаването на базовия лихвен процент да доведе до новиране на договора и отпадане на отговорността на кредитополучателя и поръчителя?

Не е допуснато касационно обжалване. Според касационния състав поставеният от касатора въпрос е ирелевантен, тъй като в случая въобще не се касае за новация, а за изменение на вече съществуващото задължение.

Промяната на договорна клауза във връзка с увеличаването на базовия лихвен процент не е новация – поемане на ново задължение, а изменение на вече съществуващото. Страните не извършват подновяване, когато се променят сроковете, условията, лихвите или мястото на изпълнението, в който смисъл е и константната съдебна практика.

3.6. Определение № 456 от 17.06. 2015 г. по т. д. № 3660/ 2014 г., т. к., I т.о. на ВКС

Налице ли е обективна новация при промяна на няколко от параметрите на договора за кредит (размер на лихви, срок за изплащане, размер на месечна погасителна вноска) с анекс към договора за кредит?

Не е допуснато касационно обжалване, тъй като формулираният въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК – не кореспондира с всички променени параметри на процесния договор за кредит.

За да отхвърли предявените по чл. 422 ГПК искове, въззивният съд е приел, че от съдържанието на неподписан от ответницата анекс № 5 към договор за револвиращ кредит – последният подписан от същата в качеството й на солидарен длъжник, подписала в същото качество и анекси № 1 – № 4, е видно, че е налице обективна новация на задължението, поради което на основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД ответницата не отговаря за същото.

Съдът е отчел, че с първите три анекса е променян единствено срокът за погасяване на главницата. С анекс № 4 са променени и срокът за усвояване на кредита, годишният лихвен процент върху редовната главница, лихвата върху просрочената главница, като е декларирано изрично запазване на вече учредени обезпечения вкл. от ипотекарни и солидарни длъжници. Изводът си за обективна новация в анекс № 5 съдът основава на текста на пар. 1 от същия, според който „с подписването и считано от влизане в сила на анекса, страните се съгласяват и приемат, че уговореното с договора и анексите към него, в пълен обем и изцяло се преурежда, заменя и приема съдържанието в параметрите, установени с този анекс, който регулира всички отношения между страните до окончателното събиране вземанията на банката по договора за кредит в пълен размер“, ведно с текста на пар. 3 на анекс № 5, който въззивният съд е възприел несъответно на действителното му съдържание, в смисъл – че с подписването на анекса страните се уговарят „да се прекратят всякакви други условия, приети както към датата на договора, така и в предходните анекси към същия“, докато по същество се касае за уговорка правоотношението помежду им и след подписване на анекса да бъде подчинено на разпоредбите на Общите условия на [фирма] за предоставяне кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност в сила от 08.11.2010 год., вместо приетите до този момент за приложими ОУ в сила към 08.12.2008 год. Съдът е обосновал и извод, че дори преструктурирането на задължението би могло да съставлява новация, ако е изразена воля на страните за новиране, какъвто е случаят с анекс № 5.

В анекс № 5 – неподписан от ответницата, са преуредени размера на револвиращия кредит, сроковете за усвояването и погасяването му, размера на възнаградителната по предназначението си лихва върху редовна главница и тази върху просрочена такава /действително намалени спрямо кореспондиращите им в анекс № 4 лихвени проценти, но кого благоприятстват променените условия е обстоятелство, ирелевантно за новацията при наличие на предпоставките й/. Също така предходно учреден в обезпечение на договора за кредит залог по реда на Закон за договорите за финансови обезпечения /ЗДФО/ е заличен и учреден нов такъв по същия ред и е предвидено издаване на запис на заповед, авалиран от солидарните длъжници, за 110 % от размера на кредита. Изрично е предвидено запазване действието на ипотеката, учредена в обезпечаване на договора за кредит. Като цяло анекс № 5 изрично възпроизвежда структурата на договора за кредит, вкл. непроменящите се по съдържание разпоредби относно правата и задълженията на страните и специфични условия по изпълнението му, в отлика от съдържанието на предходните анекси, каквато отлика е и предхождащата конкретното съдържание на договора част – пар. 1 – 5 вкл., на която изключително се е позовал въззивния съд и в която е изрично упоменато и приложението на нови Общи условия .

IV. Обобщение.

Направеният обзор сочи, че в множество съдебни актове ВКС се придържа към установеното разбиране[5], че за наличието на обективна новация е необходимо промяната да засяга „съществените“ елементи на договора – предмета или основанието, а изменението на други „несъществени“ параметри на сделката не води до новиране на задълженията по нея. Присъства и по-смекчено становище[6], което не отрича по толкова категоричен и абсолютен начин настъпването на последиците по чл. 107 ЗЗД при постигнато съгласие за изменение на клаузи, които не засягат предмета и основанието на договора, като допуска наличието на новация и в хипотезата на изменение на други компоненти от съдържанието на сделката (например отсрочване, разсрочване или друго преструктуриране на задължения по договор за банков кредит), но само ако е налице ясно изразено новационно намерение на страните. Особен интерес поражда становището[7], според което инвестиционната цел е „съществен“ елемент от съдържанието на договора за банков кредит и нейното изменение предпоставя новиране на предмета на договора. Изводът е, че касационната инстанция не е съвсем еднопосочна по отношение на някои проблеми, витаещи около института на новацията, която продължава да вълнува умовете на теорията и практиката.

Автор: Диана Асеникова

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Срв. чл. 10, ал. 2, т. 1, пр. 2 ЗДФО: Клаузата за нетиране е уговорка от договор за финансово обезпечение, според която при неизпълнение задълженията на страните се прекратяват и се заместват от задължение за плащане на сума, равна на изчислената им текуща стойност. Още за нетирането чрез новация вж. Мангачев, Ив. Правна уредба на нетирането в Закона за договорите за финансово обезпечение. – В: Търговско и конкурентно право, 2008, № 5, с. 58 – 60.

[2] Съгласно мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2010 г., ОСГК и ОСТК „решението по чл. 290 ГПК, бидейки акт на казуално тълкуване, е задължително в тълкувателната си част само за долустоящите на ВКС съдебни инстанции по силата на предоставената на тричленния състав на ВКС институционална компетентност да уеднаквява практиката, формирана от решения на въззивните съдилища и решения на Върховния съд или на Върховния касационен съд, постановени преди влизане в сила на действуващия ГПК, като част от общото правомощие на ВКС да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. По отношение на други тричленни състави на ВКС даденото с решение по чл. 290 ГПК тълкуване не се ползува с такава задължителност“. Вж. още Сталев, Ж. Съдебната практика като източник на правото. – В: Съвременно право, 1997, № 6; Дойнов, Ив. Съдебната практика като особен източник на гражданското право след промените в касационното производство с действащия Граждански процесуален кодекс. – В: Съвременно право, 2015, № 2; Георгиев, Ив. За „задължителната“ практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела – В: Търговско право, 2016, № 1.

[3] Според мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2010 г., ОСГК и ОСТК решенията на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК, качествено се отличават от решенията по чл. 290 ГПК.

[4] Съгласно мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2010 г., ОСГК и ОСТК становището на отделния тричленен състав, изразено в определение по чл. 288 ГПК, представлява „само едно правно мнение“.

[5] Решение № 138 от 22.08.2013 г. по търг. д. № 27/2012 г., т.к., II т.о. на ВКС, Решение № 210 от 22.12.2014 г. по т. д. № 4090/2013 г., т. к., I т. о. на ВКС, Решение № 172 от 22.01.2015 г. по търг. д. № 3721/2013 г., т. к., I т. о. на ВКС, Решение № 136 от 06.11.2015 г. по т. д. № 2483 / 2014 г., т.к., II т.о. на ВКС, Решение № 175 от 25.02.2016 г. по т. д. № 2602 / 2014 г., т.к., II т.о. на ВКС, Решение № 118 от 08.06.2016 г. по т. д. № 729/ 2015 г., т. к., I т.о. на ВКС, Решение № 69 от 30.03.2017 г. по т. д. № 602/2016 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 789 от 22.04.2002 г. по гр. д. № 2292/2001 г., V г. о. на ВКС, Определение № 373 от 19.06.2014 г. по т. д. № 1010/2013 г., т.к., II т.о. на ВКС.

[6] Решение № 175 от 25.02.2016 г. по т. д. № 2602 / 2014 г., т.к., II т.о. на ВКС, Определение № 456 от 17.06. 2015 г. по т. д. № 3660/ 2014 г., т. к., I т.о. на ВКС.

[7] Решение № 225 от 03.08.2016 г. по т. д. № 3696/ 2014 г., т. к., I т.о. на ВКС.