Административният орган може да отмени влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил обжалван пред съд (защото не е подлежал на съдебно обжалване или въпреки че е подлежал, субективното публично право на съдебно производство не е било упражнено) при наличието на изчерпателно уредените в чл. 99 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) предпоставки. Същите предпоставки са приложими и за обявяване нищожността на административния акт от административния орган. Анализът на нормативната уредба на чл. 99 и сл. АПК сочи, че законодателят е предвидил производството по възобновяване като извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила порочен административен акт, необжалван по съдебен ред, при наличие на някое от изрично и изчерпателно изброените в чл. 99, т. 1 – т. 7 АПК основания. Предпоставките за възобновяване на производството по издаване на административните актове предполагат привеждане на актовете в съответствие с действителното фактическо и правно положение, съществувало към момента на тяхното постановяване. Отмяната по чл. 99 АПК е допълнително правно средство за осигуряване прилагането на принципите за истинност и законност на актовете, издавани от административните органи.
С оглед на правната стабилност на обществените отношения, възобновяването на производството не може да става безсрочно във времето, а само в определените от законодателя в чл. 102 от АПК срокове, които са преклузивни по своя характер и с изтичането им се прекратява компетентността на административния орган да възобнови производството по издаване на влезлия в сила общ или индивидуален административен акт с цел неговата отмяна или изменение. Поради това може да се приеме, че възобновяване на производството извън сроковете по чл. 102 АПК обуславя нищожността на издадения акт поради некомпетентност по време. В този ред на мисли възниква въпросът как следва да се преценява изтичането на сроковете по чл. 102 АПК в случаите, когато предмет на възобновяване е нищожен или унищожаем административен акт. Тук ще разгледам Решение № 4349 от 15.04.2010 г. по адм. д. № 16195/2009 г. на ВАС, което е образувано по касационна жалба на ректора на Медицински университет – София против решение на Административен съд София – град от 11.08.2009 г. по адм. д. № 2760/2009 г. С атакуваното решение АССГ е обявил за нищожна заповед на ректора на Медицински университет – София, с която е обявено за невалидно свидетелство, издадено от Медицински университет – София за придобита определена специалност на името д-р Иванова, в изпълнение на което е наредено: да бъде публикувано в печата съобщение за обявяване на невалидността на посоченото свидетелство, както и да бъдат изпълнени ред други изисквания. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел, че предмет на оспорване в образуваното пред него съдебно производство е административен акт, издаден в хипотезата на чл. 99, т. 1 АПК, с който поради констатирани нарушения на изискванията на Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (НПССЗ) е обявена невалидността на издаденото на жалбоподателката свидетелство за признаване на определена специалност. Изследвайки характера на обявения за невалиден удостоверителен документ, издаден в рамките на развилото се между д-р Иванова и ректора на МУ – София административно правоотношение по придобиване на определена медицинска специалност, с който се признават на лекаря права на специалист, съдът е преценил, че обективираното в същия волеизявление представлява позитивен и благоприятстващ адресата акт, който с оглед съдържанието и естеството му не е подлежал на обжалване. В този аспект решаващият съд е заключил, че процесното свидетелство за признаване на придобита специалност е влязло в сила от датата на неговото издаване – 01.01.2008 г и е започнал да тече преклузивният тримесечен срок по чл. 102 АПК. При това положение съдът е формирал извод, че към момента на постановяване на оспорената заповед за анулиране на свидетелството – 27.03.2009 г. въведеният с нормата на чл. 102, ал. 1 ПК тримесечен срок, течащ от момента на влизане в сила на акта, е изтекъл, с което възможността на административния орган за прилагане на извънредния способ за отмяна на основание чл. 99, т. 1 АПК е преклудирана. Като е приел, че ректорът на МУ – София се е произнесъл извън рамките на императивно установения в закона срок за това, АССГ е квалифицирал обжалваната заповед като нищожна, поради липса на компетентност по време (В този смисъл е например и Решение № 2969 от 17.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 1560/2008 г., 5-членен състав, в което се приема, че освен да отмени или да измени административния акт, административният орган може да и да прогласи неговата нищожност, но съобразно реда и основанията, регламентирани в чл. 99 АПК и в срока по чл. 102 АПК. Произнасянето на административния орган извън срока по чл. 102 АПК води до нищожност на този акт поради липса на компетентност по време. „Така че административният орган може да прогласи нищожността на издадения административен акт, но съгласно чл. 99 АПК и това не може да стане, след като срокът, регламентиран в чл. 102 от АПК, е изтекъл.).
В гореспоменатото Решение № 4349 от 15.04.2010 г. по адм. д. № 16195/2009 г. Върховният административен съд приема, че „…видно от формулирания в заповедта диспозитив, с обявяване на свидетелството за невалидно органът по същество е прогласил неговата нищожност. В този аспект настоящата инстанция счита, че ограничението по чл. 102, ал. 1 АПК не се разпростира върху възможността компетентният административен орган да прогласи, при наличие на основания за това, нищожност на административния акт, с оглед обстоятелството, че като неотменяеми безсрочно нищожните актове не влизат в сила. Да се приеме обратното би означавало акт, който страда от съществен порок, обуславящ неговата нищожност, да бъде стабилизиран само поради обстоятелството, че е изтекъл срокът за служебната му отмяна по реда на чл. 99, т. 1 АПК.“ Приема се още, че в случай на нищожност на свидетелството, последното не би могло да произведе предписания правен ефект, а изтичането на срока по чл. 102, ал. 1 АПК не би могло да го валидира. Съгласно правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми – нищожност и унищожаемост, като разликата е в степента на порока, засягащ административния акт, в последиците от проявяването му и в способите за тяхното преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. Поради изначалното наличие на такива сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо в административното право е въведен принципът, че всеки субект може да се позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето ( по аргумент от чл. 149, ал. 5 от АПК). „След като възобновяване на производството е възможно по отношение на влязъл в сила индивидуален административен акт, по аргумент за по-силното основание това е възможно и по отношение на нищожен административен акт (с оглед по-тежките нарушения на изискванията за законосъобразност). Поради създадената нежелана от правния ред привидност, че актът е породил предписаното му правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения, корективното тълкуване на чл. 99 АПК е единственият механизъм за отстраняване от правния оборот на нищожните, но неподлежащи на административен и/или съдебен контрол актове (арг. от чл. 97, ал. 1, чл. 168, ал. 2 АПК)“. Трудно бих могъл да споделя становището на Върховния административен съд, изразено в горепосоченото решение, защото неговото възприемане донякъде противоречи на основни положения за стабилитета на административните актове и извънредния характер на производството по чл. 99 АПК. Както се спомена по-горе нищожните административни актове не пораждат правно действие от момента на издаването им и затова те могат да бъдат оспорени неограничено във времето и всеки може да се позове на тяхната нищожност. Според мен не трябва да се допуска да се обявяват за нищожни влезли в сила административни актове от административния орган – техен издател, извън сроковете на чл. 102 АПК, защото противното би предпоставяло възможност за реална злоупотреба с властнически правомощия. Затова, според мен, когато административния орган прогласява нищожността на административния акт трябва да е съобразно реда и основанията, регламентирани в цитираната разпоредба и в срока по чл. 102 АПК. Произнасянето на административния орган извън срока, посочен в горепосочената разпоредба, води до нищожност на този акт поради липса на компетентност по време. В този смисъл смятам, че административния орган може да прогласи нищожността на издадения административен акт съобразно чл. 99 АПК, но това не може да стане, след като срокът, регламентиран в чл. 102 АПК, е изтекъл.
Автор: Кристиян Трендафилов
Подобни статии
ПРЕГЛЕД НА ЧАСТ ОТ СЛУЧАИТЕ, В КОИТО ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЕ Е ПОЗОВАЛ НА ЧЛ. 6 ОТ ЕКПЧ, ЗА ДА ОСИГУРИ НА ГРАЖДАНИТЕ ДОСТЪП ДО ПРАВОСЪДИЕ И ДО СЪДЕБНА ЗАЩИТА
В кои случаи визата има статут на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ?
НАЛИЦЕ ЛИ Е СЪЩЕСТВЕНО НАРУШЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПРАВИЛА, СЪСТАВЛЯВАЩО САМОСТОЯТЕЛНО ОСНОВАНИЕ ЗА ОТМЯНА НА ПРИЕТИЯ НОРМАТИВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ, ПРИ НАРУШАВАНЕТО НА НОРМАТА НА ЧЛ. 26, АЛ. 2 ОТ ЗНА?
ПРЕКЪСВАТ ЛИ ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ ОБЕЗСИЛЕНИТЕ ПО ПРАВО ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ, КОГАТО ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО Е ПРЕКРАТЕНО ПОРАДИ ПЕРЕМПЦИЯ?
ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА ПРОКУРОРА В АДМИНИСТРАТИВНИЯ ПРОЦЕС
