Жан Боден (1530 г. – 1596 г.) – закон за издигането
Жан Бодeн никога не получил висок пост или голямо заплащане. И именно затова се превърнал в това, което е…
След като изучавал право в университета в Тулуза, отишъл в Париж и работил като адвокат, а по-късно бил назначен за делегат на краля по време на среща на френските генерални щати. Веднъж обаче Боден дал становище, че монархът не може да налага нови данъци на народа, заради което бил пропъден от столицата и се установил в град Лаон, където станал служебен защитник в местния съд. Хубавото на всичко това било, че на тази позиция Боден имал достатъчно време за размисъл и писане и се заел с първия си научен труд. А до най-важната си идея той достигнал, след като по време на т.нар. френски религиозни войни (1562 г. – 1598 г.) между католиците и протестантите, Боден бил хвърлен в затвора и тогава си дал сметка, че за да се гарантира реда в една държава, централната власт трябва да може да наложи волята си, въпреки несъгласието на поданиците. Така Боден за първи път формулирал концепцията за държавния суверенитет. Той смятал още, че католическата църква не трябва да се меси в държавните дела и че религията не следва да се налага със сила, поради което в една държава може да съществуват няколко религии, а не само една, определена от централната власт. Поради това Боден се смята и за основоположник на идеята за религиозна толерантност. След като новият френски крал Анри IV (известен с прозвището Добрия Крал Анри) се възкачил на престола, и повлиян от идеите на юриста, той издал т.нар. Нантски едикт, който осигурил религиозната търпимост към хугенотите (френските протестанти) и мира в държавата. Бодeн се смята за един от най-значимите теоретици на правото в историята.
“Що се отнася до малките фигури… понякога при тях законът за издигането може да вземе превес над закона на гравитацията.” – Рафаел Лафърти
“Никой не е твърде незначителен за значителните дела.” – цитат от неизвестен автор
Роско Паунд (1870 г. – 1964 г.) – в публичен интерес
Роско Паунд бил син на съдия, но първоначално избрал биологията за своя професия. По-късно обаче установил, че правото му харесва повече и след като се дипломирал по специалността, станал помощник-съдия и преподавател. Все пак едно нещо той пренесъл от биологията в юридическата наука – способността да наблюдава поведението на индивидите, което донякъде допринесло за развитата от него идея за т.нар. социологическа юриспруденция и юридически прагматизъм. Паунд смятал, че законодателят не следва да създава бланкетни норми, а да следи за техния последващ ефект и прилагане. Така например, Паунд пръв предложил въвеждането на стриктна отговорност на работодателя за вредите, претърпени от работници при индустриални инциденти, за да се прекрати практиката работниците да остават без обезщетение поради използваните като защита от страна на работодателите декларации за отказ от права, подписвани от работниците при постъпването им на работа. Паунд също така настоявал, че трябва да се прави разграничение между субективно право и правото на иск и че само този, на когото принадлежи правния интерес, може да предяви иск; той предложил и идеята за действие в публичен интерес, когато например група хора подават колективен иск в защита на околната среда.
Той е известен и с това, че работел често по 16 ч. на ден като оставил внушителен брой научни трудове и е един от най-цитираните американски юристи.
През 1916 г. Паунд бил назначен за ректор на Harvard Law School. След встъпването си на поста въвел толкова стриктни изисквания за качеството на обучението, че едва една трета от приетите студенти получили дипломи – останалите били скъсани на изпитите.
Защото това също е в публичен интерес.
“Идеята за публичния интерес означава, че в някои случаи правата на дадени индивиди могат да бъдат пожертвани в името на общото благо.” – перифраза по цитат от Айн Ранд
Томас Хобс (1588 г. – 1679 г.) – ubi societas ibi jus
Англичанинът Томас Хобс останал без баща твърде малък, но неговият чичо се погрижил да му осигури добро образование. Томас обаче имал нещо като собствена програма за обучение – наблягал на това, което му харесвало, а за другото нехаел и въпреки това, бил един от най-добрите ученици. Развивал се в много области, сред които история, литература, физика. След дипломирането си станал преподавател на сина на Уилям Кавендиш. Веднъж обаче Хобс дочул за водещите се по това време философски спорове и се заинтригувал от философия и право. Особено го вълнувал въпросът как и защо е възникнало обществото и така стигнал до написването на прословутата си книга “Левиатан”, където при изследването на основите на държавата и правото Хобс за първи път изказва идеята за т.нар. “социален договор”, при който с цел да се избегне живот в анархия и престъпност, индивидите стават част от общество с ясно наложени правила. “Левиатан” може би щял да остане не особено известен труд, ако след написването му Хобс не бил обвинен в атеизъм, което означавало, че книгите му не можело да бъдат отпечатвани в Англия. Така, след като бил практически отхвърлен от обществото в родината си, той се свързал с чуждестранни издатели и това му осигурило широка аудитория, превръщайки го в един от най-влиятелните философи.
“За състоянието на едно общество може да се съди по законите, които създава.” – цитат от неизвестен автор
Жан Карбоние (1908 г. – 2003 г.) – правото в услуга на обществото
Жан Карбоние се слави като най-добрият френски юрист на ХХ в. Сред неговите основни интереси било семейното право и той забелязал, че често пъти законодателството не отговаря на реалността в обществото – например, въпросите за съжителство без брак, наследяването в този случай и пр. Това го накарало да започне да прави анкети относно общественото мнение по повод законодателните промени, които искал да предложи, и така Карбоние се превърнал в един от пионерите на правната социология. Той твърдо вярвал, че правото трябва да се нагажда към промените в общественото развитие и именно това е ролята на правната социология – да установи какви са нуждите на социума от правно регулиране. Благодарение на законодателните реформи, предложени от Карбоние, за първи път през 1975 г. Франция въвела развода по взаимно съгласие и института на фактическото съпружеско съжителство. Сред най-влиятелните трудове на Карбоние са “Въведение в гражданското право” и “Flexible droit – pour une sociologie du droit sans rigueur”, в който той разглежда сферите от живота, които не са регулирани от позитивното право, но въпреки това съдържат определени правила, продиктувани от религията, морала, нравите и др. Карбоние пръв въвежда термина “не-право” (Non–droit), като го разграничава от хаоса и откроява неговата социална функция.
“Когато обичаите на обществото се променят, правото трябва да се нагоди към тях.” – Уилям Мъри
Дейвид Хюм (1711 г. – 1776 г.) – правилата на играта
Шотландецът Дейвид Хюм отрано осъзнал, че за да се измъкне от бедността, в която израсъл, трябвало добре да се учи. Той се надявал един ден да стане университетски преподавател и четял толкова много, че практически си докарал нервен срив, който лекарят му определил като “болестта на знаещите”. След публикуването на едно негово съчинение обаче, Хюм бил обвинен в атеизъм и така изгубил всякаква надежда за назначение в университета в Единбург. Вместо това, станал библиотекар, което всъщност му помогнало, защото благодарение на достъпа до големия брой научни произведения, Хюм успял да напише най-добрата книга по история на Англия, съществувала до този момент. И така той най-сетне постигнал успеха, за който толкова силно мечтаел. Идеите и трудовете на Хюм са повлияли на поколения учени и нищо чудно, че на входа на мавзолея му има огромен фенер, символ на просветлението.
А тук той е включен поради теорията му, че в правото, както и при всяка игра, за да участва, човек трябва да познава правилата и да се съобразява с тях.
“Правото е единствената игра, в която най-добрите играчи седят на скамейката.” – цитат от неизвестен автор
Автори: Инна Учкунова и Олег Темников
