Франсис Либер (1798 г. – 1872 г.) – по хуманен начин
Франсис Либер още от малък мечтаел да стане войник и едва 16-годишен, по време на наполеоновите войни, се записал като доброволец в пруската армия. Бил ранен в битката при Ватерло и това белязало по-нататъшната му съдба. По-късно, поради либералните си идеи за премахване на монархията, Либер бил хвърлен в затвор, а след това емигрирал в Америка, където работел като учител и заемал и други постове преди да стане професор по политически науки в Колумбийския университет в Ню Йорк. По време на американската гражданска война Либер загубил един от синовете си, а друг бил тежко ранен, затова той бил твърдо решен да направи нещо за хуманизирането на начините за водене на война. Именно по това време написал прословутия кодекс, наречен Кодекс на Либер, относно регулиране действията на армията при водене на военни действия, който е първия по рода си подобен документ и с това се сложило началото на международното хуманитарно право.
“Ако изберем да се справим по хуманен начин с нечовешки ситуации, ще преобърнем света.” – Злата Филипович
Кордел Хъл (1871 г. – 1955 г.) – за способността да се лавира
Кордел Хъл е най-дълго служилият държавен секретар на САЩ. Нищо чудно, след като едва на 16-годишна възраст произнесъл първата си публична реч и показал таланта си на оратор. Ето защо следвал право и се насочил към политиката, бивайки избран за член на камарата на представителите, а през 1933 г. получил и поста държавен секретар. Още с встъпването си в длъжност доказал умението да лавира, след като кметът на Ню Йорк обидил представители на германската националистическа партия, а Хъл успял да оправдае постъпката с правото на свободно изразяване. По-късно, когато германците на свой ред обидили американците, знаейки, че няма да успее да ги накара да се извинят, но целейки все пак да защити достойнството на родината си, Хъл поискал “обяснение”, вместо “извинение”. По време на службата си Хъл бил изправен пред много предизвикателства, най-вече създаването на Организация на обединените нации с цел предотвратяване на трета световна война и именно Хъл е човекът написал текста на Устава на ООН. За това той бил удостоен с Нобелова награда за мир през 1945 г. Други негови заслуги, постигнати благодарение на прословутото му умение да лавира, са установяването на приятелски отношения с латиноамериканските държави и т.нар. “формула Хъл”, която е неизменна част от почти всички договори за насърчаване на инвестиции, според която при експроприация на имущество се дължи навременно, ефективно и пълно обезщетение.
“Добрите адвокати имат добри аргументи. Най-добрите адвокати могат да лавират дори с лошите аргументи.” – цитат от неизвестен автор
“Не ми трябва адвокат, който да ми каже какво не мога да правя. Наемам само онзи, който може да ми каже как да направя онова, което искам.” – Дж. П. Морган
Ърнест Сатоу (1843 г. – 1929 г.) – изненадата на Сатоу
Ърнест Сатоу тъкмо бил завършил Лондонския университетски колеж, когато Британската дипломатическа служба си търсела…. преводач, а не точно представител за Япония и понеже Ърнест знаел езика, се оказал подходящ за назначението. В плана не влизало той да има особен принос към международната политика и право, но пък изненадите са хубави именно защото никой не ги очаква. Ърнест сякаш бил роден за изкуството на дипломацията – с няколко хода спечелил доверието на японските шогуни и си изградил име на добър дипломат. След това получил постове и в други държави и натрупал огромен опит, освен това имал нещо като страст към писането. Той оставил не само личен дневник, заемащ 47 тома, но и наръчник по дипломатическа практика, който се изучава и до днес и е сред най-влиятелните трудове в областта.
“Понякога точно хората, за които другите мислят, че нищо не могат да постигнат, правят нещо, което никой не може да си представи.” – цитат от филма “Игра на кодове”
Гленвил Уилямс (1911 г. – 1997 г.) – велики промени
Гленвил Уилямс още като студент показал заложбите си на талантлив юрист – когато предал писмената си работа по един от предметите в Кеймбриджкия университет, професорът, който я проверил, се видял принуден да попита свой колега дали не е станала някаква грешка и дали тази писмена работа не е предадена като защита на докторска степен – толкова високо било качеството й…
Гленвил Уилямс бил изключително срамежлив, затова се отдал основно на писане на учебници по наказателно право. Станал известен като най-изтъкнатият британски пеналист.
И ако си мислите, че един единствен човек не може да допринесе за въвеждането на важни обществени и правни промени, то нека ви кажа, че в своите трудове Гленвил Уилямс обсъждал въпроси като: узаконяване на евтаназията, легализирането на аборта, изкуственото осеменяване и ред други проблеми, които допреди това били табу, но благодарение на него били регламентирани като част от демократизацията на британското общество.
“С натрупване малките неща могат да предизвикат велики промени.” – Нарендра Моди
Робърт Сесил (1864 г. – 1958 г.) – по-добър свят
Британецът Робърт Сесил служил като доброволец към Червения кръст, а сетне като министър на блокадата по време на Първата световна война и това го накарало да осъзнае, че трябва да се вземат мерки за осигуряването на мир в света. Той бил първият, който предложил изолация и контрамерки срещу държави, използващи агресия, също така за първи път формулирал правилото за изчерпване на мирните средства преди пристъпване към атака или военна отбрана срещу нападение. Робърт Сесил формулирал и идеята за създаване на международен форум, където държавите да могат да обсъждат въпроси, касаещи мира и сигурността и именно така се стигнало до учредяването на Общество на народите през 1919 г. Робърт Сесил практически отдал целия си живот на създаването на този механизъм за поддържане на мир между държавите и дори след като британското правителство отказало да намали броя на бойните си кораби, Сесил подал оставка като член на Парламента и продължил да работи за популяризирането на Общество на народите. А когато то било заменено от ООН след края на Втората световна война, 82-годишният тогава Сесил бил поканен да закрие последната сесия на Обществото в знак на почит към неуморния му труд и отдаденост на каузата за световен мир. За своя принос той бил удостоен и с Нобелова награда за мир.
“Ние сме благословени да живеем в ера, в която можем да допринесем за забраната на войната и замяната й с нов правен ред. Ако успеем в тази задача, ще се спасим не само от страданията, причинени от войната, но и от тези, свързани с разпределението на земните ресурси, гладът, страхът, неграмотността, ще дойде време на нови научни открития, ще изградим един по-добър свят на социално, икономическо и политическо равенство.” – перифраза по цитат от Лайнъс Полдинг
Автор: Инна Учкунова и Олег Темников
