Аристид Бриан (1862 г. – 1932 г.) – добрият юрист е добър политик
За французина Аристид Бриан може да се каже само едно нещо – той е човекът, чиито идеи са предопределили облика на съвременния свят. Още като студент по право той се запалил по журналистиката, пишел за ляво ориентирани вестници и попаднал във Френската социалистическа партия, което му отворило път към голямата политика. По негово предложение през 1905 г. бил приет закон, който отделял държавата от църквата – ход твърде важен в страна, където са се водили редица войни между протестанти и католици – така за първи път държавата престанала да подкрепя която и да е религия, станало законно да се работи в неделя, членовете на парламента не казвали вече молитва преди всяка сесия, започнали да се сключват цивилни бракове и пр. По-късно Бриан станал министър на образованието и цели единадесет пъти бил преизбиран на поста министър-председател на Франция. Негов принос е и въвеждането във Франция на задължително социално осигуряване за болест и възраст, но това, за което целият свят е задължен на Бриан, е идеята му за т.нар. Пакт Келог-Бриан, съгласно който държавите се съгласяват, че употребата на сила не може да бъде инструмент на външната политика – с това била направена първата крачка към забраната, залегнала днес в чл. 2, ал. 4 от Устава на ООН, която е светая светих на международното публично право и съгласно която “[в]сички членове на организацията се въздържат в международните си отношения от заплашване със сила или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава или по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите на Обединените нации.”
Пак на този талантлив политик принадлежи и идеята за създаване на европейски икономически съюз, който да поддържа мира на континента. След Втората световна война от тази идея се родила Европейската общност за въглища и стомана, предшественик на днешния Европейски Съюз.
За приноса си към международното право през 1926 г. Аристид Бриан бил удостоен с Нобелова награда за мир.
“Мирът не е отсъствие на конфликти, а решаването им с мирни средства.” – Роналд Рейгън
“Желанието пряко да влияят на правото е причината много юристи да станат политици.” – цитат от неизвестен автор
Илайхю Рут (1845 г. – 1937 г.) – юристът, който превърна Америка в световна сила
Илайхю Рут сякаш бил белязан да успява във всичко, с което се захване – той се справял блестящо както в практиката си на адвокат, така и като държавен секретар на САЩ. Негови клиенти били някои от най-богатите американски бизнесмени, сред които самия Андрю Карнеги, но още по-широка известност Илайхю Рут постигнал именно на поста държавен секретар. В това си качество той спомогнал много за превръщането на САЩ в световна сила, след като дал съвет да изграждането на Панамския канал, започването на политика на “отворени врати” спрямо Китай, модернизиране на армията и влизане във Втората световна война и др. Рут също така бил избран от Карнеги да председателства неговата фондация за мир (“Carnegie Endowment for International Peace”) и участвал в създаването на Хагската академия по международно право, както и в учредяването на Постоянния съд към Лига на Нациите. Заради усилията си по утвърждаване на международното право Рут бил удостоен с Нобелова награда за мир – един от малкото юристи, които могат да се похвалят с подобно признание.
А тайната на неговия успех e съвсем простичка – усърдието и дисциплината винаги биват забелязани.
“Геният е човек с талант и с усърдието на човек, който няма талант.” – Габриел Лауб
Даниел Уебстър (1782 г. – 1852 г.) – случайности
Даниел Уебстър е един от най-видните американски юристи и държавници. След като завършил колеж, започнал стаж при един адвокат, но т.к. семейството му било бедно и имал още 8 братя и сестри, Уебстър прекъснал стажа си и се върнал в родния си град, за да работи като учител и да припечели повече пари, с които да помогне за образованието на по-малкия си брат си, който също искал да стане юрист. След това Уебстър започнал отново стаж в кантора в Бостън, а след като издържал успешно държавния изпит, се завърнал в родния си град, този път за да се погрижи за болния си баща и междувременно подхванал своя адвокатска практика. През 1806 г. баща му починал и младият адвокат решил да се премести в по-голям град, като оставил кантората си на своя брат, който вече се бил дипломирал. Уебстър скоро си спечелил славата на изключителен оратор и благодарение на това му качество бил избран дори в Камарата на представителите. В интерес на истината, именно една негова реч от 1830 г. (“Second Reply to Hayne”) се слави като най-добрата реч, произнасяна пред Конгреса на САЩ и се е изучавала от студентите по ораторско майсторство. По-късно по време на службата си като държавен секретар Уебстър допринесъл и за развитието на международното право, когато вследствие инцидент, касаещ парахода “Каролина” (който бил използван от канадски бунтовници и бил запален от британските сили като предпазна мярка), той написал становище, в което формулирал тест, приложим при определяне на това дали действията на една държава, която се отбранява от предстоящо нападение, са легални (т.нар. “Caroline test”).
Даниел Уебстър е спечелил едва половината дела, по които се е явявал пред съд, но независимо от това, пледоариите му били толкова добри, че често пъти съдиите дословно ги цитирали в решенията си.
Уебстър също така на два пъти бил номиниран за кандидат-президент на САЩ и въпреки, че не спечелил изборите, той бил дотолкова уважаван от съперниците си – Уилям Харисън и Закари Тейлър, че при встъпването си в длъжност те го поканили за свой заместник. По ирония на съдбата, двамата президенти умрели по време на службата си, което означавало, че Уебстър автоматично щял да поеме президентството, ако бил приел поста заместник-президент, но той никога не разчитал на случайности…
“Повечето адвокати ще ви говорят само за делата, които са спечелили. Аз мога да ви кажа за тези, които съм загубил, защото този, който има само победи, не е имал много дела.” – Кларънс Дароу
“Ако разчитаме на случайността, вместо на правото или на труда си, това ще отслаби обществото.” – перифраза по цитат от Ралф Сокман
Самюел Скот (1846 г. – 1929 г.) – да работиш за името си
Самюел Скот принадлежал към известен род от гр. Хилсбъри, Охайо. След като следвал право в Университет Маями в Охайо, Самюел се завърнал в родния си град, за да помага в бизнеса на баща си, а през около 1875 г. пътувал до Испания, където му направило впечатление как сборника средновековни закони “Siete Partidas” бил повлиял върху развитието на юриспруденцията в Южна Америка по време на колонизацията. Така историята на правото се превърнала в главен интерес за Самюел. През 1894 г. той бил избран за председател на местната банка, но две години по-късно името му било замесено в скандал, касаещ злоупотреба със средства. Това наранило дълбоко честта на Самюел и той се оттеглил от обществения живот, посвещавайки се на любовта си към юридическата наука. До края на живота си той работил върху преводите на “Siete Partidas”, Визиготския кодекс и Юстиниановия кодекс (Дигестите). Завършването на седемнайдетте ръчно изписани тома с превода на Дигестите му отнело цели 8 години и дълго време това бил единственият превод на английски език на този най-влиятелен документ в историята на правото. По този начин Самюел успял да изчисти името си и да го запише в историята.
“Първо ти работиш за името си, после то работи за теб.” – цитат от неизвестен автор
“Работи, докато вече нямаш нужда от представяне.” – цитат от неизвестен автор
Джон Хъмфри (1905 г. – 1995 г.) – малко човечност
Името Джон Хъмфри може би не ви говори нищо, но това не намалява факта, че той е повлиял в огромна степен на развитието на правото. Джон загубил отрано своите родители, а при инцидент дясната му ръка била ампутирана, за което в училище му се подигравали. Затова той израснал твърдо убеден, че човешкото достойнство и права трябва да бъдат уважавани.
След като изучавал право в канадския университет МакГил, Джон станал преподавател там и се прочул със своите възгледи и със създаденото от него училище по дебати.
Така през 1946 г. той бил натоварен от ООН със задачата да напише текста на Всеобщата декларация за правата на човека, с което се слага началото на тяхната международна защита като реакция против зверствата, извършени по време на Втората световна война. Джон съумял да напише текста толкова умело, че да успее да привлече подкрепата на възможно най-голям брой държави, т.к. много от тях се бояли, че подписването на декларацията ще даде основание за намеса във вътрешните им дела.
По негова идея също така е създаден и Комисариатът по човешките права към ООН.
За работата си по утвърждаването и защитата на човешките права Джон Хъмфри получил международно признание.
“Няма мир без развитие… няма развитие без зачитане на човешките права.” – Ян Елиасон
Автор: Инна Учкунова и Олег Темников
