Публий Ювенций Севериан (67 г. – 130 г.) – обединението прави силата
Вероятно не сте чували името на Публий Ювенций Севериан, но не е възможно през време на обучението си по право да не сте попадали на поне една негова максима.
Данните за неговия живот са съвсем оскъдни, но е известно, че той бил преподавател в едно от двете най-престижни юридически училища на Древен Рим – Прокулианската школа. Неговият съвременник Публий Салвий Юлиан пък преподавал в Сабиниановото училище. Двамата били в такава вражда, че единият никога не споменавал името на другия и не цитирал негови трудове при каквито и да било обстоятелства. По тази причина Севериан можел да остане забравен от историята, т.к. Юлиан разполагал с много повече власт, но все пак това не се случило, понеже Севериан завещал на юристите някои от най-важните латински максими, сред които: “ius est ars boni et aequi” (“правото е изкуство на доброто и справедливостта”) и “impossibilium nulla obligatio est” (“никой не може да бъде задължен за невъзможното”).
Учениците на връждуващите преподаватели дълбоко уважавали и двамата и искали да могат да цитират и единия и другия. Затова през ІІ в. двете училища най-накрая били обединени.
“Обединение, право, свобода” – първите три думи от германския химн
Хенри де Брактън (1210 г. – 1268 г.) – корона на английската юриспруденция
Хенри де Брактън се родил през 1210 г. в малко английско градче, принадлежащо към графство Девън. След като завършил право в Оксфордския университет, той постъпил като стажант, а след това и като съдия в съда в родния си град. И вероятно Хенри щял да остане никому неизвестен… ако не бе имал навика да си събира решенията, постановени от онези съдии, от които се възхищавал. Той преписвал старателно решенията в една тетрадка и скоро натрупал близо 2000 от тях. По онова време съдебните решения не били публично достояние и на Хенри му хрумнало, че би било полезно, ако напише учебник с цитати от истински съдебни актове. До този момент това не било правено, поради което неговата книга “Върху законите и обичаите на Англия” (“De Legibus et Consuetudinibus Angliae”) предизвикала същинска революция в английското право. За първи път нуждата от публикуването на съдебните решения била осъзната и под влиянието на Хенри де Брактън английските съдилища започнали да издават ежегодници (“yearbooks”), което не само развило съдебната практика и правилното прилагане на законите, но осигурило и прозрачност на процеса. Освен това, именно благодарение на идеята на Хенри в английското право се зародило т.нар. stare decisis или прилагането на прецеденти, при което с цел установяване на постоянна практика съдът цитира предходни решения, постановени по същия въпрос. И ако това не е достатъчно, то може да се добави, че Хенри за първи път в света развил идеята за mens rea в наказателното право, тоест че съдът трябва да изследва въпроса за умисъла, а не единствено престъпния акт (“actus reus”); той също така извел правилото, че договорите трябва да се спазват (“pacta sunt servanda”) в основополагащ принцип на облигационното право – дотолкова, че крал Едуард ІІІ го превърнал в свое мото и пр.
Поради заслугите си Хенри станал известен като “корона на английската юриспруденция”.
А ако се питате кое е качеството, благодарение на което един невзрачен провинциален съдия записал името си в историята?
Хенри бил толкова трудолюбив, че дори понякога негови колеги съдии се притеснявали да застават редом с него на съдебната скамейка, т.к. ги потискал с непрекъснатата си активност и ентусиазъм…
“Важно е човек да е активен в каузите, които са важни за него, защото именно това е начинът, по който променяме света…” – цитат от неизвестен автор
Жан-Жак Режи де Камбасерес (1753 г. – 1824 г.) – да напишеш нещо, което си струва да се чете и да направиш нещо, за което си струва да се пише
Бенджамин Франклин е казал: “Или напиши нещо, което си струва четенето или направи нещо, за което си струва да се пише.” Французинът Жан-Жак Режи де Камбасерес е постигнал и двете.
Той произхождал от благородническо семейство на потомствени юристи. По време на и след Великата френска революция работил като дипломат, политик и юрист, затова след идването си на власт Наполеон Бонапарт го избирал за свой първи консул. Една от задачите, които Наполеон възложил на де Камбасерес, било опростяването на системата от граждански закони, които до този момент били разхвърляни в над 4000 отделни документа, което създавало хаос. Вдъхновен от Юстиниановия Кодекс и с помощта на Порталис, Малвил, Биго и Тронше само за един месец де Камбасерес успял да създаде, първия вариант на бъдещия Наполеонов Кодекс, приет през 1804 г.
Наполеоновият Кодекс се смята за един от най-добрите нормативни актове в историята и по-късно бил взаимстван от почти всички държави, принадлежащи към романската правна система. Той и до днес е в сила (със съотвените изменения) във Франция, Белгия, Люксембург и редица други държави.
Уважението към де Камбасерес било толкова голямо, че той станал причина за още една важна законодателна реформа, този път на френската наказателна система – де Камбасерес бил хомосексуалист, а допреди това във Франция съществувал закон, наказващ хомосексуализма. Поради респекта, който питаели към де Камбасерес, членовете на френското Учредителното събрание отменили този закон. Много държави последвали примера на Франция, а името на де Камбасерес станало нарицателно за човешката толерантност.
“Най-добрият резултат от образованието е толерантността.” – Хелън Келър
Анри Дюнан (1828 г. – 1910 г.) – “Къде отиде човечността?”
За разлика от повечето хора, споменати тук, Анри Дюнан не е юрист, но това не му е попречило да направи нещо с огромно значение за международното публично право и най-вече хуманитарното право.
Той бил родом от Швейцария, син на просперишращ търговец, чиито бизнес наследил. През 1859 г. 31-годишният тогава Дюнан бил вече на свой ред заможен млад търговец и по време на път за Алжир станал свидетел на последиците от битката при Солферино, при която Франция разгромила Австрия. На бойното поле видял над 12 000 загинали и ранени австрийски войници и над 15 000 загинали или ранени френски и сардински войници. Тази сцена променила живота му завинаги. След завръщането си от Алжир той написал книгата “Спомен от Солферино”, като в края й апелирал за създаването на организация, която да се грижи за пострадалите от войните. Книгата попаднала в ръцете на Гюстав Моание – директор на Женевското дружество за обществена грижа. Воден от желанието си да присвои идеята, Моание яростно се впуснал в подпомагане усилията на Дюнан за свикване на конференция за създаване на международна организация в помощ на ранените.
Датата 17 февруари 1863 г. се счита за дата на основаване на Международния червен кръст, а на последвалата конференция по настояване на Маяние Дюнан изпълнявал ролята на обикновен протоколчик, докато Моание се опитвал всячески да омаловажи приноса му и да изтъкне себе си.
Междувременно, поради факта, че за да свика конференцията, Дюнан бил обиколил на свои разноски повечето европейски държави, водейки преговори с държавни глави и други официални представители, той не можел да обръща внимание на своите бизнес дела и банкрутирал. Изпаднал в депресия и дълбоко обиден, Дюнан заминал за Париж. Той не успял да се справи с дълговете си и в следващите тридесет години живеел в нищета и изолация.
През 1895 г. един журналист се заинтригувал от историята му и написал статия за създателя на Червения кръст. Едва тогава светът заговорил за него. През 1901 г. той станал първият носител на Нобеловата награда за мир. Дюнан отказал да похарчи дори един цент от връчената му парична сума и умрял така бедно, както и живял. Последните думи, които изрекъл били: “Къде отиде човечността?”…
“Седемте обществени гряха са: политика без принципи, богатство без труд, удоволствие без съвест, познание без характер, търговия без морал, наука без човечност и вяра без пожертвования.” – Махатма Ганди
Humanitatis optima est certatio (“Най-благородното състезание е състезанието по човечност.”) – Сир
Густав Ролен-Жакмен (1835 г. – 1902 г.) – призвание
Густав Ролен-Жакмен бил белгийски юрист и дипломат. Той отрано открил, че международното право било негова страст и затова през 1869 г. заедно със своите двама приятели Тобиас Асер и Джон Уестлейк основали първия в света журнал по международно и сравнително право. А след като по време на Френско-Германската война от 1870-1871 г. се усетила нуждата от още по-строги правила относно воденето на война, мирното решаване на спорове и пр., по идея на Густав през 1873 г. бил основан първият институт по международно право (“Institut de Droit International”), който представлява организация от експерти, чиято задача е да изясняват, развиват и утвърждават правото. През 1904 г. за своята работа институтът получил Нобелова награда за мир.
Голяма част от живота си Густав прекарал в Тайланд, след като се наложило да напусне родината си, понеже критикувал политиката на Крал Леополд ІІ относно Конго. Благодарение на ценните съвети, които юристът дал, Тайланд избегнал поставянето си под френска власт и запазил независимостта си. За заслугите си Густав получил най-висшите държавни почести, които някога тайландското кралство е давало на чуждестранен гражданин.
“Където нуждите на света и твоят талант се срещнат, там е твоето призвание.” – Аристотел
Автори: Инна Учкунова и Олег Темников
