Цицерон (106 г. пр.н.е. – 43 г. пр.н.е.) – за Републиката!
За Цицерон, смятан за най-прочутият римски оратор, се казва, че цялата европейска литература до 19 в. е или подражание на неговия стил, или реакция спрямо него и няма друг автор в света, който да може да се похвали с подобно влияние.
Син на конник и с родово име (“когномен”), идващо от думата “нахут”, Цицерон винаги казвал, че не би променил името си и не се срамува от него, защото един ден ще го прослави. Така и станало… Цицерон изучавал философия, право и реторика при едни от най-добрите учители в Рим, а след като спечелил първото си дело срещу най-добрия тогавашен оратор, Квинт Хортензий, всички заговорили за уменията му. Той се отличавал ярко от останалите оратори, т.к. развил свой собствен стил, който често пъти бил изпълнен с хумор и дори злост, остър, но много пунктуален. Скоро след това Цицерон започнал да се изкачва по социалната стълбица и през 63 г. пр.н.е. влязъл в Сената. Именно там произнесъл някои от най-великите си речи и влиянието му сред народа нараствало все повече и повече. През 60 г. пр.н.е. Цезар поканил Цицерон да участва в т.нар. Триумвират. Ораторът съзрял в това заплаха за републиката и отказал, с което се превърнал във враг на Публий Клодий Пулхер (който заедно с Цезар искал в Рим да се установи диктатура) и бил пратен в изгнание. През този период на заточение Цицерон написал едни от най-влиятелните си трудове, сред които “За Държавата” (“De Re Publica”), “За Оратора” и “За Законите”. През 57 г. пр.н.е. му било позволено да се завърне в Рим. А след като Цезар бил убит и за да запази републиката, Цицерон изразил подкрепата си за Октавиан Август и по този начин си спечелил нов враг в лицето на Марк Антоний. Именно по негово нареждане през 43 г. пр.н.е. Цицерон бил обезглавен, отсечените му ръце били изложени на площада, а съпругата на Марк Антоний няколко пъти пробола езика на мъртвия оратор с игла в знак на омраза към острото му слово. Тя не знаела, че отгласът от словото му ще се чува още цели 19 века с неувяхваща сила.
Цицерон живял за републиката, писал за нея и умрял за нея…
“Най-голямото постижение на оратора е не само да каже това, което трябва, но и да не каже това, което не трябва.” – Цицерон
Азо от Болоня (1150 г. – 1230 г.) и ученикът му Акурсий (1182 г. – 1263 г.) – на твоя страна…
Юристът Азо и неговият ученик Акурсий принадлежат към Болонската школа на глосаторите, изучавала Юстиниановите Дигести и повлияла на развитието на европейското право. Азо оставя на света двете си най-добри постижения: учебникът “Summa Codicis” и ученикът си Акурсий. Заради успехите му като учен неговите съвременници често казвали, че “Който не разполага с Азо на своя страна, по-добре да не се явява в съда.”
С такъв учител не е чудно, че Акурсий на свой ред оказал огромно влияние върху развитието на правото. След дипломирането си той бил поканен за преподавател в Болонския университет и написал учебника “Glossa ordinaria”, който се отличавал от всички останали с това, че не само отбелязвал проблемите в юриспруденцията, но и предлагал идеи за разрешаването им. Заради това Акурсий бил обявен за най-великият глосатор и се прочул като “идол на юрисконсултите”, т.к. всеки се обръщал за справка към учебника му. Съветите на Акурсий били толкова търсени, че той станал най-богатият юрист на епохата.
“Най-добрият учител е не този, който знае всичко, а този, който може да сведе знанието до двете му съставни части: нещо очевидно и нещо невероятно.” – Х. Л. Менкен
“Да имаш адвокат, който е на твоя страна, често е по-важно от това дали правото е на твоя страна.” – Крейг Бейърд
Самуел фон Пуфендорф (1632 г. – 1694 г.) – първият преподавател по международно публично право, който за малко не останал неук
Историята на Самуел фон Пуфендорф почти нямало да се случи, ако богат благородник не се бил смилил над неговия баща – беден пастор – и не бил отпуснал средства за образованието на Самуел и брат му Исайъс. След завършване на училище Самуел постъпил в университета в Лайпциг, където за кратко следвал теология, но догматичните дисциплини не му се харесали и той решил да се посвети на правото, премествайки се в университета в Йена. По-късно Самуел постъпил като учител в семейството на шведски дипломат, изпълняващ мисия в Дания. 1658-та година се оказала съдбовна за младия учител, т.к. през тази година Дания обявила война на Швеция и всички дипломати били хвърлени в затвор заедно с членовете на техните домакинства, включително самият Самуел. Така той трябвало да прекара 8 месеца в тъмница, но те се оказали не само наказание, а и благословия. В килията, за да не скучае, Самуел започнал да си припомня какво бил чел по време на следването си по право и да систематизира знанията си, достигайки по този начин до своя система на юрипруденцията. След освобождаването му заминал за Лайден, където публикувал своя първи и най-влиятелен научен труд (“Elementa jurisprudentiae universalis libri duo”), който му спечелил световна известност и признание. През 1661 г. към университета в Хайделберг специално за фон Пуфендорф била създадена първата в света катедра по международно право. Благодарение на онзи ненаименован благородник, който осигурил образованието на братя фон Пуфендорф, Самуел станал един от най-видните юристи в историята, а Исайъс един от най-изявените дипломати.
Да дадеш образование на някого означава да направиш света малко по-добър.
“Четете не за да противоречите и опровергавате, не да вярвате и да взимате за даденост, но за да преценявате и обмисляте.” – Франсис Бейкън
Джеръми Бентъм (1748 г. – 1832 г.) – стремеж към щастие
Джеръми Бентъм бил дете-чудо и едва 18-годишен се дипломирал като бакалавър от Оксфордския университет, а по-късно, провокиран от факта, че жените нямали равни права с мъжете, изучавал право в Линкълнс Ин и се увлякъл от философията и реформаторските идеи. В личния си живот не бил щастлив, дори негови съвременници си спомнят, че бил силно влюбен в девойка, която не отвърнала на чувствата му, и години по-късно всеки път, когато се споменавал дори само нейният роден град, очите му се изпълвали със сълзи…
По ирония на съдбата именно Бентъм става основоположник на утилитаризма и “принципа за максимално щастие”, в чоято основа стои идеята, че правилата в обществото трябва да осигуряват максимално щастие като причиняват минимална вреда на мнозинството хора. Бентъм също така е и един от пионерите на защита правата на животните, както и кодифицирането на гражданските и наказателните закони.
Той също така бил прословут с чувството си за хумор… Според завещанието му, написано още когато бил на 21-годишна възраст, Бентъм се разпоредил след смъртта му да бъде балсамиран с научна цел. Днес неговата т.нар. авто-икона се съхранява в Лондонския университетски колеж (“UCL”) и дори на два пъти е участвала “без право на глас” в събранията на университетския Съвет. Бентъм е един от създателите на UCL, т.к. смятал, че трябва да се предложи възможност за образование на по-бедните младежи, които не могат да си позволят да следват в Кеймбридж и Оксфорд.
Той остава в историята като един от най-влиятелните английски мислители.
“Живот, свобода и стремеж към щастие.” – цитат от Декларацията за независимост на Съединените американски щати
Карлос Калво (1824 г. – 1906 г.) – човекът, който имал своя собствена правна доктрина
Карлос Калво се родил в Уругвай през 1824 г. и следвал право в Буенос Айрес. Международното публично право било негова страст, затова Калво се насочил към дипломацията и една от първите задачи, които му възложили от парагвайското министерство на външните работи, било да преговаря с Великобритания по повод скъсване на дипломатическите отношения вследствие на спор. Тогава Калво си дал сметка за натиска, който Великите сили оказвали върху икономически по-слабите държави, като дори имало случаи, при които след търговски спор между латиноамериканска държава и чужденец правителството на последния заплашвало с военни действия. Ето защо, когато през 1868 г. Калво написал първия си учебник по международно право “Теория и практика на международното право”, той изказал мнение, че трябва във всеки случай държавата, където чужденецът пребивава, да може със свои средства да разреши спора без да се намесва неговата родина. Така Калво създавал доктрина, според която чужденците не следва да се ползват с повече права от гражданите на приемащата държавата, ето защо не бива да се допуска упражняване на протекции от държавата по произход. Макар и критикувана и дори отхвърляна, тази доктрина оказала огромно влияние върху развитието на международното право, а Калво е един от малкото учени, които могат да се похвалят, че са дали името си на цял правен институт.
“Избрах да уча право, защото вярвах, че все някак някой ден ще повлияя на света.” – Клистофър Дардън
Автори: Инна Учкунова и Олег Темников
