Кларънс Дароу (1857 г. – 1938 г.) – адвокатът, който разплакваше съдиите
Кларънс Дароу е считан за най-известния американски адвокат на ХХ в. Той не се плашел нито от трудните дела, нито от трудния живот. Когато бил едва 16-годишен и за да не тежи на семейството си, т.к. тогава Америка се намирала във финансова криза, Кларънс постъпил като преподавател в малко местно училище, а в свободното си време самичък учел право. През 1878 г. издържал изпита за адвокати и започнал да практикува съвсем простички дела, за да придобие опит и увереност. Впоследствие постъпил в Профсъюза на американските железници и често пъти поемал дела безплатно, отново с цел да трупа познания. Така славата му малко по малко се разнесла и когато Юджийн Дебс бил обвинен за организирането на прословутата стачка против Пулман, защитата му била поверена именно на Кларънс. Оттук насетне почти нямало нашумяло дело, което да не е попадало в негови ръце. От всичките 100 подобни дела, по които Дароу работил, той изгубил само едно. Някои от речите му са продължавали по цели 12 часа и той бил толкова убедителен, че се случвало да разплаче съдебните заседатели. Например, по делото Леополд и Льоб, касаещо две непълнолетни момчета, които убили свой връстник просто за да видят какво е чувството, Дароу успешно ги отървал от смъртна присъда, след като няколко стотици пъти подчертал пред заседателите, че те са именно “момчета”, още деца.
Речите му се смятат за образци на юридическата реторика и се изучават в университетите.
“Аргументът е слаб; говори силно!” – бележка, която Теодор Рузвелт написал отстрани на своя реч.
“Никога не се бой от това, че няма да си намериш работа. Човекът, който е добре квалифициран да върши определена работа, винаги ще си намери такава.” – Томас Джеферсън
“Ако си твърдо решен да станеш добър адвокат, ти наполовина си осъществил намерението си. Няма никакво значение при кого точно ще учиш. Аз съм се учил сам. Вземи всички книги, които можеш и ги изучавай в подробности…” – Ейбрахам Линкълн в свое писмо от 1855 г.
Сър Едуард Маршал Хол (1858 г. – 1927 г.) – великият защитник
След като успешно се дипломирал от Кеймбриджкия университет, младият юрист Едуард Маршал Хол трябвало да се погрижи да си намери клиентела. Това не било особено лесно, т.к. сред роднините му нямало адвокати или хора с добри връзки в обществото. Един ден обаче, докато четял вестник, той си дал сметка, че медиите обширно отразяват нашумели криминални случаи, а повечето негови колеги ги избягвали, т.к. от тях нито можело да се припечели твърде добре, нито лесно да се стигне до оправдателна присъда. Но Едуард си дал сметка, че ако името му се споменава често в хрониките, това можело да е само в негова услуга. Затова започнал да поема криминални дела и не след дълго честото му появяване във вестниците не останало незабелязано. Така през 1923 г. именно Едуард бил нает от принцеса Маргерит Фахми като неин защитник по повод убийството на съпруга й, египетският принц Али Фахми. Въпреки слабите доказателства, Едуард успял да докаже, че принцесата е застреляла Али при самозащита. Случаят станал известен като “перфектното убийство”, а заради своите способности Едуард Маршал Хол останал в историята като “великият защитник”.
“Нашата кантора не плаща за реклама – за нас се говори достатъчно много.” – Мелани Роули
Джералд Спенс (р. 1929 г.) – няма малки дела
Джералд Спенс се разочаровал от корпоративния бизнес и се заклел, че винаги ще защитава само дребните хорица срещу големите корпорации. Това не обещавало да му донесе кой знае какъв приход или слава. А едно от първите му подобни дела било случай, от който всеки друг адвокат странял и смятал за не особено важен – този на Карен Силкууд, която искала да уличи компанията, в която работела, че не осигурявала здравословни условия на труд при обработката на плутоний. Карен починала при катастрофа, малко след като споделила на близки, че е събрала документи, подкрепящи твърденията й. Джералд Спенс успял да докаже, че тя била изложена на високи нива на радиация и че катастрофата е била умишлено предизвикана, като спечелва за семейството й огромна сума от обезщетение и бързо се прочува.
Днес той е известен като адвокатът, който няма нито едно загубено дело.
“Едно съм научил в кариерата си – няма малки дела.” – Ноа Клемент, адвокат
Чен Гуанчен (р. 1971 г.) – как един сляп правозащитник придоби световна слава
Според една статистика, ако вие имате покрив над главата си, храна в хладилника и равностойността на 10 долара в джоба си, то сте по-богат от 75 % от населението на света. Чен Гуанчен нямал този късмет.
Той се родил в един от най-бедните райони на Китай, като баща му, който бил земеделец, припечелвал общо 60 долара на година. Освен това, Чен ослепял, когато бил на 6-годишна възраст, вследствие на треска, засегнала очните нерви. Той учил в училище за слепи и много искал да завърши и висше образование, но семестриалната такса от 400 долара била непосилна за семейството му. Това накарало Чен да се поинтересува от правата си на човек в неравностойно положение и открил, че съществува възможност безплатно да следва акупунктура. Спорът с университета за дължимата такса станал повод младежът да осъзнае нуждата от това да търси и отстоява правата си. Ето защо по време на следването си той тайно се вмъквал в някои лекции по право. След дипломирането си, Чен се завърнал в родния си град и са заел да помага и на други хора в неговото положение, най-вече що се касае до данъчни и други облекчения, за които малко се знаело. Така, макар че не бил юрист, Чен често пъти бил търсен за съвет и дори придобил национална известност, след като успешно спрял проект за фабрика за производство на целулоза, която щяла да причини голямо замърсяване в региона. През 2001 г. Чен случайно попаднал на радиопредаване, в което млада жена говорела за трудностите да си намери работа и да се справи с бюрокрацията. Той се свързал в ефир с нея, за да сподели собствените си проблеми на беден и сляп човек, жената се трогнала от историята му и след предаването му телефонирала, за да си поговорят. Няколко седмици по-късно тя отишла да го посети, а по настоящем е негова съпруга.
Освен всички пари от петиции за данъчни облекчения, които държавната администрация губела заради Чен и борбата му против построяването на фабриката за целулоза, това, което окончателно вбесило властите, било фактът, че Чен пръв се заел да защитава правата на жените срещу насилствени аборти и стерилизация поради въведената от правителството политика, разрешаваща раждането на само едно дете във всяко семейство.
През 2005 г. Чен бил поставен под домашен арест, от който успял да избяга през 2012 г., като се укрил в Американското посолство в Пекин. Много медии и международни организации се застъпили за него, поради което китайското правителството се съгласило да го остави да емигрира в САЩ.
Понастоящем Чен е уважаван активист за правата на човека и работи в института “Уидърспун”.
Историята за живота му е разказана в книгата “Босият адвокат”.
През 2015 г. Китай обяви отмяната на политиката за семейно планиране и разреши раждането и на второ дете.
“Нищо на света не е в състояние да спре един човек да постигне целта си, ако той има правилната нагласа…” – Томас Джеферсън
Шон Макбрайд (1904 г. – 1988 г.) – борец за свободата
Шон Макбрайд бил откърмен с ирландския национализъм от своята майка Мод Гон – прочутата муза на поета Уилям Бътлър Йейтс. След като станал член на ИРА и бил хвърлен в затвор, Макбрайд решил да завърши право и често пъти защитавал своите съмишленици против лошите условия в затворите или несправедливия процес. С времето Макбрайд се превърнал в един от най-отявлените борци за свобода и това не останало незабелязано – той бил поканен за съучредител и председател на “Амнести интернешънъл”, спомогнал за написването и приемането на Европейската конвенция за правата на човека, бил назначен от ООН като комисар по въпроса за независимостта на Намибия, по негова идея Общото събрание на ООН поискало от Международния съд прочутото съвещателно мнение относно легалността на ядрените оръжия и др.
За приноса си към международното право Макбрайд бил удостоен с Нобелова награда за мир и със сигурност може да се каже, че е постигнал повече отколкото изобщо е възможно в рамките на един човешки живот.
“Два са крайъгълните камъни на обществото – свободата и правото.” – перифраза по цитат от Салман Рушди
ПС. Организацията “Амнести интернешънъл” е създадена през 1961 г. по идея на лондонския адвокат Питър Бененсон, който, докато пътувал в метрото, прочел във вестника как в Португалия двама студенти били осъдени на седем години затвор заради тост “в името на свободата”, който бил възприет като подривна дейност от властващия авторитарен режим на Салазар. Бененсон написал прословутата си статия “Appeal for Amnesty” (“Молба за помилване”), откъдето идва и името на организацията. В статията той призовал към обществен натиск за освобождаването на т.нар. “затворници на съвестта” където и да е по света.
Днес “Амнести интернешънъл” е една от най-изявените организации за защита на човешките права.
Автори: Инна Учкунова и Олег Темников
[1] Дацов, Вл. Обезпечаване на законната лихва и разноските, присъдени с решението на въззивния съд пред ВКС
(http://praven-pogled.eu/ обезпечаване-на-законната-лихва-и-раз/)
