Юлий Павел (ІІІ век от новата ера) – “най-мъдрият” древноримски юрист
Ученик и съратник на Папиниан, като, заедно с Улпиан се явяват най-видните представители на епохата на систематизация и кодификация на юридическите трудове в древен Рим , започнала по времето след смъртта на Папиниан.
Юлий Павел се счита за един от най-продуктивните древноримски юристи, написал над 320 книги в различни области на правото. Той е най-известен с това, че е съставил записаното в Дигестите правило за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Съгласно това правило този, който твърди един факт, трябва да го докаже (“ei incumbit probatio qui dicit, non qui negat.”)
От същата максима се извлича и презумпцията за невиновност в наказателния процес. А вероятната история, скрита зад правилото е следната: Павел бил баща на Юлия, съпруга на император Елагабал и когато императорът се развел с нея, той пратил Павел в изгнание. Не можейки да се защити по никакъв начин срещу тази несправедливост, Павел вероятно тогава е формулирал принципа, че обвиняемият се смята за невинен до доказване на противното.
По-късно император Гордиан ІІІ позволил на Павел да се завърне в Рим и поради заслугите му го удостоил с титлата Prudentissimus – “най-мъдрият”.
Павел също така е формулирал за първи път и правото на иск на трето заинтересовано лице против увреждащи го действия, т.нар. “Павлов иск”, който днес е уреден в чл. 135 от ЗЗД.
“Правото не е нищо друго, освен прилагане на здравомислието на мъдрите хора към ежедневните случки.” – Ейбрахам Линкълн
Публий Салвий Юлиан (110 г. – 170 г.) – правна стабилност
Публий Салвий Юлиан се смята за един от най-влиятелните римски юристи и за това има основателна причина. Още като ученик в Сабинианската школа той се прочул с невероятния си интелект и бил поканен от император Адриан за квестор. След това Юлиан служил на различни длъжности по време на управлението на още двама императори, което показва колко ценèна е била работата му. Най-големият си принос за развитието на правото обаче той направил през 125 г., когато император Адриан го натоварил да реформира т.нар. преторски едикти. Допреди това те се издавали ежегодно от всеки претор, което означавало, че приложимото към някои въпроси право се променяло всяка година, а това причинявало множество неудобства. Юлиан сложил край на тази практика, като създал постоянен едикт. Това осигурило значителна правна сигурност и подобрило положението на римския народ. По-късно юристът се заел да напише сборник, озаглавен Дигеста. Всъщност именно следвайки структурата на този сборник, по нареждане на император Юстиниан І, през 533 г. бил въведен известният Юстинианов кодекс, който е залегнал в основата на правото на повечето европейски държави. С това Юлиан оставил трайна следа в историята.
“Ние имаме дълг към нашите семейства да се грижим един за друг, да подпомагаме благотворителността, да се борим за стабилни и предвидими закони.” – Марк Левин
Жак Кюжас (1522 г. – 1590 г.) – защо е добре да помагаш на другите?
Жак Кюжас е френски юрист, който се издигнал до съветник на френския крал и бил един от най-видните преподаватели на епохата. Жак имал удивителна памет и не се задоволявал само с това да чете коментарите, които предишни юристи били направили върху Дигестите и други римски закони, а ги изучавал в оригинал на латински език – библиотеката му съдържала едни от най-редките ръкописи, които той старателно издирвал и събирал. Кюжас бил много прецизен в лекциите си, но никога не ползвал писмени бележки и можел с часове да говори по различни теми и въпроси без да се повтаря. Единствената особеност на този начин на преподаване била в това, че изисквала огромна концентрация, затова дори ако само някой от студентите му си позволял да вдигне лек шум, той веднага напускал залата. По тази причина студените му винаги пазели пълна тишина. Кюжас е оставил след себе си първите модерни и систематични коментари на Юстиняновите кодификации. Той също така е считан за един от най-големите хуманисти в правото, застъпник на историческия анализ и еволюция на правните норми. Той толкова обичал професията си и своите студенти, че ако разберял, че някой от тях има финансови затруднения и не може да продължи образованието си, веднага се притичвал на помощ. Всички питаели такова уважение към Жак Кюжас, че това просто не можело да се забрави дори пет века по-късно. Една от най-големите юридически библиотеки в света – тази на Сорбоната в Париж – носи неговото име.
“Когато помагаш на другите, помагаш на себе си.” – цитат от неизвестен автор
“Първият приоритет на адвоката е да спечели уважението и доверието на своите колеги.” – перифраза по мисъл на Томас Бейкър
Ейбрахам Линкълн (1809 г. – 1865 г.) – най-напред честност
Ейбрахам Линкълн произлиза от бедно фермерско семейство, белязано от няколко трагедии – ранната смърт на брат му, а впоследствие на майка му и сестра му. Баща му пък често водел съдебни битки, след като на няколко пъти му отнемали земите, които обработвал, поради неуредици с границите. Вероятно това провокирало интереса на Линкълн към правото. Той започнал да чете “Коментари на Законите на Англия” от Сър Уилям Блекстоун и сам се подготвил за държавния изпит през 1836 г., който успешно издържал.
Установил се в Спрингфийлд и започнал своята адвокатска практика, спечелила му прозвището “Честният Ейб”. Малко адвокати могат да се похвалят с такова прозвище, не мислите ли?
Впоследствие, Линкълн бил избран в Камарата на представителите, а през 1860 г. бил номиниран и избран за президент поради невероятните си ораторски способности и защото олицетворявал идеала на северните щати за човек, издигнал се със собствени сили и труд, за разлика от положението в южните щати, където робството все още било широко практикувано. Изборът на Линкълн за президент предизвикал недоволството на южните щати, които се бояли, че той ще нареди освобождаването на робите. През 1861 г. няколко южни щата обявяват намерението си да се отцепят от САЩ, с което се сложило началото на Американската гражданска война. Надали има друг американски президент, който да се е намирал в по-трудна ситуация, изискваща запазване целостта на нацията и същевременно справяне с лична трагедия, т.к. Линкълн преживявал загубата на три от децата си. Уменията му на военен стратег и изключителен оратор му помогнали да излезе от войната като победител. Речта му при Гетисбърг се смята за една от най-добрите речи, произнасяни от американски държавен глава.
Благодарение на Линкълн робството в САЩ било забранено. През 1861 г. той пророчески казал, че би предпочел да умре, отколкото да погази принципите, прокламирани в Декларацията за независимост от 1776 г., според която всички граждани са равни. И действително… заради борбата му против робството, той заплатил с живота си, бидейки убит от противник на аболиционизма. “Честният Ейб” станал вдъхновение за цялата американска нация и символ на демокрацията и равенството.
“Най-напред честност, след това работа и концентрация.” – Андрю Карнеги
Фридрих фон Мартенс (1845 г. – 1909 г.) – двамата фон Мартенс
Фридрих фон Мартенс (също така известен като Фёдор Фёдорович Мартенс) се родил в бедно руско семейство и животът станал още по-труден за него, след като на 9-годишна възраст загубил и двамата си родители при епидемия от холера. Така той попаднал в лютеранско сиропиталище, където добре се погрижили за образованието му. По-късно бил приет да следва право в Петерсбургския университет. По време на следването си Фридрих научил за своя съименник Георг фон Мартенс (1756 г. – 1821 г.), който бил известен немски юрист и дипломат, създател на една от първите и най-забележителни колекции от международни договори и практика на държавите с голямо значение за развитието на международното право и обичай. Фридрих искал един ден да бъде като Георг и се учел все по-добре, което направило впечатление на ректора на университета и той го поканил да стане преподавател след като се дипломира. Фридрих се отличавал като иноватор в правото – нещо, което по-късно щяло да му спечели световно признание. Той написал един от най-влиятелните учебници по международно публично право в Русия, започнал публикуването на договорите на империята, бил изпращан на дипломатически мисии и съветвал императора. Така се стигнало до това, по инициатива на Фридрих, да се свика първата мирна конференция в света, чиято цел била установяването и поддържането на мир между държавите. Плод на усилията му са създаването на Постоянния съд по международен арбитраж, Хагските конвенции относно правилата за водене на война (особено прословутата “клауза на Мартенс”, съгласно която дори при липса на установено право войниците и мирното население остават под закрилата на принципите на хуманитарното право), въвеждането на първите арбитражни клаузи в международни договори. фон Мартенс станал също така и един от най-търсените арбитри на епохата. И всичко това благодарение на вдъхновението, което личността на Георг фон Мартенс му донесла…
“В бизнеса, както и в живота, получаваш не това, което заслужаваш, а това, за което се договориш.” – Честър Карас
“Всяко споразумение е възможно само на основата на взаимни отстъпки.” – Адолф Хитлер, “Моята борба”
Автор : Инна Учкунова и Олег Темников
