Залевк (живял през VII в. пр. н.е.) – око за око
Залевк е легендарен старогръцки законодател, създал първия писмен закон в Елада – т. нар. “Локрийски кодекс”. За живота му се знае твърде малко. Информацията, която е достигнала до наши дни, сочи, че той бил много строг, но справедлив законодател. Локрийският кодекс бил спазван от всички и бил толкова съвършен, че останал непроменен повече от 250 години. Известна е и една случка, когато синът на Залевк бил хванат да прелюбодейства. Наказанието за това според кодекса било избождане на очите. От уважение към Залевк целият народ на град Локри (в днешна Италия) поискал синът да бъде пощаден. Като компромисен вариант и за да покаже, че законите трябва да се спазват, Залевк наредил той самият и сина му да бъдат ослепени наполовина.
Постоянството на законите в Локри било толкова ценèно, че всеки, който предлагал промени, бил задължен да се яви на площада, да влезе в дебат с представители на народа и ако загубел спора и предложението му било възприето като глупаво или неприложимо, бил обесван на място.
“Закон, основан на принципа око за око, води само до повече слепота.” – Маргарет Артууд
Дракон (650 г. пр.н.е. – 600 г. пр.н.е.) – шапки долу
Дракон е първият създател на писани закони в древна Атина. Допреди това законите се оповестявали само устно, което създавало предпоставка за тяхното манипулиране. Дракон се заел да промени тази практика и създал т.нар. “драконови закони”, които били изписани върху дървени таблички и поставени на видно място насред атинската агора. Законите на Дракон се славят като едни от най-строгите съществували някога, т.к. предвиждали смъртно наказание за почти всички престъпления, включително за “кражба на зеле”, откъдето идва и изразът “драконови мерки”. Строгостта на законите обаче може се обясни, ако се вземе предвид контекста на създаването им – Дракон целял да спре практиката на семейна вендета, която преобладавала до този момент.
Законотворецът е и първият в света, който предвидил да се прави разлика между убийството по непредпазливост и умишленото убийство. Донякъде е иронично, че Дракон намерил смъртта си именно при условията на непредумишлено убийство – в Атина било традиция в знак на уважение към даден оратор публиката да хвърля на сцената шапките или туниките си. След една особено вдъхновена реч Дракон бил практически затрупан от своите екзалтирани слушатели и се задушил…
“Адвокатите трябва да имат по три шапки – една, която да хвърлят на съперника си; една, с която да крият лицето си, докато говорят и една, от която да вадят зайци като магьосници, когато нещата се объркат…” – перифраза по мисъл на Карл Сандбърг
Томас Мор (1478 г. – 1535 г.) – юристът провъзгласен за светец
След завършване на училище през 1490 г. Томас Мор постъпил като домашен прислужник в дома на Джон Мортън, Лорд-Канцлер на Англия. Дълбоко впечатлен от ума на момчето, две години по-късно лордът решил да го изпрати на свои разноски за следва в Оксфордския университет, където Томас изучавал латински и гръцки език, както и логика. По настояване на баща си, който бил юрист, Томас се върнал в Лондон, за да следва право. След дипломирането си той бил избран за представител в Парламента и заемал различни дипломатически постове, като през 1510 г. станал съветник на Крал Хенри VIII, а през 1529 г. се издигнал до поста Лорд-Канцлер също като своя някогашен благодетел. Три години по-късно обаче, когато с цел да получи развод от Катерина Арагонска и да се ожени за Ан Болейн, Хенри VIII се отрекъл от върховенството на папата, Томас Мор, който бил дълбоко религиозен човек, отказал да подкрепи краля, поради което си навлякъл гнева му. Така през 1535 г. по настояване на Хенри VIII Мор бил осъден на смърт за измяна на короната. Заради дългогодишната му вярна служба кралят все пак се смилил и смекчил наказанието на смърт чрез обезглавяване, вместо “обесване, изкормване и разчекване”, каквото било традиционното наказание за изменници. Последните думи на Томас Мор, произнесени на ешафода са: “Добър слуга на Краля, но на първо място на Бога.” Заради това, че е жертвал живота си, за да отстоява принципите си, през 2000 г. Томас Мор бил провъзгласен от Римокатолическата църква за светец (покровител на политиците и държавниците), а през 1999 г. английското Общество на юристите го избра за юрист на хилядолетието. Томас Мор е и автор на “Утопия” (от лат. ез. – “несъществуващо място”) – едно от най-влиятелните литературни произведения, където се описва живота на идеално общество, управлявано от разума.
“Правото е върховенство на разума в името на общото благо.” – Тома Аквинки
“Способността човек да отстоява принципите си, да живее с почтеност и вяра според вярванията си – това е нещото, което има най-голямо значение.” – Хауърд Хънтър
Едуард Коук (1552 г. – 1634 г.) – съдията, който сложи краля на място
Едуард Коук, син на английски юрист, получил добро образование в училище Норуич, където изучавал реторика, а един от най-важните уроци, които получил още тогава, бил да отстоява свободата на словото – нещо, което щяло да бележи по-късния му живот. След завършване на училище Едуард следвал за кратко реторика в Кеймбриджкия университет, а след това право в Инър Темпъл. Веднага след дипломирането си той започнал да практикува като адвокат, а също така преподавал в един от институтите към Инър Темпъл. Твърди се, че бил толкова увлекателен в говоренето си пред студентите, че при една от последните му лекции над 40 от тях го изпратили до дома му, намиращ се на повече от 20 мили разстояние, само и само да могат да си поговорят още малко с него. Коук скоро спечелил няколко ключови дела и дори бил избран за член на Парламента. Така, когато постът на Главен адвокат се освободил, лично Кралица Елизабет І настояла Коук да го заеме, предпочитайки го пред самия Франсис Бейкън. Коук останал Главен адвокат и при следващия монарх Джеймс І. При неговото управление Коук успешно водил обвинението по няколко дела за измяна на короната, заради което през 1606 г. бил назначен за Главен съдия в съда по гражданските искове. Едно от първите дела, които Коук разгледал като съдия, било делото Case of the Prohibitions. Тогава той направил нещо нечувано за времето си – по повод претенция на краля, че той е компетентен да реши спор при липса на изрично писано право, Коук заявил, че самият крал е подчинен на закона, затова не може да решава дела, които принадлежат по юрисдикция на съда. Коук отменил решението на краля като отбелязал, че съдебни решения могат да бъдат постановявани единствено от съдии с правно образование и в съответствие с принципа правовата държава. За подобно изказване Коук можел не само да загуби поста си и всички привилегии, но и главата си и само уважението на Джеймс І към него го спасило, а делото останало в историята като нарицателно за независимостта на съдиите. Впоследствие обаче кралят премесил Коук като съдия в друг съд и след като отново се опитал да се намеси в работата на съдиите, Коук за втори път му се опълчил и този път бил свален от поста, връщайки се в Парламента. Там той повел ожесточена кампания против монополите, давани от краля, поради което през 1621 г. Джеймс І разпуснал Парламента и хвърлил Коук в затвор за 9 месеца. След освобождаването на съдията обаче Джеймс І умрял, а синът му Чарлз І се нуждаел от налагането на нови данъци и такси, поради което се принудил да свика нов Парламент, където Коук отново участвал. И този път той не се побоял да сложи краля на място написвайки т.нар. “Петиция за правата”, която заедно с “Магна Харта” е един от най-важните нормативни актове в английската история. В Петицията Коук прокламирал, наред с други неща, че кралят не може да налага нови данъци и такси без одобрението на Парламента и че “домът, това е моята крепост”, поради което властите не могат с цел сплашване незаконно да влизат в домовете на гражданите. На това парламентарното заседание никой от останалите представители не посмял да се изправи и да говори по този въпрос, но не и Коук. “Петицията” била посрещната от народа с топовни залпове. Скоро след това Коук се оттеглил в имението си и се посветил на писането на своите научни трудове. Неговите “Институти на английското право” стават първият учебник по право в Америка след Войната за независимост; освен това Коук се сочи и като основна причина за 4-та, 13-та и 16-та поправки на Американската конституция (относно налагането на данъци и неприкосновеността на дома), както и за прословутото дело Марбъри срещу Мадисън (Върховен съд на САЩ, 1803 г.), което слага началото на контрола за конституционност на законите. Коук остава в историята като един от най-бележитите юристи, чието влияние е продължило векове след смъртта му и засяга редица институти като правото на собственост, свободата на словото, независимостта на съдебната власт и пр.
“Никой не е над закона и никой не е извън закрилата му.” – Мона Ходжсън
Самюъл Дод (1836 г. – 1907 г.) – казано накратко
Самюъл Дод е роден в малко градче в щата Пенсилвания, САЩ. Това именно е щатът, където се е зародила американската петролна индустрия и нищо чудно, че след дипломирането си като юрист Дод се ориентирал именно към подпомагане на петролния бизнес с юридическите си услуги. Той се прославил с това, че пишел договорите за наем на земи, кладенци и др. толкова простичко и кратко, че всеки можел да ги разбере, затова все повече и повече хора се обръщали към него за съвет. Така той си изградил утвърдено име и не след дълго бил нает от самия Джон Рокфелер. Именно Дод през 1882 г. съставил договора, с който бил създаден тръстът от компании, свързани със “Стандарт ойл”. Документът заемал точно… една страничка[1], но превърнал “Стандарт ойл” в най-големият конгломерат, съществувал някога, дотолкова, че Сенатът се принудил да въведе специални анти-тръст закони, за да се стимулира конкуренцията в страната. Казано накратко, Самюъл Дод си разбирал от работата.
“Quidquid praecipies, esto brevis.” – “Какъвто и съвет да даваш, нека той е кратък.” Хораций
“Направих това писмо по-дълго от обичайното, защото нямах време да го направя по-кратко.” – Блез Паскал
Автори: Инна Учкунова и Олег Темников
[1] Източник: http://www.oil150.com/files/biographical-sketches–early-oil-pioneers.pdf.
