Исторически значими съдебни решения по Отменителния иск в САЩ и Великобритания.

Съдържание

• 1.Терминът „badges of fraud”(Косвени доказателства).
• 2.Определение за косвените доказателства, установяващи знанието за увреждане.
• 3.Ролята на косвените доказателства („badges of fraud”) при откриването на „знанието за увреждане”.
• 4.Различни частни хипотези на косвени доказателства (“badges of fraud”).
• 5.Продължаващо използване на прехвърленото имущество от страна на длъжника.
• 6.Разлика между пазарна и уговорена по договора цена като “badge of fraud”.
• 7.Момент на определяне на еквивалентността на престациите. Разрешения.
• 8.Прехвърляния преди предстоящ или висящ съдебен или изпълнителен процес. Прехвърляния след съдебен или изпълнителен процес.
• 9.Прехвърляне на ансамбъл от активи. Прехвърляне на цялото имущество.

• 10.Сделки с отложено плащане или изпълнение.

• 11.Прехвърляния на есенциални активи от имуществото на длъжника.

• 12.Prima facie случай на Павлова измама.

• 13.Конструктивна измама (“constructive fraud”).
• 14.Какво се има предвид под „знание” на третото лице и различно ли е то от знанието на длъжника за увреждането.

Заключение.

• 1.Терминът „badges of fraud”(Косвени доказателства).

[1.05]“Badge of fraud” (“значка на измамност” ), “mark of fraud” („белег на измамност”), “circumstances of fraud”(„обстоятелства, доказващи измама”), “an evidence of fraud” („доказателство за измама”), “an argument of fraud”(„аргумент за измама”), “earmark of fraud” („белег на измамност”), “circumstantial evidence of fraud” („косвено доказателство за измама”) – всички тези термини се използват в правния език на системата на Common law като синоними.^[1] Въпреки че тази терминология е развита още през XVI век, тя продължава да се използва и днес.^[2] Трябва да отбележа, че при изследването на съдебната практика на Общото право съм използвал термина „Павлов иск” главно за удобство на читателя, защото в тяхната практика подобно наименование на иска не съществува. Това е така най-вече заради липсата на рецепция на повечето римскоправни институти там. Дадена е непрекъсната номерация на параграфите за по-удобно и акуратно цитиране.

• 2.Определение за косвените доказателства, установяващи знанието за увреждане.

[1.06]Значките на измамността (badges of fraud; indicia of fraud) са факти, предназначени да хвърлят съмнение върху трансакцията, извършена от длъжника, и които провокират обяснение от негова страна.^[3]  Тези индиции за измамност са като една мозайка – твърде различни в своята многообразност. Така например една индиция няма да е достатъчна да сложи тежкия печат на „измамност”(„при извършването им е знаел за увреждането” според буквата на  наши чл. 135 ал.1 ЗЗД) върху извършеното от длъжника действие,  но в повечето случаи ще са необходими повече индиции, за да се осигури едно пълно доказване. Възможните вариации на „badges of fraud” са толкова много, колкото е богата човешката креативност.^[4]Един изчерпателен каталог на всички косвени доказателства би бил невъзможен, предвид и бързо развиващите се стопански и икономически отношения и с това откриването на нови средства за преодоляване на кредиторовите претенции.

[1.07]Значките на измамност не са елементи  на съзнанието за увреждане и по смисъла на нашия чл. 135 ЗЗД  („ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането”), те не конструират измамата, т.к тя е построена по-рано от страните, но показват нейната проявна форма и силует, те не носят измамата в себе си,  но са обстоятелства, от които може да се извлече едно според буквата на нашия закон „знание” за увреждане, т.е те имат само една установителна функция.^[5] Това възприема чуждата съдебна практика, но нещата у нас не са по-различни.

• 3.Ролята на косвените доказателства („badges of fraud”) при откриването на „знанието за увреждане”.

[1.08]Знанието за увреждане^[6] обикновено  не е прокламирано с тронни слова или оповестено на света, но точно обратното – обичайният курс на действие е да се покрие действието, което уврежда кредитора или затруднява принудителното му  изпълнение, ето защо длъжникът заедно с третото лице дават вид, че договорът, сключен между тях, е правдив и не уврежда кредиторовите претенции.^[7] Lord Mansfield изразява следното становище в своето решение – Worseley vs. Demattos, 1 Burr. 467, 484 – „Едва ли има дело или акт на длъжника,  който да е измамлив и увреждащ кредиторите още на повърхността си.” Chief–Justice Bricknell в подкрепа на същото прави следното заключение: „Където измамата е добре обмислена и след това извършена срещу кредиторите, прикриването ѝ е първото усилие на тези, които са участвали в нея. Публичността ще направи техните актове безполезни, ако те оставят директни и позитивни доказателства, достъпни за тези, които са увредени от нея, и това би било еквивалентно на една изповед на виновното им намерение и признание за отменимостта на действието.”^[8] Тези разрешения макар и стари са актуални и днес в тяхната съдебна практика.

[1.09]Намерението да се увреждат кредиторите е състояние на ума и като всяка измама това намерение се излюпва в тайна („in arbore cava et opaca”). Няма средства, които пряко да го доказват, но доказването му става чрез наблюдение на действията на страните съдоговорителки и дедуктиране на знанието оттам.^[9] Индиция за знание за увреждане е простото заключение, което се прави от опита и от нормалното поведение на човечеството.^[10] Ако страните по една сделка не действат съобразно с нормалното в оборота, тяхното поведение е в отклонение с това на обществото и като такова трябва да се гледа с едно съмнение относно налице ли е знание за увреждане на кредиторите, или не.^[11]  

[1.10]Никой свидетел не може да види в умовете на участващите една увреждаща кредиторите сделка и да може позитивно да твърди, че те са имали намерение да вредят. Знанието за увреждане може да бъде извлечено чрез факти и обстоятелства, които илюстративно казано „обкръжават” сделката и ѝ придават различни оттенъци – на сделка, която уврежда или не уврежда кредиторите. Както се казва в Maryland: „Въпреки че действията на човек може да бъдат доказани пълно, мотивите, които се спотайват в техните дълбини и контролират техните действия, не са податливи на едно пълно доказване.”^[12] Всъщност податливи са на едно пълно доказване, но по-трудно и чрез събиране на факти и обстоятелства около самото действие. Целта на indicia of fraud или на косвените доказателства, доказващи знание за увреждане на кредиторите – е да доведе до пълно доказване, с което и Отменителният иск да бъде уважен. Силата на косвените доказателства е едновременно в техния брой и в тяхната тежест, т.е качество. Всяка индиция отделно може да довежда до едно непълно доказване, но събрани заедно и в една смесена операция и взети под внимание накуп^[13] много индиции с различна тежест могат да доведат до пълно доказване.^[14]

[1.11]Илюстративно казано комбинирането на индиции може да бъде обяснено с легендата за хан Кубрат и снопа пръчки. Снопът пръчки е толкова по-силен, колкото повече са пръчките и толкова по-трудно може да се пречупи той. Същото е и с косвените доказателства при Павловия иск – колкото повече са те, толкова вероятността за уважаването на иска е по-голяма и толкова повече длъжникът трябва да привежда доказателства, които да навеждат на обратната мисъл – че знание за увреждане няма.^[15]

[1.12]Ако е налично изобилие от доказателства, сочещо, че измама е налице, то тогава съдът трябва да уважи иска.^[16]

 

• 4.Различни частни хипотези на косвени доказателства (“badges of fraud”).

[1.13]Може би общото между всички хипотези, които ще бъдат изброени по долу, е, че при тях длъжникът извършва действия, несвойствени за обичайния ход на оборота, вън от нормалния курс на бизнеса си. Всичко вън от нормалния курс на бизнеса е индиция за знание за увреждане.^[17]

 [1.14] Ето и някои от често срещаните хипотези на действия, несвойствени за оборота: невзимане на обезпечение, когато такова се взима при подобен тип операции, необичайно голям кредит при условие, че не са платени вноски при предишен заем на същия кредитор; прехвърлянията на множество активи, когато такива са потребни на длъжника; прехвърляне на множество имущества на същия, с което се намалява неговият жизнен стандарт; множество и безразборни трансакции след непозволено увреждане или преди съдебен или изпълнителен процес и т.н.^[18] Всички такива факти трябва да довеждат до извода, че е налице Павлова измама.^[19]

[1.15] Интересни частни хипотези са коментирани и в In re Brantz, 106 B.R. 62, 67 (Bankr. E.D. Pa. 1989) като например, че прехвърлянето било прикрито; след прехвърлянето длъжникът избягал извън страната или станал неоткриваем; длъжникът прехвърлил есенциални активи от имуществото си на лице, което веднага ги прехвърлило на близък на длъжника и т.н.

[1.16]Необичайното ниво на секретност и прикритост на действията, които длъжникът е извършил, както и тайното предаване на собствеността веднага след продажбата индицират знание за увреждане.^[20]

[1.17]“Доказателство за намерението да се вреди е толкова по-пълно (бел.моя – а не косвено), колкото по-дълъг е периодът, в който кредиторът(третото лице- съдоговорител на длъжника) не търси своето вземане”.^[21] У нас при подобна хипотеза, в която длъжникът не плаща своето задължение, е налице друг иск, с който кредиторът може да се защити – искът по чл. 134 ЗЗД, който се прилага за бездействията на длъжника. В системата на общото право може обаче да се послужи и с отменителния иск, при нас това изглежда невъзможно.

[1.18]Наемането на работа на продавача от купувача или обратното веднага след продажбата е индиция за знание за увреждане, т.к. подобно наемане осигурява ползата, при която едно лице би премълчало определени обстоятелства. ^[22]Ако кредитор след принудителното изпълнение върху длъжниковото имущество остави длъжникът да си служи и да извлича полза от вещите, обект на принудителното изпълнение, подобно фактическо запазване на имуществото на длъжника индицира знание за увреждане на другите кредитори на длъжника.^[23] У нас подобно обстоятелство може да послужи и за завеждане на иск за симулация, т.к. няма промяна преди и след прехвърлянето на имуществото.

[1.19]Частните хипотези са толкова много, колкото и песъчинките в морето. Като продукт на човешкия ум те имат свойството да еволюират, както и еволюира самият човешки ум. Ето защо едно пълно изброяване е невъзможно. По-долу ще бъдат по-често срещаните хипотези, които ще бъдат тематично обособени. В тях няма да бъдат включени индициите, свързани с близостта между лицата, защото българската правна система си е послужила със законова презумпция за знание в тези случаи – чл. 135 (2) ЗЗД.

• 5.Продължаващо използване на прехвърленото имущество от страна на длъжника.

[1.20] Характерно е собственикът да притежава вещите в себе си и за себе си, но от това правило има много изключения, например когато между страните има договор, въз основа на който собственикът се е лишил от фактическата власт на своята вещ или я е изоставил, с което е позволил други лица да я ползват с или без негово знание и противопоставяне. За целите на института на измамливите прехвърляния в системата на общото право са възприели, че ако длъжникът продължава под каквато и да е форма да извлича полезните свойства на вещта след като я е прехвърлил на трето лице, след като има дългове към един или множество кредитори, подобно транслиране трябва да се маркира със значката за Павлова измамност. Освен това човешката презумпция (presumptio hominis) е, че човек се доверява на другиго въз основа на собствеността, която не само юридически, но и фактически притежава.^[24]Ако единствената разлика преди и след прехвърлянето се състои само във формалната промяна на собственика, без да последват за третото лице изгодите от собствеността, а те остават за потъналия в дългове длъжник, каква защита трябва да се осигури на кредиторите? В подобни случаи може да се говори за правна, а не и за фактическа промяна на собственика. Настъпила е промяна в правото, но не и в положението на длъжника, което продължава да е подобно или същото. Налице е status quo. Фактическа промяна ще е налице, когато има истинска, видима и продължителна смяна на владението, контрола над вещта и извличането на ползите от нея, които трябва да са налице у третото лице. Няма да е достатъчно, ако смяната на владението, отишла в третото лице, е кратка, макар и видима, след което длъжникът продължава обичайния ход на нещата, съществуващи преди трансакцията.^[25] В подобни казуси може да се появи у нас въпросът за конкуренцията между Павлов иск и иск за симулация, т.к. в системата на общото право при подобни случаи е налице действително увреждащо действие. В настоящото изследване проблемът за конкуренцията няма да бъде изследван, но ще кажа следното. Има две основни течения. Едното, което е преобладаващо у нас, е на мнение, че с Actio Pauliana се атакуват само действителни сделки, докато искът за симулация служи за другите, които не са действителни. Другата концепция е, че е налице алтернативност на средствата на защита на кредитора и той може да избере кое от тях да използва, т.к. симулативната сделка, докато не бъде разбулена като такава, юридически съществува.

[1.21]Възможна е и друга хипотеза, при която е налице договор, по който длъжникът има задължението да предаде вещта на третото лице, но се бави с изпълнението, при което вещта остава в неговия патримониум, макар юридически вече да е станала собственост на третото лице. Длъжникът може да аргументира безвиновно забавено предаване^[26] на вещта, след като тя вече е станала собственост на третото лице, във всички случаи и да подкопае сигурността на индицията. В този случай съдът съдът в системата на общото право преценява дали в подобни случаи забавеното предаване е често срещана практика и как е оправдано то; колко продължително е и дали третото лице е правило искания за предаване на вещта и колко сериозни са били те; длъжникът извличал ли е ползите от вещта или се отдръпнал от нея и само я е пазил.^[27]Кое предаване на владението е достатъчно е много труден практически въпрос, който подлежи на отделно разглеждане във всеки един случай. Едно е закупуването и предаването на кораб в открито море, друго на фабрика и земеделска земя и четвърто на двадесет тона барели с петрол, при които едно ръчно предаване е труднопостижимо. Ето защо всеки казус подлежи на отделно изследване и една абстрактна общоприложима теоретична концепция е мъчно приложима винаги, но все пак могат да се изложат някои по-общи правила.^[28]

[1.22]Предаването на ползите на вещта от страна на третото лице-съконтрахент, или от друго лице, с което длъжникът си служи, ако е доказано, ще означава, че продължава да съществува индицията за измамност. Контролът и ползите може да не са преки за длъжника. Прехвърлителят може да ги осъществява или получава индиректно. Съ-владението между третото лице и длъжника също може да е индиция за измамност.^[29] Назначаването на длъжника от страна на третото лице-приобретател като управител, директор или контрольор на имуществото след прехвърлянето, както и на служба по граждански или трудов договор, свързана по някакъв начин с транслираното имущество, индицира знание за увреждане и у двете страни.^[30]Подобно назначаване инферира близост между страните, която може да послужи за отделно косвено доказателство.^[31] В случаите на продължаващо използване на вещта от страна на длъжника след като тя е прехвърлена на трето лице, индицията за увреждане действа и спрямо двамата. ^[32]

[1.23]От друга страна, назначаването на близки и роднини на длъжника в управлението на прехвърленото имущество с оглед извличане на неговите ползи може да служи като значка за измамност с голяма тежест.^[33]

• 6.Разлика между пазарна и уговорена по договора цена като “badge of fraud”.

[1.24]Огромната неадекватност на цената, платена или уговорена, придружена с други индиции, може да доведе до пълно доказване на увреждащите кредитора действия на длъжника. Дискусионно е дали изобщо може и ако е възможно, то тогава кога неразумната цена може да доведе до пълно доказване и уважаване на Павловия иск сама по себе си. Трябва обаче да се отбележи следното, че именно от неадекватната цена, платена или уговорена, може да се направят сериозни аргументи в полза  както за наличието на самото увреждане, така и на самото знание за увреждане.^[34]

[1.25]Разликата между действителната цена на предмета на договора и цената, която трябва да се плати или е уговорена по него е толкова голяма, че да преобръща разбирането за възмездност на договора с обвинението, че цената не е bona fide, e невинаги достатъчно, за да се уважи искът. Цената е сложена, за да направи договора възмезден, а не по друга причина.^[35] В България разминаването на цените е нещо твърде обичайно и въпреки че е често срещано явление; това не го прави правилно само по силата на своята цикличност. Дори точно обратното – прикриването на такси е порочна практика. Порочна е и практиката на поставяне на цена, която е само вписана в договора, за да го направи привидно възмезден, докато всъщност плащане не е осъществено. Смятам, че у нас неадекватността на престирано и получено трябва да се взема предвид от съда във всеки случаи съобразно с величината на диспропорцията.^[36] У системата на общото право е възприето, че прекалено голямото разминаване в цените по договора и реалната пазарна цена е налице, когато неадекватността на цената по договора би впечатлила всеки човек със своята огромност^[37] или би шокирала един нормален ум^[38]. Например: А продава на Б царски конюшни на цена 10 пъти по-ниска от пазарната. Неадекватността в цената може да бъде в две различни посоки –а) да се прехвърли актив много над неговата пазарна цена или б) много под неговата пазарна цена, като  и  в двата случая има необичайно поведение. Колкото по-голяма и фрапантна е разликата, толкова по-силно изкристализира девиантността на поведението на длъжника и толкова повече се хвърля съмнение върху сключената от него сделка и относно неговото знание за увреждане. В по-новата съдебна практика на системата на  общото право се говори за “fair consideration price”(„справедливо уговорена цена”)  и “reasonably equivalent value”(„разумна еквивалентна стойност”). За да се определи дали една цена е справедливо уговорена, съдията трябва да прецени икономическата печалба, която длъжникът индиректно получава от цялата сделка и тогава да сравни тази печалба със стойността на собствеността, която е прехвърлена на третото лице. Простият факт, че длъжникът получава печалба директно не е достатъчен, за да се установи дали цената е справедливо уговорена. Директна печалба може да е налице, но индиректна да не е налице и полученото да няма адекватност в патримониума на длъжника, да не е оперативно и с него длъжникът да не може да борави и/или то да му осигурява доход или печалба, а да произвежда само пасиви. ^[39] Например: А купува ½ от дворно място или ½ от апартамент. Друг пример: А купува комбайн, без да е земеделец и без да има замеделска земя. Друг пример: Дружество А купува машина за книгопечатане, а има цех за производство на сладолед. От друга страна, директна печалба може да не е налице, но индиректна да е налице. Например: да се е уголемила възможността на длъжника да получи кредит, да има нов имот макар и по-малък, но с по-голяма перспектива за отдаване под наем заради неговата ключова локация; ако длъжникът е търговец например- да има нова и по-голяма клиентела или управление и т.н.^[40] Съдът в системата на общото право преценява и тази индиректна печалба.

[1.26]Формулата, по която се преценява дали има еквивалентност на престациите на страните, не е строго фиксирано математическо уравнение, а по-скоро стандарт, който се основава на всички факти по едно дело.^[41] При определяне на еквивалентността на престациите трябва да се вземе предвид дали сделката е между свободни купувач и продавач, т.е да няма специално отношение като родство или контрол/зависимост/подчиненост между страните.^[42] Специалното отношение не е задължително и по необходимост да включва и нееквивалентност на престациите, но това е житейски най-честата хипотеза, т.к. сделките между близки и роднини се правят обикновено на по-ниски цени от нормалните заради привързаността и любовта между лицата. На следващо място не е нужно  срещу прехвърлянето длъжникът да е получил нещо, което е абсолютен еквивалент на отдаденото. Малките флуктуации^[43] в цените не трябва да се съобразяват от съда.^[44]Няма магическа формула,^[45]която да показва точния процент, под който ще се счита, че няма еквивалентност на престациите. Все пак обаче съдилищата на системата на общото право са установили приблизителен стандарт – 70 процента^[46]

• 7.Момент на определяне на еквивалентността на престациите. Разрешения.

[1.27]Определянето на еквивалентността на престациите трябва да се прави от съда по времето, когато договорът е сключен.^[47] Релевантната дата за определяне на еквивалентността е тази на прехвърлянето, като последващата обезценка или покачване на стойността на обекта на договора не влияе върху адекватността на престациите. Фактът, че обектът на договора покачва стойността си след транслативния ефект, не е основание за отмяна на сделката.^[48]

[1.28]Съдът в системата на общото право прави преценка според вида договор, т.к. не всички договори пораждат незабавно транслативен ефект, но въпреки това могат да бъдат сключени по-рано. Според съдебната практика в зависимост от вида на договора релевантна дата може да е както тази на сключването, така и тази на пораждането на транслативния ефект или на предаването. Справедливостта е водеща при определянето на меродавната дата. Знанието относно покачването и понижаването на дадени цени на даден пазар от участниците в една такава сделка също би имало значение, ако би могло да бъде доказано пълно.

• 8.Прехвърляния преди предстоящ или висящ съдебен или изпълнителен процес. Прехвърляния след съдебен или изпълнителен процес.

[1.29]Прехвърлянето на всички или на известни порции от имуществото на длъжника, служещо за общо обезпечение на всички кредитори, когато трансферирането е направено малко преди или по време на висящ процес срещу длъжника, са две индиции, които системата на общото право е определила да доказват пълно знанието за увреждане. Още по-сериозно трябва да се гледа на трансферирането на активи след осъдителното съдебно решение срещу длъжника.^[49] В такива и подобни случаи, както и когато длъжникът препречва и затруднява принудителното изпълнението, но е платежоспособен, но не плаща задължението си, искът на кредиторите с по-голяма степен на вероятност трябва да бъде уважен. В този смисъл възражението, че длъжникът е състоятелен не може да бъде уважено.^[50] Все пак трябва да се вземе предвид, че само неплащането на задължението на длъжника не може да обоснове уважаването на иска, когато не е налице затрудняване или препречаване на изпълнението и той не нанася никаква вреда, защото тестът е дали длъжникът действително е увредил правата на кредиторите, като е знаел за това.

[1.30]Преди изискуемостта на вземането на кредитора доказването на знание за увреждане е по-мъчна задача отколкото след падежа, а още по-комплицирана, когато изобщо липсва качеството на „кредитор” (У нас ал.3 на чл. 135 ЗЗД), т.к. само по себе си времето на извършване на дадена сделка може да съставлява индиция в полза или вреда на доказването на Павловата измама. В практиката на общото право през последните години се е развила една практика на т.нар „retrojection” ^[51], като с този термин се описва процесът на изследване на индициите за знание за увреждане с връщане назад във времето от момента на подаване на исковата молба за отмяна на действията на длъжника до трансфера и дори преди това. Отдава се различна тежест на значките за измамност, свързани с действия на длъжника, например извършени един месец преди пораждането на вземането на кредитора, или въобще преди да е станал кредитор на длъжника, и такива извършени преди два, три и повече месеца, както и такива действия, извършени след пораждането на вземането, след настъпване на падежа, по време на висящ процес и след влязло в сила съдебно решение.^[52]

 

• 9.Прехвърляне на ансамбъл от активи. Прехвърляне на цялото имущество.

 

[1.31]Косвено доказателство с голяма тежест е и прехвърлянето на активи на длъжника, когато трансакцията довежда до такава неплатежоспособност на длъжника, при която се цели директно преодоляване на исковете на кредиторите, при което едно тяхно удовлетворяване е невъзможно. Развитието на доктрината в common law е довела да се говори в подобни случаи за „конструктивна измама.”^[53]

[1.32]Идеята е, че рядко се случва в обичайния ход на нещата човек да прехвърли всичкото си имущество или дружество да прехвърли всичкото си имущество и да спре дейността си, ако то преди трансферирането е печелило от дейността си и не е наложителна подобна трансакция, а за физическите лица, които не са търговци – прехвърлят такива активи от патримониума си, които преди това са имали, че намаляват драстично стандарта си на живот в ситуации, когато подобно редуциране не е наложително. В други случаи нуждата от силно ликвиден финансов актив като пари принуждава длъжниците да продават имущество, но е логично въпреки това да не го продават на твърде занижени цени, защото именно се нуждаят от средства. От друга стана, може да се намерят примери, където обстановката е такава, че занижената цена има своето оправдание. Например: А продава на Б жилището си, т.к. се нуждае от пари заради спешна животоспасяваща операция. Тези случаи имат и морален оттенък, който съдът би трябвало да отчете в известна степен. Всички горепосочени хипотези са  вън от нормалния кръг на дейност, която правните субекти правят, и ето защо подобни прехвърляния трябва да се гледат от съда с едно особено подозрение.

 

• 10.Сделки с отложено плащане или изпълнение.

[1.33]С особено подозрение от съда в общото право се гледат и сделките, които забавят удовлетворяването на кредитора, но невинаги обаче те са увреждащи кредитора, т.е фродульозни. Това е така, т.к. не може да се отрече правото на длъжника да прехвърля своята собственост. При продажбите на кредит/изплащане/ се забавя и с това затруднява принудителното изпълнение, но това не е достатъчно, за да се обяви сделката за относително недействителна, а представлява една индиция в тази насока.^[54]

[1.34]Продажбата на изплащане, с която са уговорени между длъжника и третото лице много малки вноски за много дълъг период от време, за вещ, която е с голяма стойност, и е нормално да се иска обезпечение за подобен вид операции от същия род, на лице, което е неотговорно/неплатежоспособно или било защото няма достатъчно средства да я стопанисва, или поддържа, било по друга причина, при която вещта няма адекватност в неговия патримониум, прави щото сделката  да се обяви като увреждаща спрямо кредиторите.^[55]

[1.35]При такива сделки с отложено плащане/изпълнение трябва да се съблюдава продължителността на периода на отложеност, размерът на отделните плащания/престации и ограничава ли се по този начин възможността на кредиторите за принудително изпълнение.

 

• 11.Прехвърляния на есенциални активи от имуществото на длъжника.

 

[1.36]В Италия през 2009г.^[56]се поставя за разрешение следният казус: Ищците, които са италиански банки, са дали кредит в размер на над 1 милион евро на различни италиански дружества, контролирани от ответника. Дружествата декларирали несъстоятелност малко след получаване на кредита. От фактите по делото било установено, че малко преди обявяването си в несъстоятелност, ответникът създал Società Anonima, Società per Azioni, S.p.A.(Акционерно дружество) в Люксембург и прехвърлил всички активи на дружествата, най-вече земи и покрити недвижими имоти, локализирани в областта Valtellina (Италия). Съдът в Милано приел, че създаването на дружество и действията по прехвърлянето нямали сериозна икономическа цел, т.к. е трудно да се види каква полза може да последва от менажирането на земи и къщи, локализирани в Италия, от акционерно дружество, създадено ad hoc в Люксембург. Липсата на определен и ясен смисъл на операцията и непреследването на една очаквана икономическа цел нямат друга отправна точка освен да накърнят възможността за удовлетворяване на кредиторите – италиански банки. Създаването на дружество в чужбина създава схема за изкуствена протекция на италиански активи от исковете на ищеца, с което е уважил Павловият иск.

[1.37]В системата на общото право въпросът е разрешен по следните начини: Прави се преценка дали длъжникът може да продължи бизнеса си или той нарочно саботира стопанската си дейност, като прехвърля най-ценните вещи от предприятието си, без които то не би могло да функционира по подобаващ начин и дали подобна трансакция е наложителна, или не.^[57]“Продажбата е направена не с цел да се продължи бизнесът на длъжника и с честно усилие да възвърне имуществото си, но е направено с цел изоставяне на неговия бизнес и като отказ на всички надежди за бъдещ успех”. Ако длъжникът прехвърли всичкото си имущество на току-що сформирано дружество ad hoc, явно е, че има за цел да създаде протекция за активите си. ^[58] Ако предприетата от длъжника стопанска дейност е оправдана и разумна, но не се реализира действително, това не означава, че длъжникът действа в ущърб на кредиторите си. ^[59]

[1.38]В In re Dealers Agency Services, Inc. съдът е възприел, че е налице фродульозно прехвърляне, т.к. длъжникът е прехвърлил имуществото си на новосформирано ad hoc ЮЛ, контролирано от тогавашната му приятелка.

• 12.Prima facie случай на Павлова измама.

[1.39]В Purkitt vs Polack 17 Cal. 327-332 се казва, че „контролирането на имуществото след направената за него продажба, неплатежоспособността на прехвърлителя по врема на прехвърлянето…, както и невъзможността на длъжника да докаже плащане са достатъчни за да конструират намерение/знание за увреждане.”

[1.40]Може да се посочат и много други казуси, които да послужат за илюстрация, но това е ненужно, предвид различността на индициите и невъзможността да се обоснове абсолютно правило при тяхната оценка и преценка. Наистина е невъзможна класификация и подреждане на схемите, които длъжникът може да направи, за да увреди кредиторите си и да ги лиши от правото им да се удовлетворят. Дори съставянето на един такъв списък би бил вреден,^[60] защото времената се менят и с тях обществените отношения и човешката креативност създава нови и нови схеми за увреждане на кредиторите.^[61] Важно е да се отбележи обаче следното: индициите за знание за увреждане може да присъстват само в един случай или в множество обкръжаващи обстоятелства и е работа на съда да прецени тяхната тежест. Работата на съда в този ѝ аспект е твърде отговорна, т.к. косвените доказателства са оръжие и срещу двете страни – кредитор и длъжник. Неуважаването на иска на кредитора би могло да накърни неговия интерес, но пък уважаването на иска може да накърнява интереса на длъжника и на третото лице. В този случай съдът трябва да прецени към кого да насочи това силно оръжие.

[1.41]Случаите на “prima facie cases of fraud” са тези, свързани с конструктивната измама. Например в по-новата практика 80-те и 90-те години на XX век се прокрадва идеята, че за кредитора е достатъчно да докаже, че прехвърлянето, осъществено от длъжника, е направено без той да получи еквивалентна равностойност или когато вследствие на задължаването или прехвърлянето той стане неплатежоспособен. Длъжникът може да се опита да обори тези твърдения, но ако не успее с достатъчна сигурност, доказването си остава пълно и искът на кредитора трябва да бъде уважен.^[62]

[1.42]Правото на прецедента (Case law) показва много предимства пред твърде абстрактното формулиране на закона, т.к. е гъвкаво. Гъвкавостта^[63] е много ценен инструмент, когато се разрешават казуси, отнасящи се до измама, недобросъвестност и увреждане на кредиторите, т.к. самата сложност на казусите в тази област, породена от многообразието на възможностите за увреждане, изисква именно по-отворено поле за разсъждение, а не формално позоваване на буквата на закона.

• 13.Конструктивна измама (“constructive fraud”).

[1.43]Конструктивна е тази измама, при която намерението или знанието за увреждане се считат за доказани поради извършените от длъжника действия, както и по отношение на него, така и спрямо неговия съконтрахент. Така например конструктивна е тази измама, при която са налице кумулативно два елемента: 1) длъжникът да не е получил „разумно еквивалентна стойност” на престацията си 2) да е станал неплатежоспособен/несъстоятелен или с неадекватно малък капитал вследствие на сделката, която извършва, както и ако се е задължил по такъв начин, че да не може да изплати задълженията си, когато станат изискуеми. С развитието на съдебната практика и в много други случаи се говори за конструктивна измама.^[64] На кредитора е предоставена тежестта на доказване, че тези два елемента са налице, за да може да му се уважи искът. ^[65] Най-честите случаи на „конструктивна измама” са даренията и сделките с всичкото имущество на длъжника на ниски цени. Прехвърлянията на близки и роднини също са хипотези на конструктивната измама, т.к. самото прехвърляне на близко на длъжника лице е достатъчно да обуслови знанието за увреждане и е доказателство с голяма тежест, затова и при тези случаи се говори за „конструктивност”. Трябва да се отбележи, че са налице няколко вида конструктивна измама (constructive fraud) – а) такава в правото б) такава в особеността на фактите. У нас случаите на конструктивна измама в правото са тези при прехвърляния на лица в кръга от чл. 135, ал.2 ЗЗД, както и при безвъзмездните сделки, които ще бъдат разгледани подробно после. Конструктивната измама в особеността на фактите са например случаите, при които длъжникът прехвърля цялото си имущество преди съдебен или по време на висящ процес, както и прехвърляния, чиито директен ефект е изпадането на длъжника в неплатежоспособност. Фактите при тази конструктивна измама са толкова силни, че обусловят пълното доказване на знанието за увреждане и самото увреждане, при което задачата на длъжника да направи насрещно доказване и да ги обори е сведена до минимум, защото е почти невъзможно в тези случаи да се позовава на своето незнание.

• 14.Какво се има предвид под „знание” на третото лице и различно ли е то от знанието на длъжника за увреждането.

[1.44]Теорията за съучастието в измамата е отречена в системата на общото право. Не е необходимо да се доказва, че третото лице приобретател е влязло в съглашение с длъжника, за да помогне сбъдването на длъжниковото фродульозно намерение. Не е необходимо да се доказва и че между страните има уговорка за това, от която третото лице извлича определена полза.^[66]Достатъчно е знанието на третото лице, че другата страна е несъстоятелна/неплатежоспособна или в силно разклатено финансово състояние да е възможно да се повярва и тази вяра да е достатъчно решаваща и благоразумна, за да се постигне уважаването на Павловия иск.

[1.45]При определяне дали има знание от страна на третото лице  трябва да се вземе предвид дали сделката е между свободни купувач и продавач, т.е налице ли е между тях специално отношение като родство или контрол/зависимост/подчиненост между страните.^[67]Тази индиция*^[68] е като нож с две остриета – тя действа както във вреда на длъжника по сделката, така и във вреда на третото лице, съконтрахент на длъжника. Според възприетото в системата на общото право тя може да послужи и за основа, на която да се определи еквивалентността на престациите на страните, т.е да определи дали е налице и увреждане.^[69]

[1.46]За да се установи наличието на добросъвестност/незнание/ от страна на третото лице, е необходимо:(1) разумно вярване относно коректността и обичайността на извършените от длъжника действия;(2) липса на намерение да се възползва по неморален начин от трансакцията/трансакциите на длъжника;(3) липса на знание относно факта, че действията на длъжника биха могли да попречат, затруднят, забавят или напълно да отстранят възможността на кредитора за принудително изпълнение.^[70]„Знанието на третото (по т.1 и т.2 горе-бел.моя) лице-приобретател за неплатежоспособността/несъстоятелността на длъжника по времe на прехвърлянето може да осуети възможността му да се позовава на своята добросъвестност.”^[71] В повечето случаи знанието му ще послужи и като отправна точка да се докаже и знанието на длъжника за увреждането.

[1.47]В системата на common law са известни случаи на възползване по смисъла на т. 2 в [1.46]. Казиното не действало добросъвестно, когато приело плащане от длъжник в затруднено финансово положение; фактите сочат, че казиното не проверило истинското положение на длъжниковите активи и пасиви; то увеличило дори неговия кредит със знанието, че върху длъжниковото имущество било насочено искане за обезпечение от страна на държавата и принудително изпълнение; казиното игнорирало също така заемането на средства от страна на длъжника от негов приятел, за да може да продължи да залага. ^[72]Подобно е и разрешението от 2005г. в решението Sharp Int’l Corp. v. State Street Bank & Trust Co. 403 F.3d. 43, 52(2d Cir. 2005), при което банката знаела за неплатежоспособността на длъжника, но не предприела действия по принудителна продан и изпълнение, като вместо това продължавала да отпуска кредити на длъжника, с което той още да задлъжнява и да иска нови и нови обезпечения, предреждайки останалите кредитори и отнемайки им възможността да получат това, което са щели да получат преди новите обезпечения. Всички тези факти са сериозни значки за измамност, като в случая и довели до уважаването на иска. Може да се каже, че банката не успяла да каже, че „на длъжника палтото е пламнало”, когато тя е знаела този факт, казва същият съд. От горните разрешения би могъл да се направи и по-генерален извод според мен, а именно, че с по-особено подозрение трябва да се гледат реалните обезпечения, направени след отпускането на заем или кредит, пред тези, които се правят по време на отпускането, т.к. последното е по-обичайно за оборота. Невинаги третите лица кредитори могат да проверяват дали лицето има други кредитори, но винаги могат да проверяват дали има учредена ипотека например. Липсата на известност на други кредитори, след което тяхната поява и искането от тяхна страна на обезпечения, които е трябвало да вземат по време на сделката, което е обичайно за практиката, се възприема като много силна индиция в други решения, но не и в това, макар и последното да загатва за подобни умозаключения.

[1.48]От горе-посочените разрешения може да се изведе следният принцип: Третото лице-приобретател е длъжно да проверява обстоятелствата около длъжниковите активи и пасиви с грижата на добрия стопанин. То не трябва да се възползва от неплатежоспособността на длъжника и да трупа ползи от това на гърба на длъжника и на неговите по-стари кредитори, а когато го направи, следва да бъде застрашено от възможността някой кредитор на длъжника да действа с Павловия иск.

[1.49]Самото знание обаче, че длъжникът е в затруднено финансово положение не означава липса на добросъвестност, ако третото лице- приобретател (в цитирания по-долу случай заемодател –бел.прев.) знае, че заемът ще покрие неплатежоспособността на длъжника и няма да преобърне длъжниковите активи в пасиви.^[73]

 [1.50]Добросъвестността на третото лице трябва да се изследва през призмата на грижата на добрия стопанин – ако обстоятелствата са такива, че биха поставили един разумен човек^[74] да изследва намерението на длъжника за увреждане и едно изследване, направено с необходимата грижа, покаже, че такова намерение е налице или е с голяма степен на вероятност да е налице, то тогава действието на длъжника може да бъде обявено за относително недействително.^[75] Ако изследване не бъде направено,  а обстоятелствата изискват щото да бъде направено, то тогава третото-лице приобретател няма да може да се позовава на своето незнание, т.к то ще е основано на една неположена грижа на добрия стопанин, когато едно задължение да се положи тази грижа за изследване на длъжниковото имущество е била изискана. В случая третото лице ще действа виновно, както когато бездейства, така и когато действа, но не с грижата на добрия стопанин и не провери качествено информацията, която му е достъпна. Известен е и принципът, че никой не може да се възползва от собственото си неправомерно поведение, при което възражението на третото лице, че не е знаело, няма да може да бъде уважено, т.к. ще се основава на нарушение на по-горния принцип и на вината му.

[1.51]Има и друг аргумент от логическо естество, а именно, че съдът не трябва да защитава лице, което само̀ се е защитило, когато е имало тази възможност. ^[76]

[1.52]Едно изследване, направено с грижата на добрия стопанин, е това при което са изследвани достъпните и достоверните източници на информация. Нужно е полагане на разумна грижа, не и на свръхгрижа. ^[77]

[1.53]Ако третото лице е бездействало, но ако и да би действало с грижата на добрия стопанин, то не би могло да разбере финансовото положение на длъжника или евентуалността от завеждането на искове на кредитори, то тогава искът срещу третото лице не би могъл да бъде уважен. Съдът в този случай ще трябва да прецени какво би станало, ако бе положена необходимата грижа, както и в какво се състои тя.^[78]

[1.54] Не е необходимо да се изчерпят абсолютно всички възможни източници на информация, т.к това е свръх грижата на добрия стопанин, но тези, които обикновено се проверяват.^[79] Не е направено с грижата на добрия стопанин изследване, което се предоверява прекалено на достоверността на показаните от длъжника факти, т.к. длъжникът в подобни ситуации укрива истината. Не е достатъчно да се изследват и фактите около главния извършител на сделката, когато по-достоверни източници на информация могат да бъдат селектирани.^[80] Добра застраховка, че третото лице не знае за увреждането са документи, предоставени от длъжника или подбрани от третото лице чрез свободен достъп, или разпит на лица, запознати с личността на длъжника, които ,в първия случай, не индицират длъжникът да има дългове, а във втория лицата говорят за доброто му финансово състояние; добра практика е и проверката дали срещу длъжника няма образувано съдебно или изпълнително производство. Ако третото лице договаря с представител, добре е да провери него и представлявания.

[1.55]Добър отбранителен механизъм на третото лице, който допринася за установяване добросъвестността на третото лице, е посочването и доказването на имотността на длъжника, т.е. употребата на едно възражение за състоятелност на длъжника. Възражението за състоятелността на длъжника не е напълно изгубило използваемостта си. Tо може да бъде използвано, за да може третото лице да се защити и предотврати уважаването на Павловия иск. Третото лице обаче ще трябва да доказва бонитарността на длъжника каквато е била в момента на извършването на прехвърлителната сделка, а не такава, каквато е в хода на процеса.

[1.56]На следващо място, добре е третото лице да посочи трудността при узнаване на длъжниковите кредитори, т.к. определено няма специфична и единна книга, от която да се прочетата имената на всичките кредитори на едно лице. Много често дори дадени уговорки да са писмени, устни или с нотариална заверка, но без да бъдат вписани в определена книга или регистър, е значително трудно узнаването, че длъжникът има кредитори. Доказването, че третото лице е можело да узнае или знае за малък брой кредитори на длъжника би могло да му помогне при предявяването на възражението за състоятелност.

[1.57]Добросъвестността може да бъде установена и чрез друга насрещна косвена улика, например, че имотът е купен от третото лице чрез заплащане на една справедлива цена или пазарна стойност. В този случай еквивалентността на престациите на страните може да игнорира един от конституиращите елементи за уважаването на Павловия иск, а именно вредата.^[81] На третото лице е представен широк спектър от възражения и улики, които да допринасят за доказването на неговата липса на знание за увреждане. То може да привнася обратни улики на изложените от кредитори, с което да подрива сигурността и убедителността им.

[1.58]Съществува известна дискусия дали и кога грижата на добрия стопанин се променя спрямо лицата, които трябва да я положат. Самото понятие добросъвестност дори е неясно.^[82]Така например е известно, че не всеки притежава субективните качества на друг и затова един би могъл да положи по-качествена грижа, друг по-занижена, но правото изгражда един опосреден модел, който всички трябва да спазват. Дали обаче това е уместно във всеки един случай и при Павловия иск? Естествено, ако другото лице е търговец, то трябва да бъде отежнено и да спази по-висок стандарт. Обаче съществуват търговци и търговци, ето защо в практиката сравнителноправно се прокрадва идеята, че банките, занимаващи се с дейност по изследване на длъжниковите активи и пасиви, трябва да полагат най-висока грижа. Субективният елемент трябва да се вземе предвид и отежнява положението на третото лице толкова повече, когато самото лице се занимава с дейност, при която се прави проверка на длъжниковите активи редовно и регулярно (например банките като специфични икономически оператори).

 

Заключение.

Сравнителните изследвания не трябва да са самоцелни, а да донасят полза с оглед на по-пълно разбиране на даден институт. Надявам се, че настоящето изследване допринася в нужната степен за по-пълното разбиране на института на Отменителния иск и предоставя нови и неизследвани от нашата съдебна практика хипотези на индиции. Гъвкавостта на практиката в системата на Общото право предоставя по-различни гледни точки, част от които са абсолютно приложими като правна аргументация и при сегашната действителност и положение на законодателството у нас. При Отменителния иск се изисква именно такава гъвкавост и липса на формално подхождане при изследване на знанието за увреждането и добросъвестността на третото лице – съконтрахент на длъжника, които са абстрактни категории и не подлежат на абсолютно доктринерно рамкиране.

Автор: Антоний Димитров

---

---

---

[1] Twyne’s case, 3 Mo. 80; Moore 638, Cadogan vs Kennett, 2 Cowp. 432

[2] Even after more than 500 years of jurisprudence, courts continue to describe these factors as “badges of fraud.” Schneider v. Schneider 417 B.R. 907, 914 – 915 (Bankr. N.D.Ill. 2009)

[3] Helms vs Green, 105, N.C. 251, 11 S.E. 470, 18 Am.St.Rep. 893; Peebles vs Horton, 64 N.C., 374

[4] Sheaty vs Edwards, 75 Ala. 411

[5] “To say that badges of fraud “constitute” fraud in themselves, would be to carry the doctrine beyond the limits of reason or authority and to shut out the light of wisdom and truth”- Wilson vs Lott, 5 Fla. 316

[6] Supreme court of Iowa – Craig vs. Fowler, 59 Iowa 203, 13. N.W. Rep.116 – “Fraud cannot always be shown by direct evidence, but it is usually proved by circumstances. Neither can the knowledge of or participitation be proved in many cases except by circumstances.”

[7] Tognini vs. Kyle, 15 Nev. 468

[8] Thames vs. Rembert, 63. Ala. 567; Weaver vs Owens, 16 Ore. 304, 18 Pae. Rep. 579; Williams vs. Barnett, 52 Tex. 130

[9] ”Intent or intention is an emotion or operation of the mind, and can usually be shown only by acts or declarations; and as acts louder than words, if a party does an act which must defraud another, his declaring that he did not by the act intend to defraud is weighed down by the evidence of his own act”- Newman v.Cordell, 43 Barb., 456; Monteith v.Bax, 4 Neb. 171

[10] Terrell vs Green, 11 Ala. 207

[11]”It is not sufficient that the transfer shall be out of the ordinary course of the debtor’s business, but it must be out of the usual course in which men commonly make such transfers” – Derby vs. Gallup. 119; Hathaway vs. Brown, 18 Minn.,414; Както и в по-новите решения: “other badges of fraud include hasty, unusual transactions not in usual mode of doing business, and use of dummies of fictitious parties” – “други значки на измамност включват прибързани, необичайни прехвърляния, направени не по обичайния начин, по който се прави бизнес, както и използването на подставени лица и фиктивни страни” – Marc Rich & Co.,A.G. v. United States(In re Grand Jury Subpoena Duces Tecum), 731 F.2d 1031, 1041 (2d. Cir.1984)

[12] Zimmer vs. Miller, 64 Md. 300, 1, Atl. Rep. 858

[13] „..when badges of fraud exist in combination, they may by their number and joint consideration be sufficient to constitute conclusive proof of fraud” – Kleinfield v. Sun Land Properties, Inc., 53 B.R., 821, 823,Bankr.M.D. Fla. 1985

[14] “…Because the concurrence of a number of independent circumstances, each tending to prove a fact, increases and strengthens the probability of its  truth”-  „…Защото конкуренцията на много различни и независещи едно от друго обстоятелства, всяко от които има за цел да установи един факт, увеличава и подсилва възможността на неговата истинност”-  Smith vs. Henry, 2 Bailey, 118)

[15]”Such evidence may be compared to a rope made up of many slender filaments twisted together. The rope has strenght more than sufficient to bear the stress laid upon it, though no one of the filaments of which it is composed would be sufficient for that purpose”-  Thomas Reid – Essay on the intellectual powers of man. Chap. III, p. 395, 1941.

[16] “preponderance of the evidence standard” Gill v. Stern (In re Stern), 345 F.3d 1036, 1042-43 (9th Cir. 2003)

[17]„Anything out of the usual course of business is a sign of fraud” – Harrison vs Campbell, 6 Dana, 263, Langfold v. Fly, 7 Humph. 585

[18] Thompson vs Williams, 100 Md. 195, 199, 50 Atl. 26, Hickman vs. Trout, 83 Va. 478, 3 S.E. 131.

[19] „The facts, as taken together, only need to lead to the conclusion that actual fraud existed.”- Harman v. First Am. Bank of Md. (In re Jeffery Bigelow Design Group, Inc.), 956 F.2d 479, 483-84 (4th Cir. 1992).

[20] Davis vs Schwartz 155 U.S. 612, 15 S.C. Rep.237

[21] ”The evidence of fraudulent purpose is greater in proportion … as the time of indulgence prolonged” – Henderson v. Downing, 24 Miss, 106; Bennet vs Union Bank 5, Humph. 612

[22] McKibbin vs Martin, 64 Pa. St.352

[23] Hunt vs Hooper, 12 M.W. 664

[24] Martin v. Mathiot, 14 Serg., 214

[25] Norton v. Doolittle, 31 Conn. 405; Hull v. Sigsworth, 48 Conn. 258

[26] Трябва да се вземе предвид, че забавянето и забравянето са характерни черти на човека. Ролята на съда е обаче да прецени дали забавянето на длъжника в подобни случаи е виновно. В подобен смисъл е и старата практика в системата на прецедента: “Delay is incident to all human affairs… But in this and all kindred cases the delay is by the will of the grantor…”- Rupe v. Alkire, 77 Mo. 641; Bixby v. Carskaddon, 55 Iowa, 533.

[27] Интересно е и следното разрешение :“mere inconvenience of delivery, as on account of bad roads, is not sufficient to excuse for retention of possession”- Autrey v. Bowen, 7 Colo. App. 408, 43. Pac.908

[28]“It is impossible to lay down any rules as to what will or will not constitute a sufficient delivery of property so situated that an actual manual delivery is not practicable. To a considerable consent every case stands on its own facts, and at best can merely be cited to show what has or has not in individual cases been deemed sufficient“ – Drury v. Moors, 111. Mass. 252; Eickman v. Schmake, 21 Mo. App.349

[29] Allen v. Massey, 17 Wall.; Bessinger v. Spangler, 9 Colo. 175, 10 Pac. 809

[30] В по-старата практика- Joshua Hendy Machine Works v. Connoly, 76 Cal. 305, 18 Pac. 327; Goard v. Gunn., 2 Colo. App. 66, 29 Pac. 918; Donovan v. Gathe, 3 Colo App. 151, 32 Pac. 436; Sweeney vs Coe, 12 Colo. 485, 21 Pac. 705

[31] Richardson v. Coddington, 49 Mich. 1.

[32] Mumson vs Arnold, 55 Mich, 434, 20 N.W. Rep. 825; Foster vs Knowles, 42 N.J. Eq. 226, 7 Atl., Rep.290; Cooper vs.Davison, 86 Ala. 367, 5 So. Rep. 650

[33] McKee v. Martin 126 Cal. 557, 58 Pac. 1044

[34] Dodson vs. Cooper, 50 Kan., 680, 32 Pac. 379.

[35] N.Y. – Morris vs Morris, 71 Hun., 45, 24, Supp. 579 – където разминаването е 2,5 пъти – цената по договора е 1000 долара, а реалната цена е 3,500 долара; Supreme Court of California – McFadden vs Mitchell, 54 Cal. 629: “Insufficiency of price and insolvency of a debtor are circumstances more or less potential in the determination of fraud as a question of fact, but failure of consideration is not itself sufficient to justify a court in finding fraud as matter of law”

[36] На нашето търговско право не е чужда тази идея( виж например чл. 647 ал.1 т. 3 ТЗ).

[37] Cagney vs. Cuson, 77 Ind. 494

[38] McGhee vs. Wells, 57 S.C. 280, 35 S.E. 529

[39] В подобен смисъл са: HBE Leasing Corp. v. Frank, 48 F.3d 623, 638-639, 2 Cir.1995 ; Barber v. Golden Seed Co., 129 F.3d 382, 387 7 Cir.1997; Nordberg v. Arab Banking Corp.904, F.2d 588, 593 11^th Cir.1990

[40]”…tax savings, new management, and the availability of additional credit may qualify as indirect benefits”- MFS/Sun Life Trust v. Van Dusen Airport Services, 910 F. Supp. 913 (S.D.N.Y. 1995)

[41] Barber v. Golden Seed Co., 129 F.3d 382, 387 7 Cir.1997; Gaudet v. Babin, 103 F.3d 286, 288-89 5^th Cir. 1997.

[42] Bullard v. Aluminum Co. of Am., 486 F.2d 11, 13 7^th Cir. 1972

[43] Southmark Corp. v. Riddle 138 B.R. 820, 829 (Bankr. N.D. Tex. 1992)

[44] ”…does not mean that the debtor needs to receive a dollar for dollar exchange in order to have been paid a “reasonably equivalent value.” Butler Aviaion Int’l v. Whyte 6 F.3d 1119, 1125-26 (5th Cir. 1993)

[45] “There is no magic percentage of fair market value that needs to be achieved in order to constitute reasonably equal consideration.”- Fargo Biltmore Motor Hotel Corp. v. Metropolitan Fed. Bank, 49 B.R. 782, 788 (Bankr. D.N.D. 1985).

[46] “However, one line of cases holds that anything less than 70% of the value is not reasonably equal.”- Durrett v. Washington Nat’l Ins. Co., 621 F.2d 201, 203 (5th Cir. 1980); Thrifty Dutchman, Inc. v. Florida Supermarkets, Inc. 97 B.R. 101, 108 (Bankr. S.D. Fla. 1988).

[47] Federal Communications v. Nextwave Personal Communications, Inc., 200 F.3d 43, 56 2d.Cir.1999)

[48] Cooper v. Ashley Communications, Inc. 914 F.2d 458, 475. 4th Cir. 1990.

[49] Merrill vs Locke, 41 N.H. 490; Dorr vs Beck, 76 Hun. N.Y. 440.28.Supp.208

[50] “Actual insolvency is not required. The test is whether the conveyance directly tended to or did impair the rights of creditors.”  Falcon v. Thomas, 258 Ill.App.3d 900, 629 N.E.2d 789, 796, 196 Ill.Dec. 244 (4th Dist. 1994)

[51] Kanasky v. Randolph 27 B.R. 953, 955 (Bankr. D. Conn. 1983)

[52] Briden vs Foley, 776 F.2d 379 (1^st Cir.1985), Misty Management Corp. vs. Lockwood. 539 F.2d 1205,1213 (9^th Cir. 1976)

[53] Hudgins vs Kemp, 20 How. 45, Mcrea vs Branch Bank of Alabama 19 How. 377. Bibb. Vs Baker, 17 B.Mon.(Ky.) 292, Purkitt vs Polack, 17 Cat, 327; „ A constructive fraud is an act which the law declares to be fraudulent without inquirring into the motive, not because arbitrary rules have been laid down upon this subject, but because certain acts carry in themselves irrestible evidence of fraud” – M’Broom v. Rives, 1 Stew. 72.

[54] Beasley vs Bray, 98 N.C. 266, 3 S.E. Rep. 497)

[55] В подобен смисъл са и следните решения: Robinson vs Frankel, 85 Tenn., 484, 3 S.W. Rep. 652, Jacobs vs Totty, 76 Tex., 343, 13 S.W. Rep.372.

[56] App. Milano, 27 October 2009, n.2682/09, Zuchi et al.c. Credito Valtellinese et al. – Riv.dir.int.priv.proc.2010.p.722 et seq

[57] ”… The sale is not in the continuation of the debtor’s business, with an honest effort to retrieve his fortunes, but is made as an abandonment of his business and a relinquishment of all hope of future success” Nesbit vs Digby, 13. III. 387

[58] “Individual debtor transferred all assets to newly-formed corporation… Shapiro v. Wilgus, 287 U.S. 348, 353-356 (1932

[59] Butler Aviation Int’l, Inc. v. Whyte, 6 F.3d 1119, 1126-27 5^th Cir. 1993, Gill v. Booklier, 48 B.R. 204, Bankr. C.D. Cal. 1985).

[60] “It was at one time attempted to lay down rules that particular thing were indelible badges of fraud, but in truth, every case must stand upon its own footing.” Hale vs Metropolitan Omnibus Co. 28. J.Ch. 777

[61] „Fraud is infinite and were a court of equity once lay down  rules how far they would go and no further in extending their relief against it, or to define strictly the specie of evidence of it, the jurisdiction would be crampled and perpetually eluded by new schemes, which fertility of man’s invention would contrive.” – Letter from lord Hardwick to Lord Kames, 30 june 1750, in Joseph Parks, A history of court of Chancery (Lognman, Rees,Ome, Green and Brown, 1828). Стр.508; Разрешението, макар и от XVIII век, е толкова фундаментално, че се възприема и до ден-днешен в новите съдебни разрешения, виж например: Stark v. Cole 373 S.W.2d 473.

[62] В оригинал решението звучи по-различно:„A creditor states a prima facie case of fraud in law simply by alleging facts demonstrating that (1) the debtor either made a transfer or incurred an obligation (2) without receiving a reasonably equivalent value in exchange for the transfer/obligation and (3) the debtor either was insolvent at the time of the transfer/obligation or became insolvent as a result of the transfer/obligation. To defend the claim, the debtor must disprove at least one of these allegations. If the debtor fails to do so, the presumption of fraud becomes conclusive and the debtor loses.”- First Security Bank of Glendale Heights v. Bawoll, 120 Ill.App.3d 787, 458 N.E.2d 193, 197, 76 Ill.Dec. 54 (2d Dist. 1983).

[63] За гъвкавостта на понятието „измама” в Павловия иск (чл.140 ЗЗД-отм.) споменава и Фаденхехт, Й. – Българско гражданско право. I обща част. Отдел I Обективно право, печ. на Арменския военно-издателски фонд, 1929г., стр. 120: „Отделно от това Actio Pauliana е израз на най-общи правни идеи, което може да позволи нейното „гъвкаво прилагане”. (Срв. Цончев, Кр.- Отговорност на трето лице за нарушение на чуждо облигационно право, С., 1940г., стр. 45)

[64] В случай на прехвърляне на близки роднини -Kroh Brothers Development Co. 45 v. United Mo. Bank of Kansas City (In re Kroh Brothers Dev. Co.; В случай на изобилие от доказателства – In re Jackson, 459 F.3d 117 (1st Cir. 2006)

[65] Annod Corporation v. Hamilton & Samuels, 100 Cal.App.4th 1286, 1294-95 (2002)

[66] Ferguson v. May, 4 Ky. L. Rep. 989, Burgert v. Boreheart, 59 Mo. 80

[67] Bullard v. Aluminum Co. of Am., 486 F.2d 11, 13 7^th Cir. 1972

[68] У нас узаконена под формата на оборима презумпция – чл. 135 ал.2 ЗЗД.

[69] „…no reasonable equivalent value when debtor transferred 700 acres of farmland to son for ten dollars plus love and affection”. In re Marlar, 267 F.3d 749 (8th Cir. 2001); ”The presence of good faith depends upon whether the transaction carries the earmarks of an arms-length bargain” – Bullard v. Aluminum Co. of Am., 486 F.2d 11, 13 7^th Cir. 1972

[70] Southern Indus., Inc. v. Jeremias, 66 A.D. 2d 178, 183, 411 N.Y.S. 2d. 945, 949 App. Div. 2d Dept. 1978

[71] ”Knowledge by the transferee of the insolvency of the debtor at the time of the transfer may refute a claim of good faith on the part of the transferee” – Meeks v. Red River Entm’t of Shreverport, 285 F.3d 1092 8^th Cir.2002).

[72] Meeks v. Red River Entm’t of Shreverport, 285 F.3d 1092 8^th Cir.2002

[73] „Lender with knowledge of debtor’s poor financial condition does not lack good faith if it knows loan proceeds will repay creditor indebtedness and not adversely affect debtor’s balance sheet “- Atlanta Shipping Corp. v. Chemical Bank. 818 F.2d, 240, 249 2d. Cir. 1987).

[74] ”Under this objective test, one is charged with discovery when the facts and circumstances of an injury would put a person of common knowledge and experience on notice that some claim might exist.” Cline v. J. E. Faulkner Homes, Inc., 597 S.E.2d 27 (S.C. Ct. App. 2004).

[75] “…they were aware of sufficient facts concerning the debtor’s precarious financial condition to place them on inquiry notice of debtor’s insolvency and looming bankruptcy” – Sherman v. Third National Bank, 67 F.3d 1348, 1355 8^th Cir. 1995; „ Conscious disregard of facts that would put one on notice to investigate financially suspect transactions negates a good faith defense” – Huffman v. Commerce Security Corp., 845 F.2d 1254, 1258 4^th Cir. 1988; „A purchaser having knowledge of any fact sufficient to put him on inquiry is presumed either to have made the proper investigation or to have been guilty of negligence fatal to his claim as a bona fide purchaser” – Cambridge valley bank v. Delano, 48 N.Y. 326; Williamson v. Brown, 15 N.Y. 354.

[76] ”A party must avail himself of the knowledge or means of knowledge open to him. The court will not protect the person who, with full opportunity to do so, will not protect himself. ”  Poco-Grande Invest. Inc. v. C&S Family Credit, 301 S.C. 323, 391 S.E.2d 735, 736 (1990)

[77]”… discovery of the fraud itself or of such facts as would have led to the knowledge thereof, if pursued with reasonable diligence.” Campbell v. J. R. Deans Co. (In re JR Deans Co., Inc.), 249 B.R. 121, 132 (D.S.C. Bankr. 2000).

[78] ”…diligent inquiry would have discovered the debtor’s fraudulent purpose, then the transfer is fraudulent” Jobin v. McKay (In re M&L Business Co.), 84 F.3d 1330 (9th Cir. 1996); Както и в старата практика – ”the transferee  acts in bad faith if he „chooses to remain ignorant of what the necessities of his case required him to know”. Walbrun v. Babbitt, 83  U.S.  577,  582  (1872)

[79] ”The purchaser need not exhaust all sources of information” – Stewart v. Cockrell, 2 Les. Tenn. 369)

[80] ”When the facts and circumstances are such as to put a reasonable man on inquiry, that obligation is not satisfied by an inquiry of the chief actor in the suspected fraud, who has every motive for consealing the truth, when better and reliable sorces of information are available” – Singer v. Jacobs, 11 Fed. 559, 3 McCarry, 638

[81]”…good faith not lacking „unless the transferee knowingly participated in the debtor-transferor’s purpose to defeat other creditors or lacked good faith in valuing the property exchanged“ Gilmer v. Woodson (In re Decker), 332 F.2d 541, 547 (4th Cir. 1964)

[82]”Good faith, the critical subjective element, is itself undefined”- Reilly, M. – The latent efficiency of fraudulent transfer law. Louisiana law review vol. 57, number 4, 1997.